Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2016 20:25 - Още едно доказателство за общата пъпна връв на комунизма и капитализма
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1337 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Нищо на този свят не е по-опасно от искреното невежество и добронамерената глупост[ Мартин Лутър Кинг-младши – американски пастор, създател и най-известният активист на Движението за граждански права в САЩ, застрелян]


Хитлер и Сталин не са имали пълна, цялостна представа за онзи план, чието основно изпълнение интернационалното Братство възлагало на тях. Те приличали на майстори-стругари, които получават чертежи за изработка на множество детайли за бъдещо изделие. Но никога не им е бил показан проектът на самия краен продукт. Не знаят кой елемент, за къде е предназначен, и как ще бъде напасван.

Фюрерът пръв усетил, че му подлагат динена кора. Затова изпратил с тайна мисия в Англия Рудолф Хес – своя най-близък съратник и дори приятел още от затвора Ландсберг. Когато вместо да го посрещнат в пълна секретност и да обсъдят темите, които тревожели Берлин, британците арестували кацналия в Шотландия der Stellvertreter des Fьhrers и министър без портфейл на Третия райх, и огласили това по целия свят, Адолф Алойзович прозрял – трябва да подготви резервен вариант. Така и постъпил.

От ранна младост Хитлер е бил вербуван от интернационалното комунистическо движение. Не веднъж съм показвал рисунката от натура на еврейската художничка Емма Льовенщрам. Тя е направена в дома на семейство Ротшилд в австрийската столица. Авторката е запечатала за историята как бъдещият фюрер на Третия райх играе шах с… онзи, който скоро след това ще стане заместник на Ленин и създател на Червената армия – Леон Троцки. (Вижте илюстрацията.)

image

Емма Льовенщрам преподавала уроци по рисуване на Хитлер. „Антисемитът“, който безуспешно кандидатствал във виенската Художествена академия.

Странно? Съвсем не, както казват военните.

Още едно доказателство за общата пъпна връв на комунизма и капитализма е друго неоспоримо историческо обстоятелство, свързано с болшевишкия преврат в Русия.



Еврейският революционер Леон Троцки е подготвен, финансиран и изпратен да сваля мразения от талмудистите руски император тъкмо от Уудроу Уилсън и неговия най-вътрешен кръг, съставен все от ционисти.[49] Евреинът-ционист Джоузеф Невада изнася непознатия факт, че при престоя си в Ню Йорк, преди да бъде изпратен да ликвидира православна Русия, Леон Троцки играе шах със самия Ротшилд.

Забележете: вместо да се нахвърли и удуши главния си враг – архикапиталиста Ротшилд, както по-късно постъпва с руския император, болшевикът кротко мести фигурите в приятелска партия с него!

Точно по същото време Лейба Давидович Бронщейн или Лев Троцки мерел сили на дъската с 64-е черно-бели квадратчета с Адолф Алойзович Хитлер. Приемате ли го или не, това е факт, който няма как да бъде отречен. Да бъде пренебрегван, е друга работа…

Около десетилетие след тези събития, по време на Баварската революция от 1918-1919 г., виждаме Адолф Алойзович в личната охрана на Eugen Levine – Ойген Левин.

image

Британският историк и журналист Джон Корнуел разказва:

„След седмица-две на странен безпорядък, на 12 април [1919 г.] настъпи царството на терора в лицето на червеното революционно трио Макс Левийн, Ойген Левин и Тоня Акселрод – всички евреи. Те стегнаха диктатурата на пролетариата. Новият режим отвлече заложници от средите на „средната класа“, и ги хвърли в затвора Щадехайм. Затвориха училищата, наложиха цензура, реквизираха домовете и имуществото на хората.“

На мен всичко това ми звучи до болка познато. Но кой се криел зад името Ойген Левин? Това бил съветският болшевишки комисар Евгений Левин, изпратен специално от Ленин и Троцки, за да оглави Баварската социалистическа република! А сега се хванете за нещо по-здраво.

В „Отплата? Историята на Ото Щрасер“ очевидецът на събитията Дъглас Рийд разказва как на 12 януари 1919 г. се провеждат изборите за демократичен Ландстаг на провинция Бавария. Месец и половина по-късно, на 21 февруари 1919 г., е убит министър-председателят Курт Айзнер. Незабавно бива провъзгласена „червена република“. Лява коалиция на социалисти и комунисти излъчва правителство.

„Евгений Левин, руски евреин и пратеник на Москва, беше движещият дух на Мюнхенската съветска република; други евреи в нея бяха Ернст Толер и Ерих Мюхзам. Най-прочутият баварски военен, генерал Фон Еп, започна да набира хора за да изтласка червеното правителство от Мюнхен.“

Началник-щаб на освободителния корпус на Еп е някакъв капитан на име Ернст Рьом. Същият, който става тъй близък с Хитлер и от когото, щом завзема властта, фюрерът се освобождава завинаги. Той е хомосексуалистът, който оглавява шпиц-командите на нацистката партия – Sturmabteilung или SA. Рьом е изключително предан на фюрера. Обаче в негово лице Адолф съзира заплаха за самия себе си. Ернст е негов другар – така са се наричали, още от фронта. Знае прекалено много нелицеприятни тайни от миналото на новоизбрания канцлер.

Уж, за да предотврати евентуален вътрешнопартиен конфликт, който можел да бъде предизвикан от „революционната милиция“, ръководена от SA, тоест от Ернст Рьом, Хитлер организира разправа с него и останалите си противници. Наричат операцията „Нощта на дългите ножове“ – 30 юни срещу 1 юли 1934 г. На следващия ден – 2 юли, Рьом е обграден и притиснат. Предлагат му да се самоубие, но той отказва. Настоява за среща със своя приятел – фюрера. Тогава е разстрелян от щурмбанфюрера от SS Михел Липерт.

image

В качеството си на кореспондент на лондонския всекидневник “The Times“ Дъглас Рийд няколко пъти се среща с Рьом и научава доста премълчавани неща от човека, който знае много. Защото капитанът е участвал в едни от най-важните и най-превратните събития на ХХ век.

В онези напрегнати дни много баварци се стремят да се включат в корпуса на генерал Еп. През това време съветските евреи изписват със златни букви една от славните страници на еврейската апология – мъчат се да закрепят третата еврейска държава само в разстояние на година и половина! Ала там се случват събития, които заслужават сериозно място в историята, а летописците ги пропускат. Левин и другарите му пленяват не малко врагове.

„Сред пленниците бяха двадесет и двама членове на обществото “Туле“…Антисемитизмът бе неразделна част от неговото учение; такова бе и антихристиянството.“

Еврейското ръководство на Баварската съветска република оставя на мира всички останали пленници, но разстрелва тъкмо членовете на обществото „Туле“, сред които и една жена – графиня Вестарп. Всички видни фигури, които впоследствие играят водещи роли в европейската драма, се събират в освободителния корпус на генерал Еп. Отсъства най-малката – укрилият се Хитлер! Дали е така?

„Хитлер беше в Мюнхен. Той все още бе войник. Както казва в „Моята борба“, в болницата в Пасевалк е положил онази страховита антиболшевишка клетва. Той вече е взел решение да избави Мюнхен от болшевизма. Ала не поема навън и не се присъединява към освободителния корпус на Еп, въпреки че, както се твърди, е обгорял в битките. Той беше в Мюнхен и беше войник. Но войниците в Мюнхен бяха под командването на червеното правителство, еврейското правителство, ръководено от Москва. Ако е бил в бараките, значи е бил… червен! В по-сетнешните години сред националсоциалистическите лидери имаше мърморене и ропот. Повечето клатеха загадъчно глави за това, но от Хитлер не дойде нито един намек за обяснение на неговите дела в Мюнхен по онова време.

