Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2016 00:16 - Криминале: Нашествието на платените съветско-руски „русофоби“
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 3061 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 01.02.2016 00:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Какво са спестили американските другари на Първанов и Бокова?

На първо място, че нейният баща е бил комунистически терорист, който по време на война се е сражавал с оръжие в ръка срещу законната българска власт. Защо? Бидейки советский человек, Боков, Георгий Филипович, който е съселянин на Емилия Масларова от село Якоруда, се е явявал техен – англо-американски съюзник. Нищо, че преди това, както всички останали комунисти, е бил съюзник и на Хитлеровите нацисти.

Според собствените му хвалби, бащата е убиецът на Райко Алексиев – сатирик, карикатурист, вестникар, председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Един от най-обичаните и изтъкнатите интелектуалци до 9 септември 1944 г. Той съвсем сам издавал хумористичния вестник „Щурец“. На изданието са сътрудничили Димитър Подвързачов, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев, даже комунисти и нагаждачи като Елин Пелин, Димитър Талев, Ангел Каралийчев, Илия Бешков и Стоян Венев.

По сведения на комуниста Радой Ралин, Георги Боков се дуел с това как ритал Райко Алексиев и дори премазал слабините му.

Братът – Филип Боков, се прочу в Парламента, когато на обвинение за масови убийства, насилия, грабежи и унищожение на народа ни, отправено от трибуната към Българската комунистическа партия и нейната правоприемница БСП, излезе и най-нагло отговори:

„Поемаме вината само с мезета.“

Преди това го бяха прогонили от английската столица, където беше прес-аташе на посолството на НРБ. Тамошната полиция неколкократно беше залавяла съпругата му – снахата на Ирина, да краде стоки от магазините. Когато го върнаха тук, назначиха Филип Боков за заместник-директор на Агенция „София прес“. Неговата секретарка – советская женщина по бащина линия, която досега отказва да ми издаде документ, необходим ми за пенсиониране, сподели с мен, че Боков, Филип Георгиевич, бил „добър шеф“.

Дъщерята на Филип Боков, племенница на Ирина, се… самообеси. Синът му, автоджамбазин, лежа в затвора. Пребиваше майка си. Накрая двамата с неговата млада съпруга загинаха в автомобилна катастрофа.

image

„Боков-старши яростно отрича баща му Георги Боков да е инквизирал и умъртвил известния преди 9 септември 1944 г. публицист, карикатурист и издател Райко Алексиев. Въпреки наличието на документални свидетелства за зверството, извършено в подземията на столичния Дом на слепите. Но какво тук значат някакви си документи…

Защо обаче Филип Боков мълчи като риба при огласяването на друго пъклено дело на баща му – пребиването с тояги на активиста на ВМРО Иван Вацков в пещера край Добринище? Дали защото е вярно, или защото го е тиражирала „презряната жълта преса“, към която червените велможи и техните наследници демонстрират „аристократична погнуса“?

„Сестра ми Ирина била замесена в някаква катастрофа…“, пише още дипломатът, без да се усети, че тук вече нагазва с двата крака в тресавището на лъжата с главно „Л“.

Още през далечната 1992 г. бивши високопоставени кадри на ДС извадиха от нафталина историята как в средата на 70-те тогавашната съпруга на Филип Боков – Юлия, блъска с колата си и убива възрастна жена на столичния бул. „Баба Парашкева“ (сега „Европа“). Подчертаваме – съпругата, а не сестрата. Деянието е документирано надлежно в спецслужбите, но виновницата изобщо няма проблеми с правосъдието. Нали е номенклатурна снаха и дъщеря!…

Доскоро Ирина Бокова бе представяна като „доброто момиче“ на семейството… Нейният образ се вае от професионални пиари и мяза по-скоро на иконография, отколкото на лик на жив човек от плът и кръв. Но и върху иконите на светците могат да се открият драскотини. Разбира се, само от знаещите къде точно да ги търсят.

  image

Един от тях е български ексдипломат, започнал кариерата си в МВнР едновременно с Ирина Бокова и настоящия й партньор Калин Митрев… Името на човека, успял да надзърне в коша с мръсното бельо на Бокови, е Росен Василев. За широката публика у нас той е напълно непознат. Истината е, че е дипломат от кариерата. Служил е в българската мисия в ООН в Ню Йорк от януари 1980-а до напускането си през 1988 г. Оттогава вероятно не се е връщал за постоянно в родината. Защитил е докторат в САЩ и сега преподава политически науки в университета в Кълъмбъс, щата Охайо.

