Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2016 23:52 - През следващия век нациите, каквито ги познаваме, ще изчезнат
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 839 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

През следващия век нациите, каквито ги познаваме, ще изчезнат; всички държави ще признаят единствена, глобална власт[Строуб Талбът – заместник-държавен секретар на САЩ и преподавател в Йейлския университет. Има почти доказани съмнения, че е съветски шпионин.]

Всъщност думата ми е за „българския банкер“, който хем бил „агент на Хитлерова Германия“, хем и на Берия. Тоест – играел двойна игра. Знае се, че неговото име било Атанас Буров – отявлен русофил, който действал и с пари от Москва. Също така изяснявам проникването на Ротшилдови в България.

Да не се заблуждаваме. Тъкмо Ротшилдови стоят зад появата на княз Фердинанд І на българския престол. Както редовните посетители на тази медия знаят, от второто десетилетие на ХІХ век нататък двете фамилии – Ротшилд и Сакс Кобург-Гота – израстват от нищото, осланяйки се една на друга. Те влизат и в брачни връзки, за да завладеят Европа.

Съвсем същото продължава и по време на обявената като „народна република“ комунистическа монархия. Може би помните, как когато „през 60-те години на миналия век посланик в Париж е проф. Владимир Топенчаров, той се среща често с Веселина Георгиева“, съпруга на френския барон Дьо Ротшилд.

Един от най-младите комунисти, познатият ви ренегат Павел Писарев, наследник на царски офицер и на нацисти, разказва колко свободно другарката баронеса Ротшилд се разхождала из кабинета на комунистическия пратеник Топенчаров. По телефона разпореждала на бъдещия френски президент Жорж Помпиду да подпише някакво споразумение за тютюна с България

„Журналистът Павел Писарев, приятел на Топенчаров, разказва в свои спомени: „Изключително красива, интелигентна и обаятелна, с влияние във високите етажи на властта, тя помагаше на България със своите връзки, въпреки че могъщият й съпруг не беше настроен добре към нас – комунистите или българите, не зная… Видях я веднъж в кабинета на посланика. Говореше по телефона с Помпиду: „Жорж, как си?“ Попита Топенчаров какво да иска точно. А той – да подпише споразумението за тютюна с България за не знам колко си тона. Тя предаде молбата и после каза: „Ей, господин посланик, ние, българите, нямаме въображение. Защо не поискахте повече? На мен той нищо не може да ми откаже.“

image

Павел Писарев – синът на царски офицер с майка – племенница на Манфред фон Браухич – любимия автопилот на Адлоф Хитлер, беше зет на Васил Коларов. Вдовец на неговата внучка… Но като дипломат във Франция той осъществява връзката между Тодор Живков и тамошните банки на семейство Ротшилд. С кредити от тях е построена голяма част от ликвидираната „гордост на социализма“, Металургичния комбинат „Кремиковци“! Добре е това да бъде припомняно на новопокръстените ни „демократи“.

Ето как Георги Данаилов, агент на Държавна сигурност с псевдоним „Андрей“, който оглавяваше пресцентъра на Желю Желев по време на кампанията за президентските избори през януари 1992 г., е обрисувал ченгето, сродило се с една от най-зловещите фигури в Коминтерна, товарищ Васил Коларов – масон:

„Павел Писарев, тогава заместник-председател на Комитета за култура. Според мен този човек беше една от най-интересните фигури в културния ни живот през ония години. Дълго време кореспондент в Париж, той не беше в никакъв случай догматик, той беше прагматик. И до ден-днешен не съм сигурен какви точно бяха убежденията му – левичар – да, опортюнист – да, умен – да, хитър – да, нагъл – да, грубиян – да.“

Васил Коларов следвал в Швейцария. Бил състудент с… Бенито Мусолини. Който пък – социалист… Интернационалната комунистическа мрежа няма край. Симбиозата между фалшивите „леви“ и измамно „десните“ води човечеството към погибел. Преди финала то е принудено да извърви път, осеян с непосилни страдания. Но само си е виновно.

image

В наши дни семейство Ротшилд разполага с достатъчно официални представители у нас. На първо място това е „Рослин Капитал Партнърс-България“ ООД – София. Компанията се занимава с доста неща – има „широк портфейл“, както ни учат да се изразяваме напоследък.

