Блогът на budha2 :: „Да желаете да очовечите комунизма, е все едно да се мъчите да облагородите сифилиса!“

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.02.2016 21:33 - „Да желаете да очовечите комунизма, е все едно да се мъчите да облагородите сифилиса!“

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1646 Коментари: 0 Гласове:

„Демократична рапсодия“ в убийствено червено

Всичко друго е фалш – „измамата на перестройката“, както писа Анатолий Голицин след като избяга от „болшевишкия рай“ и неговия партиен юмрук КГБ. В своята „Паметна записка до Централното разузнавателно управление“ (вижте илюстрацията.) той изясни смисъла на понятието „перестройка“ в плановете на Кремъл. Сиромах, без да съзнава, че Москва е подчинена на други, по-високопоставени столици, превзети от най-висшите сили на победилия интернационален комунизъм.

У нас думата „перестройка“ се запази в неточно значение. Защото беше изопачена от политическа употреба. Тя означава „препострояване“, „повторно строителство на нещо сбъркано, сгрешено“.

Но какво възнамеряваха да препостроят другарите? Социализма? Да открият някакво негово „човешко лице“ и да го монтират върху отблъскващата му, изкривена от омраза и злоба мутра? Както съвсем сериозно, макар в шеговита форма беше отсъдил покойният бай Владо Свинтила:

„Да желаете да очовечите комунизма, е все едно да се мъчите да облагородите сифилиса!“

Европейските народи се измъкнаха от две последователни трагедии – световните войни. И вместо да вземат поука от тях, се насочиха към още по-голяма – тази на Лениновия колективизъм. Който, в интерес на истината, никога не е бил негово изобретение. Програмата за неговата реализация му е била спусната от интернационалното Братство.

Това не го прави по-хуманен, като имаме предвид размерите на неговите поражения. Та само човешките жертви на този експеримент, обхванал едва ли не половината земно кълбо, надхвърлиха 120 милиона души! Добре, ако смятате, че броят е преувеличен, да приемем 100 милиона. Даже – 80! Малко ли ви се струват?

Иде реч за живота на хора, изпратени без време и по най-жесток начин в отвъдното. Последователите на библейския цар Давид „изнесоха… много голяма плячка. А народите, който бяха“ в поробените от комунистите страни, „изведоха и ги прекараха през триони, през железни дикани, през железни брадви и ги хвърлиха в пещи за печене на тухли. Тъй“, според завета на Яхве-Йехова, „постъпи“ интернационалното Братство „с всички“ държави, които не смяташе за свои.

Пренесе народите им в жертва пред олтара на комунистическия бог Мамон – парите и властта. Още по-страшна и невъзстановима се оказа духовната и материалната разруха.

В такъв случай защо им беше на европейците да се скупчват в този съветски колхоз, наречен Европейски съюз? Ами те също бяха покосени от „комунистическата стратегия на измама и дезинформация“. Този път тя беше поднасяна от западните правителства – същите марионетки на илюминатския елит, каквито винаги са били обитателите на Кремъл.

Освен това, благодарение на привлекателната заблуда на кредитната икономика, предоставила им две-три десетилетия привидно разкошен бит, хората в Европа, западно от границите на Югославия, Унгария и Чехословакия, бяха доведени до късогледство. Не бяха в състояние да забележат нищо по-далече от върха на собствените им носове. Но да се гледа в тази точка е най-трудно, както твърди Джордж Оруел.

Когато преди четвърт век пръв употребих перифразата „пир по време на демокрация“, получих поздравления от колеги, които уважавах. Сетне практиката да ме крадат безсрамно, без да се позовават на източника, стана нещо обичайно. Помня, как през 1988 година получих най-ранното предупреждение за това. То дойде от бивш световен шампион по борба, който беше заместник-главен редактор на вестник „Футбол“. Стана по повод на мой репортаж от приятелски мач, в който националният отбор на НРБ победи Холандия.

По трагична ирония на съдбата, това беше първата ми командировка с представителния тим и то – в капиталистическа страна. (Две лета и половина по-късно последваха още две. И толкоз.) През онази вече изглеждаща далечна 1988 година изходните визи бяха отпаднали. Всеки, който получеше покана, или можеше да докаже законно притежание на валута, вече пътуваше безпроблемно.

