Блогът на budha2 :: Съвременните западни държави под властта на комунистически режими /Масите трябва да бъдат поб...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.10.2015 19:19 - Съвременните западни държави под властта на комунистически режими /Масите трябва да бъдат победени от пропагандата

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1250 Коментари: 0 Гласове:

Не пропускайте, че на Запад нямат никаква, камо ли реална представа от комунисти и ченгета на власт. Путин няма как да заблуди мен. Тях – с лекота. Най-гадното е, че не се грижи сам за това. Фактически западните медии непрестанно се стараят да лъскат образа му – имиджа, както е модерно по нашенски. Преди няколко вечери английски радиоводещ от моето поколение гостуваше на “Sky News” за прегледа на печата. Човекът не скри изумлението си, че повечето от неговите слушатели се възхищават на Путин и вярват на всичко, което говори.

Това тиражират оръжията на пропагандата. Така трябва. Още през февруари и март 2014 година говорих и писах: Някой силно желае Владимирович да изглежда като източния Зигфрид – богатир (няма 170 сантиметра), който се грижи за народа и държавата си. А всъщност е старомоден самодържец, който се… самозабравя. Тривиална, дребна, незначителна фигурка, издигната заради негативните й качества. И му личи.

Bernie Madoff in His Prison Cell
Обаче една от количествените мерки за степента на тоталитаризъм, на диктатура и потисничество, е броят на затворническото население. САЩ държат в частни, щатски и федерални затвори около 2,5 – 2,7 милиона души. Трагична величина, по която съперничи единствено на Сталиновия СССР. В Америка има повече затворници от целия Европейски съюз, чието население е двойно по-голямо!

Granny the ripper
Наскоро самият президент призна – показах видеозапис от обръщението му – че сега Съветските американски щати държат повече от 25 на сто от всички заключени на земята. Правозащитници бият тревога, че най-малко една четвърт от тях са заключени по политически причини. А осъдените на десетилетия затвор за нарушения или за съвсем дребни престъпления съставляват най-малко половината от всички пандизчии!

Съвременните западни държави попаднаха под властта на комунистически режими, които лъжат почти тъй безочливо, колкото навремето прототипите им в страните от съветския блок. Даже по-лошо, тъй като изопачават фактите разнопосочно. Освен това не се свенят обилно да укриват събития, да спестяват неприятни обстоятелства, да преувеличават чужди недъзи, докато оцветяват в ярко розово собствената си бозава действителност.

Вярно е, че липсва челиченото единство, до неотдавна налагано с юмрука или ботуша на Москва.

Антиамериканизмът се роди в Европа, западно от Алпите. Ние бяхме тайно влюбени в САЩ. Намирахме очарование в признаването на тези чувства шепнешком. Струваше ни се, че те ни извеждат извън общата сивота. Караха ни да се чувстваме различни. Навярно сме си въобразявали, но все пак това пристрастие съхрани повече човещина у нас, в сравнение с роботизираните другарчета, на които Партията отне мозъците и ги замени със силиконови импланти.

New Monk in Shaolin
Утвърденият антиамериканизъм обяснява защо Вашингтон по-трудно бива налаган като модел в разпадащите се западни общества. Пък и степента на несвобода отвъд нявгашната желязна завеса е неизмеримо по-висока от тоталната несвобода в големия социалистически концлагер – настоящата животинска ферма, кочината, претъпкана с рожби на шопара Наполеон – Идиотландия.

Днешните западни жители реагират на измамите по начин, близък до нашия навремето. (Сега тук всичко е замряло, липсва някакво забележимо шаване, какво остава за отпор или съпротива.) Там публиката чува или прочита нещо страшно злостно за Русия и Путин. И си казва: Тъкмо напротив – лъжат. Всичко е наопаки.

Путин - спасител на плажа в Сирия - сериал
Повтарям: Подходът на нормалните хора от моето поколение по време на социализма беше точно такъв. Комунистическите медии, неуморно и обилно заливащи капиталистическия свят с разноцветна словесна помия, изградиха у нас изкривена представа за реалността на Запад. От години за мен е лесно и напълно различно. Имам достъп до информация. Подредил съм система от критерии и методи, които ми позволяват да отсявам брашното от триците.

Но посъветвайте ме, как да обясня на западняците, че комунистът винаги остава такъв! Както и шпионинът, информаторът, агентът, доносникът. Тукашните, дето са се пекли на милиционерския огън, или забравиха, или са обитавали гробища за живи покойници – свърталищата на зомбитата. Не е възможно Путин да бъде свестен. Това е аксиома.

