Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.01.2016 20:52 - ТОТАЛНО ПРОПАДАНЕ, НО НЕ И ПОСЛЕДНО – ПРЕДСТОИ ОЩЕ
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1463 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
       image

„Враца се бунтува след убийството на младия Тодор.“

Този квик прозвуча от страниците на старата профсъюзна блудница „Труд“ на донякъде ф-ф-фаталната дата януарий 13 того. Нея кой ли не я оноди? Като започнете от „Тарабата“ – Гошо пияницата от Ковачевци, разпоредил от Москва да излиза „Знаме на Труда“. Хем да е комунистически лист, хем да е замаскиран, да не личи явно какъв е. Щото партиите вече били забранени. И Царството заживяло нормално. Било е… А днешните трудоваци лъжат, че първият му брой е излязъл през 1936 г. под настоящето название. Ама те са „синове на бащата на лъжата, и когато говорят, свидетелстват против самите себе си“, както е постановил Господ.

Комунизмички

И така, „Знаме на Труда“ е било отделно издание, при това – седмично. Днешният „Труд“ се е пръкнал пак по заповед от завършилия шести клас товарищ Димитров, Георгий Михайлович, в безотчетните дни – края на 1944 година. Когато България, все още Царство, е потопена в кръв от разбеснялите се болшевишки сатрапи. Нарежданията за тях идат от същия източник в съветската столица, пряко подчинен и даже посиращ се от страх пред „бащицата“ в Кремъл.

По това време съветските окупационни части акушират при раждането на газетата „Труд“. Правят го под възбудените, одобрително-лъстиви и ненаситни на зверства воайорски погледи на англо-американските представители в Съюзната контролна комисия. Денем те се наслаждавали на зверската отечественофронтовска вакханалия, организирана от БРП (к). А вечер, даже нощем, обикаляли локалите и се забавлявали с шантонерките.

image

Зетят на министър-председателя Георги Кьосеиванов, късен агент на ДС, журналистът и дипломатът Стефан Бочев, сетне – дългогодишният концлагерник от Белене, свидетелства:

„Интересна беше тая американска дипломация у нас: още Ърл, пратеникът на Рузвелт до края на 1941 г., бе някакво недоразумение – кабаретен герой и той. Идваха ми Баб и Стив на уикенд, в Чамкория, прекарвахме много мило: те бяха идеално чисти, добри американски младежи – просто изложбени екземпляри за превъзходността на американската образователна система. Но нямаше какво да си кажем с тях, колежанчетата…

„Американската мисия беше в едновремешната сграда на БТА, там, където сега е хотел „София“. Като влязох, вътре пълно с очевидни ченгета: бай ти Барнс „ангажирал персонал“, доставен му все от… „другарите“.“

„Като си отиде Барнс, останаха да управляват мисията две мили американски колежанчета – Баб Хорнър и Стив Кливланд, единият 26-годишен, другият едва на 23, а пък съпругата му само на 19 години, една прекрасна руска княгиня (Стив беше внук на президента Кливланд). Тях бе намерил държавният департамент да прати в София да се борят с болшевикуса азиатикус! Толкова се и пребориха, милите, та в края на краищата работите се докараха до нечуваното унижение да се обсажда американската легация от въоръжена милиция и САЩ да се съгласи да предаде в ръцете на „народната“ власт своя собствен дългогодишен преводач Милчо Ш. Когото „народната“ милиция веднага така изкуландри [употреби], та призна, че комай и месечината бил откраднал; и досега – сетне, като го оставиха на мира – си остана чалдисан и завърши живота си в едно градче в Стара планина.“



Ето как се появява, направо от пролятата народна кръв изгрява комунистическото пропагандно изчадие „Труд“. И все така живее, благодарение на вас – купувачите. То преминава през лапите (комунистите не са човешки същества и не притежават ум, съвест) на болшевишките терористи, убийците Никола Алексиев и Борис Милев-Огин. Не помня предците им, но към края на милиционер-социализЪма беше в ръцете на комунистическите гаулайтери Владо Панов – братовчед на главния зет „Батето“ Славков, Коста Андреев и Дамян Обрешков. За да стигне до одиозния „Бор“. Такъв е бил псевдонимът на Тошко Тошев в Държавна сигурност. С него той се родее с Хенри Кисинджър. Навярно и по други качества – самовлюбеност, подлост, готовност да слугува и за това да клевети и предава ближните си.

image

Освен по ченгесарство, Тошко, както е бил записан при рождението си преди 74 лазарника, можеше да се надпреварва и по брой на браковете само с Хачо Бояджиев – осиновеното еврейче от БКП-ДС. Тошенцето има пет регистрирани. Хачо, казват, осеменил със заразния си ген седем жени, ама пак при толкова редовни, а не в ленински съжителства.

