Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2015 21:58 - В кабарето на глобализацията държавата е стриптизьорка, разсъбличаща се пред определена клиентела
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1212 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image                                                                                       От рождението ми до своята 40-годишнина живях в големия затвор, наречен Народна република България. В него имаше задължителни часове по политпросвета. В тях нискочели пропагандисти ни разясняваха, що е интернационализъм. Обикновено към съществителното добавяха „пролетарски“, за да звучи по-така, пък и да сме наясно с положението си на „парии презрени“.

В страната, в която господстващата идеология беше комунистическият интернационализъм, почти всяко нещо беше съпровождано от определението „народен“, „народна“, „народно“, „народни“.

Властта беше „народна“, въпреки че никой не беше питал народа, дали я желае. Изборите представляваха кушия с един кон или по-точно – магаре. Даже катър, на какъвто напомняше мутрата на диктатора.

И републиката се наричаше „народна“. Нищо, че нито беше република, нито в нея някой зачиташе мнението и потребностите на народа.

Интелигенцията също беше такава – народна. Даже най-високо ценените „учени“, артисти, художници, музиканти и прочие Kulturtrдgers – носители на културата, назовавани още „културни дейци“ (сякаш всички останали се явяваха некултурни), бяха „народни“.

През това време Западът поне привидно изглеждаше свободен. Сега, когато знам доста, донякъде съм наясно със заблудите си. Но ще изкривя душата си, ако не призная: Тамошната степен на свобода мереше ръст с Еверест в сравнение с тукашното й тоталното отсъствие. Местната Марианска падина на свободата я имаше само в още четири-пет държави – СССР, Албания, Румъния, Китай и Северна Корея. Ние не бяхме свободни и равни даже в смъртта!

Имаше гробища за по-равните от номенклатурата и за простолюдието. Лично го изпитах преди точно 44 лета. „Народната“ власт не позволяваше на народа да изпрати своите покойници според съответната вяра. Споделял съм, че през февруари 1989 г. не допуснаха поп да опее родната ми леля, Бог да я прости. Та се наложи да нося пръст от пресния й гроб в черквата…

Затова се учудвам на лекотата, с която хората отвъд сръбско-австрийската граница са готови да се откажат от свободите си, придобити с дълги и дори с кървави борби. И да прегърнат днешния глобализъм. Та нали глобализмът е другото наименование на интернационализма. Каквито и прилагателни да му добавяте – пазарен, търговски, стопански, финансов, религиозен, джихадистки и т.н, той си остава интернационализъм.

Глобализмът не е нищо друго, освен форма на интернационална интеграция, предвидена от Ротшилдови, и регистрирана в „светите писания“ на марксизма. Просто сега онзи „призрак“ е пуснат на свобода и необезпокояван „броди“ не само из Европа, а и по цялата планета.

„Световната война, от която се очакваше да сложи край на войните, само подготви почвата за още повече ужасни войни“ – констатира през 1939 г. един от главните идеолози на ционизма, американският равин Хари Уетън. – „Руската революция, от която се очакваше да донесе на трудовите маси свобода, избавление и комунизъм, им докара само деспотична диктатура, още по-интензивна експлоатация и държавен капитализъм…

image

Отначало социализмът може да съществува в една страна. Но като обществена система социализмът може да вирее единствено на интернационална основа. Когато повечето от напредналите държави са установили социализъм.

Юдаизмът е марксизъм, комунизъм, интернационализъм, демокрация, равенството между расите, нациите и народите. Той се бори да установи универсалното братство на човека и освобождението на работническата класа.“

Повтарям – годината била 1939-а. Авторът не просто предвидил Втората световна война. Той описал следвоенния световен ред. В него се очаквало господството на една религия – юдаизмът, който, както разбирате, е „марксизъм, комунизъм, интернационализъм, демокрация“! А интернационализмът е синоним на… глобализма. Още тогава са ни изпекли.

