Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2015 13:44 - Пропаганда: От „европейското единство“ до „транстихоокеанското партньорство“
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 852 Коментари: 0 Гласове:
1



                                                                              Истинско допитване до британците, родени на двата острова, би ви доказало: те смятат Уинстън Чърчил за най-великия им сънародник. Именно той практически въвежда първите концентрационни лагери. Сетне, съюзявайки се със Сталин, предава източноевропейците на Съветите. Макар да знае добре, какво представлява тяхната система.

image

Личи от прословутата му статия, озаглавена „Ционизъм против болшевизъм: Борба за душата на еврейския народ“. (Вижте илюстрацията.) Тя е публикувана още през 1920 година. В нея той пише:

„В драстичен противовес на цялата тази сфера от добронамерени еврейски усилия влизат кроежите на „интернационалните“ евреи. Поддръжниците на този зловещ заговор са предимно хора, изплували от несретното население на държави, в които евреите са преследвани на расова основа… От времето на „Спартак“ (Адам Вайсхаупт) до Карл Маркс и дори до Троцки в Русия, Бела Кун в Унгария, Роза Люксембург в Германия и Ема Голдман в САЩ тази световна конспирация за събаряне на цивилизацията и изграждане на общество на базата на застой в развитието, завист и неприязън, и невъзможно „равенство“, непрестанно е укрепвала и се е разраствала.

Тя е оказала – както съвременната писателка г-жа Уебстър така добре описа – определено значима роля в трагедията по време на Френската революция. Тази конспирация е в основата на всяко подривно движение през ХIХ век, а сега най-сетне тази банда от особени личности, събрани от подземния свят на големите градове в Европа и Америка, сграбчи руския народ за косите и се превърна на практика в неоспорим господар на тази огромна империя.“

Което не попречи Чърчил по време на срещата в Москва през октомври 1944 г. да доуточни размерите на отдавна уговореното предателство на Запада спрямо народите от Изтока. Тогава, като британски премиер, той слага на масата офертата за възприемане на принципа за „свобода при налагането на влияние върху… Източна Европа… Предлага 90 на сто съветско влияние в Румъния, 90 процента британско влияние в Гърция, 75 на сто съветско влияние в България и разделяне [на влиянието] в Югославия и Унгария в пропорция 50 на 50. Макар да изглежда цинично, това беше мълчаливо признание на стратегическите и военните факти.“

      image

Какво ще рекат финалните слова? Признание за победата на Съветска Хазария във Втората световна война? Кой пише историята? Победителите. Кой определя следвоенния ред, правилата за развитие на света? Отново победителите.

Както се казва в дикторския текст на руския филм „Обикновен болшевизъм“:

„В Германия бяха разгромени Хитлер и фашизмът, но германският народ спечели. У нас народът победи, но спечели болшевизмът.“

Скоро след непростимия акт на предателство на народите от някогашната Източна Европа – днес Централна, на 5 март 1946 г., във Фултън, щата Мисури, пак „сър“ Уинстън произнася прочутата си реч, в който обявява:

image

„От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатика една желязна завеса се спусна през Континента. Отвъд тази линия лежат всички столици на древните страни от Централна и Източна Европа. Варшава, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – тези прочути градове и принадлежащото им население вкупом са погребани в онова, което трябва да нарека съветска сфера. И всички са обект, под една или друга форма, не само на съветско влияние, но в много висока степен и в доста случаи – на увеличаващо мащабите си господство от Москва…

Доминираното от руснаците полско правителство беше насърчено, да предприеме значителни и погрешни нашествия срещу Германия. И сега то извършва масови прогонвания на милиони германци в печални и невъобразими размери. Комунистическите партии, които във всички тези източно-европейски държави бяха твърде малки, се оказаха издигнати до превъзходство и власт, далеч надхвърлящи броя на техните членове. Навсякъде те се стремят към тоталитарно господство. В почти всички случаи надделява полицейското управление. И следователно, с изключение на Чехословакия, няма никаква истинска демокрация.“

Какъв цинизъм! Умът не го побира.

Онзи, който предаде „всички столици на древните страни от Централна и Източна Европа. Варшава, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София – всички тези прочути градове и принадлежащото им население“, за да бъдат „погребани в съветската сфера“, се тюхка за дереджето на собствените си жертви! Като удобно е забравил, как след като на 5 септември 1939 г. родината му поставя началото на Втората световна война, заедно с мижитурска Франция обявявайки война на Германия, тъкмо той е обещал на поляците „да ги върне в лоното на демокрацията“! Какво ли е разбирал comrade Уинстън под „истинска демокрация“?

