Блогът на budha2 :: По законите на джунглата, . . . С методите на измамата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.03.2016 14:28 - По законите на джунглата,...С методите на измамата

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1582 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 13.03.2016 18:03

Когато Иран се поизправи, а невидима ръка обърна прожекторите на разните правозащитници към Саудитска Арабия, нещата взеха да се наместват. Някои направиха добри пари. Какво приказвам – постигнаха неимоверно грамадни печалби. Само че, зад тях десетилетия ще зее трудно зарастващата рана от пожертваните повече от милион иракчани, афганци и сирийци. Също – разстроената съдба на прокудените от бащините им огнища.

Изобщо, както говорехме под сурдинка навремето, да не дава Господ да започне борба за мир. Че мир няма да видим…

Лицемерието на западните „демократи“ е неимоверно. Винаги проповядваха стремеж към свобода и просперитет. Когато ликвидираха поносимия живот на народите от Близкия изток, тръгнаха да вдигат бариери – зер, свобода и напредък, но само далеч от границите на „цивилизования“ свят.

Докато колонизираха и експлоатираха далечни страни и народи, всичко беше наред. Достъпът на брата на севернокорейския тиранин Ким Чен Ун до лондонската “Royal Albert Hall” под полицейска охрана и защита, е нещо нормално. Стремежът на нещастен арабски земеделец, занаятчия или дребен търговец, да подири късмета си сред „либералните“ общества в Европа или на Албиона, е недопустимо! Нечуван грях! Иначе не спират да лаят срещу Пхенян. И да лижат задниците на китайските комунистически сатрапи.

Да се направя на Гемето и да попитам: Къде е моралът? За разлика от него, имам правото да го сторя с чиста съвест. Тъй като не се редя на опашка за пенсия или подаяния пред нито едно чуждо посолство. Не злорадствайте и не бъркайте, канили са ме. Но кракът ми не стъпи.

Днес, точно век след сключването на договора, носещ имената, съответно на британския и френския дипломати Марк Сайкс и Франсоа̀ Жорж Пико̀, заговориха за преначертаване на границите в Близкия изток. През 1916 година Ротшилдови съборили пречещата им Отоманска империя. А днес?

Преди столетие великите сили били три – Англия, Франция и Русия, в по-малка степен. Никой не забелязвал комунистите на хоризонта. А те вече били пред портите на Санкт-Петрбург…

Сега около картата ще застанат на първо място САЩ и Русия. До тях – на първо място Турция, заедно с Иран, режимът в Дамаск, и едва помляскващите в очакване на трохите от вечерята на големите английски пудел, френски петел и доволно оно̀деният от юдеите и американците германски орел.

Немислимото стана действителност. Турският премиер Давутоглу, който стряска сънищата на туземните ни болшевишки интернационалисти, маскирани като националисти, беше посрещнат чудесно в Техеран. Да не забравяме, че миналата есен Ердоган беше до рамото на Путин в Москва при откриването на най-голямата джамия в Европа. Вие пейте псалми за Москва като за столица на православието…

Контурите на кюрдската държава, за която говоря и пиша от години, вече се очертават върху политическата карта на Близкия изток и Анадола. Призракът на дебелака с пура в уста и чаша уиски в ръка отново витае над региона. Преди почти столетие, малко след Британския мандат над Палестина и договора „Сайкс-Пико“, Чърчиловата „Бяла книга“ разделила Палестина. Районът около Дамаск станал Сирия. Останалото следвало да бъде разпределено между палестинците – коренното ислямизирано юдейско население, и „евреите“ – хазарите, приели юдаизма. За пръв път кракът на юдеохазар във вид на ашкеназим от Руската империя стъпил в нявгашния български Балистан чак през 1871 година.

Така било поставено началото на практическия ционизъм – колонизирането на чуждата „библейска земя“. Близо 75 лета то било пропагандирано под съвсем лъжливия лозунг: „Земя без народ за народ без земя“! Палестина никога не е оставала ненаселена.

Което не вълнувало Чърчил. По майчина линия той бил потомък на юдеохазарите. Уинстън лукаво избягнал да регламентира принципа, който трябвало да предостави повече територии на едните или другите. Знаел добре, че предстояло да властва законът на джунглата.

Световното еврейство финансирало, обучавало, въоръжавало и провождало еврейски терористи в нещастната земя, невярно наричана „библейска“. От тогава, до този миг, потомците на античните юдеи не видели бял ден.

