Постинг
26.04.2015 19:23 -
Антисемитите ще станат наши приятели, на които най-много ще разчитаме-Теодор Херцел, основателят на политическия ционизъм
Кой не знае, че президентът на САЩ Хари Труман бил противник на създаването на еврейска държава? Но Давид Бен Гурион и Хаим Вайцман имали най-солидния възможен гръб – този на „бащата на народите“. Тъкмо Йосиф Висарионович Джугашвили, по-точно Ротшилд, проводил своя външнополитически ратай Андрей Громико След дългата и прочувствена реч на първия постоянен представител на Съветския съюз в ООН, произнесена на 29 ноември 1947 г., се родила държавата Израел.
Както разказва съветско-руският писател, учен и дисидент Жорес Медведев, брат на историка Рой Медведев, след нея, „при решаващото гласуване на Общото събрание на ООН, 33 страни подкрепиха резолюцията за създаване на независими арабска и еврейска държави; 13 страни гласуваха против този проект, а броят на въздържалите се намаля до 10. Пет страни от съветския блок обезпечиха необходимото мнозинство от две трети. Ако тези страни бяха подкрепили арабската позиция, то съотношението между „за“ и „против“ щеше да съставлява 28 на 18. Което нямаше да осигури мнозинство от две трети. И затова създаването на Израел не би получило мандата на ООН.
В това гласуване против създаването на Израел бяха мюсюлманските страни: Афганистан, Египет, Иран, Ирак, Ливан, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Турция и Йемен. Също така против гласуваха Индия, Гърция и Куба.[50] Югославия и Великобритания, които по време на дебатите се обявиха против създаването на независима еврейска държава, се въздържаха при гласуването. Югославия не можеше да излезе срещу СССР, Великобритания – против САЩ.
Своята първоначална позиция между първото и второто гласуване промениха: Белгия, Франция, Холандия, Нова Зеландия, Люксембург, Либерия, Хаити. През 1947 г. всички тези страни силно зависеха от американската икономическа помощ посредством плана „Маршал“…
Когато на 17 май 1948 г. Израел беше провъзгласен формално като независима държава, то на следващия ден САЩ я признаха, но само де-факто. Което не предполагаше пълни дипломатически отношения. СССР призна Израел след два дни, наведнъж, изцяло – и де-юре. СССР беше първата страна, която установи дипломатически отношения с Израел. САЩ предприеха тази крачка едва през 1949 г. …
Твърде често се изказват предположения за това, как Сталин предполагал, че ще му са отдаде да присъедини Израел към съветския блок. Сталин нямаше такова намерение. Проамериканската ориентация на Израел беше достатъчно ясна. Новата страна се създаваше с парите на богатите американски ционистки организации, които заплащаха и за онова оръжие, което биваше купувано от Източна Европа. През 1947 г. мнозина в СССР и в Израел смятаха, че позицията на Съветския съюз в ООН е била определяна от морални съображения. За съвсем кратко време Громико стана най-популярният човек в Израел. Даже през 1947 и 1948 г. Голда Меир беше убедена, че Сталин помага на евреите от някакви високи морални съображения.
„Признаването от страна на Съветския съюз, последвало американското, имаше други корени. Сега не се съмнявам, че за Съветите основното беше прогонването на Англия от Близкия изток. Но през есента на 1947 г., когато течаха дебатите в Обединените нации, ми се струваше, че съветският блок ни подкрепя и понеже самите руснаци заплатиха своята победа на страшна цена. И затова, като съчувстваха дълбоко на евреите, също тежко пострадали от нацистите, разбират, че те са заслужили своята държава.“
В действителност, по мнението на Сталин, в онзи период и в обозримо бъдеще, създаването на Израел отговаряше на външнополитическите интереси на СССР. Като подкрепяше Израел, Сталин „забиваше клин“ в отношенията между САЩ и Великобритания, и в тези между САЩ и арабските страни.
Според свидетелството на Судоплатов,Сталин предвидил, че впоследствие арабските страни ще се обърнат на страната на Съветския съюз, след като се разочароват от англичаните и американците заради тяхната подкрепа на Израел. Михаил Вертов, помощникът на Молотов, преразказал на Судоплатов думите на Сталин:
„Хайде да се съгласим с образуването на Израел. Това ще бъде нещо като шило в задниците на арабските държави и ще ги принуди да загърбят Великобритания. В края на краищата, британското влияние ще бъде напълно подронено в Египет, Сирия, Турция и Ирак.“
В основата си външнополитическата прогноза на Сталин се оправда. Влиянието не само на Великобритания, но и на САЩ в арабските и в много други мюсюлмански страни беше подкопано.“
Онова, което този автор, нито някой друг, с изключение на най-смелите и дръзките, представят, е самата истина: Сталин не е притежавал никакви сериозни качества в каквато и да било област. Той бил същият чукундур, какъвто имахме достатъчно дълго тук. Държавата Израел е основана заради предсмъртния завет на Майер Амшел Баер – Ротшилд с парите на семейството и останалите свръхбогати еврейски банкери и корпоратократори.
Ционизмът е замислен пак от тях. Той е канавата, вътъкът, върху които са изтъкани идеологиите, оформили се през ХІХ и ХХ век – социализъм, комунизъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм…
Нима в своята „Програма за евреите и отговор на всички антисемити“ американският равин Хари Уетън не подчертава:
„Комунистическата душа е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма беше триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира с триумфа на фашизма… Комунистите са марксисти, болшевики, интернационалисти, евреи, врагове на арийците и на тяхната култура. Съветска Русия се управлява от евреи и варвари, които не са способни да създават култура. В такъв случай ето я първата стъпка в Програмата: Евреите трябва да се спогодят с нацистка Германия, фашистка Италия и фашизма като цяло.“
Но ние търпим Леа Коен и сходните й сатанисти да ни тормозят и даже – експлоатират… На кого служи тази другарка, щом като днес в самия ционистки „рай“ издават книги като тази, озаглавена „Израел става руски© = Израилтяни. Произведено в СССР“.(Вижте Илюстрацията.)
Авторката, родената в СССР израелска журналистка Нели Гутина сваля завесата, прикриваща срамотиите върху витрината на ционисткото общество. За да лъсне голата истина, че преобладаващото мнозинство от израелските евреи всъщност са руснаци или са здраво свързани с тази страна. А шепата сабри – наследници на древните юдеи, и старите имигранти, смятат „руските евреи за фашисти“!
Е, питам аз, кому служат Леа Коен и сродните и комунистически гангстери, чийто режим е обявен със закон за престъпен? И срещу какви суми са се продали? Но продават и предават родината ни – нашата България! Само че тукашната Темида отдавна е купена. Нима не е така почти навсякъде?
Искам да кажа, че Коен и цялата местна синагога на сатаната отдавна са продали душите на СССР и Съветска Русия, неизвестно защо смятана за… посткомунистическа?! Докъде е проникнала еврейската комунистическа поквара сред нашенци и в останалите европейски общества, личи от начина, по който те приемат болшевиките Леа Коен и Бернар Анри Леви. Също така – по степента на обезумяване, когато бъде повдигнат въпросът за справедливостта, за осъждането на комунизма и за забраната му, поради престъпленията в неговото практическо приложение. Както във вече далечната 1976 г. моят адаш Георги Константинов – „Анархията“ се запитал:
„Защо „великите демокрации“ образуваха т. нар. антифашистка коалиция с Русия на Сталин, жертвите на чиято диктатура надхвърляха по това време (1941 г.) стократно, ако не и хилядократно жертвите на хитлеризма??? (Дванадесетте милиона загинали в нацистките концлагери, за които говорят британски източници, бяха избити главно след тази година!!!)
Наистина странен „Св. Св.“! Нито един от прочутите дисиденти, които пристигнаха на Запад, откакто съм тук – от Солженицин през Плюшч до Амалрик – нито веднъж не казаха истината за този свят, чиито сергии те защитават… рицарски. Пазарът наистина е велика сила…“
Какво да очакваме от комунистическите „антикомунисти“, „грачещи грозно, зловещо“ срещу всяка истина? Нима Александър Исайевич Солженицин, полуевреин, чиито рождени бащино и фамилно имена са Исакович Щербак, не е членувал в КПСС? Ами Андрей Амалрик, син на еврейски болшевишки номенклатурчик? Или Александър Зиновиев, опознал системата отвътре. И то, наблюдавайки я от доста висока катедра. Та след неуспешния пуч в Москва от лятото на 1991 г. да се върне към корените си!…
Същият „свободен свят“, за който иде реч, си дружеше чудесно и твърде доходно с комунистическите режими на Изток.
„Защо, чрез устата на най-отговорните си дипломати, цитаделата на капитала – САЩ – поставя като главна цел на американската външна политика спрямо Източна Европа съхранението на статуквото, а нейните капиталисти и политици, заинтересувани от просторния пазар на Руската империя [отдавна преработена от самите тях в съветска], са готови и ще й дадат статута на „най-облагодетелстваната нация“?“ – тревожи се преди 39 лета моят адаш Константинов.
„Защо Германия, Франция, Белгия, Холандия и т.н., и т.н. „свободни държави“ предоставят кредити и капитали на България и другите „народни демокрации“?
Защо финансират и предоставят оръжие на „демократа“ Тито?
Защо след Втората световна война изоставиха всичките си „съюзници“ от Източна Европа, от Миколайчик и Дража Михайлович до Никола Петков и Ян Масарик?
Има още десетки такива ЗАЩО?“
И всичко това, когато из целия съветски (конц)лагер бесилките нямаха покой, милиционерските куршуми изпълняваха ролята си на жътвари на оная с косата, а бичът на надзирателите и надзирателките неуморно плющеше върху гърбовете на несъгласните с режима? Докато роднините на жертвите и на съпротивляващите се биваха натиквани в канавката на живота…
„ГУЛаг, както правилно отбеляза Солженицин, по броя на „населението“ си се равняваше на средна европейска държава и осигуряваше на страната всички видове суровини, включително и злато, при това практически съвсем безплатно.
Аграрният сектор на империята се обезпечаваше от многомилионната армия колхозници, поставени на по-ниско равнище от крепостните селяни през старите времена на руския абсолютизъм. Селяните нямаха паспорти и без специално разрешение от местния „помешчик“ – председателя, нямаха право да излизат извън селото си (дори и на пазара). За своя труд те всъщност не получаваха нищо, освен прословутите „пръчици трудодни“, като представляваха резерв за попълване на ГУЛаг и армията. Така вървеше осигуряването на страната с храни и други селскостопански продукти.
В строителството всички нулеви и начални цикли се изпълняваха от затворници. Те съставляваха 60 процента от общия брой на работещите в този отрасъл и превишаваха числеността дори на армейските строителни батальони, които също се използваха за робски труд. В обработващата промишленост и в транспорта броят на затворниците бе значително по-малък. Но „свободните“ работници, даже висококвалифицираните, получаваха просешка заплата и влачеха жалко съществуване с постоянния риск при най-незначително провинение да се озоват от другата страна на бодливата тел. Във въоръжените сили служеха в мирно време осем милиона души.
Така съществуваше народът, хвърлен в месомелачката на безкрайния терор и в най-страшната в историята на човечеството война.
И така:
12 милиона в ГУЛаг,
8 милиона в армията,
30 милиона в колхозите,
40 милиона в промишлеността…“
Това изобщо не смущаваше западните „демократи“. Нито им пречи днес. Напротив, ако подирите правда и поискате приравняването на престъпленията на комунистите с тези на нацистите, се вдига врява да възбога. Как може? Нали комунистите са… „освободителите“ на Европа? Ами защо честно не си признаят – те са бъдещето на човечеството? За такава перспектива неусетно ни подготвят.
Херцел признаваше, че антисемитизмът ще бъде впрегнат,за да служи на неговите ционистки цели.
Каква боркиня против някакъв „антисемитизъм“ може да е Леа Коен, щом баща й е приел да бъде активист на партия, съюзничка на уж баш антисемитите – германските национал-социалисти? Значи до 22 юни 1941 г. той е бил съгласен с политиката и методите на нацистите.
