Блогът на budha2 :: Две коалиции. Войната за нефта на "великия Израил"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.09.2015 18:43 - Две коалиции. Войната за нефта на "великия Израил"

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1579 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.09.2015 23:14

В серия от публикации и опровержения вече на съвсем официално ниво бе обявено създаването на информационен център в Багдад, членовете на който са Русия, Сирия, Иран и Ирак Целта на този център е да се проучи ситуацията в зоната на военните действия и как да се разбере мястото на координация на разузнаването и специалните служби. Ситуацията постепенно се движи към създаването на противостояща военнополитическа структура. Срещу ислямска държава се формират две коалиции, които имат коренно различни цели и задачи. При това оформлението на структурите не е завършено: Русия в тази конфигурация не изглежда напълно дефинирана. Стратегически цели и задачи за Русия в тази коалиция не се виждат, обаче, и на запад е същото. Все пак, ако вземем предвид интересите на олигархията в Кремъл, отделно от интересите на страната, просто нейния интерес да се присъединят към прозападната изглежда много по-смислен: в замяна на отмяна на санкциите, или ако най-малко се поддържат на приемливо ниво, то руската номенклатура може да участва в коалиция с Америка.

Бих предположил, че създаването на информационна структура за Кремъл има характер на изнудване спрямо западните и "партньори", ако искате участието ни във вашия Коалиция, трябва да отговарят на редица условия - както публични, така и не-публични. Вие не искате, добре - имаме други възможности за участие във войната. Проблемът е в това че за US самият факт на пряка намеса на Русия във войната в Близкия изток може да бъде изключително желано и приемливо, независимо от кого е блокирана Русия. Задачата на САЩ изглежда доста прозрачна - под някакъв претекст да включи Русия във войната в сегашната безнадежна ситуация. Втората стъпка е да се създадат условия, при които изходът от тази война ще бъде изключително проблематичен, ако не и невъзможен. И накрая, третият етап - прехвърлянето на военни операции на наша територия в ситуация, когато руската армия е затънала в Близкия изток. Докато Русия усърдно декларира от своя страна изключително фрагментирано участие в конфликта, ограничено предлагане на оборудване, оперативни експерти, съветници и инструктори, както и минималната необходима сила за защита и отбрана както и спешно изграждане на военни бази и съоръжения. Въпреки това, ще има ли възможност да остане на това ниво е въпросът.

За САЩ, увеличаване на степента на участие на Русия ще бъде технически проблем, и вече можем да видим по какъв сценарий ще се затъва все по-дълбоко: контролираните от Израел терористи от ислямски фронт вече обявиха, че ще създават много неудобни условия на Русия и ще започнат война с нейния контингент. В същото време разпространяваната пропаганда е друг хитър план нашето участие да не изглежда нормално: предполага се, че основната сухопътна война ще се води от сирийската армия, която ние ще подкрепим. Проблемът е, че преди три години, това би било изключително рационално и правилно решение. Сега ситуацията се е променила драстично.

Говори се, че сирийското правителство, въпреки че контролира по-малко от половината от територията, но която е с население от около 80% от о. Това не е така. в Кюрдските райони Асад няма никакъв контрол. Пет основни провинциални центрове - Ракка, Халеб, Идлиб, Дейр ез-Зор и Хомс - или пленени бойци, или са в района на сраженията, или дори са откъснати от "голямата земя." Да се разчита на тях като източник на ресурси (включително човек), не е необходимо. При това тези градове са едни от най-големите в Сирия. 80% в такава ситуация може лесно да бъде разделено на две. Също така, не забравяйте за 4-те милиона бежанци (от 20 преди войната). Те бягат, включително и от контролираните от правителството зони. Много грубо,мобилизирания потенциал, наличен при Асад, е набран почти изцяло. Може би той все още има възможност да направи нещо от типа, загуба на време - но не повече. За загубите. Те са огромни. В Латакия, според неофициална информация - 70 хиляди жертви, което е половината от всички загуби на армията в продължение на 4 години на войната. Независимо от факта, че войната все още не е преминала в междурелигиозния, Асад със сигурност разчита предимно на малцинствата, а сред тях - на алауитите. Оттук са и тези големи загуби сред коренните жители на провинцията. В Тартус, например, са погребани дневно 10-12 военни, и там е негласна забрана здаването на големия брой тела в моргите за да не създава напрежение. Има случаи, когато хора чакат до две седмици реда си, за да вземат тялото на починалия за погребение. Може да се каже, че дори сред алауитската общност, наброяваща преди войната, около 2 милиона души, при такива загуби мобилизационния потенциал е почти изчерпан.

