Постинг
13.01.2016 18:59 -
Отдай всекиму неговото
Reddere suum cuique[Отдай всекиму неговото, лат.]
Щом като западняците търпяха и все така понасят своите измамни юдейски управници; заради своето високомерие, арогантност, гордост и злосторничеството спрямо нас – още от Средновековието, но най-вече с комунизма, който ни насадиха; всички т. нар. велики сили ще бъдат наказани от Бог. Справедливо.
Толкова десетилетия европейците, живеещи западно от Югославия, наблюдаваха с любопитство и насмешка, как варварският съветски режим избиваше и тъпчеше най-добрите чеда на Източна и Централна Европа. За тях робията, на която ни бяха подложили московските марионетки на Интернационала, не представляваше нищо повече от забавна тема за кафа̀нско чешене на езиците. Нито веднъж те – благоденстващите западняци – не проявиха съчувствие към нас. Не се намесиха, та поне да смекчат зверствата, на които бяхме подложени. Тъкмо обратното.
Техните правителства сътрудничеха на масовите убийци от Изтока. Лидерите на комунистическите и социалистическите им партии идваха в тази част на континента не толкова за инструкции, колкото, за да прекарат безплатни ваканции сред лукса на номенклатурните резиденции и курорти, недостъпни за раята – плебса на милиционер-социализЪма. Западни бачкатори, дребни чиновници и предприемачи на най-ниско равнище, идваха, хем да си отдъхнат, хем да спестят пари за ново обзавеждане на домовете си, например.
В хотелите по нашето Черноморие, макар и неофициално, но реално, не допускаха кучета и българи. С почти същата ситуация се сблъсквахме и в ресторантите, кафенетата, баровете… В тях все нямаше място за нас – мизерниците на системата.
Защо забравихте? Споделихте ли трагедията ни с децата си, за да се помни и никога повече да не бъде допускано?
Върхът на всичко е, че Западът приемаше уж преследвани нацисти за свои ръководители. Примери – дал хитлеризмът. Например Франсоа Митеран – нацист, слуга на режима във Виши, ценен от самия маршал Петен. Което не му попречи да изкара два мандата като държавен глава на републиката, в която масовите идиоти още вярват в измамата “libertй, йgalitй, fraternitй”. А националният химн е бойният марш на касапите от 1789-1815 година!
Или Хелмут Шмид, който от Mischling,[ В Третия райх – човек със смесена арийско-еврейска кръв. Повече от 150 000 такива са служили в Хитлеровите въоръжени сили.] но офицер в нацисткия Wehrmacht, се превърна в отявлен социалист и канцлер на „свободната“ и „демократична“ ФРГ. Сетне „десният“ Хелмут Кол – илюминат с истинско еврейско фамилно име Кон, остави комунистическият деспот Ерих Хонекер необезпокояван да замине при дъщеря си в… Чили на „екстремиста“ генерал Аугусто Пиночет. Прочее – южноамериканският диктатор беше доверено лице на Съветите. Той оглави държавен преврат, организиран от ЦРУ под ръководството на Хенри Кисинджър – държавен секретар на САЩ, добре известен като агент на съветското НКВД-КГБ с псевдоним „Бор“!
Още преди Кон или Кол „баварският ястреб“, „крайно десният“ еврейски далавераджия Франц Йозеф Щраус, се сприятели както с Хонекер, така и с правешкия тиранин Тодор Живков. И това ли не помните? Колегата на Кон-Кол или обратното – „десният“ бивш нацист Ханс-Дитрих Геншер, дългогодишен външен министър на ФРГ, лично посрещна съветския комунистически еврейски олигарх Михаил Ходорковски след освобождението му от затвора. (Вижте илюстрацията.)
Геншер е опитен политик. Като министър на вътрешните работи в „лявото“ правителство на социалистическия канцлер Вили Бранд – всъщност евреина Херберт Ернст Карл Фрам, по време на прочутия инцидент с израелските заложници спортисти, по време на Летните олимпийски игри в Мюнхен, той устоя на натиска от Тел Авив. А в случая с Ходорковски прояви необяснима и странна загриженост, меко казано, към някогашния директор на Центъра за научно-техническо творчество на младежта в целия Съветски съюз. Това беше един от най-високите постове в ЦК на Ленинския комсомол!
