Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2016 20:35 - Комунистите са предмети. Нищо повече от опаковки – кашони, да речем.
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1227 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 24.01.2016 20:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Масовият идиот приема, че всеки има право да се променя. И все така, ужким променен, води бащина, компартийна дружина?!

Идиотска работа!

Днес всекидневникът „Труд“ е издание на „Труд медия“ ЕООД – еднолична собственост на „Блъсков медия“ АД“. Някогашният заместник-партиен секретар на комунистическия официоз „Отечествен фронт“, когото БКП издигна от наследствен пияница, рожба на полковник от Добри-Джуровата армия – въоръжена престъпна организация, до „медиен бос“, доведе газетката до тиражи, които могат да се равняват на първия спортен и втори частен вестник след 1989 г. – „Шампион“, или на онзи двуседмичник „Огледало“, които издавах с мои близки през 1990-1991 и през 1993-1994 година. Първия – с двама, а втория – с един. Всичко – притежатели, издатели, редактори, автори… Това бяха „редакциите“. Колко му е, ако издателите не са комунисти, а човеци? Тоест – професионалисти.

Ако не бяха БКП-БСП, неразпуснатата Държавна сигурност, лично, роденият в Москва комунист от трето поколение Андрей Карлович Луканов – „антикомунистически“ партньор у нас на „демократичните“ САЩ, и неговият лакей Петьо Блъсков, все още би било възможно да срещате по будките споменатите издания. Не би. Партията-майка не допуска различност в мирогледа, мисленето и изразяването. Какво остава за това, да се изтъпаните по някоя телевизия, пък била и кабелна! Ужас! На часа задействат милицията на мисълта в лицето на СЕМ и „демократични“ другари от типа на оня Гого и хубавата като баба Яга античенгесарска чистофайница Мария – довереница на „некомуниста“ и „неченгето“ Росенчо „Ирландската пастирка“ Плевнелиев.

Комунизмички.

image

Изясняването на източника на цитата, с който започнах, е важно. Единствено пълен профан не може да схване защо. Но сега е редно да направим един съдържателно-семантичен анализ на трудовашката публикация. Понеже тя издава пълното малоумие на комунистическите „вестникари“, „автори“ и на техните наследници.

Да започнем с цитираното заглавие:

„Враца се бунтува след убийството на младия Тодор.“

Логично е да попитаме: Как така Враца се разбунтува? Враца е град – сбор от много жители. Всички те ли са се разбунтували? Напомня налудничавото „Мъглиж бе пръв“ на комунистическия символист с психични и физически отклонения Гео Касабов, който се криел зад бащиното си име Милев. Както правят и съвременни комунѐта и ченгета, като например Божидар Стоянов, по баща Димитров, или Георги Георгиев, с бащино име Фотев,[16] да речем. Разбира се, и много други.

Затова поставих условието и за семантичен разбор. Понеже, където и са ходили уж да се образоват, каквото да са учили, комунягите са неспособни да получават знания, да се образоват. Те не са човеци, нито животни. Улично псе възприема по-лесно от тях. Комунистите са предмети. Нищо повече от опаковки – кашони, да речем.

Не мога да не се съглася с американския равин Марвинс Антелман, който твърди, че „няма как човек да бъде едновременно цивилизован и комунист“. И нарича равините-комунисти „варвари, маскирали се като равини“.

А вие ги оставяте да ви ръководят?! Какви са родителите ви, вашите баби и дядовци? Колко картонени кутии са се лашкали една в друга, за да ви има? Онези, които нямат такива предци, не ще се засегнат. Останалите не ме интересуват. Наистина.

Та как така „Враца се бунтува след убийството на младия Тодор“? След което продължаваме и то само със заглавието. Нямам намерение да се докосвам до текста. Излишно и гнусно е. Ала от наслова възниква следващо естествено за човешките същества питане: Ако Тодор не беше млад, „Враца щеше ли да се бунтува“?

image

Каква е границата на младостта и кой я определя? Началникът на „Труд“, врачанският кмет, поради всеобщата комунистическа необразованост наричан „градоначалник“,областният управител, Бойка Борисова, Цецко Цачев, „Ирландската пастирка“ от кошарата на столичния булевард „Дондуков“ № 2, шефът на Върховния административен съд или конституционните съдии – до един комунистически наследници? Кой?

