Блогът на budha2 :: Европейската мечта умира в Гърция

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.07.2015 23:09 - Европейската мечта умира в Гърция

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 974 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 06.07.2015 00:18

Гърция:
ОХИ ПОБЕДИ
Агенция Bloomberg цитира резултатите от проучване на института за общественото мнение MRB, според който 49 до 54 на сто от гласуващите са гласували с „Не“ - тоест срещу пакета реформи на европейските партньори. За „Да“ са гласували 46 до 51 на сто.
И втора агенция – Marc, счита, че лагера на „Не“ води. Според нея 49,5 до 54,5 на сто са гласували с „не“, докато 45,5 до 50,5 на сто – с „Да“.
Принадлежащото към британското списание Economist анализаторско бюро Economist Intelligence Unit очаква, че повечето гърци днес са гласували с „Не“.
По предварителни данни на националната телевизия ERT на провелия се днес референдума 49% са гласували с „не“, а 46% с „да“. АКО ИЗБОРИТЕ И РЕФЕРЕНДУМИТЕ ПО СВЕТА НЕ СЕ МАНИПУЛИРАХА НЯМАШЕ ДА ГИ ИМА.

Мислите ли, че брюкселската бюрокрация е притеснена? Нищо подобно. Повече от 16 години Европейската комисия даже не е представяла финансов отчет?! Тези ратайчета са гудени там затова: Да тъпчат на воля пеликанските си гуши, но да не пречат на реалната власт Пак беше вторник, но вече 30 юни 2015 г. Цял ден „световните медии“ се занимаваха с евентуалния “default” – „фалит“, на Гърция. Ден по-рано, контролираният от британското коляно на семейство Ротшилд всекидневник “The Financial Times” излезе с коментар, чийто наслов виждате като подзаглавие.

В полунощ на същия ден изтичаше падежът на едно от гръцките задължения към МВФ. Комшиите не го погасиха. Нямаха с какво. Фалит ли е това? Не съвсем. Страната е банкрутирала отдавна. Но не в такива размери, в каквито други. И ако е фалирала, то – засега – е единствено спрямо Международния валутен фонд.

Някой ще рече: Има ли значение? И ще е прав. Световното правителство беше хванало гърците за ръка и ги водеше към катастрофата. Илюзия е, че настоящият етап от „гръцката трагедия“ е опит за „десен преврат“, организиран от европейските лидери. Да, сценарият включваше изнудване. Ала също така си спомнете, как настоящето правителство дойде на власт? (Имате предимството на времето. Когато четете тези слова, ще сте наясно, дали то продължава да управлява след референдума.)

Как изглеждат „морковът и тоягата“ в ръцете на брюкселските еврокомунисти? Да посоча само регистрираната със злорадство зловеща прогноза:

„До дни в Гърция основните храни и лекарства ще свършат, а в банките ще останат последните 500 милиона евро!“

НО ДЕСЕТЕ КОРАБОСОБСТВЕНИКА ОСНОВАТЕЛИ НА СИРИЗА ОТДАВНА СИ ИЗНЕСОХА КАПИТАЛИТЕ В БАНКИТЕ НА РОТШИЛД... В АНГЛИЯ И ШВЕЙЦАРИЯ. ПРЕДВАРИТЕЛНО Е ПЛАНИРАНО ВЪВЕЖДАНЕ НА ДРАХМАТА , ОБЕЗЦЕНКА И ИЗЛУПУВАНЕ НА ГЪРЦИЯ.

Мисля, че по-близо до истината е заместник-главният редактор на “The Daily Telegraph” Амброуз Евънс-Причард, който в кореспонденция от Атина заяви:

„Еврозоната се показа неспособна да се справи със свои основни морални отговорности… В Гърция репутацията на Европа претърпя катастрофа.“

Не забелязах нищо неочаквано. Най-лошото предстои. Преди 3 години и половина написах:

„Истината е, че днес еврозоната е по-близо до своето разпадане, отколкото до оцеляването си. Все по-отчетливо се очертава досъсипването на Гърция. При което страната най-вероятно ще напусне зоната на общата валута, ако преди това не бъде прогонена.“

Публикацията има „огромен“ брой посещения: цели 236 към сряда, 1 юли 2015 г.! Тук всички знаят всичко. Затова медии като тази и прекратеното едноименно телевизионно предаване се оказаха ненужни. Никой да не мисли, че се оплаквам. Само констатирам, дали усилията ми имат смисъл. Явно не. Фактите го доказват.

