Блогът на budha2 :: Потока от мигранти необходим за Братството/ Недосегаемост на Еврейската отбранителна лига

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.11.2015 22:08 - Потока от мигранти необходим за Братството/ Недосегаемост на Еврейската отбранителна лига

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1371 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.11.2015 22:10

Ние приемаме свободата за даденост, и поради това не разбираме, колко невероятно уязвима е тя.

Ще обясня защо. Съществуването на по-добър свят дава надежда. Вместо да вървим към напредък и усъвършенстване, каквито смятахме че той притежава, ставаме свидетели на неговия упадък. И това е жалко.

Не малко от вас ще рекат, че има и други младежи. Разбира се. И тук е така. Но те все повече намаляват. Тенденцията е ужасна. Тя ясно очертава пътя на „цивилизованите“ общества към заника и разпада. От там – и на държавите. Припомням: В този момент ФРГ изпитва остра необходимост от поне 800 000 чиновници. Не обсъждам т. нар. непривлекателни професии и работни места.

Доскоро нашите деца – младите хора от бившия социалистически лагер, заемаха тези позиции. Сблъскваха се с надменност и презрение, но търпяха. Тук е по-лошо, неизмеримо по-зле. Не можете да си представите колко! От материална гледна точка. Но гладният трудно може да бъде благ, смирен, милостив и великодушен. Не бедността ражда революциите и революционерите. Но мизерията е тяхната най-плодотворна хранителна среда.

Я сега се поставете на мястото на бежанците, които ви вмениха да приемате като… „мигранти“. „Цивилизованите“ първо разрушиха страните им. След като изтеглиха „храбрите си рицари“ от там, предадоха народите в тях на „милостта“ на всякакви сатрапи.

Например бивши военни и полицаи от режима на Саддам в Ирак, останали без хляб. Напомпани с пари на корпорациите алчни сирийски мъже. Побъркани от религиозна индоктринация чеченци, пакистанци, афганци, сомалийци… Кюрди, действително борещи се за независимост. Но използвани – въоръжавани и насъсквани – от Интернационала. И съвсем нормално – наемници. Авантюристи, които съчетават своята извратеност – мерак да се правят на герои и да убиват, с печеленето на пари.

Този поток от мигранти, както ги наричате, няма да спре скоро. Той е необходим на Братството за етническите промени в състава на населението на Европа. Те са замислени отдавна. Сега удари часът им.

Някои от „мигрантите“, хора с образование и мотивация, ще заместят европейците, обърнали гръб на християнските ценности. Хората на Стария континент отвикнаха да се трудят. Отдадоха се на покварата и порока. Не наставлявам, а констатирам. Сега противопоставят поколенията. И това е познато, нали? “Divide et impera” е добре познатият девиз на Николо Макиавели. Ала кой да се учи от историята, от опита?

Ние се назландисвахме. Все ни мамеха, защото допускахме да го правят. Огромната част от нашенци бързо забрави ужаса на социализЪма с неговия милиционерски терор и компартийни привилегии. Карай да върви…

Така, в унеса, поддържан от пропагандата, пропуснахме своя шанс за декомунизация и възраждане. Днес млади поколения вярват, че живковизмът е бил нещо прекрасно. Изобщо не чували Божието предупреждение, „да се пазим от лъжливите пророци, които се появяват в овча кожа, но отвътре са вълци“, вярват на комунистическите кадри. Смятат, че произходът и миналото нямат значение. А всеки има право да се променя, колкото пъти пожелае. „Либерализъм“!

Кажете ми какво по-страшно от това? То ни обрича. Но пак ще помислите, че не ви засяга…

През това време ураганът на дегенерацията все повече и по-често започна да поразява места, доскоро смятани за олтара на цивилизоваността – например журналистиката. Тя минаваше за Sancta Sanctorum – светая светих, на свободата – тази на словото и правото на мнение, на неговото изразяване, на събиране и разпространяване на всякаква информация, без всякакви териториални ограничения.

