Блогът на budha2 :: Миналото е мъртво, а бъдещето – немислимо/Всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.06.2015 21:03 - Миналото е мъртво, а бъдещето – немислимо/Всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1870 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.06.2015 21:25

Според Аркадий Ваксберг, като назначавал евреи на отблъскващи длъжности, „бащата на народите“ искал да направи така, че те да изглеждат зле в очите на обществото. Предлагам факти, а съдът е на всеки от вас.

Единадесет от общо дванадесетте коменданти на концлагери в империята на ужаса ГУЛаг били… евреи! Во главе с техния общ началник Матвей Берман. Той лично наблюдавал труда на робите при строителството на Беломорско-балтийския плавателен канал, по-известен като Беломорканал.

„Това не би могло да е истинска случайност“ – възкликва кагебистът Ваксберг.

Явно забравил, че по-рано в същата своя книга е записал, че евреите били често срещани в органите на реда – ЧК и милицията.

„От самото начало съветската държава се облягаше върху военните, полицията и службите за сигурност, за да се запази“ – твърди еврейският изследовател Бенджамин Гинсбърг, – „а евреите бяха активни в тези агенции… Евреи… назначаваха и ръководеха тези репресивни инструменти, на които държавата разчиташе, за да контролира гражданите.“

И допълва, че един от онези, чието име само със споменаването му предизвиквало див страх у съветските граждани – Хенрих Ягода, „бил фармацевт. И се специализирал в приготовление на отрови, с които неговите агенти ликвидирали опонентите на Сталин.“

Другарят Аркадий Ваксберг не отрича, че:

„Ягода беше човекът, на когото Сталин се доверявал най-много в рамките на репресивния апарат, без който никой тоталитарен режим не може да съществува. Съветският вариант на диктатура и лично Сталиновият, нямаше да оцелеят, без „преданите стражеви кучета на революцията“ и на техните „мечове на наказанието“…

Шуреят на Ягода – Леополд Авербах [също евреин], беше „главният надзорник за партийната чистота в съветската литература.“

Дали да не поставя точка, като подчертая изненадата от втълпяването на лъжата за някакъв „Сталинов антисемитизъм“ на достатъчно прочут еврейски изследовател от Балтимор. Той се прави, че не познава истинското родословие на Джугашвили – „Коба“. Затова се изповядва:

„Друг неевреин не само помогна за създаването на Израел, но го спаси. Може да изглежда невероятно, но този човек беше Йосиф Сталин. Приказката за Сталиновата роля в съдействието за основаването, а сетне за първоначалното оцеляване на Израел, е разказвана малко. В онези случаи, когато е била споменавана, не е имало никакви задоволителни обяснения за нея. Това включва факта, че през 1947 г. Съветският съюз публично подкрепи създаването на еврейска държава и беше втората страна, която призна нейното установяване. Освен това, първоначално Сталин подкрепяше Израел в неговата война за независимост срещу арабите и го подпомагаше с доставки на оръжия през Чехословакия. Даже съветският представител в Организацията на обединените нации, който беше и председател на Съвета за сигурност, беше от еврейско потекло – Яков Малик.“

Вярно, че „антисемитизмът“ на Висарионович трябва да е бил твърде необичаен. Накрая евреите край него надделели и му видели сметката. Но причината се криела в отказа му да присъедини СССР към проектираната единна световна държава. В това съзираме диалектиката на нещата в живота. Най-жестокият тиранин е сторил и нещо добро за човечеството. Но дали само не е отложил агонията му?

Не е времето, нито мястото, за да изясня етимологията на внезапното Сталиново озлобление спрямо евреите. Обаче, казано съвсем накратко, през 1946 година Интернационалът проводил при него един от най-доверените си съветници, архициониста Бърнард Барух. Финансист, инвеститор и високоценен политически консултант, той бил доверен съветник на президентите Уудроу Уилсън и Франклин Д. Рузвелт. Барух е една от най-зловещите, но почти неизвестни фигури от икономико-политическото задкулисие през първата половина на ХХ век.

