Блогът на budha2 :: За делото на световния социализъм, за щастието на левитския Интернационал, винаги готов

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.10.2015 17:41 - За делото на световния социализъм, за щастието на левитския Интернационал, винаги готов

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1284 Коментари: 0 Гласове:

Така наречената бахайска вяра – изобретение от ХХ век – се прави на „либерална“, съчетавайки постулати от християнството, исляма и юдаизма. Най-вече – на талмудизма. Свързват я с масонските ложи. Какво, ако не затворено общество с много тайни, представлява Орденът на йезуитите, на който принадлежи Хорхе Марио Берголио? Във всеки случай, прелатът с бялата еврейска тюбетейка на тила не вярва в Исус Христос като Бог. Дано сте се убедили в това. Като не желая да засягам ничии чувства. Вярата следва да е в Христовия завет, а не в човешките слова и дела.

Присъствието на римския папа на траурната церемония на терена, където се издигаха кулите на Световния търговски център, предизвика… веселие?!

„Хиляди оцелели в атаките, роднини на жертвите и хора от службите за извънредни ситуации бяха пред мемориалното място в центъра на Манхатън, за да бъдат свидетели на папската визита. Те го посрещнаха радостно при пристигането му…

А докато той се разхождаше бавно край двете дълбоки ями, които някога бяха основите на кулите близнаци – сега басейни с вода, която пада от 9 метра височина в тях – някои хора взеха да викат: „Папа Франциско, обичаме те!“

Това съчетание на „траурно“ с „радостно“ не го разбирам. За мен то издава докъде е достигнала дегенерацията, обхванала тълпите. Може и да съм изостанал, знам ли?

През февруари 1964 г. Линдън Джонсън пропусна шанса да вдигне популярността си, приемайки “The Beatles”. Америка беше изпаднала в униние след убийството на президента Джон Ф. Кенеди три месеца по-рано. Днес тя е съвсем грохнала. Изнемощяла в своя упадък, изтощена от войни, носещи бедност. Посърнала в безпомощност, отпусната и обезсърчена. Мнозинството от американците не вярват на политиците.

Обаче от началото на шейсетте пропагандата напредна с космическа скорост. Този път, „в рядко отклонение от протокола, президентът, вицепрезидентът и техните семейства ентусиазирано се завтекоха, за да приветстват папата, подчертавайки огромните очаквания от неговото историческо посещение…“

Кой във Вашингтон би пропуснал такава възможност за напомпване на рейтинг? Ако се доверим на медиите, ще схванем защо.

„Аржентинският папа пристигна върху вълна от популярност – 70 на сто от американците го виждат в благоприятна светлина. И му възлагат надежди, че ще използва своето влияние и известност, за да поощри определени икономически и социални теми насред разгорещената предварителна кандидат-президентска кампания на републиканци и демократи.

Прогресивните [кои ли са те – маоистите, може би] се надяват, че Франциск ще говори за климатичните промени, както и за бедността, неравенството в доходите, претъпканите затвори, големите присъди и имиграционната реформа. Правителството на Обама, което все повече разглежда Франциск като съюзник, би добавило към този списък иранското ядрено споразумение. Консерваторите се надяват, че той ще подсили съпротивата на църквата относно абортите и еднополовите бракове…

Джон Алън, ветеран сред кореспондентите във Ватикана, беше предвидил „стомашни киселини“ за либерали и консерватори.

На кратка пресконференция в самолета от Куба папата каза на журналистите, че не е либерал. „Някои люде могат да рекат, че известни неща звучат по-левичерски, но това би било погрешно тълкувание.“ Той заяви, че следва линията на църквата. „Аз следвам църквата. Моята доктрина за всичко това – за икономическия империализъм – е социалната доктрина на църквата.“

И добави шеговито: „Ако искате да проповядвам вероучение, с желание ще го сторя.“

Папата сподели, че в обръщението си към съвместната сесия на Конгреса не ще засегне [темата за] ембаргото на САЩ за Куба – ход, който би доставил наслада на Раул и Фидел Кастро. В замяна, щял да говори в общи линии за „двустранните връзки и за многонационалните отношения като знак за напредък и съвместно съществуване“ – рече той.

И допълни, че няма никаква представа за арести на дисиденти по време на неговата визита на острова, управляван от комунисти. Което навежда на съмнения за вероятно подхранване на обвиненията, че неговото фокусиране върху бедността, вярата и семейството притъпява критиките към фактите за нарушаването на човешките права в Куба.“

Не бива да оставате с впечатление, че имаме работа с папа социалист, нито с противното. Припомнете си какво твърдо декларирала неговата сестра:

„Моят баща избяга от Италия заради фашизма: мислите ли, че е възможно моят брат да бъде съучастник на военна диктатура? Това би означавало да предаде своята памет.“

Казано иначе, папата не възприема режима на братята Кастро, с майчина фамилия Шайнерман, като „военна диктатура“. В такъв случай като какво?

