Блогът на budha2 :: В служба на дявола/ Карел Чапек - "Няма по-жестоки създания от комунистите"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.02.2016 22:36 - В служба на дявола/ Карел Чапек - "Няма по-жестоки създания от комунистите"

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1526 Коментари: 0 Гласове:

Клинтън, Уилям Джеферсънович, всъщност е незаконен син на социалиста-интернационалист Дейвид Рокфелер, който прославял Мао Дзедун и китайската комунистическа сатрапия? Както сподели чешкият политически затворник на тоталитарния режим Петер Цибулка, публикувал списъци с агенти на StB – съкращение от Stбtnн bezpečnost – чехословашкият вариант на тукашната комунистическа Държавна сигурност, един от доносниците бил Вацлав Хавел.

„Той беше в състояние да документира посещението на Бил Клинтън в Прага през януари 1970 г., когато бъдещият президент се отби на връщане от Москва. Клинтън отседна в семейство Кополд. По онова време г-н Кополд, комунистически деец, работеше за Чешката армия. Кополдови са една от най-високопоставените комунистически фамилии, свързани с Ян Сверма, който е загинал през Втората световна война. Това ултракомунистическо семейство и Бил Клинтън бяха големи приятели, и с тях той се чувстваше като у дома си. Клинтън беше написал множество благодарствени писма за своя престой в Прага заедно с приятелската си комунистическа фамилия по време на окупацията на Червената армия. Разбира се, Клинтън не беше противник на съветската окупация на Чехословакия, а тъкмо обратното. Убеден съм, че Бил Клинтън е бил комунист много десетилетия. По моя преценка, неговите действия като президент на САЩ го доказват на 100 процента.“

Нарекоха разкритията на антикомуниста Цибулка “Cibulkovy seznamy” – „Списъците на Цибулка“. Те обхващат периода от 1945 до 1990 г. От тях изплуваха много от имената на онези, които, подобно на Хавел, са подписали прословутата „Харта 77“. Те били агенти на ония служби.

Какви се оказаха закъснелите дисидентски движения, нароили се внезапно и отникъде през 1988-1989 година у нас? Районни управления на Държавна сигурност – нищо повече.

Да допълним, че от ранна възраст съпругата на „Червения Бил“ – еврейката Хитлери Дайън Родъм Клинтън, ревностна ционистка и приятелка на Израел, е била свързана с левите движения. Едва петнадесетгодишна, през 1962-а, благодарение на майка си, се запознава с Мартин Лутър Кинг. Преминава през Нелсън-Рокфелеровите организации на Републиканската партия. Рокфелер и републиканци е оксиморон. Но както знаете, няма „десни“ и „леви“. Партията е една – на парите. Така социалистическата фамилия, по собствените признания на Дейвид Рокфелер, контролирала и „дясната“ Републиканска партия. През 1971 г. Бил Клинтън, всъщност Рокфелер, става неин интимен приятел.

Журналистката Кейра Лесън, състудентката на Хитлери Родъм от нейната последна година в Харвард, си спомня, как „за първи път срещнала Хилари Родъм през 1978 г…. Тя беше искрена феминистка и активистка, но прагматична. За да помогне на своя съпруг за спечелването на губернаторския пост, след като през 1980 г. той загуби, тя прие съвета на Върнан Джордан да добави Клинтън към името си.

Тя също се издигаше. През осемдесетте оглави женската комисия на ултра-елитарната Американска адвокатска асоциация, която пропагандираше навлизането на повече жени като прокурорки и съдийки. Нещо, което тъкмо започваше да става…

По-късно Клинтън разказваше за своята активна дейност в колежа „Уелъсли“ и в юридическия факултет на Йейл. При положение, че [Бърни] Сандърс й диша във врата както в Айова, така и в Ню Хемпшир, очаквам скоро тя най-сетне да проговори за лятото, през което работеше в Оуклънд във фирма, чийто водещ съдружник беше бивш комунист, женен за Джесика Митфорд. Но това е друга тема.“ (Вижте илюстрацията.)

