Блогът на budha2 :: Недосегаемите

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.12.2015 16:37 - Недосегаемите - The untouchables

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1271 Коментари: 0 Гласове:

От втората половина на ХІХ век Ротшилдови извиват ръцете на отоманските султани, за да допуснат еврейската алия – имиграция – в подопечната им област Палестина. Насред разгорещените битки на Първата световна война, когато ционистите принуждават САЩ, без никаква необходимост за тях, да се намесят в нея, се появява личното писмо на британския външен министър лорд Артър Балфур, адресирано до лорд Лайънъл Ротшилд, председател на тамошната ционистка организация. В него правителството обещава да поеме властта в територията и да разреши на евреите да се заселват на нея.

Листът от една частна кореспонденция прераства в… „декларация“, приета като документ в международното право?!

Пропускам как Западът разпарчетоса Трансйордания – древната Месопотамия – от Техеран до Източното Средиземноморие. Не всички познават добре начина, по който се появява ционистката държава, окупирала традиционни мюсюлмански земи.

Съвременници сме на това, как французи и англичани, подкокуросани от израелците, предизвикаха Суецката криза в Египет. Наблюдавахме отдалече израелската разправа с мюсюлманите във войните от 1967 и 1973 година.

После – как Съветите нахлуха в Афганистан. Сетне – Войната между Ирак и Иран, в чийто огън едни и същи сили наливаха масло от двете страни на пожара. Нима не помним Първата война в Персийския залив, разпалена чрез безсрамни лъжи? А каква по-крупна измама от „оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин“, която причини грамадната трагедия, започнала с американската военна операция “Shock and awe”?

Престъпниците, които тласнаха мюсюлманския свят към християнска Европа, даже не посипаха главите си с пепел. Продължават да мамят и се държат като ни лук яли, ни лук мирисали. На всичко отгоре демонстрират имперско самочувствие. Номерата им минават, поради разширяването на географията на глада и бедността както в САЩ, така и на Стария континент.

Забравихте ли толкова елементарната заблуда, облечена в привлекателните дрешки в модния стил „Арабска пролет“, но съшити от дефектни материи?

Доста недодялания игрален филм със странното заглавие “W” на режисьора Оливър Стоун,посветен на михлюзина Джордж У. Буш, съдържа една знаменателна сцена. „Коалицията на желаещите“ е превзела Ирак и обявява своя триумф, който би следвало да бъде вписан в историческите анали като позор. Едномилиардна сбирщина от най-развитите държави и техни сателити против 40-милионно пустинна страна! Давид и Голиат! За разлика от старозаветната легенда, в тази схватка великанът победи.

Същественото в епизода от филма: Камерата показва огромна тълпа военни с раздърпани униформи, носещи оръжие. Току-що са им съобщили, че ги разпускат. Повече няма да са армия, да служат, да получават заплати. И тези разгневени мустакати мъже крещят:

„Имаме оръжие, но нямаме какво да ядем!“

Те оформиха гръбнака на Ислямска държава. Повечето им пълководци са продукт на „цивилизаторите“ – неприласкани мюсюлмани, родени в Европа и САЩ.

Това е самата истина. Може да боли, но е такава. Всичко това беше реализирано по план – дълго, внимателно и непрецизно замислен. Още по-зле изпълнен.

Невежеството, безразличието, апатията и свиването в собствената егоистична черупка не променят неизбежното. Ще ни стигне. Ако не сте забелязали, вече започна.

Да спра до тук. Защото в цитирания обзор на „по-милата, по-благородна страна“ на Ислямска държава следва описание на сходни режими, като например този на талибаните в Афганистан. Обаче нито веднъж не се споменава не просто за подобните му, а за далеч по-жестокия варварски държавен строй, наложен в Източна Европа от СССР, с финансовата, материалната, идеологическата и безнравствената помощ на неговите западни съюзници – комунягите от Великобритания и САЩ, към които след войната се присъединиха и френските шубелии.

Стокхолмският синдром не може да бъде обяснен с някакви благини, предлагани от този тип тоталитарни, военизирани диктатури. За да бъде разбрано поведението на народите, попаднали под тяхно господство, следва да бъде разкрита цялата истина за насилията, довели в промяната на общественото – нека го нарека – на масовото съзнание.