Той разяснил на Батюшката плана на Братството, заимстван от подчинените му ядрени физици, които разработили атомната бомба. Според тях, за да бъде прекратено евентуално ядрено противопоставяне, човешкият род бил узрял за единно световно правителство. В него на Йосиф Висарионович била отделена второстепенна роля. Поддържаща, както казват кинаджиите.

Връзките между Вашингтон и Москва приключили в момента, когато стопанинът на Кремъл – абсолютен мегаломан, страдащ от „комплекса на властта“, по определението на професор Чезаре Ломброзо ─ разбрал какво му готвят. И като запретнал ръкави, се захванал със съидейниците и съплеменниците на Бърнард Барух и вся остальная сионистская сволочь.

Разкарал и едни от най-преданите лизачи – Молотов и Микоян. В започналия процес срещу Еврейския антифашистки комитет уликите против двамата направо извирали. Да изясним кой и какъв бил Анастас Микоян, дето се постарал да очерни вожда… посмъртно? Да започнем отзад напред.

„В следвоенния период той се държал крайно предпазливо, като избягвал да се намесва в острата борба в партийното и държавното ръководство. Извънредната му гъвкавост и умение да намира общ език с лидерите на страната се превърнали в залог не само за неговото политическо дълголетие, но и просто за оцеляването му. Обаче през последния период от живота на Сталин облаците взели да се сгъстяват и над него…

През 1949 г. свалили Микоян от поста министър на външната търговия. От 1951 г. нататък Сталин все по-рядко го канел при себе си. Престанали да го викат на заседанията на Политбюро. А на пленума на ЦК след Деветнадесетия конгрес на партията през 1952 г. „вождът“ изразил своето недоверие към него. Микоян се оправдавал, възхвалявал Сталин и успял да се докопа до избирането му в Президиума на ЦК. Но не го включили в Бюрото на Президиума. Неизвестно е, какво би станало с него, ако не беше смъртта на Сталин.“

Милиони хора по планетата смятаха, че са запазили живота си, благодарение на тази кончина. Например бившите приближени на Йосиф Джугашвили, както и затворниците в концлагерите на СССР, България и останалия съветски блок.

При Анастас Микоян явно задействали два фактора – чувството му за самосъхранение и синдромът на отхвърления любовник. Защо смятам така? Нека историята изясни.

Болшевишката империя наченала своето съществуване, като имитирала упадъка на Римската. „Императорът“ и преобладаващата част от партийните нотабили били отявлени хомосексуалисти.

„– Бидейки педераст, Ленин кого е използвал? Кой е бил най-близкият му човек?

– Троцки? Сталин?

– Не, не, не! Вие сте прекалено млад! Той си имал адютант, така да се каже, най-близък човек. На кого предоставил Ленинград?… С кого Ленин е живял във Финландия в колибата?

– Зиновиев?

– Зиновиев! Чието истинско фамилно име било Апфелбаум или нещо такова…Когато на Ленин му се наложило да живее в колиба, във Финландия, на спирката Разлив, той живял заедно със Зиновиев! А в продължение на много години в имиграция и в Русия Зиновиев бил най-приближеният човек до Ленин!… Ленин натягивал Зиновьева. Бъдете сигурни…

Кого натягивал товарищ Сталин? Он натягивал товарища Микояна!… Двамата заедно са учили в семинария – Сталин и Микоян! После изгонили Сталин, а Микоян продължил да учи. Завършил семинарията и бил ръкоположен за свещеник… Нали по-рано ме питаха за свещениците. Ето ви добър свещеник – товарищ Микоян! Там в семинарията те били двама педерасти! При това, разбира се, Сталин бил педераст от активния вид, а Микоян бил по-пасивен. Сталин бил грубиян и затова го изгонили. Той не се разкаял… А Микоян се покаял и му позволили да завърши семинарията…

– А може би са го изгонили заради педерастията?