А защо „трагична“? На връщане от стадиона, наричан “De Cuip” – клубното игрище на ротердамския “Feijenoord”, някой от задната седалка ме бутна по рамото. Обърнах се и зърнах един от централните защитници, когото дотогава изобщо не познавах. Зърнал ме да разговарям с Марко ван Бастен, с Рейнус Михелс – легендарния мениджър на „оранжевите“, и с Руут Хулит. (В холандския език липсва звукът „Г“.) Впечатлил се, та сподели, че никога дотогава не бил тичал толкова много в един мач. Пазел Хулит. А той „му разказал играта“… Не спрял!

Беше млад. Русоляв, засмян, с широко, ведро, голобрадо лице. Казваше се… Трифон Иванов. Затова „трагична“.

Почти не го познавах. Неговото поколение успя, понеже го пуснаха да играе в истински професионални клубове. Ако тези футболисти бяха останали тук, щяха да си отидат по същия сив начин, както предходните – тачени, разглезени, забравени. Виждал съм как Добри Джуров се разхождаше по алеите пред сградата на стадион „Народна армия“, прегърнал през раменете Христо Стоичков. А келешът, току-що станал титуляр в комунистическото „чудо“ ЦСКА, отхапваше от едра праскова. Сокът на плода се стичаше по брадичката му и капеше по фланелката…

Но също така знам, че докторът, който през шейсетте спаси тате, беше осъден за шпионаж и разстрелян… Никой не го помни. Неговото име е Радан Сарафов! Той беше племенник на театралната легенда Кръстю Сарафов и на македонския революционер Борис Сарафов.

Може би истината е, че е имитирал извършването на услуги на комунистическите секретни служби. А навярно е действал в полза на западните. Архивните документи не са съвсем категорични. Няма да откриете негова снимка в интернет. На спортистите – героите на милиционер-социализЪма – изобилие!

Как да пропусна хилядите политически затворници? Например инженер Илия Минев, дипломирал се в Тулуза, Франция? За него милиционерските негодници твърдят, че не бил направил нищо за България.

Мерзавци! Как и какво да стори в затворите? Но той би могъл да служи като морален стожер за нормалните, свестните хора. Защото този човек със съвсем крехка физика не се е пречупил през всичките близо четвърт век инквизиции в занданите на комунистическия режим. Както и по време на изселванията, подписките по три пъти дневно и побоищата още близо десетилетие!

За последен път милицията го преби през април 1990 година! Неговият нравствен пример се оказа ненужен. Докато убийците и крадците, мутрите и техните пачаври от пошлите театрални постановки, от долнопробните телевизионни продукции, от спорта или масовата култура са пример за подражание.

Каквото си надробил, това ще сърбаш.

Кой от тримата – футболистът, докторът или инженер-химикът с унищожен живот заслужава по-голямо уважение? Няма спор – спортистът беше сред предметите, които терористичната комунистическа диктатура подреждаше на витрината си, за да придават фалшив блясък на нейната окървавена мутра. Що за ценностна система има мнозинството от онази недоразложила се тор, която осмърдява България? Възможно ли е въобще, разпадащи се екскременти да притежават човешки качества?

Сигурен съм в едно: Не желая улици и градове да носят имената на личности. За населени места да не говорим.

Колко велики личности са минали през историята на човечеството? Но нито градове и села, нито улици, булеварди и площади носят техните имена. Най-големият лондонски площад носи името на мястото, където се е провела важна морска битка между френско-испанския флот и британския – Трафалгар. Победата била за островитяните. Затова площадът се казва „Трафалгър“, а не носи името на командващия на английските кралски военноморски сили адмирал Нелсън, чиято статуя се извисява над обширното пространство!

