Блогът на budha2 :: На щат в публичния дом на КГБ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.11.2015 00:54 - На щат в публичния дом на КГБ

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1489 Коментари: 1 Гласове:

Дезинформацията, медийните манипулации за нуждите на пропагандата са доведени до съвършенство. А пропагандата обслужва властта. Който е с акъла си и следи публикациите в този сайт, е уверен: Западът създаде левичарските идеологии, планира и финансира тяхното реализиране в живота, но… на Изток. Доволен от резултатите от експеримента, проведен със стотици човешки същества, в наши дни и той се присъедини към глобалния комунизъм. Това, че някои не разполагат с потенциал и им липсва достатъчно ерудиция, за да схванат истината, си остава за тяхна сметка. С нищо няма да променят своята съдбата, а още по-малко тази на човечеството.

Появата на по-свободни медии в интернет, макар и скромни като влияние, разногласията между преялите с пари и власт интернационални дегенерати, сътвориха нова, виртуална страна – Разкрития. В нея може да се научи много.

Онова, което ви поднесох малко по-рано, е напълно вярно. Както относно петата колона (без кавички) на Кремъл у нас – някои приспани, други будни, а трети усърдно действащи нейни клетки – така и за вечната връзка и единодействие между Вашингтон и Москва.

„На 4 юли 1994 г. директорът на ФБР Луи Фрий и тогавашният руски вътрешен министър Виктор Йерин подписаха протокол, рамкиращ полагането на съвместни усилия за налагане на закона. След откриването на филиал на ФБР в Москва и обиколка, която включваше посещение на прословутата централа на КГБ на площад „Лубянка“, Фрий ликуваше:

„Честно можем да кажем, че нашите две страни имат повече общи неща, както никога преди…“

Сергей Степашин, който оглавява Федералната служба за сигурност (ФСБ, наследница на КГБ), отпразнува договора като декларира:

„Заедно, ние сме непобедими.“

Точно както военното сътрудничество между САЩ и Русия предстои да бъдат основата на „миротворческите“ мисии с мандата на ООН в новия световен ред, така съюзът на ФБР с ФСБ и Министерството на вътрешните работи на Русия (МВД) е замислен да бъде фундамента на един нов световен ред при налагането на законите. В статия, публикувана в броя на “International Affairs” – изданието на руското Министерство на външните работи, Виктор Йерин обясни:

„Русия напълно подкрепя конкретните и съществени стъпки (предприети от ООН) за въвеждането на взаимодействие между нейните страни-членки в борбата срещу престъпността.“

Йерин коментира, че „ООН ръководи една секретна ревизия на националните законодателства и практики в тази област (на реда) с оглед на тяхното хармонизиране, доколкото е възможно, насочено към борбата на страните срещу организираната престъпност. И на тази база – осигуряването на неизбежно наказание на лица, замесени в тази дейност, независимо от мястото и държавата, където те може да са извършили своите престъпления.“

Какво ви дава основание да допускате, че нещо се е променило? The White House и Кремль, 10 “Downing Street” и Palais de l’Йlysйe, Bundeskanzleramt и Berlaymont, са централите, в които Братството е поставило своите главни послушници. Те не са безправни. Разполагат с почти цялата изпълнителна власт, част от която – независимо. Друг дял от нея е в прерогативите на тайните служби, които формално са подчинени на правителствата.

Най-важните решения, обаче, биват спускани „отгоре“, както се казваше на командно-административния език на държавния капитализъм – социализЪма. И на едните, и на другите. Както всички те са назначени на съответните отговорни длъжности, след като са били приклещени или със зависимости, съдържащи се в биографиите им, или благодарение на демонстрираните от тях болезнени амбиции, кариеризъм и нарцисизъм.

Естествено е да запитате, как така, от една страна, Далия Грибаускайте е превърнала Русия в незаобиколим енергиен господар на Литва? А от друга, както стана ясно от свидетелството на бивш вилнюски вицепремиер, се опитва да измъкне родината си от тази зависимост.

Отговорът е елементарен и има връзка с масово възприеманата максима, че „всеки има право да се променя“. По същия начин Интернационалът променя своите проекти. Тъй като живият живот поднася изненади. Не е по силите на хората да го предвиждат в детайли. Но основните принципи – единната световна комунистическа държава, както и главните осъществители на цялостния, генералния план – се запазват неизменни, константни.

