Блогът на budha2 :: В царството на дегенератите безумците са гении

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.10.2015 18:54 - В царството на дегенератите безумците са гении

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 895 Коментари: 0 Гласове:

За да стигне до идентичната констатация като мен, датчанинът е прекарал цели две години в разговори със стотици служители – вътрешни хора, т. нар. insiders, от лондонското сити.
„Те му разкриха, колко близо бяхме стигнали до катастрофата – и колко бързо финансите се върнаха към обичайната си работа…

Проблемът не е толкова, че има Нобелова награда за икономика. А че няма равнозначна награди за психология, социология, антропология. Икономистите обичат да казват, че икономиката не е обществена наука, а точна. Както физиката или химията – претенция, която не само насърчава високомерието сред икономистите, но също така променя начина, по който мислим за икономиката.

Една Нобелова награда за икономика вменява, че човешкият свят действа повече като света на физиката: той може да бъде описан и разбран чрез неутрални термини. И че се поддава на моделиране, както химическите реакции или движението на звездите. Тя създава впечатлението, че икономистите не са в далаверата за изграждане на несъвършени теории, а откриват безкрайни, вечни истини.“

Няма нищо по-отдалечено от истината от твърдението, че икономиката е „точна наука“. Тъй като тя изобщо не е наука! За мен и медицината погрешно бива вкарвана в сферата на науката. И двете са част от човешката практика. Постиженията и провалите им могат и трябва да бъдат изучавани. Но те нямат нищо общо с точността в научния, а не в занаятчийския смисъл. Основават се на неща, които са й далечни – разсъждения, опит, дори интуиция. Не случайно личният доктор на френския крал Луи ХІV пишел трудове по… икономика. Сравнявал я с човешкия организъм.

Нататък в статията си Лоорис Лойъндейк припомня някои гигантски провали на лауреати на Нобелова награда по икономика. Те са легион, защото са много.

Например „откривателите“ на така наречените финансови деривати. Те забогатяха. Но през 2008 година човечеството, повярвало в този „непотопяем“ паричен „Титаник“, катастрофира.

Решенията на човека за неговата трудова дейност и постигането на резултати в нея – всъщност това представлява икономиката – само далечно се родеят с природата. В тях може да откриете всичко, даже математика. Което, обаче, не ги прави наука, а още по-малко – точна.

Дано дървените философи проумеят поне малко от това.

Ако бяха в състояние, щяха да схващат онова, за което пиша и говоря от години. Например, че Китай и САЩ водят привидна война за Африка. Имитират конкуренция, а заедно с Русия – понякога и конфронтация. На практика те отдавна представляват огромен дял от единната световна комунистическа държава, която Ротшилдови пропагандирали чрез Карл Маркс и Фридрих Енгелс. И вече повече от два века налагат на земята.

Когато в търсенето на истината човек заложи на познанието, колкото може по-обективно, от повече източници, неизбежно достига до нея. Ако не до цялата, поне до основните фактори, които обуславят събитията в съвремието. Разглеждани в развитие – от миналото, през настоящето, към бъдещето. Тази е причината много мои прогнози да се сбъдват, а малцина все пак да помнят, какво съм съобщил изпреварващо.

Властелините на човечеството го отведоха в нова епоха – на нов, нов световен ред. Пренареждат го, както дете си играе с играчка конструктор. Намираме се в етап, в който социализмът завзема нови територии. Както обикновено, постига го с огромно насилие. На това сме свидетели и в момента.

Как най-лесно могат да отнемат що-годе щастливия живот на хората в САЩ, Западна Европа, Австралия, Япония, Тайван, постигнат с дълги борби и упорит труд? Да въведат там уравниловката на социализма, при който трудът е възприеман според схващанията на старозаветния „бог“ – като наказание за човека. Като разрушат съществуващите общества.

Защо им е да постъпват така? Ами преследват своята мегаломанска цел – тотална власт над всички хора и дори над природата. Ще отговоря и с многократно припомняния цитат от Игор Бунич:

„Партията все пак някак си се съгласяваше да храни своите роби, но хора, осъзнали свободата си, тя нямаше намерение да храни.“

Ако се върнете към самото начало на тази статия, ще си спомните, че в политиката не съществува „ляво“ и „дясно“. Партията е една. В случай, че не сте съгласни, ще ви бъде необходимо още време. Но рано или късно ще стигнете до това. Неизбежно е, понеже е обективна истина.

Около две десетилетия след края на Втората световна война на Запад стигнаха до свободата, а след още две петилетки – и до икономическото замогване. Е, свърши. Приключено е.

