Днес в Украйна честват 24-та годишнина на независимостта на страната. Този път парадът е само пеши, тъй като бюджета е оскъден, пък и техниката в момента е по-нужна в Донбас.
Е, независимостта е хубаво нещо, повод за гордост. Естествено при положение, че реално си независим, а не просто го заявяваш и сам си вярваш. В случая с Украйна засега имаме само голи заявления.
Например по данни на украинските медии щатския посланик Пайет се среща с президента Порошенко почти всяка седмица и почти веднъж на две седмици с премиера Яценюк, за да даде строги инструкции, да изслуша докладите на двамата и да обсъди кадровите решения. Затова и някои на шега наричат американския посланик "генерал-губернатор". И това не е много далеч от истината.
В Киев говорят за "единна Украйна" като в същото време в страната се води гражданска война (която част от населението упорито не иска да признае), Порошенко нарече Донбас "Мордор", жителите на региона се възприемат от част от сънародниците им от другата страна на Днепър едва ли не като чужденци, хора които живеят в някаква паралелна реалност. Така че за какво единство може да говорим?
В социалната и икономическа сфера положението също е печално. Украйна постави и световен рекорд по спад на БВП с астрономическите -35%, което е едно от главните "достижения" на самостоятелната страна. При това за този спад не е виновна войната, процесът продължава последните две десетилетия. Последната година и половина просто добави контраст.
Бъдещето на независимата страна също не изглежда никак сигурно, не само заради деструктивните процеси в нея, но и заради настроенията на населението. Младото поколение, тези които трябва да строят бъдещето на страната, в по-голямата си част при възможност биха емигрирали (делът им е към 60% и този показател расте предвид лошите условия и липсата на изгледи за подобряване).
Независимостта значи и голяма отговорност, но именно с това кой ще носи отговорност за всички поразии, направени до сега, има голям проблем. Сегашните киевски власти и олигарси са заети с разпределението на последните останали активи, след което повечето от тях ще заминат в чужбина да изживяват спокойните си и сити старини. Населението, което няма как да замине нанякъде, за съжаление ще трябва да поеме последствията и да продължава наивно да се надява, че някой ще дойде "да го оправи". Не знам обаче кой би могъл да е този спасител освен... Господ.
Така че ден на украинската независимост имаме, а реална независимост нямаме. И, което е най-печално, никой не се стреми да придобие тази независимост. В Брюксел и Вашингтон знаят по-добре. Все пак "Украина це Европа"...