Ако падна убит, някой ще „се разбунтува ли“? Ами ако стигне вас?

Нататък е нормално да се поинтересуваме, откъде „разбунтувала се Враца“ е узнала истината и даже издава присъди? Ами, ако се окаже, че „младият Тодор“ не е бил невинен?

„Според прокуратурата нямало съмнение, че убитият 18-годишен Тодор е използвал метален бокс. Това обяви говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова в сутрешния блок на Нова телевизия.

„На този етап доказателствата са такива, че Тодор е излязъл от автомобила си, отишъл е до мястото, където са се намирали двамата братя и между тях е възникнал словесен, а по-късно и физически сблъсък. Имало е взаимно нанасяне на удари”, обясни Арнаудова.“

image

В новинарските емисии непосредствено след трагедията приятелката на Тодор призна, че той носел бокс. Сетне взе да се отрича от думите си – не знаела, какво говори?! Върхът на всичко е признанието, че мечтата на „младия Тодор“ била да стане страж на системата и охранител на номенклатурата:

„Грета разказа, че Тодор искал да стане полицай. „Макар държавата ни да е гадна, той искаше да се посвети на нея“, плаче момичето. Тя заяви, че след време ще стане служител на МВР, за да изпълни мечтата на приятеля си.“

Излишно е да ги съдим. Господ ги наказва – както покойния, така и обвинените в убийството му. Всички нас, защото обезумяхме. Загърбихме Божиите правила. Мнозинството не зачита Господ. Вярва на престъпници – покварени твари. Посветило се е на вещоманията и разврата. Корупция означава тъкмо това. Противно на Христовия завет се стреми „да трупа съкровище на земята, дето го яде молец и ръжда“. Старае се да се внедри и настани в богоборската, антихуманна система. Нагаждачество ли проповядва Исус Христос?

Ами ако „младият Тодор“, който излязъл от автомобила си, не за да се прегръща с минувачите, беше убил някого от двамата на пешеходната пътека? Или в идентичен инцидент, докато пресича улица, загине вашето дете, нападнато от двойник по поведение на „младия Тодор“? Как така решавате, без да са ви известни достатъчно факти и обстоятелства?

Успявате ли да си изясните, как стана тъй, че за часове т. нар. прокуратура – всъщност алчно червена фашистка цацаратура – промени степента на обвинението? Това под уличен натиск ли стана? Изобщо, има ли самолет и кой го управлява, „мили“ мушмороци?

А допреди 75 лазарника всичката тази омраза, злоба, подлост, агресия не са съществували извън средите на шепата комунисти и на привържениците на болшевишкия СССР. Не се заблуждавайте – този хъс за демонстрация на превъзходство и груба физическа сила, за уязвяване, за нараняване на другия, не е от 25-26 лета.

Агресията изникна от престъпленията на комунистите, от безправието, на което ни обрекоха, от еднообразната сивота на робското съществуване в панелните гета на градовете и в типовите къщи из опустяващите села. Тя беше възпитана, отгледана като мироглед, като начин на мислене, от компартийните пропагандатори, натикани навсякъде – от детската градина и училището, до т. нар. трудови колективи.

Ролята на убийци и насилници беше поверена на милицията, войската и т.н. Умрелият „млад Тодор“ и приятелката му Грета са продължители на една, за огромна жалост вече наложена традиция на репресии, която умишлено е оставена да се шири по тези земи. Някога тя отне живота на най-малко 222 000 българи. Прекърши съдбите на милиони.

image

По време на постсоциалистическия преход към нищото агресията е подхранвана от два основни фактора. Първо, излизането на иначе изолираната висша номенклатура на светло и смесването на нейните наследници с доста от децата на т. нар. обикновени българи. Имуществените контрасти, привилегиите на първите, важащи дори пред Темида, предизвикаха завист и злоба у вторите.