Наскоро Василев публикува статия за династията Бокови в авторитетното US списание „Американски наблюдател“ (“The American Spectator”)… Тлъст пасаж от нея е посветен на настоящата шефка на ЮНЕСКО Ирина Бокова и по-специално – на извънбрачните й похождения, станали причина за отзоваването й от Ню Йорк.“

Незабавно проверих. Статията съществува. Всеки може да влезе и да се запознае със съдържанието й. Консервативното издание дава думата на комунистически ортодокс с шпионска кариера зад Океана. Нейният автор Росен Василев е бил представен съвсем съвестно от този в тукашната публикация – просто с превод от типа “copy” – “paste”.

Заглавието и подзаглавието на публикацията звучат така:

„Познато „ново лице“ в UNESCO: Бивш колега си спомня за българската екс-комунистка, която наскоро, с подкрепата на правителството на Обама, беше определена да оглави тази ключова институция на ООН.“[14]

  image

Василев започва с разяснението, че „еврейски групи са подели силна кампания против египетския кандидат“. Даже тук узнахме, че Фарук Хосни е бил отхвърлен преди всичко от… американците. Зад чийто гръб, както се оказва, са били скрити могъщите еврейски лобита в САЩ, които ръководят тази отявлено комунистическа държава.

След като прави бърз преглед (резюме) на биографията на Георгиевна, Росен Василев се връща в спомените си към есента на 1982 г., „когато за първи път се запознах с Ирина Коларова (както беше известна тогава). Тя току-що беше назначена като трети секретар в Българската мисия към ООН в Ню Йорк, където работеше главно в Третия комитет на Общото събрание (за човешките права). Въпреки нейната невзрачна външност, тя беше лоялен и твърд комунистически апаратчик. Но престоят й в Ню Йорк беше прекъснат скоро след като Държавният департамент отказа акредитацията за близо две години на нейния съпруг, журналиста Любомир Коларов. Най-вероятно заради неговата достатъчно известна принадлежност на българските комунистически шпионски служби – ДС.“

Каква ирония! У нас един от моите приятели – високо квалифициран юрист и университетски преподавател – е хвърлен зад решетките заради опитите си да се бори за човешките права на българите. По същото време висшата номенклатурна деятелка на комунистическата партия Ирина Бокова „работи“ в ООН по проблемите на… човешките права! Днес политзатворникът бедства, а комунистическата апаратчица обикаля световните върхове, добре обгрижвана от Интернационала.

Ех, „защо не умря при Гренадин?“, беше запитал един от героите си Дядо Вазов…

Първият брак, от който са и децата на Бокова, действително е с комуниста Любомир Коларов – пак советский товарищ.

„Коларов е завършил радио и телевизия в Московския държавен университет. Бил е кореспондент на БНТ в Москва и в страни от Третия свят, член на ВПС на БСП, а при управлението на Виденов е председател на Комитета за пощи и далекосъобщения. Сега е женен за Лилия Райчева – автор на предаването „Минута е много“ и член на СЕМ. В едно интервю Любомир Коларов казва, че и двете му жени не били известни преди брака му с него, но след това ставали. „Значи съм бил сериозна опора в живота им, а за една жена е от изключително важно значение да има солидна опора“, казва Коларов.

image

От брака си Бокова и Коларов имат син Павел, роден през 1973 г., и дъщеря Ная, родена през 1977 г. И двамата идват на бял свят в Москва. Павел завършва мениджмънт в Ню Йорк и сега работи там като мениджър в частна фирма. Женен е за пловдивчанката Калина, която е завършила университет в Аризона. Двамата имат дъщеря Ирина.

