Блогът на budha2 :: Споразумение за примирие без война /Най-доброто споразумение e което може да се купи с пари

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.08.2015 14:22 - Споразумение за примирие без война /Най-доброто споразумение e което може да се купи с пари

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 702 Коментари: 0 Гласове:

Откакто ги изобретили, парите винаги са управлявали света. Даже имаме израз, който мнозина смятат за народна поговорка. А той е излязъл изпод перото на Алеко Константинов:

„Парица е царица.“

И се отнася до… САЩ. В нюйоркска кръчма авторът среща сърбин и баварец. Двамата вече са станали американски граждани.

„… Искрено, с гордост се наричат американци. На бившето си отечество гледат като на нещо останало някъде там, далече, в мъглата.“ Алеко схванал, че за комшията – „за бай Неделковича, не е безизвестно какво се върши и в нашия забравен край…

„Аз почнах да изказвам своето възхищение от американската свобода, равноправие, от държавното им устройство, от общинското им самоуправление, от всичко туй, което ме е възхищавало при четението книжки за Америка; но бай Неделкович ме обля със студена водица, като захвана пък той да ми разправя, че „овде е таква велика корупциjа, що jе нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас“. Тази е най-благодарната тема за американците, както за устното, така и за печатното слово. „Вѐлика корупциjа“ – повтаряше бай Неделкович, като ни сочеше на раните, които раздира в обществения организъм на Съединените щати жаждата за злато.

Разправи ни той за подкупността на администрацията, на общинските власти. За грамадните злоупотребления с предприятията и обществените постройки. „С злато можеш купити и самог президента.“ В течение на тези разкази, които ме смутиха и ме накараха да се замисля, докторът ме гледаше под очилата си с една язвителна мефистофелска усмивка, като че искаше да ми каже: „Е, как си? Чуваш ли? Видя ли, че и в Америка е същото…“ Ох, хич не ми сгряваше сърцето туй „и в Америка е същото“!…“

По-често да бяхме се връщали към класиците ни, а?

От какъв зор китайските комунисти ще воюват със САЩ и Запада въобще? Те го купуват. Една след друга европейските икономики падат в кошницата на пекинската червена номенклатура. Тя вече не е само тамошна, а интернационална, световна. А Западът я подхранва, грижи се за нейното образование. Всяка година около половин милион китайчета заминават за САЩ и Европа, за да учат в най-престижните университети. Освен това, на свой ред, западните архикапиталисти отдавна са в Китай. Вземете Ротшилдови…

Тъй че онова, което ви представяха като Марксова мечта, е факт. Комунизмът е на път да постигне пълен триумф, да завладее цялата планета.

Още през 1971–1972 година американският елит – разбирайте не само политическия, тъй като социалистът Дейвид Рокфелер предвождаше финансово-икономическия, сключи мирно споразумение с председателя Мао. Без двете страни да водят война. Рядък случай!

Оттогава наблюдаваме първата показна конвергенция. Който имаше акъл, го прозря. (Съжалявам да го кажа, но с изключение на четири месеца в средата на 1990 г., изобщо не се хванах на политическата демагогия и на нейните измами, довели до настоящия резултат.) В рамките на пропагандното затъмнение досега Китай и Западът си разменят обвинения и реплики. Понякога – твърде остри, на пръв поглед – изглеждащи болезнени. Но нещата продължават, сякаш нищо не е било изречено. Никой не се засяга. Зад медийната мъгла далаверата за трилиони върви с пълна сила. Изобщо не е секвала.

В интерес на истината, същото важи за отношенията между Москва и големите западни столици. Какво повече знаят от нас техните лидери, че така настървено са се насочили към космоса? И дори да се замерят камъни, винаги да действат заедно, в разбирателство и сътрудничество.

Ако вярвах на товарищ Ленин, щях да приема, че е бил прав, когато предвидил:

„Капиталистите ще ни продадат въжето, с което ще ги обесим.“

Всъщност, това е по-скоро удобен израз, приписан на Илич, за да звучи по-авторитетно при цитиране. Но незапознатият с истината за световните дела и политика ще открие смисъл в него. Нещата изглеждат така, като че ли китайските комунисти крадат най-новите западни научно-технически открития. Законодателството им е протекционистко, но освен мъркане, не среща отпор. Ниският курс на юана прави от китайската промишленост най-могъщия агресор. Но в отговор Пекин не получава нищо повече от призиви за прилагане на пазарен подход. Санкциите са за други. Не е ли чудно?

Върнете ли се към онези дефиниции на комунизма и социализма, които не веднъж съм ви представял, ще стигнете до извода, че всичко си е на мястото. Централният комитет на Китайската комунистическа партия действа като челен отряд, като авангард на интернационалното Братство. Неговите ходове облагодетелстват най-големите и най-влиятелните корпорации, чиято националност няма как да определите.

