Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2016 07:20 - Накъде отиваш, Америка?/Икономическите кризи не са обективни явления.
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 816 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.01.2016 07:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Quo vadis, America?

Днешният свят представлява мрежа от взаимно свързани икономики. В нея са вплетени страни и производства от всевъзможни разновидности и на най-разнообразни степени на развитие. Привидно тъй разностранни, че за хората е трудно да проумеят същността. Най-богати капиталисти инвестират в стопанствата на военизирани и тиранични комунистически и авторитарни режими. Наистина акълът не го побира.
   
Серкмето, което вече близо четвърт хилядолетие илюминатите изплитат, за да вкарат в клопката си човешкия род, е тъй гъсто, че рядко някоя незначителна държавица може да избегне капана. Тази взаимовръзка предизвиква ефекта на доминото, който остава незабелязан, ако медиите не го покажат. Провалът на една икономика предизвиква сходна реакция в много други.

Най-пресният пример е Китай. Азиатският гигант съвсем естествено забави своето развитие. Щом аз, още преди години, го предвидих и обясних защо, какво остава за „титаните“ на икономическата мисъл. Няма да изтъквам отново аргументите си. Те са обективни, затова – безспорни и необорими. Думата ми е за друго.

На 6 януари 2016 година, за участниците в т. нар. Източноправославна църква – Богоявление – Фондовата борса в Шанхай затвори с плонж надолу от цели 7 процента! Това наистина е много. Всички го отдадоха на погрешната стопанска политика на комунистическото ръководство на страната. Вярно е, че от комунист предприемач – капиталист – не става. Но това е половината от истината. Другата е, че светът изпадна в следваща, поредна финансово-икономическа криза. Предупреждавах за това още от 2014 година. От средата на миналата година, а най-интензивно – от есента насам, все намирах повод да го припомня. Ако някой го отрече, грях му на душата.

image

Икономическите кризи не са обективни явления. Те не са свързани с никакви закони, които действат извън човешката практика. Така е единствено в кратуните на марксистите и ленинците. Зад всеки подобен катаклизъм се крият стратегически намерения на малка група земни „богове“, които, освен че притежават половината земно богатство, въртят повече от 70-80 на сто от парите на човечеството.

Насищането на китайската икономика доведе до по-малко търсене на енергийни и суровинни ресурси. Същото се отнася и за останалите индустриално развити нации. Напълно логично, цените на енергоносителите паднаха.

Освен това солидни фактори за снижаването на цените на петрола и природния газ бяха: изкуственото им повишаване през последното десетилетие, когато те удариха рекордни нива от 152-156 долара за варел; необявената петролна война между САЩ и Саудитска Арабия за първенството на световния енергиен пазар; добивите на петрол и газ от шистови скали, които в Съединените щати гонят върхове и е възможно да ги превърнат в главен производител и износител на планетата, за което писах в края на 2013 г.

Но има още нещо, което рядко бива споменавано. Интернационалът доста напредна и овладя технологиите за пряко преобразуване на слънчевата енергия в електрическа, както и производството на съоръженията, необходими за това. Намираме се в заника на въглеводородната епоха. Предстои цените на т. нар. слънчеви батерии да паднат до там, че да станат достъпни за почти всеки земен жител. Което едва ли ще помогне много на стария свят. Още повече, че той си отива по естествен път. Най-много след три десетилетия Европа ще представлява резерват за пенсионери. Китай и Япония – също. Да сме мислили…

А новият? Капиталите се преместват – от Китай към Индия, Сингапур, Малайзия, даже Виетнам. Не, това не е нова версия – римейк – на „залеза на боговете“. Те, земните чудовища, са си все тук и не се променят. Изсмукват всички блага, без да ги вълнува участта на останалите. Просто интересите им са другаде – по̀ на изток. Нима още през 2012 година не писах, че стратегическите интереси на САЩ вече са в Азиатско-Тихоокеанския регион?

