Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.04.2015 21:04 - Вие сте свободни хора. Свободни сте да правите точно онова, което ви казват във всеки един момент
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 388 Коментари: 0 Гласове:
1



  image                                                                     Нима столетие по-рано нашият християнски мислител, поет, писател и политик Стоян Михайловски не заключил с тъга:

„Българинът не е свободен: българинът е само освободен.“

Кому е нужно четвърт век след „драматичната“ поява на „сблъсъка на цивилизациите“ на Семюъл Хънтингтън да превръща неговите „пророчества“ в реалност? Така, както, фалшиви или не, „Протоколите“ са нещо, което бива претворявано в живота.

Ами на същите „мъдреци“, скрити зад завесите. За които през далечната 1844 година, в навечерието на революциите в Европа – Франция, Германия, Италия, Австро-Унгария – и на „Манифеста на комунистическата партия“, Бенджамин Дизраели регистрирал в своя роман „Конингсби или новото поколение“, „че светът е управляван от съвсем различни личности от онези, които хората, които не са зад кулисите, си представят“.

С това никому непознатият евреин събудил любопитството на Ротшилдови. Освен че го произвели в лорд Биконсфийлд, Те го назначили и за… министър-председател. Това била печалбата на Дизраели. Но какво ще постигне Гърция? А Западът?

Тласкат Атина в лапите на руската, по-точно – на съветската – мечка. Но го вършат под „благочестивата“ формулировка за някаква „православна ос“?!

„Глобално изследване на общественото мнение, осъществено от “Pew Research Center” през септември 2013 г., установи, че 63 на сто от гърците поддържат благоприятна представа за Русия.

Миналата есен [2014 г.], в последното проучване на “Eurobarometer”, едва 23 процента от гърците имаха положително виждане спрямо Европейския съюз.“

Кои сили налагат тези тенденции? Онези, които от втората четвърт на ХІХ век управляват света. „Интернационалните евреи“, както по-късно ги нарекъл полуевреинът по майчина линия Уинстън Чърчил.

Не Русия, нито нейната все още сравнително немощна пропаганда, са виновни за следното:

„Ясно е, че Германия иска да превърне нашия народ в бедняци“ – твърди Коста Иладис, работник в солунски супермаркет. – „Нашият отговор би трябвало да бъде обръщане към Москва. Даже, ако това означава, че ще ни изритат от Евросъюза.“    image        

И това е пропаганда. Да очаквате избавление от някого, е съвършена заблуда. Българите, когато все още са имали свяст, са знаели:

„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“

Съвършено наивно е някой да се надява мизерстващите от север да го спасят. Да не река – безумно. Та, както свидетелстват люде, посещавали Русия, на 100 километра от големите градове все още не знаят, що е това салам. Преди около година, в тази медия, с видеорепортажи ви показах разрухата на руските села. Страшна и необратима като тукашната.

Уверен съм, че ако разговаряте с германци, ще установите: Никой от тях няма никакви намерения да превзема южната ни съседка. Но и те, горките, са подложени на ударите на пропагандата. Вменяват им, че „мързеливите гърци“ са ги ограбили. И на всичко отгоре, видите ли, тези нахалници искат да не си връщат задълженията.

Навсякъде масовият идиот е един и същ. До съзнанието му няма как да достигне, че не редовите – обикновените – германци са кредитирали гърците. Крупните банкери го правеха. На пръв поглед – щедро. Ама сега надянаха обувките на лошия инкасатор и искат консуматорите да си платят сметката.

Между другото, когато през 2008 година почти навсякъде банките закъсаха, извиха ръцете на данъкоплатците и спасиха свръх богатите финансисти. Също – част от най-големите производствени корпорации. Например – автомобилните в САЩ. Нашата поговорка обяснява това действие така:

„Болен здрав носи.“

Което не помогна на американските автопроизводители и те се сринаха почти окончателно. Защото такъв социалистически подход подхранва и отглежда готованството. Както се изрази един западен икономист, когото цитирах в телевизионното си предаване:

  image

„Субсидиите са като наркотик. Първоначално ви харесва. После свиквате с тях. Накрая не можете да се избавите от влиянието им и ставате неспособни да работите в конкурентна среда.“

Точно това стана в Гърция. Но то беше добре обмислено, планирано. От влизането на страната в Европейската общност тя се превърна в разпределителен център за различни субсидии – първоначално – тъкмо в селското стопанство. Това предизвика административен бум. Тъй като преди това липсваха достатъчно и добре обучени чиновници. А според уж шеговития, но действащ Закон на Питър, всяка бюрокрация притежава способността да се самовъзпроизвежда и да нараства.

