Постинг
13.03.2016 10:58 -
Шпионски игри / Комуниста е учен, дори и да е неграмотен
Социализмът няма никакво морално оправдание, но сега всички са социалисти
В този момент в Ню Йорк се води дело за шпионаж срещу Евгений Буряков, за което тук никой не съобщава. Той е руснак, работещ в САЩ като… банкер. Още е сред шефовете на представителството на “Vnesheconombank”, представяна като „собственост на руската държава“. Според обвинението, което се основава на обемист доклад на ФБР, Буряков „е част от шпионски кръг, действащ както в годините на Студената война“.
Подсъдими са още двама руски граждани – Виктор Споришев и Виктор Подобний. Излиза, че първият се е поставил в услуга на американците и е предал четата, както се говореше в старите анекдоти. Ето ви ги „жертвите“, които, както твърди Филип Корсо, шпионският Интернационал е принуден да дава от време навреме – за достоверност.
През цялото време тези западни „демократи“ си партнираха изгодно с комунистическите касапи в източноевропейските сатрапии. Сетне – и с Китай!
Какъв морал, какви двайсет стотинки? Курви, дошли от майната си, без извинение, четат проповеди за добродетелност и благочестие на коренните европейци?! Досущ както с тези дребни пари не можете да си купите и едно кафе, толкова струва и прословутата „европейска нравственост“. Лицемерие! Всичко е за зор-заман, за всеки случай – думи за застраховка на политиците пред електората. (Последното звучи като „стадото“.)
Води се война в Афганистан – вече 27 лета – от съветското нахлуване, та до коалицията, предвождана от американците. Ирак воюва в продължение на 26 години. Започна на 22 септември 1980 г. с нахлуване на иракската армия в иранската провинция Хузестан. Тогава САЩ официално стояха зад своя довереник и приятел Саддам Хюсеин. А един от неоконсерваторите – по онова време край Роналд Рейгън – еврейският троцкист Доналд Ръмсфелд, стана специален съветник на диктатора.
Сетне листът се обърна. С мълчаливото одобрение на Вашингтон, за което съм писал достатъчно, иракски въоръжени сили навлязоха в Кувейт, който крадеше петрол от съседите си. Внезапно САЩ пуснаха предварително заснети кадри с инсценировка, как арабско момиче, „свидетелства“ за воините на Саддам, които направо „от кувьозите в кувейтски родилен дом набучват на щиковете си по няколко бебета наведнъж“! Новият президент – бащата Джордж Буш, поведе интернационална коалиция срещу доскорошния friend of US. Тази война не е свършила.
Войните в бивша Югославия се водиха повече от десет години и отнеха живота на стотици хиляди цивилни. Пръкна се никога не съществувалата държава Косово!
Биха се азери и арменци. Русия воюва с чеченците и грузинците – с вторите само за дни. Украйна, основана от бек Шамбат, брата на българския император кан Курбат, е в състояние на фактическа Гражданска война. След половин век Русия си прибра Крим, който пък се оказа продаден от Ленин и Сталин на група американски политици и бизнесмени!…
Запалиха арабския свят. „Пролетта“ продължава вече десетилетие. Тя възпламени не само Сирия, но и Либия. Тези дни Барак Обама директно обвини Дейвид Камерън и Никола Саркози за трагедията в бившата Триполитания.
Запламтя турският югоизток… Полека-лека, както предвиждаха стратезите по политическо инженерство в Москва и Тел Авив. Европа се наслаждава на прокламирания от нея „либерализъм“. Като посреща вълни от бежанци, прииждащи от районите на катастрофите, които тя и нейните привидно американски – всъщност интернационални юдео-масонски господари – причиниха.
Междувременно Израел не спира да воюва – срещу Ливан, обстрелва обекти в Ирак и Сирия, през определени периоди мачка окупираните палестински територии, които неговата армия не е напускала от 1967 година насам. Обратното – разширява окупацията.
Войните в Африка не спират – Сомалия, Еритрея, Мали, Нигерия, Чад, Cфte d’Ivoire… Конфликтите между Индия и Пакистан за Кашмир тлеят. Правителството в Ню Делхи трудно ще се справи с назряващите бунтове против кастовата система. Също – с нарстващото напрежение на верска основа, подклаждано преди всичко от монархиите в района на Персийския залив.
Западът не се свени, още по-малко се гнуси, да приема всякакви богаташи, без да се интересува от произхода на тяхното имане. “Pecunia non olet” – „парите не миришат“, както обяснил римският император Веспасиан на сина си, който не искал да прибира таксите от обществените тоалетни.
Няколко дни назад известиха, че Виджай Малила, известен като „барона на напитките“ и наричан „индийския Ричард Брансън“, е избягал в Англия. Понеже в родината му го подгонили за неплатени данъци в размер на повече от 1 милиард долара! (Вижте илюстрацията.)