Благодарение на своята близост до семейството на президента на всички евреи и на Съветска Русия Борис Елцин, Михаил Ходорковски отмъкна десетки милиарди долари от народите не само на тази страна, но и на ОНД. Чрез бандитската компания „Менатеп“ и работническо-мениджърската приватизация – колко познато, нали – успява да се докопа до ЮКОС.
„След като получи ЮКОС [обърнете внимание на глагола], Ходорковски пристига в Нефтеюганск. Обува ботуши и една седмица обикаля сондите. Работниците се оплакват от ниските заплати и тежкия живот. Неговият отговор е: „Ако не искате да работите за тези пари, ще доведа китайци, а вие можете да изчезнете!“
Налага се да работят и за тези пари, а и за по-малко, защото планът за преструктурирането на ЮКОС предвижда намаляване на броя на работниците до три пъти, а останалите да бъдат изцедени до край – за същите пари…
После ЮКОС започва да опразва лодката. Сервизните предприятия са оставени да оцеляват сами. Но в този регион няма друга работа! И тогава ЮКОС сключва с тях договори при драконовски условия. Стоварва върху баланса на общините инфраструктурата на градовете. При това плащат местните данъци и такси не с пари, а с полици, с хартийки.“
Такива са „милосърдието“ и „човечността“ на комунистите. Друг въпрос е, че както в Русия, така и у нас, те успяха да сътворят, отгледат и възпитат огромно мнозинство от мазохисти, които предпочитат изтезанията на социализЪма, и са влюбени в палачите си… Как човек да не свали шапка пред постижението им? Поеха един прекрасен и трудолюбив народ и го превърнаха в стадо от свине, обсебени от бесове, от демони!
Преди няколко години се разрази скандала около уж руския петролен гигант „ЮКОС“ и неговия официален собственик, бившия висш съветски комсомолски деец, евреина Михаил Ходорковски. И тогава името на Хенри Кисинджър изплува отново като от нищото. Оказа се, че той е в ръководството на оглавяваната от Ходорковски фондация „Отворена Русия“, създадена по образеца на „Отворено общество“ на интернационалния аферист Джордж Сорос, всъщност евреина от Унгария Дьорд Шварц. Компания в „руската“ организация му прави неговият приятел, лондонският наследник на прочутата банкерска фамилия Ротшилд – лорд Джейкъб.
През последните два месеца и Михаил, синът на Борис Моисеевич Ходорковски, отново взе да пори медийните води на Запад. Засега – повдигайки съвсем мънички вълнички. Напускайки сибирската каторга, товарищ Борисович се зарече, че няма да се занимава с политика. Но в него е инвестирано и то не малко. Нали се сещате – веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге.
Ако много се напъва и то не в съзвучие с интересите на Ротшилдови, които веднъж има глупавата наглост да предизвика, не съзирам пред другаря висш комсомолски деец на СССР по-светло бъдеще от съдбата на бившия му ментор Березовский, Борис Абрамович. Той се самообеси във ваната си. Последната му любовница и Владимир Буковски твърдят, че е бил убит от Путин и компания. След което „Скотланд Ярд“ започна разследване срещу живеещия в Англия едновремешен съветски дисидент. А съдът му повдигна обвинение в… педофилия.
Буковски предприе контрамерки. Засега – напълно лишени от всякакъв резултат в негова полза. А вие вярвайте в искреността на Запада и в изконната вина на Путин.
Преди осем лазарника неофициална американска делегация, предвождана от вездесъщия „Бор“ – Хенри Кисинджър, навести Москва. Медиите по света останаха в неведение относно целта на разговорите в Кремъл.
„Никой не знае какво точно е станало на срещата. Но съдейки по репликите на Кисинджър на раздяла, нещата не са минали гладко. Преди да напусне руската столица Хенри заяви пред един репортер: „Признателни сме на президента Путин за времето, което ни отдели и за откровения начин, по който изложи своята позиция.“ Обикновено на дипломатически език „откровен“ означава, че има много области, в които съществуват различия. Навярно основният спор е бил настояването на Путин за „многополюсен свят“.“
Два месеца по-късно, на свой ред, тогавашната държавна секретарка Кондолийза Райс посети Кремъл и разговаря с Путин. Изражението на двамата пред камерите след тази среща, както и използваните фрази, още тогава ми дадоха основание да обявя: двете страни са се договорили за нова, по-мека Студена война. След още няколко седмици бях сигурен, че Съединените щати навлизат във финансова криза, която постепенно ще обхване целия свят.