През последните десетилетия навярно две трети от гърците бяха заети тъкмо в администрацията на всички равнища – държавно, областно, общинско… Когато кризата ги удари, им наложиха “austerity measures” – прословутото „затягане на коланите“. Дали съгласно предначертаната програма, или поради все по-увеличаващата се глупост и сред господарите на планетата, никой не предвиди, че въведено изведнъж, това означава катастрофа. Веднага пояснявам.

На бърза ръка бяха пенсионирани и уволнени повече от два милиона чиновници. Ефектът беше двупосочен. От една страна, тези хора увиснаха на ръцете на държавата. Тя трябваше да ги изхранва във вид на различни т. нар. социални помощи, включително и за лечение на заболелите. От друга, останалите на улицата постепенно принудително напускаха пазара. Свиването на потреблението винаги води до следващо намаляване на производството. Те са като скачени съдове. Ама кой от „великите икономисти и политици“ да помисли за това?

Освен всичко останало, кой от гръцките или западните политици и пропагандатори обясняваше на хората в Европа и по света, че благините не падат от небето? Те трябва да бъдат отработени или заслужени. Второто включва подчинение.

Кредитната икономика осигури трийсетина години чудесен живот на западняците, в това число – и на комшиите ни от юг и запад. Само ние с румънците не закачихме от блажното и сладостта. Военният социализъм ни беше поставил на колене. Но колко бързо хората забравиха страха, насилието, всеобщата бедност, празните магазини, заемането на длъжност и придобиването на елементарни продукти по втория начин, привилегиите на номенклатурата, собствената им нищожност като винтчета в тромавия и опасен държавен механизъм?…                      image            

Остана ли друг, освен моя скромност, който да обяснява, че живеем в условията на продължението на милиционер-социализЪма. Което ще рече, че милиционерите и социалистическите номенклатурчици все така са на власт. А ние имаме право да се самоубиваме. Народните маси гледат „риалита“. И, обезумели, споделят с деца и внуци своите отровни блянове за миналото в бедността, при която и съседът беше неудачник… Нали помните: Социализмът е обществен строй, основан на завистта! А най-отвратителната му черта е онова, което идва след него.

Вот вам, товарищи.

Но да ви попитам: При тези условия, към кого да се обърнат гърците? Европа ги загърбва. Държи се с тях назидателно, сякаш Алекси Ципрас и Яни Варуфакис са „мъже с къси панталони“. (По-възрастните навярно помнят заглавието на италианската филмова мелодрама от епохата на неореализма, откъдето е заемката.)                                                         image            

На 21 март 2015 години улиците на Мадрид бяха погълнати от човешко море. Хората протестираха, защото им отнеха държавата и добрия живот в нея. Без да се замислят, че в значителна степен тя им беше дадена наготово.

През 1965 година Джон Ленън озаглави втората си книга „Един испанец на работа“.Така се казваше първият разказ, ако не ме лъже паметта. (Още тогава си бях купил двете му книги „на черно“ за доста пари, но ги подарих на приятели…) Та тази новела описваше по странен, Ленънов начин, трудовите несгоди на испански trabajador extranjero – gastarbeiter – в Англия. Той даже си беше намерил прясно омъжено гадже, което „яздеше“! Разказът започва така:                                     image                 

„Хесус Ел Пифко беше чужденец и го знаеше. Той беше имигранто-благодарно избягал от своята бяла мизерия в Барселюбовната си преди една добра жадна година, и за пръв път си беше осигурил работа, която умееше да върши – кочияш в Шотландия.“

Следват пикантни подробности от сексуалния живот на испанеца и неговата тайна изгора, току-що станала булка. Оженила се за чорбаджията му – производител на уиски…

Искам да кажа, че някои от западняците, които след Втората световна война излязоха от състояние, близко до кома – по деветима в легло и хранене веднъж дневно – забравиха, откъде са тръгнали. Испанците бачкаха на Албиона и в Холандия, турците – в Швейцария, Австрия и най-вече във ФРГ, португалците – в Белгия и Люксембург…

Те не забелязваха, че цели народи на Изток потънаха в собствената им кръв, пролята от съветските сатрапи и техните местни чираци. Тукашните комунистически касапи се оказаха най-зли.

   image

Дойде време за разплата. „Това е толкоз просто и логично“, е написал поетът-комунист. Като изпълнение на смъртна присъда.

Онова, което постоянно убягва от умовете поне на нашенци, е, че от 70 лазарника по нашите земи е плющял само болшевишки камшик. А народът все повече е обеднявал. Този период е достатъчно дълъг, та да се сменят три-четири поколения. А страхът е най-прекият път към забравата…                                                                                                                 diagnosa.net/         



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244070
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930