Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2016 22:05 - Понастоящем свободата на словото е химера/А популизъм нещо лошо ли е?
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 682 Коментари: 0 Гласове:
1




Ако свободата на словото бъде отнета,
безсловесните и мълчаливите могат да бъдат водени като овце на заколение


Излишно е да продължавам. Не само аз, разумните хора все по-често установяват, че „престъпниците са наши момчета, докато „терористите“ са мургави мюсюлмани“. Тамам тъй. Познавам доволно много хора, които със зъби и нокти са готови да отстояват: техните комунисти и ченгета са „добри“; всички останали са „лоши“.

image

И зарежете Путин – той е престъпник по дефиниция. Но по какво му отстъпват другите в изброените столици? В сравнение с доста от тях той, колкото и странно да ви прозвучи, е по-либерален. Нека дам пример със свободата на словото. Но преди това да видим и чуем един истински американски консерватор и патриот.

От 2005 г. Артър „Арт“ Томпсън е главен изпълнителен директор на Обществото „Джон Бърч“. Това е неправителствена организация, която официално се занимава с борба против комунизма и за ограничаване на правителствените функции. Официалните медии и коментатори в тях, както и самозваните „политици“, тези чучела на конци, обявяват групата за „радикално крайно дясна“.

Освен това “The John Birch Society”, което е противник на колективизма, тоталитаризма, на комунизма и социализма, е на мнение, че цялото управление на САЩ е проникнато от агенти на световната революция. Открито твърди, че Конгресът и правителството са пълни със социалисти и комунисти. Което е точно така.

Членовете на движението са патриоти, които не само вярват, че съществува заговор за унищожаването на САЩ. Те посочват като убийци на свободния американски дух създадените от социалисти подривни затворени общества като Съвета за чуждестранни отношения, Тристранната комисия и доста от най-богатите олигарси, начело с фамилията Рокфелер. Всички те работят против американските интереси.

Трябва да сме наясно: Западният елит сътвори комунизма и СССР. Те винаги са вървели ръка за ръка. Колкото и да е неприятно, днес в Съветска Русия има повече свобода на словото, в сравнение със Запада.

www.youtube.com/watch

Всичко това – от книгата на Голицин, през биографиите на „световните лидери“, до констатацията за триумфа на интернационалния комунизъм на планетата, съм говорил и писал най-малкото през последните 12-15 години. Никога не съм спирал. И продължавам.

За нещастие, с чуваемост близка до нулата. Още по-жалко е, че днес в Русия на Путин действително има повече свобода на словото, отколкото в западния свят, ръководен само от комунисти. По един или друг начин, Владимир Владимирович със сигурност държи в ръцете си повечето от тях. Най-вероятно – чрез комунистическо-кагебисткото им минало.

А тези западни т. нар. консерватори, са толкова задръстени, колкото първобитните туземни „антикомунистчета“, на които им липсва мозъчен потенциал и знания, за да проумеят: Центъръ на комунизма не е в Русия. Арт Томпсън и много като него не притежават капацитета, за да го схванат. И продължават да карат през просото.

Путин е финансово–идеологическа стока, произведена на Изток, но избрана препрограмирана на Запад. Отговарял е на въпроси, като тези – дали е диктатор, нарушаващ свободите, избиващ опозиционни журналисти… При това – на най-популярни и уважавани американски телевизионни водещи, за какъвто минава повяхналата „розичка“ Чарли Роуз от юдеомасонската нюйорска станция на милиардера Bloomberg. Не показах ли разговора?

Хората не са слепи. Несъответствията между поднесени факти, тълкувания и събития, се набиват в очите им. И престават да се доверяват и на такива организации и пропагандатори от сорта на “John Birch Society” и Томпсън.

Лично съм потърпевш от цензурата в западните медии. За тукашните ще отворя дума, въпреки че е излишно. Те са предназначени за идиоти, каквито са 99,99 на сто от самозваните „нашенци“ – добичетата на милиционер-социализЪма. Тяхното изчезване ще облекчи земята.

