Блогът на budha2 :: В името на сатаните Ротшилдови – князете на този свят / In nomine satanam Rothschildi

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.07.2015 01:38 - В името на сатаните Ротшилдови – князете на този свят / In nomine satanam Rothschildi – de regibus mundi

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1014 Коментари: 0 Гласове:

Да се върнем в Европа или не съвсем – в островната държава на Евросъюза. Там дори стилистиката на пропагандата придобива съвсем същия вид, който смятахме за погребан със свалянето на правешкия диктатор у нас. Но на страдащото от мазохизъм население му домъчня и си поиска римейка, както казват „некомплексираните интелигенти“ на „български“. Така Интернационалът прибягна до възстановката. Ето как от нищото на авансцената се появи все по-наедряващата фигура на приматката от Банкя.

Изглежда експериментът с този маймунджулук е бил оценен като сполучлив от съответните think-tanks – мисловни центрове или мозъчни тръстове, както официално ги наричат – на Братството. (По правило в тях за „мъдреци“, „мислители“ наемат достатъчно безмозъчни, но със сигурност напълно безнравствени твари.) Та левитите възложиха на действителния министър-председател на Великобритания, най-покорния от всички слуги на Ротшилдови, comrade Джордж Осборн, да приложи „челния“ тоталитарен опит във Великобритания.

За да е съвсем ясно, кой ръководи империята, която залезе още докато над нея слънцето още не беше се скрило, глобалистите не предоставиха възможност на кралицата да се прояви като истинска представителка на монархията и да даде на народа, каквото трябва. Повериха поредното „добро дело“ на “the Chancellor” – „Канцлера“, верния марксист-ленинец Осборн.

След този тъй дълъг увод, за младите читатели – уточнение, да поясня в какво се състои работата.

„Канцлерът ще даде на семействата от средната класа намаление на данъците, тъй като Джордж Осборн използва своя бюджет за да ускори плановете за увеличаване на 40-процентния праг.“

Това четем в уж деснеещия лондонски печат. Да го анализираме. Първо, бюджетът се оказва негов – на the Chancellor! Така е написано и отпечатано. (Вижте илюстрацията.)

Обаче редовните посетители на тази медия добре знаят, че Джордж Осборнникога не се майтапи с Ротшилдови, както преди време дръзна да го стори цялото тогава все още „опозиционно“ ръководство на Консервативната партия на Великобритания. И всички до един бяха поставени там, където Нат Ротшилд реши, че е мястото им. (Вижте илюстрацията.)

Да припомня, че по онова време на власт беше другарят Гордън Браун, заменил прясно сваления Тони Блеър. А Нат Ротшилд си отдъхваше във фамилното имение, което се простира върху значителна част от гръцкия остров Корфу. Компаньон му беше съветският кагебистки, еврейски олигарх Олег Дерипаска – „краля на алуминия“. Същият, който не само отне активите на болшевик-ченгеджийското семейство Шварц. Става дума за израелските граждани Черной. Не ги помните? Ами говорим за доскорошния собственик на „отбора на народа“, както, кой знае защо, наричат футболния клуб „Левски“, Михаил (Майкъл) Чорни и неговите братя с „руски“ имена Лев и Давид (Дейвид).

Впрочем, ако този клуб наистина е „на народа“, логично се получава, че народът – тукашното овче стадо – е израелско. Така излиза, нали? Без да ползва съответните привилегии, произлизащи от „богоизбраността“…

Дерипаска беше закотвил огромната си яхта на петдесетина метра от частния средиземноморски бряг на Ротшилдови. А Нат беше привикал част от ръководството на Консервативната партия, начело с „канцлера в сянка“ Джордж Осборн – съученик на младия Ротшилд.

„Г-н Осборн и Ендрю Фелдман, партийният изпълнителен секретар на торите, са признали, че през това лято са се срещали с г-н Дерипаска на неговата яхта край Корфу. Впоследствие г-н Ротшилд казал на двамата, че г-н Дерипаска има желание да дари 50 000 лири на Консервативната партия чрез “Leyland Daf” – британската компания, която той притежава.

