Блогът на budha2 :: Тъй учат евреите и комунистите – силно да любят и мразят/Човек може да не харесва системата на Хитлер ...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.09.2015 20:21 - Тъй учат евреите и комунистите – силно да любят и мразят/Човек може да не харесва системата на Хитлер но да се възхищава на неговите патриотични постижения

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1453 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.09.2015 20:32

Верноподаникът Александър „Остап“ Борис „Бендер“ Джонсън ще бъде възнаграден по достойнство. Засега – със седалка в Камарата на общините. По-нататък – навярно с поста председател на ЦК на КПВ. Та съвсем да заприлича на друг председател – Мао. Дали притежава и останалите качества на китайския ръководител?

Той съществува на този свят, изцяло съблюдавайки лозунга на “Ashley Madison”:[Канадска компания за уреждане на срещи с цел брак или просто за приятелство, действаща единствено в интернет.]

„Животът е кратък. Създай любовна връзка.“

И той върши точно това. Мъчи се да демонстрира love. But without sex and even marriage,[Любов, но без секс и даже брак, англ.] както се проповядваше в стара реклама на пиратското Radio Luxembourg.

На първо място брани кралицата. Зер, да си имаме уваженията. Борис ли не знае кой е сред главните действащи лица в пиесата с напрегнато действие, посветена на ръководенето на света? Бай ви Джонсън не е балама, знае какво да прави.

„Да живей Нейно Кралско Величество!

Виждаш ли как викам да живей, пък ти си взел да казваш, че съм бил против. Завиждаш ми, да те вземе дявола. Знайш си ти, че ако вземем да се надвикваме, не се знай кой кого ще надвика. Па и за почитание ако дойде думата, аз пак не се давам. Ти ще цалунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще цалунеш скута, аз – краката; ти ще цалунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?“[76]

Като Бай Ганьо, и Бай Джонсън няма време, за да стои в опозиция. Във въображението му лейбъристите израстват като митично чудовище:

„Новият лейбъристки механизъм… наистина изглежда така, сякаш трябва да приключи безскрупулния звяр, който спечели три изборни победи, и на сбогуване покоси с терор сърцата на торите. Възможно ли е това да е истина? Възможно ли е да е станало? Те действително ли предлагат Нейно величество да бъде поведена от Джереми Корбин?“

How is it possible? How dare?[78]

Когато се мъчи да изобрази лика на Корбин, Борето Джонсън неусетно рисува собствения си портрет – на ярък, но не блестящ, комунист:

„Това е човек, който в продължение на повече от 30 години е правил политическа кариера, без изрично и открито да е бил в Спартакистката левица. Той е фрондист, представител на бягащото в полутръс крайно малцинство, влюбен в опозиционизма, който не се е покаял. Той никога, даже в най-дивите си мечти, не си е представял, че може да бъде лидер на онова, което беше – до тази година – една от главните управляващи партии; а сега се радва на величествено доверие в себе си.“

Защо посочих, че лондонският кмет рисува собствения си портрет? Тъй като, описвайки „вечния опозиционер“ Корбин, той, без да разбере, нахвърля основните щрихи на собствената си натура – неизменен опортюнист, който никога не се отчайва и не се спира пред нищо.

Young Queen Elizabeth on a Night Out
В своя верноподанически унес Борето кокетничи с Бъкингам:

„Не допускам и за секунда, че кралицата ще прочете тази статия. Както не забелязва и други публикации на мимолетните медийни шмекери. Наистина се надявам, да не го стори – понеже има далеч по-важни теми. Но може би има някакъв начин същината да й бъде предадена от придворните; възможно е да бъде добавена към резултатите от конните надбягвания и т.н., и поставена върху сребърен поднос или нещо подобно – не защото мнението е мое, но понеже, като предлагам това предано известие на Нейно величество, обзалагам се, аз съм придружен от милиони читатели на “Telegraph” и от още повече разгневени милиони по цялата страна.

Нашето съобщение се отнася до обнародвания неотдавна видеозапис на самата нея и на нейната сестра, майка и чичо, играещи в градината преди около 80 години. То е следното. Ако за една микросекунда сте били засегнати от този филм, Гос-жо, по-добре НЕДЕЙТЕ. Ако сте получили и най-малкия спазъм на раздразнение от журналистите, които по някакъв начин са се сдобили със семейното филмче, по-добре НЕДЕЙТЕ. Не се тревожете. Те вършат само онова, за което им плащат. Това е напълно в природата на звяра.“

Опа! Отново опряхме до „звяра“! Изглежда това е вид фикция, от която товарищ-yoldaş-כאַווער кмет не е в състояние да се избави. По-значимото е самото унижение, което се родее с Бай-Ганьовото, но отива отвъд. Стига до верноподаническото гъзолизане на другаря Любомир Левчев – емблемата, знамето на априлската поезия.