Кое, според британските ционисти, е формирало мирогледа на Уинстън Чърчил, смятан от самия му баща за “born idiot” – „идиот по рождение“? Обяснява го сър Айзаъ Бърлин. Титлата не бива да ви подлъгва. Тя отдавна не означава нищо друго, освен покупко-продажба или възнаграждение за услуги, извършени на еврейството.

Този Исай Берлин бил роден в Рига. По онова време – в Лифляндската губерния на Руската империя. Пряк потомък е на Шнеур Залман – основател на хасидската секта Хабад, но не в Любавичи – Украйна, както фамилията Шнеерсон, а в Ляд, градче в споменатата част на Руската империя. Фактически, той бил проводен да се учи в Любавичи. След което пренесъл расисткия нацистки ортодоксален талмудизъм в днешна Литва. Навярно Исай Берлин е бил роднина с известния съветски еврейски журналист Владимир Познер – член на КПСС и сътрудник на КГБ, който живя и водеше телевизионна програма в… САЩ! Какво чудно?…

Двамата – Исай Берлин и Владимир Познер май произлизат от рода на Борух и Ривка Познер. Прадядото на Берлин получил лично благословия от известния равин Баал Шем Тов, всъщност Исраел бен Елиезер (1698-1760). На практика тъкмо Шем Тов бил истинският основател на хасидското движение – екстремисткия нацистки талмудизъм. Хазаринът от Малорусия – Украйна, бил родоначалникът на черните облекла и косите, навити на масури…

Как постепенно нишките на пространната престъпна мрежа на тези родени убийци на християни, людоеди и грабители започва да прозират! Ако се заровите още, ще свържете украинските градчета и селца не само с литовските, британските и американските, а с всички страни по земното кълбо.

Айзаъ Бърлин е оплодил с талмудска, сиреч комунистическа гной, значителен брой от умовете на съвременния британски елит. Дългогодишен преподавател в най-престижни английски университети, той е пръснал заразата на юдаизма, за която, както личи, лечение не е открито. Всяка година в синагогата Хемпстед към Колежа „Уулфсън“ в Оксфорд, и в Британската академия, биват провеждани тържествени сесии, посветени на „видния политически философ“ и „идеолог на либерализма“, „защитник на плуралистичните ценности“ Айзаъ Бърлин.

„Либералстващ плуралист“ е бил сред апологетите на зловещи фигури от типа на сатанистите Карл Маркс, Уинстън Чърчил, Франклин Делано Рузвелт и Хаим Вайцман. Като Gauleiter на световния ционизъм, наблюдаван и направляван пряко от британските Ротшилдови, Вайцман извил ръцете на американците и ги натикал в Първата световна война. Пак той участвал в плана за „окончателното решение на еврейския въпрос“ чрез насилственото принуждаване на европейското еврейство да се прехвърли в Палестина. Негови са думите, изречени през ноември 1936 г. пред британската комисия за надзор на Палестина, оглавявана от херцог Пийл, които месеци по-късно споделил пред ръководения от самия него редовен годишен конгрес на Световната ционистка организация:

„Заявих пред Британската кралска комисия, че… надеждата на шестте милиона европейски евреи са съсредоточени в имиграцията. Попитах: „Можете ли да отведете шест милиона евреи в Палестина?“ Сам отговорих: „Не.“… Възрастните ще умрат… Те са „прах“, икономическа и морална пепел в един жесток свят…“

Не коментирам откъде е знаел всичко, което все още предстояло? По-важно е, че после цялата работа е била приписана на евреина Адолф Хитлер[Съгласно Халака – еврейския религиозен закон, който е приет като част от законодателството на държавата Израел, за евреин се смята всеки с поне една баба или дядо евреи. Ако беше жив, Хитлер щеше да има право на галут – на завръщане в Палестина. Макар никой от предците му да не е стъпвал там и то никога. След смъртта на Муамар Кадафи в Израел признаха, че е имал същото право. Негови роднини, живеещи в Израел, даже поискаха останките му да бъдат погребани там по юдейските обичаи. Преди години, по същия начин, ръководството на Израелската комунистическа пария поиска Москва да предаде мумията на Ленин, за да бъде погребана в Йерусалим.] и на неговите водещи нацисти, повечето – и ционисти. Сам Вайцман станал първият президент на легализираната държава Израел…

С методите на измамата[ Заглавие на документалната книга на полковника от Моссад Виктор Островски.]