Къде се скриха онези, които ограбиха СССР и неговите остатъци? Намериха убежище в САЩ, Великобритания, по-малко във Франция, Швейцария… А крадците от тукашните БКП и ДС? Да не би да нарамиха чувалите с банкноти и да хукнаха на север, към Русия? Не, още Огнян Дойнов и Стоян Марков – „Стенмарк“, последвани от ченгета, преквалифицирали се в „банкери“, всевъзможни далавераджии, обагрени в алчно червено, потънаха също на Запад – от Великобритания, Австрия, Швейцария и Испания, чак до Съединените щати и Канада. Даже в Южна Америка!
Така изглежда днешният свят.
В него израснаха няколко поколения, за които миналото няма никакво значение. Мой познат, пенсиониран професор по история от Кеймбридж, преподавал в университети в Шотландия, Вашингтон, Германия и Истанбул, наскоро сподели, че ние и следващата генерация сме били по-подготвени в училищата. Знаели сме повече. Общата ни култура е била на космическа висота в сравнение с тази на сегашните младежи. Докато настоящите студенти възприемат по-лесно. Но скоро всичко изфирясва от главите им…
На връх тъй обичания от празноглавците 8 март – Ден на другарката, понастящем за един ден в годината провъзгласявана за „дама“, британски журналист сподели впечатленията си от расово и материално разделена Америка, наподобяваща петдесетте години на миналия век. В Милуоки срещнал чернокож младеж, „който едва ли беше на повече от 21“. Семейството му било принудително изхвърлено от наетото жилище. За неплатен наем.
„Наемали го на временна работа и се надяваше, да му платят на следващия ден, за да може да наеме камион с ремарке и да събере онова, което беше останало от покъщнината.
Когато чу, че съм журналист, той възкликна: „О! Пишете стихове?“ Е, рекох му, не мисля, че моят редактор би го определил така. Но той вече тръгваше: „Аз пиша стихове. Хората винаги се изненадват, когато им споделя това.“… Докато се потегляхме, забелязах как той и майка му се отдалечаваха от купчината тяхно имущество, опитвайки се да намерят местенце, където да спят през тази нощ.“
Колко „обнадеждаващо“!
Аз лично преживях това – при „хубавия“ социализъм. В още по-тежък и отвратителен вид – с държавно насилие. Бях на съвсем същата възраст – 21…
Но масите са съгласни. Не изпитват емпатия, както ги научиха да говорят по-така. Не съчувстват. Не ги интересува съдбата на ближните. Примирили са се. В интернет всичко е спокойно… Както е писал Виктор Юго:
„Лордът е учен, дори и да е неграмотен. Той знае по право.“
За днешните младежи свети, драгоценни понятия като свобода, не значат нищо. Струва им се, че са свободни. Смятат, че това винаги е било така, че е даденост. С лекота, без да се замислят (дали имат с какво), се отказват от човешки и граждански права. Важното е да набиват “Big Mac”, да се наливат с енергийни напитки и евтин алкохол, да шмъркат, да могат да се татуират и „разкрасяват“ с железа, пронизващи плътта им. Още повече – да са в крак с телефонната мода! Сигурни са, че всичко останало е от лукавия…
А той, лукавият, тържествува. Неговият призив: „И най-добрият от гоите трябва да бъде убит“,е реалност. Под “tob shebe-goyyim” – „най-добрият от гоите“, луциферианистите разбирали Исус Христос. Смятали го за човек. „Християните“, последователи на фарисея Шаул, когото смятат за „апостол Павел“, Исус е… богочовек!
Което е съучастие в престъплението. Няма как Бог да бъде убит. Не Исус победил смъртта. Не се е налагало. Тя нямало как да надделее над него. Изобщо. Което, според мен, е валидно и за всички, които искрено, но и с разума си вярват в това.
Съдниците му схванали това късно, след доказаното негово Възкръсване. Вече две хилядолетия водят кървава битка срещу Христос и истинското християнство.
Съвременното Християнство няма нищо общо с истинският Христос - абог РА
Европа вече изобщо не е такава. А била ли е някога?…
Какви нрави и добродетели? Когато наскоро пукна един от най-отвратителните комунисти и доносници, шесткратният носител на агентурни псевдоними Петко Бочаров, прочетох такива жалейки, че ме заболя всичко, което е в състояние да изпитва мъка, скръб и страдание. Той, който е писал клевети срещу своя роден брат и първата си съпруга, да не споменавам останалите стотици негови познати, бил „невероятен“, „изумителен“, „страхотен журналист“, „истински антикомунист и демократ“! Толкова силно ругаел руснаците…
Мой приятел, чиито родители били изселени от София и след донос на Бочаров срещу тях, се пошегува, че не е възможно да е починал.
„Сигурно са го убили, иначе е необяснимо“ – писа ми той.
Справедливо и вярно. Негодникът олицетворяваше подлостта, алчността, предателството и лакейството, които се ширят сред човешкия род, но особено силно – на тази територия.
Тук тези „безценни качества“ не отмират. Безсмъртни са.