Покойната Джесика Люси Фрийман-Митфорд (1917–1996) беше известна американска журналистка, родена в Англия. Докато нейният баща се смятал за „роден фашист“, а сестрите й били върли поддръжнички на Адолф Хитлер, тя станала последователна комунистка. Даже я наричали „червената овца“ на семейството“.

През петдесетте години Джесика, наричана от близките си Дека, била изпълнителна секретарка на Конгреса за граждански права. Вече членувала в Комунистическата партия на САЩ. В мемоарите си е записала, как през 1958 година, като сталинисти, разочаровани от развитието на нещата в СССР при Хрушчов, двамата с нейният съпруг Роъбърт Тройхафт – бъдещият работодател на Хитлери Клинтън, напуснали комунистическата партия.

Не пропускайте да се сетите, че за разлика от НРБ, където работехме по разпределение, с връзки, а и по задължение, в САЩ всеки е имал избор…

„След 1968 година много чехи напуснаха и отидоха на Запад. Няколко месеца след инвазията, границите останаха отворени – още една „вежливост“ от страна на Съветския съюз…

Но западната пропаганда запретна ръкави почти веднага. 1968-а стана символ, лозунг, който крещяха по митингите, и антикомунистическа догма.“

Извън медийните „войни“ против комунизма, Западът не си помръдна пръста. Цялата истерия се оказа фалш. Цитатът е от минаващото за доста „дясно“ американско издание “Counterpunch”.

Няма по-жестоки създания от комунистите. Ето как е определена същността им от чехословашкия писател Карел Чапек още през далечната 1924 година:

„Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма; една медицинска диагноза би постановила, че това е патологичен негативизъм. Ако някой стане част от масите, той явно е предразположен към тази зараза…

Целта на комунизма е да властва, а не да спасява; на неговото знаме е изписан лозунгът на властта, а не на помощта. Докато гладните искат не да властват, а да се наситят.

Аз не мога да бъда комунист, защото комунистът не познава морала на помощта и съчувствието към страдащия. Защото той проповядва премахването на обществения ред, а не на този ужасяващ безпорядък, какъвто се явява нищетата. Ако комунистът се съгласява да помогне на нещастните, то става само при едно условие: първо ние ще завземем властта, а после (възможно е) работата да опре и до вас. За съжаление, даже подобно условно обещание за помощ не е гарантирано с нищо. Дори да преобърнете обществото нагоре с краката, и тогава бедните ще отидат отново на дъното, като към тях ще се добавят и много други.

Най-удивителното и най-безчовечното в комунизма – това е с нищо несравнимата му мрачност. Климатът на комунизма е неприветлив и безчовечен…

Накрая, съществува и проблемът с насилието. Порядъчният човек не може да поддържа тези, които заплашват, призовават към разстрели и обесване и разлагат обществото не с факта, че извършват социален преврат, а с това, че нарушават естествените и нормални нравствени закони…

Ако комунистите предполагат, че при известни обстоятелства да се бесят и разстрелват хора е толкова сериозна работа, колкото и да се давят дървеници, то аз не мога да разбера и много се страхувам, че така ние никога не бихме се договорили. Методът на комунизма – това е един мащабен опит да се създаде международно недоразумение. Това е опит да се разбие човечеството на отделни части, изобщо несвързани помежду си, които не се разбират една с друга. Това, което е добро за едната страна, просто не може да се окаже добро и за другата.“

Кое не е вярно и в момента? Какъв път към реализацията на комунистическите въжделения измина човечеството, та днес този „опит“ върви към приключване? Как така и по какви критерии различавате западните от източните комунистически ръководители? С какво Обама, Камерън, Меркел или Оланд са по-добри от Путин? Та те са едни и същи. Даже „кремълският цар“ се държи по-нормално от западните си колеги, които, както съм изтъквал, по всяка вероятност са му подчинени. Понеже държи досиетата им на московски агенти.

Защо е възможно всичко това? Поради безобразната тъпота и изумителното безразличие на хората навсякъде по земята. Те достигат до такива „висоти“, че правят възможно одиозният Доналд Тръмп да цака с циничния коз:

„Бих могъл да застрелям някого, и пак нямаше да загубя нито един гласоподавател!“

И това ли е естествено, допустимо, може да мине? Когато започнат да ви избиват, си спомнете думите ми.