„Видяхме, че юдаизмът е християнство, марксизъм, комунизъм, интернационализъм, демокрация, равенството между расите, нациите и народите, универсалното братство на човека и избавление на работническата класа“ – продължава равинът Уетън. – „Юдаизмът вече има на своя страна повече от половината от човешката раса. А в обозримо бъдеще ще спечели на своя страна цялата човешка раса.

image

Юдаизмът ще спечели човешката раса не с могъществото на меча, а с истината и духа. Като обявиха война на евреите, нацистите и фашистите [Мусолини не ги е преследвал] започнаха война срещу човешката раса. Това е причината Хитлер и нацистите да имат ужасни предчувствия за това, че борбата им ще бъде напразно. Не евреите се страхуват от нацистите, а нацистите се плашат от евреите. След като евреите са господарите на положението, те могат да си позволят да изследват нацистката философия по един рационален начин.“

Какво да добави човек? Всичко е казано и то отдавна. Alea jacta fuit – жребият е хвърлен. Изборът между „доброто“ и „злото“ бил предварително направен. Затова свиквайте: Глобализмът е интернационализъм, което ще рече марксизъм, комунизъм, господство на юдаизма. Равинът Хари Уетън е прав и когато твърди, че между юдаизма и официалното, каноничното, църковното „християнство“, има знак на равенство. Не Бог го е създал, а юдеят фарисей Шаул от Тарс, предрешил се като Павел и „апостол“ при това. Не ви ли напомня съвременните комунистическите „антикомунисти“?

Изчел съм много дефиниции, които само осветяват една или друга от характеристиките на съвременния интернационализъм – глобализма.

Например, че „глобализацията представлява триумф на световна капиталистическа икономика, неразделно свързана с глобалното разделение на труда“.

Има някои, които предполагат, че всички хора по планетата са поданици на тъпанаря Тодор Живков. И се мъчат, увъртайки понятията, да ни извозят. Например Питър Дикън, доцент в Университета на Манчестър, се старае да ни излъже, че:

„… Глобализацията е „качествено различна“ от интернационализацията… Тя представлява „по-напреднала и комплексна форма на интернационализация, която съдържа известна степен на функционална интеграция между интернационално разпръснати икономически дейности.“

image

Алабализми и усуквания, целящи да подведат неразсъдливите.

„Характеристиките на глобализационната тенденция включват интернационализирането на производството, новото интернационално разделение на труда, новите миграционни придвижвания от Юга към Севера, новата конкурентна среда, която ускорява тези процеси, и интернационализацията на държавите, която ги превръща в агенции на глобализирания свят.“

Вероятно без да иска, роденият в Япония 72-годишен американец Кеничи Омае, теоретик на методите за организация на производството, консултант и декан на Факултета по обществени проблеми „Лъскин“ на Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис, потвърждава:

„… Глобализация означава началото на света без граници.“

Мога да цитирам още доста определения, но няма смисъл. Свържете последните две. Неминуемо ще проумеете, че ни водят към реализацията на Марксовата единна държава. В нея националните „държави ще се превърнат в агенции на глобализирания свят“. Кой ще притежава този свят? А който е собственик, нарежда какво да се прави.

Когато държави с размерите, положението и претенциите на САЩ, Великобритания, Франция, Испания дължат неизплатими суми на частни банкери, кой е техният истински собственик? Народът ли?

Съжалявам, но затова наблюдавате гърченето на блудници, повечето външно наподобяващи мъже, гудени за политици – нещо повече – за държавници, чието поведение е проститутско. Не само тук, навсякъде. Сутрин рекат едно, на обяд се извиняват за думите си…

image

Това са стриптизьорки, които се събличат по поръчка в глобалното кабаре, притежание на финансовия Интернационал. За тях няма „не искам“, няма „не мога“… Изуват гащите и толкова. За компенсация броят банкнотите, които глобалните мераклии с тлъстите портфейли са напъхали в жартиерите им. Но нали тези уруспии представляват държавите?

Боже опази!

Къде сме ние и има ли надежда?

Навремето прожектираха филм, чието заглавие в превод изглеждаше така: „Уморените коне ги убиват, нали?“ Моето мнение е, че е по-добре да ликвидират умствено загубените овце. Тези дни прочетох писмо до редакторите на лондонски вестник. След учтивото обръщение, следваше словесна помада, воняща на онези нужници, каквито се срещат в изостаналите села и в най-мизерните предградия. Тъкмо техните обитатели най-лесно се връзват.