Шпионски игри
Няма „леви“ и „десни“, а „наши“ и „ваши“. Това са определения, чиято неустойчивост е пословична. А изменчивостта им – непрестанна.
„Уинстън не помнеше период, когато страната му да не е воювала, но очевидно в детството му дълго време е имало мир, защото един от ранните му спомени беше за въздушно нападение, изненадало всички…
Приблизително оттогава войната продължаваше буквално без прекъсване, въпреки че, ако бъдем точни, тя не винаги бе същата война…
Сега например, през 1984-а (ако годината беше 1984-а), Океания в съюз с Изтазия воюваше срещу Евразия. Нито в частен разговор, нито публично се признаваше, че някога трите сили са били групирани по друг начин.
Всъщност, както Уинстън много добре знаеше, само преди четири години Океания воюваше с Изтазия и беше в съюз с Евразия. Но той знаеше това тайно, само защото контролът над съзнанието му не бе пълен. Официално никога не бе имало смяна на съюзника. Океания беше във война с Евразия: следователно Океания винаги е била във война с Евразия. Врагът за момента винаги олицетворяваше абсолютното зло и оттук следваше, че всяко споразумение с него в миналото или в бъдещето е невъзможно.
Най-ужасното беше, помисли си той за десетхиляден път,… че всичко това би могло да бъде истина. Щом като партията можеше да се меси в миналото и да казва за едно или друго събитие, че то никога не се е случвало – не беше ли това много по-ужасяващо от обикновените изтезания или смъртта?
Партията казваше, че Океания никога не е била в съюз с Евразия. Той, Уинстън Смит, знаеше, че Океания беше в съюз с Евразия само преди четири години. Но къде съществуваше това знание? Само в собственото му съзнание, което тъй или иначе скоро щеше да бъде унищожено. А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото – тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина.
„Който контролира миналото“ – гласеше лозунгът на партията, – „контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“
И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новоговор: „двумисъл“.“
Точно по този начин, само допреди три лазарника Владимир Путин присъстваше на всички срещи в т. нар. формати Г-8, Г-20, на държавите най– и по-… Играеха си като малки деца, криеха се и си подвикваха „Ку-ку“! Ако някой е бил поразен от болест и е проспал този период, сега, при евентуалното си събуждане, ще остане силно изненадан. Владимирович и Русия са… врагове. Подлагат ги на санкции, но… контактуват с тях.
И така, да продължа от там, където спрях в началото на февруари т.г. От момента, в който се спрях на мистерията: Откъде се взе Владимир Путин и кой го издигна?
За да разберете по-добре, следва да проявите още търпение. Не много, колкото да се постарая да затвърдя представата за реалността такава, каквато е, у онези, които са готови да узнаят това. Не са заключили съзнанието си и са петимни за истината.
Надявам се, все повече от вас да изпитват все по-малко съмнения около общия генезис на идеологиите, зародили се вследствие на интереси. Както и на свързаните с тях политики. Не кой знае колко по-маловажно е и потеклото на онези, които въвеждат съответните мирогледи и ги реализират във видимата страна – политиците и техните сиамски близнаци – медийните началници. Те са толкова зависими едни от други, но най-вече от чорбаджиите, които са ги гудили на съответните постове, та понякога на човек му се струва, че медиите определят политиката. А друг път – по-често – обратното.
Във всички случаи – какъвто е обичаят ми – ще се мъча да разкривам, истинските, скритите движещи сили зад събитията.
Да продължим с разузнаването и имитацията на „студени“, „шпионски“, „идеологически“ и какви ли не войни. Тук стигам до един от авторите, от които научих не малко. Няма да престана да се изкушавам да ви го представям като неподлежащ на обвинения в болшевишки пристрастия.
Полковник Филип Корсо написа знаменателна книга, която издателите му от най-голямата в света корпорация в бранша – “Simon & Schuster”, се престарали да редактират. Орязали някои факти, изкривили други, пропуснали илюстрации… Както съм посочил в българския превод на неговите мемоари, той се готвел издаде сам целия текст, заедно с всички илюстрации.
Корсо не починал от рак, както се очаквало. Бил болен от коварната болест и достатъчно възрастен, за да продължи да спазва клетвата и да сдържа зад зъбите си онова, което вече било на езика му.
След заканата да преиздаде документалната творба, получи инфаркт. Както сподели неговият син, носещ същите имена, двамата обявили на пристигналата линейка точно в коя болница желаят да го откарат. Даже попитали екипа, дали е запомнил лечебницата? Когато Филип Корсо-младши пристигнал в нея с автомобила си – максимум пет минути след медицинската кола, баща му го нямало в там!
Били необходими няколко телефонни разговора, за да установи, къде точно бил откаран неговият родител. Отвели го в друга болница, пак във Флорида, слава Богу. Но… разузнавачът напуснал този свят. Поне според мен, целият инцидент е многозначителен.