„Дали Америка не става страна от Третия свят?“ – запита се преди година и половина още в заглавие на свой анализ икономическият наблюдател Тед Бауман, специалист по защита на офшорните капитали и по финансовите активи.

image

Десет-единадесет месеца след него, в своята прочувствена реч, с която се предложи на американците за президент, Доналд Тръмп констатира, че да, САЩ са страна от Третия свят.

Както сам посочва, Тед Бауман пътува много по целия свят.

„… И съм виждал включването и напускането на развити и неразвити народи, наблюдавал съм икономически и политически структури, които работят, а много такива не действат. И онова, което доста често забелязвам в Третия свят, е, че честното и равнопоставено отношение спрямо закона нерядко не е, както трябва да бъде.

А тъкмо това лежи под повърхността на американската политика – нечестни сделки, сключвани между корпорации и политици. Което предполага последните да бъдат държани под контрол. Това ме кара да мисля, че Третият свят вече е там, накъдето сме се запътили като нация.“

През нощта на Богоявление срещу Ивановден – 6-7 януари т.г. – гледах предаване на телевизия CNN. То беше от познатия сорт “talking heads” – говорилня като в радиостанция, но предавана с картина. На два пъти един от събеседниците изрази учудването си, че Америка е стигнала до там, да търси работа за определени хора.

Даде пример с някакъв дипломат, когото уредили като директор на… екологична организация. Гостът в студиото не скри своята изненада – цитирам по памет: „Каква квалификация има един дипломат, та да го настанят на ръководен пост в организация, занимаваща се със защита на природата и околната среда?“

Нещо обичайно за тези земи, особено след 1944 година. И така се сетих за Тед Бауман и неговата току-що цитирана статия.

„Един от моите лични индикатори за местната среда“ – разказва той, – „е естеството и честотата на публикации, описващи правителствени инвестиции в бизнеса. Това е страхотен начин да разберете, кой с кого е свързан, и кой не е.

image

Например, “The Times of India”, журналистически продукт, уважаван в тази страна, всеки ден, с достатъчна достоверност, съобщава в три или четири от своите първостранични статии, за състоянието на конфликтите между министри от правителството и икономическите отрасли, които те наблюдават.

Така винаги можете да кажете, кой от деловите фигури е скаран с политическия елит. Поради което е бил обвинен в някакво престъпление,… и пропуснатите, които са вписани сред добрите в правителствените регистри. Дали това е съществен ориентир за индийските инвестиционни решения? В страна, в която крикетът е популярен спорт, при описанието на тези борби съществува тенденция за използване като метафори на няколко от неговите термини. „Министър “X” изважда фирмата “Y” заради пропуск.“ И така нататък.

Да, може би ще си кажете, сигурен метод за анализ, подходящ за ползване спрямо страните от Третия свят, където господството на закона е слабо, а корупцията – епидемия. Но, когато го приложите към Съединените щати, нещата стават доста интересни и то твърде бързо…

През последните месеци [лятото на 2014 г.] Министерството на правосъдието и Службата на главния прокурор на Ню Йорк разтръбиха своите съмнителни „енергични мерки“ спрямо “Wall Street”. Например през 2013 г. от “JP Morgan Chase” се съгласиха да заплатят 23 милиарда долара глоби. А наскоро и “Bank of America” се споразумя за 16,7 милиарда „глоба“ за нарушение на ипотеки. Това – в допълнение на онези 9,5 милиарда долара глоба на “BoA”, прибрана през март от съда. (Всичко това, естествено, удържано от данъците като „загуби“.)

image

Разбира се, когато бъдете заподозрени в престъпна вина, трябва да очаквате и прекарването на известно време в затвора. Но в нашия случай не се осланям на това, нито пък вие. Щом е така, то доказва, че нашето правителство налага безпристрастно закона. Така е, нали? В края на краищата, не става дума за джобни пари. Тогава, Америка не е ли все още със сигурност в колоната на Първия свят сред залозите на глобалното управление?

Не съвсем.

