Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2016 18:26 - „Досието Рокфелер“/Онзи, който не използва своя ум и не се бори за свободата си, не усеща нейната липса.
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1590 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Три десетилетия преди познатия на редовните читатели Еърън Русо, американският конгресмен Лоурънс „Лари“ Макдонълд издаде книгата си „Ние държим на тези истини: Обзор на Конституцията на САЩ, направен с преклонение“. Оставаха му седем години живот или начало на мъченичество. Както съм припомнял, той „загина“, или беше отвлечен при свалянето на пътническия самолет на “Korean Air Lines” по полет 007 (KAL 007) от съветски изтребители на 1 септември 1983 г.

Членовете на Международният комитет за спасяване на оцелелите в полет 007, формиран от роднини на жертвите, са убедени: съществуват доказателства и свидетелски разкази за това, че Лари Макдонъл и останалите пасажери не са загинали. Те са били спасени, за да ги отведат в концентрационни лагери в СССР. И всичко това е планирано и осъществено с участието на съответните американски власти.

В книгата си конгресменът Макдонълд изследваше, как заинтересуван малоброен елит постепенно и неусетно за широката публика заобикаля, нарушава и превръща в ненужна хартия, основният закон на Съединените щати. В предговора си към „Досието Рокфелер“ – разследване на прочутата династия, извършено от консервативния журналист и специалист по предизборни кампании Гари Алън,той посочи:



„Свръхбогатите американци се радват на власт и привилегии, които повечето от нас не могат и да си представят. Кой може и да си помисли да притежава частна империя, която включва 100 къщи и апартаменти, 2500 слуги, неизвестно колко хиляди най-разкошни екстри, и несметни милиони долари? Америка има свое кралско семейство от финансисти, което от поколения ползва такива богатства. То, разбира се, е Рокфелерови.

image

Но, ако членовете на семейство Рокфелер, се чувстваха удовлетворени със своето благосъстояние, ако съкровищата им задоволяваха техните желания, тази книга нямаше да бъде написана. А аз нямаше да ви карам да я прочетете. Сами по себе си парите не са достатъчно, за да утолят жаждата на най-богатите. Обратното, много от тях използват своето огромно има̀не и влиянието, което то им дава, за да придобият още по-голяма власт. Власт с величина и значение, за каквито не са мечтали тираните, деспотите през предходните епохи. Власт с глобални измерения, простираща се върху целия свят. Власт над хора, не само над продукти.

image

„Досието Рокфелер“ не е измислица. То е стегнато, силно и стряскащо представяне на онова, което, може би, е най-важната история по време на нашия живот – стремежът на Рокфелерови и на техните съюзници да създадат единно световно правителство, като съчетаят суперкапитализъм и комунизъм под един и същ покрив и под техен контрол.

image

В продължение на повече от сто години, от дните, когато Джон Д. Рокфелер-старши взел да използва всяка непочтена стратегия, която можел да измисли, за да създаде един гигантски петролен монопол, са написани толкова книги за семейство Рокфелер, че са достатъчни, за да запълнят цяла библиотека. Прочел съм много от тях. И доколкото ми е известно, нито една не е посмяла да разкрие най-жизненоважната част от историята на Рокфелер: че от най-малко петдесет години Рокфелерови и техните съюзници стриктно следват план за използване на тяхната икономическа власт за господство първо над Америка, а след това – и над останалия свят.

Дали имам предвид конспирация? Да, точно това.

Убеден съм, че съществува такъв заговор, интернационален по обхват, чието планиране е започнало преди поколения. Който е невероятно зъл в своите намерения. В следващите страници истината често ще ви се струва удивителна, понякога – неприятна, винаги – съдбоносна. Гари Алън е свършил майсторска работа, обединявайки стотици разхвърляни факти и скрити улики от мозайката на Рокфелер. От която изплува едно ясно и безпогрешно изображение.

Картината, която се разкрива, когато най-накрая „Досието на Рокфелер“ бъде отворено, може да ви шокира. От тази книга ще узнаете защо семейство Рокфелер следва политиката, както го прави. Какви са техните цели, защо възнамерява да превземе Америка… И защо е толкова важно да бъдат спрени.“

Резултатът?

Той е навсякъде край вас, където и да се намирате по земята.