Не е имало Hitlerstadt – град Хитлер. Но съществуваха Ленинград, Сталинград, Ворошиловград – днес Луганск, и т.н. Досега не е променено името на град Дзержинск. Естествено, тукашните комунистически натегачи, по-комунисти от Маркс, Ленин и Сталин, взети заедно, надминаха всичко и всички. Имаше град Сталин – Варна, и град Левски – Карлово, Димитрово – Перник, Коларовград – Шумен…

Връх Мусала се наричаше… Сталин. Язовир „Искър“ – също. (Вижте илюстрацията.) Столичният булевард „Витоша“ се наричаше „Сталин“. На ъгъла между него и улица „Парчевич“ се намираше гостилница „Сталинград“. Учех в училище „Йосиф Сталин“. Бях в автобус на „Балкантурист“, поканен от моя съученичка на еднодневен излет до Рилския манастир. Безплатно, имало незаети места… Тя беше екскурзоводка на германски туристи. Този ден й се паднаха от ФРГ.

Потеглихме от хотел „Плиска“. Ескурзоводите бяха трима – съответно на немски, френски и английски език. Всеки плямпаше задължителни комунистически глупотевини пред малък микрофон. Изреждаха се…

И се започна! Първо туристите – група германци, по-малка – французи, и възрастна британска двойка – дошли уж, за да видят красотите на нашата родина, бяха осведомени, че се движим по… булевард „Ленин“. Когато стигнахме ЦУМ, автобусът зави наляво. А съученичката ми и нейните колеги своевременно обърнаха внимание на екскурзиантите, че вдясно виждат… Паметника на Ленин.

Наближавайки отклонението преди Перник, гидовете поясниха, че пътниците могат да видят Държавния металургичен завод „Ленин“…

Кулминацията настъпи, когато возилото премина през местността Жабокрек. Моята близка разясни на западногерманците, как през Втората световна война на това място партизаните нападнали лечебница, в която се възстановявали ранени немски войници. И ги избили до крак! Което, естествено, „силно зарадва“ излетниците. Типично не българско, а комунистическо гостоприемство…

До ден днешен дегенерати обитават Благоевград, Димитровград, Първомай, Септември, Сандански… Вместо тотална и най-строга забрана на всякаква пропаганда на комунизма и социализма, на техните символи, страната все така е осеяна от паметници на червени фашистки терористи, уродливи като онези, на които са посветени.

Манията за топоними, носещи имената на известни персони е антихристиянска. Явно произлиза от талмудизма и неговото продължение болшевизма. Тя е била пренесена на много места, където комунистическият ботуш е стъпкал човещината и националното самосъзнание. Но едва ли другаде е намерила толкова благодатна почва, както тук.

Което би следвало да кара всеки, запазил човешкото у себе си, да изпитва срам.

Бяха изминали дни от написването на горните редове, когато дойде известието, че „Полша ще сменя имената на улици в стремеж да „декомунизира“ страната. Експерти твърдят, че около 1500 названия на улици могат да бъдат променени, с оглед да се забрани пропагандирането на тоталитарни системи като комунизма.

„Полша е натрупала огромна камара от такива названия, а повечето от страните в региона вече са успели да се справят с декомунизацията“ – заяви Михал Дворжик, депутат от партията „Законност и справедливост“. – „Неприемливо е все още да има имена на улици, прославящи престъпници.“

За мен не е неприемливо, а е недопустимо и престъпно. Любопитен съм, кои са „страните в региона вече са успели да се справят с декомунизацията“? Защото не съм чувал за нито една от тях. Литва на Далия Грибаускайте или Унгария на Виктор Орбан ли? Може би Народна република България, превърната в опитно поле за отглеждане на тикви. Нима не виждате, че това вече не е и кочина, а бостан? Посочете една такава страна, която е провела декомунизация.

Коя?

Насетне в цитираната кореспонденция се говори за това, че по-нататъшната декомунизация може да навлече на поляците неприятности с Русия. Ами слава Богу! Съветите да си стоят в границите! Както и натовците. Ние – остатъчните нормални хора – не бива да имаме нищо общо с тези филиали на Коминтерна, както и с Евросъюза – новия СССР.

Но тъкмо там ги стяга чепикът евробюрократите – слугинчетата на Интернационала. Не дай Боже, някой най-сетне да запретне ръкави и да подбере комунистическата сган…

А в Полша все пак, може би, ще влезе в сила закон, съгласно който в рамките на две години старите комунистически топоними трябва да изчезнат. И това не е малко.

