Блогът на budha2 :: Никой не ще влезе в новия световен ред, докато той или тя не положи клетва за преклонение пред Луцифер

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.02.2016 00:18 - Никой не ще влезе в новия световен ред, докато той или тя не положи клетва за преклонение пред Луцифер

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 781 Коментари: 0 Гласове:

Първоначално комисарите – название досущ като в СССР – се оправдаха с „различния подход в отделните държави-членки“. Накрая не издържаха и признаха, че „очевидно в основата си онова, което комунистическите режими вършеха, беше ужасно, но те не засегнаха етническите малцинства“.

Последното въобще не отговаря на истината. Достатъчно е да припомня т. нар. Възродителен процес у нас. Най-малкото, „демократите“, начело с Иван Костов, подписаха международен акт, с който признаха наличието на етнически малцинства у нас и „погребаха национализма“, нали? Значи този Възродителен процес е „засегнал етническо малцинство“…

Европейските политици са демократи, ама все не до там, както би заключил Щастливецът. Те нямат право да взимат решения. Отгоре, от скрития център на тайното световно правителство им спускат заповедите с какъв аршин да мерят във всеки конкретен случай. Още ли се съмнявате?

Помните ли кой от тукашните министри постави подписа си под Пражката декларация? Николай Младенов, внук на активен борец, син на комунист и щатен служител на Държавна сигурност – от най-доверените, шифровчик. Сам той секретар на целия Ученически комитет на ДКМС в номенклатурната софийска Английска гимназия. Отровно червен отрок, израснал по посолствата на НРБ зад граница.

Това беше цинизъм, оказал се възнаграден. Николайчо Комсомолчето е близо до генералния секретар на ООН, южнокорееца Бан Ки Мун. И той се хвали, че не бил беден, поради голямата си заплата – няколко стотин хиляди долара годишно!

Какво рекъл Ефраим Зуров, „израелски историк от американски произход“, както е записано в биографията му? Главата на Центъра „Симон Визентал“ заявил, че решението на украинския парламент – Върховната рада – за приравняване на болшевишко-комунистическите престъпления на нацистките „е възмутително. Това е голяма лъжа, която превръща палачите в жертви. Върховната рада се опитва да отвлече вниманието от престъпленията на Украйна по време на холокоста. Като измамно приравнява нацизма с комунизма…

Пасажът за забрана на нацизма и комунизма приравнява най-геноцидния режим в човешката история с режима, който освободи Аушвиц и помогна за края на царството на терора в Третия райх.“ (Вижте илюстрацията.)

Струва ми се, че това изчерпва всичко. Присъдата е произнесена. Комунизмът, най-ужасното зло в историята, е победителят. Предстои му да триумфира по цялата планета. Както е казал поетът класик:

“Lasciate ogni speranza, voi ch’entrate” – „Надежда всяка оставете!“

Преди дни „демократичното“ правителство, оглавявано от „демократичната“ наследствена комунистка Б.Б., внесе кандидатурата за генерална секретарка на същата организация на потомствената „демократката“, членката на БКП и БСП Ирина Бокова, дъщеря на комунистически изверг.

Алекс Алексиев е син Райко Алексиев – зверски убития от Георги Боков, бащата на кандидатката за генсек Ирина. Той е служител на американска корпорация, свързана с ЦРУ, който отказва да обясни, как така другарите пуснаха цялото им семейство да имигрира – майка, брат и самия него! От самото начало на прехода сътрудничи на криптокомунистите и на Държавна сигурност в лицето на Филип Димитров и Кеворк Кеворкян, например.

Ето как другарят Алексиев оценява министъра на външните работи Даниел Митов, подписал документа за кандидатурата на товарищ Бокова, Ирина Георгиевна:

„Първанов и цялата руска пета колона в България мразят Даниел Митов, защото той защитава истинските интереси на България като член на Европейския съюз и НАТО. Всеки патриотичен българин, който прави това, е трън в очите на тези продажниците.“

Същото лице заявява:

„Продължавам да вярвам, че Бокова не е кандидат на България, а на комунистическата партия, която е подопечна на свойте кремълски господари. Това не е никак чудно, тъй като българските комунисти никога не са защитавали интересите на България, а винаги тези на болшевишка Русия, която е тяхната истинска родина. Що се отнася до Първанов, той никога не е бил нещо друго, освен едно посредствено кремълско мекере. Ако аз бях на мястото на Борисов, щях да отида на нови избори и да се отърва от тези бити-недобити комуняги. По интересното е друго – кампанията в полза на Бокова придоби масов характер и вероятно се дирижира директно от Москва. Преди няколко дни четох една интересна статия в burgasnovinite.bg с конкретни данни за това как всички подмолни структури на Държавна сигурност са активизирани специално за тази кампания. И защо не. Представете си какъв дюшеш за Путин би било да има свой човек на чело на ООН.“

Опа! Разбрахте ли? Сега, когато Даниел Митов подписа и подаде кандидатурата на Ирина Бокова, чии интереси обслужва? Пак ли „защитава истинските интереси на България като член на Европейския съюз и НАТО“, или има някаква трансформация?

Променили се с нещо Боковата кандидатура? Тя още ли „не е кандидат на България, а на комунистическата партия, която е подопечна на свойте кремълски господари“? Или с подписа на „патриота“ Даниел Митов вече се е превърнала в „кандидатура на България като член на Европейския съюз и НАТО“? Не е ли „вероятно“ самият външен министър да „е дирижиран директно от Москва“?