„Профит Мениджмънт“ ООД „е бързоразвиваща се счетоводна къща, регистрирана съгласно българското законодателство, предлагаща професионални услуги в областта на счетоводството, българското данъчно и осигурително законодателство и финансите.

80 на сто от дяловете на дружеството са собственост на „Рослин Капитал Партнърс-България“ ЕООД с едноличен собственик “Roslin Capital Partners Limited” Великобритания.

Офисът на дружеството се намира на адрес: гр. София, ул.“Славянска“ 13.“

Целият поменик от фирми на „светото“ семейство у нас, придружен от съответен коментар, публикувах още в средата на 2012 година.

image

През цялото време на „социалистическото строителство“, извън нашия взор, зад гърба ни, Западът – по-скоро неговият елит, подпомогнат от надменното, пренебрежително отношение на възникващата и замогваща се средна класа към поробения Изток – не е спирал да си сътрудничи с комунистическите злодеи. Колко пъти е необходимо да повтарям, че няма по-добри длъжници от диктаторите. В тях са ножът и хлябът.

Интернационалните банкери мечтаят да предоставят кредити на сатрапи. Понеже са наясно, че те ще изплатят задълженията си, отпуснати им с прекомерно висока лихва, даже ако се наложи да съдерат по няколко кожи от гърбовете на народите, над които властват и беснеят.

image

Добре е да се знае, че до началото на шейсетте години навсякъде средната класа е съвсем тъничка прослойка. С много труд и финансиране, с огромна насилствена експлоатация на колониалните народи като евтина работна ръка и на природните ресурси в техните страни, тази класа се разрастваше пред очите ни. Ситият не вярва на гладния. Изправящи снага, мнозинството от западняците изобщо не се вълнуваха от съдбата на другите нации. Искаха на тях да им е добре, без значение как и на каква цена го постигат. Стига медиите да не излизат със стряскащи ги заглавия за ужасите на колониализма и неоколониализма.

Не, не е социализъм. Комунизмът е тъкмо това – закрепостяване, принуда, мизерия и безизходица. Господство на малка върхушка над цялото население, без обществена потребност за това.

Тукашният режим беше тъй зъл, толкова жесток и лъжлив, та хората от моята черга четяха само между редовете. Накрая се оказа, че и Западът не е особено мил. За да падне до такова морално дъно, че днес там безпроблемно могат да ви осъдят за неспазване на „политическата коректност“. Понятие, с достатъчно непостоянни и еластични характеристики, че онези, които притежават хегемонното право да ги използват, са в състояние да ги разширяват и свиват, да ги изкривяват, както пожелаят.

Не дай Боже да отречете новата религия – холокостиката. Все едно по времето на милиционер-социализЪма да направите „еретична“ оценка на комунизЪма! Нещо повече – точно както беше тук през диктаторския режим, е достатъчно да се усъмните в данните за нацисткото „окончателно решение“ – „изтреблението на европейското еврейство“, за да ви тикнат зад решетките или да ви наложат съществена глоба.

Както добре знаят редовните посетители на тази медия, през 1971 година, когато военно-промишленият комплекс – американски, съветски, британски и т.н. – забеляза, че е на път да изразходва солидна част от натрупаната си продукция във Виетнам, Лаос и Камбоджа, световното правителство подаде ръка на комунистически Китай. В него все така властваше Мао Дзедун. Степента на неговото накървяване,[125] казано по народному, съперничи с тази на „бащата на народите“. До този ден е спорно, кой е изтребил повече милиони хора – председателят Мао, или съюзникът на САЩ и Великобритания Чичо Джо, както Рузвелт и Чърчил галено наричали масовия убиец Джугашвили.

image

Може би сте на мнение, че китайският комунистически ръководител, рожба на американската верига от училища „Йейл“ и масон, е имал право да се промени? И вече не е бил комунист? Демократизирал се е?