Га е нагъвала кифтетата, Зоя Деянова – една от трудовашките вестникарски ръководителки, подчинени на „гения от село Дриново, Търговищко“, който е „почетен жител на Попово“ (има ли право на безплатна баня), не е ривалъ. Не чак толкова отдавна съ разрива:

„Зоя Деянова намира в неговите изявления единствено лъжи: „Тошо Тошев – казва тя – дори не се посвени да изопачи и историята на българското вестникарство, подменяйки миналото на самия вестник „Труд“.“…

image

От шест-седем месеца Тошо Тошев, който открадна от Петьо Блъсков титлата вестникар, има повече „участия“ из ефирни телевизии и кабеларки от Ивана, Андреа и Преслава, взети заедно. Общото между него и трите дами е това, че неговите години са равни на сбора на годините на трите чалга диви – 70. [Тошковите вече са 74.] Погледнато в житейски план, това е възраст, достойна за уважение. Но само ако овреме си скътал по скъпи санаториуми необратимите мозъчни увреждания – неизбежен резултат от натрупани години и обичайни болестни атаки. Иначе пораженията върху теб самия и обществото са нелицеприятни. С нищо друго не мога да си обясня защо възрастният господин Тошо Тошев окупира екраните, за да ни занимава с личните си болежки – физически, психически и деменционни.

Наляво и надясно Тошо Тошев обясняваше в зимните си „участия“ своята цироза и трансплантация с дарения дроб от подчинения му личен шофьор, без да уточни това, което всеки студент по медицина знае: чернодробните кризи нанасят необратими увреждания върху мозъчните клетки, неврони и т.н. съставки на съдържанието в черепа. Тази важна подробност и аз не я знаех. Когато преди две години ме принуди да издавам вестник с две глави на първа страница – „Седмичен Труд“ и „Нощен Труд“, смятах, че безумното решение се дължи на прилаганата му химиотерапия. Не, каза ми лекар-специалист, не е от химикалите, а от чернодробните атаки. Не бих си позволила, наистина, да пиша в тези си горчиви думи за заболяването на бившия си колега, ако той самият не ни навираше като в тиган дроба си, стигайки до извода, че Господ не е българин, както е прието да мислим, а негов личен прислужник.“

По-нататък другарката Деянова, Зоя Борисовна, обвинява Тошко Тошев, задето „пее арията на клеветата (лъжата)“. Но самата тя се изтъпанчва като солистка в същата роля и партия. Но не по Росини и неговия „Севилски бръснар“, а по комунистически – като типична представителка на средните номенклатурни кадри на БКП и на „демократичните“ крилца и перца на партията-квачка.

Спряли й кифтета, и ривйе…

Когато го питат „вярно ли, че Кръстьо Петков преди това е водил разговори с вас, че трябва да се оттеглите“, Дамян Обрешков си спомня:

        image


„– Тогава той не ми казваше, че трябва да си ходя, а напротив – че трябва да стоя. Но аз си усещах, че това е лицемерие, разбирах, че не съм желан от тази група. Имаше и нещо друго. Тогава доста колеги почнаха да се преориентират към СДС и нямаше нищо по-нормално от това. [Как така?!] Аз пък си запазих позициите и членството в БСП. Осъзнавах, че е добре човек да не е свързан с партия, но такъв съм си. Въпросът е, че и Тошо Тошев също беше свързан с градския комитет на БКП. Е, той се постара да се промени.

Престижът ми беше много висок, можех да водя борбата, но реших да не се боря за шефския стол, защото подмолните течения и без туй вече бяха започнали. Заговорниците се бяха вече договорили. Знаете ли, че на едно конспиративно събрание в края на 90-те Зоя Деянова, която после оглави „Седмичния Труд“, беше казала в прав текст – Дамян да си ходи по живо, по здраво, да му дадем едно цвете и да си тръгва. Значи тя е говорител на една група, която вече беше замислила как да стане промяната, бяха ми прочели присъдата. Разбира се, Тошо Тошо беше в основата на организацията. Замисълът беше с далечен прицел.

image

– С колко далечен прицел?

– Тошо Тошев и Зоя Деянова бяха премислили кои от лидерите да са акционерите, няколко души. Естествено, Кръстьо Петков също имаше акции. Имаше и няколко символични акционери в целия пейзаж, но от тях не зависи нищо.

– И какво стана след края на ювелирната операция по „спасяването на „Труд“?

