Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2015 18:02 - ДЕГЕНЕРАТИ, ОБЛЕЧЕНИ ВЪВ ВЛАСТ - Време на измамници
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 882 Коментари: 0 Гласове:
2



imageИлюстрация на публикация от коментарната рубрика в близкия до Консервативната партия на Великобритания лондонски всекидневник “The Daily Telegraph”. Заглавието гласи:

„Вече няма такова нещо като левица и десница – можем ли да се съгласим с това?“

„Гениалният“ извод принадлежи на американска клявка, настанила се в британската столица. Може би сега масовият идиот ще кандиса. Зер, написано е от „топ журналистка“ и то не от къде да е, а от самия Лондон – пъпа на капитализма. Тоест, на „дясното“, както смята въпросният безличен дегенерат. Той по принцип е бъзлив, и затова обикновено остава анонимен.

Роден е тъп, но не го признава. Понеже няма как – онаследената тъпотата не му позволява. Ходил е на училище за идиоти, носещо „хубаво“ име на някоя „светла“ фигура. Например: Владимир Ленин, Георги Димитров, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Никола Вапцаров или Алберт Айнщайн, в най-добрия случай. Самият аз цели пет години посещавах училище „Йосиф Сталин“. Не казвам „учих“. Веднага ще разберете защо.

No more Left or Right, no more black or white[2]

От там се започваше – от разнебитеното семейство, в което родителите се виждаха по-често със своите колеги, отколкото помежду си. Как да обръщат внимание на децата? Пък и в стремежа за кариера – трупане на вещи – тези неофити, новоподстригани издънки на Homo tabernamum, здраво се вкопчваха в опортюнизма.

image

Тези дни прочетох, че Маргарет Тачър съжалявала, задето рядко виждала децата си. Кой е карал дъщерята на провинциален бакалин, който с един дюкян издържал превъзходно семейството си, да се захване със слугуване на Интернационала? Което включвало и посещение в Живковата Номенклатурия. За да възхвалява съветската образователна система, внедрена в социалистическата кочина. Същата, която причини настоящата всеобща неграмотност.

За мен все така необяснимо остава, от какъв зор т. нар. хора харесват най-вече дегенератите? Както например, на масата англичани мед им капе от езика, щом споменат най-върли комунисти, каквито бяха другарите Уинстън Чърчил и Маргарет Тачър. Не ще пропусна да припомня, че лорд Рандолф Чърчил смятал сина си Уинстън за идиот по рождение! Нямам намерение да изследвам отношенията в родното семейство на Маргарет Хилда Робъртс от градчето Грентъм, графство Линкълншиър.

Слава Богу, израснах в нормално семейство. Няма как да отрека заслугата на комунягите за това. Те бяха избавили мама от възможността да не ни обръща достатъчно внимание. Бяха я уволнили от нейната чиновническа работа. И я принудиха да се труди вкъщи. Беше неотлъчно до нас със сестра ми.

При тате случаят беше сходен. Даже още по-неприятен от негова гледна точка и от ракурса на издръжката на семейството. Национализиран, пролетаризиран, той бачкаше на смени. Но двамата бяха като един. Повечето хора в махалата ни – стар централен столичен квартал, живееха така. И тайно бяха благодарни на Партията, задето ги е оставила живи. Наистина.

По мое време нямаше детски градини, камо ли ясли. Те съвсем обезчовечиха народонаселението. Окончателно превърнаха хората в стадо от добичета. Вече и това е минало. Имаме аморфна маса от необразовани нищожества, мнозина с всякакви дипломи в джобовете си, които не са способни да мислят, анализират, решават. Но са с претенции. И имат мнение по всички въпроси и теми. Най-често – изградено от читанките, медиите, а днес – и от най-мощния посредник – интернет.

Такива твари не признават интелекта на естествено формиралия се елит. Пък и няма кой да им покаже, че все още съществува такъв. Вменено им е, че всички са равни. Също така – че е естествено някои да са по-равни. Затова с телешко примирение приемат привилегированото положение на номенклатурата, която по правило произлиза от най-мръсната утайка на нявгашното общество. В някакво трудно обяснимо съгласие пеят в хор, че „всички имат право да се променят“.