Същата тази партия, в чиито редици бил Папо Менахем Коен – таткото на Леа, вярна на Димитровската коминтерновска линия, даже разпространявала позиви, агитиращи „за присъединяването на България към Тристранния пакт и така да вземе страната на хитлеристка Германия във Втората световна война“![66] Което, според Иван Костов, автоматично превръща комунистите, в това число и еврейските членове на БРП (к), в „антисемити“![67] Излиза, че нашенските комунисти, в това число баща и дъщеря Коен, изобщо не са „спасители на евреите“.
Но защо да преразказвам. Най-добре е да се убедите сами. Ето видеото, което вече веднъж „свободната“ мрежа YouTube изтри:
youtu.be/m6X5QaLHFrM
Когато Леа Коен или някой друг от безкрайната редица комунисти изтъкват своите собствени чувства, те не биват изпълвани с никакво възприятие за вина и срам. Самите те се усещаха като недосегаеми. Но има достатъчно много причини, заради които всеки друг щеше да бъде засрамен.
Знаете ли, това е перифразиран цитат. Той принадлежи на Йоахим Фест – известен германски журналист и историк, който разкри еврейското потекло на част от нацистките лидери. Например – на Райнхард Хайдрих, три-четвърти евреин, който, според Коеновци, „осъществявал на дело“ някакво „решение на еврейския въпрос“.
Рус, синеок, висок, Хайдрих минавал за образец на ариец! Той бил SS-Obergruppenfьhrer – генерал от SS; началник на SS-Reichssicherheitshauptamt – Главното управление за имперска сигурност, което включвало Gestapo, Kripo и SD – Sicherheitsdienst des Reichsfьhrers-SS – вътрешното разузнаване; Stellvertretender Reichsprotektor – заместник на имперския протектор на Бохемия и Моравия.
В цитата на Йоахим Фест съм заменил нацист с комунист. Нищо повече. Още от двайсетте години на миналия век, през цялото господство на Германската работническа национал-социалистическа партия, семейство Фест се съпротивлявало на диктатурата. То е упрек, отправен преди всичко към онези, които post–factum, след това, със закъснение, признаха съучастието си в престъпленията на комунистическия режим.
Тук нито един комунистически престъпник нито веднъж не посипа главата си с пепел. Когато взеха да вадят кирливото бельо от скриновете на миналото им, особено онова, свързано с репресивните служби на мръсния червен фашистки режим, едни се сетиха, че „се гордеят“. Други замълчаха. Трети замаршируваха в редиците на новия строй, който е reformandam, remake, преработка на предишния.
Няма кой да успокои риданията на вдовиците и сираците, станали такива, благодарение на комунистическия садизъм. Пък и повечето от тях също заминаха в отвъдното… Нито някой ще компенсира съсипаните съдби, ще изцери духовните каверни, ще възстанови материалните щети. Наскоро млад британски драматург написа, че:
„Бежанците не се нуждаят от нашите сълзи. Те имат необходимост от това, да престанем да ги превръщаме в бежанци.“
И запита:
„След като политиката на Евросъюза de facto е да оставя имигрантите да се издавят, та останалите да престанат да идват, още колко загинали можем да преглътнем?“
Кой ли ще го чуе? Никой от т. нар. валидни люде.
Тук гаврата с жертвите на комунизма, с пострадалите от тоталитарния режим, продължават. Даже комунягите се подиграват, наричайки ощетените „реститути“. Банкянската коконата Бойка Борисова е челничка и в това… Сякаш спечеленото с труд е нещо лошо, опозоряващо. А това, което комунистите и безенесарите постигнаха чрез убийства, грабежи и измами, е добро, достойно за гордост!
„И така, до края на света…“
При такава обърната пирамида на ценностите, няма как да очакваме нещо положително. Обратното – изчезването ни е напълно справедливо и оправдано. Мъките ни в общия недоимък – морален и материален – също.
Ето какви твари нападаха личност като Гюнтер Грас тук. А по света?
Преди година и половина се помина поредният еврейски „гений“. Едва ли някой от вас е чувал за германския гражданин Марсел Райх-Раницки. Той не е германец по рождение. Пръкнал се е в Полша, където е натворил…
Ще речете: Какво толкова? Да, дотук добре. Явно е имал достойнство да зашлевява жертвите си. Но дали не е пердашил вързани хора, ако ми позволите тази метафора?
Точно така. Скандалният Juden Literaturpapst се нахвърлял върху хора, които не били в състояние да се отбраняват. Например, обявил за „неструващ“ романа „Тъй далеч от дома“ на смятания за най-добър следвоенен германски романист Гюнтер Грас.
Не търсете противоречие. Грас става Нобелов лауреат четири лета по-сетне. А вече е известно, че Марсел Райх-Раницки имал представа за миналото на писателя. Какво било то? Елементарно – по време на Втората световна война служел като офицер във Waffen-SS. Цели 60 години укривал това. Разкри го през 2006-а по повод на първия том от автобиографичната си книга „Да люспиш лука“ – “Beim Hдuten der Zwiebel”.
След войната, чак до смъртта на Сталин през 1953 година, Гюнтер Грас наистина се препитавал като селскостопански работник и миньор. Даже във ФРГ фигурата на „главния антинацист“ – бившия съюзник на Хитлер, хвърляла прекалено дебела сянка, опасна за здравето и живота. Поредното доказателство за измамата, в която живяхме.
Тук също всеки, който не се вместваше в комунистическите представи за „ближен“, както и несъгласните с режима, биваха обявявани „от комунистите за фашисти“.
„… Без разлика кой е той, и какво е направил.“
Ако оцелееха в буквалния смисъл, тези българи бяха принуждавани да стават рудокопачи, пътни– и сградостроители, животновъди, земеделци, портиери, чистачи… Нищо лошо или обидно. Да изтъкна, че „мерките на народната власт“ засягаха предимно образованите. Пита ли се някой, какво и колко загуби страната от низходящата метаморфоза на своята интелигенция?
Веднъж курва, завинаги курва. Веднъж комунист, завинаги комунист.
То е едно и също…
Обаче Райх-Раницки – „най-влиятелният западногермански литературен критик“ – бил наясно с всички не до там благоприятни перспективи не само поради миналото на Гюнтер Грас. И изпреварил събитията. Разкрил всичко.
Откъде е узнал, какво може да го очаква? Ами от своята собствена битност на посветен. Миналото му дълго е било засекретено, защото е мрачно и свързано с шпионски централи. Затова, нека се вгледаме в биографията на Марсел Райх-Раницки.
Писал съм за чифута Марсел Райх-Раницки. За него може да се каже, че е човек по Достоевски – подлец. Един от най-безнравствените и последователните в своята морална низост. Твърдял, че „никой не може да му отнеме неговата Deutschtum“ – принадлежност на германщината. Въпреки че тръбял наляво и надясно, как „Хитлеровите палачи унищожили цялото му семейство“! Хвалел се с познанията си върху Шилер, Гьоте, Хайне и други автори, смятани за „национални“.!
„Освен това Райх-Раницки можел да изрече и невъзможното за казване: Че Вагнер е най-големият антисемит в германската култура, но „Тристан и Изолда“ е най-добрата опера на света.“
Казват, че същият роден в Полша евреин и германски националист (не е ли шизофренно), „обявил литературната теория и научния жаргон за фалшива изисканост. Правилният начин на писане бил чрез използване на кристално чист език,… като се употребяват подходящите немски думи, а не модните чуждици.“ Нещо, с което съм напълно съгласен. Но кой ме пита?…
Стига толкова. Хайде да видим кой бил този „извисен“ и „неопетнен“ интелектуалец, който смело и безнаказано раздавал присъди в западногерманската култура, а по-късно и в интелектуалния живот на обединена Германия?
Ще си позволя да отсъдя: Съвършен дегенерат, който напълно отговаря на всички дефиниции на Бердяев-Бердичевски и Климов – завършено съчетание на сатаната с антихриста.
Роден през 1920 година, Марсел Райх-Раницки бил внук на равин. През 1929 година баща му Давид Райх фалирал и семейството се преместило в Берлин. Осем години по-късно нацистите го депортирали обратно в родината му. Но там избегнал тегобите на антиеврейските преследвания и репресии. Как?
Успял да се вреди като преводач в die Judenrдte на Варшавското гето. Това ще рече, че обслужвал еврейската управа. Германците изцяло поверили на тамошния еврейски хайлайф да ръководи бита в гетото. Според легендите, по този начин „нацистите принудили евреите да администрират собственото си унищожение“. Пак друга тема е, кому било необходимо това…
„Благодарение на своята работа той успял да отмъкне заповедта за депортация на своята приятелка. На бърза ръка се оженил за нея. Двамата избягали и живели щастливо през 68-годишния си брак.“
Да не спестяваме, че „служителите на die Judenrдte и техните съпруги били изключени от депортациите“. Също така – че въпросните служители топели своите едноверци, всячески съдействали на военните от SS и вършели възможно най-лошите неща на евреите, каквито нацистите даже не помисляли.
След войната никой не подирил сметка от тези еврейски изменници. Убитият от Моссад американец от еврейски произход Джак Бърнстейн, който петнадесетина години беше гражданин на Израел, свидетелства:
„Едновременно със своите симпатии към комунизма и подкрепата си за него, ешкеназките евреи, които имигрираха в Израел от Германия, са склонни да одобряват нацистката разновидност на фашизма. В Германия, по време на Втората световна война, тези елитни ционистки ешкеназки евреи работеха в тясно сътрудничество с Хитлеровото Гестапо при преследването на германските евреи от нисшите класи и доставянето им в концентрационните лагери. Сега, живеейки в Израел, същите елитни ционистки евреи, които бяха добре обучени във фашизма по нацистки образец и го предпочитат, въведоха много от аспектите на фашизма в Израел.“
През 1944 година Райх-Раницки обърнал палачинката, както се казва, и се присъединил към Полската народна армия, вярна на СССР. В следвоенна Полша добавил още едно име към фамилията си – „Раницки“ с тире отпред. Дали не е прибягнал до това, за да се укрие от зловещото си минало на еврейски ренегат и предател? Не, след малко ще разберете истината.
Обаче едно е сигурно: станал офицер в Urząd Bezpieczeństwa – Служба за сигурност – тайната комунистическа милиция, която се отдала на свиреп разгул и репресии, подобно на всички организации, сродни на нея, в останалите т. нар. социалистически страни. Разбира се, towarzysz Марсел постъпил в редовете на Полската работническа партия, както се наричаше тамошната властваща комунистическа формация. И станал първият главен организатор на болшевишката цензура в страната.
„През 1948-1949 година бил полски дипломат и работник в разузнаването в Лондон (действал под псевдонима „Раницки“).“ Ето и произходът (етимологията) на наставката към фамилното му име!
„В края на 1949 година го отзовали от английската столица. Изключили го от партията заради „идеологически отклонения“, и за кратко го хвърлили зад решетките.“
Но след това му се извинили и го направили редактор и издател предимно на източногермански автори. Едновременно с това работел и като журналист в печата и радиото.
Веднага след войната пък се изявил като кошаревски свидетел срещу своите бивши нацистки началници. Особено се прочул в процеса против SS-Sturmbannfьhrer Херман Хьофле, австриец, бивш автомеханик, чиито очи не бил виждал. По този начин замазал своето сътрудничество на нацистите. А през 1958 година „избягал“ във ФРГ. Знаем как бяха осъществявани подобни „спасения“…
В Западна Германия кариерата на нацисткия помощник, комуниста и офицера от репресивните служби на диктатурата в Полша, тръгнала по стръмна възходяща права. Станал телевизионен водещ и литературен редактор в известния еврейски вестник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”.
Защо отделих толкова внимание на този мизерник? Понеже това са личностите и моделите на поведение, които по цял свят налагат за следване. Не остана западен вестник или електронна медия, които да не проляха сълзи за смъртта на архинегодника Марсел Райх-Раницки.