Ден по-късно посочих:

„Демокрацията не е свобода.“

Братството може да бъде сломено само с неучастие от страна на преобладаващото мнозинство от хората, обединили се в името на собствената си свобода. Да се опитвате да загърбвате престъпниците, извършвали престъпления по време на комунистическия режим и след това, да се сдружавате с тях, ви обрича на погибел. То е все едно да повярвате, че е възможно „два вълка и агне да гласуват какво да ядат за вечеря“, както преди повече от два века образно се изразил Бенджамин Франклин.„Това е възможно само, ако вълците са невъоръжени, а агнето има пушка.“

Дано не се лъжа, но ми се струва, че рано или късно гърците ще проумеят всичко това. Ще излъчат водач от типа на вече прекалено стария Микис Теодоракис. И той ще ги поведе по пътя на неподчинението и неучастието, който води до свободата. С печал в душата ще призная: Не вярвам, че ние сме способни на това. Напред към миналото, което ще бъде по-лошо от настоящето, но все пак – поносимо и достойно Може да се каже, че буквално преди часове бившият министър-председател на Белгия, либералстващият „хубавец“ Ги Верхофстат изкашля следното в „ляв“ вестник по повод на гръцката криза:

„Не можем да продължаваме с лутането от криза в криза, от икономии към икономии. Гръцкият народ трябва да бъде в центъра на такова [ново] споразумение. Не гръцките хора предизвикаха тази криза. Но те остават жертвите на поредица от техни правителства, които защитаваха имуществени интереси и гръцката клиентелистка система за тяхна сметка.“

Не съм съгласен. Не е вярно. Онова, което Верхофстат нарича „гръцки народ“, носи толкова вина, колкото и негодниците от правителствата. Кой гласуваше за тези политици? Кой узаконяваше тяхното назначение от Интернационала?

Няма напълно невинни. До голяма степен такива са онези, които не само в южната ни съседка, а навсякъде по света, не просто не се явяват пред урните, но и разясняват защо това е лошо, вредно. Хората със съвест и свяст, които бият камбаната.

Да се разберем. Вият за битовата престъпност. Ако вкарат някого в затвора, значи е дребен джебчия, откраднал е малко. Когато ги издигат по върховете, няма съмнение – това са крупни крадци, грабители. А „обществото“ ги тачи, възхищава им се, аплодира ги – гяволи, герои?! Вторите са модел за подражание.

Нашенските овце – вечно оплакващи се и дори плачещи мижитурки, но винаги с мнение за всичко – трябва да си понесат заслуженото с цялата негова тежест. Вместо да слушат хора като мен – без ни най-малка фалшива скромност и извинение – те винаги ни клеветяха и обругаваха. Връзваха се на безумни фантасмагории и слухове. Неизменно следваха слепи водачи, които ги отведоха до ръба на пропастта. Времето за пропадането и удавянето настъпва.

Да вярвате на политици и масови медии, е равносилно да приемате, че произвеждат евтините колбаси от месо. Не е глупост, а лудост!

Не съм лицемер и лъжехристиянин. Не изпитвам никаква милост към стадото. То правеше всичко възможно, за да живее зле. А след това – още по-зле. Щом така му е добре и удобно, нека загива.

Ги Верхофстат продължава са напътствия за „икономически растеж“ като единствен спасителен изход за комшиите. И бръщолеви за „реформи“.

Ако прегледате архива на тази медия, ще се убедите: Откакто съществува, не съм преставал да обяснявам, че това е спасението. И да пледирам за производство, заетост, потребление. Като и трите страни в този процес направят отстъпки – работодателите, държавата, работниците и служителите.

Това, съчетано с въздаване на справедливост, разрушаване на старата система заедно с нейните протагонисти, и изграждане на нова върху основите на голяма свобода на стопанската инициатива, на предприемачеството – ето го изходът към пътя за благоденствието. Няма по-добри граждани от финансово независимите. Съчетана с вярата в Бога и духовността, тази независимост създава общество от преобладаващо свободни личности.

И още нещо – свободни пазарни отношения с антимонополни ограничения. Също така – железни правила върху финансовия сектор. Разхищенията в него, в това число гигантските заплати и премии, са за сметка на вложителите и кредитополучателите. Тоест – на нас. Откъде накъде?

