Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2016 18:35 - Омраза, пренебрежение и изконно недоверие – това е физическият свят на комунизма
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1622 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 13.02.2016 19:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image


Специалистът от БАН д-р Тодор Балкански пише за въпросния вътрешен министър, приятел и покровител на семейство Кало:

„Антон Югов дава заповед за екзекуцията на Атанас Шатев от Црънча, докато е министър на вътрешните работи, после става и министър-председател на Народна република България.“

За разлика от царя и онази власт, която ги избавяла, та я обявиха за „фашистка“, комунистите не си поплюваха. Никак даже. Но защо вие не разказвате тези страшни неща на своите деца? По каква причина вашите родители не са ви осветлили за това, на какъв терор, шок и ужас бяхме подлагани цели 45 лета? Откъде накъде, вместо младите да осъждат не само онази трагична епоха, но и нейните протагонисти, във форумите под разни публикации чета, че е крайно време да спрем с изнасянето на факти за тях. С ултимативен тон ни се заявява, че трябва да престанем да говорим за комунизма и комунистите. У дома им разказвали, че при социализЪма всичко е било по-хубаво в сравнение със сега?!

Кой не разяснява на тези същества с промити мозъци, че настоящето е продължение на онова варварство, но с други средства? И го извършват същите или техните потомци. Поради що не го правите? От гузност или поради липса на съвест и човешка свяст?

Някой ще рече: Но нали тук е имало западни представители, членове на Съюзната контролна комисия? Вече го споменах. И съм единственият – повтарям: единственият, който разкрива истинското мерзко лице на този Запад, оказал се не просто комунистически, а истинският развъдник на това и останалите злини. Всички те тръгват от него.

Безкритично да обичате Запада, означава да се принизите до продажните комунистически скотове от породата на Ирина Бокова, Сталинка „Кристалина“ Георгиева, Филип Димитров, Иван Костов, Б.Б., Петко Бочаров – агент „Найденов“, „Борисов“, „Иванов“, Иван Гарелов – офицер от ДС, прогонен от школа на КГБ, за да стане агент-вербовчик с псевдоним „Талев“, Иво Инджев – агент „Ивайло“, Любица Кулезич, Георги Коритаров – агент „Алберт“…

Не осъзнавате ли, че както тогава, така и днес, тези бездушни и безнравствени приспособленци охраняват системата. Като всички паразити, те могат да оцеляват само в мътна, калташка, мръснишка среда.

Няма как да не призная, че даже един от най-големите мерзавци – Кеворк Кеворкян – агент „Димитър“, е по-сдържан по отношение на Запада. Поне не го величае така, както комунетата и ченгетата, изброени преди него, го вършат. Не помните ли, че те постъпваха точно така и спрямо СССР, докато съществуваше и ги хранеше.

Да се върна към един такъв, когото безумната тълпа оценява като „гениален“, редом с Кеворкян и Димитрий Иванов. Даже чета, че му се кланя?!

image

В книга, посветена на събитията от 10 ноември 1989 г., високопоставеният номенклатурчик на БКП, а по онова време генерален директор на Българската телеграфна агенция Боян Трайков споменава документална поредица на виден комунистически журналист, свързан със специалните служби на тогавашната власт. В нея се твърди, че когато същият пропагандатор – Тома Томов, „бил на посещение в Съединените щати, е бил приет в Държавния департамент от някой си Ричард Армитидж, който му казал:

„Нали имате в България един… Андрей Луканов. Кажете му, че като го уволнят вашите началници, ние на драго сърце ще си го вземем при нас.“ Догадките, които поражда изразът „ще си го вземем“, който е твърде еднозначен, Тома Томов подсилва и с друг цитат от думи на бившия държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър, казани на Андрей Луканов в Париж: „Вие двамата с Желев ще вървите напред заедно.“ Та това прилича на инструкция!“

Кой е този Тома Томов – „геният на журналистиката“ в номенклатурна Чалгария? Ще отречете ли, че ако не го канят насам-натам из студията на ефирките, младите изобщо нямаше да подозират съществуването му. А по-възрастните щяха да са го забравили. Както не си спомнят моторния рефлекс за свалянето на чистачките от автомобилите, изграден през „хубавия социализъм на изобилието“.

image

Чий продукт е Тома Томов? Неговият бащата е полковникът от милицията, активният борец против капитализма и фашизма Никола Томов Николов, комендант на концлагера Белене. Самият журналист е израснал на това зловещо място. Бил възпитаван да се наслаждава на садизма, демонстриран от милиционерите при мъченията над политическите затворници на комунистическия режим.