Преди това, през 2004 година, германският писател Мартин Валзер му посветил романа „Смъртта на един критик“ – “Tod eines Kritikers”. В него неприкрито намеква за нацисткото минало на главния герой, чийто прототип е Райх-Раницки. Ала критиката обяви творбата на за Валзер „противоречива“. А Марсел Райх-Раницки – за едва ли не неопетнен интелектуалец.
Знаете ли, кое е забележителното. И двамата – и Мартин Валзер и Райх-Раницки са извървели пътя от крайно лявото до дясното, с всички условности на тези понятия. Което няма как да не породи асоциация с Джордж-Оруеловото:
„Запомнете, че за непочтеността, безчестието и малодушието винаги се заплаща. Не си представяйте, че когато години на ред не сте били нищо друго, освен раболепен и чинен пропагандист на съветския режим или на някой друг подобен, изведнъж ще се върнете към умственото, към духовното приличие. Веднъж курва, завинаги курва.“
Курвите от „Дойче Веле“ – „Гласът на Германия“, провъзгласиха завършения мръсник Марсел Райх-Раницки за… „един забележителен човек“!
Dйjа vu. Не сме ли го преживявали. А каква е настоящата обстановка?
Колкото повече антисемитизъм има на света,
толкова повече евреи ще идват в Израел.
Някогашните ченгета и комунисти днес са „яростни антикомунисти“. От друга страна, това е роля. Но и в двата случая едни и същи дегенерати управляват света, в това число и тази съсипана територия.
Преди три петилетки израелският историк Бени Морис припомни, защо е така. Като мимолетно маркира някои общи черти между основните идеологии на миналия век с ционизма, той подчерта, че Теодор Херцел – официално водещ се като „основател“ на тази нова религия, смятал неговия триумф за неизбежен. Дали това не е означавало, че като в детската приказка за Златното момиче, първо е трябвало да мине червената вода, сещате се на кой „изъм“? После – черната – на фашизма. След това – кафявата, на национал-социализма. И по някое време да заприижда златната – на ционизма.
Прочее, още на учредителния ционистки конгрес в Базел през 1897 г. Херцел предложил знамето на бъдещата еврейска държава да бъде бяло, със златни инкрустации. Кой не прави аналогия между евреи и злато? Обаче наделели ашкеназимите от Русия и наложили светло синьото…
Бени Морис цитира думите на Теодор Херцел:
„В края на краищата европейският политически елит ще бъде принуден да поощрява ционизма.“
Haben Sie verstanden? Поняли? Просветна ли ви, схванахте ли? За какъв антикомунизъм ви е прихванало?
„Свободолюбивият“, „справедлив“ и „демократичен“ Запад гони одъртелите нацисти, но като орлица – израз, типичен за БКП – бди над своите рожби, комунистическите престъпници. Нищо, че ако нацистите са ликвидирали 5-6 милиона души, комунистите видяха сметката на 120 милиона! Може би по възприетата от Тях логика на собствения Им „мил товарищ“ Йосиф Висарионович, първото е „престъпление“, а второто – просто „статистика“?
Ето защо преди две години „демократичният“ Европейски съюз отхвърли призива на външните министри на шест страни-членки, подписали т. нар. Пражка декларация. В него се настояваше Европейската комисия да „приеме, че отричането или омаловажаването на комунистическите престъпления“ е криминално закононарушение и обида в целия ЕС.
Стремежът беше уеднаквяването на стандартите, по които се отсъжда отричането на престъпленията и на нацистите, и на комунистите.
В някои страни, като Полша, Чехия, Литва и Унгария, отричането на тоталитарните престъпления са криминализирани. Забелязахме и определена активност от страна на някои първи дипломати. Например външният министър на Литва Аудрониус Ажубалис, който беше инициатор на писмото с искането, го описа като „биене на тревога“ пред Брюксел. И допълни, че „всички знаят за престъпленията на нацизма, но само част от Европа има представа от престъпленията на комунистите“.
А чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг заяви, че отричането на престъпленията на комунизма е аналогично на отричането на престъпленията на нацизма, което е престъпление в доста от страните от ЕС. И подчерта как на Изток съществува „принципно безпокойство, че тоталитарните системи не са оценявани по един и същ стандарт“.
Готов съм да свидетелствам, че това не важи поне у нас. Тук вече почти 26 години мнозинството от хората дава доверието си само на комунисти, на техните присъдружни червени земеделци и на щатни и нещатни сътрудници на репресивните органи за партийна сигурност на тоталитарния престъпен болшевишки режим. Даже в момента трите основни политически власти – Народно събрание, президентска институция и правителство, са оглавявани от членове на комунистическата партия!
Всичко това става под егидата на „милия“, „хуманния“, „свободолюбивия“ и „демократичен“ Европейски съюз. Преди пет лета Европейската комисия отхвърли предложението, за приравняване на комунистическите престъпления към нацистките. И така не само защити комунистическите престъпници. Остави ги да разиграват коня си в една трета от страните-членки на Евросъюза! Стори го, като се позова на „независим“ доклад, чието изработване беше възложила, за да проучи действащото законодателство на отделните държави.
Първоначално комисарите – название досущ като в Лениново-Сталиновия СССР – се оправдаха с „различния подход в отделните държави-членки“. Накрая не издържаха и признаха, че „очевидно в основата си онова, което комунистическите режими вършеха, беше ужасно, но те не засегнаха етническите малцинства“.
Последното е чиста лъжа и изобщо не отговаря на истината. То напълно се вмества в понятието „политическа чалга“. Достатъчно е да припомня т. нар. Възродителен процес у нас. Стана ясно къде западните „демократи“ ги стяга чепикът. Явно целта беше да се отдели „трагедията“ на евреите при нацизма от тази на останалите народи. Тя да бъде нещо „висше“, непостижимо за останалите.
Пък и съвсем неудобно е злините на нацизма да бъдат приравнени със зверствата на комунистите, извършвани предимно от евреи. В противен случай щеше да стане наложително изясняването на цялата историческа истина. А тя е прекалено нелицеприятна: и нацисткото, и комунистическите ръководства бяха съставени изключително от същества с еврейски произход. Доказателства – колкото щете…
Днес, казано по народному, циркът е пълен. Уважавам това изкуство и моля за извинение трудолюбивите негови майстори и артисти. Но изразът е добил гражданственост. Използвам го, за да бъда разбран по-лесно.
По съвсем същия начин сега разиграват жалък фарс. Еврейското комунистическо ръководство в Киев, чиста проба болшевишка хунта в „добрия“ стил на октомври 1917 г., уж иска да прокара закон за лустрация. Която, както добре знаят редовните читатели на моите публикации, няма да засяга тях. В никакъв случай.
Любопитно е друго. В Израел обсъждат още едно предложение – за приравняване на комунистическите престъпления към нацистките. Обърнете внимание, че в откъса от предаване на най-голямата тамошна рускоезична телевизия, участват все советские товарищи, подирили „избавление“ от… съветската система. За тях се предполага, че следва да са крайно антисъветски и антируски настроени. Обаче…
youtu.be/4-R0r3BRs2w
И на това сме се наслушали. Тук милиционерите от Симеоновската историческа школа, тези Божидар-Димитровци на постсъветската социалистическа система, непрестанно и неуморно ни внушават същото: Изчакайте, не бързайте. Нека минат поне 100 години. И тогава историците ще се произнесат.
Целта? Ами да не остане нито един жив свидетел на сътвореното зло. Не виждате ли, че със зъби и нокти се стремят към това? Времето лекува. Забравата покрива незарасналите рани с тънка коричка, която все пак намалява болката. Ето как забравихме не трагедията, а ужаса на тоталитарната власт, на милиционер-социализЪма. При който избрани представители на класата-хегемон – пролетарските аристократи – бяха в състояние да впрягат и яхат истинския образован и възпитан елит. А обяздените да не можеха да гъкнат. В противен случай – тюрма, концлагер, даже смърт…
Не е ли забавно, че тъкмо управляващата киевска еврейска клика, чиито членове, без нито едно изключение, са здраво родово свързани с КПСС, НКВД и КГБ, единствена постъпи справедливо. Поне видимо опита да приравни комунизма с нацизма. Може би наставниците на Порошенко, Арсенюк, Кличко, Тимошенко, Тяхнибок и специално на Ихор Коломойский предварително са успокоили своите питомци, че „демократичният свят“ не ще приеме това. И никой от тях и близките им няма да бъде засегнат от евентуална декомунизация, съпроводена от лустрация и конфискация – експроприация, според терминологията на учителите на техните родители.
Смяна на понятията
Какво рекъл Ефраим Зуров, „израелски историк от американски произход“, както е записано в биографията му? Главата на Центъра „Симон Визентал“ заявил, че решението на украинския парламент – Върховната рада – „е възмутително. Това е голяма лъжа, която превръща палачите в жертви. Върховната рада се опитва да отвлече вниманието от престъпленията на Украйна по време на холокоста. Като измамно приравнява нацизма с комунизма.“
А Венецианската комисия? Нейното официално название е Европейска комисия за демокрация чрез право. Тя е съвещателен орган по конституционо право към Съвета на Европа. Вече повече от десетилетие в нейната работата могат да участват и страни извън Съвета на Европа.
Комисията анализира законите и законопроектите на държавите-членки, особено във връзка с тяхното хармонизиране с конституционното право. Занимава се с изборните процедури, с правата на малцинствата, но и със свободите, както тя ги тълкува. Без никакъв регламент този орган е възприел фашизма нацизма за изконни злини. Но се прави, че не забелязва многократно по-ужасните престъпления на комунизма. Какво означава това?
Седалището на комисията е във Венеция, откъдето произлиза прословутата дума „гето“. От полуостровчето Канареджо, където евреите се заселили. Там имало нова Леарна – Gettare nuovo. Което постепенно станало Ghetto – гето. Всъщност Gettare Nuovo или Ghetto Nuovo – новата Леарна, новото гето, е по-старо от Gettare vecchio или Ghetto vecchio – старата Леарна, старото гето.
А радвайки се на свободата, предоставена на всички венеционци от дожите, тамошният синедрион забогатял и започнал да подпомага еврейските общини в Европа. Но и да им влияе.
Понастоящем, без да шуми около себе си, този непознатият, даже тайнствен орган, разговорно познат като Венецианска комисия, фактически налага не само на европейските страни законодателни стандарти. Решенията на комисията са de facto, практически, задължителни за страните-членки на Европейския съюз.
Целият символизъм, заложен в седалището на Европейска комисия за демокрация чрез право, се състои в това: да се знае, кой ръководи най-малкото Европа.
Имаме работа с предварително установени Ин и Ян, с постановени добро и зло, утвърдени и наложени във вид на догма. А както знаете, догмите не подлежат на обсъждане. Те са основата на религиите. Щом в „най-истинската книга“ – Стария завет, е записано, че хората са произлезли от Адамчо и Евичка, тоест – изработени са от кал и ребро, произведено от същия материал, значи е така. Нямате право да се съмнявате. Толкоз. Край!
Навремето за подобни волности са изгаряли на клада или най-малкото са хвърляли в тъмница. Не се учудвайте, ако срещате все повече калтаци…
В мюсюлманските общества и общности непрестанно крещят: „Аллах е велик!“ Оспорете го, пък да видим какво ще ви стигне. Друг въпрос е, има ли смисъл от такъв спор. Но някои насилствено въвеждат необичаен мултикултуризъм в и без друго многокултурната, но в темелите си християнска Европа. В онзи, в ислямския свят, нека си съблюдават шериатското право. Но как стана така, че допуснахме да безчинстват тук?
Днес същото се отнася до всеки, който дръзне да рече, че Сталин е бил като Хитлер. Аз твърдя – хилядократно по-зъл и отвратителен!
Ако го прочетат, разни Коеновци, Пасита, Ешкеназита, Каловци и прочие дьонмета, ще ме обвинят, че съм… „хейтър“. И ще ме разпънат заради използване на „език на омразата“. Тукашни ратайчета от нищожния, но овластен мащаб на посредници като „Гоце“ Първанов, Б.Б. и даже Гого „Папийонката“, се надупват на ционистите. И по тяхна заповед пердашат българи – в преносния, но понякога и в буквалния смисъл. Зад тях е гърбът на „западните демократи“.
Западът винаги и неотклонно е с Израел. Приема неговата политика, следва указанията на ционистките лидери. Той е с тях, с нашите палачи. Естествено – със своите рожби – комунистите. Неговото невероятно лицемерие, конюнктурна повратливост и гьонсуратско прилагане на двойни стандарти възмущава даже някои не съвсем редови израелски фигури. Например бившия шпионин Яков Кедми, който преди години оглавявал разузнавателната служба Натив. Освен че е избягал от СССР, от 2001 г. той, който по шпионска линия лично се познава с Владимир Путин, има забрана да влиза в Русия.
Да предупредя още преди да видите откъса, че когато иде реч за „интересите на НАТО и на неговото политическо ръководство“, не бива да забравяте кой оглавява Организацията на Северноатлантическия пакт. Генералният секретар (не ви ли напомня комунистическите партии) на НАТО се казва Йенс Столтенберг. Още от ученическа възраст той е членувал в норвежките младежки комунистически организации. Сетне – в комунистическата партия. Организирал е протестни демонстрации против САЩ и НАТО, за което даже е бил арестуван! Документално е доказано, че е бил вербуван за агент на КГБ. Агентурният му псевдоним е „Стеклов“.
Е, според вас, чии интереси защитава този генсек? Под чие командване всъщност се намира НАТО? Не ви ли мирише на Елена Поптодорова, Сергей Станишев, Ирина Бокова, Сталинка „Кристалина“ Георгиева, Далия Грибаускайте, Андрис Пиебалгс, и на множеството други висши номенклатурни кадри на съответните комунистически партии, които заемат ръководни постове в световни, регионални и национални институции?
А като уточнява, че повече от 13 години не се е срещал с руския президент, на 5 април 2015 г. Яков Кедми коментира следното. youtu.be/gXSiLyUpmcA
„Ирландецът“ Том Фрийдман е онзи еврейски репортер на “The New York Times”, който придружавал държавния секретар на Съединените щати Джеймс Бейкър по време на посещението му у нас в първите дни на февруари 1990 г.
Тъкмо той известил – използвам това глаголно време, понеже едва преди година се натъкнах на репортажа му – че тогавашният главен американски дипломат идвал от Москва. Там „докладвал пред Върховния съвет на СССР“…
Уважавам иронията с „ирландския“ произход на Томас Л. Фрийдман. Но не и това вечно двойствено отношение към Втората световна война, ролите на отделните сили в нея, както и спрямо последиците от кръвопролитието.
Как да се сърдим на нашенската Темида, след като отдавна и навсякъде нейните очи са развързани от ционистите? Които излагат пред нейния поглед една и съща картина – на нацистки престъпления с безкраен брой извършители. Повечето от тях – войничета, изпълнявали заповеди.
Винаги казвам истината, даже, когато лъжа
Ако някой може да влезе в обувките на евреина Яков Кедми и да разбере неговото промито съзнание, как да се отнасяме към германските германомразци? Тези дни започна съдебното дело срещу Оскар Грьонинг. Той е на 93 години и според „свободната“ и „демократична“ западна преса, която „представя истината“, е бил „нацист, известен като „деловодителя на Аушвиц“.
Обаче на никого дори за миг не минава през ума да опита да навлече неговия шинел тогава – през първата половина на четиридесетте. Впрочем, нищо чудно да изкарат „книжния плъх“ с ръкавели върху куртката и… „масов убиец от газовите камери“. Говорим за човечество, но дали то е съставено от човеци?…
Някакъв германски писател на име Кристоф Хюбнер, явно изпитващ силна ненавист към сънародниците си, се прехранва като вицепрезидент на Интернационалния комитет за Аушвиц. Какви ли доволства има в света на ционизма? Със сигурност го хранят хубаво, а и той зоба без насита. Защото е оригнал следното:
„Седемдесет години след Аушвиц все още ще имаме съдебни процеси, понеже германското правосъдие се провали ужасно по този проблем. Много извършители никога не зърнаха интериора на съдебна зала и умряха, без да бъдат изправени лице в лице със своята вина. Това е дълготраен скандал, който предизвика огромно негодувание сред оцелелите.“
Кои са „оцелелите“, в какво са „оцелели“, вижте по-горе, както в архива на тази медия и в книгите ми. Същественото е, че тези ционистки маши никога и не помислят да приложат идентични юридически стандарти спрямо дейците на комунистическите и социалистическите партии в самата Германия. Какво да говорим за останалата част от огромния съветски концлагер? А нима понастоящем светът не се превръща в необятен концентрационен лагер?
Вдовицата на комунистическия убиец Ерих Хонекер претендира за по-висока пенсия в републиката на „свободните“ германци, оглавявана от затъналите до шии в предателства и нагаждачества другари Йоахим Гаук и Ангела Меркел. Това е скандалът! Истинският мискинлък, безобразие, маскарлък! Някой изобщо обръща ли внимание на милионите оцелели в комунистическите диктатури? Къде захвърлиха Холокоста – действителния – този на европейските християни, дело преди всичко на еврейските комунистически ръководители и на техните садистични комисари от репресивните служби?
Общо в СССР и в европейската част на неговата империя броят на жертвите надхвърля 70 милиона души. Ако включим и азиатската – КНР, КНДР, Северен Виетнам, Камбоджа, това число превишава 120 милиона души!
Колко „свободна“ е Федералната република Германия, щом в нея са отменени човешките права, регламентирани още в Преабмюла, както и в членове 18, 19 и 20 от Всеобща декларация за правата на човека на ООН? Но също така и с най-малко три подобни документа на Съвета на Европа. Хармонизирано ли е германското законодателство с тях? И ако не е, защо ООН и Евросъюзът допускат това и се примиряват с него? Да не би да съществува скрита, неогласена причина за подобно двулично отношение?
Как се връзва съдебното преследване на всеки опит за обсъждане на темата за евреите в Германия през Втората световна война (150 000 пълни, полу-, и четвърт евреи, се сражавали във всички родове войски на Третия райх с викове “Heil Hitler”; нацисткото политбюро и много фелдмаршали, генерали и адмирали били евреи или с еврейско потекло), без право на мнение по въпроса и на дирене на истината, със следния текст:
„Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията…
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.“
Или със следните:
„Тоталитарните комунистически режими, които управляваха в Централна и Източна Европа през последното столетие, и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали, без изключение, с тежки нарушения на човешките права. Нарушенията са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, умиране от глад, депортации, изтезания, робски труд и други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.
Престъпленията са били оправдавани в името на теорията на класовата борба и принципа на диктатурата на пролетариата. Интерпретацията на тези два принципа е узаконявала „елиминирането“ на хора, които са били смятани за вредни за построяването на ново общество и, като такива, за врагове на тоталитарните комунистически режими. Огромен брой от жертвите във всяка страна са били самите нейни граждани…
Падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления. Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от международната общност, какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени от националсоциализма (нацизма).
Вследствие на това познанието на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими в миналото.“
Последното се отнася за Германия, но и за България. Престъпленията на комунистите продължават, като нанасят неимоверни духовни щети на обществата, поразени от техните тоталитарни диктатури. Как другояче може да бъде възприето и окачествено назначаването на Ирина Бокова за генерална секретарка на ЮНЕСКО? След като тя беше участничка в тоталитарни правителства на БКП, за каквито иде реч в цитираната Резолюция? Нима не е морална гавра „избирането“ на Сергей Станишев – наследник на терорист и убиец, дългогодишен висш член на комунистическите ръководства, за най-малкото показен водач на социнтерна?
Да попитам германския писател Кристоф Хюбнер: Как би се почувствал, ако във ФРГ съществуваше Хитлерщат? Защото в Номенклатурна България има Димитровград. Дали прави някаква разлика между масовите убийци Адолф Алойзович и Георгий Михайлович? Би ли приел например синът на – да речем – Алберт Шпеер вместо да се занимава с архитектура, както е в реалността, да оглави един национал-социалистически интернационал? Понеже наследникът на шефа на Международния отдел на ЦК на БКП Димитър Яков Станишев е Gauleiter на Партията на европейските социалисти, в която германското участие е най-многобройно и влиятелно?
Вместо да му задават такива въпроси, услужливите журналя отправят следния:
„Това може да се окаже последният процес за нацистките престъпления в Германия. Как се справи германската правосъдна система с раздаването на справедливост на виновните?
– Мизерно, това е един продължаващ скандал от следвоенната история. Общо 43 души от SS бяха изправени пред съд, девет получиха доживотни присъди, 25 бяха изпратени в затвора, а останалите бяха оправдани. Това е всичко от общо 6500 души от SS в концентрационните лагери, които бяха живи в края на войната. Можете да се убедите, само малък процент от тях изобщо бяха изправени пред правосъдие.
В основата си извършителите се завърнаха в обществото, от което произлизаха. Изчезнаха обратно в своите стари квартали. Доста години на никой не му пукаше, какво бяха сторили те. За оцелелите това, че имаше толкова малък интерес и тъй малко беше направено за предаването на виновниците на правосъдието, е горчив факт.“
Отново ще полюбопитствам: Колко от ръководителите на Единната германска работническа партия – комунистическата, властвала в цели 40 години в ГДР, избивала, ограбвала, изпращала в лагери и затвори, освен това лишавала от елементарни права и собственост почти всички граждани, бяха осъдени? Ами извергите от Щази, надзирателите от Gefдngnisse? Ами тук?
В Номенклатурия дори един от убийците, които с наслада изтезавали и ликвидирали затворниците на съвестта в мрежата от сто и двадесетина концентрационни лагера и десетина тюрми на милиционер-социализЪма, не получи присъда! Къде е справедливостта? Защо „международната общност“, „свободният свят“, мълчат?
Вместо това, през цялото време другаруваха с комунягите. Не, всички тези безбожни, противоестествени, човеконенавистни, жестоки, убийствени идеологии не бяха сътворени на Изток, а на Запад. Спуснаха ги върху нашите нещастни народи, за да експериментират с тяхната издържливост на злото и мъките.
През годините на най-масовия терор в човешката история западните елити отпускаха финансови и материални кредити на комунистическите изедници. Понеже като техни родители бяха наясно: източните диктатори са в ръцете им, няма къде да мърдат. Те бяха най-добрите длъжници. Винаги изплащаха гигантските си борчове с несъразмерно висока лихва. Като ги гарантираха с държавното имущество, а даже – с живота на поробените им народи!
Е, оставаше и за тях – за „новата класа“, за алчно червените фашистки номенклатурчици. Такава е била уговорката още от началото на миналия век. Нали още навремето „Ню Йорк Таймс“ писал: „Целта на „работническите“ лидери на болшевишка Русия изглежда е максималното им желание да станат втори Харун ал Рашидовци с тази разлика, че легендарният халиф е съхранявал съкровищата си в подземията на двореца си в Багдад, докато болшевиките предпочитат да ги държат в банките на Европа и Америка.“
Това е истината. Може да не е лицеприятна за някои, но е такава.
И никой да не е посмял да ме обвини, че защитавам нацистите. Ще отговоря с Тяхното:
No pasarбn! Ils ne passeront pas! Перифразирано: Няма да мине. Не нам!
Има още нещо, което е актуално тези дни. Смело и с чиста съвест твърдя, че съм вторият автор в света – претендирам да познавам литературата по темата – който разкри основните истини около трагедията, ако щете геноцида, на арменците в Отоманската империя. Тукашните арменци, здраво прилепнали към комунизма, което по дефиниция означава – към юдаизма и евреите, ми отказаха не материална, а елементарна морална подкрепа. Та изследването ми да бъде издадено във вид на книга. http://diagnosa.net/
Както разказва съветско-руският писател, учен и дисидент Жорес Медведев, брат на историка Рой Медведев, след нея, „при решаващото гласуване на Общото събрание на ООН, 33 страни подкрепиха резолюцията за създаване на независими арабска и еврейска държави; 13 страни гласуваха против този проект, а броят на въздържалите се намаля до 10. Пет страни от съветския блок обезпечиха необходимото мнозинство от две трети. Ако тези страни бяха подкрепили арабската позиция, то съотношението между „за“ и „против“ щеше да съставлява 28 на 18. Което нямаше да осигури мнозинство от две трети. И затова създаването на Израел не би получило мандата на ООН.
В това гласуване против създаването на Израел бяха мюсюлманските страни: Афганистан, Египет, Иран, Ирак, Ливан, Пакистан, Саудитска Арабия, Сирия, Турция и Йемен. Също така против гласуваха Индия, Гърция и Куба.[50] Югославия и Великобритания, които по време на дебатите се обявиха против създаването на независима еврейска държава, се въздържаха при гласуването. Югославия не можеше да излезе срещу СССР, Великобритания – против САЩ.
Своята първоначална позиция между първото и второто гласуване промениха: Белгия, Франция, Холандия, Нова Зеландия, Люксембург, Либерия, Хаити. През 1947 г. всички тези страни силно зависеха от американската икономическа помощ посредством плана „Маршал“…
Когато на 17 май 1948 г. Израел беше провъзгласен формално като независима държава, то на следващия ден САЩ я признаха, но само де-факто. Което не предполагаше пълни дипломатически отношения. СССР призна Израел след два дни, наведнъж, изцяло – и де-юре. СССР беше първата страна, която установи дипломатически отношения с Израел. САЩ предприеха тази крачка едва през 1949 г. …
Твърде често се изказват предположения за това, как Сталин предполагал, че ще му са отдаде да присъедини Израел към съветския блок. Сталин нямаше такова намерение. Проамериканската ориентация на Израел беше достатъчно ясна. Новата страна се създаваше с парите на богатите американски ционистки организации, които заплащаха и за онова оръжие, което биваше купувано от Източна Европа. През 1947 г. мнозина в СССР и в Израел смятаха, че позицията на Съветския съюз в ООН е била определяна от морални съображения. За съвсем кратко време Громико стана най-популярният човек в Израел. Даже през 1947 и 1948 г. Голда Меир беше убедена, че Сталин помага на евреите от някакви високи морални съображения.
„Признаването от страна на Съветския съюз, последвало американското, имаше други корени. Сега не се съмнявам, че за Съветите основното беше прогонването на Англия от Близкия изток. Но през есента на 1947 г., когато течаха дебатите в Обединените нации, ми се струваше, че съветският блок ни подкрепя и понеже самите руснаци заплатиха своята победа на страшна цена. И затова, като съчувстваха дълбоко на евреите, също тежко пострадали от нацистите, разбират, че те са заслужили своята държава.“
В действителност, по мнението на Сталин, в онзи период и в обозримо бъдеще, създаването на Израел отговаряше на външнополитическите интереси на СССР. Като подкрепяше Израел, Сталин „забиваше клин“ в отношенията между САЩ и Великобритания, и в тези между САЩ и арабските страни.
Според свидетелството на Судоплатов,Сталин предвидил, че впоследствие арабските страни ще се обърнат на страната на Съветския съюз, след като се разочароват от англичаните и американците заради тяхната подкрепа на Израел. Михаил Вертов, помощникът на Молотов, преразказал на Судоплатов думите на Сталин:
„Хайде да се съгласим с образуването на Израел. Това ще бъде нещо като шило в задниците на арабските държави и ще ги принуди да загърбят Великобритания. В края на краищата, британското влияние ще бъде напълно подронено в Египет, Сирия, Турция и Ирак.“
В основата си външнополитическата прогноза на Сталин се оправда. Влиянието не само на Великобритания, но и на САЩ в арабските и в много други мюсюлмански страни беше подкопано.“
Онова, което този автор, нито някой друг, с изключение на най-смелите и дръзките, представят, е самата истина: Сталин не е притежавал никакви сериозни качества в каквато и да било област. Той бил същият чукундур, какъвто имахме достатъчно дълго тук. Държавата Израел е основана заради предсмъртния завет на Майер Амшел Баер – Ротшилд с парите на семейството и останалите свръхбогати еврейски банкери и корпоратократори.
Ционизмът е замислен пак от тях. Той е канавата, вътъкът, върху които са изтъкани идеологиите, оформили се през ХІХ и ХХ век – социализъм, комунизъм, фашизъм, нацизъм, либерализъм…
Нима в своята „Програма за евреите и отговор на всички антисемити“ американският равин Хари Уетън не подчертава:
„Комунистическата душа е душата на юдаизма. Оттук следва, че както в Руската революция триумфът на комунизма беше триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира с триумфа на фашизма… Комунистите са марксисти, болшевики, интернационалисти, евреи, врагове на арийците и на тяхната култура. Съветска Русия се управлява от евреи и варвари, които не са способни да създават култура. В такъв случай ето я първата стъпка в Програмата: Евреите трябва да се спогодят с нацистка Германия, фашистка Италия и фашизма като цяло.“
Но ние търпим Леа Коен и сходните й сатанисти да ни тормозят и даже – експлоатират… На кого служи тази другарка, щом като днес в самия ционистки „рай“ издават книги като тази, озаглавена „Израел става руски© = Израилтяни. Произведено в СССР“.(Вижте Илюстрацията.)
Авторката, родената в СССР израелска журналистка Нели Гутина сваля завесата, прикриваща срамотиите върху витрината на ционисткото общество. За да лъсне голата истина, че преобладаващото мнозинство от израелските евреи всъщност са руснаци или са здраво свързани с тази страна. А шепата сабри – наследници на древните юдеи, и старите имигранти, смятат „руските евреи за фашисти“!
Е, питам аз, кому служат Леа Коен и сродните и комунистически гангстери, чийто режим е обявен със закон за престъпен? И срещу какви суми са се продали? Но продават и предават родината ни – нашата България! Само че тукашната Темида отдавна е купена. Нима не е така почти навсякъде?
Искам да кажа, че Коен и цялата местна синагога на сатаната отдавна са продали душите на СССР и Съветска Русия, неизвестно защо смятана за… посткомунистическа?! Докъде е проникнала еврейската комунистическа поквара сред нашенци и в останалите европейски общества, личи от начина, по който те приемат болшевиките Леа Коен и Бернар Анри Леви. Също така – по степента на обезумяване, когато бъде повдигнат въпросът за справедливостта, за осъждането на комунизма и за забраната му, поради престъпленията в неговото практическо приложение. Както във вече далечната 1976 г. моят адаш Георги Константинов – „Анархията“ се запитал:
„Защо „великите демокрации“ образуваха т. нар. антифашистка коалиция с Русия на Сталин, жертвите на чиято диктатура надхвърляха по това време (1941 г.) стократно, ако не и хилядократно жертвите на хитлеризма??? (Дванадесетте милиона загинали в нацистките концлагери, за които говорят британски източници, бяха избити главно след тази година!!!)
Наистина странен „Св. Св.“! Нито един от прочутите дисиденти, които пристигнаха на Запад, откакто съм тук – от Солженицин през Плюшч до Амалрик – нито веднъж не казаха истината за този свят, чиито сергии те защитават… рицарски. Пазарът наистина е велика сила…“
Какво да очакваме от комунистическите „антикомунисти“, „грачещи грозно, зловещо“ срещу всяка истина? Нима Александър Исайевич Солженицин, полуевреин, чиито рождени бащино и фамилно имена са Исакович Щербак, не е членувал в КПСС? Ами Андрей Амалрик, син на еврейски болшевишки номенклатурчик? Или Александър Зиновиев, опознал системата отвътре. И то, наблюдавайки я от доста висока катедра. Та след неуспешния пуч в Москва от лятото на 1991 г. да се върне към корените си!…
Същият „свободен свят“, за който иде реч, си дружеше чудесно и твърде доходно с комунистическите режими на Изток.
„Защо, чрез устата на най-отговорните си дипломати, цитаделата на капитала – САЩ – поставя като главна цел на американската външна политика спрямо Източна Европа съхранението на статуквото, а нейните капиталисти и политици, заинтересувани от просторния пазар на Руската империя [отдавна преработена от самите тях в съветска], са готови и ще й дадат статута на „най-облагодетелстваната нация“?“ – тревожи се преди 39 лета моят адаш Константинов.
„Защо Германия, Франция, Белгия, Холандия и т.н., и т.н. „свободни държави“ предоставят кредити и капитали на България и другите „народни демокрации“?
Защо финансират и предоставят оръжие на „демократа“ Тито?
Защо след Втората световна война изоставиха всичките си „съюзници“ от Източна Европа, от Миколайчик и Дража Михайлович до Никола Петков и Ян Масарик?
Има още десетки такива ЗАЩО?“
И всичко това, когато из целия съветски (конц)лагер бесилките нямаха покой, милиционерските куршуми изпълняваха ролята си на жътвари на оная с косата, а бичът на надзирателите и надзирателките неуморно плющеше върху гърбовете на несъгласните с режима? Докато роднините на жертвите и на съпротивляващите се биваха натиквани в канавката на живота…
„ГУЛаг, както правилно отбеляза Солженицин, по броя на „населението“ си се равняваше на средна европейска държава и осигуряваше на страната всички видове суровини, включително и злато, при това практически съвсем безплатно.
Аграрният сектор на империята се обезпечаваше от многомилионната армия колхозници, поставени на по-ниско равнище от крепостните селяни през старите времена на руския абсолютизъм. Селяните нямаха паспорти и без специално разрешение от местния „помешчик“ – председателя, нямаха право да излизат извън селото си (дори и на пазара). За своя труд те всъщност не получаваха нищо, освен прословутите „пръчици трудодни“, като представляваха резерв за попълване на ГУЛаг и армията. Така вървеше осигуряването на страната с храни и други селскостопански продукти.
В строителството всички нулеви и начални цикли се изпълняваха от затворници. Те съставляваха 60 процента от общия брой на работещите в този отрасъл и превишаваха числеността дори на армейските строителни батальони, които също се използваха за робски труд. В обработващата промишленост и в транспорта броят на затворниците бе значително по-малък. Но „свободните“ работници, даже висококвалифицираните, получаваха просешка заплата и влачеха жалко съществуване с постоянния риск при най-незначително провинение да се озоват от другата страна на бодливата тел. Във въоръжените сили служеха в мирно време осем милиона души.
Така съществуваше народът, хвърлен в месомелачката на безкрайния терор и в най-страшната в историята на човечеството война.
И така:
12 милиона в ГУЛаг,
8 милиона в армията,
30 милиона в колхозите,
40 милиона в промишлеността…“
Това изобщо не смущаваше западните „демократи“. Нито им пречи днес. Напротив, ако подирите правда и поискате приравняването на престъпленията на комунистите с тези на нацистите, се вдига врява да възбога. Как може? Нали комунистите са… „освободителите“ на Европа? Ами защо честно не си признаят – те са бъдещето на човечеството? За такава перспектива неусетно ни подготвят.
Херцел признаваше, че антисемитизмът ще бъде впрегнат,за да служи на неговите ционистки цели.
Каква боркиня против някакъв „антисемитизъм“ може да е Леа Коен, щом баща й е приел да бъде активист на партия, съюзничка на уж баш антисемитите – германските национал-социалисти? Значи до 22 юни 1941 г. той е бил съгласен с политиката и методите на нацистите.
Същата тази партия, в чиито редици бил Папо Менахем Коен – таткото на Леа, вярна на Димитровската коминтерновска линия, даже разпространявала позиви, агитиращи „за присъединяването на България към Тристранния пакт и така да вземе страната на хитлеристка Германия във Втората световна война“![66] Което, според Иван Костов, автоматично превръща комунистите, в това число и еврейските членове на БРП (к), в „антисемити“![67] Излиза, че нашенските комунисти, в това число баща и дъщеря Коен, изобщо не са „спасители на евреите“.
Но защо да преразказвам. Най-добре е да се убедите сами. Ето видеото, което вече веднъж „свободната“ мрежа YouTube изтри:
youtu.be/m6X5QaLHFrM
Когато Леа Коен или някой друг от безкрайната редица комунисти изтъкват своите собствени чувства, те не биват изпълвани с никакво възприятие за вина и срам. Самите те се усещаха като недосегаеми. Но има достатъчно много причини, заради които всеки друг щеше да бъде засрамен.