И в двата случая единствен споделих своите опасения със зрителите на предаването „Диагноза“, което по онова време противно на всички установени правила водех по една пловдивска телевизия. Разбира се, това мое медийно приключение не продължи дълго… А маса зрители ми се присмяха. Сега чувам хор, припяващ рефрен за някаква… студена война. И ми е смешно, и ми е тъжно… Човешката глупост никога не ме забавлява.
Великобритания, САЩ, Швейцария, Франция, Турция, емирствата около Персийския залив станаха убежище за най-крупните комунистически крадци от уж бившия СССР. Никой не ги смущава. Дори Путин, Владимир Владимирович.
Не мога да се въздържа и да не припомня личните спомени от недалечното минало на Саймън Дженкинс, бивш главен редактор на лондонския “The Times”, поднесени ни от него в „левия“ “The Guardian”:
„Когато през деветдесетте посетих Русия след нейното унижение в Студената война, установих, че това е тъжно и опасно място. Не по-различно от Германия след нейното поражение през 1918 г. Но сякаш западните дипломати не бяха чели Договора от Версай, или не бяха забелязали предупрежденията на Мейнард Кейнс за последиците от него. Беше сторено много за изграждането на икономически връзки между Запада и Изтока. Енергийни потоци, инвестиции и договори течаха напред-назад. Западни компании лудуваха съвместно с олигарси и клептократи. Парите, откраднати от руския народ, се вливаха в рискови банки в Кипър и Лондон, и се изсипваха обилно на швейцарския и британския пазар на недвижима собственост. Лондон трябва да бъде класиран като най-големия получател на откраднато имущество за всички времена…“
Нататък авторът прави резюме на методите, по които незабавно след разпада на СССР западните политици са поставили началото на следваща студена война. Чрез приемането на държавите от Варшавския договор в НАТО, противно на поетите ангажименти. Като е продължил да разпалва конфликти – в Нагорни Карабах, в Грузия, в Украйна… Той настоява, че неотдавнашното гласуване за бъдещето на Крим е било напълно законно и реално. А Армения е почти част от Русия. Но не бива да забравяме, че тя разполага с мащабно и богато лоби по света, което донякъде напомня еврейското.
Според Дженкинс, Западът уж нямал полза от такива сблъсъци, но непрестанно се е стремял те да възникват. И наивно смята:
„Със сигурност през деветдесетте появата в Москва на примитивен националист като Путин беше въпрос на време. Той може да е неприятен екземпляр, но управлява нещо, което все още е една могъща страна. Да се гаврите с неговата гордост и да подлагате параноята му на изпитание, е глупаво. Единствената страна, която е наясно с това и опазва здравия разум в главата на раменете си, е ръководена от Ангела Меркел. Което е за доброто на Германия…
За Великобритания или Америка опитът да бъде наложено ограничение на Русия в рамките на собствените й граници е скандална лудост. Да използвате трагичния самолетен инцидент като претекст е също толкова налудничаво. Наподобява мачо, който се бие в гърдите. А ние отново сме се насочили към безумието на сбърканите икономически санкции.
Когато настоява за санкции срещу Москва, Западът прекрачва всички граници на лицемерието. Като по същото време със задоволство купува руски газ и продава на Русия оръжия, кораби, апартаменти в престижния лондонски квартал „Найтсбридж“ и места в колежа Ийтън. Тези двойни стандарти са наш патент.
Според Комисията по износа на оръжия при Камарата на общините, понастоящем Великобритания продава оръжия на стойност 12 милиарда лири на 27 страни, които са в списъка на Външното министерство поради „проблеми с правата на човека“.
Няма как мирът в света да бъде заздравен посредством поскъпването на енергията в Европа, и като правят кредитите за Русия по-неизгодни и по-малко достъпни за „ приближените на Путин “.
На Путин изобщо не му пука.