Г-н Ротшилд заяви, че г-н Осборн е инициирал обсъждането по темата за даренията. Но канцлерът в сянка бурно отрича. И в изявление потвърди, че не е молил за пари, нито е взел някаква сума.

Снощи консерваторите се надяваха, че проблемът ще стихне. Но враждебността между двете страни, с твърдения и контратвърдения, е тъй голяма, че приключването изглежда невероятно.

Приятели на Нат Ротшилд споделиха пред “The Telegraph”, че двама свидетели са дали писмени показания за онова, което си спомнят от срещата с участието на г-н Дерипаска, г-н Ротшилд и г-н Осборн.

Стана ясно, че г-н Дерипаска също е дал знак за готовността си, ако бъде принуден, да даде показания, подкрепящи версията на г-н Ротшилд за събитията.

Един от споменатите приятели заяви: „Нат не иска окончателно да довърши Джордж, но сега топката е в полето на торите. Ако те продължат да го правят на глупак, не ще му остане никаква друга възможност, освен да действа посредством собствения му инвестиционен фонд и неговото приятелство с Питър Менделсън.

Предната вечер беше съобщено, че лорд Менделсън знае, че канцлерът в сянка е обсъждал дарение от г-н Дерипаска. Говори се, че е изпратил предупреждение до кабинета на Дейвид Камерън за това, как г-н Осборн следва да „внимава“, след като изтекоха подробности за техния разговор на Корфу. Според твърденията, в предупреждението си лорд Менделсън „налял доста отрова“ и по отношение на г-н [Гордън] Браун.

Намесата на г-н Браун дойде във вид на изненадващо изявление. Министър-председателят заяви пред претъпканата Камара на общините, че „властта“ ще разгледа „твърде сериозния проблем“ за дискусията между г-н Осборн и Олег Дерипаска в Корфу през лятото.

Твърди се, че, макар да няма право да гласува в тази страна, след четири срещи с г-н Осборн, включително на забава с алкохол на яхтата за 60 милиона лири на алуминиевия магнат, г-н Дерипаска – милиардер, на когото достъпът в САЩ е забранен, е предложил да направи дарение на торите.

Намесата на министър-председателя дойде, след като депутати-консерватори лично огласиха своята тревога от това, че г-н Осборн е направил зле преценен ход към сближаване с толкова противоречива фигура като г-н Дерипаска. А доайенът на торите лорд Тебит го предупреди:

„Онези, които спят с кучета, се сдобиват с бълхи.“

Г-н Осборн смята, че няма смисъл да отговаря и не е сторил нищо лошо, след като дарението е било отклонено.

Но министър-председателят заяви:

„Това е много сериозен проблем и се надявам, че той ще бъде разследван от властите.“

Това беше последвано от подробно разяснение на законодателството за финансиране на партиите, направено от Денис Макшейн – лейбъристки депутат. Той е убеден, че със своя контакт с г-н Дерипаска г-н Осборн може би е нарушил закона. Той обяви:

„През 2000 година приехме закон, който казва, и аз го цитирам: „Едно лице извършва нарушение“ – а аз твърдя – то осъществява престъпление – „ако предприеме каквото и да е действие за облекчаване на дарение на регистрирана политическа партия от страна на всяка друга личност, освен позволен дарител“. А руският джентълмен не е позволен дарител.“…

Тони Райт, депутатът от Лейбъристката партия, който беше председател на Комисията за публичната администрация, разследвала скандала с купуването на благороднически титли, обяви, че е смутен от намесата на г-н Браун. Той рече:

„Тук не говорим за корупция. Не обсъждаме нарушение на закона. Имаме работа с – както каза някой – долнопробна и погрешна преценка. Не съм сигурен, точно за коя власт Гордън мислеше, че говори.“

Говорител на торите нападна г-н Браун, заради „отчаяния му опит да удължи развихрянето на скандала“…

Законно е да се взимат пари от британска компания, но не и от лице, което не фигурира в избирателните списъци във Великобритания.

