Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2016 13:46 - По хълмовете на пропагандата: Путин е милионер. Какво от това?
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 573 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 10.04.2016 22:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Путин е милионер.

Какво от това?

Той единствен ли ползва офшорни благинки и подставени лица?

Та по време на скандала около прехвърлянето на дялове от съветския петролен гигант „Юкос“ на лорд Джейкъб дьо Ротшилд, въпросният електронен вестник „Правда“ отбеляза, как на Запад съществува „общо недоверие в руската правосъдна система… Руската федерация още не е подписала важни интернационални юридически документи; в резултат, правата на руски компании и на самата страна не са защитени зад граница. Трябва ли службата на главния прокурор да пристъпи към запориране на дяловете от “Yukos”?

Днес ситуацията е съвсем ясна: всички страни, засегнати от скандала, очакват открито разследване в съда. Но не са склонни да извършват никакви резки движения в това направление. Чуждестранните инвеститори в „Юкос“ са изплашени, че дяловете им могат да изчезнат веднъж завинаги. Това е твърде неприемливо за всички замесени.

Ето защо правителството трябва да поддържа диалог с външните притежатели на акции на “Yukos”. Самият факт, че наскоро руският президент Владимир Путин се срещна с бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър, който има интереси в “Yukos”, и с лорд Джейкъб Ротшилд, предполага, че страните в конфликта са във връзка една с друга, и могат да обсъждат мерките, които следва да бъдат предприети.

image

От друга страна, без значение кой притежава акциите на „Юкос“ и неговите задгранични авоари и имущество, богатството на компанията са руските природни ресурси. На практика “Yukos” не представлява никакъв интерес без петрола, извличан в Русия. Американската “ExxonMobil” [доскоро притежавана от Рокфелерови, но миналия месец те обявиха, че продават всички свои дялове в нефтения бизнес] е заинтересувана от развитието на петролните ресурси, които сега са контролирани от „Юкос“. Ако един ден “Yukos” загуби петролните полета, президентът на ExxonMobil” ще отиде при руския министър-председател Михаил Касиянов, за да обсъдят темата. И ще забрави напълно, че Михаил Ходорковски се намира в затвора. В бизнеса съществуват правила..

Трудно е да се предположи, че ситуацията ще се развие по някакъв различен сценарий. Но ако фигурите в интернационалния бизнес и руските власти не успеят да се споразумеят, действията на руските предприятия, контролирани от „Юкос“ и техните банкови сметки могат да бъдат блокирани на мига. Това означава, че хора, които разчитат на печалбите на “Yukos”, ще загубят повече пари, отколкото на 27 октомври [2003 г.], деня на паниката на борсите. Нито чуждестранните акционери, нито руските власти имат интерес от този сценарий в развитието на ситуацията. Ето защо руският съд едва ли ще наложи запор върху дяловете на Ходорковски.“

Точно така и стана. Съдът не запорира акциите на Ходроковски. А дни по-късно, първо лондонският “The Sunday Times”, собственост на Рупърт Мърдок, а след него и “The Evening Standart”, още не преминал в ръцете на съветския комунист и офицер от КГБ Александър Лебедев, оповестиха, че лорд Джейкъб Ротшилд е „тайният собственик на огромен дял в “Yukos”, който преди това беше контролиран от Михаил Ходорковски, председателя на петролната компания.“

image

„Миналата седмица Ходорковски, за когото се предполага, че е най-богатият човек в Русия, беше арестуван от руската прокуратура по обвинения в измама и избягване на данъчно облагане“ – уточни неделното издание на лондонския „Времената“. – „Неговото заключване пусна в действие споразумение за попечителство, което той подписа с Ротшилд преди два месеца.

Ротшилд, на 67 години, сега контролира правата за гласуване на дял от „Юкос“, възлизащ на почти 8 милиарда британски лири. Това го поставя в центъра на спора с руската държава. Широко се смята, че обвиненията, повдигнати на Ходорковски, са отговор на неговите политически амбиции да наследи Владимир Путин като президент.“

Тогава цитираните 8 милиарда британски лири се равняваха на 12,88 милиарда долара или на 12,32 милиарда евро, съответно – на 24,23 милиарда лева. За сравнение, размерът на приходите в държавния бюджет на Чалгария през 2016 г. възлиза на 20 623 591 500 милиарда лева. Тоест, по-малко от собствеността на лорд Ротшилд в “Yukos”.

А причина за ареста и осъждането на Ходорковски се оказа неговата ненаситна комунистическа алчност, подсилена от еврейския му произход. Ротшилдови го възнаграждавали с 2 на сто от общия им дял, възлизащ на 24 процента от компанията. Той поискал повече. Е, наложи му се да прекара две петилетки зад решетките. След време Нат Ротшилд възторжено оцени повече от високо Владимир Владимирович, по онова време – само министър-председател…

image

Миналата година еврейката Джулия Йоффе помести в “The New Yorker” иронично-откровен очерк, посветен на лицето Ходорковский, Михаил Борисович. Жанрът е съветски. На английски го наричат „есе“, което е още по-невярно от „скица“, както е на руски. Не това е важното. Авторката се е позовала на моята бивша колежка Наталия Геворкян, за която съм посочвал, как се прави, че не говори български.

image


Дъщеря на офицер от КГБ, Наташа май беше омъжена за син на български номенклатурчик – не съм се интересувал кой. Все пак таткото – Павел Аветович Геворкян, беше генерал-майор от Пето управления на КГБ на СССР, трети секретар на съветската мисия при ООН. Тези подробности узнах наскоро.