www.youtube.com/watch

В такива условия формирали милрогледа си повечето от синовете и дъщерите на убийци? Едва 19-годишен Георги Константинов – потомствен анархокомунист, попада в преизподнята на комунистическото следствие и оттам в концлагера Белене. Заради „нечуваното престъпление“ – със съмишленици гътнал бюста на „бащицата“ Сталин в градинката, където днес се издига срамният за нацията ни паметник на Червената армия. Адашът, както взаимно се наричаме, си спомня:

„Към обяд се чу, че на обекта към шпицкомандата се е присъединил и началникът на плевенската ДС [генерал Аргиров]. Отново строиха всички ни. Бяха извадили и карцираните [заключените в наказателните килии – карцерите, истински гробове по размери], които се олюляваха от изтощение. Генерал Аргиров беше облечен с яке и голф. Приличаше на хипопотам… Той почти изрева:

– Не искате да строите карцери? Тогава се пригответе да изкопаете гробовете си…

image

И започна да задава един и същ въпрос, сочейки с пръста си случайно попаднали в полезрението му затворници:

– Ти искаш ли да строиш карцери, бе?

Повечето запитани отговаряха утвърдително. Само петима казаха: „Не!“

На всеки от тях Аргиров казваше:

– Излез от строя, мръсна гад, и застани тук, с лице към бригадите… Водете ги в карцера! Следобед ще решим съдбата на гадовете…

След това свитата тръгна към административната постройка, където ги очакваше „малък банкет, организиран в чест на другаря генерал“ и останалите височайши гости на „Трудово-Възпитателното Общежитие“. Петимата бяха отведени в подземията на складовете при Йоцов, а нас ни разпуснаха. Откъм импровизираните карцери се чуваха викове. Беше гласът на Йоцов, когото, изглежда, джандарите биеха.

В същия момент в тоя кръг на ада през портала влезе някакво дете в къси панталонки. Придружаваше го началникът на обекта, вече старши-лейтенант Йонко. (Пред очите ни „израснаха кадрите на социализма“. Тези, чиято кариера в концлагерите и тюрмите бе започнала при Сталин. Същите, с които сега Хрушчов провеждаше своя „нов курс на преодоляване на грешките на култа“ и опитите си… да построи нов бардак със старите курви на Сигуранцата“.)

image

Детето и палачът прекосиха двора и се насочиха към подземието, откъдето идваха заглъхващите викове на Васил Йоцов. Със Серафимов бяхме на повече от десетина метра от дупката, в която ритаха беззащитната жертва, когато край нас минаха старши-лейтенантът и детето с късите панталонки, упътени към отворите-отдушници, от които се разнасяха стенанията на нещастния приятел. Някой каза, че това дете е синчето на полковник Томов. Йонко му показваше „как се калява стоманата“ и как е нужно да се постъпва с врага на „народната власт“.

То приближи до амбразурата на склада, опитвайки се да надзърне в полумрака на подземието. В този момент Йоцов извика: „Убийци!“ А копелето му недно… се смееше. Очевидно, след обилния обяд, приготвен от робите на баща му, то изпитваше нужда да се… забавлява. (Един ден то ще стане най-добрият копой сред българските журналисти и кореспондент сред шпионите – Тома Томов. След „демократичната“ подмяна на част от персонала в бардака то ще продължи да оглупява „медийно“ лековерната си публика със „спомени“ за бащата, чиято кариера „пострадала“ от „хуманното“ му отношение към „питомците“ в затвора на острова.)



Съдбата ме срещна случайно с него в „правителствената болница“, край леглото на агонизиращия и бълнуващ от наркотиците д-р Петър Дертлиев – той боледуваше от рак. Бяхме дошли с Ценко Барев да се сбогуваме с умиращия приятел, когато Томов-„жуниор“ влезе в болничната стая. Той беше изпратен от колегите си да преслуша стария социалдемократ – вече в клинична смърт – като го залъгваше, че ще прави филм за героичния му живот. Използвайки човешката суета, Томов-младши искаше да изтръгне и запечата с магнетофона последната блага дума на Дертлиев за палачите му от БКП-БСП.



