Блогът на budha2 :: България е устояла на хилядолетията, но на комунистическата агресия, терор и безчестие не успя

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.05.2015 21:38 - България е устояла на хилядолетията, но на комунистическата агресия, терор и безчестие не успя

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1752 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 07.05.2015 21:39

Една от британски биографки на Ротшилдови декларира, че от 18 брака в тази фамилия през деветнадесетото столетие, 16 са били вътре в семейството, между негови издънки.

Например най-малкият син на Майер Амшел Бауерберг или Бауер, основателя на финансово-промишлената династия Ротшилд, Яков, който променил името си на Джеймс Майер, и създал френския банков клон, се оженил за… своята родна племенница Бети, дъщеря на неговия по-голям брат, учредителя на виенското коляно Золомон Майер фон Ротшилд. На свой ред Анселм Золомон фон Ротшилд, първородният син на този Соломон от австроунгарската столица, си взел за жена своята първа братовчедка Шарлот Ротшилд, дъщеря на чичо му Нейтън.Който, на свой ред, оформил не само лондонския бизнес-филиал, но и бил основният паяк в изплитането на интернационалната мрежа „в името на Израел“, по думите на равина Давид Драш.

Няма да откриете биолог, медик или криминалист, който да не потвърди: Подобни кръвосмешения неминуемо водят до дегенерация. А тъкмо дегенератите от франкфуртската уличка “Judenstrasse” превзели Ордена на илюминатите, който се явявал пряк наследник и продължител на няколко явни и тайни философско-обществени течения: Енциклопедизма и Просвещението, от една страна, и тамплиерството, приело вид на паяжина от секретни общества – най-масовото от които било т. нар. свободно зидарство с неговите невидими ложи.

По същия начин едва ли ще намерите сериозен изследовател на религиите, който да отрече, че корените на социализма са заровени в древното фарисейство. През годините неговите идеи и практики били пренесени от равините. Уважаваният като капацитет в юдаизма, американският равин Луис Финкълстейн пояснява:

„Фарисейството стана талмудизъм. Талмудизмът се превърна в средновековно равинство. А средновековното равинство стана съвременното равинство.“

Това фарисейство зарази целия свят с комунистическите си идеи, изразяващи интересите на една изключително тясна прослойка – номенклатурна класа. Какво друго, освен диктатура на номенклатурата, представляваха комунистическите режими в т. нар. социалистически страни? Без никакво съмнение те бяха форма на държавен капитализъм. В случая национализация е съвършено неправилно понятие. Използват го или умишлено, за да отклонят вниманието от истината, или поради невежество.

Под властта на комунистите – Съветите – не беше извършена никаква национализация. Ако това бе вярно, нацията – сиреч народът – щеше да има полза, а не нищожната като дял от населението номенклатурна класа.

Комунистическите номенклатурчици конфискуваха собственост – експроприираха, според Лениновата терминология, частната собственост на хора, които я бяха постигнали с ум, труд и воля. Често – даже с лишения. Особено в селското стопанство. Ако е имало имущество, придобито с престъпления, е било задължително това да бъде доказано в съд.

Алчно червената фашистка номенклатура винаги е страняла от труда. Тя е продукт на юдаизма, който проповядва омраза към работата. Според юдейската религия – Танаха – т. нар. Стар завет, както и в сетнешните тълкувания – Талмуд, с труда еврейският бог наказва мъжа. Като „истински баща“ – „отец“, Яхве-Йехова или както го наричат, „добронамерено“, съвсем „милостиво“ осъдил творбата си „Адам“, която моделирал от кал:

„Проклета да е земята заради теб; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръни и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет...“

Някой съмнява ли се още, че комунизмът е религия, пряко произлязла от юдаизма. Затова, на пръв поглед шеговито посочва Адашът – Георги Константинов „Анархията“:

„Бог и Троцки имат еднакво мнение за труда изобщо – първият го смята за наказание, а вторият счита, че само с принуда и наказания човешките същества могат да се съгласят да вкарат шиите си в хомота…“

Ако трябва да проговорим с езика на поповете, Тодор Живков е нашето наказание. Наказани сме за вековната ни „гражданска недостатъчност“ и социално бездействие. За това, че никой не се осмели да каже на този народ цялата истина, сега се плаща цялата сметка.“

Българинът, дали понеже християнството му е било наложено с жестокост, или поради дългата си история, белязала гените му с множество богове, е бил доста трудолюбив. Затова даже, когато руските „богатири“ – доскорошни крепостни селяни, продавани от господарите си на пазара като кучета, напълно „лишени от имота“, останали смаяни от има̀нето на нашенци, което заварили тук след агресията си през 1877 г.