Веднъж комунист и ченге, завинаги комунист и ченге!

Преди дни получих писмо от редовния читател Веселин Йолов. Млад човек. От текста личи, че за разлика от повечето си връстници, особено вапцаните в червено, е образован и грамотен. Не е търкал за̀лудо училищните чинове, а е трупал знания. Столетие след Чапек, той споделя същото:

„Преди година имах близка среща с един тотално откачен комунист горе-долу на вашата възраст. Говорих с колегите си в извънработно време и подхванахме темата за социализма. Всички започнаха да изброяват „положителните“ му страни, научили ги най-вероятно от родителите си. Понеже нямам навика да си държа езика зад зъбите, започнах да ги опровергавам. Въпросният индивид се намеси в разговора и скоро започна да ме залива с обиди и псувни, на които отвърнах с усмивка. Като видя, че не може да ми повлияе, ми зашлеви шамар.

В първия момент се ядосах и малко оставаше да му отвърна. Но после се успокоих и поисках да ми се извини. Естествено, не го направи. Тръгнах си, за да не създам проблеми на колегите ми, които в нито един момент не понечиха да ме защитят. След няколко дни отново срещнах същия кашон, както вие много точно ги определяте. Този път ме заплаши с нож. По думите му щял да ме заколи, да ми счупи краката и после да ме изнасили. Точно в този ред го каза.

Имах един свидетел, а и една камера записваше как ми вади нож. Бях готов да подам жалба в полицията, но управителят на заведението, в което работих (много добър човек), ме помоли да не го правя, за да не му създавам проблеми. После говорил със собственика, който е комунистическо чадо и притежава над 10 обекта във Варна и околните курорти. Той провел личен разговор с урода (явно се познавали), и му забранил да посещава заведението.

По късно разбрах, че това недоразумение на природата е било син на някакви големи комунисти от Варненско. Преди години бил редовен посетител на заведението и му правил голям оборот. Цял живот не е пипвал работа. Занимавал се е само с хазарт. Но когато наследил богатствата на родителите си, бързо фалирал и проиграл последните си спестявания на комар. Сега живее сам, защото всичките му близки са избягали от него. Отделно има някакво заболяване, от което чувства постоянна болка в крака. По тази причина ходи с патерица и се налива с обезболяващи. Господ е започнал да го наказва приживе.

Не искам да си губя живота в омраза към такива боклуци. Те просто не ме интересуват. Когато ме нападнат, се защитавам, ако е възможно. Но като цяло се стремя да ги избягвам. Наясно съм, че съм сам и никой няма да ми помогне. Най-малкото полицията или законите. Ами ако го бях ударил, и той беше пукнал? Сега щях да съм в затвора.“

Доста точно описание на мрачната ни действителност. Изключително тъжна и обезсърчителна картина. Съзряхте ли себе си в нея?

Кажете ми: Кой народ би позволил министър на културата му да бъде чужденец, изповядващ религия, различна от тази на основното население? Но главният мултак Веждю Рашидов не веднъж е обявявал, че е „турчин“. Беше близък с турския президент Тургут Йозал, кого Братството беше избрало, съвместно с тукашния кървав комунистически диктатор Тодор Живков да извъртят т. нар. Възродителен процес. По този начин Турция се напълни с образовани хора, които са своеобразен Троянски кон на Интернационала. Най-малко половината от тях са членове на БКП, а още повече – сътрудници на Държавна сигурност.

Няма да престана да напомням: Веднъж комунист и ченге, винаги комунист и ченге.

Също така кой народ би позволил министър на образованието му да бъде фигура, тясно свързана със световните ционистки кръгове и преди всичко с израелското лоби в САЩ? От 1997 г. чудото на естеството на име Тодор Танев, с милиционерски чин „професор“, е било директор на Центъра за еврейски изследвания на Философския факултет при Софийския университет „Климент Охридски“.