Самият нявгашен заместник-началник на КГБ Павел Судоплатов твърди, че и двамата родители на Наташа са работили в съветското външно разузнаване. През трийсетте и четиридесетте години са участвали в ликвидирането на хора, неудобни на съветското ръководство.

Младата Геворкян работеше в международния отдел на седмичника „Софийски вести“, който излизаше на пет чужди езика. И се справяше по-добре с нашенския от рускините. Наташа е основна авторка на официалната биография на Путин, и доколкото ми е известно, живее в Париж. Във всеки случай, явно е отлично приета на Запад.

Нейсе…

Йоффе се гаври с Михаил Борисович:

„Роден през 1963-а, израснал в общински апартамент в Москва. Учил в Института по химия и технологии „Менделеев“, където, както почти всички, се записал в Комсомола – Младежката комунистическа лига. Много от неговите връстници, които сега са в опозиция, просто търпели Комсомола. Главно, за да не бъдат изключени от университета. А Ходорковски съзрял възможност за кариера в това, да стане заместник-секретар на цялата комсомолска организация в института.

image

„Ако го бях срещнала през осемдесетте, щях да пресека улицата“ – ми каза Наталия Геворкян, руска журналистка, на която гледат с добро око. Тя се е запознала с Ходорковски, когато отразявала възникването на олигархичната класа през деветдесетте. Тогава Ходорковския я наел за консултантка.

Той не разбираше проблемите и още е така. „Вярвах в Партията без да задръствам ума си с „идеологии“ – признава той в „Затвор и свобода“, мемоари, върху които си е сътрудничил с Геворкян, докато е бил в затвора. [?!] Той сравнява политическите идеологии с компютърна операционна система – наистина, къде е разликата? – и твърди, че на младини „не е знаел за дисидентите“.

Ходорковски заяви пред журналистката Кристия Фрийлендър, че всичко, което е искал да стане, било „червен директор“, управител на съветска фабрика. Баща му беше евреин, тъй че подобен път за развитие на кариерата беше нереалистичен. [?!] Но Ходорковски се научил как да използва задните вратички в промяната на финансовата система, която Съветският съюз преживявал. И ето как натрупал богатство.

Схемата беше описана от Дейвид Хофман, по онова време шеф на московското бюро на “Washington Post”, в книгата му „Олигарсите“. През 1987-а, година след завършването на института, Ходорковски използвал комсомолските си връзки, за да посее капитал и да започне дребен бизнес. [?!]… През 1988 г., когато средната заплата в Съветския съюз беше около сто рубли месечно, фирмата на Ходорковски беше оценена на милиони. С два и половина милиона рубли той основа банката „Менатеп“.

През 1989 г. си отвори банкова сметка в Швейцария, един от първите руски олигарси, който постъпил така.“

image

„Именно в комсомолските си времена Михаил Ходорковски започва да се вихри из бодливата нива на частния бизнес и през 1987 година става директор на Центъра за научно-техническо творчество на младежта. Говори се, че въпросният център наистина се опитвал добросъвестно да внедри нещо си. Но също така твърдят, че с много по-голямо усърдие „младите технократи“ внасяли фалшив коняк „Наполеон“ и известния спирт „Ройял“, получен неизвестно от какво.

Днес едва ли някой помни какво точно е било, но сподвижникът на Ходорковски Леонид Невзлин, според някои данни, е казал: „Да, финансирахме коняка. В края на краищата никой не се отрови с него.“

Милите ни благодетели, благодарим и за това!

Центърът се занимавал и с операции, които с известно усилие може да се нарекат „банкови“. За тези, които не са в курса на нещата, обяснявам: при социализма всичко беше структурирано. Например имаше фондове, предназначени за „внедряване на резултатите от научно-техническия прогрес“, и може работниците ти да подпухват от глад, но ти нямаш право да похарчиш нито копейка от този фонд, да речем, за заплати. А чрез „превъртането“ на парите през Центъра за НТТМ предприятието получаваше напълно официално налични рубли…

В интервю пред един американски вестник Ходорковски се хвали, че още през 1988 г. доходът му е бил 80 милиона рубли годишно. В онези далечни времена за 1 милион рубли казваха: „Няма такива пари!“

И това е само началото! А после се случило събитие, което е тласнало нашия герой по бляскавия му съдбоносен път. В един момент комсомолците установили, че парите им са свършили. Хукнали в банката за кредит, а там вежливо им отговорили, че не могат да дадат пари на техния център. Виж, ако за подобна услуга ги помоли „класово близка“ фирма, иначе казано, банка… Така на бял свят се появява „Менатеп“, засега само като помощно стопанство към Центъра, създадено, за да получават кредити.