С две ръце се подписвам под последното изречение.
diagnosa.net/
Щом като западняците търпяха и все така понасят своите измамни юдейски управници; заради своето високомерие, арогантност, гордост и злосторничеството спрямо нас – още от Средновековието, но най-вече с комунизма, който ни насадиха; всички т. нар. велики сили ще бъдат наказани от Бог. Справедливо.
Толкова десетилетия европейците, живеещи западно от Югославия, наблюдаваха с любопитство и насмешка, как варварският съветски режим избиваше и тъпчеше най-добрите чеда на Източна и Централна Европа. За тях робията, на която ни бяха подложили московските марионетки на Интернационала, не представляваше нищо повече от забавна тема за кафа̀нско чешене на езиците. Нито веднъж те – благоденстващите западняци – не проявиха съчувствие към нас. Не се намесиха, та поне да смекчат зверствата, на които бяхме подложени. Тъкмо обратното.
Техните правителства сътрудничеха на масовите убийци от Изтока. Лидерите на комунистическите и социалистическите им партии идваха в тази част на континента не толкова за инструкции, колкото, за да прекарат безплатни ваканции сред лукса на номенклатурните резиденции и курорти, недостъпни за раята – плебса на милиционер-социализЪма. Западни бачкатори, дребни чиновници и предприемачи на най-ниско равнище, идваха, хем да си отдъхнат, хем да спестят пари за ново обзавеждане на домовете си, например.
В хотелите по нашето Черноморие, макар и неофициално, но реално, не допускаха кучета и българи. С почти същата ситуация се сблъсквахме и в ресторантите, кафенетата, баровете… В тях все нямаше място за нас – мизерниците на системата.
Защо забравихте? Споделихте ли трагедията ни с децата си, за да се помни и никога повече да не бъде допускано?
Върхът на всичко е, че Западът приемаше уж преследвани нацисти за свои ръководители. Примери – дал хитлеризмът. Например Франсоа Митеран – нацист, слуга на режима във Виши, ценен от самия маршал Петен. Което не му попречи да изкара два мандата като държавен глава на републиката, в която масовите идиоти още вярват в измамата “libertй, йgalitй, fraternitй”. А националният химн е бойният марш на касапите от 1789-1815 година!
Или Хелмут Шмид, който от Mischling,[ В Третия райх – човек със смесена арийско-еврейска кръв. Повече от 150 000 такива са служили в Хитлеровите въоръжени сили.] но офицер в нацисткия Wehrmacht, се превърна в отявлен социалист и канцлер на „свободната“ и „демократична“ ФРГ. Сетне „десният“ Хелмут Кол – илюминат с истинско еврейско фамилно име Кон, остави комунистическият деспот Ерих Хонекер необезпокояван да замине при дъщеря си в… Чили на „екстремиста“ генерал Аугусто Пиночет. Прочее – южноамериканският диктатор беше доверено лице на Съветите. Той оглави държавен преврат, организиран от ЦРУ под ръководството на Хенри Кисинджър – държавен секретар на САЩ, добре известен като агент на съветското НКВД-КГБ с псевдоним „Бор“!
Още преди Кон или Кол „баварският ястреб“, „крайно десният“ еврейски далавераджия Франц Йозеф Щраус, се сприятели както с Хонекер, така и с правешкия тиранин Тодор Живков. И това ли не помните? Колегата на Кон-Кол или обратното – „десният“ бивш нацист Ханс-Дитрих Геншер, дългогодишен външен министър на ФРГ, лично посрещна съветския комунистически еврейски олигарх Михаил Ходорковски след освобождението му от затвора. (Вижте илюстрацията.)
Геншер е опитен политик. Като министър на вътрешните работи в „лявото“ правителство на социалистическия канцлер Вили Бранд – всъщност евреина Херберт Ернст Карл Фрам, по време на прочутия инцидент с израелските заложници спортисти, по време на Летните олимпийски игри в Мюнхен, той устоя на натиска от Тел Авив. А в случая с Ходорковски прояви необяснима и странна загриженост, меко казано, към някогашния директор на Центъра за научно-техническо творчество на младежта в целия Съветски съюз. Това беше един от най-високите постове в ЦК на Ленинския комсомол!