Quis custodiet ipsos custodies?[„Кой ще ни пази от самите пазачи?”, лат. Римският поет Ювенал, „Сатири”, Сатира VІ, ст. 347-348.]

Но не се ли захване с конфискацията на цялото имущество на комунистите и ченгетата, управляващата партия „Законност и справедливост“ ще пропусне историческия шанс да даде пример и оглави такова движение и в останалите уж бивши соцстрани. Това ще представлява окончателен провал на антикомунизма – най-справедливия устрем към свобода и възстановяването на Божествения ред на земята. Нещо повече – ще означава пълна загуба на войната на човеците срещу сатанистите, триумф на злото.

Дали случайно, но успоредно с тази вест за пореден път възкресиха казуса с агент „Болйек“ – Лех Валенса. Даже извадиха документи, доказващи, че мерзавецът е получавал пари за доносите си.

Западните „демократи“ пак се направиха на смахнати – ама как е възможно, откъде накъде, как смеете? Може да са фалшификации!

Сякаш казусът не предизвика издаването на цяла книга. И навярно убийството на президента Качински близо до Смоленск, Русия. Безсрамие!

Пазят агентите си. А народите им, преливащи от тъпота, егоистично втренчени в пъповете си, давещи се в безразличие, са като ударени с мокър парцал. Бедните, не знаят, че заиграе ли мечката в двора на съседите – особено съветската, ще навести и тях…

Моля се, това да стане по-скоро, та да го видя. Да зърна самодоволните мутри на охранените западняци, когато еврейските болшевишки комисари започнат да ги прибират, или да ги принуждават да ходят на „доброволни“ бригади и манифестации. За мен ще бъде истинско удоволствие, което те – западните „демократи“ със залоени мозъчета – са заслужили изцяло.

Та не желая да използвам своя израз „пир по време на демокрация“. Гареловци, Кеворкяновци, Томовци и останалите червени пършивци го банализираха. Затова за горното вътрешно подзаглавие, предназначено за този дял от текста, предпочетох фразата на Ювенал, която е с непреходно значение.

Харолд Макмилън и Маргарет Тачър бяха убедени криптомарксисти. Роналд Рейгън, двамата Буш, Бил Клинтън и обратната му жена, както и настоящият наемател на Белия дом са чиста проба социалисти и комунисти. Може би в по-голяма степен от членувалия в КПСС офицер от съветското разузнаване Путин, Владимир Владимирович. Но кой да повярва, че това е така?

Нещо повече, бившият актьор, превърнат в доносник на ФБР, минал през Демократическата партия, за да го натикат в Белия дом като републиканец, е подавал молба за постъпване в редовете на Американската комунистическа партия.

„През 1937 година Рейгън се премества в Калифорния. И след като преминава през пробни снимки в “Warner Brothers”, е удостоен с седемгодишен договор. Авторите на издадената през 2000 година книга „Радикалният Холивуд“ твърдят, че Рейгън отстоявал своите левичарски убеждения. И подал заявление за влизане в Американската комунистическа партия. Според информатор на ФБР, „Рейгън беше отхвърлен, понеже… беше прекалено тъп.

Джоан ЛаКур Скот, съпругата на филмовия продуцент Ейдриън Скот, коментираше: „Никога не съм срещала по-ограничен човек – да го река вежливо. Той беше глупав. Беше актьор, който стана добър оратор, но в разговори с него преди и след събития. Това просто беше човек, който не бе добре информиран, не особено образован и знаещ. Беше някакъв хубавец, представителен изпълнител.“

Добре е да се прочете целият текст, с откъс от който току-що се запознахте. Пак ли не ви се вярва?

„От времената на Карл Маркс един от парадоксите на левичарството беше това, че една идеология, насочена против елита, беше замислена и проектирана от елита.“[ “The Greek Bruce Willis fights for democracy – and Marxism?” by Lucian Kim, Reuters, reuters.com, February 15, 2016 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2016/02/15/the-greek-bruce-willis-fights-for-democracy-and-marxism/]

Това не е писано от мен, а от 45-годишния кореспондент на Агенция „Ройтерс“ в Берлин, родения в САЩ кореец и „върл антимарксист“ Лушън Ким.

