Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2015 18:43 - Цинизмът – тази самоналожена слепота/Държавата – стриптизьорка в кабарето на глобализацията
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1223 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 21.07.2015 21:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     image                                                                                                                                                                                                      „Ако продължава така, без солидарност, без компромис, европейската мечта е обречена. Европа беше изградена върху пепелищата на Втората световна война, благодарение на прозрението на държавни лидери. Тя е на път да рухне заради суетата и цинизма на шепа банкери и политици…“                                                                                                     image     Я, тука наш ба"ат Педьо в Москве, дипломиран юрист, агент на КГБ/Ротшилд командват Русия от 1917 до днес,...от НКВД, през КГБ до ФСБ/с "тибитейка"(кепе-йермулке)?             

Думите са на другаря Джефри Сакс. Американският икономист, когото комунистическо-милиционерският президент Петър „Фернандел“ Стоянов беше назначил за съветник. С вашите, с нашите пари…                                                                                                                                             image  image image           

Днес Сакс е Директор на някакъв Институт за земята към Колумбийския университет в Ню Йорк. Какво мислите? И там измислят подходящи длъжности, дори цели институции, за да удовлетворяват своите номенклатурни кадри. Ленин не е бил новатор, повярвайте.

Пишат, че Джефри е смятан за „специалист по бедността и развитието“?! Освен това е специален съветник на Бан Ки Мун/Бан Ки Маймун – генералния секретар на ООН. Получава още зоб от Интернационала. Не си струва да изброявам на колко хранилки е и къде са разположени те. Така се пада на евреите. А той е стопроцентов – и по майка с моминско име Ейбръмс, и по баща. Затова, а не поради някакви особени качества, оглавяваше Института за интернационално развитие към Факултета по управление „Кенеди“ на Харвардския университет.

Джефри Сакс е един от най-скъпоплатените наемни икономически убийци, както ги определи един такъв – познатият ви Джон Пъркинс. Това представляват те – ратайчетата на Братството. С благовидно изражение на мутрите си, демонстриращи добронамереност и хуманизъм, зад които прозира фалш.

В случая Сакс е прав. Но само, ако извадим цитата от контекста. По-циничен е един от онези тайни слуги на комунистическите секретни служби, какъвто е настоящият президент на Европейския съюз, другарят Доналд Туск. С Джефри Сакс го свързва полският профсъюз „Солидарност“, създаден от Służba Bezpieczeństwa Ministerstwa Spraw Wewnętrznych – Службата за сигурност на Министерството на вътрешните работи. Евреинът от детройтското предградие Oak Park – Дъбов парк, беше консултант и на “Solidarność”.

В понеделник, 13 юли 2015 г., towarzysz Доналд Туск изпробва дебелашкото си чувство за хумор:

     image

“We have an a-Greek-ment” – заявил президентът на Европейския съвет. Недодяланата му шегичка е трудно преводима. Тя е комбинация от английските думи “agreement”, която означава „споразумение“, и “Greek”, което ще рече „гръцко“. Сиреч: „Имаме гръцкопоразумение.“

Да де, но мишената на майтапа му са повече от 10 милиона гърци. Простакът си е простак. А евреинът – евреин. Комунистът и ченгето непременно и неизбежно са такива – нечовеци. Да не забравяме, че по време на социализма Доналд Туск бил… частник! Притежавал и ръководел бояджийска фирма в Гданс. Което директно ни отвежда към Służba Bezpieczeństwa. Както и тук, другарите позволяваха частенето, както го наричахме, единствено на свои доверени люде. Затова сега, когато някой ми заяви, че никога не бил работил за комунистите, понеже бил частник, незабавно го приканвам да провери, дали корабче не плува в някое от очите ми. Бива да ни смятат за глупаци, ама чак толкова не бива!

Даже близкият до Ротшилдови седмичник “The Economist” не се въздържа:

„Една почтена сделка би поставила Гърция на пътя на постоянния икономически растеж и би свалила възможния Grexit от масата за преговори. Вместо това, Европа сготви за нея ястие по същата стара рецепта на икономии и неприемлива арогантност. Предполага се, че Международният валутен фонд ще финансира част от избавлението й. Макар да смята, че споразумението е лишено от всякакъв смисъл.“

            image

Неминуемо изниква въпросът на шопа за жабетата или в оригиналния му вариант – за фъшкиите… Подходът на международните институции не е ли циничен наистина? Оскар Уайлд е обяснил „какво е циник?