„Водещ френски журналист беше нападнат от шайка произраелски насилници, които опитаха да нахлуят в сградата на националната новинарска агенция в Париж.

Давид Перотен, който отскоро пише за новинарския site “BuzzFeed”, беше поставен под охрана, след като през нощта в четвъртък, [21 октомври 2015 г.] беше атакуван от около 12 маскирани мъже, размахващи бухалки.

Всички те се оказаха свързани с Еврейската лига за отбрана (ЕЛО),[„защитава евреите от „антисемитизъм“, каквото и да означава това“.] групировка, прочута с насилието си, която протестираше против начина на отразяване на израелско-палестинския конфликт от Агенция Франс Прес.

Неприятностите започнаха малко след 20 часа, когато около 100 души, развяващи ционистки знамена и горящи факли, направиха опит да щурмуват Agence France Presse (AFP).

Когато групата достигна входа на зданието, точно срещу Парижката фондова борса в центъра на столицата, започна схватка с полицейските части за борба с безредиците към CRS, а в лицата им беше впръснат сълзотворен газ.

Някои от демонстрантите крещяха на журналистите: „Идваме, за да ви заловим!“ Докато други пищяха: „Ислямски терористи!“

Освен това викаха лозунга „АФП – колаборационисти“, което е напомняне за сътрудничеството на французите с нацистите по време на Втората световна война. Както и „SS–CRS“, обозначаващо Schutzstaffel – „отбранителните сили“ на Хитлер.

Г-н Перотен разкри подробности от насилието в Twitter, и публикува следните слова: „Един демонстриращ ми рече: „Предупредих ЕОЛ, че сте тук, г–н Перотен.“

Журналистът често вадеше на показ проявите на ЕОЛ, организация, определяна като терористична групировка както в Израел, така и в САЩ, където е включена в списъка на терористичните групировки на ФБР…

През юни миналата година двама членове на ЕОЛ бяха обявени за виновни за поставянето на бомба под автомобила на журналист антиционист. Те получиха затворнически присъди, но единият офейка в Израел.

Френският карикатурист Zeon бе [арестуван] вторник сутринта ... от четирима полицаи от бригадата за Репресия срещу престъпноста. (BRDP). [В 7 сутринта] четирима полицаи събудиха карикатуриста за да го закарат пред съдия от Върховния съд на Париж. Съдията обвинява дизайнера в думи подбуждащи към расова, религиозна омраза и подобни карикатури публикувани в средства за електронна комуникация.

Също така миналото лято въоръжени членове на ЕОЛ участваха в безредици в района на Бастилията в Париж. Те нападнаха поддръжници на палестинската кауза по време на тяхно протестно шествие против израелската офанзива в Газа.

Независимо от натрупаните им дългогодишни и многобройни прояви на насилие, полицията позволи на евреите да развяват знамената на ЕОЛ – черен свит юмрук на жълт фон. Те издигаха този флаг редом с националното знаме на Израел.

„Тук сме, за да покажем нашата подкрепа за Израел във войната ни против арабите“ – заяви един от произралеските демонстранти вечерта в четвъртък. Той добави: „Журналисти, работещи за организации като АФП, подкрепят ислямските терористи. Ето защо ние трябва да отвърнем на удара.“

Да сте видели, чули или прочели нещо за това тук? А според оскъдните публикации в западните средства за масово оглупяване, „Еврейската отбранителна лига често организира нападения над пропалестински коментатори и политици. Тя също така претърсва парижки книжарници, художествени изложби, други места и събития, където се набират парични средства за палестинците“.

А „черният свит юмрук на жълт фон“ на „крайно дясната“ ционистка организация ЕОЛ – всъщност проектиран върху жълта шестолъчка – не ви ли напомня нещо познато и ужасно? (Вижте илюстрацията.) Имаме работа с нещо като обединение на старите НКВД и Gestapo, и малко по-новите ЦРУ, КГБ и Моссад. Всички те са създадени и ръководени от евреи.