По някое време синът Филип Корсо, с когото се свързах, изчезна внезапно. Преди това изнасяше лекции из Съединените щати, отговаряше на писма, показваше видеозаписи с разкази на своя баща, които сам беше направил. Потъна вдън земя!
Полковникът започнал шпионската си кариера още през Втората световна война, в Германия. След нея е бил съветник на Дуайт Айзенхауер, който цели два мандата беше президент на Съединените щати от уж дясната Републиканска партия. След което, като служител на Военното разузнаване на САЩ, до своето пенсиониране, Корсо е работил само в Пентагона. Той разказа:
„Като офицер от разузнаването и на мен ми бе известна ужасяващата тайна, че КГБ е проникнал в някои от най-важните наши правителствени институции. И че ключовите аспекти на американската външна политика са диктувани от Кремъл. Първо дадох показания по този повод през април 1962 г. по време на изслушване от Сенатската подкомисия, председателствана от сенатора от [щата] Илинойс Еверет Дирксен. А месец по-късно предоставих същата информация на главния прокурор Робърт Кенеди. Той ми обеща, че ще я предаде на своя брат – президента. И нямах никакви причини да не му вярвам…
Съветските агенти бяха навсякъде. Директорът на Централната разузнавателна група адмирал Роскоу Хиленкоутър, член на екипа от съветници по въпросите на НЛО на президента Труман, осведоми държавния глава за това. И препоръча налагащото се незабавно провеждане на контраразузнавателна операция, започваща от върха надолу…
Персоналът на нашето разузнаване ни каза, че Съветите тършуват толкова здраво из военните ни тайни, че в Кремъл знаят неща за нас, преди нашият Конгрес да ги научи. В армията най-малкото бяха наясно, че КГБ беше проникнал в ЦРУ, а още от началото на петдесетте години ръководството на ЦРУ бе неразривна част от работната група за летящите дискове.[93] И макар че групата мислеше, че държи някакви тайни, те със сигурност съвсем не бяха такива за КГБ.
Ала ето какво крепеше покрива, та той да не се стовари върху нас. В действителност КГБ и ЦРУ не бяха онези противници, които всички мислеха, че са. Те се шпионираха помежду си, но само във връзка с практически цели. А освен това, тъй като всяка от двете агенции бе проникнала в другата, и двете се държаха като една и съща организация. Всички те бяха професионални шпиони в една силно раздута агенция, които играеха едни и съща шпионска игра и контрабандираха информация.
Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции преди всичко бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.
Това беше една от причините ние във войската да знаем, че ръководството на КГБ, не номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха…
Убеден съм, че поведението им имаше смисъл. Знам, че смятаха останалите от нас за прекалено глупави, за да опазят света и чрез обмена на информация ни предпазваха от ядрена война. Вярвам в това, тъй като по време на службата си се запознах с доста агенти на КГБ и получих от тях достатъчно сведения извън правилата, за да добия по-пълна представа за картината в Съветския съюз през петдесетте и шейсетте. А тя бе съвсем различна от онази, чиито описания четете от първата страница на “The New York Times”.
Проникването на КГБ в ЦРУ и онова, което ние, военните, приемахме като тяхна обща шпионска дейност, беше факт, който през петдесетте и шейсетте просто бяхме приели. Въпреки че повечето от нас в Пентагона си играехме на шпиони един срещу друг, доколкото можехме. Някои от нас, като мен, които през войната бяхме преминали разузнавателни школи и знаехме някои и друг контраразузнавателен трик, използвахме това, за да озадачаваме хората. Сменяхме маршрута, по който отивахме на работа. За да проверим телефоните, за които не бяхме сигурни, винаги използвахме различни фалшиви истории вместо истинска информация. Прочиствахме кабинетите си от подслушвателни устройства, винаги ползвахме кодирани думи и изречения в разговорите помежду ни по чувствителни теми.
Имахме агент-контраразузнавач в кабинета на военното attachй в руското консулство във Вашингтон. Неговите приятели в Съветската армия имаха по-малко доверие в КГБ, отколкото аз самият. Ако името ми се появеше във връзка с някой случай, той незабавно ме уведомяваше. Но никога не би съобщил на ЦРУ. Ако щете вярвайте, но в самата столица на моята родина този вид информация ми помагаше да оцелея жив. Бе много обезкуражаващо и объркващо да узная, че през всичките мои четири години служба в Белия дом ЦРУ е поддържало опашка зад гърба ми.“
И днес всеки следи и подслушва всеки. Това е едно от най-ценните неща, които Едуард Сноудън отмъкна и показа на света. Съюзници се дебнат. ЦРУ знае всичко за Ангела Меркел. БНД – за Барак Обама…
http://diagnosa.net/
В този момент в Ню Йорк се води дело за шпионаж срещу Евгений Буряков, за което тук никой не съобщава. Той е руснак, работещ в САЩ като… банкер. Още е сред шефовете на представителството на “Vnesheconombank”, представяна като „собственост на руската държава“. Според обвинението, което се основава на обемист доклад на ФБР, Буряков „е част от шпионски кръг, действащ както в годините на Студената война“.