За да се стигне до съвременните не по-малко безнравствени изводи, според които:

„На този фон даже Сталин изглеждаше по-добър приятел на Полша, тъй като имаше сериозни интереси в нея.“

image

Това не издава ли, че още, когато са произнасяли „демократичните“ си заклинания за съдействие, „милите“ западняци са изтрили дадените обещания от паметта си и повече не са се вълнували от съдбата на поляците?

Някои автори се мъчат да оправдаят Уинстън Чърчил и Франклин Д. Рузвелт, които нямали никаква друга възможност, освен да приемат исканията на техния тогавашен съюзник, съветския премиер Йосиф Сталин. Така се стигнало до сделките в Техеран, Ялта и Потсдам. Московското предателство не се споменава.

Нито останалите факти, от които се замайва главата: Създаването и извеждането на власт на трите диктатури: комунистическата в СССР, фашистката в Италия и националсоциалистическата в Германия!

Американските доставки на заводи, машини, съоръжения, оборудване, оръжия, превозни средства, храни, облекла и т.н., за СССР, започнали далеч преди войната. Американо-британската финансово-материална помощ за комунистическите терористи в Европа, както и обучението на тези професионални убийци. Едно от най-важните: Пълното съдействие на САЩ при създаването на съветската атомна бомба.

Дали не е имало начин? Или…

„Изглежда ясно, че преди нацисткото нахлуване в СССР в средата на 1941 г. Франклин Д. Рузвелт нямаше никакви илюзии относно естеството на Сталиновия режим в тази огромна страна. В реч през февруари 1940 г. пред представители на Конгреса на американската младеж, той изтъкна:

   image

„Съветският съюз, както знае всеки, който притежава смелостта да погледне фактите направо, е ръководен от диктатура толкова абсолютна, колкото всяка друга диктатура на света. Той се съюзи с друга диктатура и нахлу в съседна страна,… която е безкрайно по-малка.“

Преди това, по времето на Сталиновата инвазия във Финландия в края на ноември 1939 г., в частен разговор Франклин Д. Рузвелт изрази страха си и отбеляза:

„Никое човешко същество не е в състояние да каже, какво ще е следващото, което руснаците ще предприемат.“

Рузвелт следваше министър-председателя Уинстън Чърчил в признаването на жизненоважната роля на СССР в наистина Херкулесовата цел за разбиване на нацистка Германия, която вече имаше достъп до европейските ресурси.“

Какво излиза? През цялото време шляещият се между Либералната и Консервативната партия масон, изгарящ от жажда за премиерския пост, с други думи – страдащ от „комплекса за властта, вождисткия комплекс, хомосексуалния комплекс на другаря Ленин“, съвсем съзнателно е мамел както британците, така и другите народи. Обаче пропагандата му е изградила напълно различен – и нереален – образ. Не на измамник, безскрупулен лъжец и сметкаджия, а на… „най-великия британец“?!

А дали наследниците на Чърчил и Рузвелт, съответно Дейвид Камерън и Барак Обама, са се еманципирали от „жизненоважната роля на СССР в наистина Херкулесовата цел за разбиване на нацистка Германия“, можем да се досещаме – не. Изисква го сценарият, такава е играта. Затова на 9 май 2015 г. не се качиха на трибуната на Мавзолея на Ленин, а не за друго. Какво освобождение, какви двайсет стотинки? След малко ще проверим, колко „еманципирани“ от Москва могат да бъдат висшите британски и американски ръководни дейци.

  image

Преди почти седем десетилетия Чърчил вербално разсече Европа от „Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатика“, тоест – от Севера до Юга. Днес на политико-икономическия хоризонт се задава същото. Друг въпрос е, дали имате достатъчно зорък и ясен поглед, за да го видите. Преди три десетилетия ни залъгваха с дрънкалки, които дрънчаха за „Европа от Атлантика до Урал“. Казано по Горбачовски – „за строителството на общоевропейски дом“.

Но нали тъкмо това беше заложено в плана „Монѐ“? Отмениха ли го? Защото чувам, че под сурдинка вече натрапват Транстихоокеанското партньорство…

diagnosa.net/



Гласувай:
2
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6642226
Постинги: 4190
Коментари: 1127
Гласове: 1556
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031