Горе-долу по времето, когато еврейските терористи връхлетяха върху централата на АФП на пъпа на града на светлината, израелският премиер Бенямин Нетаняху направи смайващо изказване пред поредния годишен конгрес на Световната ционистка организация, проведен в Йерусалим. Изненада за онези, които не са запознати с истинската история, от една страна. И също така нямат реална представа за характера на евреите. Имам предвид действителния, а не онзи, който те лицемерно ни представят. Или пък влиятелните медии – до една в техни ръце – ни вменяват в рамките на своята пропагандна война против човечеството.

Колко пъти съм представял факти и доказателства, че още от люлката евреите биват възпитавани в дух на омраза срещу всички останали. На първо място – спрямо християните.

Но какво толкова рече Биби Нетаняху? Вижте и чуйте. В началото монтирах автентични кадри от посещението в нацистка Германия на току що абдикиралия британски крал Едуард VІІІ. И на главния мюфтия на Йерусалим в Берлин и срещата му с фюрера на Третия райх.

www.youtube.com/watch Това, че Адолф Хитлер нито е искал, нито е имал заповед да унищожава някакво „европейско еврейство“, е исторически доказан факт. Който обаче бива отхвърлян. Заради цялостния план за устройство на света при новия ред – Pax Judaica. Не е ли редно да запитаме: Само главатарят на израелското правителство ли има право на свободата на словото?

Малко след въпросното си изявление Бенямин Нетаняху кацна в Берлин и го потвърди. Във Федерална република Германия публичното отричане на вината на фюрера на Третия рай за изтреблението на евреите се наказва със затвор до пет години.

Канцлерката Ангела Меркел да не би да оглуша, та не разпореди министър-председателят на Израел да бъде арестуван и изправен пред съд? Защо поне не му обърна внимание, че нарушава германските закони? Което най-малкото е неприлично. И е в разрез с дипломатическите правила, етика и норми на поведение в междудържавните отношения.

Ако перифразираме навярно втръсналия на редовните читатели стих от песен на британската рок-група “Deep Purple”, той може да звучи така:

“There’s a law for the rich and one for the poor, and there’s another one for Netanyahu.”[Има един закон за богатите и друг – за бедните, и още един – за Нетаняху, англ.]

Какъв е Нетаняху, че се поставя над законите – международните и германските? Поведението му е на генерал-губернатор, навестил поверената му колония. А на Меркел – на прислужница, назначена за колониална администраторка.

Вместо да потвърди констатацията на израелеца, или да го постави на мястото му, тя, „милата“, за пореден път и от името на германския народ настоятелно даде да се разбере, че единствено те – немците, „са виновни за унищожението на 6 милиона евреи в нацистките концентрационни лагери“! Това ако не е национален мазохизъм, здраве му кажете!

Да допълня ли с елементарната аритметика, която е по силите на – нека не бъда краен – второлаците? Когато през 1989 година вследствие на данните, открити в акуратно водените документи в архивите на нацистките концентрационни лагери, пленени от Червената армия и съхранявани в КГБ, намалиха – редуцираха – броя на загиналите в Аушвиц от 4 милиона на около 1,5 милиона, никой не сторнира сметката.

Меркел е завършила физика. Това означава, че е на „ти“ с математиката. Да не би аритметиката да я затруднява? Как е възможно, след като от 6 милиона бъдат извадени 2,5 милиона, резултатът да остава пак 6 милиона? Може би това е някакъв особен, непознат вид математика – mathematica Judaica?

Възмущение от изказването на Нетаняху заля и Израел. Но бързо затихна. Разговарял съм с тукашни и с израелски евреи. Те са отлично запознати с истината за „холокоста“, както и със силите, които предизвикаха шоа – катастрофата. Тя сполетя не толкова евреите, колкото повечето европейски народи. Както ми рече мой добър познат, завършил йешива, сиреч – учил за равин:

„Това беше чисто еврейска хавра.“[80] А преди дни роденият в Полша евреин Ях Грос, професор по европейска история в Принстънския университет, заявил в статия за германския вестник “Die Welt”, „че през Втората световна война поляците убиха повече евреи, отколкото нацистите“.Колко ли са били?…

Когато светът започва да се осъзнава и отказва да приеме, или поне да премълчи всички престъпления, извършвани от Израел, палестинците за пореден път тръгнаха да бранят правото си да се молят в джамията „Ал-Акса“ в Йерусалим. Не мислете, че и тях не ги манипулират. Елитът им, още от времената на йорданския крал Абдула – дядото на настоящия, през Ясер Арафат, до настоящите лидери на автономията, са корумпирани, както всички останали по земята.