Сбирщината от тези същества по-рано вярваше във вожда и неговите пророци – партийните секретари. Преди това, когато е имало народ, хората не са следвали безропотно попа, кмета и даскала. Съмнявали са се. Което ще рече, че са разсъждавали – кой, колкото може. Не са се доверявали сляпо на проповеди. По един или друг начин животът им е бил осмислен, ако разбирате какво искам да кажа.

Още по мое време, през петдесетте, училището беше поробено от съветската система. Ще пропусна външните белези на това духовно иго. Най-голямата катастрофа, която то донесе, беше прогонването на „старите кадри“, на учителите по призвание. На даскалите, което за мен е чудесно, гордо слово, граничещо с титла.

Това бяха люде, обичащи не само своята професия, но и децата, младежта, бъдещето на нация, устремена към прогреса. Те искаха да помогнат за този напредък.

Образовани, но едновременно и педагози. Учили при преподаватели, повечето от които натрупали знания в чужбина. Даскали!

Ето каква картина на родното образование – от отделенията до университета – завариха отечественофронтовците на 9 септември 1944 г. Понеже преобладаващото мнозинство бяха неграмотни и мързеливи садисти, побързаха да я унищожат. Малцината грамотни сред тях – радикалдемократи, някои звенари и социалдемократи, даже земеделци – се оказаха невероятни приспособленци. Всички те, вкупом, посегнаха на учителите и университетските преподаватели. По този начин ликвидираха връзката между съществуващото сиво вещество на народа и новосъздаваното.

image

Когато властелините на света още веднъж промениха обстановката, Homo tabernamum и неговото потомство се захванаха за полите на попските раса̀. И за пешовете на скъпите костюми, които олигарсите – наследници на онзиденшните цървулани от обществената помия – гордо разнасят в луксозните лимузини, осигурени им от Партията. За пореден път обновиха мирогледа си: от комунистически – в църковен. Което, като прегледахме течението на „Църковен вестник“ и се запознахме с част от досиетата на върхушката на всички вероизповедания (спестиха ни тази на синагогата – защо), установихме, че е едно и също. Имам предвид комунизма и религията. Не истинската вяра, която е дълбоко изживявана, неотлъчна потребност на човека – личността.

Резултатът е очеваден. Стигна се до там, че един от масовите идиоти ме осъди така:

„Не знам на кой Бог се кланя, но със сигурност не е православен.“

Значи, според дегенерата, съществува „православен“ и „неправославен“ бог?! Явно увреденото му съзнание е пантеон от „богове“? Какъв ли е броят им на територията на неговото безгранично ментално обиталище?                                                                                                            image       

Както стана ясно, у нас „регистрираните психично болни са 144 хиляди“. Обаче „никой в България не знае точния брой на психично болните. Документът дали сте били в психиатрия се издава в родния ви град. Ако сте попадали в диспансер другаде, това завинаги може да остане ваша тайна.“

Те са сред нас, навсякъде. Най-често – по коридорите на властта и в интернет. В „световната мрежа“ никой не ги смущава. Спокойно могат да изливат приумиците на своите разстроени мозъци и да ги тиражират. Колко ли са наистина? „Легион, защото са много!“

        image

За тях – от легиона – светът е сложно място, в което трудно се оправят. Затова са им необходими предписания. Нещо като ръководства за живеене. Някои ползват като наръчник за битуването си т. нар. Библия. Други – „Манифеста на комунистическата партия“. Трети се осланят на Корана. Четвърти – вярват във Ведите, чиито вариант на санскрит представлява препис на древнобългарската история, митове и легенди, преработени за съответните цели. За пети истината е затворена между страниците с жития на светии. Които не са нищо друго, освен посредствени апологии, творби на култ към личности. Те са скалъпени доста след като плътта на „светиите“ е изтляла. Не рядко в тях дори имената на „героите“ са сгрешени.

Диванетата, прясно въведени във фалшивото християнство, не приемат Исус Христос и неговото Учение, а се кланят пред „мощи“ и икони. Което е вид фетишизъм. Следват пошлите театрални спектакли на поповете, които, подобно на фарисеите, се гиздят като цигански булки в лъскави, едва ли не „царствени доспехи“. Противно на Христовия завет, „да не разширяват краищата на одеждите си и да не удължават своите връхни дрехи“. Както и да избягват „главните места на празниците и челните седалки в синагогите“, респективно черквите.

