Постинг
10.04.2016 20:36 -
По комунизма им ще ги познаете / Къде изчезнаха българите, хората? Комунистите всички ли изтрепаха?
Автор: budha2
Категория: Политика
Прочетен: 2020 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2016 20:48
Прочетен: 2020 Коментари: 1 Гласове:
3
Последна промяна: 10.04.2016 20:48
А те винаги целите в бяло на… лайнени точки
Обърнахте ли внимание на болезнения нарцисизъм – откога не бил канен в БНТ! И кой го бил уважил (как ли, дали не заднишким)? Товарищ Явор Дачков. Този „заклет антикомунист“ от ерата на развития Костов, който замести агент „Димитър“. И по времето на „Всяка неделя“, в рубриката „Гласове“, громеше комунизЪма и ченгетата с ремсистки плам. Изглежда още тогава е чувал множество гласове…….
След като прекара няколко лета в постелята на членката на БКП, другарката Любица Кулезич, дъщеря на активен борец против фашизма и капитализма, взе да се променя.
Яворчо първо обяви кака си любовница за… курва![Вж. „Люба Кулезич: След 10 г. в леглото ми Явор Дачков ме нарече курва: Не вярвам на мъж след последната си злополучна връзка, признава тв звездата“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 5 ноември 2011 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/121916] (Вижте илюстрацията.) Сетне се залюби – казват платонически, понеже и двамата са с особена сексуална привързаност – с „очарователната“ товарищ Кристина Патрашкова. Напоследък взе да смъква още по-надолу маската от габровско-врачанската си комунистическа мутра – дядо активен борец, баща член на БКП – та тя да лъсне почти съвсем. Като по болшевишки навик, подличко не пропуска да натопи и другарчето си. В случая – своя бивш чорбаджия Костов, Иван Йорданович.
„Председателят на ДСБ Иван Костов изпрати поздравително писмо, от свое име и от името на партията до г-жа Ирина Бокова по повод избирането й за генерален директор на ЮНЕСКО. „Вашият избор на този престижен пост в деня на независимостта на България е изключително висока оценка за нашата страна и възвръща националното ни самочувствие“, се казва в текста. В края на писмото Иван Костов изразява увереност, че изборът на Ирина Бокова ще съдейства за съхранението и популяризирането на богатото културно наследство на България. Медиен център ДСБ, 25 септември 2009 г., София.
Няма грешка. Правилно сте прочели. През 2009 година Иван Костов пише на Ирина Бокова: „Вашият избор на този престижен пост в деня на независимостта на България е изключително висока оценка за нашата страна и възвръща националното ни самочувствие“.
Възвръща националното ни самочувствие.
Как хубаво го е казал г-н Костов. И не само от свое име, а от името на партията ДСБ, за която по това време гласуваха около 235 000 души, все антикомунисти. Не помня някой от тях да се е възмутил от думите на лидера на ДСБ, нито съм прочел в изданията на „Америка за България“ потресени коментари по повод избирането на Ирина Бокова за Генерален директор на ЮНЕСКО. Нещо повече – в „Капитал“ се появиха хвалебствени статии за нея, написани в „най-добрите“ традиции в жанра. Ето един произволно избран цитат:
„Дипломация по ноти
В детството й, по време на периода с плисирани полички, плитки и панделки, на Ирина са възлагали надежди… като пианист. До големия подиум и концертния роял в зала „България“ не се е стигнало, но часовете упражнения в гами и технически етюди са възпитали в нея целенасоченост, която впоследствие й помага да стигне до сцената на голямата дипломация.
Вестник „Капитал“, 16 август 2014 г.“[282]
Изкуствата не се отдават на номенклатурните дечица. Те притежават вродени способности в друго, в особени видове спорт – например точна стрелба по чекистки. Ирина Бокова, която комунистическите „антикомунисти“ Иван Костов и подопечният му Явор Дачков наричат „госпожа“, вместо правилното – другарка, не е успяла да подрънка – няма как да свири – на рояла на Чайковски или на Шостакович. Но е твърде вероятно да е била удостоена с изключително високата чест да стреля с парабела на Дзержински.
Но да продължим с излиянията Явор-Дачкови:
„Впрочем писмото на Иван Костов до Бокова е напълно нормална и адекватна политическа реакция. Днешната атака срещу нея от внезапно събудилите се антикомунисти обаче не е. Особено след като нейната кандидатура за генерален секретар на ООН бе подкрепена официално и от правителството на Бойко Борисов, което се води за дясно.
Освен това акцията срещу Ирина Бокова е политическа, а не идеологическа. След като не успяха да провалят номинацията й, хората от лагера около Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев и остатъците от ДСБ се опитват да намалят шансовете й в решаващата битка за този пост. Насищането на българските медии и интернет с негативни публикации за Бокова трябва да въоръжи с аргументи евентуалните противници на нейния избор.