След като разбра кои сме и че можем да развалим „сценария“, той побърза да се изниже от раковия корпус. В очите му се четеше омраза и страх. Страхът от все още живите свидетели, които любящият папа не бе успял да оземли на „Шести обект“. Така затворниците наричаха незнайното гробище на острова, за чийто гробарски ритуал Томов-баща беше изложил писмено предложенията си до небезизвестния Мирчо Спасов… [Справка – горният откъс – 004 – Video.] Очевидно, духовното сродство между детето и бащата бе пълно. Иначе физическата им разлика беше колосална. То навярно беше дело на някой комшия, докато Томов-старши е подривал и подготвял гибелта на британския капитализъм, предвидена още от „най-великия мислител на хилядолетието“ – Карл Маркс.“[2

image

Да не се лъжем. По тези места промените са външни, козметични. Замениха игото, въдворено със сопата, шмайзера, танка и милиционарската палка, с робско подчинение чрез банкови кредити и безработица. Всички разбойници са непокътнати. Никой комунистически престъпник не е докоснат. Тъкмо обратното – умножиха ги.

Не мога да бъда с някой, който изпитва удоволствие от това да ми причинява болка[ Е. Л. Джеймс – английска писателка, авторка на нашумели еротични романи, с истинско име Ерика Мичъл. ]

Тук е мястото за още доказателства и свидетелства за онези неистови злини, които комунистите причиниха на българския народ. Но преди да ги представя, е редно да запитам: Що за твари са възпитали тези изчадия на сатаната, безчинствали като истински чудовища?

Бащите им убивали – без и със съд. По осреднени данни са изклали средно 222 000 българи! Такива са данните за демоцида, извършен от БКП от 1944 до 1988 година, според задълбоченото изследване на световно признатия американски преподавател и изследовател на тоталитарните режими Рудолф Джоузеф Ръмъл, професор в Университета на Хавай. За жалост, преди две лета той се помина.

image

При население от около 7,2 милиона души, това означава близо 3,1 на сто! Смятате, че не е много? Вярно, можело е още. С мой приятел, чиято съдба е сходна с моята, понякога уж на майтап, ама май повече на истина, казваме, че всяка заран следва да благодарим на Българската комунистическа партия, задето ни остави живи. Спокойно можеше да не е така. За нея – „славната и непобедима БКП“, нямаше да представлява никакво усилие. Какво пък, бащата на Ирина Бокова скачал върху гърдите и доубил с ритници популярния и обичан от хората председател на Съюза на художниците в България. Какво остава до нас – незначителни като мравки…



Но да беше само това, мед да носим на комунистическите касапи и инквизиторите, както се казва. Ала под формата на насилствена „национализация“ и „коопериране“ те конфискуваха и разграбиха народното богатство. Отнеха от собствениците им фабрики, заводи, банки, застрахователни и външнотърговски дружества, земя, добитък, цехове, дребни манифактури, селскостопански инвентар, дюкяни, ателиета…

image

image

Лишиха хората от средства за производство, които, чрез техния собствен труд, им осигуряваха свобода, сигурност, увереност в утрешния ден. Преди 9 септември 1944 година българите са можели да планират живота си. Сетне съществуваха, а не живееха, и то от ден за ден… Даже си говорехме, че мечтаехме за life, а болшевиките ни наложиха жизнь…

Но и това не им стигаше. С груба сила вадеха семейства от къщите и апартаментите им, крадяха домашното имущество. Комунистите са крупни грабители, но и банални джебчии. Пословични са спомените на твари, гостували на семейството на дъщерята и зетя на диктатора Живков. Те разправят как Живкова и Живков, с моминско име Славков, употребявали съдове с царските монограми, отмъкнати от Двореца.



Тези бандити и техните потомци надменно и с ненавист наричат мъченици като споменатите още стотици хиляди техни сродни души „реститути“. Никой от т. нар. общество, не надигна глас срещу тях – истинските престъпници, „приватизаторите“, които „като пладнешки разбойници за пореден път ограбиха страната до шушка“ и ни докараха до това дередже. През целия „преход“ създадената и отгледана от БКП и ДС „опозиция“ си траеше и действаше в полза на алчно червената номенклатура.

Помните ли, че:

„Когато през 1998–1999 г. активисти седесари попитаха Александър Божков защо всичко се продава на комунистите, той им отговори: „Е, парите са у тях, кой искате да купува предприятията?“

image
image

Марио Тагарински минал през СДС и РЗС и масон от ДПС, приятел/комбина на феодалния владетел на Гурково и синче на партизанин, Пламен Пенчев - Аскент основен спонсор на масовите идиоти от групите за потребление(кошерен легион с команден център, йудеите от Шалом) на Герб, БСП и ДПС в Стара Загора. Облагодетелстван при теглене на безакцизни цигари и ДДС, закрилян от данъчните служби, конфискуваните цигари от дребни търговци (закупени от партизанчето) отиваха обратно в неговите складове - доставени от данъчните гои - и обратно се продаваха и т.н.

image

Какъв цинизъм!