Not a day without a deed. Sunblock against Syrian sun.
За мен няма добри и лоши комунета и ченгета. Споделял съм, че смятам предателството за по-голям грях от убийството. Не ме вълнува, дали мислите така или не. Ако е второто – предавайте. Казано е, че бикът рие, но накрая пада върху главата му. За душите ви ми е думата…

Преди 71 години Джордж Оруел писа:

„Политическият език – а с известни видоизменения това е истината и за всички политически партии, от консерватори до анархисти – е проектиран да прави лъжите да звучат като истина, а убийството да изглежда достойно за уважение. И да придаде солиден вид на чистата вятърничавост.“

И подсказва, колко добре би било да захвърляме клишетата от езика си като изхабени и ненужни вещи.

„Човек не може да промени всичко това за един миг. Но най-малкото е в състояние да промени своите собствени навици.“

Добавям към това – и да провери, доколко са актуални собствените му знания. Да свери своя интелектуален часовник с ерудицията на най-напредничавите хора, с най-новите постижения на науката. Като не пропуска и за миг, че това също е временно – етап от човешкото познание.

„Да наблюдавате американската политика днес“ – писа британски коментатор, – „е все едно да гледате парите да говорят.“

Щом говорим за световен ред и власт, значи същото важи навсякъде. Още повече – в Русия. Само че някой има сметка да представи нещата така, та там да не личи толкова. Най-малкото заради по-малката прозрачност, при която реалните собственици в корпорациите остават невидими. Знае ли някой, кои са скритите притежатели на „Газпром“, например? Навярно същите, които са на „Юкос“, „Роснефт“, „РусАл“ и т.н.

„През септември 2008 г. Bank of China (BOC) и La Compagnie Financiиre Edmond de Rothschild (LCFR) подписаха дългосрочно стратегическо споразумение за делово сътрудничество, отнасящо се до частното банкиране и всеки бизнес, свързан с управление на активите. Вследствие от документа BOC придоби 20-процентен дял от LCFR.

След влизането на споразумението в сила притежателят на контролния пакет от акции Бенжамен дьо Ротшилд държеше 71,19 на сто от LCFR, а BOC стана вторият най-голям собственик на дялове. Това беше първата стратегическа инвестиция на китайска банка в банка от еврозоната. Според съобщения в печата договорката отвори път пред LCFR за разширяване на международното си развитие, особено забележимо в Китай…

Bank of China е централната банка на Китай, собственост на китайското правителство. Така правителството на Китай и семейство Ротшилд в известен смисъл станаха съдружници.“

По признанията на не един финансист, понастоящем „светото“ банкерско семейство контролира инструментариума за цялостното разпределение на деривати сред основните клиенти на Bank of China. С други думи – ръководи централната банка на комунистическата държава. Какво заявил първият Ротшилд – Майер Амшел Бауер?

„Дайте ми контрола над националната валута и няма да ме интересува кой прави законите.“

Както съм разкривал, още преди навлизането на Едмон дьо Ротшилд в Китай неговият лондонски братовчед лорд Ивлин дьо Ротшилд разполагаше със своя централа в Пекин. Използваше връзките си на възможно най-високите равнища в комунистическата държава, за да инвестира в селското стопанство, винопроизводството, метеорологията… Ако перифразираме завета на неговия пра- прадядо, ще схванем логиката и целите му:

„Дайте ми да произвеждам храната на един народ и няма да ме интересува кой пише законите.“

В интервю, дадено през 2006 г., което единствен съм показвал, Ивлин дьо Ротшилд не крие близкото си приятелство с управителя на Bank of China. Две години след това откровение партньорството между Китай, респективно управляващата комунистическа партия, и семейство Ротшилд, стана факт.

Ротшилдови поддържат контакти с почти всички 400 китайски комунисти, назначени за милиардери. Според някои автори – те ги консултират, разбирайте – контролират!

„Господарите на Китай са здраво укрепили се и богати членове на комунистическата партия. А LCFR може да бъде от огромна полза за новопроизведените китайски милиардери в преместването на тяхното богатство по целия свят (често постигано незаконно), в прането на пари, ако това се налага, и в оказването на всякаква помощ за постигането на финансов успех.“

Навярно се досещате, че Ротшилдови вече са се установили в Индия и в Пакистан, както твърдят тамошни дисидентски медии. Техен довереник в Исламабад е „известният политик Имран Кан Ниази, бивш капитан на пакистанския национален отбор по крикет. Той беше женен за издънка на близката до Ротшилд фамилия Голдсмит. Бившата му съпруга Джемима е дъщеря на ционисткия банкер, финансиста сър Джеймс Голдсмит, член на старото еврейско семейство Голдсмит, което е сключвало бракове с Ротшилдови.“

Да добавя – и с британското кралско семейство. Например между покойната Даяна Спенсър, в действителност Голдсмит, и принц Чарлз Маунтбатън, по майка Сакс-Кобург и Гота, а от 1917 година – Уиндзър.