Искате да му поставя диагноза? Веднага: Алекс Алексиев страда от шизофрения. Допълнителен симптом за точността на диагнозата е фактът, че в телевизионното предаване на приятеля си агент „Димитър“ призна, как сътрудничи на списанието му „Всяка неделя“ още от… 1990 година! Това прави ли агента по-малко такъв?

И още нещо. В същата телевизионна емисия Алекс Алексиев нарече старите служители на Радио „Свободна Европа“ „дървени антикомунисти“. Понеже разполагам с видеозаписа в архива си, мога да го докажа. Сега, когато използва изрази от рода на „бити-недобити комуняги“, самият той, товарищ Алекс, какъв е? Може би стоманобетонен „антикомунист“, но от онези, които са псевдо, ужким. Ментетата, произведени в мазетата на Държавна сигурност.

Но и председателят Сашко не е останал назад. Свили са юмрука, с който го държат за топчиците, и дебелакът е изчуруликал:

„Срещу авторитета на България работеха социалистическите правителства на Андрей Луканов и на Жан Виденов, подкрепяни от съответните парламентарни мнозинства. Част от тези дейци, които сриваха в началото на прехода авторитета на България, които пречеха за изграждането на нейния нов образ на демократична и правова държава, бе Ирина Бокова – и като народен представител, и като участник в кабинета на Жан Виденов. Именно тогава министерството на външните работи трябваше ежедневно да лъже света, че в България всичко е наред. И то лъжеше до последния ден, когато в началото на януари 1997 година народът не излезе на улицата в протест срещу тоталната икономическа и финансова катастрофа. Няма нито едно свидетелство, че Ирина Бокова – кандидат днес за „повдигане на авторитета“ на България, през онези години, когато нейната партия съсипваше България, се е противопоставила – писмено или устно, срещу своите другари. Няма такова свидетелство, защото тя винаги е била част от съсипниците на авторитета на България. Заеманите след това от нея постове също не са допринесли с нищо за издигане на авторитета на страната ни. Освен недоумението от това, какъв народ са българите, че издигат именно вредителите на своята държава и за международни постове.

Затова и решението на българското правителство да издигне кандидатурата на Ирина Бокова се посреща с недоумение от всички демократично мислещи хора в България. Тя ще срине още повече авторитета на страната ни и ще даде повод за присмех към нашия народ, който явно не може да се освободи все още от своето комунистическо „робство“. И продължава да живее в неговото време. Лош знак е това и за днешните български държавници, защото с този си избор завинаги изтриват рекламното си лице на „реформатори“. То е петното, което ще ги следва до края на кариерата им. Защото предложиха на най-авторитетната световна организация ООН кандидат символизиращ злото, което е сполетяло за половин век отечеството ни. А сигналите, че кандидатурата на Бокова е по-скоро кандидатура на Москва, подадена за издигане от български ръце, прави този избор още по-унизителен за българския народ. Днес е лош ден за българската демокрация“, констатира Йорданов.“

Върнете се към сцената във виенския дом на Огнян Дойнов и решете. Най-добре им кройте капа. Вярно е едно, че търпението към такива унизява цялата нация. Жалбата по милиционер-социализЪма е позор, който петни всинца ни.

В края на краищата, кой победи във Втората световна и в Студената война?

Върнете се към присъдата на Ефраим Зуров – началника на нчалниците, Gauleiter на Центъра „Симон Визентал“.

Най-голямата морална сянка лежи върху Запада. Мен никога не са ме интересували комунистите, освен в битността им на евентуални подсъдими и каторжници. Изобщо не съм отделял внимание на Съветите и Русия. Странях от социалистическата ерзац култура, включително и от масовите й проявления, които заразяваха мнозина. Не съм гледал и миг от „Миговете за пролетта“. Същото се отнася и до „На всеки километър“, въпреки многобройните повторения по антинационалната правителствена телевизия.

Но Западът – това вече да. Там е вкоренено главното зло. СССР е следствие. Болшевиките, Съветският съюз и интернационалната комунистическа система са западен зародиш, отгледан в западни лаборатории със западни средства. Тази напаст беше пусната и разпространена като вирус. Този бацил предизвика най-страшното заболяване с летален край. Неговата епидемия не е отминала.

През 1972 година, след положените взаимни усилия от страна на комунистически Китай и Държавния департамент на САЩ, президентът Ричард Никсън посети Мао Дзедун в пекинското му леговище. Прегръщаха се, олигавяха се… След това същият „десен“ наемател на Белия дом се гушкаше и пускаше език и на генсека на ЦК на КПСС Льонята Брежнев. Когато ни показваха тези „мили“ картинки на здрава мъжка дружба по телевизията, винаги се гнусях. Даже съм се чудил, дали когато впиваше устни в тези на партньорите си, товарищ Брежнев не е изпускаше в устите им своите изкуствени ченета, които тракаха като кастанети, докато фъфлеше.

После, без да изчаква много, през същата 1972 година, Дейвид Рокфелер също отиде в Китай. За да се възхити от постиженията на „китайската революция“ независимо от цената, платена от народа на огромната комунистическа държава. Цитирал съм откъси от статията му, поместена в „най-демократичния“ вестник в „най-демократичната“ страна – в “The New York Times

http://diagnosa.net/

Нагоре