Представете си, че имам власт и убивам единственото ви детенце. След което се… „променям“. (Кавичките са, защото разумът ми не може да проумее как е възможно това.) Ще бъдете ли готови да ми простите и заедно да продължим напред?

Но през споменатата 1971 година стават няколко съдбовни събития. Интернационалният елит налага долара като световна резервна валута, и вече не допуска разплащания за петрол с други пари. Тайно от всички поема курс към налагане на кредитната икономика. Тя временно – за едно-две десетилетия – води хората към материално възмогване. Но в края на краищата съсипваща цели икономики, държави и народи.

Все тогава агентът на НКВД-КГБ с псевдоним „Бор“ заминава на посещение в Пекин, неясно с каква цел. Измина дълъг период, преди да бъде хвърлена светлина за целите, които е преследвал. Днес знаем, че Хенри Кисинджър е предал на Мао намеренията на Братството и е подготвил почвата за визитата на „десния“ президент, члена на „червената“ Републиканска партия на САЩ Ричард Никсън. И на следващите – навестяването на ЦК на ККП от истинския елит – интернационалните финансисти.

Да поразсъждаваме. В Китай пък и по света още не бяха отзвучали акордите на културната революция, каращи косите на човеците да настръхват. Не и на през онези години все още бъдещ западен елит – например на настоящия държавен секретар на Съединените щати Джон Кери или на комуниста Бернар Кушнер, външен министър в „дясното“ правителство на Никола Саркози. Няма как да науча, дали в ония времена са знаели, че „имат право да се променят“ и това им предстои…

image

Единият подклаждал студентските бунтове в Париж, съпроводени от „демократични“ сблъсъци с полицията, палежи и разрушения. Организирал антинатовски демонстрации и участвал в планирането на методите за събаряне на омразната му капиталистическа система. Другият вършел същото, но във Вашингтон.

Искам да кажа, че никой от западните лидери не подири сметка от китайския деспот Мао. Взеха да се прегръщат, все едно нищо не е било. Турете му пепел, момчета и момичета… Било, каквото било. За милионите мъртви няма отплата. Както е разпоредил „бащицата“ Сталин, „има човек, има проблем; няма човек, няма проблем“. Ако помислите малко, съвсем същото е постановил и „големият“ поет Никола Вапцаров: „Какво тук значи някаква си личност?“…

Комунистите припяваха: Грам по грам – килограм; капка по капка вир става, и т.н. Ами по същия начин личност по личност избити правят милиони унищожени люде. Е, и?

През 1945 година е поставено началото на поредицата съдебни процеси срещу нацистите, част от т. нар. Нюрнбергски трибунали. Голямото дело с подсъдими висши членове на нацистката партия и ръководители на Третия райх е само върхът на айсберга. На него са издадени 12 смъртни присъди! Дела се водят в цяла Германия, във Франция, Белгия, даже тук. Точно така, Народният съд е резултат от наложената воля на Съюзниците, а не измислица на местните комунисти. Те са били инструментът на голямото унищожение на националния ни елит.

Ако в Нюрнберг САЩ, СССР, Великобритания и необяснимо по каква причина присъединената Франция – съюзничка на нацисткия режим, осъждат на смърт 12 души, тукашният Народен съд издава 2730 смъртни присъди! Освен тях – още 1921 доживотни, 19 – на 20 години затвор, 962 – на петнадесет, 727 десетгодишни, 3241 присъди на по-кратък престой зад решетките от десетилетие! Човек би помислил, че тук, на наша земя, националсоциализмът е процъфтявал, както никъде другаде!

image

Никой не може с достатъчна достоверност да съобщи общия брой на осъдените на смърт и екзекутирани нацисти в Европа. Предполага са, че са между 4 и 5 хиляди. Тук – 2730 души. Което във всички случаи надвишава половината от всички на Стария континент. Това е важно, запомнете го.