В момент на религиозно напрежение, което задкулисието се старае да превърне в трета интифада – въстание, „Биби“ извади старите козове от ръкава си. Дали реши това сам, или му го вмениха, няма как да знам.

„Нетаняху използваше същата реторика – пищни речи – против ядреното споразумение с Иран“ – писа израелският журналист Том Сегев, известен като един от ревизионистите на официалната история. – „Особено – в Конгреса на САЩ и пред Общото събрание на ООН.

Историята за мюфтията също не е нова за него. Със сигурност тя се появи в една от неговите книги. Основана е на следвоенното твърдение на Дитер Вислицени – един от сътрудниците на Адолф Айхман. Той описа и осъществено посещение на Аушвиц, което, според него, Адолф Айхман уредил на мюфтията. Но точният диалог между мюфтията и Хитлер, който Нетаняху представи, отива далеч отвъд всичко, което по-рано е било твърдяно.

В допълнение на срещата с Хитлер, Хусейни се бил договорил с Айхман и саботирал някакъв план за прехвърляне на еврейски деца от Източна Европа в Палестина. И как той би трябвало да бъде изправен пред трибунал заедно останалите военнопрестъпници. Неговото ръководство по време на войната остава една срамна страница в палестинската история.

Но няма нито едно солидно доказателство, което да допуска, че мюфтията е играл някаква роля в решението за изтребление на евреите. Понеже, както писа Бърнърд Луис в [книгата си] „Семити и антисемити“,„изглежда невероятно нацистите да са изпитвали нужда от подобно допълнително насърчение отвън“.

Също така е неправдоподобно, че на Хусейни е била уредена обиколка на действащи газови камери в Аушвиц. Фактически, неговата среща с Хитлер, която е била вписана и в арабските, и в германските архиви, не е преминала особено добре за мюфтията, който е търсил подкрепа за националните права на палестинците. Нещо като германска Балфурска декларация за арабите. Хитлер отказал да подпише такъв документ. Поради глупост, Хусейни се съгласил да бъде сниман с Хитлер, което от тогава до ден днешен преследва палестинската кауза.

Подкрепата на мюфтията за нацистка Германия демонстрираше злините на крайния национализъм. Обаче арабите не бяха единствените, които търсеха споразумение с нацистите. В края на 1940 г. и отново през 1941 г., преди холокостът да достигне върха си в лагерите за изтребление, малка ционистка терористична организация – Бойци за свобода на Израел известна също и като Бандата на Щерн – влезе в контакт с нацистките представители в Бейрут, надявайки се на подкрепа на борбата срещу британците. Един от щернистите, по онова време в британски затвор, беше Ицхак Шамир, бъдещ израелски министър-председател.“

Не бива да връзваме кусур на автора заради тиражирането на лъжата за „холокоста“. Той е евреин. Както знаем, всеки евреин, даже най-добрият, остава донякъде измамник – Jew, на английски.

Писал съм както за Бандата на Абрахам Щерн – „Яир“ – всъщност Абрам Мордехай, така и за Ицхак Йезерницки – станал Шамир. Нека припомня, че и двамата са били фашисти. Те се отцепили от по-голямата терористична организация Иргун Ха-цвай и Леуми – кратко Иргун. След основаването на Израел Иргун е обявена за Израелски отбранителни сили – официалната армия на страната. По този начин някогашният тероризъм на няколко шайки прераства в държавна политика, прилагана от гангстери в униформи.

Имате ли представа, кой е отговарял за „успеха“ на атентата в хотел „Цар Давид“ в Йерусалим, извършен на 22 юли 1946 г.? Ицхак Шамир, заместник на Абрахам Щерн.