image

След няколко месеца комсомолците разбрали, че новата играчка им харесва и „научно-техническото творчество“ на деловата младеж се съсредоточило изцяло в „Менатеп“. Комсомолците играели с кредити и проценти, а внедряването на гореспоменатите постижения на научно-техническия прогрес, за които всъщност били теглени кредитите, постепенно угаснало. Малко по-късно въобще престанали да си спомнят за прогреса, както в консервативния дом на английски лорд не е прието да се споменава за младежките гешефти на прадядото, плавал под черен флаг някъде в Карибско море…

„Менатеп“ започва да се размножава! И то с темпове, на които би завидяла всяка заешка двойка, която не признава контрацептивите. Скоро в обединението „Менатеп“ влизат няколко десетки банки.

Сред тях има структури, направо казано, екзотични. Например търговската къща „Менатеп-Импекс“, която внася кубинска захар срещу нефт. На пръв поглед всичко е нормално, ако не смятаме, че на подобна търговия властите в САЩ гледат с неодобрение. Не, въпросът не е в неприязънта към Фидел Кастро. Просто кубинският маршрут на Ходорковски се осъществява в компанията на гражданина на САЩ Марк Рич, когото тамошната Темида отдавна следи заради всевъзможните му „пакости“ от категорията на криминално наказуемите.

image

И колелото се завъртя!“

Накрая пълният му оборот завърши в Цюрих. Там Михаил Борисович се настани недалеч от мястото, където преди век битувал Владимир Илич. Даже се появи интервю с него, озаглавено „Ходорковски върви по стъпките на Ленин в подготовката на революция от Цюрих“. Казват, че то било пълно с критики спрямо Путин. Но изобщо не засягало с какво се занимава самият Ходорковски.

А „недолюбваният“ в САЩ еврейски спекулант Марк Рич беше близък приятел на Бил Клинтън, по биологичен баща – Рокфелер. В последния си ден като президент на САЩ той помилва укрилия се също в Швейцария далавераджия.

Този Марк Рич беше близък с някои ръководни среди в БСП и съдружник на една от нейните военно-милиционерски корпорации – варненската ТИМ. В нарушение на международното ембарго, той внасяше петрол от Ирак, който „Нефтохим“ безпроблемно преработваше. През това време костовистите внушаваха на обезумялата тълпа, че комбинатът е изграден така, че да работи единствено с руски нефт! Рич въртеше сделки и с пшеница – също ембаргова стока…

image

В ръководството на фондацията „Открытая Россия“ – „Отворена Русия“, освен Дьорд Шварц – Джордж Сорос, набеден за идеологически баща на цялата верига от „отворени общества“ (толкова е тъп, че става само за екзекутор – изпълнител), се мъдреха имената на лорд Джейкъб Ротшилд и Хенри Кисинджър.

Какъв смисъл има да слушате приказките за ябълката, която Джон Дейвид Рокфелер измил и продал на двойна цена. За да купи две ябълки и така… Вот вам настоящий советский Рокфелер! Официално комунистически, а не лицемерно прикрит, при това.

Комсомолецът Миша – този „еврейски страдалец“ в държава, изградена от евреи за евреи, станал близък с една от дъщерите на президента Борис Елцин. Дотолкова, че започнали да го наричат „счетоводителя на семейството“. Конкурирал се с протежето на друг „еврейски мъченик“ – Борис Березовски, младия лесовъд Роман Абрамович. Например според бившия „главен президентски бодигард“ Александър Коржаков, през втората половина на деветдесетте години на ХХ век обявеният през 2007-а за „втори по богатство англичанин“, а всъщност евреин от Русия Роман Абрамович, бил „главният касиер на Семейството“.

А кое било „Семейството“? Това на покойния Борис Елцин или по-точно Борух Елщайн, както уточняват някои съвременни изследователи.

Какво общо има Западът със свободата, демокрацията, правата на човека? Кои са неговите приятели и партньори? Не са ли комунистите?

image

Питането ми е отправено към мнозинството от родени безумци, кръгли тъпанари, съвършени идиоти, прости, низши твари, които се подмокрят, колчем се спомене за „капитализъм“, „Запад“ и пр. Мястото на тези неосъзнати комунета е в геената. Бог ги е осъдил!

Обаче забележете, колко красноречиво и същевременно защитно звучи подзаглавието в публикацията на „Правда“:

„Ще даде ли барон Ротшилд акции на президента Путин?“[“Yukos Slipping Away? Will Baron Rothschild give shares to President Putin?”, “Pravda]

image

Темата е наистина брадата. Вижте илюстрация, поместена преди шест лазарника във връзка с друго подобно изтичане на документи – чрез WikiLeaks.

diagnosa.net/
 



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 5989795
Постинги: 4190
Коментари: 1145
Гласове: 1517
Календар
«  Юни, 2019  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930