Знаете ли, това е перифразиран цитат. Той принадлежи на Йоахим Фест – известен германски журналист и историк, който разкри еврейското потекло на част от нацистките лидери. Например – на Райнхард Хайдрих, три-четвърти евреин, който, според Коеновци, „осъществявал на дело“ някакво „решение на еврейския въпрос“.
Рус, синеок, висок, Хайдрих минавал за образец на ариец! Той бил SS-Obergruppenfьhrer – генерал от SS; началник на SS-Reichssicherheitshauptamt – Главното управление за имперска сигурност, което включвало Gestapo, Kripo и SD – Sicherheitsdienst des Reichsfьhrers-SS – вътрешното разузнаване; Stellvertretender Reichsprotektor – заместник на имперския протектор на Бохемия и Моравия.
В цитата на Йоахим Фест съм заменил нацист с комунист. Нищо повече. Още от двайсетте години на миналия век, през цялото господство на Германската работническа национал-социалистическа партия, семейство Фест се съпротивлявало на диктатурата. То е упрек, отправен преди всичко към онези, които post–factum, след това, със закъснение, признаха съучастието си в престъпленията на комунистическия режим.
Тук нито един комунистически престъпник нито веднъж не посипа главата си с пепел. Когато взеха да вадят кирливото бельо от скриновете на миналото им, особено онова, свързано с репресивните служби на мръсния червен фашистки режим, едни се сетиха, че „се гордеят“. Други замълчаха. Трети замаршируваха в редиците на новия строй, който е reformandam, remake, преработка на предишния.
Няма кой да успокои риданията на вдовиците и сираците, станали такива, благодарение на комунистическия садизъм. Пък и повечето от тях също заминаха в отвъдното… Нито някой ще компенсира съсипаните съдби, ще изцери духовните каверни, ще възстанови материалните щети. Наскоро млад британски драматург написа, че:
„Бежанците не се нуждаят от нашите сълзи. Те имат необходимост от това, да престанем да ги превръщаме в бежанци.“
И запита:
„След като политиката на Евросъюза de facto е да оставя имигрантите да се издавят, та останалите да престанат да идват, още колко загинали можем да преглътнем?“
Кой ли ще го чуе? Никой от т. нар. валидни люде.
Тук гаврата с жертвите на комунизма, с пострадалите от тоталитарния режим, продължават. Даже комунягите се подиграват, наричайки ощетените „реститути“. Банкянската коконата Бойка Борисова е челничка и в това… Сякаш спечеленото с труд е нещо лошо, опозоряващо. А това, което комунистите и безенесарите постигнаха чрез убийства, грабежи и измами, е добро, достойно за гордост!
„И така, до края на света…“
При такава обърната пирамида на ценностите, няма как да очакваме нещо положително. Обратното – изчезването ни е напълно справедливо и оправдано. Мъките ни в общия недоимък – морален и материален – също.
Ето какви твари нападаха личност като Гюнтер Грас тук. А по света?
Преди година и половина се помина поредният еврейски „гений“. Едва ли някой от вас е чувал за германския гражданин Марсел Райх-Раницки. Той не е германец по рождение. Пръкнал се е в Полша, където е натворил…
Ще речете: Какво толкова? Да, дотук добре. Явно е имал достойнство да зашлевява жертвите си. Но дали не е пердашил вързани хора, ако ми позволите тази метафора?
Точно така. Скандалният Juden Literaturpapst се нахвърлял върху хора, които не били в състояние да се отбраняват. Например, обявил за „неструващ“ романа „Тъй далеч от дома“ на смятания за най-добър следвоенен германски романист Гюнтер Грас.
Не търсете противоречие. Грас става Нобелов лауреат четири лета по-сетне. А вече е известно, че Марсел Райх-Раницки имал представа за миналото на писателя. Какво било то? Елементарно – по време на Втората световна война служел като офицер във Waffen-SS. Цели 60 години укривал това. Разкри го през 2006-а по повод на първия том от автобиографичната си книга „Да люспиш лука“ – “Beim Hдuten der Zwiebel”.
След войната, чак до смъртта на Сталин през 1953 година, Гюнтер Грас наистина се препитавал като селскостопански работник и миньор. Даже във ФРГ фигурата на „главния антинацист“ – бившия съюзник на Хитлер, хвърляла прекалено дебела сянка, опасна за здравето и живота. Поредното доказателство за измамата, в която живяхме.
Тук също всеки, който не се вместваше в комунистическите представи за „ближен“, както и несъгласните с режима, биваха обявявани „от комунистите за фашисти“.
„… Без разлика кой е той, и какво е направил.“
Ако оцелееха в буквалния смисъл, тези българи бяха принуждавани да стават рудокопачи, пътни– и сградостроители, животновъди, земеделци, портиери, чистачи… Нищо лошо или обидно. Да изтъкна, че „мерките на народната власт“ засягаха предимно образованите. Пита ли се някой, какво и колко загуби страната от низходящата метаморфоза на своята интелигенция?
Веднъж курва, завинаги курва. Веднъж комунист, завинаги комунист.
То е едно и също…
Обаче Райх-Раницки – „най-влиятелният западногермански литературен критик“ – бил наясно с всички не до там благоприятни перспективи не само поради миналото на Гюнтер Грас. И изпреварил събитията. Разкрил всичко.
Откъде е узнал, какво може да го очаква? Ами от своята собствена битност на посветен. Миналото му дълго е било засекретено, защото е мрачно и свързано с шпионски централи. Затова, нека се вгледаме в биографията на Марсел Райх-Раницки.
Писал съм за чифута Марсел Райх-Раницки. За него може да се каже, че е човек по Достоевски – подлец. Един от най-безнравствените и последователните в своята морална низост. Твърдял, че „никой не може да му отнеме неговата Deutschtum“ – принадлежност на германщината. Въпреки че тръбял наляво и надясно, как „Хитлеровите палачи унищожили цялото му семейство“! Хвалел се с познанията си върху Шилер, Гьоте, Хайне и други автори, смятани за „национални“.!
„Освен това Райх-Раницки можел да изрече и невъзможното за казване: Че Вагнер е най-големият антисемит в германската култура, но „Тристан и Изолда“ е най-добрата опера на света.“
Казват, че същият роден в Полша евреин и германски националист (не е ли шизофренно), „обявил литературната теория и научния жаргон за фалшива изисканост. Правилният начин на писане бил чрез използване на кристално чист език,… като се употребяват подходящите немски думи, а не модните чуждици.“ Нещо, с което съм напълно съгласен. Но кой ме пита?…
Стига толкова. Хайде да видим кой бил този „извисен“ и „неопетнен“ интелектуалец, който смело и безнаказано раздавал присъди в западногерманската култура, а по-късно и в интелектуалния живот на обединена Германия?
Ще си позволя да отсъдя: Съвършен дегенерат, който напълно отговаря на всички дефиниции на Бердяев-Бердичевски и Климов – завършено съчетание на сатаната с антихриста.
Роден през 1920 година, Марсел Райх-Раницки бил внук на равин. През 1929 година баща му Давид Райх фалирал и семейството се преместило в Берлин. Осем години по-късно нацистите го депортирали обратно в родината му. Но там избегнал тегобите на антиеврейските преследвания и репресии. Как?
Успял да се вреди като преводач в die Judenrдte на Варшавското гето. Това ще рече, че обслужвал еврейската управа. Германците изцяло поверили на тамошния еврейски хайлайф да ръководи бита в гетото. Според легендите, по този начин „нацистите принудили евреите да администрират собственото си унищожение“. Пак друга тема е, кому било необходимо това…
„Благодарение на своята работа той успял да отмъкне заповедта за депортация на своята приятелка. На бърза ръка се оженил за нея. Двамата избягали и живели щастливо през 68-годишния си брак.“
Да не спестяваме, че „служителите на die Judenrдte и техните съпруги били изключени от депортациите“. Също така – че въпросните служители топели своите едноверци, всячески съдействали на военните от SS и вършели възможно най-лошите неща на евреите, каквито нацистите даже не помисляли.
След войната никой не подирил сметка от тези еврейски изменници. Убитият от Моссад американец от еврейски произход Джак Бърнстейн, който петнадесетина години беше гражданин на Израел, свидетелства:
„Едновременно със своите симпатии към комунизма и подкрепата си за него, ешкеназките евреи, които имигрираха в Израел от Германия, са склонни да одобряват нацистката разновидност на фашизма. В Германия, по време на Втората световна война, тези елитни ционистки ешкеназки евреи работеха в тясно сътрудничество с Хитлеровото Гестапо при преследването на германските евреи от нисшите класи и доставянето им в концентрационните лагери. Сега, живеейки в Израел, същите елитни ционистки евреи, които бяха добре обучени във фашизма по нацистки образец и го предпочитат, въведоха много от аспектите на фашизма в Израел.“
През 1944 година Райх-Раницки обърнал палачинката, както се казва, и се присъединил към Полската народна армия, вярна на СССР. В следвоенна Полша добавил още едно име към фамилията си – „Раницки“ с тире отпред. Дали не е прибягнал до това, за да се укрие от зловещото си минало на еврейски ренегат и предател? Не, след малко ще разберете истината.
Обаче едно е сигурно: станал офицер в Urząd Bezpieczeństwa – Служба за сигурност – тайната комунистическа милиция, която се отдала на свиреп разгул и репресии, подобно на всички организации, сродни на нея, в останалите т. нар. социалистически страни. Разбира се, towarzysz Марсел постъпил в редовете на Полската работническа партия, както се наричаше тамошната властваща комунистическа формация. И станал първият главен организатор на болшевишката цензура в страната.
„През 1948-1949 година бил полски дипломат и работник в разузнаването в Лондон (действал под псевдонима „Раницки“).“ Ето и произходът (етимологията) на наставката към фамилното му име!
„В края на 1949 година го отзовали от английската столица. Изключили го от партията заради „идеологически отклонения“, и за кратко го хвърлили зад решетките.“
Но след това му се извинили и го направили редактор и издател предимно на източногермански автори. Едновременно с това работел и като журналист в печата и радиото.
Веднага след войната пък се изявил като кошаревски свидетел срещу своите бивши нацистки началници. Особено се прочул в процеса против SS-Sturmbannfьhrer Херман Хьофле, австриец, бивш автомеханик, чиито очи не бил виждал. По този начин замазал своето сътрудничество на нацистите. А през 1958 година „избягал“ във ФРГ. Знаем как бяха осъществявани подобни „спасения“…
В Западна Германия кариерата на нацисткия помощник, комуниста и офицера от репресивните служби на диктатурата в Полша, тръгнала по стръмна възходяща права. Станал телевизионен водещ и литературен редактор в известния еврейски вестник “Frankfurter Allgemeine Zeitung”.
Защо отделих толкова внимание на този мизерник? Понеже това са личностите и моделите на поведение, които по цял свят налагат за следване. Не остана западен вестник или електронна медия, които да не проляха сълзи за смъртта на архинегодника Марсел Райх-Раницки.
Преди това, през 2004 година, германският писател Мартин Валзер му посветил романа „Смъртта на един критик“ – “Tod eines Kritikers”. В него неприкрито намеква за нацисткото минало на главния герой, чийто прототип е Райх-Раницки. Ала критиката обяви творбата на за Валзер „противоречива“. А Марсел Райх-Раницки – за едва ли не неопетнен интелектуалец.
Знаете ли, кое е забележителното. И двамата – и Мартин Валзер и Райх-Раницки са извървели пътя от крайно лявото до дясното, с всички условности на тези понятия. Което няма как да не породи асоциация с Джордж-Оруеловото:
„Запомнете, че за непочтеността, безчестието и малодушието винаги се заплаща. Не си представяйте, че когато години на ред не сте били нищо друго, освен раболепен и чинен пропагандист на съветския режим или на някой друг подобен, изведнъж ще се върнете към умственото, към духовното приличие. Веднъж курва, завинаги курва.“
Курвите от „Дойче Веле“ – „Гласът на Германия“, провъзгласиха завършения мръсник Марсел Райх-Раницки за… „един забележителен човек“!
