Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.06.2015 23:11 - Разделяй и злобей
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1061 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    image                                                                                                                                                                       Не чак толкова отдавна писах, че създават обстановка, атмосфера, наподобяваща тази в навечерието на Втората световна война. Сега лорд Ричардс все едно ме цитира:

„Мисля си: проблемът е в това, че не разбрахме – трябва да се отнасяме към темата за мюсюлманския екстремизъм така, както през трийсетте години трябваше да се подготвяме за Втора световна война. Това е реална заплаха за нас, а ние се приближаваме до нея със затворени очи, като сомнамбули.“

Явно генералът-лорд или лордът-генерал (все пак не е пожарникар) има желание да кръстоса оръжия със Съветските американски щати. Тъй като те изцяло носят отговорност за появата на ислямския екстремизъм. А сега стоят като непоклатима финансово-материална скала зад новото формирование, отделило се от Ал-Кайда – фронтът Ал-Нусра в Сирия. Понеже неговите главорези били… „умерени“?! Сиреч – „добри“. За първите пет месеца на годината Ислямска държава е отсякла главите на 93 души. Ал-Нусра – по-малко.

„Катранът е очевиден“ – вдига рамене Робърт Фиск. – „Точно, когато американците плещят наоколо празни приказки за някакво здравомислие във връзка с тяхната несъществуваща политика в Близкия изток, се появява фронтът Ал-Нусра – главорези от Ал-Кайда и племенни убийци – за да внуши, че това са просто „умерените“, които Вашингтон иска да се сражават срещу режима на Ассад в Сирия. Приказката тръгва от самия им boss. Ал-Нусра гори ли от желание да нападне Запада? Не мислите за това. Дали е враг на християните, алевитите[51] и на другите малцинства в Сирия? Прогонвайте тази мисъл. Сирийските малцинства могат да дойдат „в прегръдката на исляма“. А Ал-Нусра смята, че Ислямска държава/Ислямски халифат/ИДИС/ИДИЛ/Daesh, е незаконна.“

Иронията е напълно уместна, но с трагизма си е през сълзи. Тя е съпроводена от комичната история с тоталния шпионаж. „Съюзниците“ се следят, подслушват… Американците нахълтват даже в интимните територии на германските лакеи, назначени за лидери. Обратното е валидно, но в по-малки мащаби. Те, американците, се шпионират помежду си. Какво стана с електронната кореспонденция на Хитлери Клинтън от времето, когато оглавяваше дипломацията на САЩ?

Сега „избухна скандалът“ с шпионирането на френските президенти от Националната агенция за сигурност на Съединените щати. Сякаш е някаква „изненада“! Някой да се съмнява, че това е така, откакто свят светува?

image

Когато преди време запитаха Хитлери Клинтън „дали приятелски страни се шпионират една-друга, бившата държавна секретарка го формулира най-добре: „Винаги. Завинаги. По целия свят.“…

„В интерес на истината, никой в Palais de l’Йlysйe би бил дори най-малко учуден, че разузнаването на САЩ се е интересувало от разговорите на президентите. В действителност, може би те биха били по-раздразнени, ако американците ги бяха пренебрегвали.“

Само тукашните ченгета са неспособни дори за такава най-елементарна и долна дейност. Затуй са лъжели, надписвали и съчинявали – дописвали, както личи от разсекретените архиви на Държавна сигурност. Не я наричам бивша и не казвам, че режимът, който е обслужвала, е в миналото. Всичко си е тук и никой от слухарите не е докоснат. А ние си отиваме…

Но проблемът има още една, не дотам видима страна.

„На САЩ им се наложи да отричат, че са шпионирали Ангела Меркел.

Защо стана това? Отговорът е прост: Живеем в свят, където на нациите им се налага да се конкурират. Държави като Америка, Германия и Франция трябва да бъдат на една и съща страна, когато се стигне до глобална криза. Но те през цялото време се състезават помежду си за търговски договори, предпочитани сделки за продажби, за споразумения на интернационални срещи на високо равнище.

   image

Главната задача на разузнавателните служби е да предоставят на своите политически господари нещо чувствително. Когато президенти и министър-председатели се срещат във форматите Г7 или Г20, те искат да са способни да виждат отвъд раменете на своите колеги – даже, когато са лидери на приятелски страни – и да съзират скритите карти на своите колеги. Държат да знаят, колко далеч могат да бъдат тласнати партньорите им. Какви са крайните възможности при преговори. Къде ще отстъпят и къде ще отстояват позициите си твърдо.

