Блогът на budha2 :: „В Америка всеки има право да бъде глупав. “

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.07.2015 00:24 - „В Америка всеки има право да бъде глупав.“

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 672 Коментари: 0 Гласове:

Признанието на освидетелствания идиот Джон Кери, когото Братството има малоумието да гуди за държавен секретар на САЩ, е напълно вярно и валидно. „Либералстващият“ маоист рече:

„В Америка всеки има право да бъде глупав.“

Преди дни, на пресконференция във връзка с преговорите с Иран, същият „титан на мисълта“ заяви:

„На този етап тези преговори могат да тръгнат във всяка посока!“

Гениално!

Иван Вазов, провъзгласен за „патриарх на българската литература“, е дал следната характеристика на този вид човешка измет: „… кат дете прост“. Което не пречи на народните маси да приемат оногова, за когото се отнася окачествяването, за… „национален герой“. Сиреч – простотията е издигната в култ. Който все още може, нека се замисли: Накъде сме се запътили?

В неделя, 5 юли 2015 година, вечерта след референдума, Яни Варуфакис, все още действащият министър на финансите на Гърция, разкри проклетията на „олигархичните медии“. Изрази се точно така. Нещо, което никой местен пишман политик не смее да изрече на глас. Понеже всички, без изключение, са излюпени заедно с олигарсите в инкубаторите на Държавна сигурност – щита и меча на престъпния комунистически режим. Над тях като квачка бди Западът – „демократичен“, „свободолюбив“, „справедлив“…

Само че не само Берлин не вярва на сълзи!

„Германия няма да спести болката на гърците – тя има интерес да ни съсипе.“

Това заяви самият Варуфакис, пет дни след като дезертира от полесражението. Не случайно твърдя: Да вярвате на разни партийци, общественици, „народни трибуни“ и на влиятелни медии, е гламаво и нелепо. Издава плиткоумие и води до психически разстройства.

От т. нар. европейски политици – сякаш тези извън Евросъюза са марсиански – единствен Найджъл Фераж дръзна да извика, че царят е гол. Далеч преди него са го правили други хора – хилядократно по-достойни, на които тълпите не обръщат внимание и не ги слушат. Те са „луди за връзване“. Опитаха да приложат тъкмо това спрямо Владимир Буковски или моя скромност. Или „връзване“ чрез фабрикуване на изумителни небивалици, за омърсяване на личността, или посредством отстраняване. Поетът е отсъдил:

„Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита…“

Но умните знаят:

„Лудите, лудите – те да са живи!…“

Фераж не е един от „лудите“. Има роля, на сцената е, играе. Дали импровизира или изговаря предварително заучени реплики, написани от глобалните сценаристи, е важно. Но не чак толкова в конкретния случай.

„Докато част от по-старото поколение все още е в състояние да вярва на внушенията, че Евросъюзът е донесъл мир на Европа, по-младите генерации не се хващат на въдицата. И откъде накъде биха се вързали? Днес Европейският съюз предизвиква масови търкания между европейските народи. Достатъчно е да погледнете как бяха съсипани отношенията между Германия и Гърция.

Каквито и прекрасни цели да имаше преди петдесет или шейсет години, те се оказаха непостижими в живота на младежите в целия Европейски съюз, включително в Гърция, и то тъкмо сега. Остарелите, демодирани идеи на Евросъюза, бяха отхвърлени чрез урните за гласуване в замяна на нов подход и свежо мислене.

Резултатът е: Уморен, объркан Европейски съюз, който умира прав пред собствените ни очи. Доверието към проекта изчезва бързо, тъй като гражданите в цяла Европа се събуждат, за да зърнат неговите авторитарни инстинкти, които го карат да ръководи с грубо подковани ботуши въпреки общественото мнение.

С млади поколения, които понастоящем се обръщат срещу проекта Европейски съюз, можем да видим без въоръжено око, как подкрепата за мечтата за Евросъюз като Съединени европейски щати бързо се стопява. През ХХІ век младите гърци откриха, че Европейският съюз е овехтял и категорично го отхвърлиха.

В края на краищата трябва ясно да разберем: Както единната европейска валута, така и самият Европейски съюз причиниха огромно зло на перспективите пред младите хора. Те сега проумяват, че за да бъдем приятели, съседи и търговски партньори, не ни е необходимо да имаме единна валута или политически съюз. Далеч по-важна от този Европейски съюз е идеята за национална демокрация, лъчезарен пример за която са резултатите от гръцкият референдум…“

Най важното е извадено в заглавието:

„Европейски съюз, който умира пред собствените ни очи.“

А когато прочета или чуя, как „Еврозоната призовава Атина да се отнася сериозно към кризата с дълга“, все едно гледам прожекция на филм, посветен на усилията на еврократите да оцелеят и да запазят привилегиите си. Сещам се, че съм го гледал. Даже съм живял в сюжета му.