Дългогодишният гаулайтер на писателите в общонационален мащаб, членът на ЦК на БКП, дава примера, който са длъжни да следват всички, за да успеят. В изблик на онова, което всяко нормално същество ще приеме за проява на крайно безчестие, уважаваният и днес придворен поет на диктатора въодушевено, с „априлски“ патос изрича:

„Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали… Не може да ми забраните да ви обичам, другарю Живков.“

Тъй учат евреите и комунистите – силно да любят и мразят. Ако е възможно – още от люлката! Опортюнизмът е израз на химерната „обич“. Но е понеже не е реално, чувството е изменчиво. Омразата води до тероризма, насилието, демонстрирането на превъзходство… И двете са израз на екстремен егоизъм.

Но в своя стремеж да увери кралицата в личното си верноподаничество Борето Джонсън вади признания, които не са много за показ в „свободния“ свят:/Не може да ми забраните да ви обичам, другарko/Кралице/

„Кой отиде в Германия след нахлуването и се завърна, подмамен от Хитлер, когото нарече „роден лидер на човечеството, магнетична динамична личност с една единствена цел в ума, с непоколебима воля и смело сърце? Това беше човекът, който ни водеше към победата в Първата световна война; един от основателите на социалистическата държава,[82]; фигура, която масово почитат заради работа й в полза на бедните и нуждаещите се във Великобритания. Това беше бившият министър-председател [евреинът] Лойд Джордж, който в същата статия, предизвикваща повръщане, продължи да нарича германския лидер „Джордж Вашингтон на Германия“.

А Лойд Джордж не беше сам в своята погрешна оценка. Кой редактор на голям и патриотичен национален вестник подкрепяше укротяването – политиката на предоставяне на Хитлер на свободата да се справи с всичко? Стъпка напред – Джефри Доусън, съдружник в „Задушница“ и главен редактор на “The Times”. След ремилитаризацията на Райнланд той публикува челен материал, в който разясни, че това означава „шанс за възстановяване“. Той беше толкова прогермански настроен, че през 1937 година заяви, как прекарва вечерите си в разглеждане на документални доказателства, и „изваждайки от тях всичко, което ще накърни германската чувствителност, и допълвайки ги с малки неща, предназначени да успокоят немците“.

Разбира се, Доусън също беше невинен – в смисъл, че не е могъл да си представи, как Хитлеровите концентрационни лагери като Дахау, който беше открит през 1933-а, щяха да станат нарицателно за ужас; и действително, “The Times” твърде разумно промени своя тон още когато войната избухна.

Всичко, което се опитвам да покажа, е, че заблудите относно Хитлер съществуваха даже сред най-умните и добре образовани възрастни, и дори сред онези, които щяха да станат неговите най-върли противници. Тъй че, ето го моят последен въпрос. Скоро след като Хитлер навлезе в Судетската област, един прочут държавник направи изключително изказване.

„Човек може да не харесва системата на Хитлер, и въпреки това да се възхищава на неговите патриотични постижения“ – заяви този британски политик през ноември 1938 година. – „Ако нашата страна беше победена, вярвам, че щяхме да намерим толкова упорит и твърд герой, за да възстанови куража ни и да ни поведе обратно към нашето място сред народите.“

Кой изрече това? Е, всички знаете отговора – това беше Уинстън Чърчил, разбира се. А, ще речете, че ние сме извадили от контекста думите на Чърчил; намерили сме една несигурна бележка, която по никакъв начин не би трябвало да бъде изваждана от неговите ясни и далновидни предупреждения за реалната заплаха от Хитлер и нацизма. И сте прави. Всичко е в контекста, контекста, контекста.