Единственото изключение от правилото на всеобщия шпионаж са уникално близките разузнавателни взаимоотношения между Америка и Великобритания. Като част от споразумението „Пет очи“, което също така включва Канада, Австралия и Нова Зеландия – се смята, че тези англофилски демокрации са се договорили да не се шпионират една-друга.“

Не случайно се говори за „англо-саксонски модел“. Което е вярно дотолкова, доколкото в тези страни се говори английски език. Иначе става дума за държави, чието управление е изцяло превзето и завладяно от ционистите. В тях ръководят т. нар. ZOG – Zionist Occupied Government. Който посочи тази истина, непременно и незабавно бива снабден с етикета „антисемит“. Това не променя нищо. То е предназначено за масовия идиот.

Преди век Хенри Форд не само предугадил и прозрял заговора. Той го разкрил и изобличил. Платил доста висока цена. Но не останал длъжен за ционистите и ни завещал следната азбучна истина:

„Единственото изявление, което се чувствам задължен да направя във връзка с протоколите е, че те пасват идеално на всичко, което става наоколо. Написаното в тях е намирало проявление в цялата история дотук и продължава в наши дни…

Каквито и да са, нали нещата в тях съвпадат с всичко, което става?“

Не друго, а историята и живият живот доказаха, колко верни са изводите на автомобилния магнат. До каква степен той е надникнал в бъдещето и се е оказал прав.

От друга страна, „дясната“ републиканска бивша държавна секретарка Кондолийза Райс пледира в полза на повече права за… „левия“ настоящ държавен глава, демократа Барак Осама. „Милата“, разяснява, как „след края на Втората световна война Съединените щати успяха да изградят нова основа за мир и напредък“.

   image

Тъй ли? Защо човечеството не е забелязало този „мирен“ градеж на другарите американци? Ще си позволя да опровергая твърдението на пианистката Конди, изпъкваща с отличното владеене на руски език. Като ще прескачам „малките“ въоръжени конфликти. Макар да съм наясно, че не съществуват големи и малки, справедливи и несправедливи войни. Всеки такъв сблъсък е неморален терористичен акт и представлява трагедия. Измеренията му са от значение за статистиците, но не и за засегнатите от катастрофите. Те просто страдат, боли ги. И така:

1950-1953 г. – Войната в Корея;

1961 г. – Нахлуването в Куба, след като насилиха Фидел Кастро изведнъж да се обяви за „марксист“;

1961-1973 г. – Войната във Виетнам;

1965 г. – Агресията в Доминиканската република;

1982 г. – Навлизането на Израел, САЩ и други страни в Ливан;

1983 г. – Дебаркирането в Гранада;

1989 г. – Превземането на независима Панама;

1991 г. – Войната в Персийския залив;

1993 г. – Агресията в Сомалия;

1994 г. – Десантът в Хаити;

1993-1995 г. – Войната в Босна.

1999 г. – Войната в Косово и създаването на нова държава и народ.

2001-2014 г. – Войната в Афганистан, продължила по-дълго от съветската агресия там;

2003-2010 г. – Войната в Ирак;

2014 г. до ден днешен – участия във Войната в Сирия, в Либия, продължаваща намеса в Ирак.

Кой има право да поучава и съди? Как най-безнравствените ще проповядват морал? Предлагам мнението на достатъчно познатия ви Яков Кедми, бивш шеф на израелската шпионска централа Натив, избягал от съветския „рай“. Той обсъжда морализаторствата на американски генерали във връзка с военните престъпления на Израел по време на миналогодишната Война в Ивицата Газа.                                                                                                                                             youtu.be/5z8D7y-FOuc                                                                                                                                Така отсъжда човек, когото само твърде болен мозък може да заподозре в пристрастие към комунизма. Ако Яков Кедми изпитва някаква привързаност към Русия, тя е носталгия по отечеството и родината. Защото за първи път е изплакал на този свят в московски родилен дом. Но съветският строй – социалистически, комунистически, държавнокапиталистически, както желаете – не му понесъл. И успял да се избави от него. Разбира се, благодарение на принадлежността си към онази привилегирована верска секта, назовавана еврейство.

   image

От 2001 година има забрана да влиза в Руската федерация. За разлика от него, Кондолийза Райс си пътува спокойно до Москва, посещава наемателите на Кремъл…

Няма нищо по-измамно от очевидния факт

Не от вчера мислителите са установили, че хората предпочитат сигурността. И заради нея са готови да подирят убежище даже при най-големите тирани. Не го разбирам. Колко удобно звучи онова „не знаехме“, което такива люде изричат, когато се заговори за империите от концентрационни лагери в болшевишкия СССР, империя, нацистка Германия, а още повече – в социалистическите САЩ? Еврейският социалист Ерих Фром даже озаглавил най-известната си книга „Бягство от свободата“.