И със злото се свиква. Когато то се проточва достатъчно дълго във времето и обхваща съседни територии, мнозина от нормалните люде, не съзирайки никаква перспектива, се предават и му се отдават. Конформизмът, мечтата за добър живот тук и сега, независимо от постъпките, а не някакъв Стокхолмски синдром, обясняват съществуването и оцеляването на това зло.

Също така тази неоспорима фактология изяснява, поради що на 10 ноември 1989 година у нас имаше повече от 1,1 милиона члена на БКП и близо 100 хиляди – на БЗНС. Броят на сътрудниците на жестоките служби за партийна сигурност достигаше 3 милиона! Както съм доказал, тук на глава от населението имаше повече организирани комунисти, отколкото в Съветския съюз! И това не просто ни обрече, а ни погреба – външно, въображаемо, илюзорно живи.

За да бъде прекъснато и дори прекратено въпросното зло, е необходимо цялата истина за него да бъде извадена и не просто показана. Всеки да има достъп до нея – до всички документи, до обектите, предметите и свидетелствата, които я доказват.

Престъпниците, примитивите, които бяха и са извършителите на тези варварски, безчовечни, дивашки злодеяния, както и техните потомци, приели идеологическото и материалното им наследство, да понесат заслужени, но справедливи наказания. В съд, а не чрез улични разправи, както постъпваха те – комунистическите зверове.

Не желая la Terreur – властта на терора, позната от първата комунистическа революция – Френската, дело на Ордена на илюминатите с подкрепата на семейство Ротшилд, да бъде реставриран у нас. Не са ни необходими жестокости, а истинско правосъдие и поносими наказания, които да служат за назидание.

Декомунизация!

Всички останали приказки – от Запад или от Изток – са пропагандни брътвежи на същите комунистически лидери, скрити зад обширните дворове на своите имения. Толкова луксозни, че някогашните крале биха им завидели.

Фактът, че не малко страни разполагат с космическа техника за наблюдение, с всякакви средства за разпознаване и унищожение, а Ислямска държава им се подиграва – в медиите и особено в интернет – доказва само едно: Те са свързани като скачени съдове. Двете страни в този изкуствено предизвикан процес не могат една без друга. Днес едните са изобразявани като Ин – пасивния гълтач, а другите – като Ян – активния тъпкач. При промяна на обстоятелствата и обстановката, разменят местата си.

Съветският съюз и неговите сателитни режими не допускаха изричането не на мисъл, а на дума и звук срещу управляващите компартии. Докато сега някакви „ислямски терористи“ се забавляват, разигравайки сценки, в които лидерите на интернационалната коалиция, уж насочена срещу тях, биват представяни като гумени патета.

Ако всичко е нормално, съществува и действа онзи ред, който средствата за масово осведомяване рисуват, това ще е възможно вдругиден, казано на жаргон. Те са едно цяло. По силата на Хегеловата диалектика: западна псевдодемокрация – ислямски тероризъм – нов тоталитаризъм. Ето ви тезата, антитезата и синтезата на съвременния свят.

Diu ad novum saeculum secutura ordinem! Vive le nouvel ordre mondial! Long live the new world order! Es lebe die neue Weltordnung! Да живее новият световен ред!

Демоните Маркс, Енгелс, Ленин, Троцки, Сталин, Рузвелт, Хитлер, Чърчил, Димитров, Червенков, Хрушчов, Брежнев, Живков, Андропов и останалите са тук, сред нас. Въплътили са се в дейците на световната революция – комунистите евроатлантици и азиатските ортодокси. Всички те са подвластни на княза на този свят, приел образа на някой от семейство Ротшилд.

Новият световен ред – глобализмът на корпоратокрацията – властта на наднационалните компании, на интернационалното Братство – ни връща в ерата на гладиаторските битки. В нея животът на роба-боец е зависел от един жест с палеца на императора. Днес всички сме на арената. Ако не го съзнавате, тежко и горко…

diagnosa.net/

Нагоре