На първо място остават САЩ и Русия, независимо под каква форма се явява втората държава. Те са водещите сили в Съвета за сигурност на ООН, където на постоянните им представители често се налага да доказват своите актьорски качества. До октомври 1971 година този интернационален правоналагащ орган се състоеше от четири държави – участваха още Великобритания и Франция. След посочената есен присъединиха Китай.

Това беше една от най-недодяланите театрални постановки. По времето, когато заповядаха на Ричард Никсън да започне официалното сближаване с Пекин, а скоро след това – и с Москва, в ООН Съединените щати гласуваха… против включването на Китай като пети член на Съвета за сигурност. Което, както виждаме, не промени нещата.

През юли същата година, както и дни преди въпросното гласуване в ООН, Хенри Кисинджър, съветникът на американския президент по въпросите на националната сигурност, вече постави началото на своите прочути „совалки“ до китайската столица.

Шекспир е написал:

„Целият свят е сцена, а всички мъже и жени са просто актьори – напускат сцената или се появяват. А докато е жив, отделният човек изпълнява много роли.“

Пиесата по драматургията на Братството се проточи. И не очаквайте скоро завесата да бъде спусната окончателно. Сега продължава в действие, което може би е озаглавено „Всеки срещу всеки“. В него главните герои се прегръщат, а след това влизат в свади помежду си. Ласкаят се и се ругаят. Но погледнете: Петте страни, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, са и… най-големите производителки и търговки на оръжие.

С едно изключение, което винаги остава незабележимо. Ако пресметнете годишните приходи на всяка от тях на глава от населението, ще установите, че… второто място е заето от шеста – Израел!

Колко пъти съм намеквал, че съвременното поколение – наследниците на създателите на онзи Клуб 300, който се смята че ръководи съдбите на човечеството, са по-калпави от предците си. И допуснаха възникването на виртуалната страна Разкрития.

Например, от нея можете да научите, дали Далия Грибаускайте действително е била агентка на КГБ? Вместо да се позовавам на чудесното разследване на Рита Янутене, по-добре да ви предложа още малко видеосвидетелства. Нищо, че са руски. Който има ум, ще може да прозре, доколко те отговорят на истината. Още повече, че авторите на единия материал са проявили самочувствието, да се закачат със Запада именно заради опитите му да внуши недоверие към някои факти от биографията на литовската президентка. Онези, любопитни и дори пикантни, които доскоро бяха укривани от комунистическия ред, или оставаха забулени в мъглата на псевдопромяната.

Да уточня, че под Запад имам предвид не само елитите, но и преобладаващата част от все по-затъпяващото, уядено и самодоволно население в Европа, САЩ и другаде. Бездуховни зомбита, които – сякаш пръкнали се в туземната ни номенклатурна Чалгария – проявяват склонност към неестествено преждевременно изчезване.

www.youtube.com/watch
Юмруците не са просто символи на мафията и комунизма. Те са знак за борби, за битки, но със сила. От юмрука до картечниците и бомбите има една крачка, която не е идеологическа, а властова, материална.

И още нещо. Телевизионният репортаж „свенливо“ пропуска пълното тогавашно название на организацията, която е изложила досието на литовската президентка на витрината на позора. То е: Център за изследване на геноцида и съпротивата „Дейност на КГБ“. Изглежда, последното все още кара някои да потреперват от страх. Или – дай Боже – да се срамуват?…

За някои да бъдат курви на КГБ – сиреч на комунизма, не е само въпрос на кариерно благополучие, но и на чест

Може да ви се стори невероятно, но след удара върху сайта, Центърът е свалил материалите за „червената“ Далия. Можете да се уверите лично.