Повлиял не малко съвременни либералстващи философи и политолози, той е сред създателите на „чудото“, познато като „социалистически хуманизъм“. То отрича както капитализма, така и социализма. Без да предлага сериозна алтернатива, а само мъглява фразеология. Такива – наспорил Интернационалът. Но понякога и те раждат нещо умно.

   image

„Навярно няма друг феномен, който да съдържа толкова разрушителни чувства, колкото „моралното негодувание“. То позволява на завистта или омразата да действат под маскировката на добродетел.“

С тази уговорка подхождам към продължението на онова, което Кондолийза Райс се напъна да ни внуши. Дали успя или роди мишка, вие преценете. Като обсъжда цитираната „нова основа за мир и напредък“, която – надявам се – успях да оборя, тя се мъчи да ни убеди:

„Трите стълба на тази стратегия бяха американската военна мощ, подкрепата за стремежите на свободните хора, и убеждението, че свободните пазари, основаващи се на свободната търговия, ще увеличат просперитета на всички.

Този нов интернационален ред до голяма степен успя в постигането на своята цел. След пет десетилетия на постоянна ангажираност от страна на САЩ, Студената война приключи, а Съветският съюз се разпадна, увеличавайки броя на свободните хора и на по-отворените икономики, вадейки милиони от бедността и създавайки нови съюзници в защита на свободата.“

Няма как да не спра отново, тъй като „свободата“ в Кондолийзиното съчинение взе да ми идва в излишък. Практически целият ми живот премина в условия на пълна или частична несвобода. През това време не с четири, а със сто очи очаквахме „ангажираност от страна на САЩ“. Уви, така и не я дочакахме.

Пак ще припомня онова, което в края на земния си път, бидейки дългогодишен имигрант в Съединените щати и явно прозрял много неща, земеделският лидер Георги Михов Димитров – Гемето написал:
image
             us crisis

„Къде е моралът, къде е демократическата солидарност, къде е човешката и международната правда на великите демокрации и ООН? Защо мерят те с два аршина, когато предлагат помощта си към бившите колониални народи в Африка и Азия, а мълчат и пасуват пред поробените и окупираните от Съветския съюз народи на Източна Европа? Ние се радваме, като видим да се дава помощ на всеки потиснат народ. Но защо не се даде на унгарския народ [през 1956 г.]? На българския народ, който пръв започна съпротивата срещу съветската окупация…? Защо не се помогна на полския народ през 1956 година? Защо не му се помогна сега, през декември 1970 година? Защо не се помогна на чехословашкия народ през 1968 година? Защо?“

Едното е написано през юни 2015 година, а другото – през декември 1970 година. Нещо не се връзва, не мислите ли?

Нима не е очевидно, че когато Студената война уж свърши, единствено комунистическата номенклатура се радваше на „ангажираност от страна на САЩ“?

Лично един от „бащите на прехода“, генсекът Петър Младенов казва право куме в очи, че продължаваме да строим социализъм. А още през 1918 г. Бердяев дал следното определение:

„Социализмът е идеология на завистта…“                                                                                                     image             

Другарят Младенов „се съмнявал“ дали най-високопоставените комунисти „не отстъпват от социализма“? И обяснил в прав текст: „Не, другари. Искаме в края на краищата този социализъм да бъде привлекателен за хората в България и в света.“

Как? Властта е в ръцете на номенклатурата и никога не е била изпускана от нея. А неразградената Държавна сигурност все така я охранява от „народната любов“.

„Стражата стои между елита и робите, в зависимост от служебното си усърдие, тя има шанса да се озове сред елита и да попадне при робите. За възпитанието на стражата са необходими митове, а робите не бива да знаят за елита. Това Платон нарича „Идеалната държава“. И правилно сочи античният философ, че социализмът е невъзможно да бъде построен в друго общество, освен в робовладелското…“

И сега другарката Райс, Кондолийза Джоновна, ни убеждава, че имало „ангажираност от страна на САЩ“. Вярно, но с кого? След срещата на опозиционери с тогавашния държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър, проведена в началото на февруари 1990 г. в София, посланикът на САЩ Сол Полански заявил по радиото, че: „… Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Андрей Луканов.“

    image

Знаете ли, че „дясната“ съветничка по въпросите на националната сигурност през първия мандат на президента от Републиканската партия Джордж Уокър Буш и държавна секретарка през втория е била само на 19 години, когато Университетът на Денвър, щата Колорадо, я удостоил cum laude – по заслуги, с диплома за бакалавърка по политически науки? Преди това я приели в Phi Beta Kappa Society – комасонско либерално, а не консервативно, общество, чийто символ е ключ.

Следващата година я обзавели с титлата „магистърка“, издадена от Университета “Notre Dame”. Първата й работа била по време на управлението на „левите“ – на президента Джими Картър от Демократическата партия. Назначили я за заместник-завеждаща на Бюрото по образователните и културните въпроси в… Държавния департамент, външното министерство на САЩ.