Та след тези подробности за един негодник, чиито мерзости имат планетарни измерения, ето как той – Айзаъ Бърлин – е описал мирогледа на Уинстън Чърчил – един от проектантите на съвременната трагична епоха:

„Г-н Чърчил е един от онези, намаляващи по численост, които искрено вярват в определен световен ред: желанието да му вдъхне живот и сила е единственото, което оказва най-могъщо влияние върху всичко, което той си мисли и въобразява, върши и представлява. Когато биографи и историци стигнат до описание и анализиране на неговите виждания за Европа или Америка, за Британската империя и Русия, за Индия и Палестина, или даже за социалната или икономическата политика, ще открият, че неговите мнения по тези проблеми са формирани посредством точни параметри, изградени през ранния му живот, а по-късно – само затвърдени. Така, той винаги вярваше в големите държави и цивилизацията в почти йерархичен ред. И никога, например, не намрази Германия като такава: Германия е велика, исторически свещена държава; германците са велика историческа раса, и като такава, заемат съответното по размер пространство в световния пейзаж на г-н Чърчил.

Той осъди прусаците през Първата световна война и нацистите през Втората; но не и германците като цяло. Винаги изпитваше топли чувства и имаше светло отношение към Франция и нейната култура, и неизменно защитаваше необходимостта от англо-френско сътрудничество. Неизменно гледаше на руснаците като на безформена, полуазиатска маса, отвъд стените на европейската цивилизация. Неговата вяра и пристрастие към американската демокрация са добре известни, за да се нуждаят от коментар – те са основата на неговото политическо становище.

Неговото схващане във външната политика винаги е било последователно романтично. Борбата на евреите за самоопределение в Палестина ангажираше неговото въображение точно по начина, по който италианското Risorgimento[ Обединение, ит.] беше предизвикало симпатиите на неговите либерални предшественици. По сходен начин неговите виждания за социалната политика съответстваха на либералните принципи, предадени му от хората, на които най-много се възхищаваше във великата либерална администрация през първото десетилетие на този век – Аскуит, Халдейн, Грей, но преди всичко и изцяло на Лойд Джордж преди 1914 година. И не съществуваше никаква причина да ги променя, каквото и да стореше светът. А ако тези схващания, прогресивни през 1910 г., днес изглеждат по-малко убедителни, това произлиза от неотменната вяра на г-н Чърчил в твърдо установената подредба на нещата, която си беше изградил твърде отдавна, веднъж и завинаги.

Погрешно е да разглеждаме въображението главно като революционна сила – ако то унищожава и възпрепятства, а също така обърква убежденията, формирани до тук, вътрешните, мисловните навици, превръща ги в силно уеднаквени системи. Тези неща, ако са изпълнени със значителна енергия и сила на волята – а може да бъде добавено – и с фантазия, която се плаши по-малко от фактите, и създава идеални образци със средствата, с които биват подреждани те в ума – понякога променят схващанията на цели народи и поколения.“[ “Mr. Churchill” by Isaiah Berlin, “The Atlantic”, theatlantic.com]

Какво разбрахте? Първо, Уинстън Чърчил е бил либерал. В онази епоха, на границата между деветнадесетото и двадесетото столетие, както и днес, това е било възприемано като изповядване на… социализъм и нищо друго. Второ, „човекът на хилядолетието“ в Англия се е възхищавал от германците. Нещо повече – оставил е достатъчно улики за своя възторг от делата на Адолф Хитлер, понякога достигащ до завист. Същото важи и за любимия му еврейски либерал и британски премиер Лойд Джордж. Той пък държал на бюрото си снимка на фюрера с лично посвещение от канцлера в Берлин!

За разлика от току-що прочетената възхвала на Чърчил от Айзаъ Бърлин, Уинстън не веднъж променял политическата си ориентация. Зарязал Либералната партия и влязъл в Консервативната… Уж ненавиждал руснаците, но се съюзил със Съветите. Не друг, а тъкмо той, „кръстил“ Сталин Uncle Joe – Чичо Джо. Двамата се спогаждали, сякаш са произлезли от едно семейство…

Ако експонирате битово-икономическия пейзаж в неговата цялост върху политическия фон, ще откриете пълното разминаване между декларации и действия. Иначе казано, ще се сблъскате с гигантска демагогия, връхлитаща не с бързината и силата на бърз влак, а като онези „влакове куршуми“, които почти летят със скорости между 400 и 600 километра в час. „Рисуването“ е започнало твърде отдавна. Решите ли да станете откриватели и да създадете нова специалност, която няма нищо общо с изкуството и неговата история, а е чисто изследване на пропагандата, ще стигнете до корените на тези „изобразителни похвати“ в древността.