Dйjа vu. Не сме ли го преживявали. А каква е настоящата обстановка?
Колкото повече антисемитизъм има на света,
толкова повече евреи ще идват в Израел.
Някогашните ченгета и комунисти днес са „яростни антикомунисти“. От друга страна, това е роля. Но и в двата случая едни и същи дегенерати управляват света, в това число и тази съсипана територия.
Преди три петилетки израелският историк Бени Морис припомни, защо е така. Като мимолетно маркира някои общи черти между основните идеологии на миналия век с ционизма, той подчерта, че Теодор Херцел – официално водещ се като „основател“ на тази нова религия, смятал неговия триумф за неизбежен. Дали това не е означавало, че като в детската приказка за Златното момиче, първо е трябвало да мине червената вода, сещате се на кой „изъм“? После – черната – на фашизма. След това – кафявата, на национал-социализма. И по някое време да заприижда златната – на ционизма.
Прочее, още на учредителния ционистки конгрес в Базел през 1897 г. Херцел предложил знамето на бъдещата еврейска държава да бъде бяло, със златни инкрустации. Кой не прави аналогия между евреи и злато? Обаче наделели ашкеназимите от Русия и наложили светло синьото…
Бени Морис цитира думите на Теодор Херцел:
„В края на краищата европейският политически елит ще бъде принуден да поощрява ционизма.“
Haben Sie verstanden? Поняли? Просветна ли ви, схванахте ли? За какъв антикомунизъм ви е прихванало?
„Свободолюбивият“, „справедлив“ и „демократичен“ Запад гони одъртелите нацисти, но като орлица – израз, типичен за БКП – бди над своите рожби, комунистическите престъпници. Нищо, че ако нацистите са ликвидирали 5-6 милиона души, комунистите видяха сметката на 120 милиона! Може би по възприетата от Тях логика на собствения Им „мил товарищ“ Йосиф Висарионович, първото е „престъпление“, а второто – просто „статистика“?
Ето защо преди две години „демократичният“ Европейски съюз отхвърли призива на външните министри на шест страни-членки, подписали т. нар. Пражка декларация. В него се настояваше Европейската комисия да „приеме, че отричането или омаловажаването на комунистическите престъпления“ е криминално закононарушение и обида в целия ЕС.
Стремежът беше уеднаквяването на стандартите, по които се отсъжда отричането на престъпленията и на нацистите, и на комунистите.
В някои страни, като Полша, Чехия, Литва и Унгария, отричането на тоталитарните престъпления са криминализирани. Забелязахме и определена активност от страна на някои първи дипломати. Например външният министър на Литва Аудрониус Ажубалис, който беше инициатор на писмото с искането, го описа като „биене на тревога“ пред Брюксел. И допълни, че „всички знаят за престъпленията на нацизма, но само част от Европа има представа от престъпленията на комунистите“.
А чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг заяви, че отричането на престъпленията на комунизма е аналогично на отричането на престъпленията на нацизма, което е престъпление в доста от страните от ЕС. И подчерта как на Изток съществува „принципно безпокойство, че тоталитарните системи не са оценявани по един и същ стандарт“.
Готов съм да свидетелствам, че това не важи поне у нас. Тук вече почти 26 години мнозинството от хората дава доверието си само на комунисти, на техните присъдружни червени земеделци и на щатни и нещатни сътрудници на репресивните органи за партийна сигурност на тоталитарния престъпен болшевишки режим. Даже в момента трите основни политически власти – Народно събрание, президентска институция и правителство, са оглавявани от членове на комунистическата партия!
Всичко това става под егидата на „милия“, „хуманния“, „свободолюбивия“ и „демократичен“ Европейски съюз. Преди пет лета Европейската комисия отхвърли предложението, за приравняване на комунистическите престъпления към нацистките. И така не само защити комунистическите престъпници. Остави ги да разиграват коня си в една трета от страните-членки на Евросъюза! Стори го, като се позова на „независим“ доклад, чието изработване беше възложила, за да проучи действащото законодателство на отделните държави.
Първоначално комисарите – название досущ като в Лениново-Сталиновия СССР – се оправдаха с „различния подход в отделните държави-членки“. Накрая не издържаха и признаха, че „очевидно в основата си онова, което комунистическите режими вършеха, беше ужасно, но те не засегнаха етническите малцинства“.
Последното е чиста лъжа и изобщо не отговаря на истината. То напълно се вмества в понятието „политическа чалга“. Достатъчно е да припомня т. нар. Възродителен процес у нас. Стана ясно къде западните „демократи“ ги стяга чепикът. Явно целта беше да се отдели „трагедията“ на евреите при нацизма от тази на останалите народи. Тя да бъде нещо „висше“, непостижимо за останалите.
Пък и съвсем неудобно е злините на нацизма да бъдат приравнени със зверствата на комунистите, извършвани предимно от евреи. В противен случай щеше да стане наложително изясняването на цялата историческа истина. А тя е прекалено нелицеприятна: и нацисткото, и комунистическите ръководства бяха съставени изключително от същества с еврейски произход. Доказателства – колкото щете…
Днес, казано по народному, циркът е пълен. Уважавам това изкуство и моля за извинение трудолюбивите негови майстори и артисти. Но изразът е добил гражданственост. Използвам го, за да бъда разбран по-лесно.
По съвсем същия начин сега разиграват жалък фарс. Еврейското комунистическо ръководство в Киев, чиста проба болшевишка хунта в „добрия“ стил на октомври 1917 г., уж иска да прокара закон за лустрация. Която, както добре знаят редовните читатели на моите публикации, няма да засяга тях. В никакъв случай.
Любопитно е друго. В Израел обсъждат още едно предложение – за приравняване на комунистическите престъпления към нацистките. Обърнете внимание, че в откъса от предаване на най-голямата тамошна рускоезична телевизия, участват все советские товарищи, подирили „избавление“ от… съветската система. За тях се предполага, че следва да са крайно антисъветски и антируски настроени. Обаче…
youtu.be/4-R0r3BRs2w
И на това сме се наслушали. Тук милиционерите от Симеоновската историческа школа, тези Божидар-Димитровци на постсъветската социалистическа система, непрестанно и неуморно ни внушават същото: Изчакайте, не бързайте. Нека минат поне 100 години. И тогава историците ще се произнесат.
Целта? Ами да не остане нито един жив свидетел на сътвореното зло. Не виждате ли, че със зъби и нокти се стремят към това? Времето лекува. Забравата покрива незарасналите рани с тънка коричка, която все пак намалява болката. Ето как забравихме не трагедията, а ужаса на тоталитарната власт, на милиционер-социализЪма. При който избрани представители на класата-хегемон – пролетарските аристократи – бяха в състояние да впрягат и яхат истинския образован и възпитан елит. А обяздените да не можеха да гъкнат. В противен случай – тюрма, концлагер, даже смърт…
Не е ли забавно, че тъкмо управляващата киевска еврейска клика, чиито членове, без нито едно изключение, са здраво родово свързани с КПСС, НКВД и КГБ, единствена постъпи справедливо. Поне видимо опита да приравни комунизма с нацизма. Може би наставниците на Порошенко, Арсенюк, Кличко, Тимошенко, Тяхнибок и специално на Ихор Коломойский предварително са успокоили своите питомци, че „демократичният свят“ не ще приеме това. И никой от тях и близките им няма да бъде засегнат от евентуална декомунизация, съпроводена от лустрация и конфискация – експроприация, според терминологията на учителите на техните родители.
Смяна на понятията
Какво рекъл Ефраим Зуров, „израелски историк от американски произход“, както е записано в биографията му? Главата на Центъра „Симон Визентал“ заявил, че решението на украинския парламент – Върховната рада – „е възмутително. Това е голяма лъжа, която превръща палачите в жертви. Върховната рада се опитва да отвлече вниманието от престъпленията на Украйна по време на холокоста. Като измамно приравнява нацизма с комунизма.“
А Венецианската комисия? Нейното официално название е Европейска комисия за демокрация чрез право. Тя е съвещателен орган по конституционо право към Съвета на Европа. Вече повече от десетилетие в нейната работата могат да участват и страни извън Съвета на Европа.
Комисията анализира законите и законопроектите на държавите-членки, особено във връзка с тяхното хармонизиране с конституционното право. Занимава се с изборните процедури, с правата на малцинствата, но и със свободите, както тя ги тълкува. Без никакъв регламент този орган е възприел фашизма нацизма за изконни злини. Но се прави, че не забелязва многократно по-ужасните престъпления на комунизма. Какво означава това?
Седалището на комисията е във Венеция, откъдето произлиза прословутата дума „гето“. От полуостровчето Канареджо, където евреите се заселили. Там имало нова Леарна – Gettare nuovo. Което постепенно станало Ghetto – гето. Всъщност Gettare Nuovo или Ghetto Nuovo – новата Леарна, новото гето, е по-старо от Gettare vecchio или Ghetto vecchio – старата Леарна, старото гето.
А радвайки се на свободата, предоставена на всички венеционци от дожите, тамошният синедрион забогатял и започнал да подпомага еврейските общини в Европа. Но и да им влияе.
Понастоящем, без да шуми около себе си, този непознатият, даже тайнствен орган, разговорно познат като Венецианска комисия, фактически налага не само на европейските страни законодателни стандарти. Решенията на комисията са de facto, практически, задължителни за страните-членки на Европейския съюз.
Целият символизъм, заложен в седалището на Европейска комисия за демокрация чрез право, се състои в това: да се знае, кой ръководи най-малкото Европа.
Имаме работа с предварително установени Ин и Ян, с постановени добро и зло, утвърдени и наложени във вид на догма. А както знаете, догмите не подлежат на обсъждане. Те са основата на религиите. Щом в „най-истинската книга“ – Стария завет, е записано, че хората са произлезли от Адамчо и Евичка, тоест – изработени са от кал и ребро, произведено от същия материал, значи е така. Нямате право да се съмнявате. Толкоз. Край!
Навремето за подобни волности са изгаряли на клада или най-малкото са хвърляли в тъмница. Не се учудвайте, ако срещате все повече калтаци…
В мюсюлманските общества и общности непрестанно крещят: „Аллах е велик!“ Оспорете го, пък да видим какво ще ви стигне. Друг въпрос е, има ли смисъл от такъв спор. Но някои насилствено въвеждат необичаен мултикултуризъм в и без друго многокултурната, но в темелите си християнска Европа. В онзи, в ислямския свят, нека си съблюдават шериатското право. Но как стана така, че допуснахме да безчинстват тук?
Днес същото се отнася до всеки, който дръзне да рече, че Сталин е бил като Хитлер. Аз твърдя – хилядократно по-зъл и отвратителен!
Ако го прочетат, разни Коеновци, Пасита, Ешкеназита, Каловци и прочие дьонмета, ще ме обвинят, че съм… „хейтър“. И ще ме разпънат заради използване на „език на омразата“. Тукашни ратайчета от нищожния, но овластен мащаб на посредници като „Гоце“ Първанов, Б.Б. и даже Гого „Папийонката“, се надупват на ционистите. И по тяхна заповед пердашат българи – в преносния, но понякога и в буквалния смисъл. Зад тях е гърбът на „западните демократи“.
Западът винаги и неотклонно е с Израел. Приема неговата политика, следва указанията на ционистките лидери. Той е с тях, с нашите палачи. Естествено – със своите рожби – комунистите. Неговото невероятно лицемерие, конюнктурна повратливост и гьонсуратско прилагане на двойни стандарти възмущава даже някои не съвсем редови израелски фигури. Например бившия шпионин Яков Кедми, който преди години оглавявал разузнавателната служба Натив. Освен че е избягал от СССР, от 2001 г. той, който по шпионска линия лично се познава с Владимир Путин, има забрана да влиза в Русия.