Две малки момиченца очевидно лудуват наоколо, заедно с тяхната майка, а също така – навярно – и с техният чичо Едуард, макар той да е изпитвал престъпна симпатия към нацисткия режим. Това е време, когато хората са се майтапели с нацистите и с техните помпозни и нелепи маниери… Винаги оттогава хората са се шегували с нацистите…

Има ли някой, който не може да си спомни малчуганите на някоя сцена, размахващи ръце по този начин [в нацистки поздрав]? И това е след войната, след ужаса, който беше изложен на показ. В наши дни хората плащат висока цена за шегите. Помислете за сър Тим Хънт. Но той поне беше възрастен, който разбираше какво говори. Младата бъдеща кралица не е имала никаква представа за съвременното значение – ни най-малка – на нейния жест. А днес тя напълно заслужава общонационална вълна на любов и възхищение.“

Туй то. „Всичко е в контекста, контекста, контекста.“ Този контекст показва докъде води измамата. До принц Хари, който не веднъж се появяваше в нацистка униформа.[86] Може би пак „на шега…“

На майтап ли Джордж, кралският наследник, синчето на херцогинята и херцога на Кембридж, беше… обрязан? За да е като кого? Като обрязаният фюрер на Третия райх или подобно на обрязания генерален секретар на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и ненадминат кървав диктатор на СССР? Пъклената операция извърши същият равин, който преди повече от шейсет години е обрязал дядото на невръстния Джордж, престолонаследника принц Чарлз. Медиите на Острова се опитаха да изкарат това „една от странностите на кралското семейство“.

Обаче наяве излезе обстоятелството, че бащата на Джордж и неговият чичо принц Хари не са обрязани. Майка им – принцеса Даяна, не позволила. Не малко автори са на мнение, че това е била една от главните причини за неприязънта на кралица Елизабет ІІ към тази своя снаха. Някои стигат до там, че отдават на този отказ нейната ранна и трагична кончина.

Нито веднъж не зърнахме някой от кралското семейство, надянал униформа на военен от Червената армия. Защо? Понеже тя е изконното „добро“ и с нея майтап не бива? Пари. Бият през ръцете…

Ако нямахме свидетелствата на Дъглас Рийд, Пол Расиние, Бенджамин Фрийдман, откритията на Дейвид Ървинг, Лени Бренър, Чарлз Хайъм, Дейвид Коул, Едуин Блек, на още редица други смели и честни автори, може би щяхме да приемаме всяка измама, поднасяна ни от учебниците и медиите като чиста истина. Прочее, съзнанието на преобладаващото мнозинство от хората както по света, така и тук, все така е обхванато от халюцинациите на официалната „история“, на практика – пропаганда. Медиите са вид оръжие, но и наркотик.

„Разбира се, Доусън също беше невинен“, настоява Аликзандър Борис Джонсън. Ако опитате да поставите на дневен ред въпроса за престъпленията на комунистите, за декомунизацията и въздаването на справедливо възмездие на червените фашистки убийци и мародери, ще ви тапицират с всевъзможни етикети, смятани от народните маси за обидни. Кажи истината, или някой ще я изрече вместо теб[Стефани Клайн, еврейка, напредваща американска писателка. ]

Смятащ се за дясно мислещ коментатор оценява шайката от опортюнисти „а ла Борис Джонсън“ в „ляво“ издание:

„Половината от поддръжниците на Корбин, които съм срещал, го виждат просто като съвременен политически poltergeist, човек, неспособен „да удостовери достоверното“. Той е един от онзи новопоявяващ се спектър от политическо люде, който приема Алекс Самънд, Найджъл Фераж, Борис Джонсън и Доналд Тръмп. Те минават през проверката на банкетите, през проверката на асансьора, и са хората, с които най-много искате да се запознаете. Да бъде „не политик“ става ключово качество за една политическа кариера.“

Политик ли е Алековият герой? Не, но изгарял от мерак да стане. Защо? Понеже „келепир има в тия работи“! Що да стори Борис Джонсън, сиромах? „Набуташ ли келепир, дръж го с двете ръце, ами!“Дядо му, мюсюлманинът-дьонме, който довтасал от Отоманската империя, правел свещи. Той прави политика. Поколенчески промени…

Но Борята гледа по-нагоре, към върха на Консервативната партия. Смята го за обещан нему. А бившият главен редактор на „десния“ лондонски “The Times” Саймън Дженкинс доразкрива причината за посоката, накъдето е отправен Донсъновият взор:

„Лейбъристите са фаворитите за спечелването на кметските избори в Лондон догодина, което ще превърна един от кандидатите – Тереза Джоуел, Садик Кан или останалите – в най-овластената лейбаристка фигура в страната. Абсурдно е, че с оглед на израстването на партийния лидер, тази персона ще трябва да стане депутат, както Борис Джонсън при торите. То е като изискването един полицай да стане масон, преди да го направят началник. Подобни „предварителни скрити изисквания“ би следвало да са отживелица в съвременната демокрация.

