Блогът на budha2 :: Британско-американския проект

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.12.2015 22:04 - Британско-американския проект

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1544 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.12.2015 22:20

„Няма как да сте чували за Британско-американския проект“ – ни увери разследващият журналист Анди Бекет, напуснал бившия манчестърски и днешен лондонски всекидневник “The Guardian”, за да се ползва от по-реална свобода. – „Но сред неговите участници ще видите някои от най-овластените мъже и жени в Обединеното кралство. Официално, той съществува, за да пропагандира „специалните отношения“ [между двете страни]. Но го описват като Троянски кон на външната политика на САЩ. Даже онези, които го подкрепят, се шегуват, че той е финансиран от ЦРУ. Трябва ли да се притесняваме?

Анди Бекет съобщава:

През лятото на 1997 г., няколко седмици след като Новата левица спечели властта, една удивителна статия за изборите се появи в бюлетин, разпространяван по частен път сред ограничен кръг [получатели].“ Под тайнственото заглавие „Голямо люшкане към БАП“, статията започваше така:

„Не по-малко от четирима членове на Британско-американския проект и един участник в неговия Консултативен съвет бяха предложени за назначаване на министерски постове в новото лейбъристко правителство.“ Последва списък с имената на тези петима души и на други подобни предложения на Новата лейбъристка партия, които бяха членове на БАП:

„Мо Моулъм,…. Крис Смит,… Питър Менделсън,… баронеса Саймънс,… Джордж Робъртсън,… Джонатън Пауъл,… Джеф Мълган,…. Матю Тейлър…“

Статията завършваше с възторжено самопоздравление и с имената на още двама бележити членове на БАП: „Джеймс Ноути и Джереми Паксмън им стъжниха живота по радио и телевизия BBC. Други членове, също много на брой в този списък, вдигнаха джангър из всички национални медии, коментирайки, критикувайки и тържествувайки.“

Малко разяснения: Питър Менделсън е близък приятел на Нат Ротшилд. Той беше неговото лейбъристко – „ляво“ рамо в онзи прословут скандал с ръководството на тогава опозиционната Консервативна партия, който младият банкер предизвика с отвореното си писмо до лондонския “The Times” през есента на 2008 г. Идиотът-дегенерат непременно ще си рече, че пак иде реч за „конспиративна теория“. Нали вече му казваме „майната ти“?

Потомък на редица от равини, банкери и дори композитори, с най-многобройни разклонения в Австрия и Германия, Питър Менделсън оглавява интернационалния think-tank с многозначителното название „Политическа мрежа“. Колко пъти съм посочвал, че ционистите са навсякъде? И се държат един за друг като сплит, като моряшки възел. Не чак толкова отдавна ви известих, че на него „светото банкерско семейство“ разчита за затягането на контрола в интернет. (Вижте илюстрацията.) Мярката вече е в ход…

Мо Моулън беше министърка за Северна Ирландия и заемаше още няколко поста в правителството на Тони Блеър. Крис Смит запълваше креслото на министър на културата, медиите и спорта. Баронеса Саймънс – държавна министърка (нещо като младша), но също генерална секретарка на Профсъюза на административните служители, пожизнена членка на Камарата на лордовете.

Небезизвестният Джордж Робъртсън е идвал и у нас като генерален секретар на НАТО. Бивш министър на отбраната на Великобритания, той е заемал все важни правителствени длъжности. Джонатан Пауъл беше шеф на администрацията на “Downing Street”. Нещо като главен секретар на Министерския съвет.

Джеф Мълган – преподавател в Лондонската икономическа школа – London School of Economics. Но също така в Юнивърсити Колидж в британската столица и в Университета на Мелбърн – Австралия. Понастоящем е главен изпълнителен директор на Националната фондация за наука и техника. Предишните му длъжности запълват цяла компютърна страница…

Накрая, но не на последно място, Матю Тейлър от 10 години оглавява Кралското дружество за насърчаване на изкуствата, производството и търговията в Обединеното кралство.