Защо хората не могат да възприемат истината? Заменят я с обратното – с неистината, с лъжата, с измамата.

Преди всичко, тези истини и хората, които ги споделят с обществото, са клеймосани. Залепени са им етикетите „конспиративни теории“, „световна конспирация“, „разпространители на конспиративни теории“. Не сте ли ги чували? Колко често, когато тук стане ли дума за боя по магарето, а не по самара, телевизионни водещи се застраховат предварително: „Не вярвам в теорията на конспирацията.“ Така е не само у нас.

Пред очите ни се развиха неща, в които мнозинствата пак продължават да не вярват. Например – начина, по който САЩ и оглавяваните от него „коалиции на желаещи“, двукратно водиха войни в Ирак. Двете грамадни измами лъснаха, като отмъкнатия от британците прочут персийски диамант „Кохинор“. Не само журналисти, писатели и кинодокументалисти разкриха фалшификациите и манипулациите, предизвикали т. нар. цветни революции в Украйна и Грузия, „Арабската пролет“.

Кои берат плодовете от тези лъжи? Интернационалните банкери, които са и основни собственици в индустрията за сеене на смърт – военно-промишления комплекс.

Имате ли представа, кой отрасъл е най-големият на света според стойността на онова, което произвежда? Оставям ви десет секунди, за да помислите. Едно, две, три…

Финансовият сектор – банките, застрахователните корпорации, различните компании за кредитни рейтинги, борсите…

Още нещо стана пред нашите очи, но най-малко 90 процента от нашенци и останалите земни жители все още не вярват. Кой планира и осъществи нападенията в Ню Йорк и Пентагона на 11 септември 2001 година? За всеки разумен човек е достатъчна лъжата на държавния глава на САЩ. Тя беше толкова долнопробна, колкото самият той. Докато „огромните пътнически самолети, управлявани от арабски „терористи“, трудно завършили школи за малки летателни апарати, атакуваха сградите на Световния търговски център“, президентът на единствената световна империя се подвизаваше в класна стая на еврейско училище във Флорида. И четеше на малчуганите приказка за козле.

Когато му съобщили, че по телевизията показали как самолет се е врязал във Втората кула на Световния търговски център, Джордж Уокър Буш, с типичната си глуповата усмивка, отвърнал, че знае. Преди това бил видял по телевизията, как друг самолет е ударил Първата кула. И продължил да забавлява децата с приказката…

Поразяването на Първата кула изобщо не е предавано по телевизията – нито на видеозапис, а съвсем – пряко. Дори да е било заснето, в което не се съмнявам, липсата на кадри от него трябваше да послужи за внушението, че всичко е станало изненадващо. Единственото видеосвидетелство за събитието, което е публично известно, е дело на случаен френски турист, който толкова рано сутринта – около 9 часа – се движел по една от улиците, водещи към кулите-близнаци.

Да споменавам ли рухването на четиридесет етажната Сграда № 7 около седем часа по-късно? Може би тя си падна сама? Нямаше как да е в резултат на въздушната атака. Отстоеше на… повече от 120 метра от двете кули, сринали се в основите си. (Вижте илюстрацията.) В тази медия съм показвал онзи прословут репортаж на лондонската държавна телевизия BBC от мястото на събитието. В него репортерката обявява рухването на Сграда № 7. А тя все още си стои на мястото зад гърба на журналистката?!…

Просто в нея, както и в кулите-близнаци, е имало предварително заложени огромни количества експлозиви.

Хората не вярват на тези неща. Защото не са им ги показали „авторитетни“ водещи по ефирните телевизии. Както и по неколцината, за които им вменяват, че също са „влиятелни“ – чисто партийните медии.