Не би. Стадото не желае. В такъв случай – каквото, такова. Както каза мой приятел в едно от гостуванията си в телевизионното предаване „Диагноза“, бройлерът не съзнава, че го водят по-най-кратката пътека към заколението…

Гърците са доказали, че са по-юнаци от нас. Да видим сега, след като от 1981 година ги купуваха и глезеха с приспивни песнички, в чиито текстове се говореше предимно за злато, дали наистина ще се счепкат. От прочетеното, видяното и чутото в медиите ми става ясно, че поляризацията сред тях достига твърде високи градуси. Болестта е факт. Докато народният им организъм страда, интернационалните мошеници ще се възползват от гръцката немощ. И ще се постарае да доограби страната.

За мен загадка остава въпросът: Съхранили ли са достатъчно енергия, за да се опълчат истински на Братството и да продължат към грядущото? Или в рамките на две-три десетилетия, подобно на нас, ще приключат безславно своето национално съществуване.

Джоузеф Стиглиц, разбира се евреин, нали гоите възприемат тази секта за „най-по“, се опитва да подреди картината от гледна точка на фактите и отговорността. Смятан за експерт по „работна заплата“, той се превърна в специалист по всичко. Даже получи Нобелова награда! Понастоящем проявява старание уж да намести нещата. Убеден или назначен социалист, един от съвременните негови идеолози, сочещи накъде отива тази антихуманна система, той се намеси така:

„На практика европейските лидери най-накрая започват да откриват истинската природа на продължаващия спор за дълга. И отговорът не е приятен: Много повече става дума за власт и демокрация, отколкото за пари и икономика.“

Това не е погрешна формулировка, а изкривяване на действителността. Разбира се, че парите са в основата. Икономиката и властта – „демокрацията“ – не са нищо повече от средства. Обаче изглежда, така е удобно за господарите му. За достоверност нобелистът изнася поредица от непроверими данни, достигащи екстремални нива. И определя вина – в повечето случаи – основателно.

„Естествено, икономиката в програмата, която преди пет години „тройката“ (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) наложи на Гърция, беше крайно невежа. Резултатът е: спадане с 25 на сто на брутния вътрешен продукт на страната. Не мога да се сетя за никоя друга депресия, която е била толкова преднамерена и е постигнала тъй катастрофални последици: равнището на безработица сред гръцките младежи, например, сега надхвърля 60 на сто.

Потресаващо е, че тройката отказа да поеме отговорност за което и да е от това, или да признае, колко лоши бяха нейните прогнози и модели. Но онова, което е още по-изненадващо, е, че европейските лидери даже не се поучиха. Тройката все още изисква до 2018 г. Гърция да приеме основен бюджетен излишък (като се изключат плащанията на лихви) от 3,5 на сто от БВП.

Навсякъде по света икономистите порицаха целта като наказателна, защото нейното непременно преследване ще доведе до още по-дълбок спад. В действителност, даже дългът на Гърция да бъде преструктуриран отвъд всяка въобразима граница, ако гласоподавателите приемат целта на тройката на спешния референдум, който ще се проведе тази седмица, страната ще остане в криза.“

Така е, понеже нито една от мерките не предвижда икономически растеж в рамките на възможното. Пропускам разсъжденията на Стиглиц относно опитите на настоящото гръцко правителство да съкрати размера на дълга. Тоест – да убеди кредиторите да се откажат от милиардите, които очакват от закъсалата държава. Защо това беше възможно за Полша? В далеч по-малки размери – и за Испания и Португалия? А за комшиите не?

Най-важното е, че този път авторът изнася факти, които би трябвало да отрезвят туземните ни пишман националистчета – все комунета. Да поуталожат тяхната завист и злоба.

„Трябва да бъде ясно: Почти нищо от тази огромна сума пари, дадена назаем на Гърция, всъщност не отиде там. Тя потъна за издължаването към нашите кредитори от частния сектор – включително германски и френски банки. Гърция не получи нищо повече от дребни подаяния. Но плати висока цена, за да предпази банковите системи на тези страни. МВФ и другите „официални“ кредитори не се нуждаят от парите, които изискват. В рамките на сценария „само бизнес, както винаги“, най-вероятно получените от тях пари отново просто ще бъдат предоставени като заеми на Гърция.