Добре, ама комунистите експроприираха собствеността на нашенци. И им отнеха основния мотив за работа – алчността. Защото „за̀лудо работи, за̀лудо не стой“, е просто поговорка. Да не помислите, че комунистите са оперирани от този недостатък, даже грях? Напротив, те са най-алчната пасмина, която човечеството е познавало през многолетната си история.

Отнасяйки се към труда по начина, по който са ги учили Библията и Троцки, те експлоатираха „париите презрени“. Правеха го толкова цинично, докато пееха с тях „напред, о, роби на труда“! Зад гърба на пролетариата мезеха до пресищане. Нагъваха, та ушите им пращяха, както се казва по народному. И то буквално! Скоро прочетох, че по време на манифестациите сервирали на „балоните“ обилна трапеза току до… ковчега с мумията на вожда им. Което изобщо не ги смущавало! Хора ли са това според вас?

Та другарите разполагаха с „национализираната“ – всъщност с конфискуваната частна собственост, като със своя. Понеже не им стигаше, постоянно „вдигаха“ народа на борба за трудови „подвизи“. И като теглеха кредити от западните капиталистически банки (има ли други), изградиха „две Българии“. Дали?
Но зад гърба си имаха „демократичния“ и не по-малко алчен Запад.

„Още една причина западните демокрации да искат стабилност на диктаторските режими в нашите страни (и не само в тях) са огромните задължения (65 милиарда долара), които в случай на една победоносна революция на Изток ще бъдат изтрити със сюнгера и западните банкери и капиталисти ще трябва да пият по една студена вода. „Западът“ знае, че само болшевишките правителства могат да бъдат най-добрият гарант на неговите кредитори и заемодавци!“

От доста години пиша и говоря почти същото: Няма по-добри платци от диктаторите. Особено в тоталитарните режими от съветски тип. Никой не разумява.

Обаче „двете Българии“ на Живков и компания, построени с кредити от Запада и с робския труд – съвсем според еврейския бог и Троцки – на стотици хиляди концлагеристи, затворници, бригадири от образователната и останалите сфери, даже на войници, на бачкатори, получаващи нищожно заплащане и пр., не проработиха.

Както установил Петър Младенов, наследникът на Тодор Живков на върха на компартийната пирамида:

„Картината в икономиката е тежка, много тежка. Много проблеми са се натрупали, ужасно много. При това те не са свързани само с това, което даваме сега като производство. Те са свързани с възможностите ни да се развиваме по-нататък. Има втора страна – самата икономика. Така я развивахме и така я развихме, нали говорехме, че ето ние сме в състояние примерно да изхранваме две Българии в последните години и дали произвеждаме толкова много, и къде са тези продукти един бог знае! Аз мисля, че ги изнасят. Извиках другарите Луканов и Христо Христов.[40] Рекох: „Престанете да изнасяте селскостопанска продукция!“. Нищо подобно. Няма натури…

Картината е потресаваща!… А знаете ли каква е картината?

Ако вземем за база 1983, следващите години ние не само, че нямаме никакви проценти прираст на националния доход, ако изключим тези чужди кредити, които получаваме от Запада, т. е. нашите задължения, които се увеличават, ако ги махнем тях, ние имаме непрекъснато намаляване. 1984 е по-лоша от 1983, 1985 е по-лоша от 1984, 1986 е по-лоша от 1985 и т. н. до края, до последната 1988. В областта на нашите задължения ние сме стигнали критичната точка. Понякога говорим колко са зле югославяните, колко са зле унгарците. Аз трябва да ви кажа, че нашето положение не е по-добро, тъй като ние имаме малки възможности за експорт. С големи усилия стигнахме до плана за догодина…

Ето това е картината.“

Защо стана така? Върнете се към мотивацията за труда. Няма как да отречем – не е малка работа да я отнемете от цял един народ! Шапка да им свалите.
След като с терор прибраха собствеността от хората, България приключи своето съществуване като независима държава, пък и като държава въобще. Утрепаха я барабар с чудесния, трудолюбив и сърдечен български народ. С т. нар. национализация другарите лишиха най-свободната прослойка от пространната средна класа – селяните, от средства за производство и препитание. По същия начин постъпиха и с хората в градовете, на които лепнаха етикета „буржоазия“.