Редовните посетители на тази медия, а и зрителите на спряното едноименно телевизионно предаване, знаят отлично, че Фидел не е бил нито комунист, нито марксист. През април 1959 г., в Белия дом, го инструктирали да се представя като такъв.

Което не е точно. Тъй като вече добре знаем, че комунизмът е война на най-богатите срещу мнозинството, но преди всичко против средната класа. Папата е изпедепсан комунист, който служи на интернационалното Братство.

Затова Франциск се изтъпани на трибуната в голямата зала на ООН. Организация, за която английски журналист дръзна да отсъди напълно справедливо:

„Когато опрем до война и мир, ООН е безполезна…

И не само опората на интернационалния ред е трошлива. Международният валутен фонд, Световната банка и Световната търговска организация са в същия упадък, докато оста на глобалната власт се променя.“

Нима не е така? На срещата си с Барак Обама китайският комунистически лидер Си Дзинпин обяви, че двете страни могат да служат като модел за отношения, които останалите да следват. Изрече го със спокоен тон и със самочувствието на водеща фигура в дуалистичната империя Кимерика – Chimerica.

United States of China
По същото време действителният британски премиер Джордж Осборн обикаляше Китайската народна република. А партийни ръководители и медии възхваляваха него – представителя на братска Великобритания, задето нито веднъж не засегна проблема с масовото нарушаване на човешките права в новата световна метрополия. Тъкмо, когато Си Дзинпин провежда чистка в партийните редици, която напомня Сталиновата от 1936-1939-а. Казват – в умален обхват. При китайските мащаби ми е трудно да повярвам.

За мен – нищо лошо. Винаги реагирам така, когато прочистват човечеството от мръсната му пяна – комунистите.

В родината на Осборн – държавата на Ротшилдови и подопечните им кланове на еврейската мафия Менделсън, Кедбъри, Голдсмит, Уиндзър – бивши Сакс-Кобург и Гота, и още неколцина, новопроизведеният генсек на Лейбъристката партия – „умереният марксист“ (кой ще ми преведе израза?) Джереми Корбин, дръпна първата си реч на национална конференция като лидер. Гледах и слушах пряко по телевизията.

Множество банални приказки за разни неща, каквито плямпат всички партийни лидери. Изречени гладко, без затруднение, на разговорно-уличен английски, но с литературно произношение. (Местното чудо от Тато до Б.Б. явно е невъзможно в онези страни, към които ни заболяха вратовете да се обръщаме и гледаме.)

Единственото, което ми направи впечатление, беше гръмкото отсъствие на проблема за национализацията. Месеци по-рано Корбин го поставяше като важна точка от платформата си, по време на своята кандидатска кампания за главатар на социалистите. До ден днешен консерваторите го ръфат заради нея. Може би по тази причина я премълча?

Ако не познавах механизмите и подводните течения в политиката, щях да си помисля: Пропуснат шанс. Защото „десните“ – торите, са най-лесната плячка тъкмо по този въпрос. На мястото на comrade Джереми щях да се насладя на питането: Защо вие, „мили“ консерватори, сте против национализацията в полза на британците? Обаче нямате нищо против комунистически Китай да национализира важни късове от националната индустрия? Може би, понеже сте толкова големи марксисти, комунисти, та единствено ръководството на Китайската комунистическа партия ви е на нивото?

Колкото и чудно да им изглежда на напълно невежите по всички краища на планетата, КНР е образцова комунистическа сатрапия. При тази тирания всичко произлиза от партията-държава и принадлежи на нея.

Китайските новобогаташи – до един – са „бизнесмени“, ако долавяте какво искам да кажа. Те са предприемачи на подчинение на ЦК на ККП. Каквото и да придобият по земята, в края на краищата то принадлежи на държавата. А тя е партията. Стига да ви е по-удобно за възприятие, може и обратното – партията е държавата, все едно. По-точно – висшата алчно червена фашистка номенклатурна класа.

Тъй че „десните“, които приемат за нормално китайската комунистическа номенклатура да купува имущество, се съгласяват върхушката на Китайската комунистическа партия, нека я наречем Китайската народна република, да национализира. Не е ли логично и „екзактно“, съгласно новобългарския на румените селянчета, дето наводниха медиите?

Syrian Tango
Повярвайте, притворството, двуличието, лицемерието на западните големци действително все повече отвращава хората в собствените им страни. Постоянното налагане на самара, с който декорираха Владимир Путин, го прави да изглежда вечно и за всичко виновен – жертва. Това продължава трета година. А само съвсем извратените не застават на страната на слабите.

Самият Шеломович, или Владимир Владимирович, тази съветска птица Феникс, постоянно се измъква цял и невредим от пепелищата на медийните пожарища. Как так?