Ще ви представя примера с истинската американска красавица Аби Мартин, която спокойно би могла да разхубави не една холивудска продукция. Едва навършила тридесет, водещата на предаването “Breaking the Set” – „Да разчупим статуквото“, напусна с гръм и трясък руската телевизионна мрежа “RT America”.

image

На 3 март 2014 г. тя завърши своята поредна екранна изява с едноминутноизявление, в което осъждаше „руската окупация на Крим“. Милата, нямаше ни най-малка представа, че Русия връщаше полуострова на истинските му собственици – шепа американски олигарси и управници, на които е бил продаден чрез изтеглени и невърнати кредити още от Ленин и Сталин. Нещо, което ви представих, както в този сайт, така и в спряното едноименно телевизионно предаване.

„Онова, което Русия стори, е погрешно“ – заяви момичето.

 image

И продължи, окачествявайки действията на Кремъл като „военна агресия“. Впрочем – вижте и чуйте:

www.youtube.com/watch

Същия ден тукашните медийни проститутки пееха дитирамби на Русия, назовавайки я „освободителка“. Да, да – честваха като свой национален празник военната победа на чужда и винаги враждебна нам страна, възникнала преди 700 лазарника от разпадащата се Велика България. Не по-малко от 90 процента от нашенци – всички комунисти и потомците им, както и идиотите с кюртирано или подменено чрез психологически операции съзнание – тоже го смятат за свой.

image


Още една телевизионна водеща от RT – Лиз Уол, обяви, че напуска в пряк ефир. Оказа се, че нейният ход е бил добре планиран. Не от нея, а от водещите й офицери. Както се изрази Феликс Джилет, коментатор от заелата поза на независима милиардерска корпоративна телевизия “Bloomberg”, това беше „успешно напускане“. И още:

„Лиз Уол, бивша водеща от “RT News”, напуска и преуспява…

Тъй като, откакто е имало наемни работни места, заплати и началници, винаги са съществували работници, които са си фантазирали за славно напускане. Не просто да напуснат, а да обявят това така, че да предизвикат огромно възмущение. Да го сторите толкова убедително, че светът да бъде принуден не само да забележи вашата праведна и непокътната почтеност, но освен това и цялостния дефицит на бившите ви работодатели – техните морални провали, лицемерието им, техния прочувствено фалшив план. За повечето хора героизното подаване на оставка е блян. Но не и за 28-годишната Лиз Уол, която наскоро си проби път към глобалната известност.“

Нататък авторът разказва, как цялата афера била добре замислена и реализирана. Поканили „героинята“ за интервю в CNN, в предаването на Андерсън Куупър – осветлен агент на ЦРУ.

„Досега [месец и половина по-късно]“ – пише Феликс Джилет, – „Уол все още не е захванала работа. Но твърди, че интересът към нея от потенциални работодатели е голям. Те били малко притеснени от нейните възможности за лоялност на бъдещо работно място. Уол вярва, че колкото по-зле се държи Русия в Украйна, толкова по-добри шансове за нея проличават в интервютата за работа. Те били предизвикани от драстичното й действие. Тя се възползва от многобройните възможности за изява пред публика. „Дълбоко вярвам, че всичко ще завърши превъзходно“ – казва тя.“

image

Навярно най-известната стара кримка на американската журналистика Барбара Уолтърс не скри своите критики спрямо постъпката на Лиз Уол. Тя силно заяви, че младата жена не не заслужава да бъде третирана като героиня. И осъди нейната лоялност.

Знаете или се досещате – понастоящем свободата на словото е химера

Сега разбирате ли, какво имам предвид, когато твърдя, че не са ми необходими никакви документи, които да доказват връзката на някогашните телевизионни и радиоодещи с Държавна сигурност? Всеки от тях, допускан до пряк ефир, би могъл да изрече нещо против властта или да изкрещи някаква обида или – не дай си Боже – призив срещу диктатора. Естествено, с целия риск, който би съдържала такава проява. Но хора бяха изпращани зад решетките за нищо. Така че…

Затова тези твари бяха едни от най-верните на управляващата партия и на репресивните служби на нейния тоталитарен режим. По същия начин от документа на ЦК на БКП, който съм покзавал, благодарение на Владимир Буковски, ясно личи, че действащият американски президент Джо Байдън е бил съветски агент.

Най-любопитна е точка 3 от този строго секретен протокол № 173 § 49гс на Секретариата на ЦК на КПСС от 24 юли 1979 г. Тя гласи:

„Да се задължат ТАСС АПН, редакциите на вестниците „Правда“ и „Известия“, Държавния комитет на СССР по телевизионно- и радиоразпръскване да осигурят отразяване на гостуването на групата сенатори от САЩ.