Как ви се струва? Всички те принадлежат на почти неизвестния Британско-американски проект, за който ще поразкажа още след малко.

През това време в страната-домакин на Европейския съюз – новия СССР, комикът Диодоне М’Бала М’Бала беше осъден заради антикомунизъм и свободомислие. Това става в условията на терористични актове, извършени от окупираните от ционистите правителства на западноевропейските държави с помощ – днес я наричат „логистична подкрепа“ – от Института за разузнаване и специални операции – за краткост – Моссад.

С други думи, Диодоне падна жертва на най-големия престъпен синдикат в човешката история – еврейския комунистически Интернационал. Актьорът-хуморист явно няма „friends in high places“. И не е спазил постулатите на новата универсална световна религия – холокостиката. Нейните догми, определяни от членовете на the British-American Project, но по-скоро от техните господари, отменят всякакви възможности за обсъждане и забраняват всички мнения относно доктрините й.

„Решението на белгийския съд в сряда [25 ноември 2015 г.] постановява, че „всички обвинения срещу Диодоне бяха установени [не доказани] – както подбуждането към ненавист и език на омразата, също така отричане на холокоста“.

Ерик Лемен, юрист на белгийски еврейски организации, заяви, че присъдата за вина е „огромна победа“.“

Съвсем вярно. Не подлежи на оспорване. Тя е триумф на сатанизма, злобата, омразата, мизантропията, расизма и комунизма над човещината и любовта, разума, образоваността, науката, нормалността и най-вече – над истината и свободата! Запомнете тази година: 2015-а! Тя поставя началото на възвръщането, на реставрацията, на ренесанса на мракобесието, схолактиката и на инквизицията. От тук насетне преследването на човеците ще забързва с бясната скорост, на която са способни демоните, завихрили този ураган на ненавистта, непоносимостта – на върховното зло. Скоро ще започнат да палят и клади. Помнете ми думата!

Днес градовете в Западна Европа и САЩ наподобяват населените места, окупирани от нацистите и комунистите през Втората световна война. Телевизионните кадри и фотографиите, показващи униформени милиционери, въоръжени с автомати, по-скоро приличащи на бойци от неназован фронт, карат кръвта да замръзне. Тъкмо тази е една от целите на интернационалната комунистическа левитска мафия. Подчинените и ционистки правителства ще продължават да извършват терористични актове, в окупираните от тях държави, в Европа и по света. Насаждайки терор – ужас и страх – да принудят хората да се откажат от своите свободи и права.

Конституциите и Хартите за свободите и правата на гражданите са превърнати в късове ненужна хартия. От тук – от 2015 година – до следващата мярка – имплантирането на чипове, съвременните окови, остава не крачка, а стъпка. Хората отново биват поробени.

Само първобитни същества могат да приемат, че „робовладелският строй е светлото бъдеще на човечеството“!

В предходната си публикация обявих, че Западът се е върнал в Средновековието. Посипвам си главата с пепел. Не – в робовладелството, с всички негови характеристики на разделеност на патриции, плебеи и безправни роби; с дивашките зверства и жертвоприношения, превърнати в забавления; с цялата безсмисленост на живота, лишен от обич, състрадание, милосърдие и съпричастност към бедите и проблемите на ближните.

Богоборците – евреите, комунистите, сиреч – ционистите – за пореден път протягат окървавените си ръце, посягат на Бога. Както преди две хилядолетия предците им осъдиха Исус Христос на кръстна смърт и го предадоха на преторианската гвардия, охраняваща тогавашния елит – римските патриции и юдейските фарисеи.

Няма човек, който да се преборил с Бога. Но опити се правят още от древността. Днес четем, че:

„Господ се е превърнал в политически футбол в президентската игра.“

Това обяви британски наблюдател на американския политически футбол, чийто финален мач е след година.

