Постинг
13.12.2015 16:05 -
Що за твари формират общественото мнение? / „Елит“ ли е, да го опишеш…
Понякога журналистите рискуват да заболеят от копрофилия, и така прихващат копрофагия[Папа Франциск.Копрофилията – от гръцки – κόπρος – екскремент, и φιλία – харесване, е сексуална перверзия, която представлява изпитването на сексуално удоволствие при наблюдаването на фекалии или от самия процес на изхождане. Копрофагията – от гръцки κόπρος – изпражнение, и фагос – ям, е душевно заболяване, състоящо се в консумация на човешки екскременти.]
Що за твари формират общественото мнение? Сбъркани същества. Допускането на други е краткотрайно и представлява изключение, което потвърждава правилото. И не само тук. Но у нас нещата достигат до кресчендото, намерило израз в констатацията на римския папа Франциск от горното подзаглавие. Шефът на Ватикана, който съвместява верска и светска длъжности – едновременно е глава на Католическата църква и държавен ръководител – е заявил още нещо:
„Понякога се появяват отрицателни новини, но те често са преувеличени и манипулирани, за да предизвикат скандал.“
Примери – дал лукавият. Колкото нечие изродено любопитство иска. Навсякъде. Ето такъв, който съчетава и двете – хем вестта е поднесена прекалено, пресилено сензационно, хем е и скандална.
„Жесток скандал! Шеф в БНТ цензурира Димитър Цонев, пази заговорници срещу премиера и Цацаров: Даниел Чипев, подозиран, че работи за „Капитал“, не пусна в ефир Ивайло Крачунов от ПИК.“
Спирам се на „дребен проблем“, тъй като той изглежда така само, ако го погледнете повърхностно. Всъщност разкрива манталитета, характерите на онези, на които давате доверието си, за да ви осведомяват. А те или ви лъжат, или – дезинформират. Даже – контрадезинформират. Също така „бурята в чаша вода“ издава колко дребни душици са журналистическите чорбаджии и надзиратели. Обаче тъкмо те са навсякъде, а гласовете на истината биват заглушавани всячески.
„Не забравяй, че и народът иска да го лъжем, да го приспиваме със празни фрази, със голи обещания…“
Не случайно такъв ни е халът.
„БНТ в лицето на директора на новините Даниел Чипев скандално цензурира участие на главния редактор на агенция ПИК Ивайло Крачунов в предаването на Димитър Цонев „Още от деня“ тази вечер [27 ноември 2015 г.]. За това съобщават от агенцията. Крачунов бил поканен още снощи лично от водещия Цонев по темата за скандалните записи на Янева и Ченалова. Два часа преди ефира обаче Цонев позвънил и отменил гостуването с аргумента, че шефът му Чипев категорично не позволява.
От ПИК потърсили мнението на самия Чипев, за когото има подозрение, че работи на втора заплата в кръга „Капитал“.
„Аз реших да сменя темата. Това е честа практика при нас, да отменяме участия на събеседници, няма нищо ненормално“, пояснил Чипев…
„Очевидно в държавната телевизия, която се храни с нашите данъци, се плашат… Явно става въпрос за цензура, няма как по друг начин да си обясня това, което се случва в една телевизия, която претендира да дава думата на всички гледни точки“, обяснява Ивайло Крачунов.“
Агенция ПИК е болшевишки бардак от редицата помийни ями на внучетата на Асен Йорданов – първи секретар на Околийския комитет на БРП (комунисти) в Бургас, синовете на партийния гаулайтер в културата Недялко Йорданов. По-важно е поведението на онзи, дето ги е поканил – говорителя на Симо Мадридски.
Гювендията Димитър „Пъпеша“ Цонев си водеше предаването, все едно нищо не е станало. Не нормален мъж, всяка достойна жена щеше да си хвърли оставката. Сега разбирате ли, защо наричам онези, които гледате, слушате, четете продиктуваните им текстове, курви, проститутки, куртизанки, държанки…
Ако бях пухльо като това мустакато момиченце, още можех да водя телевизионното предаване „Диагноза“ в „Евроком“. Какво приказвам? Можех да се появявам всяка делнична вечер в „Между редовете с Георги Ифандиев“ в СКАТ.
Прочее, друга уруспия – кюстендилски милиционер, тогава заместник-вожд на „Атака“ и ляв тестикул на Волен Кобзон, не се посвени да… поеме моето – повтарям: моето предаване. Беше толкова „добър и оригинален – знаещ и привлекателен“, че спряха рубриката. Самият фатмак напусна „Атака“, руга Волен и кума му Валери. После пак взе да се появява в СКАТ – при друга курва – офицера Енчев.
Сетне БКП и милицията му формираха партийка – май „Нова сила“. Силата на тези старшини е в нагаждачеството и предателството. Те са врътнигъзец, каквато е и рожбата на милиционер-комунистическия бостан „Пъпешчето“.
Ако бях син на блудницата Коста Цонев и комунистическата държанка Анахид – два пъти Цонева, веднъж Тачева – мъжлето й Васко беше член на БКП и офицер от ДС (познавах брат му – мой адаш, маркаджия, филателист), може би също щях да постъпя като видната въртиопашка „Пъпеша“. Знам ли?
Говорителката твърди, че нямала нико общо с БКП. Но дори на уличните кучета беше ясно, че при социализЪма допускаха до микрофон в „жив“ ефир, както в телевизията, така и в радиото, само изключително задълбочено проверени сътрудници на ония служби, ползващи се със специалното доверие на властта.
В края на краищата, поради мълвата, предизвикваща неудобство, ала по-скоро по далеч по-важни причини (вижте илюстрацията), в понеделник, 30 ноември, Митко Цонев поканил слугинчето на „репресираната“ бургаска комунистическа династия Недялко-Йорданови, вече свързана със синагогата.
Те са вечни – куртизанките на комунистическия режим. Първата братовчедка на Димитър, свързан с ДС, Ирина Цонева, редовно яхва метлата и обикаля света с обитателите на двете първи сгради на столичния булевард „Дондуков“. Баща й – Васил, беше личен шут на Иван Живков с моминско име Славков. Наричаха го Дон Базилио. Срещал съм го да кръстосва крака, говорейки си сам, пиян до козирката…
В случай, че дъщеря ми беше тръгнала не да се омъжва, а само да другарува с някой от изродите на Политбюро, щях да забравя, че съществува. Докато „Пъпешчето“ се гордееше, че е сват на „великия“ примат Янчо Таков. Само си спомнете как изглеждаха баща му Пеко и неговата майка Въла партизанката. Вижте и него – урод, пред когото Мавърът изглежда като скандинавец!