Сетне ще минете през фарисеите – наследниците на вавилонските жреци-звездобройци, които познавали дори електричеството и неговото съхраняване в акумулаторни батерии. През тайните общества, зародили се още в онези далечни епохи, преминали през късната античност, предизвикали схоластиката и религиозните войни на Средновековието, за да разцъфнат през ХVІІІ век в идеологиите, които родиха световната революция. Само на пръв поглед става дума за самоотричащи се религиозни догми, които германският философ Георг Фридрих Хегел опакова в понятието „диалектика“.

За да бъда по-ясен, за пореден път ще използвам най-лесната щампа: Капитализъм – теза; комунизъм – антитеза; демокрация или социализъм, welfare state – синтеза или решение на проблема. Използвано е в пропагандата още в средата на осемнадесетото столетие. За да достигне своите своеобразни върхове с размерите на Еверест, Монблан или Комунизъм – бивш Исмаил Самани, във Февруарската революция и Октомврийския метеж в Русия през 1917 г. В кекавата нацистката победа на изборите в Германия през 1932 и съкрушителната през май 1933 г.

В САЩ Рузвелтово управление проточило цели четири мандата, последният – недовършен. Това представлявало нарушение на Конституцията. Тогава я тълкували твърде волно, оправдавайки се с войната. Както става понастоящем относно кандидатурата на родения в Калгари, провинция Албърта, Канада, републикански губернатор на щата Тексас Рафъйел Едуърд „Тед“ Круз. Съгласно основния закон той не може да бъде държавен глава. Понеже не е роден в Съединените щати. Георги Пирински, да речем, има това право, но няма как да стане президент на чалгарска Номенклатурия…

В предизборно обръщение през 1932 г. бъдещият единствен четирикратен наемател на Белия дом констатирал:

„Един поглед към днешната ситуация просто прекалено ясно показва, че равните възможности, както са ни познати, повече не съществуват. Нашето промишлено царство е изградено. Тъкмо сега проблемът е, дали при съществуващите условия то не е презастроено? Отдавна достигнахме крайния предел и понастоящем на практика вече няма никаква свободна земя.[Ако не знаете, в САЩ огромни територии са собственост на отделните щати или на федералното правителство. От около век търговията със земя е почти невъзможна. В Израел цялата земя принадлежи на държавата. Тъй като се води собственост на… бога. Иначе казано, съществува тъждественост между бога и държавата?!] Повече от половината от нашето население не живее във ферми или върху собствена земя. И не може да извлече средства за съществуване, като обработва своята собственост. Липсва всякакъв отдушник под формата на прериите в Запада, в който онези, които са изхвърлени от работа от икономическата машина на Изтока, могат да отидат и да започнат наново. Не сме в състояние да поканим имигранти от Европа, за да споделим с тях нашето безкрайно изобилие. Сега осигуряваме скучно и бозаво живуркане за собствения ни народ.

Нашата система на постоянно повишаване на тарифи най-накрая реагира против нас. Чак до там, че трябваше да затворим границата с Канада на север, нашите европейски пазари на изток, много от латиноамериканските ни пазари на юг, и значителен дял от нашите Тихоокеански пазари на запад, посредством репресивни мита и такси за тези страни. Това принуди доста от големите индустриални организации, които изнасяха своята излишна продукция за такива държави, да изградят заводи в тях отвъд рамките на тарифните стени. Което доведе до намаляване на дейността в техните американски заводи и на възможностите за наемане на работници и служители.

Както свободата в обработването на земята и животновъдството приключи, така и възможностите за бизнес се свиха. Все още е вярно, че хората могат да започнат свои дребни предприятия, разчитайки на вроденото си опърничаво упорство и способност да вървят в крак с конкурентите си. Но отрасъл след отрасъл биваха завладявани от големите корпорации. И даже в сфери, в които няма никакъв значителен интерес, малкият човек започва със спънки и препятствия. Безпристрастната статистика за последните три десетилетия показва, че независимият предприемач се състезава в една предварително изгубена надпревара. Може би е притиснат до стената; може би не може да обслужва кредит; може би е „насилствено отстранен“, според думите на г-н [Уудроу] Уилсън, от високо организирани корпоративни конкуренти, както може да ви обясни вашия квартален бакалин.