“Pecunia non olet” – „Парите не миришат“, както красноречиво и назидателно римският император Веспасиян обяснил на своя гнуслив син, отказващ да прибира такси от обществените тоалетни. Другарите превърнаха страната ни в огромен нужник и изсмукват всяка стотинка от пребиваващите в него. Така е, защото тук няма държава, а опит за такава. И експериментът се провежда от… мафията.

А мафиотите като Ирина Бокова и останалите, които не върнаха и прашинка от чуждото имущество, откраднато от техните предци, държат да не отговарят за тези престъпления! Хайде де! Колко удобно! Но намират опора и подкрепа… на Запад!

Да добавя, че всичко, което тези изедници придобиха през седемте десетилетия на мракобесно насилие, е незаконно. Тъй като успяха благодарение на привилегии и специално, неравнопоставено, по-високо обществено положение. Което беше в разрез даже с техните конституции – Димитровската и Живковската. С други думи, облагодетелстваха се чрез корупция, което ще рече разврат.

Как да не са виновни за престъпленията на родителите си? Ако е така, да върнат всичко, което предците им награбиха през годините на тяхната тирания – от 9 септември 1944-а до наши дни. Кой можеше да расте в квартали като този около Докторската градинка в столицата? Нали Боковци и подобните им бяха измъкнали от леглата истинските притежатели на сградите в квартала? Някои избиха, други пратиха зад решетките или телените огради на концлагерите. Изселиха семействата им, и се настаниха на тяхно място!

Кои имаха право да учат в техните номенклатурни езикови гимназии? В безочието си правешката „принцеса“ стигна до там, че разкри училище за… комунистически „генийчета“. Например – децата й Евгения и Тошко. Но и много други. Нарекоха го… лицей?!

image

Беше ли възможно рожба на т. нар. обикновени хора да следват в СССР, ГДР, Полша, Чехословакия, по-рядко в Унгария, или – върха на розовите сънища – в капиталистическа страна? Какви ставаха външнотърговци, да речем?

Когато шефът на кантора „Филателия“ във ВТО „Хемус“ хареса работата ми и пожела да ме вземе там, „секретната секция“ не допусна подобна дързост. „Имаш нещо в биографията“ – обясни ми след двумесечно проучване въпросният началник, две-три години по-голям от мен.

Това стана по времето, когато Ирина Бокова, брат й Филип, все още млади другари като Стоян Марков, Петко Данчев, Георги Пирински, Александър Томов, Николай Добрев, Николай Камов, Атанас Папаризов, Евгени Кирилов, Петко Симеонов, Кирил Цочев, Димитър Луджев, Георги Гергов, Иван Костов, Николай Слатински[28] и прочие вече се издигаха – не само в партията, но и в службата. Заемаха отредените им места в мрежата на алчно червената фашистка номенклатура. Искам да кажа, че тормозът, репресиите ставаха с тяхното съгласие и съучастие. Което е престъпление.

Какви факти и обстоятелства осигуряваха правото – не – привилегията, за пътуване в командировка в капиталистическия свят? Изключително рядко спираха – в соцстраните. Къде можеше да се избяга от там, освен в лудницата?

Талантът на колко нашенци беше похабен с тези репресивни идеологическо-ченгесарски догми? В това число – на истински даровити музиканти, оперни певци, художници… Някой щеше ли да е чул за Христо Явашев, ако не беше се спасил от комунистическия „рай“, за да стане Christo? И да презре страната до такава степен, че да не желае да хортува на български! С право.

Кариера правеха техните момчета и момичета. Естествено – съгласувано с „милия“ и уж антикомунистически Запад…

image

Засегне ли човек тяхното окървавено и криминално минало, другарчетата квичат тъй пронизително, та крясъците им се чуват чак във Вашингтон, Брюксел, Лондон и Париж. Но също така – и в Москва. И навсякъде хваща декиш?

Как така? И къде дават така? За каква „справедливост“ можем да става дума? Що за лицемерие, гьонсуратлък и двойни стандарти? Докога, хора, докога? Дотолкова ли сте свикнали да опъвате каиша?

На всички, които комунистическият ятаган или пранги не са ги стигали, и се отнасят равнодушно, с пренебрежение, даже негативно към прекършените съдби на толкова много българи, пожелавам това да стане. Също – и на западняците, които през това време богатееха на гърба на колонизираните от тях народи и наслаждавайки се на dolche vita по целия свят, си свиркаха. Правеха се, че не чуват стенанията и воплите за помощ на поробените народи от Изтока. Извръщаха глави, за да не видят нашата трагедия. А техните лидери въртяха супер печеливша далавера с палачите на милиони свестни люде.

