Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2015 15:02 - Довиждане на пътя, застлан с жълти павета
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 852 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.08.2015 15:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                                 Goodbye Yellow Brick Road[Довиждане на пътя, застлан с жълт паваж, англ. Жълтите павета са символ на нещо скъпо, луксозна градска цивилизация. Елтън Джон записа албума в замък, в Chвteau d’Hйrouville във Франция…]                                                                                                               image               

Коментаторите сравниха с „торпедо“ реакцията израелския посланик във Вашингтон след подписването на споразумението с Иран. Не мислете, че само местните „ирландски пастирки“, боязливите като селски девойчета банкянски пожарникарки, или послушните като болонки плевенски партийни секретарки, заемат поза партер пред някои чужди пратеници.

Преди седмица Рон Дермер, посланикът на Израел в САЩ, който е близък до Нетаняху, призовал на среща „между 30 и 40 републиканци от Камарата на представителите.

Израелският пратеник подчертал предполагаемото недоверие към Иран, според някои от присъствалите. „На масата не беше поставено кой знае колко. Беше важно кой е от другата й страна“ – било посланието на г-н Дремер, според републиканеца Трент Франкс.“

„Десните“ пудели в американския Конгрес са схватливи. Израелското лоби определя не само външната политика на Съветските американски щати. Ако искат все така да скачат, кученцата във Вашингтон са длъжни да се съобразяват с тоягата на своя господар. Брюкселските – също.

Не коя да е, а главната комисарка по външната политика на Европейския съюз, италианската социалистка Федерика Могерини, оправда присламчването на организацията към шестте с думите:

„Иранското споразумение е катастрофа за Ислямската държава.“

Което изобщо не трогна Цион. Тъй като неговите скрити ръководни дейци дърпат конците и на уж убития Абу Бакр Ал Багдади и на подчинените му командири. Любопитно ми е, как талмудистите оценяват другарката Могерини – като „хубава жена“ или като такава, която може и да бъде отвлечена?… Май, май на Клара Цеткин, Роза Люксембург, Надежда Крупская и Цола Драгойчева, взети заедно, го докарва!

        image

В суматохата Израел въведе робовладелско законодателство за палестинците – най-преките наследници на античните юдеи. Отсега нататък, всеки, който замеря с камъни израелски униформени, все едно ще ги хвърля срещу себе си. Допълнение в наказателния кодекс превръща еврейската държава в истински ционистки рай за милиционери и военни. Според новия текст, мятането на камъни ще струва на дръзналия… 20 години затвор! Възрастта няма значение – все четири петилетки в дрънголника!

Някой да знае, как е „ашколсун“ на иврит, за да изразя „възхищението“ си? Кой казва, че тамошният режим не е комунистически? Американецът Джак Бърнстейн го дефинира като „расистки и марксистки“.

          image

Ако ме попитате, какво стана след това, ще отговоря: Ами видяха му сметката!

Обратно към споразумението с Иран, на което се възлагат надежди и очаквания, чрез което насаждат страх, но без което световната революция ще бъде спъната като кон, зарязан от стопанина си на пасище.

Докато саудитският старец с кралска чалма има основание да се похвали, на вождовете от Г7 не им отива. Най-малкото, понеже те са група самозванци, оглавяващи държавици, четири от които вече не произвеждат почти нищо, освен оръжия. И не допускат първата икономика на земята – Китай. Освен това, комунистическата страна е и най-големият потребител на въглеводороди. Но зад гърба й надничат Индия, Корея, Сингапур, Виетнам, Малайзия, Мианмар…

Кого устройва цялата тази суматоха, към която непременно трябва да отнесем и опитите за въвличане на Турция, бранеща земите си от бъдещата кюрдска държава? Очакват ни още дни на изпитания. През тях „Европа ще продължи бавно да умира при нарастващото население на света“. За това, както и за много други неща, в продължението.

Сега искам да заявя, че след пет петилетки светът ще изглежда доста различно. Със сигурност Великобритания, Франция и Италия ще са изпаднали доста назад. Пред Япония също не се очертават „светли бъднини“, въпреки мераците й за ядрени оръжия. Напълно вероятно е знамето на САЩ да е намаляло с няколко звездички.                                                                                                image            

Да не говорим, че и сега в държави като Люксембург, Монако, Андора, Дания, Норвегия, Швеция, Австрия, Швейцария, които не са част от подобни „елитни“ групировки, преобладаващата част от населението живее далеч по-елитарно“ от групарите. Както още след Първата световна война Ърнест Хемингуей беше писал в кореспондeнция от Вадуц:

„В Лихтенщайн всички живеят добре с изключение на херцога. Защото него го болят зъбите…“

Самозванците, гащниците – sans-culottes, от Г7, не се уморяват да губят – територии, предприятия, население. Но никога нищо свое, освен онова, което отдавна са загубили – достойнството си.

Тези дни един от най-крупните британски прекупвачи на земя продал 50 огромни парцела в близкото до Лондон графство Кент на… китайски магнат! На свой ред клиентът щял да ги препродаде, но отново на… китайци.

