Блогът на budha2 :: Юдаизмът – расизмът, омразата към другите, е душата на комунизма, фашизма, нацизма

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.03.2016 22:39 - Юдаизмът – расизмът, омразата към другите, е душата на комунизма, фашизма, нацизма

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 27.03.2016 22:42

Нацизмът е имитация на юдаизма;
нацизмът възприе принципи и идеи на юдаизма,
с които да унищожи юдаизма и евреите[ Американският равин и марксист Хари Уетън. (Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites: A Program For Humanity”, Published by Committee for the Preservation of the Jews, New York, NY, March 1939 г., стр. 54.]

Приписват на Бертолд Брехт думите:

„Не се радвайте на неговото поражение, вие хора. Тъй като, въпреки че светът се изправи и спря копелето, курвата, която го роди, отново се разгорещява.“[Bertolt Brecht – “Der aufhaltsame Aufstieg des Arturo Ui” (“The Resistible Rise of Arturo Ui”), 1957 г., epilogue added 1958 г.]

Твърдят, че те са част от текста на сатирата му „Неудържимият възход на Артуро Уи“, кой знае защо преведена у нас с променено фамилно име на героя в заглавието – „Хи“. Пиесата е посветена на Хитлер и нацистите. Едни казват, че е била написана така. Втори – че фразата била добавена през 1958 г. Не е вярно. Не съществува. Това е поредната измама, обслужваща комунистическата пропаганда, която ползва нацизма – идеология на ционисткия елит, като изконно зло.

Май Европа наистина е „старият свят“, в който всичко е изхабено и не остана нищо автентично. Както отбеляза в заглавие един коментатор в близкия до консерваторите лондонски “The Daily Telegraph”:

„Не е чудно, че истинските тори са уморени от Дейвид Камерън и Джордж Осборн.“

Което, както и да го въртите, обръщате, тълкувате, означава едно: Двамата правителствени лидери на островната монархия не са „истински тори“ – сиреч – консерватори. Понеже наблюдаваме това постоянно тук, а публиката – да не използвам друг, обиден израз – не проявява никаква реакция, не съм се спирал на непрестанните метаморфози на двамцата. Като започнете със скандала на остров Корфу през 2008 година, когато Нат Ротшилд ги приклещи и постави в пълна зависимост от семейството и конкретно от себе си, до неотдавнашните проститутски връткания около съставянето на тазгодишния бюджет, които го превърнаха по-скоро в „лявоцентристки“, ако ми позволите това определение.

Наблюдавах пряко по CNN пристигането на Барак Обама в Хавана. Беше повлякъл цялата фамилия, която още живее на нормиран наем в Белия дом. Той – издокаран в официален черен костюм, но… без вратовръзка и всичко, както изисква протоколът.

Съпругата му – Мишел, която е „първа дама“, с шарена рокличка, тип соцбасма. И невзрачни обувки в хармония, допълващи тоалета, може би предназначен за пазаруване. Всъщност, първоначално беше по… джапанки. (Вижте илюстрацията.) Скрита зад охранителите се преобу. Пак толкова „сполучливо“…

Малката дъщеря също се появи „разрешена“ в блузка и поличка с флорални мотиви. Двечките със сестра й – нахлузили… гуменки! Гуменетки, както невисокопарно ги нарича тъдявашната милиционер-премиерка с докторска титла от High Militia School “Georgi Dimitrov” – „Магнаурската“, според старите вицове.

Повтарям: Това беше официално посещение на държавния глава на все още най-могъщата поне във военно отношение страна в света. Мнозина го смятат за „най-влиятелния човек“ на планетата. А той и семейството му не са в състояние да спазят елементарно приличие. Тъй като, независимо от цвета на кожата им – пак заявявам, че не съм расист – двете щерки с фамилията Обама са „лейди“. Докато мнозинството американски момичета са просто „мис“. Виктор Юго го е писал, не аз…

Само че на дипломатически език отсъствието на Раул Кастро от летището при пристигането на американския му гост, както и прекалено неформалните тоалети на трите жени от семейство Обама, могат да бъдат прочетени като пренебрежение на страните помежду им. И ако спрямо малка държава като Куба, която според мнозина не е наясно какво точно представлява, подобна злоба на деня би предизвикала снизходителни усмивки, то за САЩ и техния държавен ръководител това е непростимо. Издава комплексарство.