„Има толкова много хора в тази страна“ – осведомяваше дописникът, – „които биха желали да приветстват една голяма коалиция между консерваторите и лейбъристите. Такъв подход се оказа успешен в Германия при Ангела Меркел между ХДС и СДП.

Отдавна беше заявено, че политиките на нашите две основни партии са сходни, и това би донесло известна стабилност, каквато тази страна заслужава.“

image

Стивън Хич, Ърмингтън, графство Девън.“

Тъкмо на езика ми се лепнаха встъпителните обвинителни слова от Паисиевата история, когато дойде известието за ставащото в Балтимор. Голям град, разположен в съседния на Вашингтон щат Мериленд. Надявам се да помните събитията от миналото лято във Фъргюсън, щата Мисури, и в недалечния по-голям град Сейнт Луис. Отделих им достатъчно внимание, както в тази медия, така и в телевизионното предаване. И прогнозирах, че на хоризонта се задава гражданска война.                                                                                                                                       САЩ – националната сигурност,заедно с военно-промишления и затворническо-индустриалния комплекс,равно на комунистическа плутокрация

Основания ми даваха ред неща, които изложих. Първо, цинизмът на властите, за които животът на чернокожите няма стойност. Начинът, по който разстреляха от упор невъоръжен младеж, го доказа.

На второ място, съотношението между етносите в САЩ. Съгласно прогнозите, след 2025 г. европеидните ще бъдат малцинство. От началото на 2012 г. броят на новородените бели деца е далеч по-малък от тези на смятаните за цветнокожи, включително т. нар. Hispanics – латиноамериканци.                                                      image               

На трето, тези хора са първите жертви на кризите. Те най-бързо остават без работа и не им остава нищо друго, освен да увиснат на врата на държавата. Независимо дали на щатските или на федералния бюджет.

Не бива да се забравя, че тъкмо все още смятаните за малцинства са канавата на дребната престъпност. Ако нямате представа, да ви открехна. Ще рече, че за това трябва дупе. Смели са, понеже не са глезени и няма какво да губят.

На пето, но не на последно място, допреди тридесетина години американците, в това число и цветнокожите, растяха и живееха в условия на свобода, непозната на тукашните след деветосептемврийски поколения. Искам да припомня, че те преминаха през десетилетни битки за равни права. Когато стигнаха до кулминацията – един от техните в Белия дом, а все така ги сполетява едно и също, гневът няма как да не намери отдушник.

image

В Балтимор арестуваха 26-годишния афроамериканец Фреди Грей. Направиха го след проверка, която преди Джордж Буш-младши и пробутания му от истинския президент Дик Чейни[66] Патриотичен закон, би била невъзможна. Сега е нещо рутинно. Законът, ограничаващ свободите на американците, постепенно ги превръща в бъзливо овче стадо. Познато, нали? Същевременно окрили полицаите и направи от тях подобия на тукашните мильовци – всичко им е позволено! И никога не са виновни, когато убиват дори.

Намериха у Грей автоматичен нож. Нищо повече – в джоба му. И го арестуваха. Какво са правили с него, едва ли ще узнаем. Но младежът беше откаран по спешност в травматология. По пътя издъхна със… строшен гръбнак!

Балтимор пламна. В сряда градоначалникът – шефът на полицията, а не кметът, както полуграмотните журналя в тукашните комунистически медии смятат, обяви извънредно положение със задължителен вечерен час в 22. Още през първата нощ арестуваха десет души и ги малтретираха. В четвъртък, 30 април, започнаха демонстрации в доста други градове. Най-масовата беше във Филаделфия – столицата на американския конституционализъм.

image

Оставете нашенските медии, които не показаха почти нищо. Разбирам ги – верноподаници. Пардон – курви. По-рано вирваха крачета пред московците, понастоящем – пред вашингтонците. Така се прехранват, сиромах.

Ама тези в САЩ също рядко предаваха известия и картина от бойното поле, в каквото се беше превърнал Балтимор. Да ви покажа ли?                  youtu.be/hpwj7CRm_cU                                                                                                                                 Най-хубавото, което ме обнадеждава, е, че в Балтимор и особено във Филаделфия, редом до чернокожите застанаха и множество бели американци. Винаги съм твърдял: Ако има промени, те няма откъде другаде да започнат. Страшното е, че медиите си вършат работата професионално. И разголвайки себе си в банален strip tease, промиват мозъците на милиони хора.