Той беше министър-председател на Израел. И това е нормално, така ли? Съпругата му Сарика Леви – Шуламид, беше родена у нас. Двамата „десни“ гостуваха в страната преди 10 ноември 1989 г. и чудесно се разбираха с тукашните комунисти. Това също не е чудно, нали?… (Вижте илюстрацията.) Да сте наясно и да не допуснете грешка: еврейските терористи и убийци са добри терористи и убийци. Всички останали са… отвратителни.

Връщам се назад към ужасяващия атентат в Осло и масовия разстрел на младежи на норвежкия остров Утоя, осъществени на 22 юли 2011 г. Според шведския учен Oла Тунандер, професор в Института за изследване на мира в Осло, терористът Андеш Брейвик едва ли е бил сам. Скандинавският изследовател беше заявил в своя статия, че „много рядко терористични актове от подобна величина могат да станат възможни без намесата на държавни сили“.

Преподавателят беше акцентирал върху усложнените отношения между Норвегия и Израел във връзка с палестинския въпрос.

„Тунандер напомня и един позабравен факт. Малко преди експлозиите в Осло и масовото убийство на остро Утоя, за Израел става ясно, че властите в Норвегия окончателно са решили да признаят Палестинската държава. А това определено не се нрави на официален Тел Авив…

В първата точка от своето изложение Тунандер припомня позабравеният факт от 22 юли 1973 г. когато членове на израелското разузнаване „Моссад“ са арестувани от норвежката полиция, след „неуспешен атентат над погрешен човек“. Той не пропуска да напомни и за бомбеният атентат в хотел „Цар Давид“ в Йерусалим, извършен от ционистката полувоенна групировка Иргун…

Според него тези, и други подобни примери от по-близкото минало, дават достатъчно основание да се предположи, че може би „Моссад“ стой зад целия този ужасяващ сценарии на атентатите, осъществени от Брейвик. По неговите думи „атаката на Брейвик изглежда твърде аналогична с тази в хотел „Цар Давид“ от 22 юли 1946 г.“

Да не забравяме, че Андеш Брейвик се оказа масон, „дългогодишен яростен ислямофоб“, върл привърженик на Израел и „крайно десен ционист“.

А в края на своята статия Том Сегев заключава:

„За пореден път замесването на холокоста може само да влоши нещата.“

“Oh, those Jews!”[„Ох, тези евреи!“, англ. В оригинала е: “Oh, those Russians…” – „Ох, тези руснаци…“ (Вж. “Rasputin” by Boney M, LP “Nightflight to Venus”, Hansa Records, West Berlin, 1978 г.)] – бихме могли да перифразираме последните думи от популярна песен през седемдесетте.

А на какво понякога се крепят политиката и дипломацията, отношенията между държавите, личи от следния цитат:

„По време на едно от пътуванията на Маргарет Тачър до Пекин през осемдесетте, ни разказва Чарлз Моор в нейната неотдавнашна биография, китайското ръководство се надявало да притисне Великобритания по въпроса за Хонг Конг. Те прибягнали до следния сатанински план: спрели да сервират джин и тоник на Денис Тачър. Макар по-късно да отстъпиха от тази жестокост, анекдотът от онова време разказва, че Китай има волята да натисне пресата, когато сметне това за необходимо.“

Журналистът е убеден, че „Девид Камерън добре знае това. Отне му години на раболепие, за да спечели обратно китайското благоразположение, след като през 2012 г. извърши греха да се срещне с bкte noire на Китай – Далай Лама.“

Естествено, разумните хора не вярват, че политиците – тези кукли на конци – имат право да решават важни въпроси. Подобни „откровения“, обикновено идващи след като описваните фигури са преминали „в другий полк“, се приемат по-лесно и охотно от аудиторията. Известна пикантност се оказва необходима, та нещо да достигне до съзнанието на масите. С толкова евтини похвати манипулират милиони, да не река – милиарди!…

diagnosa.net/

Нагоре