Подобни прояви, а не цветът на кожата на президентското семейство, съм имал предвид, когато съм споменавал, че Барак Хюсеинович превърна Белата куча в Чичо Томовата колиба.

Знаете ли, моето поколение има вина за това. Още преди да зърнем на снимки Мик Джагър и Мариън Фейтфул в хипарско облекло в ложа на кралската опера “Covent Garden”, прокраднали се тук покрай децата на номенклатурата, взехме да ходим на театрални представления по джинси и пуловери. Моите родители посещаваха не само операта, оперетата и театрите в официални дрехи. Ходеха по същия начин и на кино…

Смятах, че това е останало тук, в социализЪма на другарите – до един върли простаци. И сред онези представители на масовата култура на Запад, за които не просто се очакваше, а се знаеше, че един ден ще надянат бомбетата. Уви. „Цивилизованият“ свят сам подкопа устоите си. Излишно е да дирим и определяме размера на влиянието и вината на равините за този духовен погром. В соцлагера – със сигурност гигантски. Защото, както съвсем точно и аргументирано е преценил автомобилният магнат Хенри Форд:

„Навсякъде по света, не само в Русия, комунизмът е еврейски.“

Остава ми да добавя – и антихристиянски.

До последния си дъх няма да забравя тате да клати тъжно глава и да казва:

„Ех, сине, ако не бяха дошли другарчетата, за да свалят меките шапки от главите ни и на тяхно място да надянат каскетите, нямаше да учиш в Свободния университет, а в Кеймбридж или Оксфорд.“

Както, надявам се, сте се уверили, в Отоманската империя подобно нещо е било по силите на всеки българин. Например – на клисурски абаджия. Но беше напълно непостижимо, немислимо при социализма. Както по финансови причини, така и поради невъзможността за свободно пътуване даже в рамките на държава – граничните райони. Което, както и да го гледате, каквото и да приказвате, се родее с робство.

С малък склад за дървен материал дядото на моята съпруга купил къща с двор на пъпа на столицата. Издържал тримата си синове, докато учили в Американския колеж, а сетне в Софийския университет. Те завършили, без да им се налага да работят – двама – право, един – медицина.

Каскетлиите отнели на юристите правото да упражняват професията. Лично Атанас Малеев, шуреят на Тодор Живков, не допусна докторът, всепризнат капацитет по хепатити и инфекциозни болести, да защити поне кандидатска дисертация. Тримата висшисти не можеха да си купят по една панелна гарсониера!

Другарите бяха въвели и норматив за притежаването на недвижима собственост – по едно жилище не по-голямо от 120 квадрата при заварено положение. Не повече от 20 квадратни метра на човек при новото строителство в панелните гета.

Естествено, това не важеше за тях. Промените завариха комунистическия терорист и убиец „Лазар“, другаря Добри Джуров, да се шири в апартамент от… 420 квадратни метра. Бяха само двамата с другарката му Елена, също кървава разбойничка. Дечицата и внуците им бяха уредени с всичко – от жилища и вили, до западни автомобили и свободно придвижване по света. Да споменавам ли, че вилите бяха построени почти безплатно – от УБО при ДС.

Докато хората се развеждаха изкуствено, за да запазят два апартамента, да речем, алчно червената фашистка номенклатура ползваше привилегията да е над законите. Така беше не само в центъра, а и в страната. Прескачам останалите доволства.

„Човешката душа е същността на човека“ – подчертава равинът Хари Уетън. – „Неговото тяло и ума са само средствата, чрез които душата функционира в този материален свят. Душата преминава през еволюция…

Сетне душата се оформя окончателно и осъзнава сама себе си. И едва тогава човек придобива своята човешка природа. Божественото засяда в ума. Накрая, душата става силна, превръща се в интелект. На този стадий душата придобива своя най-висок статут на осъзнаване на собственото аз и на своето величие.

Тогава душата схваща, че е част от бог, самоидентифицира се с бог, и се радва на онова, което Спиноза нарича „интелектуална любов към бога“. Това е любовта на Йехова, за която говори Библията. Следователно е ясно, че кръвта, което ще рече nephesh, вече е природна функция и определя съдбата на човека.