Подсъдими са още двама руски граждани – Виктор Споришев и Виктор Подобний. Излиза, че първият се е поставил в услуга на американците и е предал четата, както се говореше в старите анекдоти. Ето ви ги „жертвите“, които, както твърди Филип Корсо, шпионският Интернационал е принуден да дава от време навреме – за достоверност.
През цялото време тези западни „демократи“ си партнираха изгодно с комунистическите касапи в източноевропейските сатрапии. Сетне – и с Китай!
Какъв морал, какви двайсет стотинки? Курви, дошли от майната си, без извинение, четат проповеди за добродетелност и благочестие на коренните европейци?! Досущ както с тези дребни пари не можете да си купите и едно кафе, толкова струва и прословутата „европейска нравственост“. Лицемерие! Всичко е за зор-заман, за всеки случай – думи за застраховка на политиците пред електората. (Последното звучи като „стадото“.)
Води се война в Афганистан – вече 27 лета – от съветското нахлуване, та до коалицията, предвождана от американците. Ирак воюва в продължение на 26 години. Започна на 22 септември 1980 г. с нахлуване на иракската армия в иранската провинция Хузестан. Тогава САЩ официално стояха зад своя довереник и приятел Саддам Хюсеин. А един от неоконсерваторите – по онова време край Роналд Рейгън – еврейският троцкист Доналд Ръмсфелд, стана специален съветник на диктатора.
Сетне листът се обърна. С мълчаливото одобрение на Вашингтон, за което съм писал достатъчно, иракски въоръжени сили навлязоха в Кувейт, който крадеше петрол от съседите си. Внезапно САЩ пуснаха предварително заснети кадри с инсценировка, как арабско момиче, „свидетелства“ за воините на Саддам, които направо „от кувьозите в кувейтски родилен дом набучват на щиковете си по няколко бебета наведнъж“! Новият президент – бащата Джордж Буш, поведе интернационална коалиция срещу доскорошния friend of US. Тази война не е свършила.
Войните в бивша Югославия се водиха повече от десет години и отнеха живота на стотици хиляди цивилни. Пръкна се никога не съществувалата държава Косово!
Биха се азери и арменци. Русия воюва с чеченците и грузинците – с вторите само за дни. Украйна, основана от бек Шамбат, брата на българския император кан Курбат, е в състояние на фактическа Гражданска война. След половин век Русия си прибра Крим, който пък се оказа продаден от Ленин и Сталин на група американски политици и бизнесмени!…
Запалиха арабския свят. „Пролетта“ продължава вече десетилетие. Тя възпламени не само Сирия, но и Либия. Тези дни Барак Обама директно обвини Дейвид Камерън и Никола Саркози за трагедията в бившата Триполитания.
Запламтя турският югоизток… Полека-лека, както предвиждаха стратезите по политическо инженерство в Москва и Тел Авив. Европа се наслаждава на прокламирания от нея „либерализъм“. Като посреща вълни от бежанци, прииждащи от районите на катастрофите, които тя и нейните привидно американски – всъщност интернационални юдео-масонски господари – причиниха.
Междувременно Израел не спира да воюва – срещу Ливан, обстрелва обекти в Ирак и Сирия, през определени периоди мачка окупираните палестински територии, които неговата армия не е напускала от 1967 година насам. Обратното – разширява окупацията.
Войните в Африка не спират – Сомалия, Еритрея, Мали, Нигерия, Чад, Cфte d’Ivoire… Конфликтите между Индия и Пакистан за Кашмир тлеят. Правителството в Ню Делхи трудно ще се справи с назряващите бунтове против кастовата система. Също – с нарстващото напрежение на верска основа, подклаждано преди всичко от монархиите в района на Персийския залив.
Западът не се свени, още по-малко се гнуси, да приема всякакви богаташи, без да се интересува от произхода на тяхното имане. “Pecunia non olet” – „парите не миришат“, както обяснил римският император Веспасиан на сина си, който не искал да прибира таксите от обществените тоалетни.
Няколко дни назад известиха, че Виджай Малила, известен като „барона на напитките“ и наричан „индийския Ричард Брансън“, е избягал в Англия. Понеже в родината му го подгонили за неплатени данъци в размер на повече от 1 милиард долара! (Вижте илюстрацията.)
Къде се скриха онези, които ограбиха СССР и неговите остатъци? Намериха убежище в САЩ, Великобритания, по-малко във Франция, Швейцария… А крадците от тукашните БКП и ДС? Да не би да нарамиха чувалите с банкноти и да хукнаха на север, към Русия? Не, още Огнян Дойнов и Стоян Марков – „Стенмарк“, последвани от ченгета, преквалифицирали се в „банкери“, всевъзможни далавераджии, обагрени в алчно червено, потънаха също на Запад – от Великобритания, Австрия, Швейцария и Испания, чак до Съединените щати и Канада. Даже в Южна Америка!
Така изглежда днешният свят.