Благодарение на своята близост до семейството на президента на всички евреи и на Съветска Русия Борис Елцин, Михаил Ходорковски отмъкна десетки милиарди долари от народите не само на тази страна, но и на ОНД. Чрез бандитската компания „Менатеп“ и работническо-мениджърската приватизация – колко познато, нали – успява да се докопа до ЮКОС.
„След като получи ЮКОС [обърнете внимание на глагола], Ходорковски пристига в Нефтеюганск. Обува ботуши и една седмица обикаля сондите. Работниците се оплакват от ниските заплати и тежкия живот. Неговият отговор е: „Ако не искате да работите за тези пари, ще доведа китайци, а вие можете да изчезнете!“
Налага се да работят и за тези пари, а и за по-малко, защото планът за преструктурирането на ЮКОС предвижда намаляване на броя на работниците до три пъти, а останалите да бъдат изцедени до край – за същите пари…
После ЮКОС започва да опразва лодката. Сервизните предприятия са оставени да оцеляват сами. Но в този регион няма друга работа! И тогава ЮКОС сключва с тях договори при драконовски условия. Стоварва върху баланса на общините инфраструктурата на градовете. При това плащат местните данъци и такси не с пари, а с полици, с хартийки.“
Такива са „милосърдието“ и „човечността“ на комунистите. Друг въпрос е, че както в Русия, така и у нас, те успяха да сътворят, отгледат и възпитат огромно мнозинство от мазохисти, които предпочитат изтезанията на социализЪма, и са влюбени в палачите си… Как човек да не свали шапка пред постижението им? Поеха един прекрасен и трудолюбив народ и го превърнаха в стадо от свине, обсебени от бесове, от демони!
Преди няколко години се разрази скандала около уж руския петролен гигант „ЮКОС“ и неговия официален собственик, бившия висш съветски комсомолски деец, евреина Михаил Ходорковски. И тогава името на Хенри Кисинджър изплува отново като от нищото. Оказа се, че той е в ръководството на оглавяваната от Ходорковски фондация „Отворена Русия“, създадена по образеца на „Отворено общество“ на интернационалния аферист Джордж Сорос, всъщност евреина от Унгария Дьорд Шварц. Компания в „руската“ организация му прави неговият приятел, лондонският наследник на прочутата банкерска фамилия Ротшилд – лорд Джейкъб.
През последните два месеца и Михаил, синът на Борис Моисеевич Ходорковски, отново взе да пори медийните води на Запад. Засега – повдигайки съвсем мънички вълнички. Напускайки сибирската каторга, товарищ Борисович се зарече, че няма да се занимава с политика. Но в него е инвестирано и то не малко. Нали се сещате – веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге.
Ако много се напъва и то не в съзвучие с интересите на Ротшилдови, които веднъж има глупавата наглост да предизвика, не съзирам пред другаря висш комсомолски деец на СССР по-светло бъдеще от съдбата на бившия му ментор Березовский, Борис Абрамович. Той се самообеси във ваната си. Последната му любовница и Владимир Буковски твърдят, че е бил убит от Путин и компания. След което „Скотланд Ярд“ започна разследване срещу живеещия в Англия едновремешен съветски дисидент. А съдът му повдигна обвинение в… педофилия.
Буковски предприе контрамерки. Засега – напълно лишени от всякакъв резултат в негова полза. А вие вярвайте в искреността на Запада и в изконната вина на Путин.
Преди осем лазарника неофициална американска делегация, предвождана от вездесъщия „Бор“ – Хенри Кисинджър, навести Москва. Медиите по света останаха в неведение относно целта на разговорите в Кремъл.
„Никой не знае какво точно е станало на срещата. Но съдейки по репликите на Кисинджър на раздяла, нещата не са минали гладко. Преди да напусне руската столица Хенри заяви пред един репортер: „Признателни сме на президента Путин за времето, което ни отдели и за откровения начин, по който изложи своята позиция.“ Обикновено на дипломатически език „откровен“ означава, че има много области, в които съществуват различия. Навярно основният спор е бил настояването на Путин за „многополюсен свят“.“
Два месеца по-късно, на свой ред, тогавашната държавна секретарка Кондолийза Райс посети Кремъл и разговаря с Путин. Изражението на двамата пред камерите след тази среща, както и използваните фрази, още тогава ми дадоха основание да обявя: двете страни са се договорили за нова, по-мека Студена война. След още няколко седмици бях сигурен, че Съединените щати навлизат във финансова криза, която постепенно ще обхване целия свят.