Въпросът не е за това, кой е обвинен… Той е за това, кой не е.

Наскоро проучване на London Business School (LBS)[93] изследва повече от 7300 казуса, при които, между 1996 и 2006 г., американски корпорации са нанесли значителни поправки в своите финансови отчети. Такива преправяния по правило предизвикват силови действия от страна на Комисията за ценните книжа и паричния оборот (ЦКС). Тъй като те често съдържат скрито счетоводство и търговия с акции, както и други измами.

Проучването на LBS съпостави тези преработки с дарения за политически кампании и разноски за лобиране, направени от фирмите и техните ръководства. То установи, че „средно“ най-малко вероятно е фирмите, свързани с политиката, да бъдат включени в правоналагащите акции на Комисията за ценните книжа и паричния оборот. Също така на тях им налагат по-малки наказания, ако бъдат подведени под отговорност от ЦКС.“

Специално фирми, които увеличават своите политически дарения с около 1 милион долара в рамките на пет години, снижават наполовина вероятността да бъдат подведени под отговорност.

Защо предполагаемо безпристрастната ЦКС би прилагала закона тъй нееднакво?

Изследването на LBS предполага, че всичко се дължи на опасенията на ЦКС от политически последствия при избора на цели за налагане на закона. Колкото повече пари една фирма дарява на важни законодатели [конгресмени и сенатори], толкова по-вероятно е тези законодатели да бъдат разтревожени от мерките за правоприлагане на ЦКС. Което ги кара да се опитват да притискат агенцията чрез намаляване на нейния бюджет.

„Наличието на установени, публични отношения между фирмата и ключови политици, може да бъде достатъчно, та ЦКС да осъзнае все по-голямата цена, която би й струвало инициирането на разследване срещу такава фирма“ – се казва в проучването.

image


Удар номер едно върху стандартите за господство на закона в Първия свят.

През 2013 г. доклад на [организацията] Проект за изследване на правителствения надзор установи, че от 2001 г. насам повече от 400 бивши служители на ЦКС са били назначени на работа във фирми, които са били застрашени от действия на Комисията. Докладът на LBS откри, че компании, които назначават като лобисти бивши служители на ЦКС, „се радват на огромно намаление на вероятността от прилагане на закона и от наказания, в сравнение с онези, които не постъпват така“.

Удар номер две.

Категорично, ЦКС сама трябва да подбира и определя своите мишени. Обаче, със сигурност Комисията се прицелва в най-лошите нарушения, като скандала „пито – платено, който плаща, поръчва музиката“. В него фирми от “Wall Street” подкупваха политици на държавно и местно равнище, за да получат от тях [лицензи за] бизнес с пенсионни фондове. В края на краищата, ЦКС наложи недвусмислено правило, което забранява на фирми от „Уол Стрийт“ да управляват обществени пари за пенсии.

Ето, финалът настъпва…

В началото на тази година [2014] беше проведено мащабно разследване на дарители, свързани с 43 финансови фирми, управляващи пенсионни фондове в щата Ню Джърси, включително безскрупулната кървава сепия “Goldman Sachs”. Разследването установи, че те са изхарчили общо 11,6 милиона долара за пожертвования в полза на политици от щата, в това число за предизборната кампания на губернатора Кристи и на Комитета на Републиканската партия в щата Ню Джърси. Много от тези дарения са дошли или точно преди, или веднага след като администрацията на Кристи удостои въпросните фирми с масивни договори за управление на пари за пенсии.

Това е непряко нарушение на правилото на ЦКС. Но изобщо не беше споменато някакво разследване. В действителност, по това вече тригодишно правило ЦКС е повдигнала съдебно преследване само в един единствен случай.

image


Удар номер три.

И… вие сте отстранени!

Малко след удара на финансовата криза през 2008 г. бившият главен икономист на Международния валутен фонд Саймън Джонсън написа, че САЩ са преживели „тих преврат“ и са станали „бананова република“. Както в много развиващи се страни, политическата система на САЩ обедини своите финансови и политически елити в едно – в елит, който се смята, че е над закона.