Да предупредя още преди да видите откъса, че когато иде реч за „интересите на НАТО и на неговото политическо ръководство“, не бива да забравяте кой оглавява Организацията на Северноатлантическия пакт. Генералният секретар (не ви ли напомня комунистическите партии) на НАТО се казва Йенс Столтенберг. Още от ученическа възраст той е членувал в норвежките младежки комунистически организации. Сетне – в комунистическата партия. Организирал е протестни демонстрации против САЩ и НАТО, за което даже е бил арестуван! Документално е доказано, че е бил вербуван за агент на КГБ. Агентурният му псевдоним е „Стеклов“.
Е, според вас, чии интереси защитава този генсек? Под чие командване всъщност се намира НАТО? Не ви ли мирише на Елена Поптодорова, Сергей Станишев, Ирина Бокова, Сталинка „Кристалина“ Георгиева, Далия Грибаускайте, Андрис Пиебалгс, и на множеството други висши номенклатурни кадри на съответните комунистически партии, които заемат ръководни постове в световни, регионални и национални институции?
А като уточнява, че повече от 13 години не се е срещал с руския президент, на 5 април 2015 г. Яков Кедми коментира следното. youtu.be/gXSiLyUpmcA
„Ирландецът“ Том Фрийдман е онзи еврейски репортер на “The New York Times”, който придружавал държавния секретар на Съединените щати Джеймс Бейкър по време на посещението му у нас в първите дни на февруари 1990 г.
Тъкмо той известил – използвам това глаголно време, понеже едва преди година се натъкнах на репортажа му – че тогавашният главен американски дипломат идвал от Москва. Там „докладвал пред Върховния съвет на СССР“…
Уважавам иронията с „ирландския“ произход на Томас Л. Фрийдман. Но не и това вечно двойствено отношение към Втората световна война, ролите на отделните сили в нея, както и спрямо последиците от кръвопролитието.
Как да се сърдим на нашенската Темида, след като отдавна и навсякъде нейните очи са развързани от ционистите? Които излагат пред нейния поглед една и съща картина – на нацистки престъпления с безкраен брой извършители. Повечето от тях – войничета, изпълнявали заповеди.
Винаги казвам истината, даже, когато лъжа
Ако някой може да влезе в обувките на евреина Яков Кедми и да разбере неговото промито съзнание, как да се отнасяме към германските германомразци? Тези дни започна съдебното дело срещу Оскар Грьонинг. Той е на 93 години и според „свободната“ и „демократична“ западна преса, която „представя истината“, е бил „нацист, известен като „деловодителя на Аушвиц“.
Обаче на никого дори за миг не минава през ума да опита да навлече неговия шинел тогава – през първата половина на четиридесетте. Впрочем, нищо чудно да изкарат „книжния плъх“ с ръкавели върху куртката и… „масов убиец от газовите камери“. Говорим за човечество, но дали то е съставено от човеци?…
Някакъв германски писател на име Кристоф Хюбнер, явно изпитващ силна ненавист към сънародниците си, се прехранва като вицепрезидент на Интернационалния комитет за Аушвиц. Какви ли доволства има в света на ционизма? Със сигурност го хранят хубаво, а и той зоба без насита. Защото е оригнал следното:
„Седемдесет години след Аушвиц все още ще имаме съдебни процеси, понеже германското правосъдие се провали ужасно по този проблем. Много извършители никога не зърнаха интериора на съдебна зала и умряха, без да бъдат изправени лице в лице със своята вина. Това е дълготраен скандал, който предизвика огромно негодувание сред оцелелите.“
Кои са „оцелелите“, в какво са „оцелели“, вижте по-горе, както в архива на тази медия и в книгите ми. Същественото е, че тези ционистки маши никога и не помислят да приложат идентични юридически стандарти спрямо дейците на комунистическите и социалистическите партии в самата Германия. Какво да говорим за останалата част от огромния съветски концлагер? А нима понастоящем светът не се превръща в необятен концентрационен лагер?
Вдовицата на комунистическия убиец Ерих Хонекер претендира за по-висока пенсия в републиката на „свободните“ германци, оглавявана от затъналите до шии в предателства и нагаждачества другари Йоахим Гаук и Ангела Меркел. Това е скандалът! Истинският мискинлък, безобразие, маскарлък! Някой изобщо обръща ли внимание на милионите оцелели в комунистическите диктатури? Къде захвърлиха Холокоста – действителния – този на европейските християни, дело преди всичко на еврейските комунистически ръководители и на техните садистични комисари от репресивните служби?
Общо в СССР и в европейската част на неговата империя броят на жертвите надхвърля 70 милиона души. Ако включим и азиатската – КНР, КНДР, Северен Виетнам, Камбоджа, това число превишава 120 милиона души!
Колко „свободна“ е Федералната република Германия, щом в нея са отменени човешките права, регламентирани още в Преабмюла, както и в членове 18, 19 и 20 от Всеобща декларация за правата на човека на ООН? Но също така и с най-малко три подобни документа на Съвета на Европа. Хармонизирано ли е германското законодателство с тях? И ако не е, защо ООН и Евросъюзът допускат това и се примиряват с него? Да не би да съществува скрита, неогласена причина за подобно двулично отношение?
Как се връзва съдебното преследване на всеки опит за обсъждане на темата за евреите в Германия през Втората световна война (150 000 пълни, полу-, и четвърт евреи, се сражавали във всички родове войски на Третия райх с викове “Heil Hitler”; нацисткото политбюро и много фелдмаршали, генерали и адмирали били евреи или с еврейско потекло), без право на мнение по въпроса и на дирене на истината, със следния текст:
„Всеки човек има право на свобода на мисълта, съвестта и религията…
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.
Всеки човек има право на свобода на мирни събрания и сдружения.“
Или със следните:
„Тоталитарните комунистически режими, които управляваха в Централна и Източна Европа през последното столетие, и които все още са на власт в няколко страни по света, са се характеризирали, без изключение, с тежки нарушения на човешките права. Нарушенията са варирали в зависимост от културата, страната и историческия период и са включвали индивидуални и колективни убийства и екзекуции, смърт в концентрационни лагери, умиране от глад, депортации, изтезания, робски труд и други форми на масов физически терор, преследвания на етническа и религиозна основа, нарушения на свободата на съвестта, мисълта и изразяването, на свободата на пресата, а също липса на политически плурализъм.
Престъпленията са били оправдавани в името на теорията на класовата борба и принципа на диктатурата на пролетариата. Интерпретацията на тези два принципа е узаконявала „елиминирането“ на хора, които са били смятани за вредни за построяването на ново общество и, като такива, за врагове на тоталитарните комунистически режими. Огромен брой от жертвите във всяка страна са били самите нейни граждани…
Падането на тоталитарните комунистически режими в Централна и Източна Европа не е било последвано във всички случаи от международно разследване на извършените от тях престъпления. Освен това извършителите на тези престъпления не са били дадени под съд от международната общност, какъвто беше случаят с ужасните престъпления, извършени от националсоциализма (нацизма).
Вследствие на това познанието на обществото за престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими, е много слабо. Комунистическите партии са легални и активни в някои страни, дори в някои случаи не са се дистанцирали от престъпленията, извършени от тоталитарните комунистически режими в миналото.“
Последното се отнася за Германия, но и за България. Престъпленията на комунистите продължават, като нанасят неимоверни духовни щети на обществата, поразени от техните тоталитарни диктатури. Как другояче може да бъде възприето и окачествено назначаването на Ирина Бокова за генерална секретарка на ЮНЕСКО? След като тя беше участничка в тоталитарни правителства на БКП, за каквито иде реч в цитираната Резолюция? Нима не е морална гавра „избирането“ на Сергей Станишев – наследник на терорист и убиец, дългогодишен висш член на комунистическите ръководства, за най-малкото показен водач на социнтерна?
Да попитам германския писател Кристоф Хюбнер: Как би се почувствал, ако във ФРГ съществуваше Хитлерщат? Защото в Номенклатурна България има Димитровград. Дали прави някаква разлика между масовите убийци Адолф Алойзович и Георгий Михайлович? Би ли приел например синът на – да речем – Алберт Шпеер вместо да се занимава с архитектура, както е в реалността, да оглави един национал-социалистически интернационал? Понеже наследникът на шефа на Международния отдел на ЦК на БКП Димитър Яков Станишев е Gauleiter на Партията на европейските социалисти, в която германското участие е най-многобройно и влиятелно?
Вместо да му задават такива въпроси, услужливите журналя отправят следния:
„Това може да се окаже последният процес за нацистките престъпления в Германия. Как се справи германската правосъдна система с раздаването на справедливост на виновните?
– Мизерно, това е един продължаващ скандал от следвоенната история. Общо 43 души от SS бяха изправени пред съд, девет получиха доживотни присъди, 25 бяха изпратени в затвора, а останалите бяха оправдани. Това е всичко от общо 6500 души от SS в концентрационните лагери, които бяха живи в края на войната. Можете да се убедите, само малък процент от тях изобщо бяха изправени пред правосъдие.
В основата си извършителите се завърнаха в обществото, от което произлизаха. Изчезнаха обратно в своите стари квартали. Доста години на никой не му пукаше, какво бяха сторили те. За оцелелите това, че имаше толкова малък интерес и тъй малко беше направено за предаването на виновниците на правосъдието, е горчив факт.“
Отново ще полюбопитствам: Колко от ръководителите на Единната германска работническа партия – комунистическата, властвала в цели 40 години в ГДР, избивала, ограбвала, изпращала в лагери и затвори, освен това лишавала от елементарни права и собственост почти всички граждани, бяха осъдени? Ами извергите от Щази, надзирателите от Gefдngnisse? Ами тук?
В Номенклатурия дори един от убийците, които с наслада изтезавали и ликвидирали затворниците на съвестта в мрежата от сто и двадесетина концентрационни лагера и десетина тюрми на милиционер-социализЪма, не получи присъда! Къде е справедливостта? Защо „международната общност“, „свободният свят“, мълчат?
Вместо това, през цялото време другаруваха с комунягите. Не, всички тези безбожни, противоестествени, човеконенавистни, жестоки, убийствени идеологии не бяха сътворени на Изток, а на Запад. Спуснаха ги върху нашите нещастни народи, за да експериментират с тяхната издържливост на злото и мъките.
През годините на най-масовия терор в човешката история западните елити отпускаха финансови и материални кредити на комунистическите изедници. Понеже като техни родители бяха наясно: източните диктатори са в ръцете им, няма къде да мърдат. Те бяха най-добрите длъжници. Винаги изплащаха гигантските си борчове с несъразмерно висока лихва. Като ги гарантираха с държавното имущество, а даже – с живота на поробените им народи!
Е, оставаше и за тях – за „новата класа“, за алчно червените фашистки номенклатурчици. Такава е била уговорката още от началото на миналия век. Нали още навремето „Ню Йорк Таймс“ писал: „Целта на „работническите“ лидери на болшевишка Русия изглежда е максималното им желание да станат втори Харун ал Рашидовци с тази разлика, че легендарният халиф е съхранявал съкровищата си в подземията на двореца си в Багдад, докато болшевиките предпочитат да ги държат в банките на Европа и Америка.“
Това е истината. Може да не е лицеприятна за някои, но е такава.
И никой да не е посмял да ме обвини, че защитавам нацистите. Ще отговоря с Тяхното:
No pasarбn! Ils ne passeront pas! Перифразирано: Няма да мине. Не нам!
Има още нещо, което е актуално тези дни. Смело и с чиста съвест твърдя, че съм вторият автор в света – претендирам да познавам литературата по темата – който разкри основните истини около трагедията, ако щете геноцида, на арменците в Отоманската империя. Тукашните арменци, здраво прилепнали към комунизма, което по дефиниция означава – към юдаизма и евреите, ми отказаха не материална, а елементарна морална подкрепа. Та изследването ми да бъде издадено във вид на книга. http://diagnosa.net/
Не-контролируем хаос след теракта в Моск...
Как Путин разори САЩ
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
Как Путин разори САЩ
Да видим дали ТАСС, ВЗГЛЯд и тн имата п...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