„Центърът за изследване на геноцида и съпротивата на жителите на Литва заяви, че хакери са поместили клеветническа информация за президентката на прибалтийската държава. И този факт, че Грибаускайте, под псевдонима „Магнолия“, се е намирала в списъка на агентите на КГБ, „не отговаря на действителността и въвежда обществеността в заблуда.“

На това му се вика „страх лозе пази“! Доста преди обнародването на материалите за агент „Магнолия“ на въпросния сайт, се появи книгата на Рута Янутене. Още в уводните бележки, озаглавени „Защо?“, след като обявява, как Грибаускайте отказала всякаква среща и интервю с нея, авторката я нарича… „Магнолия“. Като с две-три щрихи разкрива твърдия характер на президентката, Янутене обяснява:

„Това е заключението от почти четиримесечното интригуващо, изпълнено с изненади пътешествие в миналото на настоящата Далия Грибаускайте, което е съвсем различно от нейния публичен образ на „желязна Магнолия“.“

Миналата година Антанас Гуода, австралийски бизнесмен, бивш шампион на Литва по подреждане на кубчето на Рубик, настоящ депутат в Европейския парламент, преведе и разпространи книгата „Червената Далия“. И поиска службите за сигурност на новия СССР да проверят фактите, изнесени в книгата на Рута Янутене.

Намеси се познатият ви Найджъл Фараж, в чиято фракция беше партията на Гуода. След суматоха, размяна на обиди и заплаха за живота на Гуода, отправена от литовски евродепутат от левицата, се стигна до назначаване на охрана на Антанас.

Накрая парламентарната група на Европа на свободата и пряката демокрация в Европарламента се отрече от своя член Антанас Гуода. Но, признавайки, че е участвала в разследването, не отхвърли фактите. Нито ги потвърди. Запази многозначително мълчание. Case closed – случаят е приключен. Не съвсем…

Забелязахте ли, че когато обсъждах пълното наименование на Центъра за изследване на геноцида и съпротивата, използвах „тогавашното“. Защото „Дейност на КГБ“ вече отсъства, отстранено е, няма го. Обаче, както знаем, глупостта на комуниста е безгранична. „КГБ“ все така „украсява“ живата връзка със сайта – т.нар. hyperlink: www.kgbveikla.lt

Но нека видим още един видеозапис.

www.youtube.com/watch

“Nil novi sub sole” – „Нищо ново под слънцето“.

Казват, че проституцията и шпионажът са най-древните професии. Точно това искам да кажа – че шпионажът е като проституцията и обратно.

На мен много ми се иска най-сетне някак да бъдат хванати за гушите и тези „сътрудници на органите за държавна сигурност“. Те са престъпници не само от морална гледна точка. Бидейки нещо далеч по-значително от обикновена преторианска гвардия – добре смазвана с пари огромна машина за репресии, въпросните офицери би следвало отдавна да прекарват остатъка от дните, отредени им на този свят, в каторги. Но т. нар. народ нито веднъж не поиска това…

Виждате факсимиле от документа, показан в телевизионния репортаж. Този лист хартия изглежда твърде съмнителен. Както ще разберете по-късно, твърдят, че противоречи на някои основни принципи на секретността, както и на формалната логика. Но за мен при съставянето му е проявен стремеж за спазване на възприетата по онова време форма. От една страна, може да е фалшификат. Но от друга, да изглежда като автентичен.

Ако се абстрахирате от неговата достоверност, този документ и онова, което чухте, не ви ли връща към изреченото в телевизионната „Панорама“ от един подобен – че настоящите русофоби са високо платени русофили, служещи на Русия. Както и версията за „агент за влияние“.

Който и офицер от Държавна сигурност или от Народната милиция да попитате, ако за миг бъде честен, ще ви признае: веднъж ченге, завинаги ченге. Преди няколко години от вестник „168 часа“ попитаха заместник-началника на Шесто управление на ДС Цвятко Цветков:

„Има ли откъсване от службите?“

Той отговори едносрично и еднозначно:

„Не!“

Същото „не“, каквото е написал на ръка във вид на резолюция, съответният началник на майор Димовски – водещия офицер на агент „Ивайло“. Документът, регистрирал действието, е автентичен – от Комисията по досиетата, както за краткост я наричаме. Той показва, как след среща със секретния сътрудник, проведена два месеца и половина след 10 ноември 1989 година, при вече съществуващ СДС, отговарящият за него щатен служител на Държавна сигурност предложил:

„Считам за нецелесъобразно на този етап да се ангажира „Ивайло“ за реализация на АМ [активни мероприятия]. В подходяща форма може да бъде използвано мнението му за тенденциите и настроенията в редовете на интелигенцията.“

Върху което началникът му написал споменатото голямо „Не“! (Вижте илюстрацията.)