От 1973 до 2009 година делът на финансовия сектор в корпоративните печалби в страната е отскочил от 16 на сто до 40 процента. Даренията текат към Конгреса, а стотици служители на ЦКС се превръщат в богати подставени лица на “Wall Street”. Тъй че, когато през 2007-2008 г. дойде Страшният съд над икономиката на САЩ, единствените приети политически възможности – на практика едничките, поставени на масата – бяха онези, които спасиха най-тлъстите котараци сред американските финансисти. Ние, останалите, бяхме зарязани да страдаме.

image

Когато един батър удари топката недостижимо, се предполага, че съперниците трябва да напуснат плочата [обозначаваща базата]. Но в днешна Америка, когато елитът ни е завлякъл долу, до положението на страна, изхвърлена в Третия свят, Те просто продължават да си удрят с бухалката…“

Quo vadis, Occidens?/ Накъде отиваш, Запад?, лат./

Туй то. За мое най-голямо съжаление съществува интернационална, световна номенклатура. Истинският властващ елит неизменно се грижи за нейните кадри. Те – номенклатурчиците – представляват огромен екскремент, който винаги плува отгоре. Навярно, когато им се налага да се срещат с някои от глистите, повикани по необходимост, Ротшилд и компания мислено запушват носовете си. Смърди!

Представяте ли си, как възприеманият от японците като бог военнопрестъпник, император Хирохито, се е ръкувал с вонящия на туршия от чесън правешки каскет? Или Хелмут Кол?…

Преди половин година Тед Бауман не само потвърди, че САЩ са страна от Третия свят. Доказа го, като изведе трите взаимносвързани фактора, които бележат принадлежността на една страна към треторазредните на света. Родните му Съветски американски щати напълно отговарят на тях. И така, ето и самите белези, които, според автора, натикват една или друга държава в т. нар. Трети свят:

„… Неравнопоставено разпределение на доходите; правителство, превзето от икономическия елит; и политическо фокусиране върху застой, вместо върху промяна. Заедно, тези характеристики оформят самозадвижваща се машина, която се придвижва само в една посока: към конфликт, тирания и последващ разпад.

image

Тя действа така. Неравнопоставените доходи водят до нееднакво, едностранчиво забогатяване. Правителствата във високо неравнопоставените общества са отражение на това. Тъй като „правилата“ биват тълкувани наново, и са насочени към това, да защитават онези на върха. След като онези на върха не виждат никаква необходимост от промяна на системата, която работи в тяхна полза, правителствената политика се фокусира върху предотвратяването на реална промяна,… независимо от това, какво говорят политиците пред обществото.

Разбира се, подобни общества генерират бедност, която води до негодувание. Това подхранва безредието, което бива пресрещано с все по-голяма сила. Правителството заболява от параноя и се ангажира прекалено със сигурността. Понякога има пределна точка: Франция, 1789 г. Русия и Източна Европа, 1917 и 1989 г. Куба, 1959 г. Никарагуа и Иран, 1979 г.

Далеч по-често срещани, все пак, са обществата, които вървят към нарастваща бедност, неудовлетвореност, репресии и свиване на икономическата основа до малко повече от необходимото за обслужването на интересите на елита. Което прави икономиката изключително уязвима на външни въздействия. Региони в Африка и Латинска Америка спадат в тази категория.

Какво става с Америка?

Без съмнение, Америка се превръща в страна от Третия свят – фактически тя вече е такава. За начало, ясно е, че доходите и богатството в Съединените щати са станали многократно по-неравнопоставени, отколкото през шейсетте. През 2010 г. 3,3 на сто от семействата получиха толкова приходи, колкото 50 процента от онези на дъното. Независимо от всички приказки за „преразпределение“, тази тенденция се увеличава, като се влошава все по-драматично.

image

Какво става с превземането на нашето правителство от елита?