Докато протестите се разгаряха, а Балтимор заприлича на обсаден град, Линда Чаверс обясни защо застава зад протестиращите. През 2013 г. тя е защитила докторат по афроамерикански изследвания. Преподава английски език в Академията „Джон и Елизъбет Филипс“ в Ексетър, щата Ню Хемпшир.

Темата на дисертацията й е „Насилствено разделение: Расовите представи на Уилям Фокнър и Ричард Райт“. В нея обсъжда злоупотребата с езика при междурасовите отношения, особено в сексуалните връзки и насилието. Досещате се – в американската литература. Но нима сюжетите в нея не са почерпени от живота?

image

Ето не най-втрещяващият, но със сигурност най-нашумелият.

„Балтимор, ще ти кажа какво стана, какво се случва сега и какво предстои да става“ – разказва младата преподавателка.

„В един американски град, който в продължение на десетилетия беше финансово опустошен и политически корумпиран, черен мъж беше отведен в полицейски участък. Това се случва достатъчно често и не го смятат за новина, която си струва. Обаче при ареста на Фреди Грей беше употребена толкова сила, че неговият гръбначен мозък беше прекъснат и за една седмица той почина.

Грей е гледал в очите офицера, който го е арестувал: не е бил законно задържан, никакво обвинение не му е било предявено. Той бил сграбчен с агресия, арестуван и претърсен. Това също се случва доволно често и не представлява интересна новина. Докато бил с белезници, едно коляно се стоварило отзад върху врата му. Според доклада, той бил усукан като възел. Но подобна агресия спрямо нас изобщо не е нищо ново, нито заслужава да стане новина. Телевизионните камери ги няма въобще, когато ни напъхват в колите без никаква причина.

В нашия век на смартфони и социални медии действията на полицията биват регистрирани и бързо тиражирани в интернет. Тъй че, когато през седмицата след насилственото му арестуване Грей беше в болницата, неговият случай беше добавен в списъка с други скорошни действия на полицейска бруталност и беше тиражиран от онези, които са загрижени.

image

Но все още нищо в него не заслужаваше поставянето му в новините. Не още. Не за CNN.

Тогава Фреди продължи нататък и умря, и всичко се промени.

Докато зовът на протеста се разпростираше навсякъде, семейство Грей призоваваха за спокойствие.

Хората се вслушаха. Нищо в новините.

Имаше множество протести непосредствено след погребението на Грей. Сега те станаха известни като „мирните протести“ в Балтимор.

Обърнете страницата, и ето къде нещата започват да придобиват вид на новини, които си струват показването. Това е мястото, където започвате да обръщате внимание.

Защото това става тогава, когато някой автомобил бъде запален.

След неделя [25 април] започнахме да разбираме изразите „мирен протест“ и „размирици“ Взехме да забелязваме думата „гангстери“. Чернокожа майка вижда сина си да протестира, сграбчва го и го удря. Възхваляват я за нейната майчинска проява. Но това е бележка под линия. Понеже, ако изтрием „безредици“ и „мирни протести“, ако премахнем „гангстери“ и „престъпници“, тази чернокожа жена, посегнала на детето си, би била наречена животно…

Бяха погубени човешки животи, но повечето хора са гневни заради повредената собственост. Колко интересно, колко любопитно: Да се фокусирате върху опечалените, а не върху личността, която оплакват.

image

Не бива да обръщаме внимание, когато съсипват имущество. Не бива да обръщаме внимание, когато някой е застрелян и убит, или е арестуван и убит, или е поразен не от куршум и убит или е изчезнал. Трябва да обръщате внимание, защото на първо място, това не биваше да става. Но когато го сторихте, беше твърде късно.

„Насилвайте хората достатъчно дълго и неочаквано дивашкото у тях ще експлодира“, пише Салман Рушди. А сега Балтимор се взривява. А аз заставам до унизените.“                 diagnosa.net/



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685166
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031