„Много се говори, че ХХІ-о столетие е китайският век. По-вероятно изглежда източниците на тази „теория“, ако изключим китайските, та „най-независимите“ от тези източници, които тиражират въпросната теория, да са еврейски.“

Кой управлява света? Масите трябва да бъдат победени от пропагандата

„Умниците“ нека се подиграват. Известно е, че най-добре се смее онзи, който се смее последен. Както знаете, идиотът е непобедим. Той даже не разбира, че е такъв, и служи за присмех, взимат го на подбив. Когато е високопоставен, зад гърба му.

Правилата на пропагандата са едни и същи навсякъде. Пак по всички краища на света хората не са глупави. Когато виждат как западните военни машини без всякакво правно основание нахлуват, където пожелаят, а техните политици и медии прокламират агресията за „демократичен акт“, се замислят. Същото стана и когато Путинова Русия започна да бомбардира противниците на законното сирийско правителство. Обаче медиите го изкараха „зъл гений“, едва ли не „Хитлер на ХХІ век“. Забравяйки, че допреди три години бързаха да се гушкат с него.

Попитах: Кой управлява света? А конкретно Русия? Не нахлузвайте чепиците на идиотите. „Милиардерът на милиардерите, подполковникът от КГБ с яйцата“, както го наричат някои опозиционни руски медии, е пряк пълномощник на световната левитска мафия. Не друг, а нейните лидери – Ротшилдови – направиха Путин… милиардер. И това е известно още от скандала с Нефтената компания „Юкос“ през 2003 година.

„Едно нещо е сигурно: че лорд Джейкъб Ротшилд, прочутият интернационален финансит, главата на британския клон на семейство Ротшилд, е в списъка на онези, които имат контрол над активите на “Yukos” – писа през есента на 2003 г. английският вариант на московското електронно издание Pravda.Ru, което няма особено общо със старата Ленинова „Правда“. – „Британската фамилия е известна със своята важност и солидност.“

Тогава твърде близкият до семейството на Борис Елцин и особено до дъщерите му Михаил Ходорковски, висш еврейски номенклатурчик от ЦК на Ленинския комсомол, назначен за богаташ, беше вкаран в затвора. Поради глупост и алчност – характерни и по двете линии на неговата същност – еврейска и комунистическа. Което практически е едно и също.
Като обсъди хода на разследването, което преминаваше под надзора на главния прокурор на Руската федерация, Pravda.Ru разкри, че най-голямата опасност за държавата е „външните инвеститори на “Yukos” да изчезнат веднъж завинаги“. Което е неприемливо за всички страни. Самият факт, че неотдавна руският президент Владимир Путин се срещна с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, проявяващ интерес към аферата с “Yukos”, както и с лорд Джейкъб Ротшилд, подсказва: страните в конфликта са във връзка и могат да обсъждат мерките, които следва да бъдат предприети.“

Какъв беше резултатът? Сър Джейкъб Ротшилд придоби контролния пакет от акции на “Yukos”. А Владимир Владимирович, познат и с моминската фамилия на майка си – Шеломович, стана милиардер. Тогава писаха, че цялото му състояние възлиза на повече от 40 милиарда долара. Зад неговия гръб, прилепена плътно, личи сянката на Нат Ротшилд – сина на лорд Джейкъб. За да подскаже това на когото трябва, в пространно интервю, дадено през 2010 година, Нат Ротшилд заяви:

„Онова, което Владимир Путин отстоява и ограничава достъпа до руските подземни богатства, предизвиква определено уважение.“

Следваха още суперлативи. По онова време Путин беше само… министър-председател. Той надзираваше… президента Дмитрий Медведев, също евреин по майчина линия. Точно както наблюдаваме държавният канцлер на Великобритания Джордж Осборн – доверено лице пак на Нат Ротшилд, да държи чатал на врата на премиера Дейвид Камерън.

Telles sont les rиgles – такива са правилата. Техните.