В случай на желание от американска страна, на Джо Байдън – ръководител на групата, да бъде предоставена възможност за изява по московската телевизия и радио.“ (Вижте илюстрацията.)

 image

Но човек има и съвест, нали? Ако действително е морален, не бива да прави компромиси с нея. Със сигурност случаят Лиз Уол с не беше такъв. Но с Аби Мартин?

Какво стана с нея? Продължи да води предаването още близо година – до края на февруари 2015 г. Анна Белкина – еврейка, една от ръководителките на „Путиновата“ телевизия “RT America” във Вашингтон, изясни, че никой не гони miss Abby Martin. Тя има право да изразява свое мнение, което не съвпада с това на редакцията. Но сама е взела решение да опита нещо ново.

„Гордеем се с работата, която тя свърши като водеща на “Breaking the Set”.

www.youtube.com/watch

Скоро след това интервю телевизия CNN уволни Пиърс Морган „заради ниския рейтинг“ на неговото предаване “Piers Morgan Live”. Нагаждачът сви бузки и отпраши обратно към Лондон. Отново е уреден. Преди това беше главен редактор на Рупърт-Мърдоковия “The Daily Mirror”. Австралийският евреин го купи на безценица след убийството на предния му собственик – чешкия чифут, познат под псевдонима Робърт Максуел.

Когато осъществява това интервю с Аби Мартин, Морган вече е наясно, че предаването му, което замени “Larry King Live”, ще бъде свалено от програмата на CNN. Прочее, Лари Кинг също се подвизава в… RT. А такива като Пиърс Морган с лопати да ги ринете. Боклуци. За пари продават си и душата. Какъвто й цвят да им лепнете, няма да сгрешите. А и те ще го приемат…

 image

Докато Аби Мартин продължи в RT, докато сама не реши да си отиде. Всичко това това не представлява никаква защита на руските медии, а е обективната истина. Тя е, че навсякъде е едно и също. В момента западните средства за масово осведомяване са досущ като едновремешните тук – за всеобщо оглупяване. Лъжат. Мамят мащабно, в големи размери. Изопачават и пак лъжат…

За разлика от тукашните грозни и тъпи туземни медийни проститутки, или някои западни – например Кристиян Аманпур, които се местят от един публичен дом в друг, за да са под ръка на сутеньорите си – едни и същи – хубавата Аби Мартин предпочете нова, малка и независима телевизия – teleSUR English. В нея започна своето седмично предаване, озаглавено „Архивите на империята“ – “The Empire Files”. Коя тукашна телевизионна курва може да се похвали със същото?

Свободата на словото включва свободата да обиждате хората

Непрокопсаниците от болшевишки семейства или наведените нагаждачи, теляците на компартийната номенклатура? Телевизионните продажници, пачаврите, пременени от Държавна сигурност в милиционерски шинели с журналистически пагони ли?

image

Като започнете от дъртите брантии Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Тома Томов, Клара Цедкин – пардон – Маринова, Асен Агов, Сашко Диков, Светла Отрова или Иво Инджев; минете през средното поколение кавалджийки-олигофази – Митко „Пъпеша“ Цонев и Любица Кулезич; и стигнете до относително новото поколение натрапчиви жрици на копрофагията – Ана Салич, Петър Волгин, Ана Цолова, Милен Цветков, Петко Георгиев, Виктор Николаев, Найо „Зайо“ Тицин, Цветанка Ризова, откровено тъповатите скатофилици Жени Марчева, Антон Хекемян, Лора Крумова, Георги Любенов, Галя Щърбева, Георги Налбантов, Диана Любенова, Юлия Манолова, Мирослава Иванова, приличащата на току-що напуснала съветски колхозен краварник Диана Радева и подобните им евтини пройдохи ли? Даже били върнали одиозния „троен агент“ Кошлуков, Емил Илиевич, ми писаха приятели на сайта.

Всички те смърдящи на комунизъм, на партенки в изут милиционерски ботуш, на съветска пошлост и селяндурщина, се въртят от ефирка в ефирка. На всичко отгоре – коя от коя по-грозни! Нещо, което телевизии с претенции и влияние, като Мърдоковата “Sky News” например, не допускат.

  image

Тукашните медийни въртиопашки са родени без достойнство и морал. Те са долнокачествен продукт на системата, която произвеждаше еднакви същества, с идентични, неразличими една от друга мутри, лишени от сиво вещество. Роботи, обречени да бъдат продавани като долнопробен обслужващ персонал в ибрикчийницата на номенклатурата.

