Блогът на budha2 :: На всяка власт наемната утайка

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.04.2016 00:21 - На всяка власт наемната утайка

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1184 Коментари: 0 Гласове:

На всяка власт наемната утайка;… туй е разглезена и алчна шайка – това са хора с ловък, хитър ум[Александър Геров – „Сняг“, София, 1956 г.]

Всичко, което Кирил – така нареченият московски патриарх върши – е същото, каквото правят моллите и равините. По идентичен, завоалиран начин, опакован във вяроподобни наставления, се старае да се самоизтъкне и да наложи своя авторитет. Ако не знаете, думата означава власт.

От тук нататък – да внуши на богомолците, че подчинявайки му се, са задължени да спазват онези постулати, които им налага. Например – да се отказват от своите права на човешки същества и граждани.

Всичко това върви в съчетание с фабрикуването на фалшива, недействителна биография. Моделът е познат достатъчно и у нас, както и в други страни. Учудващото е, че хваща дикиш. Което не говори добре за качествата на паството.

Може би редовните читатели ще си спомнят справедливата присъда, издадена над т. нар. църква, от Стефан Бочев. Той е един от политическите затворници на комунизма, които са най-заслужили да ни поучават. Срещал съм го само веднъж, през 1990 г. Остави превъзходни впечатления у мен. Беше син на банкер, зет и секретар на най-успешния български министър-председател – Георги Кьосеиванов, управлявал от 1935 до 1940 година.

Макар да не понасял земеделците и социалистите, през 1945 година оставил съпруга и две дъщери в Швейцария, и се върнал да помага тъкмо на тях. Понеже не съществувала никаква друга явна опозиция. Искал все пак да има някаква, за да оцелеем. „Спечелил“ си повече от десетилетие в концлагера Белене и още три пъти повече ходене по мъките извън него.

Та Бочев съвсем вярно е констатирал, че за нейните архиереи и клир е имало голямо „лежане“, но не „по лагерите… Ако е имало „лежане“ за владици, „то беше лежане във „Волгите“ и „Чайките“. И от преяждане и препиване, а не от пребиване.“

Настъпи моментът за биографията на покварения сатанист Владимир Гундяев, укрил престъпленията си зад патриаршеския тоалет. Кичещ се с бижута, диадеми и корони като кокона. Както предвиди Стефан Бочев, Гундяев-Кирил се изкарва… „репресиран“?! Би имал основания, защото… Но ако не беше…

Дядо му Василий – поп, е бил затворник на прочутите Соловецки острови. Действително там се е намирала една от тежките колонии на комунистическата status in statu, Главното управление на лагерите или съкратено ГУЛаг. Бащата на патриарха – Михаил Владимирович, също попаднал в концлагерната империя. Прекарал почти три години из каторгите за бърза смърт в Колима.

Империята ГУЛаг е била създадена от еврейски комунисти. Единадесет от нейните общо 12 началници, чак до Хрушчов – всъщност Перломутер, били евреи. Така пише еврейският комунист и офицер от КГБ Аркадий Ваксберг, баща на тачена тук наследствена комунистка от радио „Свободна Европа“, един от общите офиси на КГБ-CIA–BND.

Същият факт е изнесен в далеч по-подробното и аргументирано изследване на д-р Херман Грайфе, озаглавено „Концентрационните лагери в Съветския съюз, ръководени от евреи“.[92] (Вижте илюстрацията.) Любопитно е, че неговото издание се появило в САЩ, тъй като било забранено в… нацистка Германия. То е от 1937 година и носи заглавието „Робски труд в Съветска Русия“.

Нормално, тъй като, макар формално още да не били сключили Договора за ненападение и приятелство, по-известен като Рибентроп-Молотов (23 август 1939 г.), нацисти и комунисти съставлявали едно цяло. Заедно с американците на социалиста Рузвелт се готвели за световна война.

Съгласно Договора от Рапало, подписан през 1922 година между Германия, като Ваймарска република, и Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република, за заобикаляне на Парижкия мирен договор от 1919 г., значителна част от германската военна промишленост била преместена в… СССР, както била наречена държавата на Лениновите болшевики година по-късно. Там произвеждали дори самолетите и танковете за бъдещите Luftwaffe и Wehrmacht.