Казано направо: Не приема. Заповядва занапред да продължат да използват „Ивайло“ и за активни мероприятия. И те го използват. Резолюцията не е ли съвсем подобна на онази от документа за ареста на Далия Грибаускайте?

Човек се ражда с желанията на очите и ушите, със склонност към хубави гледки и звуци; но отдаде ли им се, те ще го отведат до безнравствеността

Пробутват „Ивайло“ като знаменосец в някаква невидима „борба против Русия“. От челник в просъветската пропаганда, се преобрази в ударни по антируската. Разбирайте обратното. За типове като него важи максимата, че който най-силно зове за мир, се готви най-усърдно за война. Спомнете си, какво мнение за „милата“ Далия споделиха преподавателят по икономика, прочел дисертационния й „труд“, и бившият литовски вицепремиер. Че за кариера и пари е готова на всичко.

Същото, но като признание, срещаме при нашенския й двойник, еш, секретния сътрудник, а днес агент за влияние с псевдоним „Ивайло“:

„На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари, разбира се. Звучеше много примамливо. И вълнуващо.“

Любопитна е оценката на двама пенсионирани офицери от КГБ. Те обсъждат морала на бившите висши комунистически и комсомолски дейци и активисти, които пресякоха политическата река Рубикон. Та на отвъдния бряг пак да застанат в челните редици. Този път – на… „демократите“.

Първият е Александър Михайлов – генерал-майор от ФСБ, а вторият – Андрей Молчанов, член на Президиума на организацията „Офицерите на Русия“.

www.youtube.com/watch

Последното е точно. Като удар в сърцето – много са, легион!

Някой от младите читатели да не си въобрази, че постъпването в Комсомола беше свободно и по желание. Нищо подобно. Приемаха ни – евфемизъм на насилствено натикване – на две или три групи, започвам да забравям. Но нямаше мърдане. Никакво право на избор. Заради отказ изключваха от училище. Тъй че приказките за „младежите, които отивали в Комсомола“, са предназначени за старата ми шапка.

Освен това, Комсомолът не предлагаше никаква романтика, а банален, безчестен кариеризъм върху гърба на другите. Имаше изключения – свестни хора с читав произход да бъдат избирани за комсомолски секретари. Но на най-ниското равнище – клас, отдел в предприятие и т.н. Те можеха да откажат уважението на съучениците колегите си – често – съвсем искрено. Ала гласуването ги „издигаше“. По правилата на морала – винаги за кратко. Редките изключенията раждаха едни от най-неприличните службогонски предатели.

Не вярвайте, ако някой, подобно на съветските офицери, ви убеждава, че кариера в Комсомола и комунистическата партия са правели „качествените младежи“. Обратното – това бяха и са най-неспособните, негодните да се справят с живота по друг начин, освен с нагаждачество, подлизурство и предателство.

Тези шушумиги пълнеха редиците на БКП, БЗНС, Държавна сигурност и милицията, за заблуда наричана „народна“. Те не са изпитвали морални угризения, когато са ставали сътрудници на репресивните органи. Увредени по рождение, доразвили пороците на родителите си, доизградили и усъвършенствали своето безчестие, сега те са навсякъде, където Партията ги е поставила, или има далавера. Обикновено двете са в неделима връзка.

Тях виждате сега навсякъде. Борците за свобода, почтените хора, непродали вярата, съвестта и достойнството си, са в калта. Някои кротко преживят, колкото да изкарат (какъв глагол!) остатъка от пребиваването си на тази земя. Пък и стадото не ги ще. Желае водачи слепи, които да го отведат до гибелния край.

Спокойно! Той вече не е далеч. Вгледайте се в хоризонта, към 2025-2030 година. Даже такъв перфектно издялан камък на комунистическата тъпанарщина като другаря министър Калфин съзря финала… Обезумелите орди от застаряващи шаващи покойници, зомбита – не.