– Човек, който знае цената на всичко, и стойността на нищо.“[Oscar Wilde]

В рамките на това Джефри Сакс цинично признава:

„Просто съществува политическо, идеологическо решение, Гърция да бъде пречупена. Имаше икономически, фундаменталистки избор да бъде подчинена тази страна. Няма никаква причина страната да бие барабана за „реформи“, наложени със сила. Наложени. Не говорят за анулиране на част от дълга, за който всички знаят, че е непоносим. Не предлагат никакъв стимул, та страната да излезе от най-тежката криза от войната насам. Те няма да избавят онези 40 на сто от децата, които живеят под прага на бедността или 50-е процента безработни младежи, нямащи никакво бъдеще. Това са заповеди, а не реформи. Къде е професионализмът, къде са сериозно обсъдените предложения? До самия край германският министър на финансите решително отстояваше своите максималистични позиции; до финала никой не посмя да му се противопостави, в името на оцеляването на еврозоната. Но на каква цена?…

Къде е доверието, когато Германия забранява всяко честно обсъждане на приложимостта и жизнеспособността на един такъв план? Къде е доверието, когато, при постигането на споразумението, финансовият министър Волфганг Шойбле признава, че дългът е непреодолим, но намирането на лек за това противоречи на правилата? В основата си загубата на доверие се дължи най-вече на слабостта на европейските институции. Европейската комисия, както и нейният комисар по икономическите и валутните въпроси Пиер Московиси, бяха държани изцяло встрани…

Политиците не обичат шума, трудностите, и се преструват, че не разбират какви са залозите. Най-вече САЩ, чийто Конгрес е напълно заклещен от петролните и газови лобита. Тяхната историческа отговорност за виновното бездействие ще бъде ужасна. Същото се отнася за Гърция.

           image

Вместо да намерят амбициозен компромис, да потърсят финансови, икономически и човешки ресурси, та Атина да се справи и сегашната мизерия да не тласне страната още по-напред към хаоса, Германия (а и Франция) натиснаха, наложиха решение, без да договорят нищо…

Силните държави не искат да чуят онова, което измъчва най-слабите. Но накрая те също ще бъдат сполетени от страданията, които налагат. Ако не се събудят, съответно ще завършат така: ще произлезе поредица от драматични шокове и нашите политически системи, доминирани от елити без виждания за бъдещето, ще бъдат неспособни да се справят с тях.“

Найджъл Фераж разкрива къде решават съдбата на Европа и в частност – на Великобритания:

„Следователно, дали ще имаме независимо Обединено кралство след членството в Евросъюза, зависи в огромна степен от насоката на външната политика като цяло. Националната сигурност е достатъчно сериозен проблем. Ето защо тази седмица [12 – 19 юли 2015 г.] аз, заедно с моя заместник Пол Нътол и други членове на Европейския парламент, отиваме в Америка. Там ще говорим пред някои сенатори, конгресмени и висши военни за това, защо смятаме, че Британия може да бъде далеч по-добре като независима държава.

Знаем, че президентът Обама постоянно призовава Великобритания да остане в Евросъюза. Това е риторика, която е необмислена и се дължи на погрешна преценка. Въпреки че ние – UKIP, се противопоставихме на интервенциите в Ирак, Либия и Сирия, искаме да притежаваме правото да управляваме нашите собствени дела, за да можем да преговаряме със страни като Америка на равна нога. Да можем да контролираме нашите граници и да защитаваме страната си.

         image

Тази възможност сами да представяме себе си, вместо на световната сцена да бъдем представлявани от Евросъюза, е изключително важна при надигането на радикалния ислям – обща заплаха за цялото земно кълбо. Америка и останалият западен свят имат необходимостта Великобритания да остане ключов съюзник. Външната политика има значение. Правото на Великобритания да може да взима собствени решения по въпроси за нашата национална сигурност има значение. Като оставаме част от Евросъюза, продължавайки да губим нашата независимост и демокрацията си, на свой ред страни като САЩ ще изгубят своя най-добър съюзник.“

Общо взето Фераж написа онова, което се превърна в заглавие на статията му:

„Ако Евросъюзът продължи да съществува, всички ще станем като Гърция!“

Помните ли на какво приличаше Номенклатурия, когато напусна съветския блок? Повторението може да се окаже още по-лошо – фарс.