Но масовият идиот е същият като бостанджията… Затова се топим като мартенския сняг. И заслужено.
Даже една от онези, които, докато интересът им беше защитен от БКП-БСП, и партията се грижеше за нейното „кариерно развитие“, взе да изкашля истината, каквато е. Тоест, каквато от четвърт век я изрича Ифандиев. Ето какво каза поредното чудо на тревненската природа:
www.youtube.com/watch
Колкото и да се старая, не мога да изрека това уникално Дончево „слйед“, „нйе“, „Бйе Си Пйе“, „колкуту“, „тйе“, „димурализиръ“, „зетйовите“… Боже, те не могат да се отърват от диалекта си, идиотите ги приемат за политици, лидери, държавници?! Психиатрия!
По-зрелите поколения би следвало да помнят един от идеолозите на БКП, другаря Стоян Михайлов – секретар на Централния комитет. Всъщност той се казва Мирчев, Стоян Михайлович. Наследник на истински убийци от концлагера в село Скравена, Орханийско. Скрит зад тази манипулация с имената, неговият син Мирчев, Михаил Стоянович – комунист, бесепар, социолог и „небесепарски“ кандидат за кмет на София от БСП, няма как да бъде разпознат като дете на баща си. Която същевременно не е лъжа. Болшевишки фокуси.
Товарищ Тотева, Татяна Дончевна, досущ като Стоянов, Божидар Дмитриевич, или Георгиев, Георги Фотевич, с малко име „професор“ – бивш СДС-министър, крие нещо по образеца на Стоян Михайлов Мирчев. Какво? Впрочем, през 2005 година тя изпревари социолога Мирчев и беше кандидатка на БСП за столична кметица. Не бих дръзнал да кандидатствам за кмет не само на родната й Трявна, но и на никое друго населено място освен София. Ясно защо.
В биографията на храбрата цигуларка Дончева, която обича тишината, е записано, че е била прокурор в Софийската градска прокуратура. Може би правилно е изписано „прокурор“, а не „прокурорка“. Транссексуалността личи. Пък и знаем, че всеки комунист или социалист е действащ или латентен хомосексуалист.
„Забравят се обаче няколко странни епизода от нейната биография в началото на 90-те. Тогава младата юристка от Габрово работи като прокурор в Софийската градска прокуратура, където отговаря за регистрацията на партиите. Тя напуска прокуратурата, след като тогавашният главен прокурор Иван Татарчев я освобождава заради партийна пристрастност. От това време датира и познанството й с небезизвестния Спас Русев – един от ключовите фигури, които „върнаха“ царя в България и който като зам.-председател на Агенцията за чуждестранна помощ в най-мътните години на демокрацията облагодетелства собствените си фирми чрез съмнителни сделки с дарения. Именно Дончева бе адвокатът на АЧП в делата срещу тези злоупотреби. И пак тя адвокатстваше на „Мултигруп“ във времената, когато бизнес империята на покойния вече Илия Павлов командваше парада…“
Употребата на „напуска“ и „освобождава“ за едно и също действие, както и изразът „един от ключовите фигури“ – разминаване по род, издава равнището на публичните домове, наречени журналистика. Ниско и евтино, без всякаква стойност, като всичко останало в номенклатурна Чалгария.
Как е възможно твар да обвинява другарите от Политбюро, а да ги е обслужвала. Може би у Дончева Тотева е заговорила „вековната злоба на роба“? Не е нужен много ум, когато споменава „бодигардовете“, да се досещаме, че има предвид генерал-премиерката, инж. д-р Б.Б. Но дали под „теляците“ не нарочва приятеля си Спас Русев? Това „невинно“ текезесарче от Радомирско, което чрез натегачество и доносничество се сближило с младия Владимир Грашнов – комсомолски секретар на Завода за тежко машиностроене край Радомир.
Синът на Живковия министър на строежите Марин Грашнов го уредил в Централния бригадирски щаб при ЦК на ДКМС. Колко ли душѝ на ученици и студенти е извадил там, не вярвам да узнаем. Ала трамплинът се оказал еластичен, със силна пружина.
Държавна сигурност го наела за старшина и шофьор. Спасчо возел „тленните мощи“ не на кого и да е, а на самия Стоян Марков. Започнал от комсомола в Пазарджик, едва 34-годишен, съветският възпитаник „Стенмарк“ стана заместник-министър на съобщенията. За да се извиси в края на Живковия режим до кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, първи заместник-председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за изследвания и технология (1986-1987). В периода 1987-1990 година е председател на Комитета по качеството. Носител е на Димитровска награда. Бил е член на Президиума на БАН.
В началото на промените две отявлени „демократки“ лансират товарищ Спас пред друг виден „демократ“. Те са истински „българки“. Първата е Леа Коен – членка на БКП, агентка на Държавна сигурност, дъщеря на активния борец, убиец от съставите на Народния съд и садист от концентрационния лагер „Росица“ Пепо Менахем Коен. Втората – Юлия Манук Берберян, която се преселила със семейството си в САЩ. Но „гнилият“ капитализъм не й понесъл, та се завърнала, за да завърши английска филология и да печели републиканските първенства по тенис.
Тези две „нежни“ и „красиви“ музи на Желю-Желевия Координационен съвет на СДС предлагат „милия“ комунистически „антикомунист“ Спас Русев на Петко Симеонов. Мотивът им е, че заради заслугите на радомирчето Русев към ДКМС, БКП, ДС и лично към другаря Стоян Марков, е редно да стане заместник на михайловградския потомствен комунист в Агенцията за чуждестранна помощ. Речено, сторено. И започва едно грабене…
Фирмата „Артемис 22“ на Спас Русев беше наела художествена галерия на столичната улица „Врабча“. Както обикновено става, познавах управителя и съпругата му – бивши външнотърговци от ВТО „Хемус“. Което не е друга тема. Фирмата се занимаваше и с износ на произведения на изкуствата. Официално. А под тезгяха…
През 1990 г. пловдивският художник Анастас Константинов – мой близък, който ме избягва заради Костов и костовизма си – оправдан, получи солиден обект в Стария град – имаше изложба в галерията „Артемис 22“. Една вечер цъфна у дома толкова притеснен, че чак потен. Разтреперан от гняв ми обясни, че го използват като параван.