Казвам евентуални, защото до последния момент държавите и политиците, от които зависи този избор, ще правят изчисления, ще водят преговори и ще „търгуват“ позициите си. Ако отзвукът от родните публикации на „възмутените антикомунисти“ намери място в авторитетни западни издания, около името на Ирина Бокова ще се създаде скандален ореол, което автоматично ще намали шансовете й. Това именно е и целта на яростната атака, която се засили, след като Бойко Борисов най-накрая потвърди номинацията на Бокова. Това няма нищо общо с антикомунизма и е пошла конюнктурна позиция, която от самото начало е изцяло деструктивна.
Ирина Бокова бе номинирана от правителството на Пламен Орешарски, а администрацията на Даниел Митов застана изцяло зад нейната кандидатура. Продължителното мълчание на Бойко Борисов по въпроса обаче даде възможност на Кристалина Георгиева да се активира, а лагерът около нея сериозно да саботира официалната кандидатура на България за поста генерален секретар на ООН.
Отлично осведомени източници от МВнР разказат[Повтарям: Правописът е запазен. Става дума за медия, добре отглеждана финансово, а може би и кадрово. Тук върша всичко сам. Да не бъдем придирчиви. При социализЪма БДС допускаше до 3 грешки на вестникарска страница във формат А-2 – два пъти по-голям от днешните таблоиди в А-3.] как Кристалина Георгиева лично е звъняла на Даниел Митов, за да се самопредлага, и го е поставяла в доста неудобна ситуация, при положение че нито той, нито екипът му във Външно са имали колебания относно кандидатурата на Бокова и напълно са я подкрепяли още от самото начало на своя мандат. И това е нормалната политическа позиция в случая. Едва ли има професионален политик в България, който да не знае, че шансът страната ни да получи толкова висок международен пост е рядък, случва се веднъж на десетилетия и е истинска проява на малоумие да бъде провален от самите българи. На всичкото отгоре с антикомунистически патос на уста от хора, тясно обвързани с комунистическата номенклатура и ДС.
Когато Ирина Бокова оглави ЮНЕСКО преди седем години, а днешните й противници намираха това за чудесно, аз написах коментар срещу този избор. В него излагах тезите, които чета днес от хора, които тогава буквално се гнусяха от антикомунизма. Намираха го за демоде и отживелица. Коментарът ми бе по-скоро плод на разочарованието от факта, че наследниците на БКП и ДС се оказаха победителите в прехода. В текста наранената емоция бе основен мотив, а чувството за несправедливост фундаменталната теза. Единственият ми аргумент срещу Ирина Бокова бе, че е дъщеря на баща си, което не е никакъв аргумент. В интерес на истината нито тогава, нито сега се сещам за нещо друго, което може да се каже срещу тази жена.
Тогава написах, че изборът й е срам за България, защото отъждествявах България със собствената си представа за нея. Не ми минаваше и през ум, че поне 80 на сто от българите одобряват този избор и не само че не го намират за срамен, а много от тях се гордеят с него. И че антикомунистите са само една малка част от българския народ. Сега мисля, че срамът е за всички нас, които в годините гласувахме за сините и които не можахме да излъчим алтернатива на комунистическото наследство. Ние сме си виновни, а не световната конспирация, „вечната Амбър“ ДС, Путин и КГБ. Най-голямата перверзия обаче е днешният антикомунизъм на бивши комунисти, доносници и комсомолски деятели. Сталинка от Първо главно и Плевнелиев от благоевградското БКП са днешните остриета на антикомунизма, защото американският мейнстрийм е такъв. Истинска срамота.
Впрочем един от техните ментори е Иван Кръстев, който е и гуруто на журналистиката от „Америка за България“. Иван Кръстев е син на Йото Кръстев, член на ЦК на БКП и главен редактор на „Народна младеж“. Преди тридесет години Иван е приемал учениците от софийската английска гимназия в комсомола. Бил е комсомолски секретар на гимназията. От известно време пише редовно за „Ню Йорк Таймс“ и често попада в класациите за най-влиятелните хора в световната политика. Последното съвсем не е преувеличено, а мнението на Кръстев стига до политици от ранга на Ангела Меркел. Според логиката на подопечните му днешни антикомунисти той няма право на това, а агентите „Ивайло“, „Сашо – 11“ , „Алберт“ и прочее трябва да го обявят за пета колона на Путин в сърцето на Сорос. Това е безумие. Някаква лудост, която се отключи с нова сила след протестите от лятото на 2013 г.“
За да не се усъмните в „искреността“ на товарищ Дачков, „ранен антикомунист“ с дядо активен борец и баща член на БКП, е добре да знаете следния факт. Приятелите ми Георги Жеков и Николай Галев могат да свидетелстват, как при случайна среща на улицата с предмета Явор Дачков, той заявил, че Петър Гогов и моя скромност сме агенти на Държавна сигурност. Да припомня, че Гогов е бил четири години и половина в политическите отряди на Старозагорския затвор, а Галев – цели четиринадесет!
В Дачковите очи те, както и моя милост, явно минаваме за представители на „днешния антикомунизъм на бивши комунисти, доносници и комсомолски деятели“. Туй то.
Иначе комунетата от сорта на габровско-врачанското „столичанче“ с дървено име са лесни. Толкова са загубени, задръстени и необразовани! Сякаш са ходили на специални школи по тъпота. Според дачковщината, Ирина Бокова не е виновна за това, че е дъщеря на баща си. Обаче Иван Кръстев е. Този тип двойни стандарти издават какъв е умственият капацитет и багаж на учителите, които са мътили тези запъртъци на милиционер-социализЪма в инкубаторите на Държавна сигурност.
Освен това, понеже произлиза от периферията на същото котило, дървеният Дачков не е в състояние да проумее, че убиецът ражда убийци, крадецът – крадци, и т.н. За него по-рано е имало значение, кой какъв е бил, откъде се е появил. Естествено, по целесъобразност забравяйки себе си и костоваците.
Животът е факт. Лайната – са част от него.
Лайнарите – също и се срещат най-често…
Днес той е прагматик и вярва, че всеки – изглежда без Иван Кръстев – може да се променя. Не разбрах кога е бил друг? Може би, когато уреди сестра си да отвори ресторанта „Синият лъв“ в клуба на СДС в стара къща, отмъкната от собствениците й, току до Народния театър? Или когато ходеше да се предлага в дома на помашкия комунист Алексей с машинотракторния прякор, който е старшина от ДС и мутрафон? Все заради пари – прагматизъм.
Прави се, че не знае за многобройните лични престъпления на другарката Бокова, Ирина Георгиевна, както и на целия й прокълнат род. Друг въпрос е, че понеже са изпълзели от една и съща помийна яма, не му е възможно да схване безкултурието, малоумието и безобразната парвенющина на шефката на ЮНЕСКО. Всяко човешко същество се срамува от нея и Дачков – дегенератите, кюртирали всичко хуманно, положително, градивно, оцеляло някак си в душите на нашенци.
С примера на своето припособенство и скудоумие, по платена поръчка, тези нищожества тласкат настроенията на безпомощното робско стадо обратно към комунистическото безвремие. Колкото утопично, толкова ужасно.
Дачков твърди, че „шансът страната ни да получи толкова висок международен пост е рядък, случва се веднъж на десетилетия и е истинска проява на малоумие да бъде провален от самите българи. На всичкото отгоре с антикомунистически патос на уста от хора, тясно обвързани с комунистическата номенклатура и ДС.“
Всякакво нагаждачество и използвачество са ми напълно чужди. Но къде оставаме действително малкото хора – Дачков преувеличава с онези 80 процента; безумците и конформистите са доста повече? Може би сме „тясно обвързани с комунистическата номенклатура и ДС“? Ами като е такъв „герой“, „еркек“, да ни назове поименно – Николай Галев, Петър Гогов, Янко Янков, Георги Жеков, мен. Пропускам други, понеже не съм ги питал, дали кандисват да бъдат включени. Макар да съм сигурен в тях.
Та да ни посочи с имената ни. Ние не се крием. Пък да му заведем едни хубави дела, като използваме не само обидата от клеветите му. А и типично тяхното обяснение, че все пак трябва да се яде…
Дачков, Яворе, ти си плод на изключително лошо дърво. И според Господ Бог Исус Христос заслужаваш едно – да бъдеш изгорен в огън. Ти си класически, завършен, използван до изхабяване комунистическо-милиционерски боклук. По-лошо – екскремент, изтекъл от нужниците на долната живковистка номенклатура. Нищожество. Помияр. Отрепка.
А ние с Петър Гогов, с Николай Галев, Янко Янков и Жоро Жеков – какво? Все сме си такива, каквито винаги сме били. Никога с другарите.
За финал, да ви запозная с мнението на позната ми клявка от същата проскубана алчно червена порода, получила трибуна и аплодисменти в медия като Дачковата, която милицията й води на отчет.
„Руското направление“ в ДАНС е изгубило изключително подходяща гарнитура в лицето на изживяващия се като политолог Антон Тодоров, като се има предвид как именно кадри на това направление изкласиха до висините на държавните спец-служби, благодарение на изсмукани налудничави секретни „справки“ и „доклади“. Тодоров, който напоително ни зомбира от телевизионния ефир с конспирациите си, провъзгласени като разследвания, много искал да стане контра-разведка в руския сектор, обаче го отрязали, заради баща му, който бил убил човек при някакъв битов инцидент. Наскоро Тодоров бе заклеймен от бившия вътрешен министър Богомил Бонев като „водопроводчик, изживяващ се като политолог“, тъй като „телевизионната звезда“, канен от водещи, единствено за да го употребят като парцал, прокарвайки користните си манипулации, забърка името му в нескопосана мисловна верига.
Тодоров, представян навсякъде като политолог, зачести да влиза от предаване в предаване още по времето на ГЕРБ, когато модно беше да се храчи по Меглена Кунева. Сега, когато Борисов и разни му там антикварни реформатори се търкат и с Кунева, положението е малко по-различно.
Тодоров обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване. Като всеки ментално особен тип, той има блестящ поглед и подрежда умозренията си гладко в такива аналитични вакханалии, че „руското направление“ в ДАНС и лично Иван Драшков трябва да си посипе главата с пепел и да го вземе там, където му е мястото – да пише секретни „справки“ и „доклади“ срещу всеки „лош“, неудобен враг на „правилните сили“.
През 2009 година у нас се основава ИРКА – Институт за радикален капитализъм „Атлас“.[Всъщност Институтът за свободен капитализъм. „Атлас“ е почрпено от роман на еврейската болшевичка Айн Ранд, проводена в САЩ, за да развращава мисленето на младите и студентите. Тя е била част от петата колона на Кремъл отвъд Океана.] Калин Манолов поканва Антон Тодоров за съучредител, като го представя за много добър политолог.
Никой до този момент не го е чувал като такъв, но всеки има правото на своя шанс. Антон Тодоров се появява с приятелката си Весела, по-възрастна от него дама, с която тогава той живее на семейни начала. По онова време Сашо Дончев също е сред обществото учредило ИРКА.
През 2010 г. на управителен съвет в Института, в съответствие със закона, се налага лустрация. И тогава в стихията си на разгромител избухва Антон Тодоров, който преди това напада Сашо Дончев брутално и публично, че бил кредитен милионер, че бил човек на ГРУ и куп още конспиративни глупотевини. Поводът е интервю на Сашо Дончев с журналистка, също учредителка на ИРКА, в което си говорят за капитализъм и изобщо не се занимават с газта.
След като Антон Тодоров и приятелката му Весела нападат директно и зам-председателката на ИРКА, както и учредител на Института, и то зад гърба му, след инфарктно заседание, двамата са принудени да напуснат. Попитан в прав текст на същото това заседание защо след като всички в ИРКА според него са комунисти, кагебисти, ченгета и каквото още може да роди параноичната му фантазия, той е влязъл там и членува, Антон Тодоров отговаря, че бил дошъл, заради Сашо Дончев, понеже му бил интересен. А приятелката му Весела изтърсва, че Антон Тодоров имал хомосексуални тенденции…
След като от ДАНС го отрязват да стане техен „руски“ кадър, поради черната точка в биографията му, че баща му бил убил човек, Тодоров се впуска устремно във филма си, в който играе едновременно няколко роли – политолог, социолог, журналист и ченге едновременно, и самосиндикално.
Има нещо наистина налудничаво в това да напишеш с огромни букви върху статия от в. „Труд“ „личен архив на Антон Тодоров“, която бе показана в предаването на Любица Кулезич, страстна фенка на Тодоров, при положение, че не си баща на в. „Труд“, а и всички броеве на вестника могат да бъдат намерени от всеки в Народната библиотека.
Когато хората говорят за някого, че е луд, те обикновено разказват, че този някой буйства и се съблича гол. Когато правиш „фундаментални“ разследвания, в които всичко все някога опира до КГБ и ГРУ обаче, при Антон Тодоров има други вселенски измерения.
Тодоров и Весела правят хороскопи на всички, които разследват. Не че и в полицията не го правят понякога, и там е пълно с откачалки, но да съдиш по звездите, че един човек е с престъпни наклонности и после да нагаждаш и доизмисляш личната му история, тъй че да ти излезе хороскопа, си е направо опасно. Още повече, когато те пускат и редовно по телевизията, за да се изживяваш като някаква политологична „инстанция“.
Като всеки психологично интересен тип, Антон Тодоров е силно сугестивен и медиите му дават трибуна. От която Тодоров може да открие някой прекрасен ден, че негово разследване доказва как Васил Левски е жена с четири деца, едното от които е покойният му чичо.
Между другото с приятелката си Весела, неосъщественият контраразузнавач в „руското направление“ на спецслужбите Антон Тодоров, взимат по 60 лева за хороскоп.“[ „Политологът“ Антон Тодоров напъвал да влезе в „руското направление“ в ДАНС, ама го отрязали!“, Afera.bg, Варна, 9 септември 2013 г.]
Този текст е откраднат.[Вж. истинския в: Соня Колтуклиева, Фейсбук – „Колтуклиева: Ето кой е Антон Тодоров!“, bulgaria.utre.bg, София, 8 юли 2014,, online: http://www.bulgaria.utre.bg/authors/2014/07/08/909-koltuklieva_eto_koy_e_anton_todorov] Познавам авторката, която нарекох клявка. Същото се отнася и до крадлата. Иначе Тодоров Антон цъфна у дома с въпросната Весела…
Повечето неща, които изнася, са верни. Това кара някои да ги смъди, където не ги сърби. Също така не бива да пропусна милиционерския подход: Антон Тодоров е виновен за престъплението на баща си, но Ирина Бокове не е.
Отхвърлям двойните стандарти. За мен не съществуват добри и лоши комунисти и ченгета, само защото ги познавам. Вярвам в Бог и изповядвам истината. Не ме интересува, дали ще се влача по корем от глад. За мен е важна свободата. В светогледа и съзнанието ми няма по-висока ценност от нея. А истината е свобода.
По комунизма им ще ги познаете.
Само че къде изчезнаха българите, хората? Комунистите всички ли изтрепаха?