Мисля, че задачата на Обама ще бъде да разработи цялостна стратегия за Америка през този период, когато ще бъде създаден истински нов световен ред[Хенри Кисинджър – държавен секретар на САЩ, агент на КГБ, в интервя за телевизия CNBC във връзка с избора на Барак Обама за президент през 2008 г.]

Но нещата продължават по друг начин и то в „свободния свят“.

„До днес [29 януари 2016 г.] Федералната република (в нейния стар вид на Западна Германия и в настоящия и статут на обединена Германия) е осъществила общо 925 съдебни дела за осъждане на защитници на националсоциалистическите престъпления. Много несъгласни критикуваха съдебното преследване в Германия, особено онези процеси, проведени през шейсетте и седемдесетте години, задето са оправдавали или са издавали леки присъди на вече възрастни защитници, или на такива, които твърдяха, че са изпълнявали заповеди на високопоставени началници.“

image

Защо ви връщам към това? Толкова е просто, че чак е обидно. Ако в България преди 9 септември 1944 година властта е превишила правата си и е допуснала извършването на някакво престъпление, броят на тези правонарушения се е броял на пръсти. Пак казвам: Законната власт, дошла чрез избори, е преследвала терористи, убийци, нападатели на невинни хора, на селскотсотпански, промишлени и транспортни обекти. Те са действали нелегално, извън закона, и в полза на чужда държава. Даже прословутите „ястребинчета“ са разстреляни от член на РМС! Освен това тези деца са станали жертва на своите роднини, които ги изтикали като защитен щит пред себе си.

Властта в Шуменско е посегнала на роднини на шумкари, за които е било доказано, че са ятаци – помагачи на въоръжени терористи. Целта е била да бъдат арестувани, но те оказали съпротива. Част от нея – дечурлигата, избутани на първата редица. Подход, познат в историята. Така постъпваха известно време палестинците, за да омилостивяват израелските войници. Безуспешно.

Питам ви: Как постъпва властта в такива случаи и то навсякъде? Особено, когато има работа с терористи и техни помагачи. Защо не си спомните, как през 2003 г. самозабравилата се главна секретарка на МВР Бойка Борисова унищожи с гранатомет човек, който изобщо не представляваше заплаха за държавата? Думата ми е за Тодор Тодоров-Чакъра от Харманли. Този човек не беше заплаха за никого.

image

Той се е бунтувал и срещу Тодор Живков, докато Б.Б. слугувала на престъпния му режим. А сетне „разтривала ушите“ на кървавия диктатор. По примера на Тато и тя – едрата банкянска държанка, бъзлива като учителя си, се покри с кръв.

За зверството срещу Тодор Тодоров-Чакъра страната ни беше осъдена от Европейския съд за правата на човека в Страсбург „с безпрецедентно решение за нарушаване на правото на живот“!

Така колят само комунистите. Вместо да бъде съдена и да търка наровете в пандиза, другарката Бойка Борисова, бъзливата банкянска Брижит Бардо – Б.Б., потомствена членка на престъпната организация БКП, беше издигната за два пъти премиерка на Народна република България. Високопоставени западни държавници я стискат в обятията си, мерят гърба й, пипат я на срамни места…

image

Така сме ний. Тук върви оправданието: „Такова беше времето.“ Ще дойде ден на отплата. И Б.Б. ще използва същото извинение с времето… Но не позволяват това универсално алиби, защита, опрощение, помилване – както щете – да действа спрямо „фашистките гадове“ отпреди 9 септември 1944 г. Даже и в случая с „ястребинчетата“.

Защо? Какъв е този двоен стандарт?

Убитите малчугани от Ястребино са „аргумент“ в устите на негодниците, мръсниците, подлеците, които медиите канят, за да тровят и без друго едва мъждукащото масово съзнание.