“La Commedia и finita!” – това е последната реплика от операта „Палячовци“ – “Pagliacci”, на италианския композитор Руджери Леонкавало.

Ако погледнете илюстрацията, може и да схванете, че икономическите санкции срещу Русия, а преди това спрямо Иран и цялата върволица от държави, всъщност бяха насочени към проспериращия Запад.

Миналата година обнародвах публикация, озаглавена „За първи път страна с официално комунистическо управление става водеща световна икономика. А тук болшевиките обявиха негласувалите за… faeces! Id est situ, Minke“. В нея цитирах британското издание на левитската върхушка. То изнесе следното:

„Тази седмица Международният валутен фонд опресни своите данни за световната икономика“ – огласи списанието. – „За първи път икономиката на Китай е определена за най-голямата според термина Паритет на покупателната способност.“

Два месеца по-късно се позовах и на списание “Forbes”, вече национализирано от Пекин. То излезе с публикация, озаглавена: „Сега Китай е икономиката номер едно на света, но това няма никакво значение.“

Как така да не е важно – би се запитал всеки мислещ човек. Много просто – е възможно да му отговори осведоменият. Защото ще му е известно, че първата и втората икономики на земята фактически са две части на общата държава Кимерика – от Китай и Америка, China – America. Ако за американците и китайците това остава незабелязано, следователно – неосъзнато, то за интернационалният елит е върхово постижение.

Понятно защо, тези известия не се понравиха на домашните ни евроатлантици, все комунисти, ченгета, съветски възпитаници, русофили, всичко това, взето заедно, или техни рожбички.

Сега имаме ново двайсет:
„Китай има по-голяма средна класа от Америка“ – протръби световната телевизия CNN, последвана и от други глобални медии.

„Според изследване на “Credit Suisse” понастоящем китайската средна класа е най-голямата на света. И се разраства по-бързо от американската.“

Сравнението със САЩ е напълно неподходящо. Там средната класа се свива като шагренова кожа, съгласно баналния израз. Процесът е задействан от поне две десетилетия насам. И беше пазен почти като държавна тайна. Както броят на разводите у нас при социализЪма, да речем. Всеки, дръзнал да освети истината, попадаше под жестоките удари на Интернационала.

Христоматиен е примерът с харвардския възпитаник и бивш водещ на икономическа рубрика в телевизия CNN Лу Добс. Неговото „непослушание“ започна с разкриването на някои от „най-чувствителните тайни“ на Братството в книгата „Космосът: Новата граница на бизнеса“. Предупредиха го, „добронамерено“.

Добс пренебрегна размахания пред лицето му пръст и продължи, като посегна на „светая-светих“ на „демокрацията“ и новия световен ред – корпорациите. Появи се неговото изследване, озаглавено „Изнасят Америка: Защо корпоративната алчност пренася американските работни места отвъд Океана“. Показаха му „жълт картон“ и преместиха водената от него вечерна делова рубрика с по-ранната в денонощната програма на телевизията „Парите с Лу Добс“.

След като през 2006 г. издаде книгата си „Война срещу средната класа: Как правителството, големият бизнес и групите за специални интереси разпалват война срещу американската мечта и как да се борим срещу това“, спряха всекидневното му предаване. Повече от половин година не се появяваше на екрана.

Ала щом с книгата си „Денят на независимостта: Пробуждането на американския дух“ се обърна с изводи и призиви към средната класа, и посегна към спокойствието на Интернационала, го принудиха да се „оттегли“ от телевизията. Така светът загуби един от почтените си говорители.

Днес Лу Добс е водещ на новините в някакво радио с икономическа насоченост във “Fox Business Network”, част от медийната империята на Рупърт Мърдок. Може би понеже не съм известен като него, си стоя у дома „с лепенка на устата“. Но все още с незавързани ръце. И се „наслаждавам“, как дребни, анонимни негодници, тайни доносници, мерзавци, пробват тъпите си пера върху мен и някои от близките ми – част от които политически затворници на комунизма. (Вижте илюстрацията.)

Друг въпрос е, как земята ни търпи такива мръсници. Нали дегенератите степенуват „демократичността“?… „Вся власть Советам!“ Точно така – на директорските съвети на корпорациите. Нима болшевишката и останалите комунистически партии не бяха повече от корпорации – общонационални картели? И продължават да бъдат, но под други имена.

Спомнете си откровението на ген. Любен Гоцев, че те, ченгетата, „ще продължават да служат на Политбюро“, само че „ще искат разрешение от прокурора, съдията“.(Вижте илюстрацията.) Турска поговорка гласи: