Блогът на budha2 :: Адвокатите на дявола и гойското стадо, което не желае правда и справедливост, и страни от реално...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.05.2016 11:49 - Адвокатите на дявола и гойското стадо, което не желае правда и справедливост, и страни от реалността

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 784 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.05.2016 12:07

Ако слушате всекидневните съобщения на Програма „Хоризонт“ на БНР за равнището на водата в река Дунав, когато няма промяна, ще чуете: „Застой.“ Така нарекоха управлението на Леонид Брежнев в СССР – „епоха на застоя“. Знаете, че тя премина в „пятилетие великих похорон“ – „петилетка на големите погребения“. За да прерасне в перестройката – престрояването.

През този етап ръководството на СССР и подчинения му блок от соцстрани беше поверено на западни криптокомунисти – Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, Джордж Буш, в по-малка степен на Хелмут Кол и Ханс-Дитрих Геншер. Този път навярно ще бъде обратното – в Лондон и Вашингтон командите ще се получават от Москва. Повярвайте, буквално часове, след като положих тези редове, познатият ви Ноам Чомски запита:

„Кой управлява света? Америка повече не е очевидният отговор.“[ “Who rules the world? America is no longer the obvious answer” by Noam Chomsky for TomDispatch, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 9 May 2016 г., online: http://www.theguardian.com/us-news/2016/may/09/noam-chomsky-who-rules-the-world-us-foregin-policy?]

Трагедията на мислители като Чомски се състои в това, че не могат да стигнат до първопричината за катаклизмите в човешката история, в съвремието и по този начин да прозрат в бъдещето. Отхвърлят ги като досадни мухи. Не, понеже не разбират. Страх ги е да застанат очи в очи с истината и да признаят своите дългогодишни заблуди. Или не им позволяват, което е друга възможна причина.

Същата грешка повтори и Анатолий Голицин. Като офицер от КГБ, той произлиза от комунистическата партия. Заразата на марксизма-ленинизма явно уврежда съзнанието. И такива люде не са в състояние да прозрат най-елементарната истина: Системата се състои от хора с мрежа от връзки помежду им. Не разкриете ли откъде идват, тяхното минало, с какви среди са свързани, губите нишката – шанса, да осветите част от самата Система.

Още след бягството си във Финландия през шейсетте Голицин е представил доказателства за връзката на лидера на британската Лейбъристка партия Харолд Уилсън, който после два пъти беше и министър-председател, с КГБ. Не му повярваха или имаше нещо друго?

Сам споделя, как с пристигането си в САЩ през 1961 година поискал среща с президента Кенеди. Учтиво му… отказали. Сетне същото станало, когато пожелал да разговаря с други лидери от западния свят. Той пише:

„Възможно е демокрациите да изчезнат, освен ако не бъдат информирани за агресивния план на „перестройката“ срещу тях. Не можех да си представя, че онези, които определят американската държавна политика, и особено консерваторите, както в Републиканската, така и в демократическата партия, независимо от техния дълъг опит с комунистическото коварство, не ще бъдат способни да проумеят новите хитри ходове и лавирания на комунистическите стратези. И ще се втурнат да помагат на „перестройката“, която е против техните интереси.

Беше тъжно да наблюдавам тържествата на американски и западноевропейски консерватори, които приветстваха „перестройката“, без да разбират, че нейната цел е да доведе до тяхната собствена политическа и физическа смърт. Подкрепата на либералите за „перестройката“ е понятна, но тази на консерваторите ме връхлетя изненадващо.

Бих камбаната за тревога за това, че „перестройката“ беше прегърната и подпомагана от Съединените щати без никакво сериозно обсъждане на темата.

Смаян съм от неспособността и провала на американските учени в посочването на същността на Лениновата Нова икономическа политика за пълното разбиране на агресивния антизападен проект на „перестройката“. Или от неуспеха им да отправят подходящо предупреждение към взимащите политическите решения, както и в това да направят разлика между истинските приятели на Америка и нейните ленински врагове. Само защото тези врагове са надянали нова „демократична“ униформа. Като вземем под внимание натиска, на който са подложени онези, които определят политиката, става ясно, че те нямат никакво време за изучаване на историята на периода на Новата икономическа политика на Ленин, или за да си припомнят марксистко-ленинската диалектика.

Обаче как можаха такива образовани и уважавани учени като С. Байълър[Сюърин Байълър – почетен професор по политически науки на Колумбийския университет в Ню Йорк, смятан за експерт по комунистическите партии на Съветския съюз и Полша. Бивш директор на специализиран изследователски институт към същия университет.] и З. Бжежински да пропуснат да ги предупредят за успехите на Новата икономическа политика, за грешките, направени от Запада при възприемането на Горбачовото повторение на Лениновата стратегия, и за нейната заплаха спрямо Запада? Какво стана с тяхното признание за велики учени? Защо беше оставено на професор Нормън Стоун от Оксфордския университет да разкрива и в своята статия в лондонския “Daily Telegraph” от 11 ноември 1989 г. да прави паралел, и да изразява загриженост от еуфорията около Горбачов?

В своята книга „Големият провал“[ Вж. Zbigniew Brzezinski – “Grand Failure: The Birth and Death of Communism in the Twentieth Century”, Collier Books, New York, NY, 1990 г] Бжежински ограничи своето описание на Лениновата Нова икономическа политика до три кратки фрази. Той я обрисува с размера на доверие спрямо пазарните механизми и частната инициатива, която да стимулира икономическото възстановяване. По неговите думи, това може би беше „най-отворения и интелектуално най-новаторския период“ в съветската история. За Бжежински НЕП е „стенографски термин за гъвкавост и модернизация“.[117] Ужасен съм от провала на Бжежински да обясни пряката връзка на Лениновата Нова икономическа политика с „перестройката“.“[Anatoliy Golitsyn – The Perestroika Deception: Memoranda to the Central Intelligence Agency, Edward Harle Limited, Cambridge, UK, 1998 г., стр. хiх-хх. Книгата е в архива на автора.]

Бедният Анатолий Голицин! Явно и той приема истината за конспиративна теория. Нима е възможно офицер от КГБ да не надушва плъховете, агентите на службата, внедрени на Запад? Та от Збигнев се носеше воня на гнил социализъм! Не случайно го поставиха в ролята на сянка на Джими Картър. След Войната във Виетнам и провала на най-голямата световна сила в Югоизточна Азия, Съединените щати изпаднаха в тежка нравствена и материална криза. Все някой трябваше да опере пешкира…

Толкова големи усилия ли са били необходими, за да се разрови в биографията и публикациите на Бжежински? Ако беше го сторил, нямаше да се учудва. Най-отявленият „антикомунист“ и „антисъветчик“ всъщност е добре платен агент на Съветите. И това е правило, ако разбирате какво искам да кажа.

Затова е необходимо някой да поеме вината. Най-вероятно, както твърдя от две години, това трябва да бъде жена с два мандата в Белия дом. Както преди по-малко от месец се изрази Барак Обама на своята последна вечеря с представителите на медиите:

„Следващата година по това време друг ще стои тук на същото това място, и всеки може да предположи, коя ще бъде тя.“[ “Politics – White House: Here’s the Full Transcript of President Obama’s Speech at the White House Correspondents’ Dinner” by TIME Staff, “Time”, time.com, New York, NY, May 1, 2016 г., online: http://time.com/4313618/white-house-correspondents-dinner-2016-president-obama-jokes-transcript-full/]

Ето кой ще се наложи да удари шалтера на повяхналата световна империя САЩ – Съветски американски щати. В света на реалната, на невидимата, задкулисната политика, всяка от сенките има определена мисия, от която няма друго възможно измъкване, освен реализация или фатален край. Хитлери и Доналд знаят този урок за отличен. И рецитират редовете от учебника, които са наизустили така, че на сън да ги бутнете, ще ги рецитират като молитва към сатаната.

Но не е само там. Погледнете Гърция, Португалия, Испания и Италия. Задлъжнялостта на четирите страни ги дърпа като воденичен камък към дъното. Бавно и тъжно, като на погребение, след тяхната финансова катафалка се движи Франция. Закъсват всички европейски държави, включително и такива „райски“ кътчета извън Брюкселския съюз – новия СССР, каквото е Норвегия.