Ная завършва пъблик рилейшън в Бриджпортския университет в щата Кънектикът. Работи в рекламния отдел на фирма „Виза“. Омъжена е за шведа Гунар Ларсон, който е завеждащ сектор в банка. Двамата живеят в Стамфорд, щата Кънектикът.“

„Друга причина за нейното бързо отзоваване“ – смята Росен Василев, – „може да е била извънбрачната афера, която тя имаше с нейния колега и настоящ съпруг Калин Митрев, по онова време нещастно оженения втори секретар на мисията. Известно време връзката беше пазена в тайна. Може би, понеже бащата на Калин също беше комунистическо величие. Но излезе на светло една вечер, когато тълпа от обезпокоени нюйоркчани се събра пред резиденцията на мисията в Горната част на Ийст Сайд в Манхатън. Оказа се, че тежко пияният съпруг на Ирина се бил провесил от балкона на техния апартамент на единадесетия етаж, в безуспешни опити да скочи на балкона на долния етаж (където беше настанен Калин, по това време без своята болнава жена и две малки дъщери), очевидно стараейки се да залови двете влюбени птички в flagrante delicto.….

След като избягах през юли 1988 г., отново почти щях да вляза във връзка с Ирина в началото на 1990 г., когато тя, придружавана от своите син и дъщеря, вече юноши, шест месеца посещаваше Факултета по обществени работи на Университета на Мериленд като стипендиантка на Фондация „Форд“. Тъкмо се беше завърнала в България, но срещнах неин много близък приятел, още един стипендиант на Фондацията „Форд“ в Колежа „Парк“, където подготвях моето дипломиране по политически науки. Нашият общ приятел ме информира за чудотворната трансформация на Ирина от предана комунистка от старата гвардия в посткомунистическа „демократка“, която, както изглежда, беше зарязала своите твърдоглави комунистически убеждения. Според нейния приятел, Ирина се развеждаше с нейния никога неизтрезняващ съпруг и планираше да се омъжи за Калин, на свой ред разведен с жена си.

Като друг знак за променящите се времена, Ирина също така възнамеряваше да скъса своя комунистически партиен билет, както всички останали комунистически дипломати, обучени в Съветския съюз, които сега искаха да се преобразят в политически необвързани професионалисти в сферата на международните отношения (за да запазят своите синекурни работни места).

Още една голяма изненада беше, че тя се сприятели с известната с множеството си връзки професорка на име Мадлийн Олбрайт (бъдещата държавна секретарка във втория мандат на Бил Клинтън). След като Ирина се свърза с Олбрайт по време на една от публичните лекции на последната, двете станаха близки приятелки. [Олбрайт е прочута лесбийка.] Странно, защото онази Ирина, която познавах, никога не би се доближила до никой „буржоазен“ американски учен. Камо ли да си позволи той или тя да стане неин близък приятел и ментор.



Когато преди няколко години социалистите (бивши комунисти) си възвърнаха президентския пост и лидерството на правителството в България, Ирина беше назначена за посланичка във Франция и за постоянна представителка в ЮНЕСКО. Сега е омъжена за нейния стар любовен плам Калин, настоящия български представител-директор в Европейската банка за възстановяване и развитие със седалище в Лондон.

image

После, миналия декември, тя обяви своята изглеждаща най-обречена кандидатура за върховия пост в ЮНЕСКО. Спечели в твърде оспорвана надпревара, когато Изпълнителният съвет на организацията гласува 31 на 27 в нейна полза на последния пети рунд от избора…

В опит да успокои някои накърнени чувства заради реакцията на кандидата на арабския свят за висшата длъжност в UNESCO, Бокова обеща да направи обиколка в арабските страни. Тя даже взе да говори в защита на Роман Полански, прочутия френски кинорежисьор, задържан в Швейцария и заплашен от екстрадиция обратно в САЩ, за да се изправи пред съдебна процедура по казус за „доказано изнасилване“ отпреди 32 години.