Цялото довоенно обучение на германските въоръжени сили било провеждано на съветска територия. Мнозина от Хитлерови военачалници, които водили войната срещу Съветския съюз, преди това завършили съветски военни училища и академии.

В навечерието на Втората световна война вече известният американски равин и ционист, марксистът Хари Уетън разкрил:

„Използвам термина фашизъм, като обхващащ нацизма и комунизма. Тъй като, както ще се убедите, те са едно и също. Всички те означават нов обществен ред и нова философия на живота… Фашизмът не падна от небето, нито беше създаден от Мусолини, Сталин или Хитлер. Фашизмът възникна от определени исторически и икономически условия и имаше определена историческа функция, която трябваше да изпълни…

Наивните американци смятат, че онова, което стана в Съветска Русия, нацистка Германия и фашистка Италия няма да се случи тук. Това е илюзия: онова, което стана там, отдавна се случва тук; ние вече сме затънали до гушата в държавен капитализъм и фашизъм. De te fabula narratur! Наивните американци все още вярват в правата, които Конституцията им гарантира. Но не разбират, че в основата си Конституцията вече промени своя характер. Президентът Рузвелт може напълно честно да вярва, че не е диктатор, и навярно искрено ненавижда диктатурата. Само че от ден на ден той все повече и повече се превръща в диктатор…

Държавният капитализъм и фашизмът са неизбежни в тази страна, както и в останалите държави. Всичко, което е необходимо за окончателното им установяване, е извънредно положение или война. Веднъж щом бъде въведена общонационална извънредна ситуация или бъде разпалена война – а това е неизбежно в най-близко бъдеще – ще имаме същия държавен капитализъм и фашизъм, каквито наблюдаваме в Съветска Русия и нацистка Германия.“

Това е било издадено около осем месеца преди 1 септември 1939 година – официалното начало на Втората световна война. Фактически тя е започнала доста по-рано. Била в разгара си в Азия.

Какво има да обсъждаме? Животът доказа, че всичко се движи по план. Даже все по-малко се крият.

И така, след завръщането си от фронта, през 1947 г. Михаил Василиевич Гундяев станал свещеник. Синовете му – по-големият Николай, и Владимир – се замонашили.

Сега идва най-интересното. Който не е живял в условията на комунистическото робство, едва ли ще го проумее. Имам предвид младите от болшевишки семейства, или с родители, които се правят на а̀мпе, както се казва. Както и хората на Запад. За какво иде реч?

Двамата братя Гундяеви са учили и завършили Духовна академия през шейсетте години на миналия век. Това беше възможно за две категории хора. Едните бяха от „червени“ семейства, но не бяха в състояние да изкласят другаде. Типичен пример е покойният Кирил, митрополит Варненски. Разглезени и разхайтени, тези момчета трудно издържаха строгите правила в академията. Мнозина от тях отпадаха.

Другата категория – по-голямата – бяха проверени и специално внедрени люде. Сред тях се срещаха неболшевики по произход, но със същите резултати в образованието. Често ги набираха от средите на свещеничеството, което не мога да си позволя да нарека духовенство. Затова, когато отвориха архивите на Държавна сигурност, истината лъсна болезнено. Като относителен дял, църковният клир се оказа най-верен на Партията и на нейните репресивни тайни служби. Не забравяйте – много от епископите бяха пропуснати. А поповете на ниските равнища още не са проверени.

Ако речете, че у нас е било различно от СССР, лъжете сами себе си. Когато в Москва пръднеха, тук се насираха, без извинение за стария израз. На това място си струва да припомня разказа на моя познат, унгарския българист д-р Петър Юхас, с писателя Георги Марков в Будапеща.

„През ранната пролет на 1974 г., докато чакахме Яна Пипкова в „Матяш пинце“, разговаряхме. След третия „Бикавер“ Джери неочаквано попита: „Чувал ли си в България, че работя за някоя тайна служба?“ „Не съм чувал, но знам“ – отвърнах с обвита във винени пари откровеност. Очите му се втренчиха и дъхът му спря, после се усмихна като стъклар, паднал на леда. Опитваше се да се измъкне от смайването си като паяк, загубил повечето от краката си. „Откъде знаеш?“ „Джери, и унгарските граници се охраняват от КГБ, както и българските. Каза, че повече не можеш да се върнеш в България. Затова си поканил тук Яна, да прекарате няколко приятни дни на спокойствие. Голяма смелост си проявил, минавайки унгарската граница, ама с тази си дързост можеше да отидеш и до България. Защото сме провинции на една и съща империя.“ Джери се разсмя принудено. „По-добре да пием“ – рече…“[Петер Юхас – „Смъртта не е алиби: Анекдоти за български писатели“, ИК „Огледало“, Унгарски Културен Институт, София, 1999 г., стр. 91-92.]