В него израснаха няколко поколения, за които миналото няма никакво значение. Мой познат, пенсиониран професор по история от Кеймбридж, преподавал в университети в Шотландия, Вашингтон, Германия и Истанбул, наскоро сподели, че ние и следващата генерация сме били по-подготвени в училищата. Знаели сме повече. Общата ни култура е била на космическа висота в сравнение с тази на сегашните младежи. Докато настоящите студенти възприемат по-лесно. Но скоро всичко изфирясва от главите им…
На връх тъй обичания от празноглавците 8 март – Ден на другарката, понастящем за един ден в годината провъзгласявана за „дама“, британски журналист сподели впечатленията си от расово и материално разделена Америка, наподобяваща петдесетте години на миналия век. В Милуоки срещнал чернокож младеж, „който едва ли беше на повече от 21“. Семейството му било принудително изхвърлено от наетото жилище. За неплатен наем.
„Наемали го на временна работа и се надяваше, да му платят на следващия ден, за да може да наеме камион с ремарке и да събере онова, което беше останало от покъщнината.
Когато чу, че съм журналист, той възкликна: „О! Пишете стихове?“ Е, рекох му, не мисля, че моят редактор би го определил така. Но той вече тръгваше: „Аз пиша стихове. Хората винаги се изненадват, когато им споделя това.“… Докато се потегляхме, забелязах как той и майка му се отдалечаваха от купчината тяхно имущество, опитвайки се да намерят местенце, където да спят през тази нощ.“
Колко „обнадеждаващо“!
Аз лично преживях това – при „хубавия“ социализъм. В още по-тежък и отвратителен вид – с държавно насилие. Бях на съвсем същата възраст – 21…
Но масите са съгласни. Не изпитват емпатия, както ги научиха да говорят по-така. Не съчувстват. Не ги интересува съдбата на ближните. Примирили са се. В интернет всичко е спокойно… Както е писал Виктор Юго:
„Лордът е учен, дори и да е неграмотен. Той знае по право.“
За днешните младежи свети, драгоценни понятия като свобода, не значат нищо. Струва им се, че са свободни. Смятат, че това винаги е било така, че е даденост. С лекота, без да се замислят (дали имат с какво), се отказват от човешки и граждански права. Важното е да набиват “Big Mac”, да се наливат с енергийни напитки и евтин алкохол, да шмъркат, да могат да се татуират и „разкрасяват“ с железа, пронизващи плътта им. Още повече – да са в крак с телефонната мода! Сигурни са, че всичко останало е от лукавия…
А той, лукавият, тържествува. Неговият призив: „И най-добрият от гоите трябва да бъде убит“,е реалност. Под “tob shebe-goyyim” – „най-добрият от гоите“, луциферианистите разбирали Исус Христос. Смятали го за човек. „Християните“, последователи на фарисея Шаул, когото смятат за „апостол Павел“, Исус е… богочовек!
Което е съучастие в престъплението. Няма как Бог да бъде убит. Не Исус победил смъртта. Не се е налагало. Тя нямало как да надделее над него. Изобщо. Което, според мен, е валидно и за всички, които искрено, но и с разума си вярват в това.
Съдниците му схванали това късно, след доказаното негово Възкръсване. Вече две хилядолетия водят кървава битка срещу Христос и истинското християнство.
Съвременното Християнство няма нищо общо с истинският Христос - абог РА
Европа вече изобщо не е такава. А била ли е някога?…
Какви нрави и добродетели? Когато наскоро пукна един от най-отвратителните комунисти и доносници, шесткратният носител на агентурни псевдоними Петко Бочаров, прочетох такива жалейки, че ме заболя всичко, което е в състояние да изпитва мъка, скръб и страдание. Той, който е писал клевети срещу своя роден брат и първата си съпруга, да не споменавам останалите стотици негови познати, бил „невероятен“, „изумителен“, „страхотен журналист“, „истински антикомунист и демократ“! Толкова силно ругаел руснаците…
Мой приятел, чиито родители били изселени от София и след донос на Бочаров срещу тях, се пошегува, че не е възможно да е починал.
„Сигурно са го убили, иначе е необяснимо“ – писа ми той.
Справедливо и вярно. Негодникът олицетворяваше подлостта, алчността, предателството и лакейството, които се ширят сред човешкия род, но особено силно – на тази територия.
Тук тези „безценни качества“ не отмират. Безсмъртни са.
Шпионски игри
Няма „леви“ и „десни“, а „наши“ и „ваши“. Това са определения, чиято неустойчивост е пословична. А изменчивостта им – непрестанна.
„Уинстън не помнеше период, когато страната му да не е воювала, но очевидно в детството му дълго време е имало мир, защото един от ранните му спомени беше за въздушно нападение, изненадало всички…
Приблизително оттогава войната продължаваше буквално без прекъсване, въпреки че, ако бъдем точни, тя не винаги бе същата война…
Сега например, през 1984-а (ако годината беше 1984-а), Океания в съюз с Изтазия воюваше срещу Евразия. Нито в частен разговор, нито публично се признаваше, че някога трите сили са били групирани по друг начин.