„Десните“ Харолд Макмилън и Маргарет Тачър бяха убедени комуняги. Дейвид Камерън даже е бил вербуван от КГБ. Това можете да узнаете единствено от тази медия.

image

Струва ви се невъзможно, сюрреалистично? Албер Камю – носител на Нобелова награда за литература, бе типичен представител на сатанинското племе – комунистите. Техен ренегат, от краен марксист с революционни идеи, каквото и да означава това, измина пътя до крайно „десен“ националист, поддържащ френската колониална война в Алжир. Но тъкмо той, вътрешният човек във всички левичарски и интелектуални течения през първата половина на ХХ век, направи сравнение между схващанията и целите на сюрреалистите и марксистите.

„При Андрѐ Брето̀н свръхестественото заема същото място, каквото рационалното при Хегел. Ето защо би било невъзможно да си представим по-сложна антитеза на политическата философия на марксизма…

Марксистите използваха това, за да оправдаят революцията. С други думи – за да създадат друга историческа ситуация. И едните, и другите, се възползват от човешката трагедия, за да продължат своите прагматични намерения. Но Брето̀н употреби революцията, за да доведе до край трагедията. И независимо от названието на своето списание, използва революцията за продължение на своите сюрреалистични авантюри.

Накрая, окончателният провал се обяснява, ако човек проумее, че марксизмът наблягаше на това, да подчинени ирационалното… Марксизмът отстояваше тенденцията за тотален триумф, а сюрреализмът, като всички духовни експерименти, се стремеше към обединение. Мнозинството, тоталното, може да изисква пълното подчиняване на ирационалното, ако рационализмът успее да завладее света. Но желанието за единение е по-амбициозно. То не се задоволява с това, че всичко би било рационално. На всичко отгоре то иска рационалното и ирационалното да бъдат признати като равни…

За Андрѐ Брето̀н тоталното, мнозинството, би могло да бъде просто сцена, евентуално необходима естрада, но със сигурност недостатъчна за пътя, който отвежда към единението. Тук отново се натъкваме на темата „всичко или нищо“… Сюрреалистите искаха да примирят Марксовото „нека променим света“ с „нека променим живота“ на Рембо̀. Но първото довежда до цялостното завладяване на света, а второто – до спечелване на единението в името на живота. Парадоксално е, но всяка форма на тоталност, на всеобхватност, на цялост, е рестриктивна.“

image

Може да ви се е сторило сложно, но изяснява, защо марксизмът триумфира. Той залага на рационалното, като – без да се свени – „използва човешката трагедия, за да продължи своите прагматични намерения“. Това „рационално“, което ще рече „разумно“, се съдържа в материализма. Като онова, което човешкото око може да види и ръката да пипне, материалното изглежда постижимо. Неговият девиз е семпъл: Всичко тук и сега.

Пак ще използвам Камю:

„Частично оправданата претенция на комунизма, както по-лекомисленото изискване на фашизма, е да отхвърли заблудата, че подкопава принципите и ценностите на буржоазната демокрация. Чак до 1789 година пророкуваното преобразяване служеше да оправдае тираничните действия на краля. След Френската революция промяната на формалните принципи на разума надхвърля обичайното. Или – правосъдието служи, за да оправдае едно управление, което нито е справедливо, нито – разумно. Следователно, това преобразувание е маска, която трябва да бъде свалена. „Бог е мъртъв“, но както предвиди Щирнер, моралът на принципите, в който паметта за Бога все още е запазена, също трябва да бъде ликвидиран.

Омразата към обичайните добродетели – изроденото свидетелство за божественото и фалшивият очевидец, поставил се в служба на несправедливостта – остана една от основните теми на днешната история. Нищо не е истинско и чисто: Това е призивът, който разтърсва нашата епоха. Покварата – еквивалент на историята – ще се превърне в правило. А изоставената земя ще бъде предоставена на голата сила, която ще реши, дали човек е Божествено творение или не. Тези лъжи и насилие се усвояват със същото въодушевление, с което е била приета религията. И с идентична сърцераздирателна подбуда.“


image

Подбудата да имаме все повече тук и сега. Скоро гледах телевизионен репортаж от голям столичен магазин за електроуреди и електроника, част от огромна верига. В него управителят сподели, че хората не са склонни да заменят остарялата си битова техника, която всекидневно буквално бърка в джобовете им. Защото изразходва повече електроенергия. Но през няколко месеца продават на безценица своите все още нови преносими телефонни апарати, за да се снабдят с поредния най-модерен модел, който струва колкото два или три хладилника, да речем.