– От манастирите и от семинариите не прогонват заради педерастия. Слагат ги на хляб и вода… И понеже Микоян бил най-близкият човек до Сталин, направил най-хубавата кариера. Какво е това – на двадесет и шест години Микоян станал министър на търговията. И той бил единственият човек в Политбюро, който оцелял. Сталин унищожил всички. А единственият, когото не докоснал, бил Микоян… Все пак внимателно следях сериозната имигрантска литература. И там направо… Исаак Дон-Левин писа, че Сталин имал арменец в качеството на негов любовник…

Добре, да продължим по-нататък… Кого употребявал другарят Троцки?… Товарищ Троцки употре… натягивал Йоффе. Йоффе, така да се каже, играел ролята на хомосексуален любовник на Троцки. Още по време на имиграцията, през 1903-1907 г., Йоффе бил най-близкият сътрудник на Троцки и едновременно ходел на лечение при психиатър във Виена. Даже ще ви назова името му – той сетне стана достатъчно известен – Адлер. После, когато, така да се каже, болшевиките завзеха цялата власт, и властта била в ръцете на Троцки, той назначил този глупак Йоффе за съветски посланик в Германия. „Ще разрушим целия свят с насилие, а след това, който е бил никаквец, ще стане големец!“

И така през двайсетте години този никаквец Йоффе, малкият еврейски педераст, станал съветски посланик в Германия! А после свършил със самоубийство. Защо? Понеже изключили от партията възлюбления му Троцки и го прогонили от Съветския съюз! И неговото миньонче Йоффе не можело да понесе това. Тогава педерастът Йоффе се застрелял. Ето ви я, така да се каже, историята на съветската власт и на съветската революция!“

Нещо като Рим по времето на Калигула, Клавдий и Нерон…

Не някой друг, а Йоффе предложил Крим да бъде превърнат в еврейска Калифорния. На свой ред Ленин заложил полуострова срещу заем от банка на Ротшилд в размер на 50 милиона долара – около 20 милиарда сегашни. Понеже не можели да върнат парите, разделили територията на парцели и тя преминала в собственост на американски граждани, предимно от ционисткия елит – семейство Рузвелт, Маршал, Дълес и т.н.

Иначе, кой не е наясно, че такива сбърканяци ръководят света? Как е у нас? Какви бяха и какво представляват някои от „великите“ комунистически фюрерчета, като Александър Лилов, Атанас Папаризов и т.н.? Що за стока са Филип Димитров, Б.Б. и пр.?

Григорий Климов твърди, че всеки комунист е активен или латентен хомосексуалист. В него тлее нещо сбъркано по рождение. Като някакъв скрит лоцман алчността и жаждата за власт, а аз бих добавил и за изява (болната амбиция, нарцисизмът) води тези твари не само към грехопадението, но и към дегенерацията.

Те са осъзнати или неосъзнати садисти. Поради тяхната сбъркана психика или зависимост от миналото им, често пъти идентичната ръководна среда превръща тези техни дефекти в предимство, осигурява им различни високи постове.

„От друга страна, обикновено садизмът е свързан с хомосексуалността – пълна или частична, явна или скрита, латентна или потисната. Това е нещо като откуп, който дяволът на дегенерацията взима за властта, за славата и величието.“

Сега отявлен и неприкрит пезевенк ръководи Великото херцогство Люксембург. Фактически „великото“ му е, че неговият министър-председател стана „първият действащ лидер от Европейския съюз, който сключи еднополов брак“.

Целият кич около задомяването му обиколи света, превърна се във водеща новина на масово гледаните телевизии. Това въздейства „възпитателно“ върху децата в определена посока, нали?

Горе долу по същото време от „най-демократичната“ държава долетя новината, че:

„Шефът на американските бой-скаути „разрешава хомосексуални да стават лидери.“

Даже доразвил идеята, като заявил, че „наложително е да се сложи край на забраната хомосексуалисти да стават лидери“ на детско-юношеското движение.

Какъв „напредък“! Колко „либерално“!

Някой от вас има ли представа, кой е настоящият водач на организацията Boy Scouts of America? Не? Робърт Гейтс, който от 18 декември 2006 до 1 юли 2011 година беше министър на отбраната на САЩ! Този „мил“ другар произнесъл пред представители на детската формация в Тексас, че бойскаутите „трябва да са в крак със света“!

Навярно сте осведомени, че Ленин е изплагиатствал пионерската организация тъкмо от бойскаутската. Променил мотото на американските полувоенни младежки формирования от “Be Prepared” – „Бъди готов“, на „Винаги готов“. Поне у нас прилагаха и двете. И все – „за делото на социализма“! Още едно нищожно изменение е червеният цвят на пионерските връзки, за разлика от зелените или шарените на дечурлигата в САЩ.