Анастас стоеше по цял ден в галерията. Вместо да представят картините му и да се опитват да ги продадат на ценители, служителите търгували с… Факсът не спирал. От цял свят съобщавали за доставки на краве масло, мляко на прах, захар, ориз, олио… И вместо към нуждаещите се, очевидно значителна част от пратките отивали в магазинната мрежа. Естествено, не безплатно.
Първоначално натрупване на капитала от комунистите.
Впрочем търговията с изкуства е едно от традиционните прикрития и на шпионажа – навсякъде по света. Но тукашната се разсмърдя и Спас избяга в Лондон. Там вече се беше настанил неговият ментор – Стоян Марков, биз-бизе с Огнян Дойнов. На свой ред гърбушкото от гара Бов – на хранилка при архикапиталиста Робърт Максуел – евреина от Чехословакия Ян Лудвик Химан Биниямин Хох, агент на поне три разузнавания – MI6, Моссад и КГБ.
Куриозен щрих е, че Русев не отсяда при „Стенмарк“, а при… Иван Станчов. Да, потомъкът на царедворци… Комунизмът е нещо повече от онази елементарна садистична диктатура, която положи българския народ на дръвника. Станчов запознал ченгето от БКП Спас Русев с княз Кирил. Дали е легенда, но се твърди, че в британската столица главният комсомолски бригадирски активист получил диплома по електроника. Някои имигранти намекват за връзки на цялата компания с тамошните шпионски служби.
Не по-малко любопитен е и фактът, че в Лондон Спас Русев е съсед на Иван Тодоров – Доктора, с когото се сприятелява. Котрабандистът на каптагон и цигари е под прякото покровителство на Филип Найденов – син на Тодор-Живковото протеже Фатик. Найденов е от Павел Найденов – бащата на Илия Павлов, който всъщност беше Найденов. Справка – по-горе. Татовата сянка, съчетана с Лукановите връзки, прозират отвсякъде и навсякъде…
Идва новото хилядолетие, а с него у нас триумфално се завръща Симеон. „Войводи си зове!“ До един – тежка болшевишка, московска утайка. Все още Симеон ІІ води със себе си свита от комунистически наследници, които партията и нейните служби за партийна сигурност са проводили, за да усвояват иширетите на финансовите мошеничества в тяхната столица – Лондон.
Групировката включва Николай Василев, тъй „умен“, че влязъл в БКП през февруари 1990 г., син на шеф на военното разузнаване на режима във Варна. Братята Милен и Георги Велчеви са деца на Емил Велчев – шеф на бюрото на БГА „Балкан“ в Хараре и приятел на Андрей-Лукановия брат, с кого действали като сарафи – въртели незаконна обмяна на валута, мамейки бягащите бели жители на Зимбабве. Иван Татарчев лично ми каза, че бащата е син на братовчед на Борис Велчев – член на Политбюро на ЦК на БКП, чийто внук е конституционен съдия, а преди това – главен прокурор. Неговият баща – Владимир Велчев, е бил посланик в Лондон, когато убиват писателя-таен милиционер Георги Марков.
Други знакови фигури са Калин Катев, Любка Качакова, братята Гати и Марио ал-Джбури – иракчани, Красимир Катев и т.н.
Цялата лондонска червена мафия с белите якички беше настанена от БКП по върховете на държавното управление. Днес някои се завърнаха към своите съветски корени. Например братята Велчеви, които заедно с убиеца Катев ръководят филиала на руската банка VTB Capital. Тези дни тя, заедно със Спас Русев, нашумяха отново покрай поредната продажба на БТК.
Булката на Русев е била секретарка на различни големци. Със сигурност – на Янко Янков, изпълнителен директор на Банка за земеделски кредит, комунист и агент на Държавна сигурност. За собственик на финансовата пирамида БКП беше назначила Атанас Тилев – агент „Румянцев“, съученик и приятел на Бригадир „Бриго“ Аспарухов от прословутата Ловешка езикова гимназия. (Вижте илюстрацията.)
Тилев – син на зъл главен прокурор на Стара Загора, беше женен за дъщерята на финландския министър-председател Ахти Карялайнен, който е бил и министър на външните работи. Зетят на финландския премиер – агент на ДС и на КГБ! Какъв успех за Юрий Андропов! Според Красимир Райдовски още през седемдесетте Тилев се сближил със Симеон Мадридски.
„С бягството си към Лондон, след заплахата от разследване на „работата“ му в АЧП, Русев доказва и още нещо, освен че над главата му е разпънат чадър от силните тогава хора на деня, на първо място Андрей Луканов, но и фигури от СДС. Това „още нещо“ е вероятно задача, да се грижи за „едни пари“, изнасяни от страната…
Звездата на бившия шофьор и СДС активист от първите години на демокрацията у нас обаче изгрява с пълна сила, след като в България идва на власт НДСВ и Симеон Сакскобургготски през 2001 година. Тогава за първи път Спас Русев излиза под светлините на прожекторите. Ако вярваме на Петко Симеонов, този ход е подготвян дълго време преди на бившето величество да му е идвало на ум, че ще стане премиер на страната, където е царувал, макар и като дете. Плащането на дълговете на Кирил Преславски е възможно обяснение за тези връзки, но то говори и за още нещо – някой е знаел, че Симеон ще стане важна фигура в България и е подготвил хора, които да ускорят процеса. Иначе да платиш дълговете на който и да е, просто няма смисъл.
Спас Русев не само че очаква, но и получава срещу това много повече. Вярно, не от Симеон Сакскобургготски, а от държавния бюджет по време на неговото правителство. Медиите през 2001 г. се надпреварват да пишат, че именно Русев помогна да се създаде икономическият и политически кръг около „царя“. Той го свързва с Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, Пламен Петров… Самият той се хвали в интервю през същата година, че има безупречна репутация в Лондон, познава се със Симеон, приятел е с Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски от 1989 г. и ги мотивирал да влязат в движението на царя…
Факт е също така, че Русев старателно отрича връзките си с Доктора, въпреки скандала със снимката на яхтата в Монако, на която се вижда как криминални фигури беседват, вероятно за бизнес, с действащи политици.“
И така, Татяна Дончева „се бори“ срещу „зетьовете, дъщерите, секретарките и шофьорите на Политбюро“, и против сегашната вълна от неговите овластени „бодигардове, теляци и масажисти“. А се оказва близка приятелка не само с Илия Павлов Найденов – „Зъбчето“, но и със Спас Русев – „Тихата стъпка“?!