Навярно е участвало в организацията и провеждането на онази конференция от началото на новото хилядолетие, на която комунисти, до един членували в БКП, обединени в антибългарската Организация на евреите „Шалом“, обявиха за антисемити Любен Каравелов, Петко Р. Славейков, Христо Ботйов, Алеко Константинов, Иван Вазов, Старозагорския митрополит Методи Кусев… За моя чест – и мен, вашия скромен автор.

Чудя се, от какъв зор пропуснаха „националната икона“ Левски? Може би именно поради това. Като изпедепсани лицемери, прагматици и нагаждачи, изглежда си направиха сметката, че с него могат да пресолят манджата, както се казва. А е имало защо.

Подстриган за послушник, известно време бъдещият Левски живее и учи заедно с вуйчо си йеромонах хаджи Василий в Стара Загора. Там негов съученик се оказва бъдещият поп Минчо Кънчев Стоянов, оставил ни безценни свидетелства за онази епоха в своята „Видрица“. Ето какво си спомня той за „иконата“ на няколко поколения мними българи:

„В него време беше с нас заедно и Васил Гинин[т. е. Кунчев], който много пакости правеше: кой да хвърли камък в турски двор – Васил Гинин; кой да се сбий с турчетата и гони еврейчетата из улиците – В. Гинин“

Освен това другарят Тодор Танев не крие възхищението си от идеолога на БКП, активния борец против фашизма и капитализма Исак Паси, съветник на кървавия диктатор Тодор Живков.бСамо това отношение към един от съветските агенти, от убийците на българите, би следвало да изпълва състав на престъпление, заслужаващо съд и каторга.

По тази антихуманна и българофобска линия още преди промените, пък и след тях, ционистите са въдворили съществото в специални школи, официално обявени като „специализации“ „в Харвард при проф. Сидни Верба, в Университета на Ню-Йорк (Рокфелеров институт по публична политика) и Университета на Мичиган (Институт за социални изследвания), в Амстердамския университет (Институт за политически науки), в Университета на Питсбърг (Център за руски и източноевропейски изследвания), в Университета на Абърдийн, в Университета на Болоня, в университета в Умео (Швеция), в Саарския университет (ФР Германия).“

Например Сидни Верба – еврейски троцкист, е един от онези, които още от епохата на Сталин НКВД, а сетне и КГБ на СССР са били изпращани, внедрявани в американските научни среди или вербувани, за да водят психологическа война. Те са дълбоко законспирираните сътрудници на комунизма, за които разказва избягалият в САЩ офицер от КГБ Юри Безменов.[33] Конкретно Верба е имал задача, да помогне за изграждането сред американското общество и особено сред интелектуалците, на представата, че евреите, и особено тези от левицата, са водещи във всяко отношение.

„Проучването на американския елит, извършено от Сидни Верба в началото на седемдесетте години установи, че евреите в медиите (и специално в телевизиите) все още бяха „по-прогресивни“ от медийния персонал с друго религиозно потекло.“

Въпросният харвардски учен е изследвал до детайли възможностите за въвличане на евреи в активни действия в полза на световната революция – от гледна точка на техните родови корени – дали са изцяло евреи, пристигнали от Русия или СССР, размера на населеното място, където са се устроили, и т.н. Той е съдействал за еврейската имиграция на самозвани „евреи“ от Съветския съюз в Америка. Нещо, на което основно е бил отдаден и добре познатия ви Казаков-Кедми.

Понастоящем тези „избраници“, заради които, под влиянието на такива като Сидни Верба, в Съединените щати бяха въведени специални закони, кой знае защо – приети и спазвани от всички съветски ръководства от седемдесетте до ден днешен, както ще се уверите, съставляват солидна и невероятна съставка в управляващия американски елит във всички области и равнища. Те, и още по-точно Верба, са сред най-дейните поддръжници на Израел, в рамките на прословутата организация Комитет за американо-израелски обществени работи, по-познат със съкращението AIPAC.