„Конкретно в Ястребино действа втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен с командир подпоручик Константин Йорданов…

На самата екзекуция подпоручик Йорданов не присъства, командвал я по негова заповед фелдфебел школникът Никола Маринов, който бил редовен войник и по ирония на съдбата… ремсист. След 9 септември Йорданов е осъден на смърт от Народния съд, но Маринов се разминава с малко затвор, по-късно е инженер в Плевен…

image

Разказват, че малко след разстрела в Ястребино идва офицер на мотор с кош, който носи заповед, че екзекуцията се отменя.“

Даже този разказ е пресилен, но все пак… Няколко детайла осветяват последвалото, та чак досега. Подпоручик Константин Йорданов е бил чичо на Александър Йорданов – видния еднакво добре отвсякъде пламенен седераст, сметкаджия, че и председател на Народното събрание на всичко отгоре. Неговият баща Йордан Александров толкова дълго беше кореспондент на вестник „Отечествен фронт“ във Варна, че даже някогашните му колеги са забравили точно колко години е продължило това. За никого в едновремешната журналистическа глутница не беше тайна, че длъжността „кореспондент“ – тук или в чужбина – биваше заемана само от кадри, свързани с Държавна сигурност или РУМНО. Това не беше достатъчно, а задължително условие.

image

Ето как тези твари са били хванати за топките и стиснати здраво, за да няма измъкване. Самият Александър Йорданов, по-често обозначаван като „председателят Сашко“, се беше самопровъзгласил за най-яростния „антикомунист“. От парламентарната трибуна грачеше, как щом някой комунист е засегнат, това е „един добър ден за българската демокрация“. Не споря…

      image      

Но какво излезе накрая? В спомените на члена на Политбюро на ЦК на БКП, министър и посланик Огнян Дойнов, един от „бащите“ на криминалния преход, преминал на издръжка в Лондонския областен комитет на КПСС, ръководен от Робърт Максуел, срещаме изброени имената на куп „демократи“, надемократили се съвсем не внезапно след 10 ноември 1989 година, които посещавали Дойнов по-сетне, когато КГБ го настани във Виена. И там четем следното:

„Един от демократите, Александър Йорданов посещава семейство Дойнови във Виена през 1996 г., малко преди да отиде посланик във Варшава. Вечерята преминава кротко, в спокоен разговор. Гостът разказва за събитията в България и за собствения си принос в тях, Дойнов задава кратки въпроси. Стига се до невралгичния момент, когато Елена Дойнова пита госта, не са ли негови думите срещу комунистите, които той третира като престъпници.

– Как може? – учудва се Александър Йорданов. – Не съм казвал такова нещо. Моят тъст, когото много уважавам, е комунист. В моето семейство има комунисти, които са достойни хора. Как мога да кажа такива думи?“

Какво да рече човек, освен: Тръц! Те ти булка Спасов ден!

image

Луций Сенека е изрекъл вечно валидното напътствие:

“Corrige praeteritum, praesens rege, cerne futurum” – „Поправяй миналото, ръководи настоящето, предвиждай бъдещето“.

Не би… Дойде 10 ноември 1989 година. Нататък се изредиха две правителства на „демократичните сили“. Но никой не подири отговорност от все още живите убийци. Тодор Живков, Станко Тодоров, Мирчо Спасов и останалата кохорта от комунистически зверове останаха недокоснати и заминаха за отвъдното, необезпокоявани. Преките убийци от концлагерите на комунистическия режим не бяха осъдени. Те също умряха в леглата си, обградени от своите близки…

Жертвите на комунизма и техните наследници не получиха възмездие. Вместо да въздадат справедливост в рамките на законността, и то на тяхната – комунистическата – „демократичните антикомунисти“ помогнаха на комунягите да станат богаташи с награбеното от тях народно злато. Имат върли защитници сред самите „неодемократи“ – сегашните реформатори – десебейци и седерасти, депесари и ендесевари – до един чифути и потомствени комуняги с чугунени чутури.