Голяма борба пада, няма що! Как да не се зарадва човек? Какви съвременни Райни-княгини е раждала Българската комунистическа партия – майка просташка! Прочее, БКП уби трима сина на Райна Поп Георгиева… Ала на Татяна Дончева и съпартийците й не достига памет за всичко. Обикновено – за подобни трагични факти, свързани с комунистическите престъпления.
Когато през нощта на 9 срещу 10 януари 1997 г. пееше „Къде си вярна ти любов народна“ в компанията на Клара Маринова и Валерия „Мадам“ Велева, „звезди“ на журналистическите бардаци, продължаващи да мърсят ефира и печата, за Татяна Дончева или Татян Дончев страната „Позитания“ беше прекрасно място. Пренебрегнаха я, скършиха нейния ергенски мерак да гуди задните си части, обширни като СССР, в креслото на вътрешния министър, и тя й се обиди. Толкова, че се наложи „Пикаещият във фонтани“ бивш кираджия на Георги „Свинаря на БСП“ Гергов да обсъжда „тишината в спалнята“ на момъка от града на резбарите, бивш адвокат на Илия Павлов и „Мултигруп“.
Не ви ли дотегна от въпроса на диалект:
„Га яде кифтета ни рива. Сига защо ми ривйеш?“
Моля, моля. Дончев е левскар! Те са вид, защитен от опита за държава. Както бяха цесекарите – чорбарите.
Cavalleria rusticana[Селско рицарство, ит. Заглавие на най-известната опера на италианския композитор Пиетро Маскани, неправилно преведена у нас „Селска чест“. Днешният ни туземен текезесарски псевдоелит е съставен от селяндури с претенции и страхотни комплекси, скрити зад умишлено напомпвано самочувствие. За мен селяндур, а не селянин е обидна дума. Докато селянинът не се откъсва от корените си, навремето е бил свободен и заслужено уважаван човек, на когото дължим оцеляването си, селяндурът никога не живее на село. Там няка кой да го търпи. Постоянно ще отнася лобута. Затова селяндурът обикновено дири своята жизнена среда в градовете. Но не е „градорасляк“, както на село шеговито наричат гражданчетата – родените в големите населени места. Привнесен е и нито е селянин, нито е гражданин, а обикновен парвеню и простак, ако разбирате какво искам да кажа.]
Татяна от Tryavna on Tryavnenska river ходи да гледа мачове на стадион, който носи името на член на БКП и офицер от Държавна сигурност. Както споделяха с мен стари спортни журналисти, едни от най-близките до „синята икона“, с издадени книги за „живота и футболно творчество“ на всеобщия любимец, Партията искала да го наложи като образец за младежта: хубав, строен, можещ, елегантен на терена, и най-важното – послушен.
От най-малко десетина такива източници и по моя собствена преценка – все пак съм си вадил хляба и с футбол – това беше истината. Милиционерът беше „младият Зигфррид“ на комунистическия режим.
Да очаквате идиотът-левскар да вникне в това, да го проумее, значи да приемате тъпанаря за нещо повече от онова, което е в действителност – нищожество, предмет, опаковка и на сегашния режим. Когато и да пукне, както и цесекарят, славистът, бероецът, запалянкото на пловдивските и на които да са тимове, превърнат във „фен“ от чичо Митко (думата е едносрична, та я запамети), все ще е късно. Но пак ще е за добро.
Отнася се и за жената-мъж Татяна Дончева.
Дали товарищ Путин, Владимир Владимирович, и comrade Обама, Барак Хюсеиновеч, вече са изпратили поздравителни телеграми на героя на НРБ, великия син на вожда и учителя на комунистите, пръкнали се в България, видния деец на международното мафиотско движение, другаря Замфиркьов, Владимир Тодорович?
Уверен съм, че Б.Б. не е пропуснала случая. Навярно даже в навечерието на изключителното събитие, като главна телячка, отговаряща за телесата на семейство Живкови, е свалила кирта от гърба на достойния правешки принц. За да посрещне забележителния ден напълно чист – като милиционер след баня. Как иначе, след като повече от ласките на трима старци, макар и папи, тя цени по-високо тези на правешкия дядка, назоваван Тато:
„Опитвам се да огрея навсякъде, такава ми е работата, но не мога да стигна Тодор Живков… Това ми е работата, да огрявам навсякъде!
Как назначиха Б.Б. за телячка на Тато? Свидетелство на главния Зет на народната република – Батето.
www.youtube.com/watch
Живеем в осъществената американска мечта. Две дребни ченгета, доносници-мухльовци, бензинаджии от колонките на социалистическото ДСО „Петрол“, са „капиталисти“, „крупни предприемачи“, видни „работодатели“. Даже си имат футболен клуб!
А тяхната слугиня – погалената от трима папи, банкянска докторка на фелациото, оглавява правителството!
Сбъдна се народният блян! Честито е комунистическото стадо – 99 процента – от туземното население на Чалгария, с тъй заслужила и извисена овчарка.
По тази причина, на свой ред, моя скромност събирам мераклии за Организационен комитет за всенародни чествания.
Смятам, че е редно да поканим да го оглавят Евгения и Тошко.
За секретар – Любчо Гоцев и Вики Вълков – ченгета от „две“ партии, всъщност една – нека има плурализъм. Обща длъжност, тъй като и те са едно. Само ви се струва, че имат две глави.
Предлагам да внесем в Народното събрание 2 ноември да бъде обявен за национален празник – Ден на ПенсионерО. Знаем и кой е той. Още повече, че 1 ноември е Ден на народните будители. Да си следват. А целият месец е обременен с неизбежното споменаване на „светата научно-творческа фамилия“, дала не само на Чалгария, а и на света, колоси на мисълта и действието с гигантските мащаби на Тато, Кака, Бате и дори Жени…
Честито! Да живей!
Не разбрах едно: Защо позитановите бабки и дядовци от БАН вечно се жалват от ниски доходи? След като техен кадър, който по официална информация не е заемал ръководна длъжност във висшето управително тяло, се е опънал на припек – пенсионирал се с възможно най-високата пенсия за прослужено време и старост. А и депутатите все не им угаждат – спират допълнителните милиони.
Къде отидоха моралът, равенството, солидарността? С този парламентарен подход не всички старци ще могат да излязат на припек.Срам!
Пишат, че „учените в БАН са със заплата на чистачка“. Съдейки по Владко Татов, вече не искам да съм негър в Алабама, а чистачка в БАН.