Не Господ, а „християните“ и юдеите сториха това. Бог е господар и създател, а ние сме негови рожби. Всеки земен баща е в състояние да накаже непослушните си деца. Господ – Отец – не го прави. Той е милостив и затова ни е оставил да се самонаказваме. На „модерен“ език се казва санкциониране. Сам той поема нещата само в случай на крайности. Справка – изродите на комунистическите престъпници, които хвърля рано-рано в геената за назидание. Ама кой да разбере?

Тълпата от идиоти у нас – рожби на самосанкционирането, доказва, че не произлиза от Бога, а от неговия антипод – разбунтувалия се слуга сатанаил.

Как разбрах? Ами кой беше главният наместник на сатаната? Правешкото чудо на чудесата. То обичаше префърцунените думички, които трудно изричаше с дрезгавия си глас: „Полупроводници“, „мултиплициране“ и „мултикли…“ – „мулкитлик…“ – „мултипликационен ефект“ (разгеле!), „переУстройката“ и т.н. Сега идиотите – неговите наследници – не спират да „неглижират“, да „промотират“, да са „фрустрирани“, да „презентират“, да са „фенове“ и да следват „трендове“…

Идиотът е непобедим! Той може да вирее единствено на съответната почва – за идиоти. По тези места нейният полезен слой има дебелината на нявгашния чернозем в Свищовско или Добричко… Все се намира по някой по̀ идиот, който „остроумно“, с типичния цигански „хумор“ – правешки, сливенски – без значение – да припомни, че е имало подобно същество. Че и да му тегли една баданарка.

Зер – нашенският идиот е закоравял до там в идиотщината си, че – видите ли – ако днес правешкият оригинал се яви на избори, твърди тъмно зелен сливенски архиидот, парвенютата му щели да го изберат. Предпочитайки го пред други цигани – Иван Костов, Плевнелиев и дори пред „най-светлата“ фигура сред тях – банкянския транссексуален вариант на Банго Васил, светиня й Б.Б.

Защо британското кралско семейство посещава Саудитска Арабия, но не и Израел? След като ционистите смятат страната си за „единствената демокрация в Близкия изток“, а режима в Риад – за тирания. Колко „демократична“ е еврейската държава?

Наистина, от основаването на Израел през май 1948 година досега няма нито едно официално посещение на британски суверен в ционисткия „рай“? В цитираната публикация беше пропуснато, че управляващото семейство Батенберг – принц Филип, и Сакс-Кобург и Гота – кралица Елизабет, е еврейско. Едва от 1917 г. криещо германските си корени зад фамилията Уиндзър. Всички негови мъжки представители, без принцовете Уилям и Хари, са обрязани от равини.

Освен това „майката на принц Филип – принцеса Алис Бетенбергска, е погребана в Маслиновата горичка край Йерусалим. А съпругът на британската кралица отиде да види гроба й.“Това стана по време на частно пътуване до Израел, предприето от Филип през 1994 г.

Ето самият отговор, който е обобщаващ:

„Докато Саудитска е най-големият купувач на британски оръжия и на професионални военни услуги, Израел не е.“

Ако не знаете, британското кралско семейство е сред известните търговци на… оръжие. Иначе, когато израелски ръководители посещават Лондон, се срещат с някои от висшите представители на корпорацията за търговия със смърт, регистрирана в Бъкингамският дворец. Има реципрочност. Правителствени ръководители на Обединеното кралство ходят на поклонение в окупирания от ционистките терористични банди Йерусалим, за да се прекланят пред измамата на ХХ век и да бъдат обявявани за „хаджии“ на новата глобална религия холокостика. (Вижте илюстрацията.)

„Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес. Той е такъв още от мига, в който човекът изпълзял от тинята. Нашите деца, г-н Бийл, ще живеят, за да видят този перфектен свят, в който няма никакви войни или глад, потисничество или насилие. Една необятна и вселенска холдингова компания, в която всички хора ще работят заради общата полза, в която всички хора ще притежават свой дял, а всички необходими неща ще бъдат достъпни, всяко опасение и страх ще бъдат успокоени, всяка скука – разсеяна. И аз ви избрах, мистър Бийл, за да проповядвате това евангелие.“

Излъгаха и то доста. Гигантската „вселенска холдингова компания“, корпорацията „Свят“, действа в интерес и изгода единствено на 1 процент от земните жители. Останалите са извън нея. Или по-скоро „работят заради общата полза“ на този процент. А „мистър Бийл“ – медиите – наистина „проповядват това евангелие“.

Системата – Братството, опитоми и даже дресира нявгашните рокаджии. Те надянаха бомбетата. Банковите им сметки набъбнаха неимоверно. Цената беше, да се влеят в сивия поток. От някогашния бунтар Пол Маккартни от Ливърпул не е останало нищо. По-скоро никога не е бил недоволен, харамия? Но портретът му представя чиновник, зает да произвежда като на конвейер еднообразни, тривиални, скучни оперетни мелодии, над които преди половин век се надсмиваше.

Но не отстъпва челното място по богатство в бранша. За пари е готов да се кълчи и реве пред всеки тиранин или полудиктаторски режим – от Путинова Русия до Израел.

Да се вгледаме в онези, които предизвикаха всичко. Като умело го замаскирват под ироничния израз „конспиративни теории“. Той допадна като брюкселски бял шоколад на самозваните „умници“ по планетата. По тези места безлични дребни твари го прехвърлят между оредяващите си зъби.

От нищото ни връхлетя известието за съществуването на „Британско-американски проект за следващите поколения“, каквото е пълното наименование на полутайното сдружение. То е било основано през 1985 година, „за да увековечи близките взаимоотношения между Съединените щати и Британия“, казано с думите на кратката официална история на БАП, посредством „трансатлантическо приятелство и професионални контакти“. Проектът има членски състав от „600 лидери и хора, формиращи мнение“, набиран поравно от двете страни. Организацията провежда годишни конференции (последната започна на 6 ноември 2015 г. в Чикаго), на които не се канят журналисти. А всичко, изречено на тях, е най-малкото официално, и не е подходящо за външни лица. Рядко бива представяно в основните медии – вместо това, има дразнещи смътни изяви в интернет, където се събират запалените по конспирациите.

Ето как БАП е изобразяван като Троянски кон на американската външна политика, който набира британци с либерални и лявоцентристки убеждения, имащи политически талант и връзки, още докато са млади. Индоктринира ги с пропаганда за добродетелите на американския капитализъм и ролята на Америка по света. А сетне ги наблюдава с одобрение, докато те се промъкват в британската политика, вкарвайки в нея все повече провашингтонски насоки.

Според този анализ, най-голямото постижение на Проекта е Новата левица.“

Тук говорим за „пета колона на Русия“. На Запад – за „Троянски кон на Америка“. Впрочем изразът дотолкова е увредил тамошните пропагандисти, че, ако си спомняте, преди време го използваха и спрямо туземната ни Номенклатурия. Това не е важно. Съществен е подходът.

Обърнете внимание, във Великобритания вербуват млади кандидати за власт и слава с „леви“ убеждения. „Индоктринира ги с пропаганда за добродетелите на американския капитализъм и ролята на Америка по света“. Струва ви се противоестествено? Грешите.

Какъв е смисълът да убеждават убедените? „Десните“ и без друго са за близки контакти със САЩ. Целта е подчиняването на целия политически спектър. Моделът е същият, който използваха отвъд Океана, корумпирайки и уеднаквявайки тамошната партийна система. Едни и същи магнати финансират партии, чиито идеологии са дотолкова размити, че просто няма как да различите някаква разлика между уж либералстващите демократи и правещите се на консерватори републиканци.

По този начин, постепенно, през последните 70-80 години САЩ първо станаха олигархична държава. Впоследствие, след появата на новата класа – на управителите на гигантските корпорации – смес от наемни работници и собственици на дялове от крупни компании, се превърнаха в корпоратокрация. Което ще рече – в социалистическа страна със собствена номенклатурна прослойка. Тя владее благата и ги разпределя, както намери за добре. Затова:

„По едно или друго време деветдесет и шест на сто от американците са се облагодетелствали от правителствена помощ, в това число от правото за временно спиране на издължаването на данъци, според Сюзън Метлър, преподавателка по държавно управление в Корнелския университет, и Джон Сайдс, хоноруван професор по политически науки в Университета „Джордж Вашингтон“.“

Около 15,6 на сто от работещите американци гладуват. Колко пъти писах за купонната система, въведена в „най-голямата демокрация“?

Има нещо по-страшно: „Консерваторите“ са бивши ултралевичари – троцкисти, маоисти, объркани, безпринципни бивши хипари… Навярно помните свидетелството на бившия офицер от КГБ Юрий Безменов относно инфилтрирането на агенти на КГБ вътре в американския политически, научен и културен елит. Колкото и да е трудно за проумяване, проникването на съветската система на всички равнища на управлението на американската държава е поразително.

Обратното важи с пълна сила. Забравяте ли, че руският комунизъм е бил привнесен от нюйоркския „Ийст Сайд“ – Троцки, от Лондон и Берлин? Пломбираният влак с въоръжените еврейски болшевишки терористи на Ленин само потеглил от Швейцария. Операцията е била финансирана с германски пари…

Не по-малка по мащабите си е съветската политическа осмоза във Великобритания. Всичко това има близо едновековни корени, проникнали дълбоко в островното кралство.

Обратно в Сан Бернардино, Калифорния. Съпругата в семейството „убийци“, на име Ташвийн Малик – така твърдят – била „радикализирана“?! Ще преведе ли някой? Значи и аз съм като нея – саморадикализиран съм. И искам реванш – държа да въздам справедливост на всички видове комуняги, фашаги, всякакви социалисти, либерастващи – изобщо – ционисти, без да ме интересува откъде са – източни, западни, северни или южни. Атентатор ли съм?

Та тази „радикализирана“ булка „може би е свързана с Ислямска държава“. Двамата се оказаха удобно разстреляни от милицията на Съветските американски щати – люлката на интернационалния комунизъм.

Изворите или източниците на информация? Репортери във Вашингтон и Исламабад. А убийството беше в Сан Бернардино, Калифорния! Ха сега!

„Може би е свързана“? Първо – била е, а не е. Щом е загинала. Мъртва е. Или има нещо друго, което кара журналята – проституките, да объркват глаголните времена?

Напомням за „царя“ лъв, дето първо късал топките на животните, а после броял. За да открие с кой тритопчест му е изневерила „царица“ лъвица…

Хора, вие май наистина сте кръгли, съвършени, шлайфани, напълно завършени идиоти.

Замислите ли се, няма как да не констатирате: Или американците масово полудяват – от „хубав“ живот или под влиянието на психотронни оръжия; или властите организират тези покушения над невинни хора, за да прокарват закони, постигащи целите им. Главната – несвободата.

Суверенитетът на един интелектуален елит и на световните банкери, надхвърлящ рамките на националните интереси, със сигурност е за предпочитане пред националното самоопределение, практикувано през последните векове.

Повтарям: Авторът не се казва Хенри Форд, Неста Уебстър, граф Артур-Череп Спиридович, Юстис Мълинз, Дейвид Айк или Георги Ифандиев. Той е член на секретния Британско-американски проект, което, освен докторската титла, му е осигурило мястото на преподавател (професор) по интернационална история в London School of Economics. Онази школа за кадри на левитската мафия, която не само тачи високо Джордж Сорос, но е финансово и идеологически зависима от него. На свой ред той – от онези над него…

Sic transit Mundus hodie…[Така върви светът днес, лат.]