Хора, там са снахата на комунистическия убиец Иван Пръмов и съдружникът на генерал Любен Гоцев, варненският разваляч на седенки Даниел Вълчев! Племенникът на еврейски педерасти и лесбиики – шумкари от Баташкия въоръжен мафиотски отряд, по-късно наречен „Антон Иванов“ – потомственият хомосексуалист Радан Кънев!

image

Също – чесалото на Жан-Виденовите мадури, винкеловото чудо Божидар Лукарски, наследствен комунист! Какво да кажа за сина на партийния секретар на ТКЗС-о в родното му село Садовец, Плевенско, другаря Найден Зеленогорски, приятел на цар Киро от югославския клан Рашкович? По време на тоталитарния режим е бил войник в свръх секретно ракетно поделение в село Телиш, на 9 км от родното му Садовец. До 1989 г. войниците и офицерите от това поделение всяка година са ходили на учения с реално изстрелване на ракети от полигоните в СССР.

Нали сред тях е братовчедът на Ахмед Доган – „новия Левски“, както го наричали, наследил Волен на този пиедестал, ченгето Касим Дал? Петър Москов – „убавец“ от семейство на потомствени отечественофронтовци, социалисти и ченгета с „евроатлантическо“ фамилно име, който е министър в… опозиция. Такъв куриоз, дори феномен, историята не познава. Можехме да го приемем за раздвоение на личността. Но личността отсъства, няма такава.

Джобният Костов генерал Атанас от село Батин, Русенско, който преди промените, точно в разгара на т. нар. Възродителен процес, бил назначен за съдия и прокурор – значи за доверено лице, око и ухо на Държавна сигурност – гаранция 101 процента!

image

И още, и още… Лумпенариада без край!

Какво ще рИформират тези мушмороци – социализЪма ли?

Да обобщим: След промените, последвали падането на Берлинската стена, никъде никой не осъди комунизма и комунистите. В Германия още преследват старци с нацистко минало или люде, търсещи истината за него – например за т. нар. холокост. Обаче оставиха комунистическите касапи начело с Ерих Хонекер да си шетат по света и да се радват на египетските си пирамиди от конвертируеми валути, натрупани чрез крупни грабежи. Днес агенти на зловещата Stasi седят в президентското и премиерското кресло на ФРГ. У нас – тоже.

image

„Докато оцелелите фигури в „Братството“ изплуваха отново, помагайки за формиране на технологията на следвоенното устройство, осмелилите се да разкрият гадостите им бяха ликвидирани. Водачите на „Братството“, които умряха, можеха да спят спокойно в своите гробове. Тъй като техните тъмни намерения бяха доведени докрай.“

Даже по време на самата Втора световна война Братството не престанало да търгува с нацистите и Хитлер. Както през цялата социалистическа епоха, с изключение на периода между 1946 и 1953 година, не спряло да върти далавера със СССР и подчинените му тирании в Източна и Централна Европа.

 image

Какъв беше резултатът от поставянето на дневен ред в Европейския съюз на еднаквото, справедливо отношение към престъпленията на тоталитарните режими – нацисткия и комунистическия? Когато преди малко повече от петилетка някои източноевропейски страни поискаха това, Европейският съюз го отхвърли. Външните министри на шест страни-членки бяха подписали т. нар. Пражка декларация.[133] В нея се настояваше Европейската комисия да „приеме, че отричането или омаловажаването на комунистическите престъпления“ е криминално закононарушение и обида в целия ЕС.

Стремежът беше уеднаквяването на стандартите, по които се осъжда отричането на престъпленията и на нацистите, и на комунистите.

image

Външният министър на Литва Аудрониус Ажубалис, който беше инициатор на писмото с искането, го описа като „биене на тревога“ пред Брюксел. И допълни, че „всички знаят за престъпленията на нацизма, но само част от Европа има представа от престъпленията на комунистите“.

А чешкият министър на външните работи Карел Шварценберг заяви, че непризнаването на престъпленията на комунизма е аналогично на отричането на престъпленията на нацизма, което е престъпление в доста от страните от Евросъюза И подчерта как на Изток съществува „принципно безпокойство, че тоталитарните системи не са оценявани по един и същ стандарт“.

Обаче накрая Европейската комисия отхвърли предложението, като се позова на „независим“ доклад, чието изработване беше възложила, за да проучи действащото законодателство на отделните държави.

diagnosa.net/
 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6188259
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1520
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031