Ако една от социалните функции на БАН е да осигурява специални пожизнени персонални доходи за алчно червената фашистка номенклатура, защо не виждам задачата, вписана в устава на този милиционерски участък?
diagnosa.net/
Що за твари формират общественото мнение? Сбъркани същества. Допускането на други е краткотрайно и представлява изключение, което потвърждава правилото. И не само тук. Но у нас нещата достигат до кресчендото, намерило израз в констатацията на римския папа Франциск от горното подзаглавие. Шефът на Ватикана, който съвместява верска и светска длъжности – едновременно е глава на Католическата църква и държавен ръководител – е заявил още нещо:
„Понякога се появяват отрицателни новини, но те често са преувеличени и манипулирани, за да предизвикат скандал.“
Примери – дал лукавият. Колкото нечие изродено любопитство иска. Навсякъде. Ето такъв, който съчетава и двете – хем вестта е поднесена прекалено, пресилено сензационно, хем е и скандална.
„Жесток скандал! Шеф в БНТ цензурира Димитър Цонев, пази заговорници срещу премиера и Цацаров: Даниел Чипев, подозиран, че работи за „Капитал“, не пусна в ефир Ивайло Крачунов от ПИК.“
Спирам се на „дребен проблем“, тъй като той изглежда така само, ако го погледнете повърхностно. Всъщност разкрива манталитета, характерите на онези, на които давате доверието си, за да ви осведомяват. А те или ви лъжат, или – дезинформират. Даже – контрадезинформират. Също така „бурята в чаша вода“ издава колко дребни душици са журналистическите чорбаджии и надзиратели. Обаче тъкмо те са навсякъде, а гласовете на истината биват заглушавани всячески.
„Не забравяй, че и народът иска да го лъжем, да го приспиваме със празни фрази, със голи обещания…“
Не случайно такъв ни е халът.
„БНТ в лицето на директора на новините Даниел Чипев скандално цензурира участие на главния редактор на агенция ПИК Ивайло Крачунов в предаването на Димитър Цонев „Още от деня“ тази вечер [27 ноември 2015 г.]. За това съобщават от агенцията. Крачунов бил поканен още снощи лично от водещия Цонев по темата за скандалните записи на Янева и Ченалова. Два часа преди ефира обаче Цонев позвънил и отменил гостуването с аргумента, че шефът му Чипев категорично не позволява.
От ПИК потърсили мнението на самия Чипев, за когото има подозрение, че работи на втора заплата в кръга „Капитал“.
„Аз реших да сменя темата. Това е честа практика при нас, да отменяме участия на събеседници, няма нищо ненормално“, пояснил Чипев…
„Очевидно в държавната телевизия, която се храни с нашите данъци, се плашат… Явно става въпрос за цензура, няма как по друг начин да си обясня това, което се случва в една телевизия, която претендира да дава думата на всички гледни точки“, обяснява Ивайло Крачунов.“
Агенция ПИК е болшевишки бардак от редицата помийни ями на внучетата на Асен Йорданов – първи секретар на Околийския комитет на БРП (комунисти) в Бургас, синовете на партийния гаулайтер в културата Недялко Йорданов. По-важно е поведението на онзи, дето ги е поканил – говорителя на Симо Мадридски.
Гювендията Димитър „Пъпеша“ Цонев си водеше предаването, все едно нищо не е станало. Не нормален мъж, всяка достойна жена щеше да си хвърли оставката. Сега разбирате ли, защо наричам онези, които гледате, слушате, четете продиктуваните им текстове, курви, проститутки, куртизанки, държанки…
Ако бях пухльо като това мустакато момиченце, още можех да водя телевизионното предаване „Диагноза“ в „Евроком“. Какво приказвам? Можех да се появявам всяка делнична вечер в „Между редовете с Георги Ифандиев“ в СКАТ.
Прочее, друга уруспия – кюстендилски милиционер, тогава заместник-вожд на „Атака“ и ляв тестикул на Волен Кобзон, не се посвени да… поеме моето – повтарям: моето предаване. Беше толкова „добър и оригинален – знаещ и привлекателен“, че спряха рубриката. Самият фатмак напусна „Атака“, руга Волен и кума му Валери. После пак взе да се появява в СКАТ – при друга курва – офицера Енчев.
Сетне БКП и милицията му формираха партийка – май „Нова сила“. Силата на тези старшини е в нагаждачеството и предателството. Те са врътнигъзец, каквато е и рожбата на милиционер-комунистическия бостан „Пъпешчето“.
Ако бях син на блудницата Коста Цонев и комунистическата държанка Анахид – два пъти Цонева, веднъж Тачева – мъжлето й Васко беше член на БКП и офицер от ДС (познавах брат му – мой адаш, маркаджия, филателист), може би също щях да постъпя като видната въртиопашка „Пъпеша“. Знам ли?
Говорителката твърди, че нямала нико общо с БКП. Но дори на уличните кучета беше ясно, че при социализЪма допускаха до микрофон в „жив“ ефир, както в телевизията, така и в радиото, само изключително задълбочено проверени сътрудници на ония служби, ползващи се със специалното доверие на властта.
В края на краищата, поради мълвата, предизвикваща неудобство, ала по-скоро по далеч по-важни причини (вижте илюстрацията), в понеделник, 30 ноември, Митко Цонев поканил слугинчето на „репресираната“ бургаска комунистическа династия Недялко-Йорданови, вече свързана със синагогата.
Те са вечни – куртизанките на комунистическия режим. Първата братовчедка на Димитър, свързан с ДС, Ирина Цонева, редовно яхва метлата и обикаля света с обитателите на двете първи сгради на столичния булевард „Дондуков“. Баща й – Васил, беше личен шут на Иван Живков с моминско име Славков. Наричаха го Дон Базилио. Срещал съм го да кръстосва крака, говорейки си сам, пиян до козирката…
В случай, че дъщеря ми беше тръгнала не да се омъжва, а само да другарува с някой от изродите на Политбюро, щях да забравя, че съществува. Докато „Пъпешчето“ се гордееше, че е сват на „великия“ примат Янчо Таков. Само си спомнете как изглеждаха баща му Пеко и неговата майка Въла партизанката. Вижте и него – урод, пред когото Мавърът изглежда като скандинавец!
Но масовият идиот е същият като бостанджията… Затова се топим като мартенския сняг. И заслужено.