– Просто после започнаха игрите с акциите, с прехвърлянията… Следващите ходове бяха създаването на холдинг ли, първо акционерно дружество ли, не мога да говоря с абсолютна точност за неща, на които не съм бил свидетел. Но твърдя, че хора, колеги, които дълги години имаха големи заслуги към вестника, към перипетиите при трансформациите му, трябваше да бъдат поканени. Един Коста Андреев, който е с огромни заслуги за запазване относителната независимост на вестника, един истински главен редактор, както и други заслужили хора не получиха нищо. Да вземем трудовоправния отдел, който дълги години беше едно от най-силните звена и правеше вестника такъв, какъвто хората го харесваха, също беше отритнат…

image


– Добре, де, вие си признахте, че не сте направил здравословен компромис с представите си за истинска журналистика, с мисията и характера на вестника. А как стоеше тогава въпросът с БКП-принадлежността на Тошо Тошев – той захвърли ли си официално партийния билет в името на демокрацията?

– Просто се отказа по някакъв си начин. Но най-удивителното започва да се случва по-късно. Създаде истинска митология за себе си. Започва да приказва наляво и надясно, че и го пишеше, че бил действал отвътре, за да разбие комсомола.

– Тоест, саботирал е комсомолците в редакцията!?

– Не вътре, а въобще, саботирал е комсомола в национален мащаб, минирал го е отвътре.

image

– Може би малко след 89-а, като е видял накъде духа вятърът?

– Не, още преди 10 ноември Тошо Тошев бил саботирал комсомола!?

– Значи си е съчинил нещо като дисидентска легенда, която с години може да се превърне и в част от биографията му?

– Нещо такова.

– Що пък, нека се опитаме да му влезем в положението на Тошо Тошев и да погледнем обективно на нещата – при вас навремето не са ли идвали хора на ДС и вие не сте ли саботирали по някакъв начин работата им?

– Да, идваха при мен хора на ДС, когато бях в „Поглед“, и директно искаха да ме вербуват. Отказах да стана сътрудник на ДС. Категорично и абсолютно отказах и се гордея с това. Обаче дойде 10 ноември и видях, че тъкмо тези хора с това нещо си укрепиха положението. Викам си, о-о-о, по тая линия значи. И си спомних, че като идваше в „Труд“ човекът на Държавна сигурност, той само ми се обаждаше: Здрасти, Тошо Тошев тука ли е? Тука е, и оня от ДС отиваше директно при него.

    image


– Тъй като се проговори за някакво агентурно минало на Тошо Тошев, посветени казаха, че това е абсурд – бил е секретар в градския комитет на БКП, а такива ценни кадри не се вербуват.

– Не, имаше някакъв кабинет по марксизъм-ленинизъм, нещо такова.“

Човек може да има враг като Дамян Обрешков – с физиономия, име и някакви принципи все пак. Невъзможно е да се оправи с Тошо-Тошевци, Петьо-Блъсковци, Иван-Костовци, Филип-Димитровци, Ахмед-Догановци, Цецко-Цачевци и останалата комунистическо-ченгесарска сволоч, нахлузила хамелеонова кожа.

image


Обрешков разказва епизод около приватизацията на уж общонародния вестник „Труд“. Незабавно след вътрешнопартийните промени в БКП, прераснали в псевдообществени, Тошко Тошев или по-точно комунистът и агентът на ония служби „Бор“ „вече беше започнал конспирацията. Тошо Тошев се беше сближил с ръководството на профсъюзите, с Кръстьо Петков и другите членове на конфедерацията. Особено топла връзка имаше между Тошо и Диана Дамянова. Да, точно с Диана Дамянова най-много се беше сближил… По-късно Кръстьо Петков ми каза, че се замисля нещо, и аз реших, че не е необходимо да чакам…

– И март 1991 г. се провеждат „демократични“ избори за ново ръководство. Къде се проведе изборът впрочем? Ветеран от изданието ви твърди, че това е станало в подходяща конспиративна и предразполагаща обстановка, естествено, извън София?

– Не, изборът се проведе в редакцията. Аз не бях там, не участвах. Не съм участвал, защото, ако бях участвал, щяха да се разделят и не се знаеше какво ще стане. Много хора ме обичаха и уважаваха и нямаше да ме накарат така лесно да си тръгна, ако се стигнеше до гласуване с мое участие. Естествено, единственият кандидат за поста главен редактор беше Тошо Тошев. Е, имаше и издигнати от залата за парлама.

– И след като Тошо Тошев стана главен редактор, „Труд“ мутира в нещо друго?