image

Това напълно липсва в „Моята борба“. То е и едно от най-тъмните неща в цялата негова история. Бих дал почти всичко, което имам, за да узная за кого работеше този човек не само тогава, но и през цялото време след това. Ото Щрасер пръв насочи специалното ми внимание към този необичаен епизод от живота на Хитлер. Макар да бях изучавал внимателно тези неща, бях го пропуснал и сега мисля, че никой друг автор не забеляза неговото значение и не го обсъди.“

А Дъглас Рийд лично познавал фюрера на Третия райх и бил сигурен, че той играе двойна и тройна игра. В книгата си „Затворникът от Отава: Ото Щрасер“ Рийд споделя:

„Друго забележително нещо във връзка с кратко просъществувалата Баварска съветска република е, че един Адолф Хитлер, който изчезна, когато през 1945 г. комунистическите армии нахлуха в Берлин, през 1919 г., по време на Съветската република, беше войник на служба в Мюнхен и остана там. Тъй че той трябва да е бил под нейно командване. Червеният режим там продължи от ноември 1918 г. до 1 май 1919 г. Според собствения му отчет в “Mein Kampf“, излекуван и освободен от болница, към края на ноември Хитлер рапортувал пред щаба на своята част в Мюнхен. Неговият батальон беше под командването на Революционния войнишки съвет. Съгласно „Моята борба“ това така го възмутило, че той замислил начин да бъде преместен в лагер в Траунщайн, отстоящ на няколко мили. Ала „през март“ се завърнал в Мюнхен.

Все пак в течение на два месеца той беше в Мюнхен, войник на служба, под командването на един комисар, изпратен от Москва.“

В своята най-прочута и най-преследвана творба „Отплата за Цион“ (“Controversy of Zion”), излязла у нас в безобразен и неправилен превод от… руски като „Спорът за Цион“, Дъглас Рийд уточнява, че този комисар е прочутият евреин от ЧК, по-късно НКВД, Евгений Левин. Да, същият онзи Ойген Левин!

image

„Книгата на Хитлер, която отделя толкова много място за ругатни на комунистите и комунизма“ – продължава Рийд, – „кротко отминава тези два месеца от неговия живот в Мюнхен. В нея не е отронена и дума за събитията там, макар да хули нашироко масовите убийства в далечна Москва. Единственото споменаване на този период е неразбираемата забележка, че Хитлер беше „почти арестуван“ три дни преди комунистите да бъдат отблъснати; от това той преминава към едно изречение, започващо: „Няколко дни след освобождението аз бях…“ Няма нищо за лично изпитаните ужаси на един комунистически режим или за жестоката битка, която предшестваше освобождението, и нищо за триумфалното навлизане на освободителите.

Човекът, който заявява, че вече се е заклел да се бие срещу болшевизма, докато е в болницата в Пасевалк, мълчи за дните и случилото се! Този странен период в живота на Хитлер става още по-необикновен, когато бъде свързан с поразяващата непълнота на публикуваната информация за връзките му в годините на неговото формиране във Виена и с мистерията на изчезването му през 1945 г. Тези факти са ясни: действащите войници, които не приемаха комунистическата република, избягаха от Мюнхен, за да се присъединят към външните сили, подготвящи се да я свалят. Ясно е също, че Хитлер остана в Мюнхен, както изглежда, по свое желание. Изводът е точно толкова ясен: като действащ войник под команда, той е носел на ръката си червената лента и в известна степен е взел участие в съпротивата срещу освободителните войски.“

По-късно Ото Щрасер често стряскал националсоциалистките лидери като им задавал въпроса:

„Какво правеше Адолф Хитлер в Мюнхен през март и април 1919 г.?“ Отговорът винаги беше повдигане на раменете в смущение, клатене на глава или промяна на темата.“

image

Социалистът Щрасер ясно разбирал, че евроазиатският комунизъм не е онзи революционен социализъм, който си е представял. Той също лежал в мюнхенска болница, но се измъкнал, и с риск на живота си избягал при антикомунистическите сили край Ордруф в Тюрингия. Когато сформирали освободителния корпус на генерал Франц Ритер фон Еп, Щрасер се записал в него. Там бил и другият Щрасер – Грегор, извънредно популярен човек, за известно време управител на Долна Бавария. През деня той въртял аптеката си, а нощем се преобразявал в един от водачите на освободителния корпус.

В поредна своя акция взел за помощник някакъв младеж, който впоследствие станал негов убиец – Хайнрих Химлер. Грегор Щрасер закарал в корпуса повече от 2000 души, а също така въоръжение и амуниции. Той, заедно с миниатюрната му армия, се присъединили към Фон Еп. Химлер не го направил. Ето ви още една загадка, подобна на Хитлеровото присъствие в Мюнхен.

От историята научаваме, че хората не научават нищо от нея[ Георг Фридрих Хегел – германски философ, създател на теорията за диалектиката. ]

Щрасерови и редовни пруски дивизии поели към Мюнхен. След двудневни боеве, докато Хитлер се криел някъде из града, а Химлер наблюдавал събитията от доста далеч, битката била спечелена. Изправили пред съд съветския комисар, евреинът Левин. Получил присъда. Ото Щрасер, социалистът-революционер, бил сред бойците, освободили града от юдео-комунистите. Наградили го със златен лъв, който имал право да носи върху левия ръкав, когато е с униформа. Сред онези, които той и другарите му освободили, се оказал един никому неизвестен човек – Адолф Хитлер, „архи антикомунистът“!

Мога да продължа с проваления опит за съветска революция и в Австрия през 1920 г. Там „социалистическото правителство беше предвождано от евреите Фридрих Адлер, Ото Бауер, Карл Зайц, Юлиус Дойч и Хуго Брайтнер“.

image

„Австрийската социалдемократическа партия беше основана от Виктор Адлер, нерелигиозен евреин от добре известно пражко еврейско семейство. Партийният вестник беше редактиран от Фридрих Аустерлиц – моравски евреин. Партийното ръководство включваше и други прочути евреи – Вилхелм Еленгбоген, Ото Бауер, Роберт Даненберг и Макс Адлер.“

За пръв път Хитлер станал партиец, когато малко след мюнхенските събития, през септември 1919 г. влязъл в малката Deutsche Arbeiterpartei (DAP) – Германска работническа партия. Типична комунистическа партийка, основана с кремълско рамо през януари същата година. Когато съветският комисар Ойген или Евгений Левин все още колел и бесел в Бавария. Очаквало го илюминирането – „израстването“ – членството в две масонски ложи – Тайното общество „Туле“ и “Germanenorden”.

Основателят на езотеричната „тевтонска“ организация Рудолф фон Зеботендорф, всъщност евреинът Адам Алфред Рудолф Глауер, близък с Рудолф Хес, станал духовен водач на бъдещия фюрер. До края на трийсетте Хитлер още бил обсебен от Зеботендорфовите „идеи“ за търсенето и намирането на свещения Граал в… Хималаите!

image

Прочее, Зеботендорф–Глауер бил близък с… Израил Лазаревич Хелфанд, по-познат като Александър Лвович Парвус. Онзи еврейски социалист, който убедил Ленин, че трябва да забогатеят. Смятат го за един от идеолозите на гигантския болшевишки грабеж в Русия.