Колкото и да не им се ще на някои да разкрият цялата фактология, информираните хора са наясно: Китай е първата икономика на света. Също така разполага с третата по големина и потенциал армия на земята.

Китайската комунистическа партия прави всичко необходимо, за да запази и затвърди Системата. Онази система, която прави и западните лидери още по-богати и влиятелни. Никога не го забравяйте: Конвергенцията е за елитите, не за народите. Няма капитализъм. Нито социализъм, освен тук-там на Запад.

„Има само една холистична система на системите! Една огромна и необятна, самоизградила се, взаимодействаща вътре в себе си, многовариантна, наднационална власт на доларите! Петродолари, електродолари, много и всякакви долари. Райхсмарки, рубли, лири-стерлинги и шекели! Това е интернационалната валутна система, която тотално определя живота на тази планета. Това е природният ред на нещата днес. Това е атомната и податомната, и галактичната структура на нещата днес…

Ние вече не живеем в свят на нации и идеологии. Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес.“

Ако чак толкова държите на термините, светът е във фазата на корпоратокрацията.

Свържете току-що узнатото със „спорното“ споразумение между САЩ, техните „съюзници“, включително Русия, и Иран. Казват, че то датира отдавна. Други твърдят, че е от две години – максимум – от две и половина. Как да установим истината, като не разполагаме с документи? Но защо ни е мозъкът? Да проследим събитията и да обобщим резултатите от тях.

Когато Саудитска Арабия задочно показа зъбите си на САЩ в сферата на добивите и износа на петрол, се заговори за затопляне на отношенията между Вашингтон и Техеран. Случи се „Арабската пролет“, помела Либия, Сирия, Йемен, отчасти Тунис и Египет. Разрухата в Ирак беше факт.

Всичко това – на фона на израстването на нов „гигант“ – Ислямска държава. Кой не знае, че саудитците стоят зад катастрофата в Йемен, и също така зад това ново образувание? Както и американците.

Станаха събитията в Украйна. Те трябваше временно да изолират Русия от епицентъра на основното – напредъка на световната революция през Близкия изток към Азиатско-тихоокеанския регион. Без да забравяме Африка. Там нещата тепърва предстоят.

Не след дълго ръководителите на Г8 решиха, че ще заседават като Г7… Путин си накриви капата. Наложиха му санкции, а той не се оплаква. Санкциониращите реват.

Колкото и да е смешно, нека припомня само два факта. Първо, онова интервю, което точно преди дванадесет месеца, на 3 август 2014 г., американският президент даде пред списание “The Economist”. И единствено тук беше представен откъс от него.

В него Обама обяви, че Русия не е враг на Съединените щати. Но разкри, че новата сериозна заплаха пред света се нарича Китай. И призна – стратегическата цел на външната политика на неговата страна е Азия. Но тактическото й реализиране трябва да премине в схватка за присъединяването на Африка към т. нар. нововъзникващи икономики. Нещо, което предрекох преди близо осем лета от телевизионния екран. И слава Богу, има зрители, колкото и да са малко, които все още помнят. Защото са били впечатлени.

Второ, освен че действаха заедно в преговорите с Иран, САЩ и Русия са като скачени съдове, като близнаци в изследването на космоса. Преди десетина дни телевизионната станция на НАСА показа в пряко предаване, как „руският кораб „Союз“, превозващ трима нови членове на екипажа на международната космическа станция, излезе в орбита…

„Руският космонавт, ветеранът Олег Кононенко, новобранецът астронавт Кейл Линдгрен от НАСА, и японецът Кимия Юй бяха изстреляни на борда на руската ракета „Союз“… от космодрума Байконур в Казахстан…

Пристигането на Лингрен, на Кононенко – на 51 години, и на 45-годишния Юй, за първи път от шест седмици връща космическата станция към пълен екипаж от шест члена.

„Очакваме да видим много от тях“ – призна Скот Кели, американският инженер за полета…“

Нищо ли не ви смущава? На земята, несекващо напрежение, размяна на обвинения, дори на обиди, едновременно с това преговори, в които враждуващите са от една и съща страна… В космоса пълно сътрудничество?! Нещо не е както ни го представят, май. Най-доброто споразумение, което може да се купи с пари, за да осигури още пари Тази непоследователност впечатлява не малко познавачи на геополитиката. Толкова осведомен автор, какъвто е уважаваният от мен Робърт Фиск, също проявява склонност да попадне в капана на илюзиите. Само и само да не допусне две неща: Да бъде обвинен, че разпространява „конспиративни теории“. Навсякъде това е равносилно на творческа и публична смърт. На Запад – повече, в сравнение с тук. И на второ място, сам да не повярва, че онова, което обявяват за плод на нечия фантазия, е истината. Имам убеждението, че дълбоко в душата си той знае какво е вярно. Но пази статуквото, за да оцелява.