Даже една от онези, които, докато интересът им беше защитен от БКП-БСП, и партията се грижеше за нейното „кариерно развитие“, взе да изкашля истината, каквато е. Тоест, каквато от четвърт век я изрича Ифандиев. Ето какво каза поредното чудо на тревненската природа:
www.youtube.com/watch
Колкото и да се старая, не мога да изрека това уникално Дончево „слйед“, „нйе“, „Бйе Си Пйе“, „колкуту“, „тйе“, „димурализиръ“, „зетйовите“… Боже, те не могат да се отърват от диалекта си, идиотите ги приемат за политици, лидери, държавници?! Психиатрия!
По-зрелите поколения би следвало да помнят един от идеолозите на БКП, другаря Стоян Михайлов – секретар на Централния комитет. Всъщност той се казва Мирчев, Стоян Михайлович. Наследник на истински убийци от концлагера в село Скравена, Орханийско. Скрит зад тази манипулация с имената, неговият син Мирчев, Михаил Стоянович – комунист, бесепар, социолог и „небесепарски“ кандидат за кмет на София от БСП, няма как да бъде разпознат като дете на баща си. Която същевременно не е лъжа. Болшевишки фокуси.
Товарищ Тотева, Татяна Дончевна, досущ като Стоянов, Божидар Дмитриевич, или Георгиев, Георги Фотевич, с малко име „професор“ – бивш СДС-министър, крие нещо по образеца на Стоян Михайлов Мирчев. Какво? Впрочем, през 2005 година тя изпревари социолога Мирчев и беше кандидатка на БСП за столична кметица. Не бих дръзнал да кандидатствам за кмет не само на родната й Трявна, но и на никое друго населено място освен София. Ясно защо.
В биографията на храбрата цигуларка Дончева, която обича тишината, е записано, че е била прокурор в Софийската градска прокуратура. Може би правилно е изписано „прокурор“, а не „прокурорка“. Транссексуалността личи. Пък и знаем, че всеки комунист или социалист е действащ или латентен хомосексуалист.
„Забравят се обаче няколко странни епизода от нейната биография в началото на 90-те. Тогава младата юристка от Габрово работи като прокурор в Софийската градска прокуратура, където отговаря за регистрацията на партиите. Тя напуска прокуратурата, след като тогавашният главен прокурор Иван Татарчев я освобождава заради партийна пристрастност. От това време датира и познанството й с небезизвестния Спас Русев – един от ключовите фигури, които „върнаха“ царя в България и който като зам.-председател на Агенцията за чуждестранна помощ в най-мътните години на демокрацията облагодетелства собствените си фирми чрез съмнителни сделки с дарения. Именно Дончева бе адвокатът на АЧП в делата срещу тези злоупотреби. И пак тя адвокатстваше на „Мултигруп“ във времената, когато бизнес империята на покойния вече Илия Павлов командваше парада…“
Употребата на „напуска“ и „освобождава“ за едно и също действие, както и изразът „един от ключовите фигури“ – разминаване по род, издава равнището на публичните домове, наречени журналистика. Ниско и евтино, без всякаква стойност, като всичко останало в номенклатурна Чалгария.
Как е възможно твар да обвинява другарите от Политбюро, а да ги е обслужвала. Може би у Дончева Тотева е заговорила „вековната злоба на роба“? Не е нужен много ум, когато споменава „бодигардовете“, да се досещаме, че има предвид генерал-премиерката, инж. д-р Б.Б. Но дали под „теляците“ не нарочва приятеля си Спас Русев? Това „невинно“ текезесарче от Радомирско, което чрез натегачество и доносничество се сближило с младия Владимир Грашнов – комсомолски секретар на Завода за тежко машиностроене край Радомир.
Синът на Живковия министър на строежите Марин Грашнов го уредил в Централния бригадирски щаб при ЦК на ДКМС. Колко ли душѝ на ученици и студенти е извадил там, не вярвам да узнаем. Ала трамплинът се оказал еластичен, със силна пружина.
Държавна сигурност го наела за старшина и шофьор. Спасчо возел „тленните мощи“ не на кого и да е, а на самия Стоян Марков. Започнал от комсомола в Пазарджик, едва 34-годишен, съветският възпитаник „Стенмарк“ стана заместник-министър на съобщенията. За да се извиси в края на Живковия режим до кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, първи заместник-председател на Министерския съвет, председател на Държавния комитет за изследвания и технология (1986-1987). В периода 1987-1990 година е председател на Комитета по качеството. Носител е на Димитровска награда. Бил е член на Президиума на БАН.
В началото на промените две отявлени „демократки“ лансират товарищ Спас пред друг виден „демократ“. Те са истински „българки“. Първата е Леа Коен – членка на БКП, агентка на Държавна сигурност, дъщеря на активния борец, убиец от съставите на Народния съд и садист от концентрационния лагер „Росица“ Пепо Менахем Коен. Втората – Юлия Манук Берберян, която се преселила със семейството си в САЩ. Но „гнилият“ капитализъм не й понесъл, та се завърнала, за да завърши английска филология и да печели републиканските първенства по тенис.
Тези две „нежни“ и „красиви“ музи на Желю-Желевия Координационен съвет на СДС предлагат „милия“ комунистически „антикомунист“ Спас Русев на Петко Симеонов. Мотивът им е, че заради заслугите на радомирчето Русев към ДКМС, БКП, ДС и лично към другаря Стоян Марков, е редно да стане заместник на михайловградския потомствен комунист в Агенцията за чуждестранна помощ. Речено, сторено. И започва едно грабене…
Фирмата „Артемис 22“ на Спас Русев беше наела художествена галерия на столичната улица „Врабча“. Както обикновено става, познавах управителя и съпругата му – бивши външнотърговци от ВТО „Хемус“. Което не е друга тема. Фирмата се занимаваше и с износ на произведения на изкуствата. Официално. А под тезгяха…
През 1990 г. пловдивският художник Анастас Константинов – мой близък, който ме избягва заради Костов и костовизма си – оправдан, получи солиден обект в Стария град – имаше изложба в галерията „Артемис 22“. Една вечер цъфна у дома толкова притеснен, че чак потен. Разтреперан от гняв ми обясни, че го използват като параван.
Анастас стоеше по цял ден в галерията. Вместо да представят картините му и да се опитват да ги продадат на ценители, служителите търгували с… Факсът не спирал. От цял свят съобщавали за доставки на краве масло, мляко на прах, захар, ориз, олио… И вместо към нуждаещите се, очевидно значителна част от пратките отивали в магазинната мрежа. Естествено, не безплатно.