За тези куртизанки на продължаващия милиционер-социализЪм срам е непознато чувство. Затова блудстват от медия в медия. Но все срещу много пари.

Всички те си лягат с всяка власт, която не ги прикотква, а направо им нарежда да лягат в кревата й. Тези медийни куртизанки се движат в обоза на събитията. Те са и най-редовните посетителки на този сайт. Черпят с пълни шепи от него. Разбира се, безплатно.

Ето кои са любимците на тукашните масови идиоти. Постиженията на Номенклатурия се измерват с величината на тъпотата и глупостта сред населението, без оглед на конкретното посядане в йерархичната стълбица на действащата милиционер-социалистическа тирания. Те даже не усещат сатрапията като такава…

Има ли разлика с медийните шантонерки в Австрия, Германия, Франция, Швейцария – навсякъде. Изтъквам тези страни, понеже те са пример за липса на всякаква свобода на словото. За цензура, която преследва всяка волност със съд. Я изразете мнение относно евреите и холокоста в тези окупирани държавици, да видим колко дълъг срок зад решетките ще ви определят техните ционистки кривосъдни системи.

Както призна френският гражданин и руски княз Александър Трубецкой, днес на Запад има по-малко свобода на словото, отколкото в Русия. И повече комунизъм, добавям аз, колкото и да ми е неприятно да го призная. Но истината ми е по-скъпа.

www.youtube.com/watch

На всичко отгоре „негодникът“, този „продажник“ Александър Трубецкой, както агово-инджевците – новопокръстените комунистическо-милиционерски „русофоби“ и „евроатлантици“, наричат княза, има наглостта да признае, че:

„В Русия безработицата е по-ниска, отколкото във Франция.“

image

Сторил го по време, в което единствен аз „дръзвах“ да напиша подобно нещо. Мои близки и познати, отколе живеещи във Франция, не бяха забелязали как страната се плъзга надолу към Третия свят. А той не я очаква с добро. Понеже не е забравил колониалните „прелести“ на нейните Misйrables. Нито бедите, извършвани от тях с думите “Allons enfants de la Patrie, le jour de gloire est arrivй!” Което ще рече: „Напред деца на Родината, денят на славата дойде!“

Преди два века и нещо те продължили с:

“Contre nous de la tyrannie” – „Кървавото знаме на тиранията срещу нас се развя”.

Сетне самите „парии презрени“ го развяли из Африка, Азия, даже в Америка.

Та княз Александър Трубецкой претендира да е далечен потомък както на българските владетели от древния род Дуло, така и на литовския княз Гедимин. Както сам твърди, свързан е с германски и полски знатни фамилии, даже с Чингисхан.

„Досега в района на Брянск има град Трубчевск. А князете Трубчевски стали Трубецки.

– Как възникна тази фондация?

image

– Създадоха я през 2004 г. под патронажа на президентите Владимир Путин [комунист от КГБ] и Жак Ширак [„десен“]. Днешни съпредседатели са ръководителят на Руските железници [вече не е; член на КПСС и офицер от КГБ] Владимир Якунин и бившият министър на транспорта Тиерѝ Марианѝ. Ние специално организирахме посещението във Франция на патриарх Алексей ІІ [агент на КГБ с псевдоним „Дроздов“]. Заехме се с представянето на руските региони в Париж, организирахме среща на Путин с най-големите френски фирми… Провеждаме конференции и срещи, които спомагат за сближаването на нашите страни.“

Още една „незначителна“ подробност: Когато избухнала Първата световна война, бащата на княза, студент по право в Московския университет, син на известния философ Евгений Николаевич Трубецки, се записал доброволец. След революцията бил сред частите, които се постарали да освободят царското семейство. Сетне се сражавал в редиците на Доброволната армия. А през 1920 година, заедно с отредите на генерал Врангел, попаднал в Истанбул. После – в Прага.

Уж имаме свобода на словото, свобода на съвестта, но и благоразумието никога да не ги използваме

Така твърди синът му – княз Александър – парижанин. Но защо ли пропуска, че известно време баща му е живял в София?…

Вечната руска българофобия. Мания за величие и увереност, че българите са длъжни на руснаците. Но от другата страна, имаме необяснимата страст на нашенци към Русия – заедно с евреите и донякъде с гърците – най-големият враг на българите и българщината!