Тачър обичаше да казва, че най-много се гордее с това, че е създала Лейбъристка партия, която можеше да избере Блеър за свой лидер.“

Бедният Саймън, не му достига потенциал, за да проумее, че всичко е като в блудкава песничка от тукашен пропаганден комунистически сериал, чийто главен сценарист – ченге – е провъзгласен за… „архиантикомунист“! Всички „тях червеното знаме роди ги“. Флагът на Партията – издигнат от „Спартак“ – Адам Вайсхаупт, и „Червен щит“ – Ротшилд, преди това – Майер Амшел Бауер. Същата Тачър беше менторка на друг такъв послушник – Михаил Горбачов. Кой да се интересува?…

Като верен следовник на лозунга на “Ashley Madison”, Борето Джонсън не престава с любовните афери.

Наред с кралицата, се залюби с китайците. До там, че си въобрази – като облак може да засенчи Le chancelier Soleil. По време на посещението на Джордж Осборн в Пекин през есента на 2013 г., „милият“ Борис не се отделял от канцлера. Даже се опитал да го измести от авансцената. Направо дотегнал на приближения до Нат Ротшилд действителeн британски министър-председател.

Казват, че „Борис Джонсън не може да свали ръце от китайските небостъргачи“. Ама те се оказаха част от грамадния балон, надут все по заръка на онези сили. Нещо, което скромните медии, без особено влияние, като тази например, взеха да разкриват и дори да демонстрират доста преди въпросната визита.

Ама Борис, който „е един майтап“, според лорд Джон Сюъл, посреща руснаците като… руснак. С усмивка „а ла Джулия Робъртс“ им разказва за своите руски родови корени, заровени дълбоко в… И добавя, как редовно чества техните религиозни празници – християнските според източноправославните традиции и обреди. Ашколсун! – одобрително клатят глави потомците на Петър І и цар Путин, събрани заедно.

Със същото свръхведро изражение почита и мюсюлманите. Разкрива им „тайната“, че за първи път британската столица има за кмет… един от тях. Понеже предците му по бащина линия били… турски предприемачи, дошли от Отоманската империя. Молодец! – възкликват следовниците на Мохамед.

Изобщо няма да се учудя, ако бай ви Борис утре се окаже ескимос…

Някои твърдят, че кариерата му се изплъзва. Например, неговото завръщане в Парламента не било по план. Неотдавна излезе наяве, че Хитлери Клинтън го смята за “the Tory clown prince”. Изразът съдържа каламбур, който е трудно преводим. На английски за „принц“ обикновено използват “crown prince”. Тоест – принц, който произлиза от кралското семейство и е наследник на короната.

“Crown prince” буквално означава „коронован принц“. Но най-точно е „принц, пряк наследник на кралската корона“.

Социалистката Клинтън сполучливо е нарекла кмета на Лондон „клоунския принц на торите“!

Друга авторка го сравни с… Шекспир. Тя припомни някои глупостите, писани лично от кмета. Но ги префасонира, за да звучат съвсем иронично. Например:

„Аха, мисля си, докато най-сетне стоя в старата класна стая на Уилям Шекспир. Значи ето как го е направил!

Зарязал гъмжащия град зад себе си, аз, Борис Джонсън, отпътувах за Стратфорд на река Ейвън, за да видя мястото, където феноменът е научил а-бе-то.“

Следва каскада от сатирични истории, правещи кмета за посмешище, от които дебелоокият Борисчо явно не се чувства засегнат. Като тази:

„Побързайте, пристигнах, изминавайки целия път от Лондон“ – рекох на моите безполезни стратфордски екскурзоводи. Най-сетне го намерих. Едно от онези скромни, изработени от плет къщета, от епохата на Елизабет. Неколцина закрещяха: „Ой, Борис!“ Казвам им да се шибат някъде и да пукнат. Тогава аз, Борис Джонсън, се навеждам надолу, за да прочета надписа“ „Къщата на Ан Хатъуей.“ Олеле! Тук съм с мисия. Трябва да опитам да отговоря на важен въпрос за всяка важна особа. Той като мен ли е?“

Кой той? Шекспир, естествено! И така нататък, все в този стил – за „умния“ лондонски кмет…

Като оставим многобройните язвителни стрели, отправяни към полуалбиноса, който едновременно е и православен християнин, даже руснак, и мюсюлманин, дори турчин, и малко евреин – само a little, un peu – какъв ли не, другарят Джонсън се подсигурява чрез лоялност към кралското семейство. Чрез “offering this loyal message to her Majesty” – „като предлага това предано известие на Нейно величество“.