Не ми е приятно, че престъпници, като показаните, издават присъдите над приспособенците, напуснали техните редици. Не съм убеден, че последното е вярно. Имаме работа, както с истина, така и с дезинформация. Оплютите са по върховете. Охраняват ги. Разграничавайки се от тях, се мъчат да ги запазят.

Има и втора вероятност – тези комунистически гангстери щяха да пеят друга песен, ако Партията им беше доверила част златото, което заграби от народа. Но в Номенклатурия нямаше за всички…

Въпреки споменатите и други условности, все пак е хубаво да чуете и видите, как негодници осъждат мерзавци. Да оценявате и степенувате подобни продукти на социализЪма, е все едно да избирате по-малкото зло, както смятат масовите идиоти. Злото е зло – толкова!

Изреченото от двамата съветски комунистически разбойници приляга като съвсем точен номер обувки, както на Далия Грибаускайте, така и на останалите опортюнисти и конформисти – на Изток и на Запад. Точно така – и там, отвъд бившата „желязна завеса“. Да ви подсетя ли за американските неоконсерватори, за Бил Клинтън и Барак Обама, за Франсоа Митеран, Бернар Кушнер, Дейвид Камерън, за огромна част от западноевропейската интелигенция? Като започнете с хомосексуалиста Андре Жид в началото на миналия век, минете през Джордж Бърнард Шоу, Бъртран Ръсел, Джордж Хърбърт Уелс, сетне – през Жан-Пол Сартр, Луи Арагон, Албер Камю, и стигнете до Бернар-Анри Леви.

През първите години след промените, когато спорадично работех във вестници, имах възможност да разговарям с уволнени офицери от най-малко четири управления на Държавна сигурност. Не всички комунисти и ченгета бяха осведомени за предстоящото.

В началото тези пръстчета от юмрука на партията бяха неориентирани и затова – уплашени. Бяха живели в особена координатна система. Забравили да мислят и взимат решения, свикнали на подчинение на чужда воля, на изпълнение на заповеди, уж бившите пагонлии бяха готови да споделят доста тайни не само за конкретни лица, но и за технологията на шпионажа.

Така разбрах, че по време на милиционер-социализЪма е съществувала мрежа от проститутки на различни нива. Някои – най-високопоставените, били на разположение на комунистическата върхушка. Заплащали им с назначение на различни постове в политиката, по-рядко в икономиката, най-често в културната и медийната сфера. Или – с жителство, апартаменти и други такива доволства, които бяха труднодостъпни или изобщо непостижими за плебса. Мога да изреждам имена, доста известни. И макар да съм го правил, сега ще пропусна. Няма как да докажа твърденията си. А ми дотегна да ме съдят и тормозят…

Второто равнище е било на „нощните пеперуди“, както ченгетата наричаха онези жени, които били вербувани от тях, за да удовлетворяват сексуалните мераци на чужденци и сетне да донасят за тях. Чак сега, покрай настоящата героиня, схванах етимологията на названието им. Понякога използвали „пеперудите“ за нещо повече – преджобване, подслушване, провокиране на обстоятелства, които да доведат до оперативни мероприятия, казано на милиционерския език. На кур-капани, както е на ченгесарски жаргон.

Като се връщам към разказите на офицерите, запазени в паметта ми, в съзнанието ми изплуват образи на някои доста успели нашенки, които днес даже ни пробутват като „дами“. Има милионерки, чието медийно присъствие отшумя заедно с тяхното напускане на страната. Други – които са формални шефки на банки, на вериги от фирми, даже – почетни представителки на чужди държави. В политиката са останали предимно онези, които са били готови за вербуване. Но поради силното им либидо се оказвали неподходящи. Една такава оглавяваше външнополитическото ведомство, а сега е дипломатка…

Тъй като няма бивши агенти, съм сигурен, че и тукашните, и онези зад граница биват реактивирани, когато се наложи. Поради неопровержимия факт, че страната продължава да бъде ръководена от Държавна сигурност.

Проститутките от третото ниво не били на юларче, а „на свободна практика“, по израза на ченгетата. Някои си намирали закрилници сред милиционерите. Други често били окошарвани от т. нар. морална милиция. Живот… Сред тях също имало агентки.