Всичко това са напълно сериозни съмнения, че правителството на Сирия, дори и с техническа помощ отвън, при съществуващите реалности може бързо и драматично да промени положението. Еднократен и героичен скок ще може да се осъществи - но ако той не завърши с решителна победа над ИДИЛ, на Ислямски фронт и Ан-Нусри, героизма на армията ще струва много скъпо - ще бъдат изчерпани последните резерви. От военна гледна точка и ИДИЛ, и Ислямски фронт и Ан-Нусри, разбира се, са по силите на нормална редовна армия. От чисто военна гледна точка критичния проблем на екстремисти е тяхната липса на грамотност и масов среден команден състав. Ето защо, бойни операции се провеждат, както, между другото, и в Донбас - максимум на ниво батальон. Дори полкови операциите, да не говорим за по-високо ниво, почти недостъпни бойци - няма съответните командири и щабове. Само три операции при тази война - превземането на Ракки, Мосула и Рамади - са били извършени на нивото примерно полково-бригадно. Но сраженията в Деир-ез-Зор, Алепо, Хомс се водят именно на тактическо ниво, и само липсата на сили и средства на правителството, както и липсата на помощ от Путин, не му позволяват да победи опонентите си по тези места.

Повторя се история на Саудитска Арабия когато експедиционен корпус на Османската империя, без никакви проблеми причини сериозно поражение на уахабитите през VIII-XIX век., два пъти дезинтегрирайки държавата Ал Сауд. За трети път Османската империя не е имала сила - това беше причината за окончателната победа на Абделазиз Ал Сауд през двадесети век. В Сирия днес не съществуват сили, и да се предполага, че те ще се появят при реализацията на обявения "хитър план" не е необходимо. Известен напредък - да, но стратегически Асад има шанс само при участието в приземни бойни действия и то със сериозни експедиционни сили на съюзници. Русия, Иран и дори Китай - няма значение. Сам Асад тази война по земята няма начин да изкара. Преди три години би могъл. Сега - не. Но преди три години, Русия спокойно гледапе на тази война, и изведнъж сега се събуди,... след дъжд качулка. Трудно е да се каже какво се мисли за случващото се в руското ръководство - малко е вероятно да не разбират ситуацията.

Всъщност фактът, че на Асад хладнокръвно дадоха възможност да изчерпи своите сили, и едва след това предложиха да помагат, показва, че спасението на Сирия никога не е било цел на Кремъл в тази война. Подобна ситуация се наблюдава през последната година и в Донбас - Кремъл остави да изтече кръвта на ополчението и да се нанесат максимално възможни поръшения на ВСУ, след което в най критичния момент се присъединиха руските "туристи" - но не, за да нанесат окончателния разгром на приятелите си и партньори от Киев, а само за да се обозначи областта на търговията с Киев и Запада. Смъртта на хиляди руски бе холокост или страничен ефект - приемлив за Кремъл.

Тази геополитика е скъпа, както без никакво стеснение се, посочва в рекламни клипове. Възможно е, крайната цел на войната на Кремъл в Сирия да не е премахването на ИДИЛ, на ислямски фронт и Ан-Нусра. Така може да бъде много добре за Кремъл, който иска да повтори сценария в Донбас - жертвайки Асад и Сирия в замяна на създаването на платформа за търговия с нейните западни партньори. Вече съвсем открито е заявено, че спасението на Асад не е целта на руската политика. Ако всичко това е така, или нещо подобно, проблемът на Запада е да не се даде на Русия възможност да създаде такава платформа, а обратното - с максималната сила да се включат в една война, а след това да налага условия и да диктува точки при капитулация. Инструментът за това са произраелските терористични групи, които може и да се насочат от Асад на руските войски, което може да принуди Кремъл да увеличи групата и да вземе участие в сраженията директно

Какво е нивото на загубите, които ще бъдат неприемливи - не е известно. Законът за класифициране и пълноценна среда на мълчание за загубите в даден момент може и да помогне, но бунтовниците имат инструмент, сравним с оръжия за масово унищожение - U-Tube. Хващенето на руски военнопленници, демонстрации на насилие, което лесно ще се разпръсне от западните еврейски медии, ще бъде невъзможно да се скрие. След това да се преструваме, че всичко върви по план, ще бъде невъзможно. И за военните ще останат само два варианта на поведение - да се оставят в немилост или засилено присъствие. И тогава, това напълно ще устройва Израел, да включат в мелето и Съединените щати. Това е напълно възможно, и това е посоката, в която ще започнат да действат със сила. О, и не забравяйте, че войната в Сирия може лесно да бъде прехвърлена към Русия. Под формата на терористични нападения, убийства демонстрационни - отново с масовото разпространение на социалните мрежи. И този вариант никога не е отпадал от плановете на Ротшилд, собственика на Израел. Анатолий «Эль Мюрид» Несмиян communitarian.ru/novosti/politika/dve_koalicii_27092015/

Нагоре