Първоначално натрупване на капитала от комунистите.
Впрочем търговията с изкуства е едно от традиционните прикрития и на шпионажа – навсякъде по света. Но тукашната се разсмърдя и Спас избяга в Лондон. Там вече се беше настанил неговият ментор – Стоян Марков, биз-бизе с Огнян Дойнов. На свой ред гърбушкото от гара Бов – на хранилка при архикапиталиста Робърт Максуел – евреина от Чехословакия Ян Лудвик Химан Биниямин Хох, агент на поне три разузнавания – MI6, Моссад и КГБ.
Куриозен щрих е, че Русев не отсяда при „Стенмарк“, а при… Иван Станчов. Да, потомъкът на царедворци… Комунизмът е нещо повече от онази елементарна садистична диктатура, която положи българския народ на дръвника. Станчов запознал ченгето от БКП Спас Русев с княз Кирил. Дали е легенда, но се твърди, че в британската столица главният комсомолски бригадирски активист получил диплома по електроника. Някои имигранти намекват за връзки на цялата компания с тамошните шпионски служби.
Не по-малко любопитен е и фактът, че в Лондон Спас Русев е съсед на Иван Тодоров – Доктора, с когото се сприятелява. Котрабандистът на каптагон и цигари е под прякото покровителство на Филип Найденов – син на Тодор-Живковото протеже Фатик. Найденов е от Павел Найденов – бащата на Илия Павлов, който всъщност беше Найденов. Справка – по-горе. Татовата сянка, съчетана с Лукановите връзки, прозират отвсякъде и навсякъде…
Идва новото хилядолетие, а с него у нас триумфално се завръща Симеон. „Войводи си зове!“ До един – тежка болшевишка, московска утайка. Все още Симеон ІІ води със себе си свита от комунистически наследници, които партията и нейните служби за партийна сигурност са проводили, за да усвояват иширетите на финансовите мошеничества в тяхната столица – Лондон.
Групировката включва Николай Василев, тъй „умен“, че влязъл в БКП през февруари 1990 г., син на шеф на военното разузнаване на режима във Варна. Братята Милен и Георги Велчеви са деца на Емил Велчев – шеф на бюрото на БГА „Балкан“ в Хараре и приятел на Андрей-Лукановия брат, с кого действали като сарафи – въртели незаконна обмяна на валута, мамейки бягащите бели жители на Зимбабве. Иван Татарчев лично ми каза, че бащата е син на братовчед на Борис Велчев – член на Политбюро на ЦК на БКП, чийто внук е конституционен съдия, а преди това – главен прокурор. Неговият баща – Владимир Велчев, е бил посланик в Лондон, когато убиват писателя-таен милиционер Георги Марков.
Други знакови фигури са Калин Катев, Любка Качакова, братята Гати и Марио ал-Джбури – иракчани, Красимир Катев и т.н.
Цялата лондонска червена мафия с белите якички беше настанена от БКП по върховете на държавното управление. Днес някои се завърнаха към своите съветски корени. Например братята Велчеви, които заедно с убиеца Катев ръководят филиала на руската банка VTB Capital. Тези дни тя, заедно със Спас Русев, нашумяха отново покрай поредната продажба на БТК.
Булката на Русев е била секретарка на различни големци. Със сигурност – на Янко Янков, изпълнителен директор на Банка за земеделски кредит, комунист и агент на Държавна сигурност. За собственик на финансовата пирамида БКП беше назначила Атанас Тилев – агент „Румянцев“, съученик и приятел на Бригадир „Бриго“ Аспарухов от прословутата Ловешка езикова гимназия. (Вижте илюстрацията.)
Тилев – син на зъл главен прокурор на Стара Загора, беше женен за дъщерята на финландския министър-председател Ахти Карялайнен, който е бил и министър на външните работи. Зетят на финландския премиер – агент на ДС и на КГБ! Какъв успех за Юрий Андропов! Според Красимир Райдовски още през седемдесетте Тилев се сближил със Симеон Мадридски.
„С бягството си към Лондон, след заплахата от разследване на „работата“ му в АЧП, Русев доказва и още нещо, освен че над главата му е разпънат чадър от силните тогава хора на деня, на първо място Андрей Луканов, но и фигури от СДС. Това „още нещо“ е вероятно задача, да се грижи за „едни пари“, изнасяни от страната…
Звездата на бившия шофьор и СДС активист от първите години на демокрацията у нас обаче изгрява с пълна сила, след като в България идва на власт НДСВ и Симеон Сакскобургготски през 2001 година. Тогава за първи път Спас Русев излиза под светлините на прожекторите. Ако вярваме на Петко Симеонов, този ход е подготвян дълго време преди на бившето величество да му е идвало на ум, че ще стане премиер на страната, където е царувал, макар и като дете. Плащането на дълговете на Кирил Преславски е възможно обяснение за тези връзки, но то говори и за още нещо – някой е знаел, че Симеон ще стане важна фигура в България и е подготвил хора, които да ускорят процеса. Иначе да платиш дълговете на който и да е, просто няма смисъл.
Спас Русев не само че очаква, но и получава срещу това много повече. Вярно, не от Симеон Сакскобургготски, а от държавния бюджет по време на неговото правителство. Медиите през 2001 г. се надпреварват да пишат, че именно Русев помогна да се създаде икономическият и политически кръг около „царя“. Той го свързва с Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, Пламен Петров… Самият той се хвали в интервю през същата година, че има безупречна репутация в Лондон, познава се със Симеон, приятел е с Емил Кошлуков и Мирослав Севлиевски от 1989 г. и ги мотивирал да влязат в движението на царя…
Факт е също така, че Русев старателно отрича връзките си с Доктора, въпреки скандала със снимката на яхтата в Монако, на която се вижда как криминални фигури беседват, вероятно за бизнес, с действащи политици.“
И така, Татяна Дончева „се бори“ срещу „зетьовете, дъщерите, секретарките и шофьорите на Политбюро“, и против сегашната вълна от неговите овластени „бодигардове, теляци и масажисти“. А се оказва близка приятелка не само с Илия Павлов Найденов – „Зъбчето“, но и със Спас Русев – „Тихата стъпка“?!
Голяма борба пада, няма що! Как да не се зарадва човек? Какви съвременни Райни-княгини е раждала Българската комунистическа партия – майка просташка! Прочее, БКП уби трима сина на Райна Поп Георгиева… Ала на Татяна Дончева и съпартийците й не достига памет за всичко. Обикновено – за подобни трагични факти, свързани с комунистическите престъпления.