Не е съвсем ясно, какво доведе до нейния необичаен избор. Но онова, което най-силно ме интересува е, колко зле подготвена в действителност е Бокова за трудния пост на върха в тази важна и същевременно заплетена в политически интриги интернационална организация (която през 1984 г. САЩ и Великобритания бяха напуснали за следващите двадесет години в знак на протест), като вземем предвид нейното минало като посредствена комунистическа бюрократка. Макар да съм убеден, че нейното избиране изпраща погрешно послание към посткомунистическата част от света, искрено се надявам, че онова, което ще остави като шефка на ЮНЕСКО, няма да бъде тъй шарено като нейното минало.“

image


Колко „образована“, „ерудирана“, „компетентна“ е другарката Ирина Бокова, пролича от видеозаписа от увода на телевизионното предаване „Диагноза“ от 22 април 2015 г. И още нещо. Калин Митрев беше началник на Агенцията за приватизация. Сетне уж му повдигнаха обвинения за корупция и далавери. Но жителите на Номенклатурия са недосегаеми. Освен мъж на жена си, той е и… преподавател. На какво ли учи студентите?…

Може ли някой да определи кандидатурата на Ирина Бокова като българска? Преди всичко, комунистите нямат родина. Като екстремни материалисти, те изповядват древноримския принцип “ubi bene ibi patria” – „където е добре, там е родината“. През ХVІІІ век нюйоркския масон, военен, фермер и писател Джон Хектор Сейнт Джон, роден във Франция като Мишел Тийом Жан дьо Кревекьор, обосновавайки какво е някой да бъде американец, го осъвременил така:

“Ubi panis ibi patria” – „където е хлябът, там е родината“.

Тази максима се е превърнала в неписан закон за комунистите. Неговото съблюдаване ги прави тъй адаптивни към всякакви промени. Превръща ги във вечни конформисти, в ултра нагаждачи. Ето какво е необходимо на властващите от интернационалното Братство. За тях националната принадлежност и патриотизмът са вредни и заклеймявани.

Ако въпреки всичко тукашните комунисти все пак претендират, че имат родина, тя е СССР.

Бокова е типична интернационалистка. В наши дни наричат тази порода глобалисти. Тя е родена и е израсла в такава среда. Така е отгледана. В Москва е била възпитана допълнително в т. нар. „дух на пролетарски интернационализъм“. Не изпитвайте никакви съмнения, че има връзки с КГБ. Ама изобщо не се съмнявайте.

Професия доносник


А Западът? Какъв Запад? Кой Запад? Всички са комунисти. Двойни и тройни агенти като Ирина Бокова са им необходими, понеже ги държат здраво за топките и при всяко тяхно непослушание или проява на самостоятелност, силно свиват, стискат пръстите.

Но защо тукашното население допуска всичко това? Обезумяло ли е? Наистина ли съм прав, когато твърдя, че от 1944 г. то е дресирано така, че е придобило естествен стремеж към неестествена смърт?

image

Винаги съм твърдял, че там, където е минал комунистическият ботуш, трева не никне и народ не остава. Хората биват свеждани до нищожни създания, задоволяващи се с елементарния факт на своето съществуване. Така е у нас. Затова ми е още по-чудно, когато забележа обяснимия за мен, но лишен от всякакъв разум порив за близост, че дори и за приятелство с руснаците и останалите отпадъци от СССР.

След близо век комунистическа власт от всички тези народи – руснаци, украинци, белоруси, чеченци, татари – каквито щете, не стават хора. Даже, когато мои близки – уж с добри патриотични подбуди – са подхвърляли идеята да си внесем украинци, за да напълнят обезлюдяваните села и малки градчета, съм се възпротивявал. За мен това би означавало импорт на кагебейщина и болшевизъм.

Не ги ли наблюдаваме и тук? Не ни ли стигат? Няма измъкване. Населението не желае, нито разполага с потенциала да проумее и да запомни, че веднъж комунист и ченге, винаги комунист и ченге. А най-големите настоящи русофоби са платени агенти на Кремъл.

www.youtube.com/watch

На този „титан на демокрацията“ сигурно му липсва „собствен опит“ не толкова с руснаците, колкото със Съветите и техните секретни служби, които обслужват тамошната Номенклатурия. От апологети на СССР и социалистическия строй, легион от подобни милиционери бяха превърнати в платени „русофоби“, финансирани от други центрове, които винаги са действали ръка за ръка със съветските.