Ако имах възможността, щях да приканя Найджъл Фераж да насочи погледа си в по-правилната посока. След като положи подписа си под споразумението с Иран и дръпна оправдателна реч за това в Камарата на общините на Британския парламент, външният министър на Обединеното кралство беше привикан не в Овалния кабинет на Белия дом, а на килимчето в кабинета на израелския министър-председател Нетаняху. Буквално часове след като шестицата и Техеран се договориха, Филип Хамънд се яви за обяснения пред Биби.

           image

Няколко дни по-късно го последва и Аш Картър, министърът на отбраната на „великата“ империя САЩ. Като истински император, Нетаняху ги привиква в кабинета си за отчет. Иска да се явят пред него по бели чорапки и цвички, ready and willing – готови и проявяващи желание. Така, както донеотдавна наемателите на Кремъл постъпваха със своите тукашни прислужници – колониалните администратори, гудени от Интернационала. Може и да ги дере, знае ли човек…                                                                                                               image          

Какво предвиди преди месец по отношение на сделката с Иран бившият израелски шпионин Яков Кедми? Без да иска, все едно ни преразказа сюжета на онзи епизод от филма на Чаплин. Обясни как американците ще се оправят с Тел Авив:

„Първо, за да лаете по-малко, ще ви подхвърлим още един самолет. И още бомби ще ви подхвърлим. Ще ви стигнат ли бомби за два милиарда долара? Ако кажете „не“, ще ви дадем още една ескадрила. Какъв е проблемът? Американците винаги са решавали всички проблеми с израелското правителство, като добавят още оръжие. Оръжие, оръжие… Ако искате пари, ще има известни проблеми. Но оръжие – заповядайте. С оръжието винаги е добре. Защото за него плаща американското правителство.“

       image

Разбирайте – народът на САЩ. Повече от 50 милиона от него са включени в купонната система. Тоест – на издръжка от правителството. Кой плаща за това? Работещите, данъкоплатците. Цели 15,6 на сто от тези работещи са… бедняци, които не знаят, кога отново ще имат храна! Но ще изплащат оръжията, които Чичо Сам предоставя безвъзмездно на Израел. Зер, еврейската държава се явява не просто главен съюзник на Вашингтон, но и негов ментор, кадровик, началник! На свой ред, военнопромишленият комплекс доволно ще потрива ръце. Той винаги е на фитка!

Време е всички да престанат да вярват на конспиративните теории, тиражирани от официалните власти и Техните медии. И да погледнат действителността такава, каквато е.

Кой управлява света? Дали САЩ с 330 милионното си население? Или пък Китай с около милиард и четвърт? Може би Индия със своите 1,1 милиарда жители? Европейският съюз ли, населяван от 500 милиона?                                                                                                                         image           

Не, светът се отчита пред Израел, който с всички руснаци, украинци и всякакви съветски граждани, нахлули в него през последния четвърт век, не наброява повече от 8 милиона!

Israel ьber alles, ьber alles in der Welt!

Всичко друго представлява конспиративни теории. Съгласни ли сте?

Държавата – стриптизьорка в кабарето на глобализацията

Канадецът Робърт Мъндъл, Нобелов лауреат по икономика за 1999 г., казал:

„Великите сили имат велики валути.“

Когато Великобритания владеела света, нейните лири били най-широко разпространените пари. Слънцето отдавна залезе над тази империя. Днес доларът е резервна валута, но и той е пътник. „Американският век“, проточил се повече от столетие, приключва. Видимо е с нетренирано око. Какво ще последва?                                                                                                                              image                   

Корпоратокрацията е един от стадиите на единната тоталитарна комунистическа държава на планетата. Тя е във владенията си. Дали го забелязвате, проумявате и осмисляте, няма никакво значение. Идиотът не само е в състояние да битува сред конспиративните теории, които му вменяват властите и подопечните им медии. Той предпочита тази среда. Тя е измислена заради него. В нея, сред измамите и манипулациите, той се чувства уютно.