Прогноза за времето в Еврия: Жълт код за тероризъм под звездата на Дравид
diagnosa.net/
Обърнахте ли внимание на болезнения нарцисизъм – откога не бил канен в БНТ! И кой го бил уважил (как ли, дали не заднишким)? Товарищ Явор Дачков. Този „заклет антикомунист“ от ерата на развития Костов, който замести агент „Димитър“. И по времето на „Всяка неделя“, в рубриката „Гласове“, громеше комунизЪма и ченгетата с ремсистки плам. Изглежда още тогава е чувал множество гласове…….
След като прекара няколко лета в постелята на членката на БКП, другарката Любица Кулезич, дъщеря на активен борец против фашизма и капитализма, взе да се променя.
Яворчо първо обяви кака си любовница за… курва![Вж. „Люба Кулезич: След 10 г. в леглото ми Явор Дачков ме нарече курва: Не вярвам на мъж след последната си злополучна връзка, признава тв звездата“, Информационна агенция БЛИЦ, blitz.bg, София, 5 ноември 2011 г., online: http://www.blitz.bg/news/article/121916] (Вижте илюстрацията.) Сетне се залюби – казват платонически, понеже и двамата са с особена сексуална привързаност – с „очарователната“ товарищ Кристина Патрашкова. Напоследък взе да смъква още по-надолу маската от габровско-врачанската си комунистическа мутра – дядо активен борец, баща член на БКП – та тя да лъсне почти съвсем. Като по болшевишки навик, подличко не пропуска да натопи и другарчето си. В случая – своя бивш чорбаджия Костов, Иван Йорданович.
„Председателят на ДСБ Иван Костов изпрати поздравително писмо, от свое име и от името на партията до г-жа Ирина Бокова по повод избирането й за генерален директор на ЮНЕСКО. „Вашият избор на този престижен пост в деня на независимостта на България е изключително висока оценка за нашата страна и възвръща националното ни самочувствие“, се казва в текста. В края на писмото Иван Костов изразява увереност, че изборът на Ирина Бокова ще съдейства за съхранението и популяризирането на богатото културно наследство на България. Медиен център ДСБ, 25 септември 2009 г., София.
Няма грешка. Правилно сте прочели. През 2009 година Иван Костов пише на Ирина Бокова: „Вашият избор на този престижен пост в деня на независимостта на България е изключително висока оценка за нашата страна и възвръща националното ни самочувствие“.
Възвръща националното ни самочувствие.
Как хубаво го е казал г-н Костов. И не само от свое име, а от името на партията ДСБ, за която по това време гласуваха около 235 000 души, все антикомунисти. Не помня някой от тях да се е възмутил от думите на лидера на ДСБ, нито съм прочел в изданията на „Америка за България“ потресени коментари по повод избирането на Ирина Бокова за Генерален директор на ЮНЕСКО. Нещо повече – в „Капитал“ се появиха хвалебствени статии за нея, написани в „най-добрите“ традиции в жанра. Ето един произволно избран цитат:
„Дипломация по ноти
В детството й, по време на периода с плисирани полички, плитки и панделки, на Ирина са възлагали надежди… като пианист. До големия подиум и концертния роял в зала „България“ не се е стигнало, но часовете упражнения в гами и технически етюди са възпитали в нея целенасоченост, която впоследствие й помага да стигне до сцената на голямата дипломация.
Вестник „Капитал“, 16 август 2014 г.“[282]
Изкуствата не се отдават на номенклатурните дечица. Те притежават вродени способности в друго, в особени видове спорт – например точна стрелба по чекистки. Ирина Бокова, която комунистическите „антикомунисти“ Иван Костов и подопечният му Явор Дачков наричат „госпожа“, вместо правилното – другарка, не е успяла да подрънка – няма как да свири – на рояла на Чайковски или на Шостакович. Но е твърде вероятно да е била удостоена с изключително високата чест да стреля с парабела на Дзержински.
Но да продължим с излиянията Явор-Дачкови:
„Впрочем писмото на Иван Костов до Бокова е напълно нормална и адекватна политическа реакция. Днешната атака срещу нея от внезапно събудилите се антикомунисти обаче не е. Особено след като нейната кандидатура за генерален секретар на ООН бе подкрепена официално и от правителството на Бойко Борисов, което се води за дясно.
Освен това акцията срещу Ирина Бокова е политическа, а не идеологическа. След като не успяха да провалят номинацията й, хората от лагера около Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев и остатъците от ДСБ се опитват да намалят шансовете й в решаващата битка за този пост. Насищането на българските медии и интернет с негативни публикации за Бокова трябва да въоръжи с аргументи евентуалните противници на нейния избор.
Казвам евентуални, защото до последния момент държавите и политиците, от които зависи този избор, ще правят изчисления, ще водят преговори и ще „търгуват“ позициите си. Ако отзвукът от родните публикации на „възмутените антикомунисти“ намери място в авторитетни западни издания, около името на Ирина Бокова ще се създаде скандален ореол, което автоматично ще намали шансовете й. Това именно е и целта на яростната атака, която се засили, след като Бойко Борисов най-накрая потвърди номинацията на Бокова. Това няма нищо общо с антикомунизма и е пошла конюнктурна позиция, която от самото начало е изцяло деструктивна.