Наскоро беше проведено задълбочено проучване на концентрацията на бизнеса в Съединените щати. То показа, че в нашия икономически живот господстват около шестстотин всякакви корпорации, които контролират две трети от американската промишленост. Десет милиона дребни предприемачи си споделят останалата третина. Още по-шокиращо – излезе, че, ако процесът на концентрация продължава със същите темпове и мащаби, в края на века ще се озовем в ситуация, в която цялата американска индустрия ще бъде контролирана от десетина корпорации, и навярно – управлявана от стотина души. Да го кажа ясно: Поемаме път към икономическа олигархия, ако вече не сме се озовали там.

Очевидно, всичко това зове за преоценка на ценности. Истинско строителство на повече промишлени предприятия, създаване на още железопътни мрежи, и организирането на повече корпорации, вероятно е толкова опасно, колкото и ползотворно. Денят на великия организатор или на финансовия Титан, на който доверихме всичко, само и само за да може да гради или да развива, приключи. Нашата сегашна цел е не да откриваме или експлоатираме природни ресурси, или по необходимост да произвеждаме повече стоки. Тя е по-трезвото, по-драматично занимание с управлението на ресурсите и предприятията, с които вече разполагаме. В стремежа да възстановим задграничните пазари за нашата излишна продукция. В това да се справим с проблема с недостатъчното потребление [бедността]. В по-справедливото разпределение на богатството и продуктите, в пригаждането на съществуващите икономически организации към това, да служат на хората. Денят на едно просветено управление настъпи.

Както в едни по-стари времена първоначално централното правителство беше рай за бежанците, така сега една икономическа система, по-близка до централизираното и алчно финансово обединение, повече не обслужва националните въжделения, а представлява заплаха. Ще очертая паралела една стъпка по-нататък. Не смятахме, че тъй като през ХVІІІ век националното правителство се превърна в заплаха, следва да изоставим принципите на едно национално управление. Нито днес трябва да зарязваме принципа на силни икономически обединения, наричани корпорации, само, защото тяхната мощ позволява лесна злоупотреба. В други периоди се занимавахме с проблема с едно прекомерно амбициозно централно правителство, като постоянно го променяхме и превръщахме в конституционно, демократично управление. Затова днес ние видоизменяме и контролираме нашите икономически обединения [корпорациите].“[ “Franklin Delano Roosevelt Commonwealth Club Address”, delivered 23 September 1932 г., San Francisco, CA, AmericanRhetoric.com, Tyler, Tx, online: http://www.americanrhetoric.com/speeches/
fdrcommonwealth.htm]

Да спра до тук. Дупе го е лъжело, както се казва. Да контролира корпорациите?! Нима не е знаел, че правителствата са само слуги на онези, които ги назначават? Или е било различно? Нищо подобно.

Авторитетното нюйоркско еврейско списание “Time“ заявява:

„Златото на Ротшилд задвижваше амбициите на министър-председатели, князе и папи. То финансираше войни и договори за репарации, променяше посоката на политиката и освобождаваше… народи. Ротшилдови прокараха железопътни линии през Стария континент, придобиха за Великобритания контрола върху Суецкия канал, насърчиха изпомпването на нефт от Кавказ и Сахара, разработиха диамантени мини в Голямото африканско плато.“[ “Cover Story: “The Rothschilds Now – New Elan in an Old Clan”, “Time”, Vol. 82, No. 25, time.com, New York, NY, Friday, December 20, 1963 г., online: http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,938990,00.html]

И това кандидатът за държавен глава на вече изплувалата като най-голяма световна сила не бил чувал? Хайде де.

Убедих се, че човешкото общество неустоимо и неизбежно се придвижва към държавен капитализъм и фашизъм[Американският равин Хари Уетън, смятан за идеолог на американското реформистко еврейство и на ционизма през годините преди и по време на Втората световна война. (Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 5]

Скоро след като влязъл в Белия дом, Рузвелт претърпял малко известен опит за нещо като фашистки преврат. Споменавал съм го в една от книгите си. Фашистки ще рече корпоративен. И си чучнал на…

Така наречената социалистическа или социална мечта – комунизмът, властта на корпорациите с централно управление, не е чисто болшевишка мечта. Нито само фашистка. Нали социалистът Мусолини е смятан за „теоретик на корпоративната държава“? Тя е илюминатска идея, представа за обществено развитие, датираща от фарисейството. То представлявало корпорация – група хора, приели решение или упълномощени да действат като една обща личност – образувание. Не съм се задълбочил до там, да установя, дали те не са били първата политическа партия в историята, въоръжена с идеология – талмудизма, тоест – комунизма.