Има още нещо, което е пряко доказателство за изменчивата природа на философско-политическите псевдоучения. То се съдържа в признанието на бившия белгийски министър-председател Ги Верхофстад – дегенерат от Дендермонде, в Източна Фландрия. Знаете ли къде е това? И не ви трябва.

 image

Преди дни този „умник“ и „хубавец“ – „либерален“ евродепутат, предупреди британците, че евентуалното излизане на островната държава от Европейския съюз би накарало Владимир Путин доволно да потрива ръце.[44] А друг „мъдрец“ направо призна, че Евросъюзът е левичарско сборище. Сиреч – комунистически интернационал.

Люк Хардинг – лейбърист, сиреч социалист, също обърна внимание:

„Трябва да се пазим от руските връзки с европейската десница.“

Логиката води до четири възможни заключения. Първото – Русия е „дясна“, затова търси съюз със съмишленици. Второ – Евросъюзът е „ляв“ и затова се опасява, и следва да внимава с контактите между евродесните и руснаците – „десни“ според евроатлантическата дефиниция. Трето – не съществуват политически полюси, а интереси, които променят показанията на съответния компас: днес „леви“, утре „десни“ – хамелеонщина. Четвърто – авторът е с тежка диагноза. Годен е за лечение в клиниките, приели доубиването на психиката чрез извращенията на фройдизма – дегенерацията.

За мен верен е третият извод. Ето защо все по-малко политици се срамуват да признаят, че са готови на всичко, само и само да останат по местата си – на и около върховете на обществената йерархия. Естествено, това придружено от предвидените суми и привилегии…

  image

Погледнете датата на обнародване на последната статия. Тогава беше разгарът на т. нар. украинска криза. А социалистическият журналист се опасяваше, че Марин Льо Пен – лидерката на „крайно дясната“ партия Национален фронт на Франция, която фактически е националсоциалистическа – тоест – също лява, може да застане начело на държавата. Да оглави една прокремълска Франция?!

Авторът предупреждава, че „най-малко от 2009 година Русия активно поддържа връзки с крайно десните в Източна Европа. Тя установи контакти с унгарската [партия] Йобик, със словашката крайно дясна Народна партия, с българските националисти от анти-европейското движение „Атака“. Следователно, политическите елити са станали прекалено благоразположени спрямо схващанията на Путин…

През съветските времена КГБ използваше „активни мероприятия“ за спонсориране на фасадни организации на Запад, включително промосковски комунистически партии. Не Кремъл изобрети крайно десните европейски партии. Но по аналогичен начин сега Москва им предоставя подкрепа – политическа и финансова – като по този начин лансира неофашизма.“

Да спрем. Доказано е, че „десният“ френски президент Никола Саркози, когото пак извадиха от тъмния килер, за да заблещука с познатия ни кафяво-червен светлик, в чиято основа е ционисткото синьо, е получил милиони от либийския лидер Муамар Кадафи. Впрочем, и двамата са евреи. Редно е за мераклията за „водач на Африка“ да използваме минало време. Но той, каквото и да приказваме, се изявяваше като националист. Сиреч – като десен. Едновременно с това – и като социалист – типичен диктатор в стил съветския блок.

 image

Днешната полска десница, която по партийна линия е оглавявана от уж яростния антикомунист, оцелелия близнак Качински – Ярослав? Откакто неговата партия „Право и справедливост“ излъчи президент и министър-председателка, брюкселските бюрократи не са спрели да го ядат. Тъй като той и съпартийците му провеждат мерки за макар и малка декомунизация на страната. Например – назначаването на ръководителите на държавните медии от Сейма, в който понастоящем имат мнозинство.

Обвинителите от Брюксел съзират в това най-демократично поведение – нали Сеймът е парламентът, запълван с депутати, избрани от народа – някаква „заплаха за демокрацията“. Но не чуха Ярослав Качински да заявява в очите на журналист от Полската национална телевизия, че те – проститутките на комунистическия режим –правят само болшевишка пропаганда и нищо повече.