Известно е, че Лондонската школа по икономика не предлага сериозно образование. В нейното преподавателско тяло са събрани ченгета от вси страни – даже от Източна Европа. Но дава надежда за добра кариера на онези, които продават душите си. То е като дипломата от тукашната High Militia School near Simeonovo. Тази „Магнаурска“ школа на (анти)народната милиция, която беше закичена с „гордото“ име „Георги Димитров“, дари Номенклатурия с видни „юристи“ и „държавници“. Като започнете от най-младия член на партията Б.Б., Божем главен секретар на МВР при Йорданка Соколова и даже министър на вътрешните работи в кабинета на дупнишко-драгоманско-драгалевския „спасител на БКП“, по-мургавия от обичайното Командир, и стигнете до настоящето чудо на природата и политиката – банкянската Брижит Бардо, пожарникар-премиерката с идентичните инициали Б.Б.

Велико!

Обаче винаги се намира място за едно „но“. Да се върнем към Британско-американския проект.

„Освен Новата левица, членската маса на БАП включва изборния стратег на консерваторите Стийв Хилтън, интелектуалецът от торите Дейвид Уилетс – министър в сянка по въпросите на заетостта и пенсиите, бившият консервативен министър Стивън Дорел, основателя на Партията на независимостта на Великобритания Алън Скед, и Чарлз Моор, бившия главен редактор на “The Daily Telegraph”.“

Дойдохме си на думата. Единият от изброените е авторът на цитирания по-горе обзор за секретната разработка на програмата за федерална европейска държава като част от единно световно правителство. Той, както и останалите, се изявяват като крайни евроскептици. Впрочем, Чарлз Моор още работи в “The Daily Telegraph”.

Някога консерваторите включиха Обединеното кралство в обединена Европа. Сега те играят ролята на евроцентробежна сила. Докато мнимите им политически опоненти – лейбъристите – са най-отявлените евроцентристи. Да ви напомня нещо?

Опортюнизъм.

„През декември 2001 г., в отговор на парламентарно запитване от депутата либерал-демократ Норман Бейкър, Тони Блеър заяви, че проектът [БАП] „организира срещи, включително и с министри, за млади лидери от бизнеса, икономиката, от света на техниката, културата, от художествените, правителствените, научните, медицинските, военните и социалните кръгове на двете страни [Великобритания и САЩ]“.

Досега единственият публичен отговор на БАП на твърденията за политическо влияние беше да ги пренебрегва или отхвърля. Послепис към неговата официална история обявява представата за проекта като проводник на американското правителство „мит“, и „куриозно пренаписване на хрониката на БАП“. Но в такъв случай, с какво точно се занимава БАП?

От 1985 г. проектът е получавал дарения и попечителство от доста компании, сред които “Coca-Cola”, “Unilever”, “Monsanto”, “Saatchi & Saatchi”, “Philip Morris”, “Coopers & Lybrand”, “American Express”, “Apple”, “British Airways”, BP, “Cadbury Schweppes” и “Camelot”. Политици от най-високи равнища са прекосявали Атлантика, някои от тях – многократно, за да присъстват на конференции на БАП, които понякога продължават по пет дни. Един участник описва процедурата като „квази-религиозна церемония за някои хора“. Но какво друго поддържа цялото начинание, та то издържа вече почти 20 години? Какво е постигнал БАП?

Авторът на двете – на официалната история на проекта и на статията в неговия бюлетин за Новите лейбъристи – е британски журналист на име Мартин Вендър Уаъйр. Той членува в БАП от 1994 г. А до миналата година беше председател на неговия британски клон.