Европейският съюз, един социалистически проект, сочи с пръст и хвърля обвинения в ксенофобия, хомофобия, расизъм и на вече – антисемитизъм, каквото и да означава това. Но без да проявява ни най-малко смущение подозира и дори обвинява всички мюсюлмани – колективно – за „ислямския тероризъм“, който е рожба на неговия и преди всичко – на задокеанския финансово-олигархичен елит. Тази най-висша интернационална номенклатурна класа е съставена изключително от същества със старозаветни малки имена и фамилни, издаващи корените им в някогашната Руска империя.

Масовите убийци от въпросната ашкеназка геноцидна – разбирайте хазарска, „богоизбрана“ талмудска каста – имат право да се променят. Мюсюлманите – не.

За мое огромно съжаление, след ужасите през 1984-1989 година, тукашните масови идиоти също смятат така. Да мрат! Ще бъде правилно, благотворно. Те не са човешки същества. Кой определя това ли?…

Поради родилните си грехове и петна същият Европейски съюз не допусна приравняването на гигантските, небивали в историята престъпления на комунизма, да бъдат приравнени с многократно по-малките – на националсоциализма – нацизма. Също така е сляп за изродщините на Израел.

Нека поставя нещата на най-елементарната – достъпната, разбираемата – плоскост. Няма кой да отрече, че Европейският съюз не е нацистки. И поне засега чисто законово (и антидемократично) няма как да бъде такъв – сиреч – националсоциалистически. Също така е невъзможно да бъде опровергано, че Евросъюзът е осъществената илюминатска мечта за интернационалсоциализъм. Но тя действително е старомодна.

Държавният капитализъм в рамките на държавно обединение от 28 страни – не държави – подчинени на наднационалните корпорации, представлява чиста проба реализация на Ротшилдовата мечта, формулирана под Тяхна диктовка от Георги-Кадиевците на Братството – Маркс, в по-малка степен Ленин, и останалите „идеолози“ на поробването на човечеството от малък на брой елит с великански егоизъм и жажда за пари и власт.

Но за кого у нас е добре България да е част от този вехт и демодиран опит за възкресение на СССР? Разбира се, на онези, които се чувстваха прекрасно и в оригинала – в Съветския съюз – алчно червената фашистка номенклатура. По комунистическото им потекло и кървави, продажни лични биографии ще ги познаете.

Какво ще правят, когато поредният Съветски съюз – този път със синьо знаме и дванадесет петолъчки – се разпадне? На бърза ръка ще забравят, че всячески са проповядвали и подкрепяли профуканата противоестествена идея. И ще замаршируват в редиците на следващия проект. Може би той ще бъде наречен Евразийски съюз? Бъдете сигурни, че пак ще бъде социалистически и отвратителен. А тези вечни конформисти – неизтребими низши твари, изпълзели от каймака на обществената помия, пак ще пъчат гърди и ще напъват жили. Само и само да си осигурят топло местенце в челото на новия строй.

Но защо тези нагаждачи винаги успяват? Поради тотално подменения манталитет на нашенеца. Ще се постарая да направя сравнителна характеристика между гърците и нас. С риск да разгневя по-тъпите, простите и грозните, ако използвам техните пропагандни схеми. Което, признавам, въобще не ме вълнува. Повтарям: Да мрат, давейки се в тресавището на собствените си заблуди. Даже би било полезно.

Сещам се, как през 1996-2001 година, ако някой, поне в София, изречеше каквато и да е подплатена с доказателства истина за наглия измамник Иван Костов, го очакваше канонада от пейнтболни стрели, заредени с червено. Няма да забравя малоумието на тълпите, тресящите се в ритъм с крясъците: „Кой не скача е червен!“ Помните ли? Друсахте ли се, докато очите ви отразяваха лъскавия мургав образ на Йорданович, увенчан със синя лента с надпис „СДС“? Точно така – Се Де Се. Все Държавна сигурност.

Преди десетина дни гръцкият опозиционен лидер Андони Самарас, сякаш забравил как преди шест месеца го свалиха от власт, вдигна лозунга:

„Ние гласуваме с „Да“ за Гърция. Гласуваме с „Да“ за Европа!“

Призивите на бившия министър-председател – един от поредицата, докарали съседите до днешната катастрофа, не хванаха дикиш. Той поне подаде оставка. diagnosa.net/

Нагоре