Стигна се до там, че някои западни „демократи“ свалиха домината от мутрите си. Например историкът Тимъти Гартън Аш, преподавател в Оксфордския университет, когото „леви“ и „десни“ използват като един от магнитите си с променливи полюси, отправи обвинението:

„Най-малко 20 години Качински мечтаеше за онова, което разглежда като антикомунистическа революция он 1989 г. Но той също така знае, припомняйки си своя личен опит във властта от 2005 и 2007 г., че прозорецът на възможностите може да не остане отворен за дълго.“

image

Всички останали бръщолевения на comrade Professor of European Studies губят смисъл и значение. Той е прав в едно. И думите му оправдават моите съмнения спрямо Ярослав Качински. Ако бяха истински антикомунисти, когато имаха почти цялата власт, близнаците щяха да декомунизират Полша. Затворите щяха да пращят от членове на Polska Zjednoczona Partia Robotnicza. В специално открити каторги явните и тайни милиционери от Służba Bezpieczeństwa Ministerstwa Spraw Wewnętrznych най-сетне щяха да се трудят, вместо да слухтят за тлъсти заплати.

Никъде нищо подобно не стана. Ето защо днес имаме продължаваща власт на комунистическата номенклатура, разширила своите мащаби, покорила още територии. Съществува Европейски съюз, който е нов вариант на Съветския. И Съединени американски щати, все повече разкриващи истинския си облик на задокеански СССР.

Другарят Аш, Тимоти Гартънович, се е стреснал до там, че почти разплакан квичи, как в Полша днешният „победил екип се опитва едностранно да промени правилата на цялата демократична игра“!

Игра ли? Защо го дъвкахте толкова дълго и изплюхте истината чак сега? А кой и къде пише правилата за нея? Във футбола имаше специален Съвет – Board – от представители на четирите британски нации. Премахнаха го. Но той е игра, без значение за живота. Кой определя правилата на „демократичната игра“? Ето това е въпросът, туй искам да разбера.

„Гласовете на всички обединени демокрации в Европа и отвъд Атлантика“ – размахва призивно мекото си комунистическо юмруче товарищ Аш, – „трябва да се надигнат, за да изразят своята загриженост за едно обръщане с гибелни последици за целия демократичен Запад.“

Маски долу! Западът плаче за евентуални – повтарям: евентуални – „репресии“ като уволнения на негови комунистически довереници в Полша. Този Запад нито веднъж не се намеси, даже не рева, когато съветската военна машина, към която се присъединиха всички колонизирани от болшевиките държави-членки на Варшавския договор, без Румъния, мачкаха с танковете си народите от Изтока.

Защо? Къде е моралът? Вместо зад решетките, Ирина Бокова гаулайтерства в парижката централа на ЮНЕСКО, другарки и другари западни „либерали“, „демократи“ – всъщност червени боклуци. Само твари с физически увредени мозъци или поразени от комунистическата зараза могат да ви вярват. Не е възможно нормален човек да ви има доверие.

image

„Ярослав Качински, лидерът на пратията „Право и справедливост“ и бивш министър-председател, тласка правителствения дневен ред към една неотклонна цел: Да оформят Полша като държава, водена от католицизма, свободна от външно влияние – независимо дали идващо от западноевропейските държави или от Русия. Която да отхвърли колкото е възможно повече от съвременния либерализъм и западноеврепейско влияние.

Тавтологията издава качествата на автора – един от моите „любимци“. Той е членувал в комунистическите партии на Великобритания и на Ирландската република. После станал… социалист – записал се в Лейбъристката партия. Понастоящем се представя и го използват като… „консерватор“. А утре?… По-нататък ще чуете оценката на лидера на американското патриотично общество “John Birch” за подобни дьонмета.

Този автор, на име Джон Лойд, който „изобщо не е евреин“, е съосновател на Институт за журналистически проучвания “Reuters” към Оксфордския университет. Уникум! Още повече, като знаем, чия е агенция Ройтерс… По съвместителство – срещу тлъст хонорар, comrade John Lloyd работи във вестник “The Financial Times”, притежание на същите собственици като Reuters – семейство Ротшилд. Бил е шеф на московското бюро на финансовия всекидневник. През най-левичарския си период е бил коментатор в „десния“ лондонски “The Times”?!

     image

Върхът на всичко е, да обвините Качински в русофилия, както постъпват най-влиятелните западни медии. Това е налудничаво. Все едно да се опитате да изиграете Шекспировата трагедия „Хамлет“ в сегашен вариант. Подобно на кралицата-вдовица да го изкарате, че се е влюбил в убиеца, но не на своята съпруга, а на брат си. До ден днешен Ярослав не крие, че смята Кремъл отговорен за смъртта на своя близнак – загиналия в самолетна катастрофа в Русия президент Лех Качински.