По онова време главният хасидски равин на Русия и основател на Федерацията на еврейските общности в Обединението на независимите държави, познатият на редовните читатели Берл Лазар, държа слово пред конференция на нацистката секта „Хабад“ в Оксфорд. И заяви:

„Никога нито един ръководител на Русия или на СССР не е направил толкова много за евреите, колкото Владимир Владимирович Путин. Във всички отношения. Безпрецедентно е!… Сега в Русия много кметове на градове, ръководители на области и министри в правителството са евреи. Това стана норма за оценяване на работата на правителството.“

Нима не приказват същото за Путин лидерите на еврейската общност в Москва и на пришълците от Русия в Тел Авив? Който има време и желание, може да си припомни техните свидетелства.

Ако приемете, че наемателят на Кремъл е марионетка, ще се съгласите: Владимир Владимирович изпълнява заповеди. Щом знаете това, сте наясно чии. Тогава помислете: Той никога не е криел, че защитава законното правителство на Сирия – това на излъчения на избори Башар ал-Ассад. Гласуването там беше по-демократично, отколкото тук при милиционер-социализЪма. Обаче другарите „демократи“ на Запад приемаха резултатите от тукашните „избори“. Отпускаха кредити на Живковия режим, въртяха далавери с комунистическите убийци, приемаха ги, срещаха се с тях, допускаха децата и ченгетата им до тамошните университети.

Когато доведената на власт от самите тях фамилия Ассад взе да не скача съвсем точно по въжето Им, решиха да я свалят. Не успяха, както впрочем и в Иран. Ала постигнаха своето в Египет. Първо поставиха за държавен глава американския гражданин Мохамед Морси. В първия момент, когато и той отказа да танцува по Тяхната свирка – подкрепи палестинската кауза – го свалиха с… „демократичен“ coup d’йtat. Като декларираха, че превратът, осъществен от военните, не бил… военен.

„Египетският външен министър Мохамед Камел Амр заяви, че е уверил в телефонен разговор държавния секретар на САЩ Джон Кери, че свалянето на президента на Египет Мохамед Морси не е военен преврат, предаде Ройтерс.

Дефинирането на станалото в Египет в сряда е важно, тъй като сваляне на законно избран лидер с военен преврат би задействало икономически санкции и може да доведе до спиране на жизненоважна помощ от САЩ за Египет, отбелязва агенцията.

„Американската страна е стратегически партньор на Египет и благосъстоянието на Египет е важно за тях. Надявам се, че американците възприемат правилно ситуацията и разбират, че това в никакъв случай не е военен преврат. Това всъщност бе волята на мнозинството от народа“, заяви Амр.“

Вие да видите – може би е станало чудо свише! Братството гуди на президентския трон нов послушник, министъра на отбраната, генерал Абдел Фатах ал Сиси, който дишаше във врата на лидера на „Мюсюлмански братя“ Морси. Даже го преназначиха чрез… избори, които представляваха кушия с един кон. Както у нас по време на комунистическата диктатура. Тази пролет „САЩ възобновиха военната помощ за Египет“. Също и финансовата, възлизаща на 1,5 милиарда годишно.

Но Западът прилага познатите двойни стандарти: неговите комунисти и ченгета, терористи и престъпници, са добри; всички останали са лоши.

И така, Путин закриля Башар ал-Ассад. Но какво става с режима в Дамаск? Някой иска ли да го гътне?

„Белият дом отдавна престана да опитва да свали Ассад от власт“ – посочи наскоро вашингтонският кореспондент на водещ се консервативен лондонски всекидневник.

Тогава? Cui bono? – Кой има полза?

На първо място – военно-промишлените комплекси на петте страни – главни износителки на оръжие: САЩ, Русия, Китай, Великобритания и Франция. Те са постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН.

Второ, за което никой не споменава: Руските въздушни нападения неминуемо ще предизвикат нова вълна от бежанци към Европа. Тъкмо предната взе да затихва. Кой има сметка от промяната на етническа състав на Стария континент, от превръщането му в зона на мултикултурализъм, и от премахването на християнския характер на цивилизацията на него? А от съсипването на европейските икономики? Как прекрасно всичко това съвпадна със скандала с корпорацията “Volkswagen”! С който навярно Интернационалът поставя началото на германския залез в Европа.

Защо Путин става симпатичен и печели популярност? Много просто – поради едностранчивостта на западната пропаганда. Повтарям: тя неуморно рисува образа му на жертва. Уж обратното, но така излиза в очите на хората, на които индоктринирането е дотегнало. А той е обикновен полудиктатор.

Когато става дума за руските въздушни атаки, в западните медии всичко е лошо. Щом тамошните военни разрушават, избиват цивилни и дори пратеници на хуманитарни организации, престъпленията или биват премълчавани, или набързо ги замитат под миндера. diagnosa.net/

Нагоре