От страстен русофил по наследство и възпитание, съветски възпитаник, завършил същия институт, който и Ирина Бокова, но със стипендия от Държавна сигурност, въпросният мушморок беше назначен за добре платен главен „русофоб“ от най-долна проба. Вечно за пари. Непреобразим и непреодолим комунистически манталитет и мироглед:
     image

„Истината е, че аз доброволно отидох при тях, инициативата беше моя. Имам предвид отидох при хората от Първо главно. Не се правя на жертва. Бях едва на 20 години. Току-що излязъл от казарма. А те ни промиваха мозъците още от детската градина. Пък и тогава такива ми бяха представите за живота. Всичко това изглеждаше много светло като перспектива. На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари, разбира се. Звучеше много примамливо. И вълнуващо…

Бях държал изпити тук в Софийския университет и заминах да уча в Московския държавен университет като стипендиант на Държавна сигурност…

Със сигурност съм подписвал някакви документи, някаква декларация там. Имал съм със сигурност и някакво агентурно название там.“

Тъй „честният демократ“ Иво Инджев твърди, че не е бил вербуван, а сам отишъл в Държавна сигурност, за да се предложи. Както проститутките на околовръстното шосе или по магистралите се предлагат на минаващите с автомобилите си шофьори. „Славна работа“ на една „славна партия“! Надемокра̀ти ни…

Сиромах „Ивайло“! Колчем стане дума за срамотиите му, го наляга пълна амнезия. Обаче какви подробности си спомня за изглеждащата му удобна страна на неговото сътрудничество на репресивните тайни служби на алчно червения фашистки режим, на който принадлежи:

image

„Истинската свобода на словото беше в секретните бюлетини. Можеш да пишеш всичко, което мислиш, и то влизаше без цензура в съответния секретен бюлетин, който отиваше директно на бюрата на висшето ръководство на България. Така че по тази линия съм вършил най-секретната си работа…

Имаше един много специален суперсекретен бюлетин, който се издаваше в един-единствен екземпляр. Той беше предназначен единствено за Тодор Живков, защото в него се събираше информация изключително за семейството на Първия. Голяма част от нея беше неизвестна и за службите.

─ … Впрочем какво донасяхте на Тодор Живков в персоналния му бюлетин?

─ Например това, че Иван Славков е въвлечен в бизнеса с оръжие, контрабанда на наркотици и оръжие чрез българските тирове, които пътуваха из Европа, Азия и Африка. Имаше и за Людмила, но за нея повечето неща днес са публична тайна.“

image

Достойно ест! Дали онези, които се снимат с Ирина Бокова –Барак Обама и останалите, приемат самия агент „Ивайло“ и го ценят заради доносническата му кариера?

Приказва с такава страст против господарите си от ЦК на БКП и ДС, че масовите идиоти не просто му вярват. Боготворят го – него, доносника, получил задача да продължи да служи на Политбюро като агент за влияние.

И се усеща като… картечница. Коя ли е неговата картечарка Анка? Некоторая Gauleiterin от ФСБ, бившето КГБ, или някоя местна ДАНСираща кака?

www.youtube.com/watch

На всяко общество наемната утайка дъхти на приеми, разврат, парфюм;

туй е разглезена и алчна шайка – това са хора с ловък, хитър ум[23]

Ако имаше граждани със съвест, съставляващи общество, това щеше да бъде забранено, даже наказуемо. Моите роднини и приятели, оцелели в преизподнята на комунистическите лагери и затвори, техните наследници, непродали душите си, какъвто съм самият аз, имаме моралните основания да се възмущаваме от Боковата кандидатура.

Обърнете внимание на технологията за изкривяване на истината. Агент „Ивайло“ е преминал през подготовка в Държавна сигурност и в КГБ в Сирия, както свидетелства в мое телевизионно предаване бивш военен разузнавач с по-вискок калибър от него. Заявявал го е и другаде. В тези школи мошеникът е обучен да изопачава фактите, поднасяйки лъжата с такава убеденост и страст, та да изглежда като истина.