Подробните статистически данни от изследване през 2014 г., проведено от учени по политология в университетите в Принстън и Северозападния, установиха, че в сравнение с икономическия елит, средностатистическите гласоподаватели не притежават абсолютно никакво влияние върху обществената политика. „Обикновените граждани не само не разполагат със своя реална власт над политическите решения. Те имат малко или никакво независимо влияние над политиката изобщо“ – заключиха авторите. В случаи, в които мнозинството постига своя желан политически изход, това става възможно единствено, понеже, по съвпадение, елитът иска същия резултат. Независимо от това, дали нищожно малцинство или огромно мнозинство от американските граждани подкрепят една политика, вероятността от политическа промяна е почти една и съща – приблизително 30 на сто.

Накрая, правителствената политика. Ето къде някои ще ме обявят за еретик. Когато отстъпя назад, за да погледна цялата картина, не виждам никаква промяна в главните „политики“ на Америка като страна от Третия свят през последните около 50 години: господство на управителите на корпорациите над притежателите на акции; въвеждане на монопол и злоупотреба с пазара; фаворизиране на финансовия сектор; и правосъдна система, която пренебрегва престъпленията на елита.

Тези „политики“ са се утвърдили дотолкова, че даже не ги забелязват… А те нямат нищо общо с облагането с данъци и преразпределението. Те са причината за това, толкова много американци да искат преразпределение. Понеже, на първо място, изкривяват начина, по който се разпределя нашето обществено богатство. Сравнени с тези темели, Obamacare и другите така наречени социалистически мерки, покровителствани от демократите, са просто витрина, подредена така, че да държи плебса в подчинение.“

Моите поздравления преди всичко за последното. Здравните каси, социалните помощи за безработни и малки деца, всички тези нищожни суми, отпускани за енергийни нужди, и прочие, са чиста проба социализъм в действие. Те унизяват човека. Преднамерено поддържаната бедност, липсата на промени, които да доведат до създаване на условия за труд и реализация, държат хората кротки, смирени и тихи. Тъжно е, че с това се свиква.

САЩ са социалистическа страна с комунистическа върхушка – както в политическото ръководство, така и в икономиката, в културната сфера и в спорта. Донякъде за това са се появили върху картата на света. Като експеримент на един псевдоелит, пръкнал се в Бавария, Хесен, свързал се с тайните общества във Франция, Италия…

image

Ставащото там, отвъд Атлантическия океан – окрупнявания на банки и финансови къщи, на производствени, търговски, транспортни, развлекателни компании, хотелиерски и ресторантьорски вериги, в малко на брой свръх големи – гигантски – корпорации, сме го живели. То е колхозничество, текезесарщина, несвобода, невъзможност за изява на човешките качества, възможности и намерения, комунизъм!

В продължението или в някоя от по-следващите публикации ще опитам да ви представя, как елитът подбира и създава олигарсите. Например – някои от тъй ценените компютърни „царе“, които са слабоумни негодници и дребни ратайчета. Те са толкова милиардери, колкото Путин, Ходорковски, Порошенко… Каквито са тукашните комунета, „забогатели“ със златото на партията. Чийто живот виси на една хартийка, подписана от тях при назначаването им за богаташи.

А годината започна отлично за деловата Америка:

„Dow стигна най-лошото януарско начало в историята заради увеличените опасения относно Китай.“

image

Какво става? Първата и втората икономики на света – всъщност общата на държава Кимерика – принадлежат на Третия свят. Явно американците съзнават, че метрополията е в азиатската част. А истинската столица е Пекин. Затова са толкова разтревожени.

Как е в Западна Европа?

Същото. Преди три години прогнозирах упадъка на Франция. Не ми повярваха. Даже някои от познатите ми, които от дълги години живеят там, решиха, че съм прекалил. Най-многобройни бяха всезнайковците – онези типични произведения на милиционер-социализЪма, които безчинстват на воля, но все „храбро“ – в анонимността на интернет.