През септември 2014 г. Фъргюс Уилсън, който забогатял от този вид търговия – купуване и препродаване на земя, признал „първо пред “Telegraph Money”, че китайски инвеститори са сред най-заинтересуваните купувачи“. По-нататък разкрива, че е убеден: неговият клиент е „имал зад гърба си в Китай опашка от мераклии за придобиване на английска собственост“.

           image

Та нали т. нар. руски tycoons – все комунисти, комсомолци и кагебисти, износители на несметни парични суми от бившия СССР, превърнаха английската столица в град, непосилен за живот за кореняците лондончани. Според всекидневника на един от тези нашественици, приемани като „приятели“ и „добри инвеститори“ – “The Independent”, всички тези хора трябва „да рекат „довиждане“ на идеята да бъдат част от “property ladder” в Лондон – тя не съществува повече“!

Понятието “property ladder” означава буквално „имотна стълба“. Така от седемдесетте години насам в Англия наричат възможността да замените по-малко и по-евтино жилище с по-голямо и луксозно. Цели три десетилетия тя беше факт. Съществуваше, имаше я. Вече не. Призовават лондончани да продават поскъпналите си апартаменти в столицата и да заминават на север.[89] Където след Маргарет Тачър остана пустош, наподобяваща нашата Северозападна България, която с печална самоирония определяме като Северозападнала. Е, чак такова чудо засега едва ли ще срещнете на Острова. Ние сме страната на Алиса, но откъм о̀пакото. Обратното на чудесата…

Всичко това ми напомня две неща. Първо – една от ранните песни на Елтън Джон. В нея героят не послушал баща си и обърнал гръб на фермата му. Отишъл в столицата, но – слава Богу – не се продал окончателно. Ето защо можел да се сбогува:

          image

„Затова, довиждане, улицо с жълти павета, където обществените кучета вият. Не успя да ме присадиш в твоята мансарда. Връщам се при своя плуг.“

Къде да отидат нашите потомци, чиито предци бяха ограбени от комунистите? Същите, които са в далавера с тези от Г7. Нима тяхната главатарка не е отявлена комунистическа конформистка?

Затова и втората асоциация е за драгоманско-дупнишкия мангал от СССР. Когато беше премиер, драгалевският зет – тази добре планирана „изненада на демокрацията“, препоръчваше на възрастните хора с по-големи апартаменти да ги продават. Да си купуват боксониери в панелните гета, сполучливо наречени „комплекси“. А с разликата в цените да доживеят земните си дни.

Проклятието само напира към върха на езика ми. Ама нека спазя Христовата препоръка…

Тези „лидери“ на все по-осиромашаващия Запад ще решават проблемите не само на своите държави, но и на света?! Как? С какви очи го правят? Например Барак Хюсеинович, който не престава да сочи към Кремъл, сякаш всеки момент ще викне: „Търчете, тамо са раите.“ А зад червените тухли са преките му господари, с които се допитва по телефона. Защото така трябва. Тъй е по сценарий.                                                                                                                                           image  

Божето Барак Хюсеин се събуди по-рано от обичайното за седмия ден. Слънчевите лъчи шеговито галеха лицето му, което беше неподатливо на тяхното влияние. Като ги зърна, се сети – неделя е. И реши, че като всяко еврейско божество има право да си почине на този ден. Затова е неделя – за да не върши нищо. Може да подремне още малко.                                                                                                             image            

Тогава се сети за Иран, споразумението, разговора с кремълския Володя – колко ли смешно почервенява физиономията му от слънцето – за републиканците, за… „Попаднах в неподходящ момент от сценария“, помисли Обама. Защо не му се падна по-кротък мандат, като на Били Лъжеца, както наричаше Клинтън, но само на ум.                                                                                                                                                image           

Все едно чу зова, с който сутрин приветствали „краля слънце:

image

„Добро утро, Ваше Величество. Ставайте. Днес ви очакват велики дела.“

Дали не го беше писал онзи французин – Екзюпери? Все едно. Явно за него – Величеството на света, земното божество – в новото свещено писание не беше предвидена почивка. Дали съставителите са го пропуснали нарочно? Предната година републиканците глозгаха кокалите му цял месец заради партиите голф на оня остров.

  image            

Сега трябва да се заеме със затворите – препълнени са. Ще ги оправи. Белким го запомнят поне с това. Пък и му предстои да отпътува за родната Кения. След това го очаква Етиопия… “The cowboy’s work is never done”, подсказа му неговият вътрешен музикален глас.

Разпъна едновременно ръцете и краката си. Когато ставите изщракаха, се изсули от розовите копринени чаршафи. „Защо на Мишел са сини?“

Нямаше време за глезотии. Нахлупи каубойската шапка и…                                                                                                                                                      image             

Напред към света, който го очаква – него, своя спасител! Света от Тихия океан до Тихия океан. The Pacific century – Новия американски век!

Не – Novum terram order – новия световен ред!                
image
diagnosa.net/



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687697
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031