Намесата на лорд Тебит е отражение на някои безпокойства сред депутатите на торите относно преценката на г-н Осборн.

Бившият председател на партията каза:

„Много трудно ми е да повярвам, че той е бил тъй глупав, та да потърси финансово съдействие от подобен човек. След като е наясно с опасността, това да се окаже незаконно парично дарение. От друга страна, човек трябва да каже: Джордж Осборн би следвало да помни, че онези, които спят с кучета, се сдобиват с бълхи“.“

Приятели на г-н Осборн признават, че той знае – държал се е като глупак. Но г-н Камерън застава изцяло зад своя приятел и най-близък колега. Лидерът на торите, с г-н Осборн зад себе си, се противопостави на масивния огън от лейбъристки нападки към министър-председателя в сянка, когато той се изправи, за да запита г-н Браун относно нарастващите суми на британските „кредити“.“

Преди да обясня, защо се спрях толкова подробно на този на пръв поглед брадясал случай, нека припомня, как е озаглавена публикацията и нейното подзаглавие:

„Джордж Осборн предупреди: „Престанете да дразните“ Ротшилд или сте свършени. Джордж Осборн и Консервативната партия трябва да прекратят своите опити да „дразнят“ Нат Ротшилд, или рискуват правителството в сянка да бъде разтурено, предупредиха приятели на финансиста.“

Първо питане: След като знаете всичко това, кой, според вас, управлява Великобритания?

Нат Ротшилд атакува своите съученици и белким „приятели“ от ръководството на торите с писмо до главния редактор на „десния“ всекидневник “The Times”. Ако политическият живот не само в Обединеното кралство, а и по целия свят, е вместен в официално представяната ви координатна система, издънката на най-богатата фамилия на земята би следвало да има „десни“ пристрастия. Казано на нормален език, да е привърженик на консерваторите.

Cui seruiunt[На кого служат]

Обаче, както се убеждавате, поразявайки торите, Натаниъл Филип Виктор Джеймс Ротшилд „дава храна“ и на… лейбъристите. Не само това – личи, че всява смут и объркване и в техните редици.А „левият“ тогавашен министър-председател Гордън Браун свиреше под диригентската палка на Нат Ротшилд.

Малко след скандала Олег Дерипаска прехвърли на Нат Ротшилд цялата своя собственост в алуминиевата промишленост на Руската федерация – приблизително 99 на сто от съществуващата. Лично новият собственик, който всъщност е старият, действал чрез посредника Дерипаска, призна това.

Схванахте ли защо ви предложих този епизод? Няма „леви“ и „десни“. „Светът е бизнес!“ Затова е ред за повторното ми, но разширено питане:

Кой управлява Великобритания? А планетата?

Освен това лорд Менделсън, който е „приятел“ на Нат Ротшилд, е навярно най-видният настоящ лейбъристки политик, редом с Тони Блеър и Гордън Браун. Той оглавява интернационалния think-tank с многозначителното название „Политическа мрежа“. Колко пъти съм посочвал, че ционистите са навсякъде. И се държат едни за други като сплит, като моряшки възел.

Така, както преди повече от век и половина разкри равинът на Париж Давид Драш, цитирайки някакъв тамошен евреин с фамилно име Морел:

„Какво могат да свършат най-мъдрите мерки на властите във всички страни срещу широкообхватната и перманентна конспирация на един народ, който като обширна и здрава мрежа се е разпрострял върху цялото земно кълбо и който насочва мощта си, за да обсеби всяко случващо се събитие, стига да е в интерес на името Израел?“

Лорд Менделсън, потомък на стар равински род с най-многобройни разклонения в Австрия и Германия, дал и композитора Феликс със същата фамилия плюс Бартолди като добавка, е забравил кога за първи път е станал депутат в Британския парламент. Два пъти беше министър в лейбъристките правителства на Тони Блеър и на Гордън Браун. А от 2004 до 2008 година заемаше комунистическата длъжност „комисар по търговията“ в Европейската комисия – Министерския съвет на социалистическия проект Европейски съюз.