Евреите винаги са знаели това и то е абсолютна истина. А биолозите могат да казват, каквото си щат. Но Библията ни заявява, че това е безусловно. Това е истината за нацистката философия…

Еврейската душа роди християнската, която се въплъти в християните и създаде християнските народи, християнската религия, християнската философия, християнския морал, християнската култура и християнските институции. Какво велико постижение!

Elohim създаде човека по образа на Elohim. Еврейската душа сътвори душа според образа на еврейската душа. Може ли германската душа да създаде душа, каквато еврейската душа е сътворила? Нацистите твърдят, че германската нация е била развратена от християнството и от гибелното влияние на юдаизма, и на евреите. И по тази причина те възнамеряват да унищожат християнството, юдаизма и евреите.

Ако си представите, че християнството, юдаизмът и евреите никога не са засягали тевтонците в първобитната тевтонска гора, от която са се появили тези тевтонци. Тогава те щяха още да бъдат на равнището на дивите глигани в гората. Как това не е просто спекулация, показва фактът, че нацистите, които се очистиха напълно от отровата на християнството, юдаизма и евреите, се разкриват като нищо друго, освен като глигани от гората.

С какви добродетели нацистите замениха ценностите на юдаизма и християнството? С добродетелите на глигана: бруталност, жестокост, липса на милост и садизъм…

Арийците познават само мъртвите факти от историята и обществото. Те могат да ни вадят безкрайни факти за различни раси и народи, за техните обичаи, за институциите им и така нататък. Но какво са живот и душа без общество? Те не знаят това… Погледнете Съветска Русия, нацистка Германия, фашистка Италия и всички останали страни. Какво ще откриете? Ще откриете тъкмо обратното – индивидът става все повече и повече зависим от обществото…

Фашизмът е рожба на болшевизма. За да разберем историческата функция на фашизма, първо трябва да осмислим Руската революция. Руската революция беше историческо дело, а душата на революцията беше комунизмът. Видяхме, че комунизмът е основата на обществото. Той е базата на човешкия прогрес, надеждата на работническата класа и съдбата на човечеството. Комунизмът не е нищо друго, освен душата на човешкия род, която говори на един още неразбираем език, но чрез историческия процес проумява човешката съдба…

Фашизмът е комунистическата душа, функционираща посредством едно животинско тяло…

Триумфът на фашизма ще бъде победа на комунистическата душа. Но комунистическата душа е душата на юдаизма. От тук следва, че, както в Руската революция триумфът на комунизма беше триумф на юдаизма, точно така юдаизмът ще триумфира в победата на фашизма. Фашистите вярват, че се борят против юдаизма. В интерес на истината и фактически те се борят за юдаизъм…

Юдаизмът е комунизъм, интернационализъм, универсалното братство на човека, избавлението на работническата класа и на човешкото общество. Точно с тези духовни оръжия евреите ще завладеят света и ще покорят човешката раса. Расите и народите с радост ще се подчинят на духовната мощ на юдаизма и ще станат евреи.“[ Rabbi Harry Waton – “A Program For The Jews And An Answer To All Anti-Semites]

Ако псевдохристияните, поразените от идеологии и пропаганда, приемат горните брътвежи, съдържащи и не малко верни тези, бягащите от Близкия изток изобщо не им обръщат внимание. Извън исляма – също еврейско изобретение – те не са били подлагани на други атаки с „изми“. Техните диктатори бяха националисти, които поддържаха прилична верска търпимост. Имам предвид Саддам Хюсеин в Ирак и семейство Ал-Ассад в Сирия. Но не понасяха комунизма и комунистите. Преследваха ги.

Ето резултатите.

Юдаизмът – расизмът, омразата към другите,
е душата на комунизма, фашизма, нацизма,
но кой да разбере?

Често ми пишат, че когато някой от читателите препоръча тази медия и го послушат, скоро след като надникнели в нея, съответните близки се чудели, как може да си хаби времето с „такива глупости“? Не се обиждам. Може да прозвучи мазохистично, но това е оценка. В случай, че малоумният, идиотът, ме ценят високо, би следвало да се засегна и замисля.

Комунизмът е най-страшното бедствие, стоварвало се някога върху човечеството. Но ни водят към неговото глобално приложение.