Отгоре на това, пълното название на „крайно дясната“ политическа формация на Качински е Социално консервативна партия „Право и справедливост“. Опа! Пак „социално“…

image

В Унгария сочат с пръст Виктор Орбан. Във връзките му с Русия виждат опасност за „европейското единство“. Какво значи това? Къде го виждат, след като една след друга страните-членки нарушават Шенгенското споразумение и връщат визовите режими по границите си. Всяка дърпа чергата към себе си. Събират се в белгийската столица, демонстративно засмени. А се държат като на олимпийски игри – всяка държава се стреми да измъкне, колкото може повече – без значение с какви средства – по естествен начин или с допинг, извиване на ръце.

image

Та Орбан, мили „демократи“, е продукт на Джордж Сорос. С негова стипендия е заминал да учи в Лондон още преди промените. Той бил любимец както на Маргарет Тачър, така и на еврейството. Как иначе, щом като неговите майка и съпруга са… еврейки?

image

А пък Сорос, Дьорд Тивадарович, който в действителност по фамилия е Шварц, чрез близкия до Борис Елцин висш комсомолски деятел Михаил Ходорковски финансираше в Русия създаването на музей на насилствената съветска колективизацията – на колхозното „движение“. На практика той помогна за издигането на пантеон на убийците на десетки милиони селяни, обявени за… „кулаци“. На осъществителите на Голодомора – изтреблението на украинците чрез глад! Освен това дари (по-скоро инвестира) крупна сума и за къща-музей на Павлик Морозов!

Одиозният лидер на Партията на свободата на Великобритания също е в проруския кюп, изваян от автора на цитираната статия.

„През март [2014 г.] Найджъл Фараж обяви Путин за световен лидер“ – писа въпросният социалист Люк Хардинг, – „на когото най-много се възхищава“. И възхвали „блестящия“ начин, по който „той урежда цялата сирийска работа“. През 2011 г. Ник Грифин от БНП отиде в Москва, за да наблюдава изборите за Дума. След което обяви, че „Руските избори са по-честни от британските“. Миналата седмица Грифин изчурулика похвала за “Russia Today” – кремълския англоезичен телевизионен, пропаганден новинарски канал: „RT – за хората, които искат истината“.

Тук има много ирония. Миналия петък [5 декември 2014 г.], в своето обръщение за състоянието на държавата, Путин изрично сравни Запада с Хитлер. И заяви, че той заговорничи за разединението, разкъсването и разпадането на Русия. През март Путин защити своето заграбване на Крим, като твърдеше, че спасява полуострова от украинските „фашисти“. Няколко седмици по-късно пъстра група от радикални десни европейски популисти обиколи Крим, за да наблюдава тамошния прибързано организиран „референдум“.“

Не разбрах: Популизъм нещо лошо ли е? Защото в дефиницията на философите от уважавания Принстънски университет е записано следното:

„Популизмът е доктрина, която се обръща към интересите и идеите (като надежди и страхове) на цялото население, особено, когато противопоставя всяко ново колективно съзнание, насочено срещу интересите на господстващото status quo във всеки доминиращ политически сектор.“

Малко неясно, но ще се постарая да преведа: Популизмът е идейно течение, което се стреми към невъзможното – към благоденствие на всички хора в рамките на една държава или обединение от страни. Но да бъде представян като нещо зло, понеже се противопоставя на статуквото, тоест – на системата, е погрешно, злонамерено и вредно. Опитите да свързват популизма с тоталитаризма, а от там – със социализма, комунизма или марксизма-ленинизма, националсоциализма, е невярно, умишлено изопачаващо същността на популизма.