Схванахте ли?

Sie sind kein Russe, sondern ein Taoscher[Не си руснак, а измамник, нем. Перифраза от Мартин Лутер. В превода на аглийски от оригинала на немски е: “You are not a Deutscher but a Taoscher” – „Не си германец, а измамник.“ (Martin Luther – “On the Jews and Their Lies”, (1543), вече цит. съч.)]

За да не ставам прекалено обстоятелствен, ще изредя само най-важните факти от живота на Владимир Гундяев, сега – патриарх московски и претендент за световния православен трон. Може, ако някой ден превърнат Москва в новия Рим…

Започвам с припомнянето, че той е внук и син на свещеници, преминали през концлагерите на съветската империя. Който е с акъла си и има съзнание за обективните реалности, а не се рее в облаците, ще разбере. Всичко е извадено от официалната патриаршеска биография на товарищ Кирил. Само се хванете по-здраво за нещо…

Година след като завършва Ленинградската духовна академия, Владимир Гундяев става кандидат на богословието. На часа – „преподавател по догматично богословие и помощник на инспектора на Ленинградските духовни училища. Едновременно – личен секретар на Никодим, митрополит Ленинградски и Новгородски, както и класен наставник на 1 клас в семинарията. На 3 април 1969 г. е подстриган от Ленинградския и Новгородския митрополит Никодим (Ротов) за монах, като е наречен с името Кирил.“

Интересно, колко ли „духовни училища“ е имало в Ленинград? А в целия Съветски съюз? Никога не съм се замислял. Ако са били много, те са произвели истински легиони от кагебисти. Кой знае колко от тях са плъзнали извън църквата, битуват по целия свят под различни прикрития – на дисиденти, културни дейци, учени, бизнесмени…

Никога не съм вярвал в стоте процента. Искам да кажа, че не всички избягали на Запад са били ченгета. Както и това, че представителите на една или друга професия са били такива до един, без изключение. Нали някой трябваше и да работи?

Обаче има някои области, в които – по сведения на двама достатъчно високопоставени офицери от Държавна сигурност – делът на вербуваните е клонял към… 98 на сто. На първо място онези сфери, в които човек разкрива почти всичко свое, съкровено – попове (изповеди) – за душата, доктори – за здравето, адвокати и юристи въобще – за имуществото.

Знам без съмнение, че не е имало нито един журналист, изпратен като задграничен кореспондент, без да е бил поне агент. Същото се отнася за онези, които се занимаваха с международна политика и спорт. С уточнението – само които пътуваха в капиталистически страни. Както и кореспондентите в страната, където опитът ми доказа, че май също не е имало пропуснати от службите. За дипломатическите и външнотърговските длъжности, свързани със задгранични командировки в западни страни и с мандати зад граница, е глупаво изобщо да отварям дума.

Схванахте ли какво намеквам по отношение на Гундяев, Владимир Михайлович? Следва главоломната му кариера. За периода от 3 април 1969 година, когато го подстригват за монах и приема църковния псевдоним Кирил, до повишението му в милиционерски чин „архимандрит“ изминават едва две години и половина.

През септември 1971 година пепелищата на Пражката пролет още димят. А чехите изписват с пръсти върху прашните автобуси на туристите от страните-агресорки „Vetřelci” или на развален руски „Окупанты“. А московският патриарх изпраща новопроизведения архимандрид Кирил за свой представител във Всемирния съвет на църквите със седалище в Женева!

Дали го провожда като пратеник на главата на повалената в калта, почти умъртвена църква, или на валящите се в болшевишки разкош нейни архиереи? А той, клирът й, с какво бил заслужил лукса? На кого служел? На Исус Христос или на Мамон?