Кърваво, грешно, царство на подлост, разврат и сълзи, царство на скърби – зло безконечно

Какво доказва документа за ареста на „Грибаускайте , Даля Поликарпо“, както е записано, барабар с нейните дружки Е. Новикова и А. Пропенко? Че тричките са били сътруднички на КГБ. Нито повече, нито по-малко!

Къде е доказателството? Най-отдолу. Съдържа се в резолюцията за последиците от задържането:

„По указания куратора из КГБ разбирательство прекращено.“

В буквален превод заключението означава:

„По указание на надзираващия от КГБ разследването е прекратено.“

Който от вас има памет, ще направи асоциацията с един парламентарно представен политик, партиен вожд, когото в средата на осемдесетте старши-лейтенантът от МВР Богомил Бонев арестувал по обвинение в криминално престъпление. Преди повече от шест години в интервю пръв споменах инцидента. Измина година и половина, откакто радомирският Б.Б. сподели случая в профила си във Facebook. Научих от маргинални медии, които го бяха препечатали.

Какво е общото? Ами след Боневия арест също нямало следствие. Това е. Другарката Грибаускайте , Даля Поликарпо изпълнява ролята на държавен глава на Литва. Местният политик получава наряди за предизвикване на скандали – ту на автомагистрала, ту в Куба или в Париж, ту в самолет или в баш школото за карагьозчилък, гръмко назовавано „академия“.

„Излиза, че президентката на Литва Грибаускайте е била валутна проститутка на КГБ. Както виждаме, добра школовка…

Политологът Михаил Делягин е публикувал тази информация на своята страница във „Фейсбук“.“

Друга медия справедливо посочи:

„Разбира се, Литва незабавно пусна опровержение… Но в интерес на истината, предоставените документи говорят за обратното.“

В книгата си, издадена през 2013 г., Рута Янутене трикратно нарича Далия Грибаускайте „желязната Магнолия“! Точно така – използва главна буква. Макар по всичко да личи, че президентката на Литва е била и агентка на КГБ – „ночная бабочка“ с псевдоним „Магнолия“, все още изпитвам съмнения. Не съм в състояние да отсъдя. Доколкото успях да проверя, досега никой не е завел дело срещу политолога Михаил Делягин. Иначе се съдят за щяло и нещяло. Какво ви говори това?

Съществуват и противни мнения. И то, както ще се убедите, на офицери от КГБ. Цялата работа е мръсна, каквато е и комунистическата или социалистическата система, както желаете. Наподобява на клоака. Всяко докосване до нея, даже прочитането на тези редове, замърсява душата. Другото – заобикалянето и премълчаването, е още по-вредно. То представлява бягство от реалността и води до равнодушие. Чието по-точно название е бездушие. Тоест – липса на душа.

В Литва публикациите за кагебисткото минало на товарищ Грибаускайте датират от 2013 година. Както сами виждаме, за някои да бъдат наети – по-рано като проститутки на КГБ или на Държавна сигурност, а сега – на ЦРУ, Моссад или BND, с други думи – на комунизма, не е просто въпрос на задължение или ламтеж за издигане, но и на чест. А полът няма значение. Както гласеше една цинична поговорка от епохата на социализЪма:

„У нас курвите са далеч повече от жените.“

„Някои хора мислят, че истината може да бъде скрита под малко покривало и украса“ – писа преди време палестинският доктор Исмаил Хания, когото Западът не хареса за министър-председател на автономията в Ивицата Газа. Въпреки, че международните наблюдатели потвърдиха свободния характер и почтеността на изборите през 2006 г. – „Но с течение на времето“ – продължи той, – „истината бива разкрита. А фалшификациите изчезват. Това става днес в Близкия изток.“

Не улучи десетката, но констатацията му е изконно вярна. С Божествено потвърждение.

Въпросът е друг. Отдавна, в океана от измами и фалшификации, залял Източна Европа и конкретно България, истината взе да си пробива път към повърхността. Обаче хората не я искат. Не изпитват необходимост от нея. Не желаят да натоварват съзнанието си и да знаят.

Най-лесното извинение е с човешката природа. Видите ли, тя е такава. Елементарно и невярно. Човекът е сложно творение. Лъжата и примирението с нея не са заложени в естеството му, а са придобити. Опираме до възпитанието в средата, в която всеки от нас израства.