Убедени ли сте, че Люксембург, чийто велик херцог е женен за мургавата наследница на кървавия кубински диктатор Еухенио Батиста, а нейният премиер е омъжен, има бъдеще? А Европейският съюз – този нов СССР, предвождан все от комунисти, социалисти и агенти на съветските шпионски агенции, ако е възможно да има бивши такива? Кога ли ще узнаем за тайната крепка мъжка дружба между лидерите му. Както сме наясно, че докато учел в семинария, Йосиф Висарионович „натягивал товарища Микояна“, според цветущия израз на Григорий Климов – американски гражданин.

Междувременно в Ирландия, която досега определяха като „католическа“, с референдум узакониха еднополовите бракове. Тя стана първата страна, превърната в рай за сексуално извратените. Мнозинство от 61 процента гласува за официализирането на хомосексуализма и на всички останали форми на полови перверзии. Едва 38 на сто пуснаха бюлетини против това.

Църквата се обяви срещу този акт. Но остана напълно пасивна по време на кампанията преди допитването. Още едно доказателство за отмирането на фарисейското християнство и за неговото недалечно изчезване. И то не само в Републиката, както британците наричат държавата в южната част на остров Ирландия, а и в Европа, и по целия американски континент.

По местни оценки, избирателната активност от 61 процента е „неочаквано висока в сравнение с национални избори…

Броят на хората, които излязоха, за да гласуват, е просто изключително емоционално нещо за нас“ – сподели 48-годишният Фред Шелбаум,придружаван от Фиъргар Скот, на 43, който заяви, че се надява двамата да сключат брак. – „Досега много обратни хора чувстваха, че в Ирландия ги толерират. Сега знаем, че е даже повече от това…

„Преди десет години Ирландия все още беше едно много мрачно място“ – каза Пат Кери, бивш министър в правителството, който изчакал да навлезе в шейсетгодишна възраст, за да разкрие, че е обратен. – „Има редица рани, които е необходимо да зараснат. Мисля, че ирландските младежи стиснаха тази страна за гушата и сега тя няма нищо общо с онази, която беше преди 10 лета.“

Как ли ще изглежда тази „стисната за гушата страна“ след още десетилетие? Може би ще бъде населена с бежанци, прогонени от предстоящите войни? Така, както сега предлагат „да възродят“ американския град Детройт, като поканят между петдесет и шейсет хиляди сирийски изгнаници!

„Рик Снайдър, губернатор на щата Мичиган, републиканец, вече положи основите. През януари 2014 г. той призова за внасянето на 50 000 имигранти като част от програмата за вдъхване на нов живот на Детройт. И подписа указ за създаването на Мичиганска служба за нови американци.“

Така управляват при социализЪма – с укази. Цялото ръководство на града и щата е обвинявано в отмъкването на десетки милиони от споменатата програма. Но както и тук, в Номенклатурия на милиционер-комунистите, така и в Мичиганската селищна система прокурорите и съдиите са седнали върху очите и ушите си…

Представям си бъдещето на Ирландия след роботронната революция, която напредва, без много шум. Известните по света като корави, с млечно бяла кожа, червенокоси и луничави, нейните бъдещи жители все повече ще помургавяват. Седнали пред компютрите, младите ирландки едва ли ще бъдат ухажвани от представителите на другия пол, освен по… интернационална мрежа.

Световните „паяци“ я плетат умело. Милиони млади хора по планетата вече не стъпват в магазини и пазаруват изключително по интернет. Може би и любовта ще бъде превърната в механизирано, електронно чувство, преобразувано в двоичната числова система – 00 – 01 – 00… Където „00“ не означава онова „00“!… Целувка в мрежата – как ви се струва?

Допускам, че човечеството ще се размножава чрез клониране. Чувствата, докосването и езикът – тези отживелици – ще бъдат заменени от механични гласове. Те ще обявяват: „ Храна за 00 – 01 – 01…“ Хайде стига, бе!