Кой друг, ако не главният комунистически идеолог, „великият вожд на пролетариата“ Владимир Илич Ленин, беше постановил, че:

„Основният враг на социализма е дребнобуржоазната стихия… Дребните буржоа имат паричен запас от по няколко хиляди, натрупани къде „честно“, но най-вече „нечестно“… Парите са зрелостно свидетелство за получаването на общественото богатство, а многомилионният слой от дребни собственици здраво стиска това свидетелство, крие го от държавата, не вярва в никакъв социализъм и комунизъм. Криещият хилядарчици дребен собственик е враг… и тези хилядарчици той би искал да използва само за себе си…

И работата тук не беше само в парите, макар че безспорно те трябваше да бъдат прибрани най-напред. Та нали дребните собственици (включително и земеделците) са работоспособното население на огромната страна. Работоспособно, и затова самостоятелно. А далечната задача на вожда на „световния пролетариат“ беше не само да ги ограби, но и напълно да ги лиши от самостоятелност, да ги превърне в роби, в послушен механизъм за изпълнение на волята му…

Пшеничният монопол, купоните за хляб, всеобщата трудова повинност в ръцете на пролетарската държава, в ръцете на пълновластните съвети представляват най-могъщото средство за отчет и контрол… Този начин за контрол и принудата към труд са по-силни от законите на конвента и от неговата гилотина.“

На 9 септември 1944 г. 72 процента от които били самоосигуряващи се. Сиреч – предприемачи, труженици, работещи за себе си и за своите семейства. А от там – и за обществото. Да – както в града, така и на село.

Комунистите обявиха всички тези икономически независими, работещи българи, за… „бивши хора“!

Опитайте се да разтълкувате това словосъчетание. Нима то не означава едно единствено нещо – покойници. Когато имате страна, в която около 72 на сто от населението не представлява нищо друго, освен бивши хора – покойници, е приключена. Няма значение, че за да има свободна държава, нейното население следва да бъде свободно. Каква държава? Отдавна няма страна!

Нашенецът беше изтръгнат от корените си, отчужден от земята, традициите, рода. Зорлем го превърнаха в полуработник. Принудително забравил земеделието и скотовъдството, той стана и полуселянин. Останал без интелектуален елит, той се сдоби с полуинтелигенция, наричана „народна“. Ето как, полека-лека, този нашенец, „отучил се да мисли и да работи“, по-добре вече да мре. „Той вече за нищо на никого не е нужен.“

„Двете Българии“ бълваха негодна продукция – брак. Който никоя друга страна, освен СССР, не желаеше да купува. Чрез Съвета за икономическа взаимопомощ – СИВ, принуждаваха соцстраните да си разменят стоки, които не им бяха необходими. Така изопачаването на истината достигна гигантски размери.

Не се заблуждавайте, лъжата можеше да продължава още дълго. Какво друго представлява настоящата икономика?

На всичко отгоре, тукашни московци, наети на пълна кремълска ясла, тиражират измамата за някакъв безплатен обяд. Видите ли, Съветският съюз ни бил разглезил. Приемал боклуците ни и ни давал безвъзмездно нефт. Затова сме се отучили да се трудим?!

Хайде де! Няма такова нещо. Никога и никъде не е имало.

Но ако не вярвате, че съществуват наглеци, които разпространяват фалшификации от този сорт, се убедете сами. youtu.be/dVq8qnI5VvA
Не ви ли досрамя? Излезе, че сами „сме се смятали за най-предания съюзник на Москва“! Не отричам – за мнозина беше така. Но тях не смятам за човеци, камо ли за българи. Не бива да има оправдание и прошка за такъв вид предателства. А не малко от тези московски пятиколонники бяха назначени за… „русофоби“, „антисъветчици“ и дори за „демократични антикомунисти“. Какво означава това, виждаме по хала си.