Егоизмът и алчността са доведени до абсурд. Филмите – от Холивуд до „Мосфилм“ – показват предимно екстремно насилие. Романтиката е на изчезване. Тя не е „актуална“. Комунизмът, превърнал жените в равни, но в трудовите ангажименти, лиши хората от нормалните отношения между половете. Съвременните момичета не само не знаят, какво представлява кавалерството. Нямат представа, що значи да се чувстват не просто сексуално желани, а обичани, ухажвани. Да са мечта.

Такива сюжети предизвикват снизходителни усмивки – един вид морушка изостаналост. Друго е, когато гледат на екрана майка и баща да пъхат вече порасналото си момиченце във фурната, за да го… изпекат! Или как някой „Рамбо“ избива стотици „врагове“ наред.

image

Замисля ли се някой, че това се запазва на подсъзнателно ниво? Когато, не дай Боже, възникне ситуация, сходна с тази от киното, злото изплува, за да възпроизведе запомненото. Остава и неосъзнатото внушение, че да бъдете родители е нещо лошо. Прекалено тежко и старомодно е. Не е за днешните млади хора. Животът е един, да се възползваме, е девизът на тези с телефони по 2000 лева бройката.

„Ние засегнахме правораздаването, изборния ред, медиите, свободата на личността и най-вече образованието и възпитанието като крайъгълни камъни на свободното битие. Ние упоихме, измамихме и развратихме гоевската младеж чрез възпитанието с лъжливи за нас, но от нас внушени принципи и теории…

Лошо насоченото запознаване на повече хора с въпросите на политиката създава утописти и лоши поданици, както можете да видите от примера на всеобщо възпитание в това отношение при гоите. Ние трябваше да въведем тези принципи в тяхното възпитание, и те блестящо подкопаха строя им. Когато вземем властта, ще отделим всички смущаващи предмети от възпитанието. И от младежите ще направим деца, безпрекословно слушащи началството, обичащи управляващите като опора и надежда за мир и спокойствие.“

Ето я основата на марксизма, днес определян като глобализъм. Призракът на комунизма вече не броди само из Европа, а по цялата планета. Така стигнахме до положението днес 1 процент от човечеството действително притежава и разпределя половината световно богатство. А шейсет и двама души притежават толкова, колкото 3,6 милиарда от най-бедните земни жители.

image

Германецът Ян Удо Холей, който пише с псевдонима Ян ван Хелсинг, си спомня своя разговор с неизвестен илюминат. Ето думите на събеседника му:

„Виждате как изглеждат днешните млади хора. Някои дори не се поглеждат в очите, какво остава да си стиснат ръцете или да проведат смислен разговор помежду си. Признавам: ние ги объркваме. Ала всеки сам решава дали да се остави да го объркват – сам носи отговорността за това… Който търси, намира. Но повечето хора изобщо не желаят да търсят. Ето защо ние не ги различаваме от животните. Защото като тях не търсят. Ясно ли ви е? Онзи, който не използва своя ум и не се бори за свободата си, не усеща нейната липса.“[Jan van Helsing – “Hande weg von diesem Buch”, Ama Deus Verlag, Fichtenau, Deutschland, 2004 г., стр. 221.]

Погледнете как изглеждат бъдещите водачи. Те нямат татуировки, нито железа по лицето и тялото – пиърсинг. (Вижте илюстрацията.) Посещават училища със задължителни униформи. Възпитани са, уважават възрастните, поне външно ценят правата и свободата на другите…

image


Не и тук. Горното важи за елита на Запад. Местният, произлязъл от агресивната комунистическата посредственост, няма нищо общо с тамошния. Той възпроизвежда най-долнопробната селящина – чалгата във всичко. Покорство пред висшестоящите, презрение и принуда спрямо подчинените. Казано с една дума – комунизъм.

„От младежите ще направим деца, безпрекословно слушащи началството, обичащи управляващите като опора и надежда за мир и спокойствие.“ Вижте преклонението пред Б.Б., понякога прерастващо в обожествяване…

Ген и съдба – от тях никой не може да избяга.

Кой ни е виновен?

diagnosa.net/



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684634
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031