В наши дни, когато комунизмът в САЩ победи напълно, а страната върви по пътя на социалистическия упадък, Сидни Верба спокойно разказва за своите родители, които били „имигранти, и притежавали малък семеен магазин за пердета в Бруклин, а по време на Голямата депресия прекарвали много време в тревоги за това, как ще свържат двата края от седмица за седмица. И, разбира се, както много хора с тяхното минало и положение, те бяха горещи поддръжници на Франклин Делано Рузвелт. Тъй че винаги имаше политика, винаги, от моите най-ранни спомени. Семейството ни прикрито изповядваше онова, което понякога бива описвано като пълноценни американски политически схващания – от крайно лявото до умерено лявото. Имахме чичо, който беше достатъчно важна особа в Американската комунистическа партия. По тази причина моят баща не го харесваше. Баща ми беше умерен демократ, нещо, което наследих и пазя оттогава досега.

Един от първите ми политически спомени е от изборите през 1944 г., когато из цял Ню Йорк се появиха билбордове [каква дума] с обозначение „Съгласувайте със Сидни“. А аз наистина бях учуден и объркан от лозунга. Колко прекрасно беше – а това беше изявление на Франклин Делано Рузвелт – колко прекрасно беше, че той действително смята за необходимо да съгласува това с мен, докато моят баща ми обясни, че Сидни беше Сидни Хилман – ръководителят на Обединения профсъюз на шивашките работници. И че това беше билборд, поставен от републиканците: такъв, който навеждаше на мисълта за Хилман – че Рузвелт беше доминиран от профсъюзите и може би от Комунистическата партия. А също така, струва ми се, да отправи известно антисемитско послание. Такива неща са се запечатали в паметта ми като лични събития. И оттогава те често оцветяват моята представа за републиканците.“

Ето какви са задокеанските проповедници на социализЪма – учителите, наставниците на тукашните „десни“. В такъв случай, защо се изненадвате, че:

„Началният текст на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски, който в момента се изучава в шести клас, отпада от новата учебна програма. Липсват още емблематичните произведения „Хубава си моя горо“, „Вятър ечи, Балкан стене“ и „Къде си, вярна, ти, любов народна“. Това става ясно от проектите на новите учебни програми за втори, шести и осми клас, които бяха качени неочаквано на сайта на Министерството на образованието и науката днес към края на работния ден. От ведомството обаче не са представили учебните програми за всички класове. Затова не става ясно дали тези произведения няма да се изучават в други класове. МОН вече направи подобно разместване като в края на миналата година прехвърли „Хайдути“ от шести в пети клас. Освен отпаднали произведения обаче има и нови. Така например според проектите шестокласниците ще изучават „Робинзон Крузо“.“

Изобщо не свързвам споменатите произведения с формирането на българско самосъзнание. Но те имат нещо общо с чувството за принадлежност към една култура, защото – добри или не – такова е нашето историко-литературно наследство. Фактът на уволнението или оставката на другаря министър е замазване на очите. Следващият, който и да е, ще е не по-малко тъп, безчувствени, амбициозен и – разбира се – неспособен.

Комунисти.

А когато отбиващи се от време на време в родната им Чалгария агенти на Държавна сигурност, проводени още навремето на Запад, лепят на такива като мен етикети „дървени антикомунисти“ и даже „антисемити“, вие пак им вЕрвайте. Мога да посоча като пример Алекс Алексиев – още от 1990 година сътрудник на агент „Димитър“ и съветник на юдео-болшевишката издънка Филип Димитров, който при социализЪма ползвал привилегии на наследник на активни борци против фашизма и капитализма – масови комунистически убийци.

Често го виждам по екраните на ефирките. Винаги пропуска отговора на въпроса, как в средата на шейсетте се измъкнахте от народната република? А майка му? Ами неговият брат, който е бил и политически затворник? Тези, които подкрепят кандидатурата на Ирина Бокова за генсек на ООН, са негови приятели. Както и самата тя, чийто баща е убил неговия – Райко Алексиев. Що за твари са тези?

Какво излезе? За „демократите“ техните мръсници са чисти. Всички останали мръсници си остават такива…

Най-добре е да нямате работа и с двата вида.

diagnosa.net/

Нагоре