Веднага след ирландците, пропагандата провъзгласи:

„Ние сме следващите“, заяви Италия след гласуването на ирландците за браковете между обратни. Положителните реакции спрямо преобръщането на католическата крепост в Ирландия могат да имат поразяващ ефект навсякъде.“ diagnosa.net/

> ВСИЧКИ ВОЙНИ СА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИХВАРСТВОТО...ПОРЪЧКА НА ГЛАВНИТЕ ЛИХВАРИ

Всяка империя си има своите демони. Първото, което изумява непредубедения човек е недоумението - как е възможно това дребно плешиво човече на средна възраст (с вид на шушумига) да събори една велика - откъдето и да я погледнеш - империя - руската?! Тук предварително заявявам, че нямам за цел априори да „омаскаря” Владимир Илич, чиито паметници още красят центровете на руските, белоруските, че и молдовските градове. А мумията на Ленин все още е обект на поклонение от членовете на известни политически партии.
В интернет трупа популярност един полуанонимен текст, който развива тезата, че Ленин е имал хомосексуални отношения със своите бойни другари Григорий Зиновиев и Лев Троцки. Публикацията е базирана на (уж) открити в архива на Зиновиев любовни писма от Владимир Илич, в които се говори за приятно прекараното време от двамата във фамозната колиба от сено край езерото Разлив през лятото на 1917 г. В друго писмо Ленин се кае за мимолетното си увлечение по „мачото” Лев Троцки. Но името на автора „И. В. Соколов, кандидат на историческите науки” в интернет се появява единствено под въпросната ленин-гейска статия. От което тя олеква като недостоверна.
Това са слуховете. Нека да им противопоставим фактите. С идването на болшевиките на власт Ленин премахва старите закони, инкриминиращи хомосексуализма, и ефективно легализира хомосексуалните действия в рамките на Съветска Русия. По този начин неприкрити хомосексуалисти влизат в ръководството и управлението на болшевишката държава. Но да не спираме дотук. „Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си!” Съществува една не толкова експонирана от съветската историография личност, но която е била изключително близка с Ленин. Става въпрос за френския комунист и поет, основателя на Френската комунистическа партия Анри Гилбо. Дружбата между Владимир и Анри датира от емигрантските години на Ленин във Франция и Швейцария и укрепва най-вече по време на Партийната школа за руски революционери в Лонжюмо край Париж, създадена и финансирана от Гилбо. Ленин е писал предговорите на някои от книгите на Гилбо. И обратно - Анри е издал няколко книги за Ленин...
Гилбо идва в Русия, когато болшевиките вече са взели властта и Ленин е на гребена на вълната. Анри бива ухажван от Ленин така, както се ухажва девойка: настанява го в добра квартира, грижи се за отоплението му, за храната, дава му „карт бланш” за достъп до всички съветски учреждения и т.н. Запазена е и следната бележка на Ленин: „Другарю Каменев! Очевидно Вашето разпореждане за дърва за др. Горки не се изпълнява. Хранят ви с обещания. Др. Гилбо се оплаква. В квартирата му са 0 градуса. Трябва да се даде под съд виновният за неизпълнението на Вашето разпореждане...”
Накрая още един многозначителен факт: според болногледача на Илич последните три думи на умиращия Ленин били: „Гилбо... Гилбо... Анри Гилбо.” След смъртта на приятеля си Гилбо напуска болшевишка Русия и се установява в Берлин. Има ли нещо смущаващо в тази безспорна близост между Вожда на пролетарската революция и френския комунист? Тепърва предстои да узнаем... Но в тази светлина стоят твърде многозначително някои моменти от официозните мемоари за Илич - как той се възхищавал от красотата на един от сподвижниците си (Бухарин?), или пък друг случай, когато бил на гости у едно семейство и бил впечатлен от красотата на спящия им син в юношеска възраст...

Накрая нека да оставим Владимир Улянов на съда на Историята и на Времето. А на руснаците да оставим решението какво да правят с мумията на своя комунистически фараон. Някъде през 30-те години след една буря мавзолеят на Ленин се наводнил със смърдящи отходни води от канализацията. Пределно красноречив бил коментарът на тогавашния руски патриарх: „Каквито мощите - такова и мирото!”/ www.plovdivmedia.com/94382.html