По времето, когато Юрий Андропов, оглавил КГБ, действията на службата срещу църквата се засилили. Възможно е да е изпитвал генетична и отгледана ненавист поради своя произход. По майчина линия той бил потомък на фамилията Флекенщейн от Финландия. Един израелски „гений“ си позволи следното:

„Неговата майка действително е Евгения Карловна, но само че не Файнщейн [както се твърдеше], а Флекенщейн, и по повод на нейната народност историците досега не са стигнали до едно мнение. Самият Андропов твърдеше, че тя е била осиновена от хора, родени във Финландия – търговците на часовници и ювелирни изделия Карл Францевич и Евдокия Михайловна Флекенщейнови. Но, както е известно, съвсем възможно е родените в страната Суоми да бъдат и евреи, което веднъж Юрий Владимирович сам призна.

Анатолий Черняев, който много години работеше в апарата на ЦК и при Брежнев, и след Брежнев, добре познаваше Андропов. [Този висш деец на КПСС намерил тих пристан в „демократичен“ Израел!] Той дава неласкава характеристика за Юрий Андропов. Черняев отбелязва, че неговото ведомство – КГБ, постоянно подбуждало антисемитизъм. Андропов ръководеше пропагандното преследване на Сахаров и Солженицин, както и на много други. При него беше създадена всепроникващата система за следене на населението и беше набрана безбройна армия от платени сексот във всички сфери.“

Какво излиза? Че при Сталин, под командването на евреите Берман, Фриновски, Белски, Ягода и Берия не е съществувала мрежата за всеобщо проследяване, подслушване, донасяне, която служела за насаждането на комунистическия терор? Нали свидетелствата на западни автори, посещавали СССР през трийсетте години, разкриват, как от един момент нататък всеки гражданин на страната, „где так вольно дышит человек“, бил длъжен най-малко веднъж месечно да подава своя донос в бюрото на Народния комисариат по вътрешни работи – НКВД, по местоживеене или по месторабота.

Да споменавам ли Николай Ежов, чиято кратка власт в НКВД – от 26 септември 1936 до 25 ноември 1938 година – била изпълнена с толкова много изтезания, прояви на масово варварство и невъобразима жестокост, с монтирани съдебни процеси, предимно срещу комунисти, че името на звяра се превърнало в нарицателно на епохата – Ежовщина!

Като споменават „пропагандното преследване на Сахаров и Солженицин“, еврейските пък и останалите неофити на фалшивия, новоизобретения комунистически „антикомунизъм“ и съветски „антисъветизъм“, забравят, че и двамата „герои“ са членували в компартията. А Сахаров е бил вербуван за агент на тайните служби лично от Лаврентий Павлович Берия.

Това не е никакъв опит „за очерняне“ на „светлия образ“ на „дисидента“, както смятат някои. Кого биха допуснали не само до свръхсекретната разработка на атомната бомба, ако не изключително доверен другар? А на ръководна длъжност? Добре от време на време дори нопокръстените в „антикомунтизма“ да осъществяват контакт между своя главен и гръбначен мозък, стига да разполагат с такива органи…

Вече цитираният товарищ Аркадий Ваксберг се учудва:

„Защо като антисемит Сталин има двама еврейски секретари – Лев Мехлис и Григорий Канер?“

И продължава да обяснява, че когато Йосиф Висарионович отсъствал, като глава на държавата го замествал евреинът Лазар Мойсеевич Каганович. Бъдещият унгарски комунистически ръководител, евреинът Матиаш Ракоши, първоначално бил личен телохранител на Сталин!

Третата съпруга на самия Сталин, държана в тайна, била Роза, дъщеря на Лазар Каганович. Серго Берия, син на Лаврентий Павлович и племенник на Лазар Мойсеевич, признава следното:

„Роза – сестрата или племенницата на Каганович,… не беше жена на Йосиф Висарионович, но Сталин имаше дете от нея. Тя беше много красива и доста умна жена. И доколкото зная, Сталин я харесваше. Тяхната близост стана непосредствената причина за самоубийството на Надежда Алилуева – жената на Йосиф Висарионович. Добре познавах детето, което растеше в семейството на Каганович. Момченцето се казваше Юри. Много приличаше на грузинец. Майка му замина занякъде, а то остана да живее в семейство Каганович.“
[ Серго Берия – „Мой отец Лаврентий Берия“, Издательство „Современник“, вече цит. съч., стр. 72-73.]