Та той озаглави свой коментар така:

„Ядреното споразумение с Иран: Америка зае страната на Иран – за да предизвика яростта на Израел и Саудитска Арабия.“

Като си остави една вратичка:

„Обама приветства един „по-обнадеждаващ свят… с възможност за придвижване в друга посока.“

Накъде води посоката на надеждата? Към единното световно правителство, имплантирането на чипове и превръщането на земните жители в роби, докато роботи вършат работата им?

Все поради изтъкнатите причини, израелският коментатор Яков Кедми, достатъчно осведомен шпионин, бивш началник на секретната служба „Натив“, въвежда в заблуждение своята нарастваща зрителска аудитория. Съзира „ръката на Вашингтон“, която иска да хване за гушата Русия, за да предотврати „ръката на Москва“ да предприеме… Ако перифразирам блатная частушка, ще излезе, че:

„Корабль летит в космосе, его мотор работает. Мы на улице сидим и картошку лопаем.“

Никой от двамата не дръзва да погледне, да види, да прозре и да изнесе на светло цялата истина. Все пак, Яков Кедми прилага по-разумни аргументи.

youtu.be/52u2g4kWHBM

Китай и САЩ са една държава. Какво като не е обявена официално пред човечеството? Нима Яков Кедми е забравил, че поне десетилетие преди заявлението за основаване на Израел през май 1948 година тази държава фактически съществуваше? Имаше армия, специални и жандармерийски части, даже беше предложила сътрудничество лично на Бенито Мусолини и Адолф Хитлер!

Доста преди това в Ню Йорк функционираше Еврейската телеграфна агенция, станала основа на израелската. Евреите в Палестина се изолираха в отделни селища. Използваха местното население – палестинците – като работна ръка. Разплащаха се – не винаги и не редовно – с милионите, предоставени от еврейската Номенклатурия, съществуваща по света.

Огласяването на еврейската държава беше формалност, която беше въпрос на време. За него най-много помогнаха Йосиф Сталин и Андрей Громико. Отново СССР оказа най-голямо съдействие на израелците чрез доставки на оръжие във войната от 1948 година.

Вярно е, че сегашната цел на САЩ е друга и другаде. Иран е етап и спокойствие при преследването на главното – овладяването на Азиатско-Тихоокеанския регион. Ако желаете, приемете формулировката на Кедми – на Шанхай.

Около три седмици по-рано, след посещението на Джон Кери в Сочи по американска инициатива, той разсъждаваше другояче. В думите му се съдържаше повече реализъм.
youtu.be/S9nGeogid7s Последното важи за всички държави. Навсякъде поставят във властта едни и същи марионетки, чиито приказки и действия са резултат от суфлирането и движението на ръцете на техните кукловоди.

„Регулирането“ на положението в Сирия е свързано като в скачени съдове с евентуалното основаването на кюрдска държава. Да речем, че зависи от реализацията или изоставянето на този проект. Обаче, докато споразумението с Иран още не е факт, в региона се води друга гражданска война – в Йемен. Тя има пряка връзка както с Техеран, така и с Рияд. Предстоят сериозни промени в разположението на силите и в ситуацията в Близкия изток.

Което стряска консервативните режими като тези в Израел и Саудитска Арабия.

Както знаете, след финалния акорд на преговорите във Виена Бенямин Нетаняху привика американския министър на отбраната. На път от Йерусалим за Джеда Аштън Картър се отби в саудитската столица. Където срещна същата словесна стена.

Крал Салман се подреди до израелските ръководители. Той „изрази съмнение относно утвърждаването на ядреното споразумение. Освен това оспори механизма за връщане на санкциите, ако Иран наруши условията…

Сунитското ръководство на Саудитска Арабия гледа на предимно шиитския Иран като на свой главен враг. Двете страни се сблъскаха пряко във въоръжените конфликти в Йемен, Сирия и другаде.

В своите безкрайни речи, изобличаващи споразумението, г-н Нетаняху намекна за загрижеността на саудитците…

„В Израел и в много страни в Близкия изток има широко съгласие – това е лошо споразумение, на което трябва да се противопоставим“ – заяви той в реч в Кнесета в чест на Матео Ренци, гостуващия италиански министър-председател.“

Не за успокоение държа да изтъкна: Когато Братството реши, може да постави „най-демократичната“ и „най-великата военна сила“ в унизителното положение на тукашната псевдо България. diagnosa.net/

Нагоре