През август 2011 г. същият лорд Менделсън се постара да прокара в проектозакон за свободата на информация, клаузи, които да разрешават ограничаването на достъпа до интернет с технически средства. Сред тях – и чрез изключване от световната мрежа. Колко „демократично“ и „свободолюбиво“!

Днес Канцлерът, който тогава, преди близо седем лета, изхленчи пред цитираното и сега издание, тръби, че щял да върши добрини. Какви?

„Като разкрива първия консервативен бюджет от близо четвърт век, the Chancellor ще призове, на хората със средни доходи да бъдат спестени до 1300 лири годишно, чрез повишаване на прага за облагане с данъци.“

Няма да прокопсат. Направо „ще забогатеят“! С по 108,33 лири месечно! Аферим! Машаллах! Честита е Британия – бивша велика – и нейната султанка Елизабет, втора по ред, с такъв велик везир – пардон – канцлер!

Честно казано, на Джордж Осборн са му заповядали да свива социалистическата държава – the welfare state. Но само в определени сфери, като например помощите за деца и издръжката на безработните. Само че британците и особено новите – от имигрантските вълни, трудно ще се примирят с това орязване на социалните плащания. Както знаем, някои от години разчитат на тях. Тази е и причината толкова нашенци и други бивши роби на тоталитарните комунистически режими да се запътват към Острова.

От друга страна, Осборн декларира, че новият бюджет е на трудовите хора. А консервативната партия се води „дясна“. Сиреч, би следвало да държи на интересите на собствениците, на предприемачите, на работодателите, а не на пролетариата. Еврейски наблюдател социалист ожали, че „Осборновият бюджет открадна най-добрите предизборни обещания на лейбъристите“!

Друг го допълни:

„Бюджетът на Джордж Осборн е повече като на новите лейбъристи, отколкото тачеристки.“

Факт. Но как да обясня на тези и всички останали lawlife creatures, че Маргарет, другарката лейди Тачър, беше ardent crypto-Communist?

Квалифицирайки „всепроникващата система на благоденствието, която господин [Гордън] Браун изгради“, като „гибелна, поставила толкова много хора в зависимост от държавата, или в очакване на пари от нея“, ръководството на „десния“ вестник “The Daily Telegraph” оценява стъпката на торите така:

„Бюджет, който показва, че консерваторите са истинската партия на работниците.“

Ако не желаете „работниците“, заменете съществителното с „трудещите се“. Все тая. В случай, че под това “workers” уж „десните“ журналя разбират шефовете на банки и всякакви корпорации, мога да кандисам. Но с уговорката, че тези люде съставляват отделна класа, притежаваща двойствени – дуалистични, „по научному“ – качества. Още от петдесетте години насам не само директорите, но и началници на по-ниски равнища в корпоративната йерархия, по договор придобиват акции от съответната компания. Тоест – стават съсобственици. По-простичко – притежатели на част от капитала. Капиталисти, корпоратократори.

Какви „работници“, „трудещи се“, какви пет лева?…

Великобритания, съгласно Джордж Осборн – the Chancellor! Това щяла да бъде „по-малка държава, която се намесва повече“.[129] Лудост! Дали Алистър Хийт е запазил работата си на коментатор в “The Daily Telegraph”? Защо се безпокоя? Е, не чак до там. Но часове след появата на Канцлера, демонстративно изпънал напред ръката си, стиснала здраво червеното – повтарям: червеното куфарче, символ на бюджета, този младеж оцени идеите му така: Мерките „ще унищожат работни места и ще намалят възможностите“. Съвсем вярно.