– Даде се съвсем нова насока на развитие на вестника. Направиха се някакви акционерни изпълнения – Диана Дамянова, Кръстьо Петков и някакви други символични акционери, които бяха включени, за да стане далаверата. Уж давали там някакви пари на профсъюзите, но това са просто изпълнения на един замисъл с цел приватизация. В този замисъл мен, разбира се, ме нямаше, защото нямаше как да стане всичко това, не бях удобен. Но след това чух най-голямата обида, която са ми нанасяли – че са ми били платили, за да се оттегля. А аз не съм взел и стотинка от никой.

image

– След като заговорниците осъществиха заверата, май започнаха някакви центробежни сили вътре между тях?

– Ами една Диана Дамянова, те много се сближиха с Тошо Тошев, докато правеха далаверите, а после той я елиминира.“

Хищници. Така другарите наливаха основите на комунистическия милиционер-капитализъм. А за всеки разумен човек е ясно: От комунист капиталист, предприемач не става. Това са несъвместими противоположности, които никога не могат да се примирят една с друга. Оксиморони са – като дървено желязо, твърдо мек…

Комунистът е лентяй и крадец, а истинският капиталист – творец, макар и експлоататор. Но той експлоатира и собствените си усилия – умствени и физически. Иначе няма как. Бог така е устроил света, че няма друг начин за печелене, освен чрез експлоатацията на жив труд. Дали свой или чужд, това не прави експлоатацията по-малка, а по-различна. Понеже, когато едного го боли зъб, другите не усещат страданието му, нали?

Не жалете другарката Дамянова. Тя е излюпена в същия инкубатор на БКП-ДС. За да се настанят в центъра на столицата, нейните родители – от болшевишката преторианска гвардия – прогонили собствениците на къща в двора зад някогашното кино „Млада гвардия“ между булевард „Витоша“ и „Солунска“. От години т. нар. синдикалистка живее в ленински брак с Георги Стоев – „Джеки“, минаващ за… „демократичен“ кинорежисьор. Цялата си кариера смръдливецът дължи на своите майка и баща – и двамата активни борци против фашизма и капитализма.

Сред неговите авери са Иван „Джони“ Пенков, който прекара живота си като един от глезениците на киното. По каква линия, моля ви се, през 1972 година партията го е проводила на специализация в… Париж? Тя не смяташе ли този град, както любимия си Ботйов, за „столица на разврата“? Кой би могъл да устои на парижките изкушения, освен най-доверените лица на режима?

image

Но още преди това, през 1966 година, със също тъй тачен от „демократичната общност“ комунист и агент на ДС, другаря Рангел Вълчанов, станал зет на кандидат-члена на ЦК на БКП Иван Башев, министър на външните работи, заминали за… Малта, Лондон, Париж, Кан!…

Легендите за доносническата кариера на брата на другаря „Джони“ – Боян Пенков се носят от години из софийската бохема – другата, непродала душата си.

През 1990 г. „Джеки“ Стоев се появи в редакцията на вестник „Софийски вести“ с някаква западногерманска журналистка. Оказа се, че DPA – информационната агенция на ФРГ – Deutsche Presse-Agentur, е предпочела за свой представител наследственото комунѐ Стоев?! От друга страна, в края на 1989 година на него бяха възложили да организира движение „Деца на активни борци за демокрация“. Даже наредиха на агент „Димитър“ да го покани в „освободилото се“ (от кого ли) предаване „Всяка неделя“ на единствената телевизия, та Джекито да огласи инициативата си пред максимална на брой публика.

Забравихте ли? Явно. Имам предвид онези, които по онова време са били пълнолетни. Вие не помните насилието, преследването, недоимъка, дефицита и москвичите, та това…

В компанията на Диана Дамянов и споменатия другар „блестеше“ с бюста си бившата любовница на Иван Славков, другарката Маргарита Димитрова. „Батето“ имал обичай да омъжва мимолетните си гаджета за свои близки. Така другарката Марга от квартал „Надежда“ станала Михнева. Бракът й с Петър Михнев – отколе червен „бизнесмен“, засвидетелствал „демократичният тандем“ Иван Живков с моминско има Славков и Васа Ганчева – щерка на Лалю Ганчев – член на Постоянното присъствие на червения БЗНС!

От години Диана Дамянова обслужва – дали орално или другояче – като PR, както казват на „български“, Ротшилдовата съветско-правешка компания „ЛУКойл – България“, предвождана от Валентин Василев Златев. Кой е той, и как баща му – приближен на диктатора Живков комунистически кмет на Правец – стана представител на “Pepsi” за България, можете да прочетете в тази медия.

image

Когато се планираше и извършваше подготовктата за т. нар. приватизация на вестник „Труд“, съветник на другаря Кръстьо Петков – потомствен член на БКП, син на активни борци и агент на Държавна сигурност с псевдоним „Еленков“ – беше товарищ Костов, Иван Йорданович.

diagnosa.net/
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6243562
Постинги: 4190
Коментари: 1146
Гласове: 1520
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930