Всъщност, както Уинстън много добре знаеше, само преди четири години Океания воюваше с Изтазия и беше в съюз с Евразия. Но той знаеше това тайно, само защото контролът над съзнанието му не бе пълен. Официално никога не бе имало смяна на съюзника. Океания беше във война с Евразия: следователно Океания винаги е била във война с Евразия. Врагът за момента винаги олицетворяваше абсолютното зло и оттук следваше, че всяко споразумение с него в миналото или в бъдещето е невъзможно.
Най-ужасното беше, помисли си той за десетхиляден път,… че всичко това би могло да бъде истина. Щом като партията можеше да се меси в миналото и да казва за едно или друго събитие, че то никога не се е случвало – не беше ли това много по-ужасяващо от обикновените изтезания или смъртта?
Партията казваше, че Океания никога не е била в съюз с Евразия. Той, Уинстън Смит, знаеше, че Океания беше в съюз с Евразия само преди четири години. Но къде съществуваше това знание? Само в собственото му съзнание, което тъй или иначе скоро щеше да бъде унищожено. А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото – тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина.
„Който контролира миналото“ – гласеше лозунгът на партията, – „контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“
И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новоговор: „двумисъл“.“
Точно по този начин, само допреди три лазарника Владимир Путин присъстваше на всички срещи в т. нар. формати Г-8, Г-20, на държавите най– и по-… Играеха си като малки деца, криеха се и си подвикваха „Ку-ку“! Ако някой е бил поразен от болест и е проспал този период, сега, при евентуалното си събуждане, ще остане силно изненадан. Владимирович и Русия са… врагове. Подлагат ги на санкции, но… контактуват с тях.
И така, да продължа от там, където спрях в началото на февруари т.г. От момента, в който се спрях на мистерията: Откъде се взе Владимир Путин и кой го издигна?
За да разберете по-добре, следва да проявите още търпение. Не много, колкото да се постарая да затвърдя представата за реалността такава, каквато е, у онези, които са готови да узнаят това. Не са заключили съзнанието си и са петимни за истината.
Надявам се, все повече от вас да изпитват все по-малко съмнения около общия генезис на идеологиите, зародили се вследствие на интереси. Както и на свързаните с тях политики. Не кой знае колко по-маловажно е и потеклото на онези, които въвеждат съответните мирогледи и ги реализират във видимата страна – политиците и техните сиамски близнаци – медийните началници. Те са толкова зависими едни от други, но най-вече от чорбаджиите, които са ги гудили на съответните постове, та понякога на човек му се струва, че медиите определят политиката. А друг път – по-често – обратното.
Във всички случаи – какъвто е обичаят ми – ще се мъча да разкривам, истинските, скритите движещи сили зад събитията.
Да продължим с разузнаването и имитацията на „студени“, „шпионски“, „идеологически“ и какви ли не войни. Тук стигам до един от авторите, от които научих не малко. Няма да престана да се изкушавам да ви го представям като неподлежащ на обвинения в болшевишки пристрастия.
Полковник Филип Корсо написа знаменателна книга, която издателите му от най-голямата в света корпорация в бранша – “Simon & Schuster”, се престарали да редактират. Орязали някои факти, изкривили други, пропуснали илюстрации… Както съм посочил в българския превод на неговите мемоари, той се готвел издаде сам целия текст, заедно с всички илюстрации.
Корсо не починал от рак, както се очаквало. Бил болен от коварната болест и достатъчно възрастен, за да продължи да спазва клетвата и да сдържа зад зъбите си онова, което вече било на езика му.
След заканата да преиздаде документалната творба, получи инфаркт. Както сподели неговият син, носещ същите имена, двамата обявили на пристигналата линейка точно в коя болница желаят да го откарат. Даже попитали екипа, дали е запомнил лечебницата? Когато Филип Корсо-младши пристигнал в нея с автомобила си – максимум пет минути след медицинската кола, баща му го нямало в там!
Били необходими няколко телефонни разговора, за да установи, къде точно бил откаран неговият родител. Отвели го в друга болница, пак във Флорида, слава Богу. Но… разузнавачът напуснал този свят. Поне според мен, целият инцидент е многозначителен.
По някое време синът Филип Корсо, с когото се свързах, изчезна внезапно. Преди това изнасяше лекции из Съединените щати, отговаряше на писма, показваше видеозаписи с разкази на своя баща, които сам беше направил. Потъна вдън земя!