Ирина Бокова бе номинирана от правителството на Пламен Орешарски, а администрацията на Даниел Митов застана изцяло зад нейната кандидатура. Продължителното мълчание на Бойко Борисов по въпроса обаче даде възможност на Кристалина Георгиева да се активира, а лагерът около нея сериозно да саботира официалната кандидатура на България за поста генерален секретар на ООН.
Отлично осведомени източници от МВнР разказат[Повтарям: Правописът е запазен. Става дума за медия, добре отглеждана финансово, а може би и кадрово. Тук върша всичко сам. Да не бъдем придирчиви. При социализЪма БДС допускаше до 3 грешки на вестникарска страница във формат А-2 – два пъти по-голям от днешните таблоиди в А-3.] как Кристалина Георгиева лично е звъняла на Даниел Митов, за да се самопредлага, и го е поставяла в доста неудобна ситуация, при положение че нито той, нито екипът му във Външно са имали колебания относно кандидатурата на Бокова и напълно са я подкрепяли още от самото начало на своя мандат. И това е нормалната политическа позиция в случая. Едва ли има професионален политик в България, който да не знае, че шансът страната ни да получи толкова висок международен пост е рядък, случва се веднъж на десетилетия и е истинска проява на малоумие да бъде провален от самите българи. На всичкото отгоре с антикомунистически патос на уста от хора, тясно обвързани с комунистическата номенклатура и ДС.
Когато Ирина Бокова оглави ЮНЕСКО преди седем години, а днешните й противници намираха това за чудесно, аз написах коментар срещу този избор. В него излагах тезите, които чета днес от хора, които тогава буквално се гнусяха от антикомунизма. Намираха го за демоде и отживелица. Коментарът ми бе по-скоро плод на разочарованието от факта, че наследниците на БКП и ДС се оказаха победителите в прехода. В текста наранената емоция бе основен мотив, а чувството за несправедливост фундаменталната теза. Единственият ми аргумент срещу Ирина Бокова бе, че е дъщеря на баща си, което не е никакъв аргумент. В интерес на истината нито тогава, нито сега се сещам за нещо друго, което може да се каже срещу тази жена.
Тогава написах, че изборът й е срам за България, защото отъждествявах България със собствената си представа за нея. Не ми минаваше и през ум, че поне 80 на сто от българите одобряват този избор и не само че не го намират за срамен, а много от тях се гордеят с него. И че антикомунистите са само една малка част от българския народ. Сега мисля, че срамът е за всички нас, които в годините гласувахме за сините и които не можахме да излъчим алтернатива на комунистическото наследство. Ние сме си виновни, а не световната конспирация, „вечната Амбър“ ДС, Путин и КГБ. Най-голямата перверзия обаче е днешният антикомунизъм на бивши комунисти, доносници и комсомолски деятели. Сталинка от Първо главно и Плевнелиев от благоевградското БКП са днешните остриета на антикомунизма, защото американският мейнстрийм е такъв. Истинска срамота.
Впрочем един от техните ментори е Иван Кръстев, който е и гуруто на журналистиката от „Америка за България“. Иван Кръстев е син на Йото Кръстев, член на ЦК на БКП и главен редактор на „Народна младеж“. Преди тридесет години Иван е приемал учениците от софийската английска гимназия в комсомола. Бил е комсомолски секретар на гимназията. От известно време пише редовно за „Ню Йорк Таймс“ и често попада в класациите за най-влиятелните хора в световната политика. Последното съвсем не е преувеличено, а мнението на Кръстев стига до политици от ранга на Ангела Меркел. Според логиката на подопечните му днешни антикомунисти той няма право на това, а агентите „Ивайло“, „Сашо – 11“ , „Алберт“ и прочее трябва да го обявят за пета колона на Путин в сърцето на Сорос. Това е безумие. Някаква лудост, която се отключи с нова сила след протестите от лятото на 2013 г.“
За да не се усъмните в „искреността“ на товарищ Дачков, „ранен антикомунист“ с дядо активен борец и баща член на БКП, е добре да знаете следния факт. Приятелите ми Георги Жеков и Николай Галев могат да свидетелстват, как при случайна среща на улицата с предмета Явор Дачков, той заявил, че Петър Гогов и моя скромност сме агенти на Държавна сигурност. Да припомня, че Гогов е бил четири години и половина в политическите отряди на Старозагорския затвор, а Галев – цели четиринадесет!
В Дачковите очи те, както и моя милост, явно минаваме за представители на „днешния антикомунизъм на бивши комунисти, доносници и комсомолски деятели“. Туй то.
Иначе комунетата от сорта на габровско-врачанското „столичанче“ с дървено име са лесни. Толкова са загубени, задръстени и необразовани! Сякаш са ходили на специални школи по тъпота. Според дачковщината, Ирина Бокова не е виновна за това, че е дъщеря на баща си. Обаче Иван Кръстев е. Този тип двойни стандарти издават какъв е умственият капацитет и багаж на учителите, които са мътили тези запъртъци на милиционер-социализЪма в инкубаторите на Държавна сигурност.