Когато през нощта на 9 срещу 10 януари 1997 г. пееше „Къде си вярна ти любов народна“ в компанията на Клара Маринова и Валерия „Мадам“ Велева, „звезди“ на журналистическите бардаци, продължаващи да мърсят ефира и печата, за Татяна Дончева или Татян Дончев страната „Позитания“ беше прекрасно място. Пренебрегнаха я, скършиха нейния ергенски мерак да гуди задните си части, обширни като СССР, в креслото на вътрешния министър, и тя й се обиди. Толкова, че се наложи „Пикаещият във фонтани“ бивш кираджия на Георги „Свинаря на БСП“ Гергов да обсъжда „тишината в спалнята“ на момъка от града на резбарите, бивш адвокат на Илия Павлов и „Мултигруп“.
Не ви ли дотегна от въпроса на диалект:
„Га яде кифтета ни рива. Сига защо ми ривйеш?“
Моля, моля. Дончев е левскар! Те са вид, защитен от опита за държава. Както бяха цесекарите – чорбарите.
Cavalleria rusticana[Селско рицарство, ит. Заглавие на най-известната опера на италианския композитор Пиетро Маскани, неправилно преведена у нас „Селска чест“. Днешният ни туземен текезесарски псевдоелит е съставен от селяндури с претенции и страхотни комплекси, скрити зад умишлено напомпвано самочувствие. За мен селяндур, а не селянин е обидна дума. Докато селянинът не се откъсва от корените си, навремето е бил свободен и заслужено уважаван човек, на когото дължим оцеляването си, селяндурът никога не живее на село. Там няка кой да го търпи. Постоянно ще отнася лобута. Затова селяндурът обикновено дири своята жизнена среда в градовете. Но не е „градорасляк“, както на село шеговито наричат гражданчетата – родените в големите населени места. Привнесен е и нито е селянин, нито е гражданин, а обикновен парвеню и простак, ако разбирате какво искам да кажа.]
Татяна от Tryavna on Tryavnenska river ходи да гледа мачове на стадион, който носи името на член на БКП и офицер от Държавна сигурност. Както споделяха с мен стари спортни журналисти, едни от най-близките до „синята икона“, с издадени книги за „живота и футболно творчество“ на всеобщия любимец, Партията искала да го наложи като образец за младежта: хубав, строен, можещ, елегантен на терена, и най-важното – послушен.
От най-малко десетина такива източници и по моя собствена преценка – все пак съм си вадил хляба и с футбол – това беше истината. Милиционерът беше „младият Зигфррид“ на комунистическия режим.
Да очаквате идиотът-левскар да вникне в това, да го проумее, значи да приемате тъпанаря за нещо повече от онова, което е в действителност – нищожество, предмет, опаковка и на сегашния режим. Когато и да пукне, както и цесекарят, славистът, бероецът, запалянкото на пловдивските и на които да са тимове, превърнат във „фен“ от чичо Митко (думата е едносрична, та я запамети), все ще е късно. Но пак ще е за добро.
Отнася се и за жената-мъж Татяна Дончева.
Дали товарищ Путин, Владимир Владимирович, и comrade Обама, Барак Хюсеиновеч, вече са изпратили поздравителни телеграми на героя на НРБ, великия син на вожда и учителя на комунистите, пръкнали се в България, видния деец на международното мафиотско движение, другаря Замфиркьов, Владимир Тодорович?
Уверен съм, че Б.Б. не е пропуснала случая. Навярно даже в навечерието на изключителното събитие, като главна телячка, отговаряща за телесата на семейство Живкови, е свалила кирта от гърба на достойния правешки принц. За да посрещне забележителния ден напълно чист – като милиционер след баня. Как иначе, след като повече от ласките на трима старци, макар и папи, тя цени по-високо тези на правешкия дядка, назоваван Тато:
„Опитвам се да огрея навсякъде, такава ми е работата, но не мога да стигна Тодор Живков… Това ми е работата, да огрявам навсякъде!
Как назначиха Б.Б. за телячка на Тато? Свидетелство на главния Зет на народната република – Батето.
www.youtube.com/watch
Живеем в осъществената американска мечта. Две дребни ченгета, доносници-мухльовци, бензинаджии от колонките на социалистическото ДСО „Петрол“, са „капиталисти“, „крупни предприемачи“, видни „работодатели“. Даже си имат футболен клуб!
А тяхната слугиня – погалената от трима папи, банкянска докторка на фелациото, оглавява правителството!
Сбъдна се народният блян! Честито е комунистическото стадо – 99 процента – от туземното население на Чалгария, с тъй заслужила и извисена овчарка.
По тази причина, на свой ред, моя скромност събирам мераклии за Организационен комитет за всенародни чествания.
Смятам, че е редно да поканим да го оглавят Евгения и Тошко.
За секретар – Любчо Гоцев и Вики Вълков – ченгета от „две“ партии, всъщност една – нека има плурализъм. Обща длъжност, тъй като и те са едно. Само ви се струва, че имат две глави.
Предлагам да внесем в Народното събрание 2 ноември да бъде обявен за национален празник – Ден на ПенсионерО. Знаем и кой е той. Още повече, че 1 ноември е Ден на народните будители. Да си следват. А целият месец е обременен с неизбежното споменаване на „светата научно-творческа фамилия“, дала не само на Чалгария, а и на света, колоси на мисълта и действието с гигантските мащаби на Тато, Кака, Бате и дори Жени…
Честито! Да живей!
Не разбрах едно: Защо позитановите бабки и дядовци от БАН вечно се жалват от ниски доходи? След като техен кадър, който по официална информация не е заемал ръководна длъжност във висшето управително тяло, се е опънал на припек – пенсионирал се с възможно най-високата пенсия за прослужено време и старост. А и депутатите все не им угаждат – спират допълнителните милиони.
Къде отидоха моралът, равенството, солидарността? С този парламентарен подход не всички старци ще могат да излязат на припек.Срам!
Пишат, че „учените в БАН са със заплата на чистачка“. Съдейки по Владко Татов, вече не искам да съм негър в Алабама, а чистачка в БАН.
Ако една от социалните функции на БАН е да осигурява специални пожизнени персонални доходи за алчно червената фашистка номенклатура, защо не виждам задачата, вписана в устава на този милиционерски участък?
diagnosa.net/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