Предлагам свидетелството на Бойко Димитров – осиновения наследник на „героя от Лайпциг“. След промените той беше министър на външните работи в първото Луканово правителство. После – депутат от БСП. Ето какви спомени от детството си в съветската столица споделя той:

„След смъртта на Димитров Роза Юлиевна реши да се завърне в Москва, където бе живяла по-дълго и имаше среда от близки приятели и познати, каквито й липсваха в България. Това стана в края на лятото на 1950 година. Най-ярки са спомените ми от дома, където живеехме. Това е апартаментът, в който Димитров е живял като ръководител на Коминтерна. Намира се в така наречения Дом на правителството – грамадна жилищна сграда, построена през 1927-1931 година на брега на Москва-река недалече от Кремъл за нуждите на съветския партиен и държавен елит.

Нашето жилище бе на 10-ия етаж и от моята стая се откриваше великолепна панорама. На няколко стотин метра отвъд големия мост се издигаха кулите и крепостните стени на Кремъл. Големият терен на отсрещния бряг на реката беше зает от изоставения строеж на Двореца на съветите. Единственото место за игра бе прашен двор – Церковка“. Така наричахме преустроената в жилища бивша църковна сграда. Нейните високи зали бяха запълнени със скеле от греди, върху които на няколко етажа бяха наредени сковани от дъски стаички. В тях в неописуема мизерия и теснота се приютяваха множество хора.

Контрастът между нашето благополучие и мизерията на Церковка се откроява от една реклама на черен хайвер, окачена в хранителния магазин на Дома на правителството. Тя гласеше: „Вкусно и питателно – купете си обезателно!“ В магазина, освен черни и червени хайвери на килограм, се продаваха и други деликатеси на цени, достъпни за добре платените чиновници, но непостижими за повечето хора с техните микроскопични заплати…

– А в Кремъл ходили ли сте?

– Не само съм ходил, но даже имах честта да пренощувам там. Седмици след преместването ни в Москва Роза Юлиевна постъпи за лечение в болница. Грижата за мене и Фаня пое нейна близка приятелка Зинаида Гавриловна, вдовица на Серго Орджоникидзе. Този съветски държавен ръководител след сблъсък със Сталин се самоубива през 1937 година. Зинаида Гавриловна живееше в една от жилищните сгради, разположени зад стените на Кремъл. В навечерието на 7 ноември тя ме взе да преспя у тях, за да ме заведе рано другата сутрин на празничния военен парад на Червения площад…“

Сами си отговорете на въпроса: Кога е имало робство?

Онези, които смятат всичко това за „глупости“, не заслужават даже настоящата си съдба. Далеч по-лошото ги очаква. То вече е видно, можете да го забележите зад ъгъла, както гласеше стара софийска шега, но за обратното – за меда и маслото при социализма.

Никой да не се сърди. Двойните стандарти водят до едно – потъване и удавяне. Каквито и да са, страни като Холандия, Дания и Швеция, в които например депутатите ходят на работа пеша, с велосипеди или личните си автомобили, имат право да се надяват на нещо по-добро. Макар прекалено лекият живот да ги убива, както нас прекалено тежкият. И там раждаемостта е отрицателна.

Да приемате, че от комунист може да излезе човек, та и предприемач – капиталист, на всичко отгоре, е вид психично заболяване, лудост. Приложен в бита по познатия начин – нашите комунисти и ченгета са добри, а останалите лоши – издава същото. Диагнозата е шизофрения.

Да се откажете от такива роднини, пък били и най-близките, не е проява на Павлик-Морозовщина, а на вяра в Исус Христос и неговия завет:

„Не очаквайте, че съм дошъл да донеса мир на земята. Не съм дошъл, за да донеса мир, а меч. Защото дойдох да настроя мъжа срещу баща му, и дъщеря против нейната майка, а снаха срещу свекърва й. И членовете на собственото му семейство ще бъдат врагове на човека.

Който обича своя баща или майка си повече от мен, не ме заслужава; който обича син или дъщеря повече от мен, не е достоен за мен.

И който не вземе кръста си и не ме последва, не ме заслужава.