Мимоходом, прескачайки през телевизионните канали, чух в заможна кабеларка с претенции за ефирка, ченге с име на ковашкио-дърводелски инструмент да плещи всевъзможни небивалици. То минава за „арабист“ и „специалист по борба с тероризма“! Как, след като самото то е част от терористичната организация БКП-ДС?! Така е тук…

Тъкмо да преместя канала, милиционерчето вече с „професорски“ чин, май, изрече нещо вярно – цитирам по памет:

„Ако преди пет години някой беше споменал за възможно разпадане на Евросъюза, щяха да го нарекат конспиратолог“ – рече цивилният компартиен милиционер. – „Сега мнозина говорят за това и то не звучи необичайно. Например президентът на Чехия…“

Без да се опитвам да убеждавам когото и да е, преди цели 11 лета започнах да приказвам и да пиша за този неизбежен край. Кой помни? Дали клеветниците, които през цялото време ме заливаха с помия, са готови за пръв път в жалкото си битуване на тази земя да проявят доблест и да ми се извинят? Не е възможно. Излишно е да се мамим – 99 на сто от туземното ни население не търпи някой да е по-умен, по-знаещ, по-можещ…

По тези места отдавна престанаха да уважават специалистите. Доктор, инженер, висшист звучи като обида. „Стилист“ – демек фризьор, „мастър-шеф“ – готвач, „черпак“, както казвахме в казармата, „дизайнер“ – шивач, „звезда“ – ритнитопковец, боксьор, тенисист, или куртизанка от шантаните, наричана „певица“, „актьор“ или „актриса“, са настоящите „влиятелни личности“ на тази зарязана от Бога територия.

Чалга е. Социализмът продължава на ментално – умствено, психично ниво. Овцете тракат с копитца, блъскат се да станат публика на някой телевизионен миш-маш срещу заплащане от 10 лева, с нокти трият хартията на лотарийни билети, вярвайки, че ще забогатеят?! Всяка идиотщина, даже най-долната, минава за „чудо“. А идиотите – за „пророци“?!

Как иначе можете да обясните възприемането на Б.Б., Ц.Ц., Баречето, Корнелия, Радан, Лютви, Татян-Дончев, Валерката и останалите в т. нар. политика? Ами отдавна назначените за новозадаващи се „спасители“ като комунетата „Тутси“ Трифонов и офицера Енчев? Или дегенератите от разните „риалити формати“, от „Господари на ефира“ начело с арменското масонче от цирка – педя човек, лакът коса – обучавано в Съветския съюз, на всевъзможни недъгави, заекващи, мляскащи от екрана, йекащи, отблъскващо грозни селски невестарки с неизяснен пол, изявяващи се като „телевизионни водещи“, „писатели“, „режисьори“, и даже „ментори“?

Тук гледат с възторг и възхищение завършените кръгли малоумници и дребни печалбари от сорта на офицера, свирещ на зъби, другаря комунист Стамен Стаменов, провъзгласен за… „професор“, и неговия еш, наричан от телевизионните оператори „Вуцата“! Простакът е „интелЕгент“, крадецът – „почтен“ (справка Живкови, Костови, Сашо „Апашо“, Софиянски….), уродясалата – „очарователна“… Колкото по-шантаво, толкова по-стойностно!

Прощавайте, this is a madhouse! Это сумасшедший дом. Тук е огромна лудница, пълна с неприбрани пациенти.

Колкото и да се вглеждате във фигурите от телевизионните репортажи от чужбина, няма да откриете някой, който да е толкова отдалечен от Homo sapiens, колкото местното множество – реколтата на милиционер-социализЪма. Майката му таковаха на този народ – позволявам си да напсувам. И той не усеща. Напротив – добре му е. Врътка се, за да задоволява по-пълно своите изнасилвачи.

Как да не се радва нормалният човек при всяко съобщение за убити, изпопребили се, претрепали се по пътищата, за заклани в домовете им, за млатили се за петдесет стотинки или максимум за пет лева…?

“Errare humanum est, sed perseverare in errore turpe est” – „да грешиш е човешко, но да продължаваш с грешката е позорно“.

Чалгата не престава. Развива се, завладява все повече твари…