Всички те, включително двамата, които зърнахте, са доверени лица и на Запада. Нима Андрей Райчев и Кънчо Стойчев не правеха „социологически изследвания“ с марката “Gallup”? Съветската телевизия в петъчните вечери беше заменена от CNN. И кой се оказа удостоен с доверието на американската медия? Красимир Гергов от село Правец – трето поколение комунист, второ – офицер от Държавна сигурност, внук на кмет на селото, близък до другаря Тодор Живков?! Досега, без прекъсване, той е отлично приет от западния белким елит – политически и стопански. А вие?

Кой народ би могъл да понесе такива метаморфози и да остане нормален?

Плячкосване во веки веков!

Същите тези идиоти от екрана се мъчат всячески да изкарат, че при милиционер-социализЪма на бащите им и на самите тях тук са текли реки от мед и масло. Масовият тъпанар, вече пето поколение, се връзва и вярва. Нима не забелязвате все по-надигащата се вълна на носталгия към едно невероятно зло, каквото беше съществуването при социализма? То представляваше безкрайна игра на въже на ръба на оцеляването. Да не приказвам на ангро̀. Нека предложа сравнение и то направено от истински комунист, отричащ всякаква власт:

„Една бегла представа за нещата все пак даваше покупателната способност на дванадесетхилядната ни надница. С нея можех да си купя една каса с 24 бутилки вермут „Чинцано“, която у нас струваше 120 лева по това време, или за осем часа хамаллък аз получавах най-ниската месечна заплата на живковите строители на социализЪма, които с „бай Тошовата петолевка“ вземаха тогава по 85 лева „чисти“. Тоест, за един месец, при осем часов работен ден, без съботите и неделите, аз щях да получа сума, за която моите програмисти със средно образование, като Стефчо или Дамянка, трябваше да блъскат цели две години.“

И не мислете, че французите не са ходели на море. Във всички случаи – не на бунгала или занемарени, олющени станции. В които, за да демонстрират реалното отношението на номенклатурата към „париите презрени“, редовно хранеха с домати с ориз… Докато тиранинът и дружината му обикаляха многобройните резиденции. Кой ги построи? Те ли? Или всички ние – ограбените. Забравихте ли, и защо?

Ха сега, де! Никой да не ме пита, защо критикувам Запада? Преди всичко, задето той преживява регрес и се движи назад към нашето дередже. Като взимам под внимание и цялата бездуховност и свиване на свободите, които съпътстват процеса. Затова.

Да се върнем у нас. Когато отпадна почти единственият пазар на комунистическата Номенклатурия – СССР, свърши и самата тя. За да възкръсне, преобразувана в посткомунистическа. Невиждан процес, при който онези, дето „национализираха“ – сиреч – конфискуваха чуждата частна собственост, или техните наследници, започнаха да я… приватизират. Тоест – да я преобразяват отново в частна.

Ако някой отвън прочете тези редове, ще си рече: Чудесно! Какво по-хубаво? Въпреки всичко комунистите са имали съвест и смелост да възстановят справедливостта.

Вятър и мъгла! Нищо подобно. Комунист и съвест?!

Комунистите не върнаха конфискуваното имущество на истинските му собственици, от които го бяха отнели. Приписаха го на себе си. На всички езици това се нарича кражба, грабеж. У нас „юристи“ го бяха формулирали с евфемизма „отнемане на собственост“. Другарчетата откраднаха не само онова, което завариха през септември 1944 г., но и почти всичко, което поробените българи градиха през онези 45 години на болшевишкия гнет.

Западът наблюдаваше безчинствата така, сякаш не го засягаха. Обратното. Той беше и идейният вдъхновител, и главният драматург, и „добрият“ меценат – спонсорът на всички социално-политически и икономически катаклизми и катастрофи през последните 200 години. Кой въдвори във властта на страните от Изтока каймака на обществената помия? Западните „демократи“, кой друг! Онези, които сътвориха целия план за единната световна държава, чиято реализация днес е в далеч по-напреднал етап.