Онзи, който е загрижен за живота си, ще го загуби; а този, който загуби своя живот заради мен, ще го намери.“[ „Евангелие от Матей“, гл. 10, ст. 28-29, 32-39. Всички преводи на Евангелските текстове са направени от оригинала на арамейски/РЕВЕРСИРАН РАМЕЙСКИ, дело на д-р Джордж Ламза.]

Истинската вяра повелява да следваме това. Достойнството изисква жертви. Промените към живот с чест налагат отказ от някои обичайни неща. Не е диалектика. Даже онова, което е станало със съветското пионерче Павлик Морозов, нито знаете, а още по-малко ви интересува.

За първи път ще бъда искрен до край. Дълго време изпитвах надежда, че някои ще ме чуят. Ще проумеят и ще застанат до мен. Лъгал съм се. Тук глупостта ще царува до изчерпване на населението.

Което ме доведе до следното откровение: 99,99 на сто от вас не заслужават труда ми. Това не е израз на нарцисизъм, чувство за превъзходство или суета, а реален факт. Повече ме разбират чужденци, отколкото тукашни.

Тук населението е свикнало да живее в лъжа, в мъглявината на недоизречените истини, на полуистините, на фалшификациите. Отвикнало да мисли, то е късопаметно. Отучено да постига нещата с труд, разчита на някой, който ще го оправи.

От някогашния българин – боец, непознаващ отстъпление, наричан „прусак на Балканите“, не е останало нищо. Премазан от дългия и несеквал комунистически терор, той е станал пъзльо. Ограбван, лишаван от възможността да се труди и да изхранва семейството си, той вече е толкова мъж, колкото лайното на дъжд.

Пухльо.[ Словосъчетание от жаргонната дума за женски полов орган и мухльо.]

Жените бяха по-еркек. Вече и те плачат.

Затова и мутрите или мутроподобните имат успех. Може да не са толкова силни, колкото изглеждат. Но поне с вида си – бицепси, прозиращи под тесните кожени якета, с голи глави, наподобяващи ордите на Чингиз хан, те гледат лошо и всяват страх.

А властта? Има ли такава, която да действа в полза на хората? Сега всичко е далавера. Професионалната администрация и войска от времето на цар Борис ІІІ и премиера Кьосеиванов са изчезващ спомен. Членството в партиите осигурява благоденствието. Така е от 1878 година. Но съвсем – от 1944-а.

Да се върнем към илюстрацията, с която наченах тези редове. На този фон, който се постарах да нарисувам обективно, тълпите несретници от Близкия изток, прогонени от домовете си от въоръжените до зъби с най-модерни средства за убиване воини от същия „цивилизован“ свят, напиращи към съвременното Елдорадо – Германия, Австрия, Скандинавия и Великобритания – изглеждат по-нравствено извисени. Защото нуждата ги е тласнала по дългия път, а не мечтите им. Макар и те да са помъкнали дечицата си, само и само да се доберат до… златния телец. Там, край него, ги очаква огромно разочарование. От него произлиза и масовата готовност на хиляди мюсюлмански младежи да загинат в името на Аллах, вместо да мизерстват, обслужвайки чифутизираните европосерковци.

Ето как илюстрира всичко това човек, който все още има ум и съзнание. Но въпреки, че е започнал да схваща нещата, има да броди още дълго по сложно криволичещите и неасфалтирани друмища, водещи до истината. Не проумява, че ислямът е следствие, а не причина.

Тери Гилиъм е американски кинорежисьор, сценарист и актьор, който живee и работи и във Великобритания. Нашумя със сатиричната телевизионна поредица “Monty Python”. През 1968 година, за да избегне мобилизацията във Виетнамската война, приел английско гражданство. Добре, но за неговата последователност говори фактът, че, несъгласен с политиката на американските комунистически правителства, през 2006-а, на върха на своята популярност, той се отказа от американския си паспорт.

Тъй като по никакъв начин ние с вас нямаме досег с подобни фигури, нека видим и чуем откъс от едно не дотам казионно интервю, дело на съвсем казионен журналист:

www.youtube.com/watch

Години наред не спрях да крещя: „Пожар!“ Но пожарната команда не идваше. Никой от нашенци не се вслуша в призива ми. Даже мои близки, които смятах за роднини и приятели, странят от мен.

diagnosa.net/