Не бива да ви е мъчно за идиотите. На тях винаги пробутват по някой „герой“ – Александър или Наполеон, Кунчев или Ботйов, Маркс или Ленин, Сталин или Хитлер, Чърчил или Рузвелт, Брежнев или Горбачов, Тачър или Рейгън, Луканов или Костов, Симеон или Б.Б. За живота и за развитието на човешкия род идиотите и техните фалшиви икони нямат значение. Все едно самите тях – идиотите – ги няма. Кремирани са.

Появата им под формата на медийни тролове, както ги наричат, не бива да впечатлява или да дразни. Те са покойници, разберете го.

Но какво да правят хората, човеците, които подобно на митичния Лакоон напъват мишци, за да се освободят от змийската хватка на институционализацията? Преди всичко да учат, да се образоват. Ерудицията е резултат от постоянни усилия. Този вид занимания за усъвършенстване на личността най-често са самотни като къпането. Събирането на знания води до трупане на печал. Но само лудият и идиотът са непрестанно щастливи.

          image

За да схванете същността на нашето време, следва да не изпускате от вниманието си няколко основни фактора. Първият е мотивът. Кой има полза от едно или друго действие, събитие? На второ място, да не забравяте, че парите са в основата на всичко на този свят. Колкото повече, толкова по-голяма власт са в състояние да придобият. На трето място, разумният човек свиква да отсява зърното от плявата. И като ползва официалната информация, чете между редовете, както преди 118 лета ни е учил Стоян Михайловски.

Знаещият няма как да не се сети, че хилядолетия преди хартиените пари със зелени гърбове – световната валута, когато никой не е предполагал настоящата каменна ера на Жан-Клод Юнкер, Ангела Меркел, Дейвид Осборн и Мартин Шулц, нашите предци са секли златни и сребърни пари. Онези, които са се отделили от българите и са се нарекли елини, а сега биват подлагани на финансови и други материални изтезания, са имали своите сребърни драхми. Това е било факт десетки векове преди сатаната да планира Ротшилд, Рокфелер и останалата мракобесна компания на интернационалните банкери.

Сега финансистите, които иззад кулисите ръководят наднационалните корпорации, точат зъби за гръцко имущество. Утре ще дойде ред и на други. Затова е по-добре всички да забравят злорадството и да помнят: Камбаната ще удари и за тях.

Измина може би седмица, откакто Франсоа Фийон обяви в писмо до президента Франсоа Оланд:

„Франция е болният човек на Европа!“

image

Ако сте забравили или не знаете, кой е авторът на предупреждението, да припомня. Цяла петилетка от управлението на „десния“ президент Никола Саркози мина под знака на министър-председателя Франсоа Фийон. Преди това той беше министър на националното образование. Не е случаен човек, нали? И в обръщението си към френския президент с нидерландско фамилно име посочва:

„Гръцката трагедия показва, че заплахата от банкрут не е абстрактна.“

И продължи с критика на „усилията на Оланд за „спасяване на Гърция от напускане на еврозоната „временно затъмниха нашите собствени икономически, социални и финансови провали“.

Понастоящем неколцина френски коментатори, пишещи за гръцката криза, посочват, че собственият национален дълг на Франция от повече от 2 трилиона евро се изкачи до 97,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Което я поставя в една и съща категория с Испания и други южни европейски страни.

Обаче много икономисти оспорват това с аргумента, че за разлика от Гърция, Франция е прекалено голяма, за да пропадне. А нейните кредитори ще продължат де увеличават заемите с преференциални лихви.“

Нали така съблазниха гърците? По същия начин през деветдесетте години на миналия век бяха заложени темелите на финансово-икономическата криза, обявена през 2008 година. Всичко тръгна не от къде да е, а от още по-големите Съединени американски щати. А „десният“ президент Джордж Уокър Буш насърчаваше крайно леви инициативи. Като например тази – всяко семейство да има собствен дом.