Но още веднъж – не става въпрос за пари. Всичко е заради „крайните срокове“ за принуждаване на Гърция да се преклони и да приеме неприемливото – не само мерките за крайни икономии, но и други регресивни и наказателни политики.

Ала защо Европа върши това? Защо лидерите на Европейския съюз се противопоставят на референдума и отказват да удължат с няколко дни крайния срок 30 юни за следващото гръцко плащане към МВФ? Европа не е ли изцяло за демокрация?

През януари гръцките граждани гласуваха за правителство, убедено, че трябва да се сложи край на затягането на коланите. Ако кабинетът просто изпълняваше своите предизборни обещания, вече щеше да е отхвърлил предложението. Но той иска да предостави на Гърция шанс сама да измери важността на проблема, който е решаващ за бъдещото добруване на страната.

Тази загриженост за законността от гледна точка на народа е несъвместима с политиката на еврозоната, която никога не е била демократичен проект. Повечето от правителствата на нейните страни-членки не потърсиха одобрението на своите народи относно предоставянето на паричния им суверенитет на ЕЦБ. Когато Швеция го направи, шведите казаха „не“! Те разбраха, че безработицата щеше да скочи, ако паричната политика на страната бъде определяна от централна банка, която се фокусира единствено върху инфлация (освен това щеше да бъде отделено незаслужено голямо внимание на финансовата стабилност). Икономиката щеше да пострада. Тъй като икономическият модел, скрит зад еврозоната, умишлено беше замислен така, че да постави в неизгодно положение трудещите се.

А сега, с достатъчна сигурност, онова, което виждаме 16 години след като еврозоната институционализира тези отношения, е антитеза на демокрацията: Много европейски лидери искат да видят края на лявото правителство на министър-председателя Алекси Ципрас. В края на краищата, изключително неудобно е в Гърция да има правителство, което да се опълчва на тези видове политика, допринесли тъй много за увеличаването на неравенството в толкова много напреднали страни. И което е тъй целенасочено да обуздае разюзданата власт на парите. Изглежда европейските лидери смятат, че даже могат да свалят гръцкото правителство, като го принудят да приеме споразумение, противоречащо на неговия мандат.

Трудно е да съветвам гърците, как да гласуват на 5 юли. Даже алтернативата – отхвърлянето на условията на тройката – не ще бъде лесна. Двете възможности носят грамадни рискове. Положителното гласуване би означавало почти безкрайна криза. Може би – една изтощена страна. Такава, която разпродава всичките си активи и чиито умни младежи трябва да имигрират. И най-сетне би получила опрощение на дълга. Може би, накрая, свила се до икономика със средни доходи, Гърция може да бъде в състояние да получи помощ от Световната банка. Всичко това е възможно да стане през следващото десетилетие или даже още едно по-нататък.

В противовес, отрицателното гласуване най-малкото би отворило възможност пред Гърция, с нейните силни демократични традиции, да вземе съдбата си в своите собствени ръце. Гърция следва да извоюва възможността да формира бъдещето си, което – макар не така процъфтяващо като миналото – е далеч по-надеждно, отколкото безсъвестното мъчение на настоящето.

Знам как бих гласувал.“

И аз – с „не“! Без да съм социалист, а напротив.

Но за разлика от Джоузеф Стиглиц, бих издигнал високо лозунгите: Не на Световната банка, на Международния валутен фонд, на Европейския съюз и на Европейската централна банка – тоест – на новия световен ред, единната комунистическа държава на планетата! Да на живота и бъдещето на хората по земята! diagnosa.net/

В разгара на гръцката криза през 2012 година, в Брюксел се събраха 20-тина уважавани икономисти, начело с Джордж Сорос, които търсеха решение за промени в политиката и икономиката на Гърция, която според тях унищожаваше еврото, държавата и дори цялата икономика на ЕС.Планът им е отхвърлен от Ангела Меркел, която не му обръща никакво внимание. Точно по същото време Джордж Сорос финансира и института за ново икономическо мислене, в който изгрява една нова и много обещаваща политическа звезда—Алексис Ципрас. Смята се, че той е предизвикал вниманието с дискусиите си срещу Ангела Меркел и сравненията между нейната политика и тази в хитлеристка Германия. Изказванията му предизвикаха широк отзвук, а светът обърна внимание на СИРИЗА. „Аз я създадох и аз ще я унищожа. Тя не е нормална, тя направи световната криза! Не може такъв човек да бъде начело на Европейския съюз“, заявил Сорос.“