А на следващото утро началниците на Алистър Хийт изтъпаниха вече цитираната си позиция за Консервативната партия като организация, бранеща правата на работническата класа. Затова.

Не, драги мои. Ако великият бард от Стратфорд он Ейвън беше жив, щеше да предвиди сцена, в която Червената армия на Троцки влиза като съвременен вариант на стражата на Волтиманд, Розенкранц, Гилденстерн, Корнелий и Озрик. Всички – предвождани от Маркс, Енгелс, Ленин, в ролите на благородните Марцел, Бернардо, Франциско… За да изнасят камарите от трупове.

Представяте ли си го? Не? Денят, когато ще станете свидетели на новия Катин, Белене, Голи оток или Сребреница, не е толкова далече… Камбаната бие. Чувате ли я? Нейният звън е зов към всички нас.

Държавата Великобритания, която съвсем „по пазарному“ е въвела минимална почасова ставка на трудовите възнаграждения от 7,20 лири, ще ги увеличи до… 9 лири. Това предвиждат консерваторите, тези „мили хора“, дейците на работническото движение в страната на класическия капитализъм. Истинският, този, в който върховенството на пазара е признато, оставя производствените отношения на участниците в тях – работодатели и работници. Останалото, синдикализмът, е социализъм. Sorry.

В същото време държавата ще намали разходите за различните видове социални помощи с 12 милиарда лири. Но това щяло да стане в края на мандата, след 4 лета. Дотогава я камилата, я камиларя, както казвал народът ни, когато е бил такъв. Дали Европейският съюз ще съществува? Британия ще бъде ли в него? Нали Камерън заплашва Брюксел с референдум през 2017 година. Откъде мислите, че гърците взеха терка?

Цялата работа е миш-маш.

Никой не знае, дали the Chancellor отстоява британското членство в Евросъюза? Защото привидният му началник Дейвид Камерън, вербуван от съветските секретни служби, се чуди на кого да угоди. Сутрин върши, каквото му заповяда падишахът Барак Осама от Вашингтон,преди лягане се отчита с метани на die Europдische Kaiserin Ангела Меркавиели в Берлин. Ами ако някога – дай Боже – разпоредбите им влязат в противоречие? Сам Бог е постановил:

„Никой не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще харесва другия; или ще почита единия, а ще презира другия. Не можете да служите на Бог и на мамон.“

А мащабната корупция в Европейския съюз? Та нима различни допитвания до гражданите му не демонстрираха съществуването й не само в Гърция, България, Румъния и прочие, а навсякъде в него? Както съвсем не на шега изтъкна консервативен британски коментатор, добре запознат с брюкселската кухня:

„Европейският съюз да поучава своите страни членки за корупцията, е все едно Ал Капоне да мъмри корумпираните ченгета. Присъдата може да съдържа известна истина, но безсрамната дързост боде очите.“
Такава е диагнозата на един евродепутат, който беше предоставил своето тяло и ум, барабар с гласа си, на фракцията Европейска народна партия в постоянно шляещата се между Брюксел и Страсбург институция, наречена Европейски парламент. Е, след като не чуха гласа на Владимир Буковски и други като него – моя също, без извинение – сега „майсторите“ от Братството намериха двама гърци и им връчиха рупор. Те изкрещяха, че брюкселският крал е лъснал пред публиката така, както го е Интернационалът родил – даже без гащи на задника си. Дали звукът е прозвучал като зова на Йерихонската тръба, предстои да разберем.

Дали Мигел де Сервантес си е представял, как неговият прочут герой оживява? Той е съчинил неговите „геройства“, мотивирани от висш хуманизъм, докато бил в плен – роб, който гребял на галера, или в алжирски затвор. Ако дадем воля на фантазията си, как ли би се вписал в Испания – част от Европейския съюз. Дали отново би дал следния съвет на своя копиеносец:

„… Помни Санчо – ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни неща, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта.“

Съгласни ли сте, драги европейци? diagnosa.net/

Нагоре