Ето как потече реката от ипотечни кредити, която по едно време стана по-пълноводна от Мисисипи. Федералната корпорация за ипотечни жилищни кредити, известна като “Freddie Mac”, беше основана през 1970 година. До 1999-а почти никой не беше чувал за нея. С встъпването на Буш, Георгий Валкерович, на президентския пост, тя доби такова значение, че според много американци, даже децата взели да си играят на “Freddie Mac” и “Fannie Mae”.

         image

Едва ли знаете, че „Фани Мей“ е каката, така да се каже. Тя е остатък от социалистическия “New Deal” – фактически „новия ред“, на Франклин Делано Рузвелт. Ако си направите труда да прочетете нещичко за нея, ще разберете: появила се е през 1938 година по време на Великата депресия?! Ама тя – депресията, сриването на Нюйоркската борса – станала през 1929 година! Как така? Толкова дълго ли е продължила? Или нас са ни захранвали с пропагандни дъвки за „страната на свободата и неограничените възможности“, където всеки може да постигне „американската мечта“?

През 1938 година САЩ вече били съветски и усилено изнасяли цели заводи за Сталиновия СССР. Интернационалът подготвял Втората световна война. А същевременно страната все още била обхваната от Великата депресия?! Нещо не е наред, как ви се струва?

Впрочем, Великата депресия, както наричат финансово-икономическата криза, започнала през 1929 г., е доказателство, колко неосведомени са онези френски икономисти, които смятат, че за разлика от Гърция, страната им е бронирана, понеже е „голяма“. Когато през есента на споменатата година Братството наредило на Банката на Федералния резерв да прекрати снабдяването на правителството на САЩ с валута, САЩ били четири пъти по-големи от днешна Франция. Но депресията се случила…

   image

Нима Съветският съюз не беше в перманентна криза? Пък беше най-голямата по територия страна на земята. Населението й надхвърляше петкратно това на Франция. Що за аргументи използват „икономистите“, за да ни залъгват в услуга на Братството?

Пълното название на “Fannie Mae” е Федерална национална асоциация за ипотеките. За разочарование на туземните ни комунета, които забравиха как крещяха „КПСС – БКП“ и „Вечна дружба“, а сега се изживяват като „десни“, отстояващи „пазарните принципи“, двете организации са държавни. Тях републиканецът Джордж Буш-младши развяваше като знамена на welfare state – социалистическата държава. С особената си усмивка заявяваше, че в Америка всеки трябва да има право да се сдобие със собствен дом.

Voilа.

Това беше идея на тукашните комунистите. От нея се родиха панелните поколения – на сивите, вечно недоволни и намръщени, нискообразовани, недодялани, невъзпитани люде, изпълнени с гняв и злоба. (Ако има изключения, те потвърждават правилото.) Това са масите, които скритата ръка на Партията рекрутира и оформя в глутници и агитки. За да ги използва, хвърляйки ги като пушечно месо, където й е необходимо. Това, че засега пушките не гърмят или изстрелите са рядкост, е временно. Според Чеховото правило, и това ще стане. Потърпете.

И така, „десните“ в САЩ осъществяваха „левичарска“ политика. От устата на апологета на пазара Джордж Уокър Буш не преставаха да се леят дитирамби за държавните корпорации за обслужване на ипотечните кредити, наричани популярно “Freddie Mac” и “Fannie Mae”. Интересно.

Обратното, „левите“ във Великобритания (Тони Блеър и Гордън Браун) въвеждаха „десни“, ултрапазарни мерки. Както комунистите в Източна Европа бяха преквалифицирани от леви екстремисти в „ултрадесни“, в „капиталисти“!

Сега няма да намерите по-яростни закрилници на пазарните механизми от тях. Без значение, че нямат никаква представа от тяхната същност и начини на действие. Затова не умеят да ги използват. Напълно безпомощни са в реална конкурентна среда. Но се залъгват за обратното. И ако не са контрабандата, предварително „спечелените“ псевдо конкурси по европейските програми и държавните поръчки, фалират. Неизбежно е.

Франсоа Фийон настоява, че:

„Франция се превръща в бедняк и търси начин за възвръщане на своята изгубена гордост.“

        image

Преди петнайсетина години помощник-командир Маркос, митологичният предводител на бунтовниците от Запатистката армия за национално освобождение на коренното население на Мексико, беше уцелил десетката:

„При неолиберализма“ – беше писал той, – „държавата проявява тенденция да се свива до „необходимия минимум“. Така наречената благодетелна държава не само остарява. Тя се изолира от всичко, заради което беше създадена, и остава гола-голеничка.