Първоначалното впечатление при среща с него е разочароващо. Той е обезкуражително весел: забавен поглед, дрезгав, убеждаващ глас, посивяла коса, сресана назад, стърчаща зад ушите му. Облечен е в привидно традиционен, но малко неподдържан костюм от онези, предпочитани от журналистите тори. Току-що се беше завърнал от обяд в “The Spectator”,[112] където е хоноруван редактор. Предложи да отидем в кафене, и закрачи насред най-натоварения откъм движение лондонски час, като разговаряше свободно. Не прилича много на заговорник от Новите лейбъристи.

Вандер Уаъйр описва БАП в доста по-свободен маниер: „Това е фантастична социална възможност и забележителен професионален шанс за работа в мрежа.“ Казва, че на конференциите „всички са от една порода и отпускат спирачките…“ Усмихва се. „Има голямо нощно пиене. То изисква много издръжливост. Всяка година можете да видите удивителни американци, ходещи на черква. Гледате ги да тичат за здраве около хотела, още щом сутрин дръпнете пердетата.“

Да съзрете нещо злокобно във всичко това, продължава той весело, е „смахната конспиративна материя“. А какво ще каже за статията си в бюлетина? Вандер Уайър се цапва по челото в знак на шеговито извинение. „Написах заглавието. Смятах, че е твърде живо. Това беше голяма грешка. Може би най-голямата ми грешка.“

Но сетне започва да подбира думите си по-внимателно. „Британското участие е на съвсем ограничен елит“ – признава той. – „Имаше някаква постановка,… много хора, които произлязоха от групата лидери на Новите лейбъристи попаднаха там – и казвам попаднаха, защото това е шанс по партийна линия – да бъдеш член на БАП… Американската страна е по-разперена: американци, които просто се радват на връзки с британци. Имаме републиканци, демократи, хора, които работят на Капитолийския хълм.“

Обяснява как избират членовете на БАП. Всеки настоящ член може да предложи до трима души на възраст между 28 и 40. След това тези кандидати биват разпитвани и проверявани: има дебати-състезания, „игри по управление“, и лични представяния. „Пресяваме кандидатите според тяхното желание да слушат други хора“ – казва Вандер Уайър. – „Доколкото смятаме, че те биха били подходящи за групировката.“

Изобщо взимат ли хора, които са антиамерикански настроени? „О, да. Има много и много членове, които са антиамериканци.“ Споменава журналистката Ясмин Алиба-Браун После се усмихва отново „Никога не съм се озовавал в толкова крайно лява групировка като тази.“ Ако БАП има проблем с политическите различия, казва събеседникът ми, те са доста по-други, в сравнение с онези, които критиците налагат: „Някои от най-дървените консерватори, които през годините са идвали на конференциите, намират това за недопустимо и крайно съкрушително.“

Омагьосаният кръг в природата на процеса на кандидатиране свива БАП по други начини. Една членка си спомня: „Бях предложена от човек, който впоследствие стана мой съпруг. Той пък беше предложен от свой приятел. А той, на свой ред, от друг, когото познавал.“ Вандер Уайър заявява, че БАП се опитва да компенсира това. „Стараем се да намерим хора извън нашата мрежа.“ Той цитира „управител на кино и пожарникар от Ню Касъл“, които станали членове. Поглежда извънредно сериозно. „Искаме да противостоим на всяко усещане, че това е самовъзпроизвеждащ се елит.“

Единственият проблем е, че БАП беше основан, за да бъде точно това. В началото на осемдесетте идеята за „поколение наследник“ взе да се върти из страниците на британските и американските списания за външна политика. Кенет П. Адлер, учен, нает на работа от американското правителство, за да следи европейските политически тенденции, определи това като „сегмент от цялото общество, който в близко бъдеще е най-вероятно да успее на постове във властта и на позиции с влияние“.

Тази групировка, прогнозират той и други наблюдатели, или ще следва изцяло проамериканския път на „поколението основатели“ сред следвоенните европейски политически лидери, или ще заеме по-независима, даже враждебна позиция.

diagnosa.net/

Нагоре