Освен това, понеже произлиза от периферията на същото котило, дървеният Дачков не е в състояние да проумее, че убиецът ражда убийци, крадецът – крадци, и т.н. За него по-рано е имало значение, кой какъв е бил, откъде се е появил. Естествено, по целесъобразност забравяйки себе си и костоваците.
Животът е факт. Лайната – са част от него.
Лайнарите – също и се срещат най-често…
Днес той е прагматик и вярва, че всеки – изглежда без Иван Кръстев – може да се променя. Не разбрах кога е бил друг? Може би, когато уреди сестра си да отвори ресторанта „Синият лъв“ в клуба на СДС в стара къща, отмъкната от собствениците й, току до Народния театър? Или когато ходеше да се предлага в дома на помашкия комунист Алексей с машинотракторния прякор, който е старшина от ДС и мутрафон? Все заради пари – прагматизъм.
Прави се, че не знае за многобройните лични престъпления на другарката Бокова, Ирина Георгиевна, както и на целия й прокълнат род. Друг въпрос е, че понеже са изпълзели от една и съща помийна яма, не му е възможно да схване безкултурието, малоумието и безобразната парвенющина на шефката на ЮНЕСКО. Всяко човешко същество се срамува от нея и Дачков – дегенератите, кюртирали всичко хуманно, положително, градивно, оцеляло някак си в душите на нашенци.
С примера на своето припособенство и скудоумие, по платена поръчка, тези нищожества тласкат настроенията на безпомощното робско стадо обратно към комунистическото безвремие. Колкото утопично, толкова ужасно.
Дачков твърди, че „шансът страната ни да получи толкова висок международен пост е рядък, случва се веднъж на десетилетия и е истинска проява на малоумие да бъде провален от самите българи. На всичкото отгоре с антикомунистически патос на уста от хора, тясно обвързани с комунистическата номенклатура и ДС.“
Всякакво нагаждачество и използвачество са ми напълно чужди. Но къде оставаме действително малкото хора – Дачков преувеличава с онези 80 процента; безумците и конформистите са доста повече? Може би сме „тясно обвързани с комунистическата номенклатура и ДС“? Ами като е такъв „герой“, „еркек“, да ни назове поименно – Николай Галев, Петър Гогов, Янко Янков, Георги Жеков, мен. Пропускам други, понеже не съм ги питал, дали кандисват да бъдат включени. Макар да съм сигурен в тях.
Та да ни посочи с имената ни. Ние не се крием. Пък да му заведем едни хубави дела, като използваме не само обидата от клеветите му. А и типично тяхното обяснение, че все пак трябва да се яде…
Дачков, Яворе, ти си плод на изключително лошо дърво. И според Господ Бог Исус Христос заслужаваш едно – да бъдеш изгорен в огън. Ти си класически, завършен, използван до изхабяване комунистическо-милиционерски боклук. По-лошо – екскремент, изтекъл от нужниците на долната живковистка номенклатура. Нищожество. Помияр. Отрепка.
А ние с Петър Гогов, с Николай Галев, Янко Янков и Жоро Жеков – какво? Все сме си такива, каквито винаги сме били. Никога с другарите.
За финал, да ви запозная с мнението на позната ми клявка от същата проскубана алчно червена порода, получила трибуна и аплодисменти в медия като Дачковата, която милицията й води на отчет.
„Руското направление“ в ДАНС е изгубило изключително подходяща гарнитура в лицето на изживяващия се като политолог Антон Тодоров, като се има предвид как именно кадри на това направление изкласиха до висините на държавните спец-служби, благодарение на изсмукани налудничави секретни „справки“ и „доклади“. Тодоров, който напоително ни зомбира от телевизионния ефир с конспирациите си, провъзгласени като разследвания, много искал да стане контра-разведка в руския сектор, обаче го отрязали, заради баща му, който бил убил човек при някакъв битов инцидент. Наскоро Тодоров бе заклеймен от бившия вътрешен министър Богомил Бонев като „водопроводчик, изживяващ се като политолог“, тъй като „телевизионната звезда“, канен от водещи, единствено за да го употребят като парцал, прокарвайки користните си манипулации, забърка името му в нескопосана мисловна верига.
Тодоров, представян навсякъде като политолог, зачести да влиза от предаване в предаване още по времето на ГЕРБ, когато модно беше да се храчи по Меглена Кунева. Сега, когато Борисов и разни му там антикварни реформатори се търкат и с Кунева, положението е малко по-различно.
Тодоров обаче е навързал конспиративно всеки, когото му посочат за разкостване. Като всеки ментално особен тип, той има блестящ поглед и подрежда умозренията си гладко в такива аналитични вакханалии, че „руското направление“ в ДАНС и лично Иван Драшков трябва да си посипе главата с пепел и да го вземе там, където му е мястото – да пише секретни „справки“ и „доклади“ срещу всеки „лош“, неудобен враг на „правилните сили“.
През 2009 година у нас се основава ИРКА – Институт за радикален капитализъм „Атлас“.[Всъщност Институтът за свободен капитализъм. „Атлас“ е почрпено от роман на еврейската болшевичка Айн Ранд, проводена в САЩ, за да развращава мисленето на младите и студентите. Тя е била част от петата колона на Кремъл отвъд Океана.] Калин Манолов поканва Антон Тодоров за съучредител, като го представя за много добър политолог.