В кабарето на глобализацията държавата се показва като танцьорка на маса, която съблича всичко от себе си, докато остане с минимума необходими одежди: репресивните органи. При нейната разрушена материална база, с анулираните й възможности за независимост, с погребани политически класи, националната държава се превръща – по-бързо или по-бавно – в апарат за сигурността на мегакорпорациите, които неолиберализмът изгражда с разгръщането на тази Четвърта световна война.

Вместо да направлява обществените инвестиции в посока социални разходи, националната държава предпочита да подобрява своята администрация, въоръжени сили и тяхната подготовка, с цел да изпълни ефикасно едно задължение, което от няколко години нейните политици не могат повече да осъществяват: контрол върху обществото.“

Да, не е никак „евроатлантическо“. Но като се абстрахирате от „социалните разходи“ като основна цел на „обществените инвестиции“, кое друго не е вярно?

Каква Франция, каква „изгубена гордост“ и прочие?

Външният дълг на Германия надхвърли 2,2 трилиона евро! Това означава 2200 милиарда или на всеки жител се пада да дължи по 26 545 евро!(Вижте илюстрацията.) Сравнението с Гърция показва колосалната несправедливост спрямо съседите ни. Ако приложим същите стандарти на измерване, излиза, че всеки от тях дължи по 27 738 евро. Или по 1193 евро повече от германския европеец.

image

Италианската столица е на ръба на оцеляването. От години е в хроничен упадък.

„Вечният град е пред криза, с администрация, затънала в корупция, скандали и дългове. Неговите улици са изранени от дупки, част от главното летище е затворена и има увеличаваща се имигрантска криза.

От поколения италианската столица лежеше върху стара слава, вместо да гради върху нея. Но сега многобройните й проблеми стигнаха до главата.“

Във Великобритания „за толкова много семейства работата вече не е път за бягство от бедността“.Според някои медии, с новия „бюджет на Джордж Осборн“ държавата „прогонва младите хора“, тъй като „задълбочава пропастта между поколенията“.

В Япония правителството прие закон за възстановяване на милитаризацията, който нарушава Конституцията, писана от американските победители във Втората световна война. Премиерът Шинцо Абе се прави, че не забелязва несъгласието на… 70 на сто от народа! Императорът мълчи. Така е… съгласно Конституцията!

          image

Посочете ми място, където хората живеят добре. Нова Зеландия? Едва ли. По геополитически причини там просто е по-спокойно.

Австралия? Страната-континент, привидно къпеща се в благоденствие, също потъва. Всеобщото благополучие изобщо не е подплатено с висока продуктивност. А сладкият живот се дължи на затъването в блатото на дълга. Сиреч – на социализма.

През април търговският дефицит е достигнал 4,14 милиарда щатски долара. Основната част се дължи на стокообмена с Китай. Как иначе, когато икономиката, довела до измамното процъфтяване – до welfare, разчита изключително на добива и износа на природни ресурси – 65 на сто от брутния вътрешен продукт. Говорим за държава с население по-малко от 24 милиона души.

image

За сравнение – това на Испания е близо 46,5 милиона души, на Великобритания и на Италия са по около 61 милиона, на Франция – 66,6 милиона, на Германия – 80,7 милиона. Окайваната Русия, с нейното 144-милионно население, има търговски излишък от 15,309 милиарда долара по данни от май 2015 г.

Друга работа е, че и там институционализираното население не задава въпроса: „Кому на Руси жить хорошо?“ Понеже положението на мнозинството от руснаците едва ли се е променило кой знае колко от епохата на крепостничеството, през царския авторитаризъм, терора във времената на болшевишкия тоталитаризъм, Елциновата посткомунистическа разруха, родила червените еврейски олигарси, та до дните на „царь-батюшка“ Владимир Владимирович.