Когато през 1981 година Войчех Ярузелски – дребният шляхтич, станал комунистически генерал, de facto извърши военен преврат в Полша, без съмнение – със санкцията и не без помощта на Москва, но и със съгласието на Запада, Адашът е записал в своя имигрантски, парижки дневник:

„Така беше и с „полските събития“, както неясно обозначават, това което от две години и много пъти преди това ставаше в Полша и вълнуваше толкова умове. Събития, които дълги години, подобно „унгарските“ от 1956 г., поглъщаха почти изцяло времето ми за информиране, размисъл, разговори и дискусии. След като всички сили на Изтока и на Запада (в „нашия“ престарял, но нежелаещ да слезе сам в гроба си свят) заедно с марксическата и религиозна реакция и опортюнистите в „Солидарност“ намериха подходящото оръдие в лицето на генерал Войчех Ярузелски и подпомогнаха, по-скоро тайно, отколкото явно, неговият “Сoup d’Etat” от 13 декември 1981 г., беше интересно да се наблюдават различните реакции на всички активни и пасивни съучастници. Не бях свидетел, но не можех да забравя мръсната роля на „Свободния свят“ във всички класови сражения на Изток (ГДР, Унгария, Полша), нито „Доктрината Зоненфелд“ за американската политика спрямо „съветската“ империя или изпитващото задоволство от такъв финал световно филистерство, което по никакъв начин, не искаше разни полски „хулигани“ и „чапкъни“ да развалят спокойствието му в този „най-добър от всички възможни светове“. Дори се появиха клоуни-„теоретици“, които твърдяха, че Ярузелски е патриот, който със своята решимост е спасил Полша от съдбата на Чехословакия от 1968 г. или, още по-зле, от тази на Унгария отпреди други 12 години.

Имаше и такива, които бяха „изпаднали в шок“ и се питаха как е възможно това, тоест „военното положение“ и почти безкръвното обезглавяване на „Солидарност“?“

Вярно. С уговорката, че религиозните поляци не допуснаха – с малки изключения – тяхната милиция да убива стачкуващи миньори и работници. Вместо това, тайната интернационална власт командирова ченгета от соцлагера, които владееха езика. Ето ви едно от „достойните дела“, с които тукашните офицери и агенти на Държавна сигурност се гордеят! Правели го… за България, моля ви се. Де, гьостерица, де…

В рамките на последното ми се струва, че е полезно да уточня, как ни пробутваха фалшиви борци против комунизма. Които впоследствие все излизаха бивши комунисти, поднасящи подходящата молитва пред Техния бог Мамон. Анализирайки Александър Солженицин, Адашът справедливо констатира:

„Разликите между първите християни и „последния“ представител на „религиозния ренесанс“ на Изток?

Както някога робството на Рим роди първите християни, така днес кървавата диктатура на болшевизма възкреси последния християнин. Разликата между първите и последния е огромна. Първите загиваха по арените и върху кръстовете, и трябваше да минат векове, преди папите и поповете на официалните църкви да осребрят – без тях и против тях – страданията им. Последният християнин има доста по-меркантилен дух. Той прибра „обезщетението“ не само за собственото си страдание чрез хонорарите от „Новый мир“[49] и „Ленинската награда“, но иска да осребри смъртта и кървавата мъка на милиони, продавайки ги в американския Сенат, на банкета, даден от „синдикалиста“ г-н Мини, чрез вълните на Би Би Си, или от екрана на франкистката телевизия.“

Да допълня, че Солженицин беше член на КПСС и на казионния Съюз на съветските писатели. Тоест, той беше истински дисидент – другояче мислещ комунист. Ние нямахме и това. Неговите имитатори наспориха от края на 1988 година насетне. И то по заповед. Като никой от тях не успя да извади дори една стотна от онова, което съветският писател беше създал.

Солженицин беше оценен с имение в Швейцария. Къде ли се намират хасиендите на туземните ни „дисиденти“ от величината на Живковия любимец Любомир Левчев, който бил готов да целуне тиранина и по-надолу, ако се наложи? Или на Стефан Цанев, московският възпитаник, който не криел възхищението си от „хладния ум“ на Дзержински и чекистите. Техните, а не нашите деца, заминаха на Запад с благословията и със стипендиите на „демократите“ от целия политически спектър, който изобщо не съществува.

През това време същите, които експроприираха, повторно деряха кожите ни. Ако някой е получил нещичко от т. нар. реституция, или е бил или сред продалите душите си на камарадите, или върнатото е нищожно в сравнение на действително отнетото. За пропуснатите ползи през всичките повече от 45 лазарника, за прекършения живот и разнебитените съдби никой така и не отвори дума!