Тоталитарните идеологии, подвластни на талмудизма, респективно – ционизма, са насочени към защита на интересите на една тясна върхушка. В практическия социализъм – към отстояването на привилегиите на номенклатурната класа. Тези доктрини са крайно егоистични и нямат нищо общо с интересите на народите. За тях хората са байрак, който развяват като примамка. Както тореадорът на арената за корида – червения плат пред погледа на бика.

image

У нас между 1935 и 1940 година е действал реален популизъм. Ето как го е видял през 1938 година професор Алберт Хамалайнен, който преподавал етнология в Хелзинкския университет, след като посетил България:

„Това, което най-силно впечатлява и събужда интереса на чужденеца в България, е абсолютната демокрация на социалната структура на нация и народ. Тази демокрация не е дело на държавата. Тя е обществена. В настоящото правителство няма никакви политически партии. В страната също така няма никаква собствена или чужда висша класа…Тук няма едри земевладелци, нито индустриална или търговска висша класа, която бе настоявала за особена позиция, сравнявайки се с останалия народ. Тук няма никакви езикови спорове, нито политически борби,… тук има здрава солидарност и абсолютно позитивно чувство за равенство… Нищо друго не можете да направите, освен да отдадете почит на тези хора, които са постигнали толкова много за един толкова кратък период от време…“

Ако описаното е популизъм, аз съм за него. Слушал съм доста разкази, както от мама и тате, така от други роднини – мои и на съпругата ми. Да, добър популизъм и то без Съветски или Европейски съюз, което е едно и също. „Абсолютната демокрация на“ и „равенство“. Е, да прескочим снизходително определението „абсолютната“. Но и свободата, и правата и демокрацията в смисъл на равенство пред закона, са били достатъчни за изява на творческия дух, за труд и добър живот. За напредъка на всеки човек, а от там – и на нацията.

Моят консерватизъм е свързан с онзи модел, който е бил посечен с общите усилия на Германия, Италия, СССР, Великобритания и САЩ. А след войната към тях се присъединила и опусналата се от шубе Франция, кой знае защо, наредена сред… победителките. Режимът във Вишѝ бил забравен…

Та да уточним: Кои са леви и десни? Не е ли възможно изборите в Русия да са по-честни от тези във Великобритания? Ако Фараж, Льо Пен, Грифин, Качински, Орбан и туземният ни Волен Кобзон не са десни, а те действително не са, кои тогава съставляват автентичната десница в Европа? А отвъд Атлантика? За мен единствено Ярослав Качински има белези на консерватор – на десен. Всички останали са от едно и също котило – на световното комунистическо движение. Общият им господар не е в Кремъл, а най-вероятно в Ascott House, графство Уинг.

image

Ама, видите ли, Путин, Владимир Владимирович, е… „националист“, моля ви се?! Което автоматично го прави… „десен“?! Той е толкова „националист“, колкото аз съм комунист, Genossen und Genossinnen.

Нима не изкараха, че и Сталин, Йосиф Висарионович, по-точно Джугашвили, а най-вярно – Ротшилд, също бил… „националист“?! Комунистически националист е нещо като млад дъртак. Излиза, че „левият“, социалистическият американски президент Франклин Д. Рузвелт, и колебаещият се ту сред либералите, ту сред консерваторите британски – да го наречем „центристки“ – британски премиер Уинстън Чърчил, са сключили съюз с десния екстремист Йосиф Сталин! Чудо! Между другото, и тримата били… евреи.

Ама преди това „бащицата“ бил съюзник с „крайно десния“ Адолф Хитлер, също евреин. Но ако погледнете названието на неговата партия, за пореден път ще зърнете „социалистическа“ – Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei. Което ще рече Германска националсоциалистическа работническа партия.

Хоп! Пролетариатът цъфна най-отгоре. Класата-хегемон е имала своя организация и лидер. Подобно на советские люди, които гинели по фронтовете с лозунга „За Родину, за Сталина!“ на уста, така в нацистка Германия класата-хегемон крещяла по партийните сборища и факлени шествия: “Ein Volk, ein Reich, ein Fьhrer!”

Днес онова, което не е европейско или атлантическо, както го разбира същият елит, е неправилно. Лошо е. Даже е вредно. За Тях – елитарните другари, новата еврономенклатура. В Брюксел тайничко нашепват: “Ein europдisch Volk, ein Reich!”. Фюрерите ги сменят…

image

Само че длъжностите са съветски – комисарски. А Европейската комисия повтаря познатото, неизбирано от никого Политбюро на ЦК на КПСС. Прочее – и тукашното. А Европарламентът е съвсем същото, каквото беше Върховният съвет на СССР.

diagnosa.net/




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6244201
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930