А буквално преди часове „великият“ Боря направи „гениалното“ и „неповторимо“ по своето значение разкритие:

„Надявам се и се моля, че един ден този кошмар ще свърши и Ислямска държава ще бъде сразена – а мирът ще се завърне.

И тогава какво? Какво бъдеще ще има тази страна – с нейната икономика в руини, с унищожено културно наследство и потенциал за туризъм? Отлично разбирам, че често интервенциите не действаха. Намесата в Ирак беше катастрофа; намесата в Либия беше катастрофа. Ако продължаваме да не предприемаме нищо по отношение на кошмара в Сирия, тогава направо трябва да се примирим с безкрайното множество от бежанци, с все повече хора, задушени в останалите без въздух камиони за добитък по паркингите на европейските шосета, с още повече люде, опитващи се да прескочат оградата от бодлива тел, която изграждаме около Европейския съюз…

Ако не сторим нищо за Сирия, бежанците ще продължат да идват.“/ http://www.telegraph.co.uk/news/worldnews/islamic-state/11834134/If-we-do-nothing-about-Syria-then-the-refugees-will-keep-on-coming.html/

Леле, какъв „хуманист“! Ами нали интервенциите в Ирак и Либия бяха дело на правителството на Нейно величество? Borya, how come?[ Боря, как е възможно?]

Убеден съм, че в бляновете си по отношение на Сирия другарят „консерватор“ Борис Джонсън се вижда в ролята на джамджията Чарли Чаплин във филма „Хлапето“ – като инвеститор. Как влага пари, за да спечели много повече пари от възстановяването на разрушената страна. Ха на бас!

Като имаме представа за произхода му, чудно на кой ли бог се моли Боби Джонсън? На Мохамед, на Яхве или на Исус Христос? Борето предлага всичко друго, но не и това, да даде пример. Да взземе пушка, автомат или гранатомет, и да поведе бойна част срещу въоръжените пълчища на Ислямска държава. Като изтрие от паметта си, че те са рекрутирани, финансирани, обучени и въоръжени от родните му САЩ, от неговата настояща държава Великобритания, и от останалите „демократични“ страни.

Да не забравяме, че състраданието трябва да е заложено в Джонсъновите гени. Стига да вярваме, че т. нар. левичари изпитват подобни чувства и пристрастия. Неговата майка – Шарлот, чието моминско име е Фосет, е потомка на цяла верига социалисти и леви либерали. Но той е „влюбен“ в монархията и кралицата. Понеже „келепир има в тези работи“…

Нека хвърлим съвсем бегъл, ама наистина мимолетен поглед към онези, чиито седалищни части Борис Джонсън с такова усърдие иска постоянно да олигавя. www.youtube.com/watch Ето какво обяснява обрязването на малкия Джорджи – товарищ crown prince, трети в редицата от претенденти за британския трон. Но не и на дядо му Чарлз – престолонаследника. Неговото е израз на верноподаничеството на тогавашната принцеса Елизабет и съпруга й, неверния германски нацист принц Филип Батенберг.

Ще се учудите: Верноподаничество към кого? Нали Елизабет е била законната наследница на короната?

Съвсем вярно, но недостатъчно. Верноподаничество към властелините на този свят – Ротшилдови. А те, чак до днешните поколения, винаги са били предани талмудисти, стриктно съблюдаващи обичаите и обредите, както им завещал основоположникът на богатството Амшел Майер Бауер.

Ала има още нещо. Ако се разровите по-дълбоко, ще откриете еврейска кръв и във вените на кралицата – по линия на рода Sachsen-Coburg und Gotha – Сакс-Кобург и Гота, който през ХІХ век влязъл в доста бракове с богати еврейски фамилии. А Чарлз, сестра му и неговите братя носят измисленото династично име Уиндзър. На практика, по бащина линия те са Батенберг, преиначено на Маунтбатън, както се произнася на английски. А по майчина – Сакс-Кобург енд Гота – Saxe-Coburg and Gotha.

Не по-малко значимо е, че Яков Франк създал нова религия – франкизма. Франкистите навлезли в революционните движения. А последователите на Франк били сред лидерите на шабатизма в Отоманската империя. Те приемали исляма, но у дома изповядвали талмудизма. Нарекли сектата си „Дьонме“ – от турския глагол „дьонмек“ – „обръщам, променям вярата си“.

Тъкмо солунските дьонмета били в основата на младотурската юдеомасонска партия „Иттихад ве Тераки“ – „Единение и прогрес“, предизвикала геноцида на арменците през 1915-1922 година. Вот вам. diagnosa.net/

Нагоре