И в двата случая единствен споделих своите опасения със зрителите на предаването „Диагноза“, което по онова време противно на всички установени правила водех по една пловдивска телевизия. Разбира се, това мое медийно приключение не продължи дълго… А маса зрители ми се присмяха. Сега чувам хор, припяващ рефрен за някаква… студена война. И ми е смешно, и ми е тъжно… Човешката глупост никога не ме забавлява.
Великобритания, САЩ, Швейцария, Франция, Турция, емирствата около Персийския залив станаха убежище за най-крупните комунистически крадци от уж бившия СССР. Никой не ги смущава. Дори Путин, Владимир Владимирович.
Не мога да се въздържа и да не припомня личните спомени от недалечното минало на Саймън Дженкинс, бивш главен редактор на лондонския “The Times”, поднесени ни от него в „левия“ “The Guardian”:
„Когато през деветдесетте посетих Русия след нейното унижение в Студената война, установих, че това е тъжно и опасно място. Не по-различно от Германия след нейното поражение през 1918 г. Но сякаш западните дипломати не бяха чели Договора от Версай, или не бяха забелязали предупрежденията на Мейнард Кейнс за последиците от него. Беше сторено много за изграждането на икономически връзки между Запада и Изтока. Енергийни потоци, инвестиции и договори течаха напред-назад. Западни компании лудуваха съвместно с олигарси и клептократи. Парите, откраднати от руския народ, се вливаха в рискови банки в Кипър и Лондон, и се изсипваха обилно на швейцарския и британския пазар на недвижима собственост. Лондон трябва да бъде класиран като най-големия получател на откраднато имущество за всички времена…“
Нататък авторът прави резюме на методите, по които незабавно след разпада на СССР западните политици са поставили началото на следваща студена война. Чрез приемането на държавите от Варшавския договор в НАТО, противно на поетите ангажименти. Като е продължил да разпалва конфликти – в Нагорни Карабах, в Грузия, в Украйна… Той настоява, че неотдавнашното гласуване за бъдещето на Крим е било напълно законно и реално. А Армения е почти част от Русия. Но не бива да забравяме, че тя разполага с мащабно и богато лоби по света, което донякъде напомня еврейското.
Според Дженкинс, Западът уж нямал полза от такива сблъсъци, но непрестанно се е стремял те да възникват. И наивно смята:
„Със сигурност през деветдесетте появата в Москва на примитивен националист като Путин беше въпрос на време. Той може да е неприятен екземпляр, но управлява нещо, което все още е една могъща страна. Да се гаврите с неговата гордост и да подлагате параноята му на изпитание, е глупаво. Единствената страна, която е наясно с това и опазва здравия разум в главата на раменете си, е ръководена от Ангела Меркел. Което е за доброто на Германия…
За Великобритания или Америка опитът да бъде наложено ограничение на Русия в рамките на собствените й граници е скандална лудост. Да използвате трагичния самолетен инцидент като претекст е също толкова налудничаво. Наподобява мачо, който се бие в гърдите. А ние отново сме се насочили към безумието на сбърканите икономически санкции.
Когато настоява за санкции срещу Москва, Западът прекрачва всички граници на лицемерието. Като по същото време със задоволство купува руски газ и продава на Русия оръжия, кораби, апартаменти в престижния лондонски квартал „Найтсбридж“ и места в колежа Ийтън. Тези двойни стандарти са наш патент.
Според Комисията по износа на оръжия при Камарата на общините, понастоящем Великобритания продава оръжия на стойност 12 милиарда лири на 27 страни, които са в списъка на Външното министерство поради „проблеми с правата на човека“.
Няма как мирът в света да бъде заздравен посредством поскъпването на енергията в Европа, и като правят кредитите за Русия по-неизгодни и по-малко достъпни за „ приближените на Путин “.
На Путин изобщо не му пука.
С две ръце се подписвам под последното изречение.
diagnosa.net/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