За кой ли път напомням, че не случайно всяка революция и преврат посягат първо на вярата, образованието и културата. На първо място преследват елитите в тези духовни сфери. Чак след като ги унищожат или подчинят, посичат висшата и средната предприемаческа класа в града и селото. Материалното може да бъде наваксано за по-кратко време. За духовното са необходими поколения…

Комунистите унизиха родителите, разместиха ролите им, и така почти ликвидираха семейството. Превърнаха естествената жилищна среда в крайградски гета. Старата махала, кварталът, вече ги няма. Съсипаха и училището. Ето как стигнахме до отчуждението и безразличието. Медиите довършиха проекта. Израснаха генерации, за които черното е бяло, дясното е ляво…

Представят умния за глупак, тъпака – за мъдрец. Богатият негодник е пример за подражание. За масовия идиот само лудите могат да бъдат честни. Откъде да дойде промяна към добро, след като ценностите са заменени от зло?

Миналото преследва злодеите, мошениците, измамниците, калпазаните. Ала о, чудо! Неговото показване не впечатлява никого!

Отдавна е установено:

„Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита: „Богат е“, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи, сироти колко той е ограбил и пред олтаря бога измамил с молитви, с клетви, с думи лъжливи.“

Закономерно, онези, които най-гръмогласно почитат автора, най-точно запълват направената от него характеристика. То не се отнася единствено до нашенската номенклатурна Чалгарияили уж бившия източен блок.

Равнодушието и апатията доведоха до това, САЩ да бъдат ръководени от поредица социалистически шарлатани. Германия дълго да бъде водена от комсомолска активистка, която разказва, как рекла на офицера от Щази, който я вербувал, че има голяма уста и няма да им върши работа! Втори мандат премиер на Великобритания и първи начело на НАТО да бъдат агенти на КГБ, съответно Дейвид Камерън и Йенс Столтенберг.

Западът се превърна в обетована земя за комунистите и ченгетата, отмъкнали парите на партията. На глава от населението днес в Лондон сигурно има повече съветски милиардери, отколкото в Москва. Кое правителство от „свободния свят“ посегна на престъпниците, обрулили и ограбили своите родни страни, и довели народите им до тотална мизерия?

Няма как някой, който доброволно е полагал клетва пред червеното знаме, да бъде друг, освен комунист. Това важи „със страшна сила“ и за Далия Грибаускайте.
Съгласно „документа“, „Даля Грибаускайте е била задържана на 22 май 1982 г. А писмото носи дата 11 юни 1982 г.“ За капак, на 17 юни в долния му край се появява познатата ви резолюция. По онова време Кузнецов, чийто „подпис“ се мъдри под нея, не е работил в този отдел. Заел мястото две години по-късно. Най-важното – за какво му е било необходимо да известява ректора?

„Сътрудникът на УССМ поясни, че в подобно писмо по никакъв начин не е било възможно да се появят фамилиите на другите момичета. Мнозинството валутни проститутки са били или агенти на КГБ, или на същото това УССМ. А кой ще започне да огласява данни за свой агент на външно лице (каквото в случая се явява ректорът на университета)? Пък и приписката, направена уж от ректора, предизвиква огромни съмнения…

По мнението на Сергей Арсенов,документите, отнасящи се до Далия Грибаускайте и някои други прибалтийски политици, биха могли да бъдат купени именно от тази фирма от архива на КГБ през 1991-1992 г. „Зная точно, че през 1991 и 1992 г. някои документи от архива на Ленинградското КГБ се продаваха“ – заяви бившият сътрудник на КГБ Николай Степанович. – „Даже веднъж бях свидетел на това, как изнасяха папки и ги слагаха в частен автомобил, а някакъв гражданин предаваше тлъст плик на отговорен работник от управлението. Познавам и гражданина, и сътрудника. Пък и мнозина в страната ги знаят, но засега няма да назова фамилиите им.