Днес, ако включите единствената достъпна за мен френска телевизия “France 24”, едва ли не всекидневно ще станете свидетели, как обсъждат точно тази тема. И шансовете за евентуално измъкване…

Пороищата в края на годината извадиха на показ истинското дередже на Западна Европа. Както писа един коментатор, „първо Дания, сега Франция – европейските домина падат едно след друго“. Под домино разбира плочките от играта. Аз бих добавил и доминото като маска. Тъй като и те се свлякоха. Особено в Северна Англия и в Шотландия, където положението е катастрофално. Обаче медиите се стараят да нарисуват оптимистичен пейзаж.

Когато се появи цитираната статия, наводненията в Англия още не бяха станали. Но авторът беше категоричен, че навсякъде бедствията са следствие от правителствена небрежност и пренебрежение. Към кого?

Така постъпваха комунистическите ръководители в ерата на социалистическото безвремие. Само техният живот имаше значение. Спомнете си трагичната Чернобилска авария и отношението на номенклатурата към нас. Ефектът? Неколкократно увеличение на раковите заболявания, на изражданията, появата на деца с т. нар. малформации или с необичайни външни характеристики, които нямат нищо общо с наследствеността на родителите им…

Какво става с икономиката на прехвалената – някога и от мен – Западна Европа?

image

„През 2016 година британските производители ще закрият десетки хиляди работни места в битката си за трудните експортни пазари. Пропадане, в резултат на закриването на заводите за производство на стомана и спадът на търсенето в неподготвената за това нефтодобивна промишленост в Северно море, прогнозира индустриална група.

Организацията на производителите EEF заяви, че фабричният сектор ще пренебрегне тазгодишната рецесия [2015] и добави очаквания за скромно нарастване през 2016-а. Но предупреди, че многобройни рискове се задават на хоризонта, главният от които е бързият спад в Китай, който би могъл да натисне спусъка на глобален срив.“

Като изключа ченгетата и проститутките от медиите – редовни посетители на тази медия, се надявам сред вас да няма други увредени с комунизъм. Затова ви питам: Представяли ли сте си някога такова падение? Ако очакванията са верни, излиза, че светът се държи на състоянието в една откровена комунистическа сатрапия!

През декември промишленото производство във Великобритания е спаднало с 0,4 процента. Обявеният икономическият растеж през първите девет месеца на годината в размер на 2,8 на сто беше намален първо на 2,4 процента, а сетне – на 2,1 на сто. Това – по официални данни. Истината със сигурност е по-нелицеприятна. А експертите в сферата на промишленото производство на Албиона предвиждат „очертаваща се тежка зима“.

„Цялата заобикаляща жизнена среда на работническата класа във Великобритания е поставена на карта след кризата със стоманодобива“ – допълни в заглавие лондонски вестник. Говори се за „китайски дъмпинг“. Но никой не припомня онова, което ви поднесох преди месец или малко повече – как кралицата и правителството лижеха седалищните части на главния пекински комунист, посрещнат с ритуали, на каквито не се е радвал никой друг.

image

„Оптимистичните“ числа за безработицата в Испания са… 25 процента. Спад с… 0,3 или 0,4 на сто! Сред младежите – все така около 50 процента. Какъв велик успех, а? Италия закъсва все повече. Мафията престава да се крие. Узаконява престъпните си постижения и бизнес. Обстановката в Гърция е временно уталожена. Но готовите пари от кредити ще свършат… Страната остана без собственост на пристанището в Пирея, без няколко летища, заводи…

Да не смятате, че другаде е по-добре? Финландското правителство реши да раздава готови пари на калпак – чист комунизъм. Как ще издържи, след като не притежава природните ресурси на Кувейт, да речем? Швеция и Дания не случайно затвориха границите си. Норвегия ще усети какво означават по-ниските цени на нефта и настъпващите имигранти от север – някои – на велосипеди?! Лудост!

Затова е редно да попитаме: Quo vadis, Occidens?

Не смятате ли?

diagnosa.net/




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685949
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031