Полковникът започнал шпионската си кариера още през Втората световна война, в Германия. След нея е бил съветник на Дуайт Айзенхауер, който цели два мандата беше президент на Съединените щати от уж дясната Републиканска партия. След което, като служител на Военното разузнаване на САЩ, до своето пенсиониране, Корсо е работил само в Пентагона. Той разказа:
„Като офицер от разузнаването и на мен ми бе известна ужасяващата тайна, че КГБ е проникнал в някои от най-важните наши правителствени институции. И че ключовите аспекти на американската външна политика са диктувани от Кремъл. Първо дадох показания по този повод през април 1962 г. по време на изслушване от Сенатската подкомисия, председателствана от сенатора от [щата] Илинойс Еверет Дирксен. А месец по-късно предоставих същата информация на главния прокурор Робърт Кенеди. Той ми обеща, че ще я предаде на своя брат – президента. И нямах никакви причини да не му вярвам…
Съветските агенти бяха навсякъде. Директорът на Централната разузнавателна група адмирал Роскоу Хиленкоутър, член на екипа от съветници по въпросите на НЛО на президента Труман, осведоми държавния глава за това. И препоръча налагащото се незабавно провеждане на контраразузнавателна операция, започваща от върха надолу…
Персоналът на нашето разузнаване ни каза, че Съветите тършуват толкова здраво из военните ни тайни, че в Кремъл знаят неща за нас, преди нашият Конгрес да ги научи. В армията най-малкото бяха наясно, че КГБ беше проникнал в ЦРУ, а още от началото на петдесетте години ръководството на ЦРУ бе неразривна част от работната група за летящите дискове.[93] И макар че групата мислеше, че държи някакви тайни, те със сигурност съвсем не бяха такива за КГБ.
Ала ето какво крепеше покрива, та той да не се стовари върху нас. В действителност КГБ и ЦРУ не бяха онези противници, които всички мислеха, че са. Те се шпионираха помежду си, но само във връзка с практически цели. А освен това, тъй като всяка от двете агенции бе проникнала в другата, и двете се държаха като една и съща организация. Всички те бяха професионални шпиони в една силно раздута агенция, които играеха едни и съща шпионска игра и контрабандираха информация.
Информацията е власт, която трябва да се използва. Не само я предавате на вашето правителствено политическо ръководство, без значение дали е републиканско, на торите или на комунистите, просто защото те така ви заповядват. Вие не вярвате на политиците, но можете да имате доверие на другите шпиони. Поне така смятат разузнавачите. Затова и тяхната преданост е преди всичко към другите групировки, които играят същата игра. ЦРУ, КГБ, Британските секретни служби и цялото изобилие от чуждестранни разузнавателни институции преди всичко бяха лоялни към себе си и професията, и бяха най-малко предани на своите правителства.
Това беше една от причините ние във войската да знаем, че ръководството на КГБ, не номенклатурата на комунистическата партия, която се интересуваше единствено по политически съображения, предаваше толкова сведения от съветското правителство, колкото ръководството на ЦРУ даваше за нашето. За да оцелеят, професионални шпионски организации като ЦРУ и КГБ трябва сами да се пазят помежду си. Ето защо нито американските, нито руските военни им се доверяваха…
Убеден съм, че поведението им имаше смисъл. Знам, че смятаха останалите от нас за прекалено глупави, за да опазят света и чрез обмена на информация ни предпазваха от ядрена война. Вярвам в това, тъй като по време на службата си се запознах с доста агенти на КГБ и получих от тях достатъчно сведения извън правилата, за да добия по-пълна представа за картината в Съветския съюз през петдесетте и шейсетте. А тя бе съвсем различна от онази, чиито описания четете от първата страница на “The New York Times”.
Проникването на КГБ в ЦРУ и онова, което ние, военните, приемахме като тяхна обща шпионска дейност, беше факт, който през петдесетте и шейсетте просто бяхме приели. Въпреки че повечето от нас в Пентагона си играехме на шпиони един срещу друг, доколкото можехме. Някои от нас, като мен, които през войната бяхме преминали разузнавателни школи и знаехме някои и друг контраразузнавателен трик, използвахме това, за да озадачаваме хората. Сменяхме маршрута, по който отивахме на работа. За да проверим телефоните, за които не бяхме сигурни, винаги използвахме различни фалшиви истории вместо истинска информация. Прочиствахме кабинетите си от подслушвателни устройства, винаги ползвахме кодирани думи и изречения в разговорите помежду ни по чувствителни теми.
Имахме агент-контраразузнавач в кабинета на военното attachй в руското консулство във Вашингтон. Неговите приятели в Съветската армия имаха по-малко доверие в КГБ, отколкото аз самият. Ако името ми се появеше във връзка с някой случай, той незабавно ме уведомяваше. Но никога не би съобщил на ЦРУ. Ако щете вярвайте, но в самата столица на моята родина този вид информация ми помагаше да оцелея жив. Бе много обезкуражаващо и объркващо да узная, че през всичките мои четири години служба в Белия дом ЦРУ е поддържало опашка зад гърба ми.“
И днес всеки следи и подслушва всеки. Това е едно от най-ценните неща, които Едуард Сноудън отмъкна и показа на света. Съюзници се дебнат. ЦРУ знае всичко за Ангела Меркел. БНД – за Барак Обама…
http://diagnosa.net/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