Малко ли съм казвал и писал: Ако въпреки всичко другарите бяха използвали откраднатото национално богатство, за да развият икономиката, и в опит да изкупят греховете си, да ощастливят българите с благоденствие, може би щяхме да замълчим, макар и със свити сърца. Уви, винаги съм излизал победител в споровете за „предимствата“ на социализма и комунистите. Без нито едно отклонение и извъртане съм отстоявал позицията, че от комунист не може да излезе предприемач – капиталист. Комунистът е немислещ готованец. Неспособен е да взима правилни решения и да върши положителни неща. Роден от злото, той му се отдава изцяло, до пълен екстаз.

По такъв начин една прекомерна, мегаломанска за нашите териториални и човешки мащаби индустриална база, както и донякъде осъществените свръхамбициозни селскостопански проекти, бяха отмъкнати и похарчени за къщи, апартаменти, вили, скъпи автомобили, луксозен живот според представите на самите мизерници, за яхти, самолети и имоти в странство. Но не и за работеща икономика, която да предлага свястна работа с прилично, заслужено възнаграждение.

Когато заговоря за това, че комунягите са положили клетва неотклонно да служат на Политбюро, все се намират Тома-неверници. Сега чуйте един, който е тежко обременен с комунистически престъпления. Сам признава, че е бил сред специално подготвените за криминалния преход. Едва през 2007 година „прозрял“, че трябва „да напусне БКП, която преименувахме на БСП“.

Но тукашните идиоти приемат, че няма значение кой, какъв е бил. Противно на Божията повеля, смятат, че всеки има право да се променя. Сигурно вярват, че е възможно вълкът да стане овца?!

Досущ като мнозинството „герои“ на „демократурата“, пуснаха тогоз сред професионалните протестиращи – онези на заплата. И не щете ли, „обществото“ го хареса дотолкова, че го прие да оглави правителство, пък било то и временно.

Та населението беше изтърпяло Тодор Живков – „жалко нищожество и уродливо посмешище, но несмущаваното му и сякаш вечно присъствие в най-новата БГ-история свидетелстваше най-добре за състоянието на „народностния дух“ през тази епоха…

Живков бе получил карт бланш и абсолютна власт [от кого] за безнаказаното изнасилване, гавра и ограбване на поверените му поданици, които в замяна с умиление го наричаха… „Тато“. Той живееше разточително и развратно, а от „законно установения ред“ се облажиха цялото му семселе с Малеевите роднини и „обкръжението“, за което „светът беше най-добрия от всички възможни“. Но когато се разбра, че краят на вечния празник е близък, Тодор изрече неблагодарно: „социализЪма е недоносче“.“

Пък и за втори път стадото от местната порода „въобразяваща си, че е народ“ не просто понася, а изпитва искрено възхищение от телохранителката на „Тато“. Нея нарича „Бат’“! „Како“ по̀ би й прилягало, ама това да са ни кахърите…

Негодникът Георги Близнашки, когото ви предлагам да видите и чуете, „професор д-р“ при това, само преди 35 месеца произнесе надгробна апология на един от свръхмръсниците – терориста от разбойническата банда „Чавдар“ Йордан Йотов – член на Политбюро на ЦК на БКП и главен редактор на „Работническо дело“.Наскоро наследникът на касапи на хора от покритото с трагична слава село Скравена, дало названието на зловещия комунистически концентрационен лагер, призна: youtu.be/hePe-Qd6Us0 Едно от най-непростимите престъпления на комунистите е, че не допуснаха хора с предприемачески заложби да опитат да изправят икономиката на крак. Българинът беше съхранил в гена си духа на стопанска активност, енергията, усърдието и ревността към новото и успеха, на своите предци. Но всяка ръка, посегнала към сергията с икономическите възможности, макар и не безвъзмездно, биваше посичана.

Икономиката беше terra servetur – територия, запазена само за комунисти. Най-вече от Луканово-Дойновия списък – непреобразената номенклатура. За останалите тя беше vetitum terra – забранена земя. Което доведе до всеобщата леност и отчаяние. Няма нищо по-унищожително за една нация от безразличието. diagnosa.net/

Нагоре