Но хрумването за могъществото на централното управление, което да принадлежи на една висша – богоизбрана – класа, е подробно формулирана и практически осъществена от марксистите под контрола на вездесъщите Ротшилдови.

Веднъж влязъл в Белия дом, Рузвелт започнал да прилага абсолютно непазарни мерки.

„… Прокарал в Конгреса „извънреден закон за банките“. Повече от 2000 банки, „чието състояние било признато за „нездраво“, били закрити.[ Вж. Александър Бушков – „Олигарсите: Хроника на мътното време“, НСМ „Медия“, София, 2006 г., стр. 241.]

„Признато“ от кого? Кой имал полза? Нима това не бил един от ходовете за навижданата консолидация и уедряване на капитала чрез сливания, поглъщания, изкупуване?…

Все тогава Рузвелт въвел забрана за използване на златна валута. Притежателите на злато били длъжни да го… обменят за хартиени пари долари, отпечатвани от Банката на Федералния резерв! В противен случай ги заплашвал затвор и грамадна глоба. Виж ти! Кой притежава централната емисионна банка на САЩ?…

Износът на долари бил ограничен. Впрочем, ако не ви е известно, в „свободни“ страни като Франция, да речем, тази мярка беше в сила до началото на седемдесетте години.

Рузвелтовият закон за енергетиката отнел от частниците пазара на електроенергия.

„Решението било посрещнато с протестни вопли. По странно съвпадение най-гръмогласен бил У. Уилки, президент на частната компания, която контролирала енергетиката на Юга. „Да ни бъде отнет пазара, означава да ни лишат от собственост!“ – пенявел се Уилки. И предлагал алтернативен вариант: добре, щом правителството иска, може за своя сметка да построи водноелектрически централи, но пренасянето и продажбата на електроенергия трябва да се извършва от частни фирми.

Подкрепял го конгресменът Дж. Мартин, който заявил: „Управлението се изгражда по образ и подобие на съветските планове.“ Неговият колега Ч. Итън му пригласял: „Този закон и аналогичните нему са опит да бъдат внедрени руски идеи в американската система.“

Най-забавното е, че и двамата били прави. В идеята за „Управление на река Тенеси“ имало нещо от практиката на съветските държавни планове и петилетки, и нито капчица „свободен пазар“…

Рузвелт често бил упрекван, че „Управлението – това е социализъм“. Той отговарял: „Може да го наричате и риба, и месо, но то е много вкусно за жителите на долината Тенеси.“

Дали? Когато Франклин Д. Рузвелт – ФДР, както го изписват за краткост – обявил своя New Deal – нов курс, но по-точно – нов ред, членът на Демократическата партия и бивш „кандидат за президент Джон Дейвис го нарекъл „комунистически“. През 1938 година новият курс беше отхвърлен от гласоподавателите и републиканците придобиха ефективен контрол над Конгреса. ФДР влоши депресията и я направи по-дълга, включително предизвиканите от него кризи през 1937 и 1939 г. Когато беше избран [1933 г.], имаше 11 586 000 безработни, а през 1939-а – седем години по-късно – все още съществуваха 11 369 000 души без работа. През 1932 г. получаващите социални помощи от държавата бяха 16 620 000 души, а през 1939-а – след седем години – имаше 19 648 000 американци, оцеляващи посредством издръжка от държавата. Накрая войната сложи край на това.