Подобни треби, суеверия, са необходими на примитивните твари. Троглодитите спазват кашерното. Готови са винаги да паднат на коленца и да наравят фелацио, но само на старозаветниците. Понеже са им казали, че Исус Христос е евреин, и то – обрязан на осмия ден.

Точно така по-рано те или бащите им духаха само на пратийните секретари. Защото се говореше, че така постъпвали в Кремъл. А майките им лягаха с държанките на централния и окръжните комитети. Отдаваха се на еднополови креватни радости. Нали мълвата носеше, че след разврата със затворническите надзиратели, другарката Соня – баба Цола, се заселила сексуално на остров Лесбос!

Тези същества – легион – не търсят истината в Божието Учение, стремейки се към най-автентичния вариант, а не като ползват най-достъпния, който е зле преведен, редактиран и изопачен.

Готов съм да се хвана на бас, че нито навремето, нито сега, никой от въпросните„вярващи“ не е чел тези свои Книги. Направиха от вярата в Бога в ерзац продукт, пластмаса, тауировки. И търгуват с нея – в черквите, в катедралите, в магазините. Обърнаха всичко свято на Lego и Barbie. (Вижте илюстрациите.)

         image

В наши дни листът се обърна. На мода са пропагандните фантасмагории на нявгашната съветска болшевичка, еврейката Айн Ранд. На „икономистите“ Джон Мейнърд Кейнс и Милтън Фрийдман. Както и идеологическите съчинения на илюминати от сорта на Хайнц Алфред Кисингер, агента на КГБ с псевдоним „Бор“, познат като Хенри Кисинджър, на фалшивия полско-американски еврейски „антикомунист“ Збигнев Бжежински, а напоследък – отново на японо-американчето Йоширо Франсиз Фукояма…

image

Впрочем, от средата на седемдесетте години насам елементарният измамник Бжежински прекара прекрасно живота си, яхнал примитивната русофобия, която не се основава на факти. Разказваше приказки, които Братството разпространяваше чрез своите „световни“ медии. През цялата епоха на съветския режим в родината му towarzysz Збигнев не помръдна пръста си, за да се изправи пред еврейската комунистическа номенклатура във Варшава.
                                                                        image                                                                                        
От 1957 г. редовно и без никакви пречки от страна на властите посещаваше комунистическа Полша. Обратно в САЩ, щедро раздаваше напътствия, срещу не по-малко обилно заплащане. Уреди и децата си – от посланик, през телевизионна водеща, до двама заместник-държавни секретари. Помагаше му посвещението в масонството, членството в Тристранната комисия и Клуба Билдерберг.

Като съветник на президентите Джон Ф. Кенеди и Линдън Б. Джонсън той беше запален поддръжник на dйtente и противник на противопоставянето по време на Карибската криза. Досега, щом се позабрави, му припомнят статията „Мирен ангажимент в Източна Европа“, написана в съавторство с преподавателя по странната „наука“ политология Уилям Грифит. Тя видя бял свят в „Международни отношения“, органът на Тристранната комисия.
                                                                         image                                                                                     
Съвършен конформист, хванат здраво за топките, през седемдесетте товарищ Збигнев преживя метаморфоза. И от радетел за сближаване между Изтока и Запада и приятел на Съветския съюз се писа „най-яростен антисъветчик“. Естествено – платен и то как!… У нас идентични случаи БКП предостави в изобилие.

Малцина знаят, че по време на съветската агресия в Афганистан един от първите американски представители извън ЦРУ, поддържали връзки с новоназначения командир на муджахедините там и с неговата База – Ал Кайда, беше именно Бжежински. Фотоархивите са запечатали, как Осама бин Ладен го обучава на… стрелкови умения. Преди време прочетох някъде, че полско-еврейският американец гордо заявил – ако му се наложело, пак щял да сътрудничи със саудитския богаташ-ислямист. (Вижте илюстрацията.)

          image

Досещате се, кои са истинските господари на идеолога Збигнев. А светът, който ви представят, е твърде различен от действителния.

http://diagnosa.net/
 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8688227
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031