Всички одумват Русия и с право. Преди век тя все пак поела към напредъка. Но на часа я посекли. Други решават – това е. Оттогава винаги е била и е колос на глинени крака. Един от гамените на света, които неуморно заплашват с ожулените си юмруци…

           image

Настоящият срив на цените на суровините – например с 50 на сто за желязната руда – обещава драматичен спад на австралийската икономика. Кой „експерт“ или „свободна“ медия смее да погледне извън периметъра, очертан от Братството?

Та къде по света се живее добре? На някакви екзотични острови? Къде?

Разбира се, към гръцката криза може да се погледне от елементарен, твърде примитивен ракурс. Сториха го. Лондонски „гений“ надникна в нея през очите на масовия нашенски идиот. И припомни реплика на Джон Уейн, която по обясними причини местното нищожество няма как да знае. Филмовият герой, чиято роля изпълнявал актьорът, попитал:

„Те взеха парите назаем, нали? Точно така. Край на историята.“

Точно така отсъди цитираният автор:

„Гърците взеха пари назаем. Сега трябва да ги изплатят обратно.“

         image

Липсва ми онзи цитат на алчния пролетарски поет-терорист:

„Това е толкоз просто и логично.“[Никола Вапцаров – „Предсмъртно“, 1942 г.]

За комунистите всичко е такова – „просто и логично“. Те винаги дават елементарни отговори на сложни проблеми. Не случайно каталясахме. И гиберясали, свършваме.

А горното „end of story“ може да бъде преведено и като „край на приказката“.

Да, гръцката приказка приключи. Нашите надежди – също. Умните го знаят. А както се разбрахме, идиотите не ме интересуват. Казват, че надеждата е нещо хубаво. А хубавите неща не свършват. Дали?

Какво ще стане с надеждите на гърците? А на европейците?

Накрая на сцената се появи „горският“, превъплатил се в образа на „френския президент Франсоа Оланд. И в своите опити да се противопостави на нарастващия евроскептицизъм във Франция, предизвикан от гръцката криза, той призова за формиране на правителство на еврозоната!

            image

„Предложих да възкресим идеята на (бившия шеф на Европейската комисия) Жак Делор за правителство на еврозоната. И да добавим конкретен бюджет и парламент, които да осигурят демокрачния контрол над него“ – написа вчера [събота, 18 юли 2015 г.] г-н Оланд в коментар във вестник “Journal du Dimanche”. Той беше обнародван в навечереието на 90-я рожден ден на г-н Делор.

Господин Делор, вечен съперник на Маргарет Тачър, е смятан за „бащата на еврото“. Той е един от политическите наставници на г-н Оланд. Въпреки че дъщеря му, Маритн Обри, кметицата на Лил, разкритикува социалистическия президент заради провеждането на скромни реформи, чиято цел е приятелство с бизнеса.

Оказа се, че предложението на г-н Оланд е формулирано, без консултации с другите 19 страни-членки на Евросъюза, които са приели еврото за своя валута.“

Какво ще стане с останалите 9 държавици, натикани в Европейския съюз, които „не са заслужили привилегията“ да използват еврото като своя парична единица? Например с Великобритания?

Разпада ли се новият Съветски съюз?

        image

Дали това не е началото на издигането на онази онази „нова желязна стена от Балтийско море до Триест на Адриатика“, за която писах преди по-малко от месец?

Според вас: Кой решава и дърпа конците?

Конспиративните теории са в официозните медии. Истината е тук.

НЕЩО КАТО ПРЕМИЯ – ГРЪЦКИЯ ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ „ИНТЕРНАЦИОНАЛНА ДЪЛГОКРАЦИЯ“:                                                                                                                                        youtu.be/sHjtAnqhuMw                                                                                                                                youtu.be/utpHUfbbVCs                                                                                                                                  youtu.be/09ont7Ueic8                                                                                                                                  youtu.be/VvuHTEwvYSE                                                                                                                               diagnosa.net/            



Гласувай:
3



1. 1997 - Изумяващо!
21.07.2015 20:21
"комунистическо-милиционерският президент Петър „Фернандел“ Стоянов"!
" пробутват по някой „герой“ – Кунчев или Ботйов"

Сигурно живеем в различни светове. В моя Петър Стоянов работи за антибългарския запад, а Васил Кунчев има икона в местната църква.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684377
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031