Дали знаете, но Хелфанд-Парвус е изнасял лекции пред ционистките организации в България. Поставил се в услуга на младотурците и тяхното правителство, той сновял между Истанбул и София. Като предтеча на Дьорд Шварц или Джордж Сорос, се замесвал във всякакви афери. И внезапно… изчезнал. Пишат, че е починал от инсулт. Но май никой не го е виждал мъртъв.

image


Завършил дните си в Аржентина. В края на шейсетте години роденият у нас израелски преподавател по история Михаел Бар-Зохар пише:

„През 1943 г. адмирал Дьониц заяви: „Германският подводен флот се гордее, че сътвори за фюрера един земен рай, непревземаема крепост, някъде на този свят.“ Той не уточни в коя част на света се намира тя, но съвсем очевидно е, че имаше предвид Южна Америка.“

image

А Сталин? През 1946 година „вождът на народите“ скъсал всички връзки с евреите. Даже ги погнал. Също – с Великобритания и САЩ. Поне така изглеждало. Отказал да приеме Плана „Маршал“, в който Съветският съюз оглавявал списъка на нациите, които щели да бъдат облагодетелствани с милиарди долари, откраднати от американските граждани. Но не последното го водело. Това е друга тема, която съм изяснявал многократно в книги и статии.

image

Обаче чудно от какъв зор, Йосиф Висарионович нито за миг не престанал да работи за реализацията на ционисткия проект – еврейска държава в Палестина.

Понеже ударил крана на онзи невидим тръбопровод, чрез който главните господари на света извличали подземните богатства на СССР, Братството го поверило на „грижите“ на Берия – братовчед на Лазар Каганович. Както писа офицерът от КГБ, еврейския комунист Аркадий Ваксберг, под „искрените“ и „ревностни старания“ на Лаврентий Павлович мислещият се за всесилен стопанин на Кремъл нямал никакви шансове. Сталин просто умрял.

В действителност, още от годините в Баку и Батуми, когато обогатявал Ротшилдови, той изпитвал постоянен и болезнен страх за живота си. Дали е имал основания и какви?…

image

От какъв зор ви занимавам с всичко това? Повтарям: Революциите са сложна работа. Но страшно си приличат. Едни и същи са. Зло!

Различията са единствено в мащабите им и в броя на техните жертви. Ако проследите как са били заченати и са се развивали, неминуемо ще стигнете до семейство Ротшилд и революционния кръг около него. Онези от тях, които са ви познати, са видимата част на световното правителство. Просто никой досега не го е обявил официално като такова. А невидимата? Тя определя политиката, сиреч – нашата съдба.

Кой спечелил войната? Ами онези, които я планирали, финансирали и направлявали нейния ход. А подробностите – кой и с какви сили и средства, накъде тръгнал, откъде минал, какво постигнал, е занимание за военните историци. Широката публика се вълнува от причините и следствията. Най-вече от това, кой има полза от събитията? Тоест – мотив.

Прочутият равин Феликс Менделсън, един от ционистките главатари, осведомено и отговорно заявил:

„Втората световна война се води за опазване основите на юдаизма.“

А в дневниците си военновременният министър на отбраната на САЩ Джеймс Форестал излага исторически епизод с участието на бащата на покойния президент Кенеди – Джоузеф. Той си спомнял времето, прекарано от него като посланик на страната си в Англия. В онези дни, при една среща с тогавашния британски премиер Невил Чембърлейн, министър-председателят на Нейно величество го осведомил:

„Америка и евреите по света натикаха Англия във войната срещу Хитлер.“

image

Колкото и парадоксално да изглежда, историческата логика изисква да сме едновременно по-конкретни, но и всеобхватни. Двете световни войни на двадесетото столетие, както и всички останали от Наполеоновите насам, са били водени за несметни, приказни печалби, власт и налагане на господство над човешкия род от страна на ограничена тайфа – кабал, от свръхбогаташи, въобразили си, че са над всички останали жители на планетата.

Извоювали си в привилегированото положение на елит, който с всевъзможни средства отстоява и укрепва своите позиции. Като продължават хода на историята към единна държава с общо правителство.

image


diagnosa.net/



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8671237
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031