Затова: Дано същата катастрофа да се стовари върху тях и вас! Да потънете в скърби. Нищо друго не сте заслужили. „Вие, лицемери, змии и скорпионски издънки“, както се е обръщал Бог към предците ви, „как можете да избягате от присъдата да вървите в ада?“

Започна се. Свикнахте централните банки да печатат пари, за да поддържат потреблението. Не се свеняхте и харчехте онова, което ви подхвърляха. Изобщо не се замисляхте – както пиша не аз, а един от най-просветените защитници на фалшивото понятие „капитализъм“ – че тези банки „действително взеха да дават на купувачите пари за харчене, като временно създаваха изкуствено подхранвано свръхпотребление. Така ликвидираха всяко останало уважение към представата, че парите трябва да бъдат спечелени.“ С труд – допълвам аз.

През цялата минала година от време навреме напомнях, че Те – творците и притежателите на системата – предизвикват обстановка, наподобяваща онази в навечерието на Втората световна война. Днес прочетох, че „от страх да не би да допуснат екстремистки и популистки партии да прескочат прага, политиците от елита ще стигнат до там, да възприемат по-голямата част от дневния ред на първите, с разрушителни последици за нашия дългосрочен напредък…

image

Историята никога не се повтаря съвсем точно. Но последния път, когато кризата беше посрещната с чист, неподправен популизъм, беше през трийсетте. Тогава американците превърнаха в депресия краха на фондовия пазар и поредицата от провали в паричната политика.

Никакъв позитивен обрат не може да бъде приложен към нито едно от последните развития на събитията. Забавянето на китайската икономика продължава; корабният гигант “Maersk” е убеден, че условията за световна търговия са по-лоши от онези през 2008-2009 година; през декември промишлената продукция спадна не само във Великобритания, но още повече във Франция и Германия; цените на енергоносителите са разоряващи за близкоизточните и руската икономики; и среброто се сгромоляса.“

Не писах ли за това? Не предупреждавах ли? Колко пъти от 2012 година насам? Някой да ме чу, да ме послуша?

С безочливо нахалство вие, западните, както и тукашните напълно безполезни масови идиоти, не престанахте да се сдружавате с комунистите – както от Изток, така и от Запад. И в момента безкритично ги приемате за свои партньори. Държите се с тях дружески, като с близки приятели. Възможно ли е овцата да бъде близка с вълка?

Кой комунист и къде се покая за греховното си минало?

Преди дни приключи съществуването си в традиционния вид – отпечатан на хартия – лондонският всекидневник “The Independent”. Помня, че работех в спортния отдел на вестник „Софийски вести“, излизащ само на чужди езици, когато изданието се появи. Беше есента на 1986 година. То олицетворяваше онзи блян за свободна журналистика, който нищожно малцинство, хора, промъкнали се поради шегите на Фортуна в колегията по онова време, изпитвахме. Защото го основаха вестникари, на които беше писнало да се съобразяват с редакционната политика и да следват „правилната линия“ на медиите, в които работеха.

image

По онова време, коленичили, тук „вечните герои“ Иван Гарелов, Тома Томов, Кеворк Кеворкян, Даниела Кънева, Николай Конакчиев, Асен Агов, Петко Бочаров, Димитрий Иванов, Сашко Диков, Любица Кулезич, Иво Инджев, Петьо Блъсков, Валери Найденов, Тошко Тошев, Велизар Енчев и останалите от „веселяшката“ дружинка, с пионерско старание и комсомолски устрем правеше фелацио на партията-майка.

А агент „Алберт“ май още не се беше появил. Изникна от нищото в началото на вестник „Демокрация“, за да убеждава в заглавие баща си комунист и ченге: „Татко, ти не си виновен“! Друг откровен „демократ“ продължаваше настървено да брани мавзолея в изданието на ЦК на БКП „Кооперативно село“, понастоящем „Земя“, в ръцете на Димитър Иванов – Митьо „Гестапото“. Този сетнешен заместник-главен на същата „Демокрация“, вдъхновено защитаваше „Пост Номер Едно“!

Някои, преминали през „демократичното“ Радио „Свободна Европа“, но всички – материално задоволени от чорбаджиите си, пак благоденстват, пеейки дитирамби Западу. И все в отлично усвоената от тях фелационистката позиция „партер“…


diagnosa.net/
 



Гласувай:
4



1. 1997 - Никога вече комунизъм и капитализъм!
13.02.2016 18:45
да реализираме в социализъм мечтата за по- добро бъдеще
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8671374
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031