През 1935 г. поддръжникът на ФДР Мърл Торп писа: „Ние предоставихме статута на закони – изцяло или отчасти – на осем до десет точки от „Комунистическия манифест“ от 1848 г. А, както посочват някои, свършихме по-добра работа при прилагането му, отколкото Русия.“ Статията на полковник Санчуъри „Комунистически ли е новият курс?“[ Вж. “Is the New Deal Communist?” by Colonel Sactuary. Полковник Юджийн Нелсън Сенкчуъри (1870 –1957) – пенсиониран американски офицер, антикомунист и противник на еврейството, което обвинявал за комунизма и неговото проникване в САЩ. Той бил един от главните обвиняеми в Големия процес за подривна дейност от 1944 година, организиран от Американския еврейски комитет и еврейската масонска ложа B’nai B’rith. Тяхната цел била да натикат в затвора патриотите антикомунисти, които се противопоставяли на ФДР и на неговите схеми за натикването на САЩ във Втората световна война. Всъщност планове, разработени от световния еврейски елит по нареждане на интернационалните финансисти и индустриалци. (Вж. George E. Deatherage – “The Sedition Case: Jews vs. Gentiles in court in the District Court of the United States for the District of Columbia”, published by the author, St. Albans, W. Va., 1944 г., стр. 122 и сл.) Любопитно е, че негов адвокат бил евреинът Хенри Х. Клайн, също антикомунист. Санкчуъри завършил Университета на Върмонт. Преди Първата световна война работил като инженер. Воювал в Русия. Там станал свидетел на Болшевишката революция. Затова, след завръщането си, разказвал за еврейския характер на метежа и за ужасите, които го съпътствали. Оглавил организация, наречена Американски защитници християнството, която обвинила Франклин Д. Рузвелт в заговор за „създаване на еврейска държава, където само евреите ще притежават собственост и ще прибират печалби“. (Вж. James Stuart Olson, Ed. – “Historical Dictionary of the Great Depression, 1929-1940”, Greenwood Publishing Group, Westport, CT, 2001 г., стp. 9.) Евреите изписали тонове мастило срещу полковника, ] посочи 35 съвпадения с Марксовата програма от 1848 г….

Джордж Бърнард Шоу заяви, че ФДР[ Инициали на Франклин Делано Рузвелт. Често използвана форма за… краткост.] „е комунист, но не го знае“. Разбира се, че го знаеше, но да го сподели би било политическо самоубийство.

Хърбърт Джордж Уелс писа: „Най-вълнуващото нещо, свързано с него, както и със Сталин, е, че изглежда и той притежава повече модерни схващания, от всеки друг на света, колкото и зле да го разбират.“ Освен това ФДР усещаше, че възприетият от него път към държавен капитализъм и сближаване на Вашингтон с Москва, бяха „съсредоточия на усилия за преустройство, които бяха близнаци“. След като прочете автобиографията на Уелс, в която писателят призовавал за „по-големи усилия“ към комунизъм, ФДР му писа: „Вашата и моята посока не се различават особено.“

Към множеството страхотни поразии, които Франклин Д. Рузвелт сторил на американците, следва да прибавим т. нар. Граждански корпус за опазване на ресурсите. В неговите рамки били организирани трудови лагери, в които въдворявали на първо място безработни младежи, а сетне – и цели семейства. Това минало като… борба срещу скитничеството. Как беше у нас? Битка против „враговете на народната власт и народа“, срещу „кулаците“ и всички „бивши хора“! Общо взето – отнемане на собствеността, завършило с ликвидиране на народа.

След въвеждането на редица нови данъци, накрая, на седмия ден, както казват неговите приятели-равини, ФДР създал и наложил системата за социално осигуряване. Това е чисто социалистическа мярка, предвидена от „класиците“ на комунистическата идеология.

„Днес е трудно да се повярва, но преди Рузвелт въобще не е съществувала система за социално осигуряване на работниците. Не е имало пенсия за старост, нито изплащане по болнични листове. Не е имало пенсии за инвалидност, нито помощи за безработни. Предишните американски стандарти се вмествали в циничната пословица: „Всеки да мисли за себе си. За другите мисли дяволът.“

Рузвелт обаче предложил друг принцип: държавата да се грижи за своите граждани, макар и в ограничен мащаб.

Забавна подробност: по време на обсъждането в конгреса на закона за социалното осигуряване от местата за публиката изскочила някаква дама и закрещяла: „Законът е преписан дума по дума от 18-та страница на „Комунистическия манифест“, който държа в ръката си!“ Аргументът обаче не помогнал и законът бил приет.“[Александър Бушков – „Олигарсите: Хроника на мътното време“, НСМ „Медия“, вече цит. съч., стр. 244.]

Защо авторът смята цитираната от него пословица за „цинична“? Много просто – той е советский человек, продукт на социализЪма с неговите фалшиви и непостижими лозунги. Преди две седмици гледах предаване-говорилня по московската телевизия РТР. Целта уж беше сблъсък на мнения за състоянието на руско-украинските отношения между представители на двете страни. Даже им прожектираха документален филм, посветен на съветската епоха на Украйна. Типична сталинска, гьобелсова, рузвелтова, чърчилова, каквато щете, но все комунистическа пропаганда.

Тя не съдържаше нито една лъжа. Но огромната неистина се състоеше в това, че не показваше цялата картина – с причините и следствията – в нейния завършен вид. Полуистината е по-страшна от лъжата. Понеже подвежда.