Той заяви, че „Ирина Бокова е руски кандидат“. Даже не кандидатка. Да погледнем фактите, каквито са. Искат да я издигнат до генерална секретарка на ООН. Тази организация е създадена от тайния елит, включващ и Съветите. Но водещата роля не е била на Сталин, а на Рузвелт. Поне видимо. Истинските творци на ООН стоели на хиляди мили от родилното отделение, където я пръкнали. Появата й станала в Сан Франциско, а не в Ленинград.

   image

Освен това, институцията е изградена така, че най-голямата вноска в нейния бюджет е американската. От време на време, макар и рядко, САЩ размахват тази своеобразна тояга. Заплашват, че ще ударят кранчето…

Седалището на ООН е в Ню Йорк, не във Волгоград, по-рано Сталинград, а всъщност Царицин. Четири от страните-членки на Съвета за сигурност ужким са противници на Русия: САЩ, Великобритания, Франция и вече водещата половинка на първата – Китай. Дори да не вярвате в съществуването на общата държава Кимерика – ваша работа – евентуалните гласове биха били 3 към 2.

Както възкликна читател на излизащия в Делхи всекидневник на английски език “Times of India”:

„ООН е марионетна организация на Запада!“

Нали се сещате, че реакцията е на човек, който не е бил организиран комунист и то по наследство, каквито са дипломиралите се в МГИМО – Московский государственный институт международных отношений, ковачницата на висши милиционерски номенклатурни кадри на КПСС и КГБ на СССР, кандидат-генералната секретарка на ООН Бокова, Ирина Георгиевна, и Инджев, Иво Любомирович, по-известен в страната Позитания като агент „Ивайло“.

Допреди 250 години справедливо жигосвали проститутките, та почтените хора да знаят, с кого имат работа. И ако се подмамят и излъжат, да не винят властите. Фактът, че не бележим комунистическите пачаври по същия начин издава липсата на нравственост, провала на морала ни, говори за нашето пълно равнодушие и примирение със злото. А няма по-голямо зло от комунизма – сатанизма!

image

Вместо това, се оставихме комунисти да ни ръководят. Вече цели 72 лазарника е така! Хак ние! Така ни се пада. Нищо по-добро не заслужаваме. Боже мой, та кървавият диктатор Тодор Живков има паметници! А наследниците му като истински кукловоди направляват политиците от своите тайни луксозни убежища.

Защо ликвидираха другаря Александър Антов – дребен компартиен ратай? Шиел униформите на висшите офицери! Ами това е запазена територия за другарката Евгения Живкова, която не знае дали по баща е Тодорова или Любомирова! Още от 1990 година производството на военните, милицонерските и други пагони и отличителни знаци, всякакви униформи и облекла на представителни спортни делегации, е монопол на правешката фамилия.

 image

Както и далаверите с нефта. Затова Валентин Златев – синът на дългогодишния правешки кмет Васил, генерален представител на американската “Pepsi” у нас, е несменяем на главното кресло на „ЛУКОйл – България“.

Целият позор е за нас. Но и за „свободния свят“, за Запада. Вместо да подкрепя порива на народите към избавление, по почина на Ленин и Троцки той изнася войни, революции, окупации, изтребление на милиони невинни, разрушения, морета от бежанци. И представя това под камуфлажа на някаква „демокрация“ – напълно фалшива и лишена от съдържание. Прочее – вече е така и в самите нецивилизовани, западни страни, в които, както и на Изток, безчинстват комунистически режими.

Американци ли? Всички са Ротшилдови съветски подлоги!