Сигурен съм, че сред читателите на моята медия се намират 50-100 души, които са с акъла си. Което ще рече, че разполагат със сиво вещество и го използват за онова, за което Бог и родителите им са ги надарили с тази висша форма на земната материя. Останалите…

Ами, ако ви разкрия истината за т. нар. Априлско въстание? Откъде всички ние знаем за него? От семействата си и от училището. А те? Родителите ни – също от школото. И така – поколение след поколение. Без някой да прояви непредубедено критична мисъл: Кога са написани и издадени всички онези книги, побрали спомени, свидетелства и изследвания на събитията?

Наскоро, по силата на случайността (дали?) се натъкнах на нещо, което датира от есента на 1876 година. Не ме шокира, но предизвика леко изумление у мен. Ала и без друго си навличам огромна омраза и си създавам много врагове. Някои – доста овластени. За да напишат например, че „документите, отнасящи се за трудовата дейност на лицето Георги Менелаев Ифандиев да не бъдат смятани за такива“! Колцина са онези, които днес могат да се похвалят с подобно признание на дейността си против комунистическата система?

Поради изложените причини няма да споделя онова, което научих за истинските събития през 1876 година. В замяна, за пореден път ще насоча вниманието ви към дребнотемието, с което занимават публиката. То няма никакво отношение към живота ни. Но често се оказва на челните места в печатните издания. Намира място в новините на електронните медии и то не в „и други“…

По този начин, в купищата събития и бръщолевения около тях, които изсипват в мозъкомелачката, главните, съществените потъват. Губят значението си. Но за мислещите и знаещите, даже незначителното може да намери друго измерение.

В средата на февруари опитаха да ангажират масовото съзнание със събитие, което не засяга повечето туземци. Тъй като те се вълнуват от други неща – от примитивните прояви на антикултурата. И така:

„По време на концерт на легендарната поп група „Ролинг Стоунс“ в Буенос Айрес, Аржентина, на известния стадион „Суидат де Ла Плата“ е бил убит сценичен работник, съобщи британския[т] таблоид „Мирър“.

Според информацията, убитият се е опитал да открадне парите от концерта, събрани на касите, но е бил забелязан от продавач на разхладителни напитки, който съобщил на охраната.

Започнала е престрелка, в резултат на която крадецът е бил прострелян и е починал. Веднага след инцидента рок динозаврите са поръчали 24-часова въоръжена охрана до края на латиноамериканското си турне. Активиран е план за „интензивна защита“ и са ангажирани най-добрите охранители в Аржентина.“

Пак заявявам – пропускам дребнавата злободневност на новината. Също – правописните грешки в скъпоструваща пишман медия с не малък персонал. Те са ясни. Когато и да изпратите в каторга комунистическите труженички от всякакъв пол и от всички поколения, демонстриращи своята духовна нищета на полето на масовото словоблудство – хартиено-електронната порнография, продали се на свинските си господари, все ще сте закъснели. Друго имах предвид.

Беше ден, в който си позволих да работя малко. Рядкост. И шляейки се из интернет, попаднах на цитираното заглавие. Влязох заради “The Rolling Stones”. Глупостта, превърната във вест, не ме интересуваше. Но реших да проверя, как я посрещат читателите. И що да видя: Твърдо потвърждение на онова, което винаги съм твърдял – убийствена умствена мизерия, омраза, завист, злоба. Това са качества, отгледани в болшевишките семейства – повече от 1,2 милиона у нас, като включвам безенесарските. Умножено средно по 3,5 души на „основна клетка“ от социалистическото „общество“, се получава 4,55 милиона същества.

Прибавете още поне половината от общо трите милиона агенти на Държавна сигурност и останалите секретни служби на комунистическия режим, които са слухтели, следели и донасяли против ближните си. Какво ще стане ясно?

Че тук играта е приключена. Няма оцеляла незаразена почва. Здравите, генно неувредени човешки семена са изчезнали, без за бъдат изразходвани. Останали са гемеотата в човешки облик. Тръгна ли по улицата, срещам размножената овца Доли, надянала хуманоидна маскировка, дегизировка. Нищо не може да се случи, да се промени. Напълно обречени сме.

Толкова ниско падение на цяло едно население навярно историята не помни. Срам и обида, че някъде, някой може да ме свързва с тази измет – ето какво изпитах.

diagnosa.net/

Нагоре