Никой до този момент не го е чувал като такъв, но всеки има правото на своя шанс. Антон Тодоров се появява с приятелката си Весела, по-възрастна от него дама, с която тогава той живее на семейни начала. По онова време Сашо Дончев също е сред обществото учредило ИРКА.
През 2010 г. на управителен съвет в Института, в съответствие със закона, се налага лустрация. И тогава в стихията си на разгромител избухва Антон Тодоров, който преди това напада Сашо Дончев брутално и публично, че бил кредитен милионер, че бил човек на ГРУ и куп още конспиративни глупотевини. Поводът е интервю на Сашо Дончев с журналистка, също учредителка на ИРКА, в което си говорят за капитализъм и изобщо не се занимават с газта.
След като Антон Тодоров и приятелката му Весела нападат директно и зам-председателката на ИРКА, както и учредител на Института, и то зад гърба му, след инфарктно заседание, двамата са принудени да напуснат. Попитан в прав текст на същото това заседание защо след като всички в ИРКА според него са комунисти, кагебисти, ченгета и каквото още може да роди параноичната му фантазия, той е влязъл там и членува, Антон Тодоров отговаря, че бил дошъл, заради Сашо Дончев, понеже му бил интересен. А приятелката му Весела изтърсва, че Антон Тодоров имал хомосексуални тенденции…
След като от ДАНС го отрязват да стане техен „руски“ кадър, поради черната точка в биографията му, че баща му бил убил човек, Тодоров се впуска устремно във филма си, в който играе едновременно няколко роли – политолог, социолог, журналист и ченге едновременно, и самосиндикално.
Има нещо наистина налудничаво в това да напишеш с огромни букви върху статия от в. „Труд“ „личен архив на Антон Тодоров“, която бе показана в предаването на Любица Кулезич, страстна фенка на Тодоров, при положение, че не си баща на в. „Труд“, а и всички броеве на вестника могат да бъдат намерени от всеки в Народната библиотека.
Когато хората говорят за някого, че е луд, те обикновено разказват, че този някой буйства и се съблича гол. Когато правиш „фундаментални“ разследвания, в които всичко все някога опира до КГБ и ГРУ обаче, при Антон Тодоров има други вселенски измерения.
Тодоров и Весела правят хороскопи на всички, които разследват. Не че и в полицията не го правят понякога, и там е пълно с откачалки, но да съдиш по звездите, че един човек е с престъпни наклонности и после да нагаждаш и доизмисляш личната му история, тъй че да ти излезе хороскопа, си е направо опасно. Още повече, когато те пускат и редовно по телевизията, за да се изживяваш като някаква политологична „инстанция“.
Като всеки психологично интересен тип, Антон Тодоров е силно сугестивен и медиите му дават трибуна. От която Тодоров може да открие някой прекрасен ден, че негово разследване доказва как Васил Левски е жена с четири деца, едното от които е покойният му чичо.
Между другото с приятелката си Весела, неосъщественият контраразузнавач в „руското направление“ на спецслужбите Антон Тодоров, взимат по 60 лева за хороскоп.“[ „Политологът“ Антон Тодоров напъвал да влезе в „руското направление“ в ДАНС, ама го отрязали!“, Afera.bg, Варна, 9 септември 2013 г.]
Този текст е откраднат.[Вж. истинския в: Соня Колтуклиева, Фейсбук – „Колтуклиева: Ето кой е Антон Тодоров!“, bulgaria.utre.bg, София, 8 юли 2014,, online: http://www.bulgaria.utre.bg/authors/2014/07/08/909-koltuklieva_eto_koy_e_anton_todorov] Познавам авторката, която нарекох клявка. Същото се отнася и до крадлата. Иначе Тодоров Антон цъфна у дома с въпросната Весела…
Повечето неща, които изнася, са верни. Това кара някои да ги смъди, където не ги сърби. Също така не бива да пропусна милиционерския подход: Антон Тодоров е виновен за престъплението на баща си, но Ирина Бокове не е.
Отхвърлям двойните стандарти. За мен не съществуват добри и лоши комунисти и ченгета, само защото ги познавам. Вярвам в Бог и изповядвам истината. Не ме интересува, дали ще се влача по корем от глад. За мен е важна свободата. В светогледа и съзнанието ми няма по-висока ценност от нея. А истината е свобода.
По комунизма им ще ги познаете.
Само че къде изчезнаха българите, хората? Комунистите всички ли изтрепаха?
Прогноза за времето в Еврия: Жълт код за тероризъм под звездата на Дравид
diagnosa.net/
се шегуваха с новите поети, че основната им идея е "ан ан партизан". Сега май е "с клизма, с клизма, долу комунизма". Да кажа за стотен път, че Пикасо е плащал до последно членски внос във Френската КП. А Вапцаров не е плащал, освен с живота си. И че френските партизани, маките, са главно комунисти. И че комунистите победиха Хитлер, за което толкова ги мразят тайните поклонници на фюрера.
цитирайТърсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