Първият брак на Сталиновата щерка Светлана, по-късно Алилуева, бил с евреина Григорий Морозов, всъщност Мороз. Преди това тя, бъдещата американска гражданка, била влюбена и имала продължителна интимна връзка с еврейския сценарист Алексей Каплер. Балдъзата на Висарионович от първия му брак също била омъжена за евреин. Еврейски съпруги имали нееврейските лидери на комунистическата партия и държава Михаил Калинин – първия президент, Николай Бухарин, прословутия външен министър Вячеслав Молотов, Андрей Ворошилов, Александър Проскрибишев, Николай Риков ...

Повече от сто генерала евреи служели в Съветската армия по времето на Сталин. Сред тях се откроявал командващият на Военно-въздушните сили на СССР Яков Смушкевич.[ Вж. M. Hirsh Goldberg – “The Jewish Connection: The Incredible … Ironic … Bizarre Funny … and Provocative in the Story of the Jews”, Stein and Day, Publishers, New York, NY, 1976 г., стp. 78.]

Луис Рапопорт, роденият в Лос Анджелис наследник на имигранти от Русия, който почина в Йерусалим като израелски гражданин, въобще не се е шегувал, когато посочил:

„Изглежда, накъдето и да погледнел, Сталин виждал само евреи. Неговият лоялен оловен войник маршал Ворошилов беше предан на своята еврейска съпруга Катерина. Маршал Булганин също беше щастливо женен за еврейка – Надежда. Членът на Политбюро Андрей Андреев, който през 1950 г. изпадна в немилост, беше женен за Дора Казан, а евреинът Каганович беше женен за Мария, също една от племето. Маленков, който беше заподозрян, че е малко филосемит, имаше зет евреин. Казваха същото и за Хрушчов. Говореше се, че издигащият се и напредващ Леонид Брежнев има еврейска съпруга.“

Американският автор, евреинът Майкъл Хирш Голдбърг, също се изненадва от твърденията за „Сталиновия антисемитизъм“. Той често проявявал любопитни обрати.

„Друг неевреин не само помогна за създаването на Израел, но го спаси. Може да ви се стори невероятно, но този човек беше Йосиф Сталин.[ Грешка. Сталин бил съвсем наясно, че е полуевреин и то… Ротшилд. Няма никакво съмнение.] Приказката за Сталиновата роля при подпомагането на основаването, а след това и за първоначалното оцеляване на Израел, беше разказвана малко. А в онези случаи, когато биваше споменавана, липсваше каквото и да е задоволително обяснение за нея.

Това включва факта, че през 1947 г. Съветският съюз публично подкрепяше създаването на еврейска държава, и беше втората страна – след САЩ – която призна нейното основаване. Освен това отначало Сталин подкрепяше Израел в неговата война за независимост срещу арабите. И подпомагаше Израел с доставки на оръжия през Чехословакия. Дори съветският представител в Организацията на обединените нации, а също и председател на Съвета за сигурност, беше с еврейско потекло – Яков Малик.“

Какъв „антисемитизъм“, какви петдесет стотинки? Евреите са били и са навсякъде в СССР. Навярно най-приближеният до президента Владимир Путин – комунист от КГБ, е неговият еврейски треньор и приятел от младини Аркадий Романович Ротенберг. Милиардер – знаете как – той е в списъка на лицата, засегнати от санкциите на САЩ и Европейския съюз. Кой е по-антисемит, а?

Освен в НКВД и ГУЛаг, евреите били и са навсякъде в милиционерските и останалите тайни служби. Например – в ГРУ – Главное разведывательное управление. Първо – на Червената, после – на Съветската армия, Военното разузнаване на СССР.

„От самото си начало, за да се задържи, съветската държава разчиташе на военните, на милицията и на секретните служби. А евреите бяха активни в тези агенции… Евреи съставляваха и ръководеха най-съществените елементи на инструментите за насилие, върху които държавата се основаваше, за да контролира своите граждани.“[ Benjamin Ginsberg – “The Fatal Embrace: Jews and the State”, The University of Chicago Press, Chicago and London, 1994 г., стp. 30.]

Не е ли достатъчно? И все излязло от умовете и ръцете на еврейски автори!

diagnosa.net/

Нагоре