На второ място, илюзорната свобода, връхлетяла ни изневиделица, беше превърната в слободия. Дотогава за комунистите и ченгетата човешкият живот извън техните тесни уединени кръгове не означаваше кой знае колко. Особено – за висшата и средната номенклатура – централна и местна. Заразата на надменността и предопределеността за битие по върховете, прехвърлена с гените у техните отроци, допълнително дисциплинирана в семействата, порази много от поколенията, които обозначаваме с неправилното определение „на прехода“. Виждате резултатите.

От 70 години „котараците“ крадат безугледно и безнаказано, в особено големи размери. Сега – напълно необезпокоявани. Понякога се стрелят, но тези изключения потъват в общата информационна смрад. И никога не стигат до очакваната нормална юридическа развръзка. Тук нищо не е нито естествено, нито наред.

През това време мишоците, които са тъй тъпи да смятат, че могат да вършат непочтена работа, каквато е милиционерската, с „почтени“ средства, се избиват помежду си. Вече и по улиците. Никой от крупните престъпници не е наказан и няма да бъде.

В блатото е тишина. От време на време някой заблуден жабок прокряква, но слабото му гласче сякаш бива попивано от общото мълчание.

Достатъчно!

Други неща са далеч по-важни. Не защото, както е рекъл техният пролетарски поет, една личност не значи нищо. Напротив. Но, първо, дали покойният е бил човек? Какви са родителите и предците му? Тъй като за мен, пред лицето на окончателната ликвидация на родината ми, наистина е настъпило време разделно. Не желая да напускам този свят на един смъртен одър с комунистически безбожници, убийци, грабители, интернационалисти и антибългари. Изобщо – античовеци.

Да улесним Бога и да се разделим с тях още тук – на грешната земя.

Второ, защо Враца не въстана заради собственото си мизерно дередже? Тя беше докарана до него от същите тези комуняги, ченгета и потомците им. Всеки с акъла си знае какво имам предвид.

image

Трето, що за птици са иначе траещите си и преглъщащи геноцида „врачани“, които са „представителна извадка на всички нас“, както се изразяват на съвременен бюрократичен език? Също така, що за образувание е тукашната псевдодържава?

Ето какво ни представиха във вечерните новини на една ефирка часове след смъртта на „младия Тодор“. Уточнявам: Не съм този, който може да реши дали е било убийство или естествена смърт от превъзбуда. Не защитавам нито една от страните, замесени в трагичния инцидент. Предупреждавал съм, че това ни очаква. Присмивахте ми се… В случая съм напълно безразличен, което ще рече – безпристрастен. Ако перифразирам Гай Юлий Цезар:

“Trans penem mihi est que familia et societatis dicta” – „през оная ми работа е, какво казват семейството и обществото“.

Когато четете тези мои слова, истината може и да е лъснала. Ама на тази територия – надали. А вечерта на 12 януари 2016 година видяхме и чухме следното свидетелство:

www.youtube.com/watch

Така изглежда колективният ни образ след преминаването на невиждания тайфун на комунизма. Остатъчните пориви на бурята не са стихнали. Ще продължат до самия ни край.

diagnosa.net/
 




Гласувай:
3
0



1. 1997 - Понякога си мисля,
24.01.2016 21:12
че изживяваш сексуално агресията. Става ли ти когато ругаеш?
(знаеш ли, Буда проповядвал безстрастие. Няма да постигнеш просветление, budha2 и никога няма да станеш първи)
цитирай
2. budha2 - Kомуниста
24.01.2016 22:02
не може да мисли,...но помни по инерция, чрез програма в ДНК за злопаметност.
цитирай
3. 1997 - Комунистите са кашони, които могат да бъдат изгаряни в пещите
25.01.2016 09:47
после евреите
после славяните
после социалистите
после демократите
накрая света
ДА СПРЕМ ДЕХУМАНИЗАЦИЯТА НА ЧОВЕЦИ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243754
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930