Ала в цялата тази история има по-близки до нас събития по времева рамка. През 2002 г. възникнал пожар в кожарската фабрика „Рот Фронт“. Основно пострадал архивът на предприятието, където се съхранявали данни за Далия Грибаускайте, която през своя „ленинградски период“ (1976-1983 г.) е работила точно в „Рот Фронт“.“

Не ми е работа да разплитам техните, руските заплетени конци. Малко ли са тукашните? Няколко неща ме водят до убеждението, че документът, с който ви занимавам, е истински. И е послужил за изнудване на студентката-вечерничка Грибаускайте. Та да кандиса да стане агентка за влияние на КГБ.
Първо, нейният произход. Второ, самата й биография. Трето, необичайното й поведение тогава. Припечелването като „нощна пеперуда“ може да обясни, какво я е отделяло от нейните колеги по месторабота и от университета. Четвърто, скъпата частна квартира на Василиевския остров, смятан за престижно място, която е обитавала. Прочее – близо до хотел „Прибалтийски“, арената на нейния арест, според писмото. Пето, начинът на израстването й. Шесто, изчезването на архива на КГБ и замесването на Анатолий Собчак. Тъкмо по онова време той стана кмет на бившия Ленинград, днес Санкт-Петербург. И назначи за свой заместник… Владимир Путин. Малко преди това настоящият президент е бил уволнен от „разпуснатото“ КГБ.

Не на последно място, използването на листа хартия от много медии. Все някога някой щеше да им дръпне юздите. Но не би. Мълчанието на самата Грибаускайте също е многозначително. В такива случаи мълчанието наистина е злато. Допълва го посочването й с пръст, но без име, от страна на професионалното ченге Яков Кедми.

Редакцията на украинската медия, поместила материала на Леонов, също говори много. След подписа на автора на финала, редакцията коментира:

„Далия Грибаускайте е смятана за политическа наследница на „бащата“ на съвременна Литва Витаутас Лансбергис, чийто баща е сътрудничил на КГБ, а в Литва отдавна пишат същото и за самия него. В началото на 2015 г. известната литовска журналистка Рута Янутене издаде книгата „Династията“ за рода Лансбергисови. В книгата има такива редове: „Моето журналистическо разследване позволява да се направи предположението, че настоящият летописец на историята на Лансбергисови-Жямкалнисови е държавна сигурност на СССР. И тя достатъчно рано, още от времето на създаването на Саюдис, се е погрижила за това във Вилнюс да не останат никакви неоспорими доказателства за онзи, другия живот на Лансбергисови.

Когато накрая започнаха да търсят доказателства, отначало станало ясно, че „делото на Лансбергисови е могло да замине от Литва около 1989 г. Отговорът на често задавания въпрос за Лансбергис: „Бил ли е вербуван от КГБ?“, е у хората, които знаят, че в политическата игра огласените доказателства не представляват ценност. Обаче съществуват много улики, свидетелства, които позволяват да се смята, че Лансбергис е имал сериозни работи с „кантората“.“

И личното дело на агента Лансбергис изчезна… Така, както и архивните материали за неговото протеже – Грибаускайте. Съвпадение ли е?

Но независимо от това разследването продължава. Нашият специален пратеник успя да се свърже и разговаря със сътрудник на Международния отдел на ЦК на КПСС, който разказа за грандиозен геополитически проект, осъществяван от Юрий Андропов – отначало като председател на КГБ, а след това и като генсек на ЦК. Изпълнителите на проекта били длъжни да станат агенти на държавна сигурност в Прибалтика. Част от този план е била и Грибаускайте. Тогава, къде са изчезнали документите?“

Отговорът е елементарен – в КГБ, извинете – ФСБ. На една ръка разстояние от поредния наемател на Кремъл и от „вечните“ чекисти на „Любянка“, ако ми позволите да използвам това клише. Силата на Путин е, че като в някакво кълбо на световната революция, търкалящо се отпреди век, съчетава всичко, от миналото и настоящето – една шестнадесета евреин, според изчисленията на журналисти от израелската телевизия Итонг.ТВ; дядо, личен готвач на Сталин и Крупска; баща комунист и офицер от НКВД; членство в КПСС; щатна принадлежност на КГБ; бивш шеф на ФСБ; доверено лице на Нат Ротшилд.

Кучетата си лаят, а керванът на Путин напредва. С него – и световната революция. Между другото, кучетата подлайват – уж против, а всъщност за…
diagnosa.net/

Нагоре