Както се убеждавате от илюстрациите, Бокова се ползва с признанието на западните лидери, държавници, политици, културни дейци… И то не проформа, поради съществуващи незаобиколими протоколни изисквания. Там някъде, на Запад, решиха да пробват нейната кандидатура. Тъй като Братството е направило някакви инвестиции в товарищ съветската възпитаничка, за които можем само да гадаем.

image

Така, както съвсем наскоро в швейцарското алпийско градче Давос, ежегоден сборен пункт на „балоните“ на елита, един от финансистите на туземните ни „опозиционери“, комунетата, протестиращи по ценоразпис, Иво-Инджевците, намери прилика между Доналд Тръмп и Тед Круз, от една страна, и… Владимир Путин, от друга. Elvtбrs Шварц, Дьорд Тивадарович, може и חָבֵר,[26] както желаете, когото Интернационалът е прилепил към „лявата“ Демократическа партия, обвини двамата кияци – кандидати за президент от „дясната“ – Републиканската, че… „вършат работата“ на Ислямска държава“.

„Сорос заяви, че Владимир Путин влошава миграционната криза, като разрешава руските бомбардировки над цивилни в Сирия. „Той иска Евросъюзът да се разпадне“, заяви Сорос.“

Този същият, който даваше пари за музеи на колективизацията в Украйна – тоест на избиването на милиони невинни селяни чрез умишлено наложен глад, и на Павлик Морозов,съди офицера от КГБ Путин?! Това донякъде е разбираемо. Тъй като в Русия се намериха по-сръчни парични илюзионисти от еврейско-унгаро-американския товарищ-comrade и от някои от останалите хищни интернационални шарлатани.

„Сериозни загуби понесоха и чуждестранните комарджии – по различни изчисления от 40 до 100 милиарда долара… В Русия загуби повече от 1 милиард долара може би най-прочутият финансов спекулант в западния свят – Джордж Сорос. Опитен играч, който понякога просто на шега срутваше паричните системи на цели страни. Но всеки си има чалъм.

После Сорос хленчеше в печата: „Знаех, че системата на грабителския капитализъм не е сигурна, че е нестабилна, и неведнъж съм говорил за нея. И все пак позволих да ме въвлекат в сделка със „Связинвест“. Това беше най-лошото вложение в цялата ми професионална кариера.

image

Какво има за хленчене? Приискала му се далавера, това е. А нали още Пушкиновият Балда учи: „Попе, да не беше хукнал подир евтинията.“

Имам силни подозрения, че именно след като цинично го „преметнаха“ в Русия, господин Джордж Сорос донякъде се разочаровал от прелестите на любимия капитализъм. Иначе защо написа книжка, където така ругае САЩ, че старите съветски пропагандисти само въздишат от завист? Имам предвид „Сапуненият мехур на американското превъзходство“. Е, какво пък, отдавна е забелязано – когато оберат някого, той рязко поумнява.

Понякога пък трябва да се легне и на коравите нарове, за да се „прозре“. Я вижте какви правилни, разумни послания относно краха на либерализма и на дивия капитализъм пише зад решетките Ходорковски. Цена нямаше да има той, ако ги беше изрекъл на свобода, в блясъка на деловия си ореол…"

Сорос беше организационен ментор на Ходорковски. И двамата евреи са „обидени“ на Русия. Това, че Дьорд Шварц се провали в Русия не е напълно вярно. Разнасят се легенди за участието му в девалвацията на рублата през 2008 година. Може да бъде разбран. Но защо слага в един кюп с Путин и „консерваторите“ Тръмп и Круз?! Понеже така са му заповядали. Той дърпа конците на едни, по-високопоставени – неговите. По-специално – самите Ротшилдови, чието подставено лице, а не пълномощник, е. Пък и е комунист.

 image   

Още от 1989 година – как така знаеше, че нещо ще се променя – той избира все комунисти и ченгета за шефове на филиала на фондацията му „Отворено общество“. Като тръгнете от Румен Воденичаров, Деян Кюранов, Богдан Богданов – агент „Николов“, Георги Прохаски, минете през Евгений Дайнов, Стефан Попов, Томислав Дончев, Сергей Игнатов, и стигнете до днешните болшевишки издънки и подлоги Георги Стойчев, Александър Кашъмов, Иван Бедров, Лъчезар Богданов, Георги Ангелов и т.н.

diagnosa.net/




Гласувай:
6
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5467975
Постинги: 4191
Коментари: 1142
Гласове: 1513
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930