„Райс беше демократка до 1982 г., когато смени своите политически пристрастия с републикански…“

Колко познато! А сега внимавайте. През 1979 година 24-годишната Кондолийза Райс, вече предостатъчно „образована“ и изпедепсана чиновничка, членка на Демократическата партия, следвала в… Московския държавен университет. Сетне преминала през RAND Corporation. Така хем научила чудесно руския език, хем била включена в съвместната шпионска мрежа, хем накрая получила благословията на уж частната организация за производство на ченгета.

    image

Не ви ли безпокои въпросът: Как стана така, че Западът, който уж се бореше с „империята на злото“, избра за свой „антикомунистически“ партньор у нас Андрей Луканов – комунист и съветско ченге трето поколение? Освен това прие отроците на комунистическата номенклатура? Някои – с лична престъпна биография. Какви други са Сергей Станишев, Ирина Бокова, Сталинка „Кристалина“ Георгиева, Елена Поптодорова, помощникът на Луканов и говорител на БКП по време на Националната кръгла маса от 1990 г. Александър Мирчев?…

Кого вълнуват тези тревожни въпроси? Всичките действия на болшевиките доказаха, че нашият живот няма никакво значение за тях. Той не струва и пукнато петаче. А тясно свързаната с СССР американска „дясна“ другарка, бивша „лява“, но пак другарка, Кондолийза Райс настоява за някаква „ангажираност от страна на САЩ“! Лъже ли? Не, категорично не. Съединените щати се ангажираха със своите тукашни партньори – комунистите.

Само преди дни офицерът от Шесто управление на Държавна сигурност Бойчо Асенов, който, моля ви се, е „професор“ и „доктор“ при това, най-безсрамно сподели:

„Между другото, трябва ли да се подиграваме сега, че родителите на Кристалина Георгиева са я кръстили Сталинка?!…“

В същия пасаж признава, че истинското малко име на Бриго Аспарухов е Бригадир.

Акълът ми не побира, как търпим това шантаво нагаждачество – и тук, и отвъд Океана? И да си имаме уважението: Комунистите не кръщаваха децата си. Но щом като Сталин е бил тъй „светла“ фигура, защо са променили името на отрочето си? Пък и то е типична сталинистка – мъжествена, надарена с характерния за комунистите комплекс за власт, така наречения комплекс на латентния хомосексуализъм на другаря Ленин. Вече тиражираха, че живее интимно с… жена. За мен – никаква изненада. Напълно естествено.

    image

Докато Петър Младенов е произнасял цитираното „откровение“ за намеренията на Братството да строи „социализъм“, който „да бъде привлекателен за хората в България и в света“, неговият кумец и другар по преврат Андрей Луканов е разпределял националното богатство. Давал е на номенклатурата и на нейните доверени лица. За да отвлекат вниманието и да сплашат населението, та то да не гледа в паничките им – „робите не бива да знаят за елита“ – създадоха престъпните мутренски групировки и назначиха собствените си „опозиционери“. Когато и едните, и другите изпълниха отредените им роли, се разправиха с непослушните сред тях.                                                                                                                              Водачи слепи са ни повели…


Всичко това стана под благосклонния поглед на Запада. Както веднъж признал един от американските съветници на Филип Димитров, агентът на най-малко две разузнавания Косьо Мишев:

    image

„Комунистите са хората на Запада.“

Не случайно още в началото на 1990 г. тогавашният посланик на САЩ в София Сол Полански сподели, че за Държавния департамент Андрей Луканов е представителят на антикомунистическата опозиция у нас.

„Още преди промените официалният американски представител се изказва повече от ласкаво за тогавашния комунистически министър-председател на България: „Полански „оценява избирането на Луканов за член на Политбюро и секретар на партията като „голяма победа“.“

Триумф на кого? На антикомунизма и демокрацията или на Белия дом? По-голям цинизъм не бях чувал!

Не разбирате ли, че това Политбюро се ръководи от същия център, който направлява съдбините на човечеството? Нима не е очевиден факт? Затова потомствената комунистка Ирина Бокова е начело на ЮНЕСКО, а за втори път членката на БКП и БСП, офицерката от ДС, другарката Елена Поптодорова е посланичка във Вашингтон. И лобира за интересите на „Шеврон“. Впрочем досущ както нейната тамошна бивша, а навярно и бъдеща началничка Хитлери Клинтън.

Явно безразличието е тъй всеобхватно, че на никой не му пука за нищо. Всичко опира до това – дженк да става. Загубихме душевността си. Чувствителността ни загрубя. Не усещаме чуждите злощастия, липсва ни състрадание. Даже инстинктът ни за самосъхранение залиня. Какво да говоря за взаимопомощ?… Взехме да свикваме даже с всекидневните затривания на хора за по 5-10 лева.                                                                                                                                  diagnosa.net/                          



Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5379092
Постинги: 4191
Коментари: 1141
Гласове: 1513
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031