Онова, което стана, беше тричасово надвикване, без изслушване, озлобени физиономии и даже по някой нецензурен израз. Нито веднъж никоя от страните не посочи защо е вършено всичко. От какъв зор и по волята на какви обстоятелства и съответните движещи сили зад тях се случиха събитията не само напоследък, но и през целия отминал век? Нито веднъж не стана дума за комунизма, за колективизацията чрез насилствен глад, помела милиони украинци, за безчинствата на компартийните ръководства, на ГПУ, НКВД и КГБ, чиито комисари и офицери в повечето случаи били евреи, даже за империята от концентрационни лагери ГУЛаг, за робското подчинение и мизерията, за господството на номенклатурата. Само веднъж един от участниците изтърва извън реда – без да му бъде дадена думата – че „споменаването на комунизма и НКВД било нежелателно“!

Междувременно сега му е мястото да включим в сюжета и системата на Федералния резерв на САЩ, която толкова пъти съм споменавал. С тази разлика, че не става дума за някаква нейна измислена роля. А за онази, която изиграла в действително случилите се исторически събития.

„В началото на двайсетте години системата на Федералния резерв изигра решителната роля за завръщането на [болшевишка] Русия в интернационалните финансови структури. Уинтроп и Стимсън продължиха да бъдат посредниците между руските и американските банкери, а Хенри Л. Стимсън водеше преговорите, приключили с нашето[На американците, на САЩ.] признаване на Съветите след избирането на Рузвелт през 1932 г. Това бе разочарование, тъй като и без друго дълго преди това бяхме възстановили взаимните връзки с руските финансисти.

През 1920 г. системата на Федералния резерв начена да придобива руско злато, а руските пари бяха приети на валутните борси. Според автобиографията на полковник Илай Гарисън[206] и Секретния доклад за Пол Уорбърг на Военноморските сили на Съединените щати Руската революция била финансирана от семействата Ротшилд и Уорбърг,[В Германия – Варбург. В действителност истинските собственици на банката „Варбург“ били Ротшилдови. Семейство Варбург се явявали само управители. Доказан факт, който малцина проумяват, а още по-малко интересува мнозинството човекоподобни, почти напълно лишено от ум и свяст.] като през 1918 г. член на фамилията Уорбърг пренесъл до Стокхолм истинските парични фондове, използвани от Ленин и Троцки.

Статия в английското месечно издание “Fortnightly“[208] от юли 1922 г. твърди: „На практика през последната година всяка отделна капиталистическа институция [в Русия] беше възстановена. Това важи за Държавната банка, частните банки, фондовата борса, правото на притежание на неограничено количество пари, правото на наследство, узаконената система за обмен на валута и други институции и практики, без които частната промишленост и търговия са неосъществими. Голяма част от национализираните по-рано индустриални отрасли сега са полусамостоятелни тръстове.“

Явно изданието имало предвид Лениновата Нова икономическа политика – съкратено НЕП (Новая экономическая политика – НЭП), която от пролетта на 1921 г. заместила системата на военния комунизъм. Този подход разчитал на различните форми на собственост уж с цел възстановяване на съсипаната от болшевиките икономика. Тя родила своите герои – непманите, полулегални предприемачи и търговци изключително от еврейски произход. Смята се, че като катализатор на въвеждането й послужило въстанието на моряците и червеноармейците от Кронщад (1 март 1921 г.), което издигнало лозунга: „За съвети без комунисти!“.

Въстания избухнали на много места в Русия и Украйна – Сибир, Поволжието, Дон, Кубан и т.н. Хората искали да бъде сложен край на болшевишката диктатура, разпускане на Съюза на съветите, всеобщи и честни избори за Учредително събрание и свобода на инициативата в икономиката, особено в селското стопанство. Всички бунтове били потушени с кървава жестокост от части на Червената армия, командвана от Лейба Бронщейн, откраднал руската благородническа фамилия Троцки.

Но лъснала голата истина за това, че комунистите нямат никаква подкрепа сред народа. Те останали изолирани и сами. Тогава от интернационалния синедрион натиснали Ленин, който предложил НЕП-а. Даже названието на „героите“ на НЕП-а произлиза от американския английски – NEP-man – „човек (деец) на НЕП-а“. По онова време американската култура, която и досега е изключително в еврейски ръце, буквално нахлула в Съветска Русия – филми, джаз, литература… Малко по-късно болшевиките обявили всичко това за „декадентско“ – „упадъчно“.

diagnosa.net/

Нагоре