Постинг
15.05.2016 09:29 -
Когато хората, попаднали под комунистическа власт, проумявали нейната същност, вече се оказвало твърде късно.
Великият идеал на юдаизма е целият свят да бъде наситен с юдейски доктрини, а всички отделни раси и религии ще изчезнат във Всемирното братство
„Лондон беше пръв.“[ Гео Милев – „Септември“]
В петък и събота – 6 и 7 май, англоезичните медии, и не само те, тръбяха в челни наслови така:
„Садик Кан избран като първия мюсюлмански кмет на Лондон.“
„Садик Кан избран в Лондон, става неговия пръв мюсюлмански кмет.“
„След отвратителна кампания Лондон избира Садик Кан, първия мюсюлмански кмет.“
Спорно е, дали тези гръмки заглавия отговарят на истината. Редовните читатели и зрителите на утрепаното телевизионно предаване с название, идентично на тази медия, са наясно с произхода на досегашния кмет Борис Джонсън. По бащина линия той е потомък на мюсюлмани, които през ХІХ век се преселили от Отоманската империя в главния град на Британската. А по майчина – на имигранти от Руската империя.
Накрая лъжата лъсва, както порастват ушите на цар Траян
Нищо оригинално в оригинала, чиято перифраза е първото изречение. Но преди да стигнете до „гениалната“ констатация, трябва да минете през „месец на кръв! на подем и погром“. Но още по-страшно – през нощта. Коя нощ? Онази, която е убежище на „Луцифер – носителя на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер – синът на Аврора. Точно той ли носи Светлината и със своя блясък и величие заслепява посредствените, сладострастните или егоистичните души? Без съмнение“.
Там, в мрака се е родил интернационализмът, днес провъзгласяван с гордост за глобализъм:
„Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв – величав.“[ На Утрото – Aurore. Това било и названието на парижкия вестнник, в който крайно левият писател Емил Зола публикувал статията си „Аз обвинявам“, защитаваща Алфред Драйфус и еврейството. Има си крушка опашка, както е казал народът ни.]
„Пурпурен“ е невероятно важно определение. То има изключително символно, знаково, емблематично значение. Пурпурни били царските плащове в древното Междуречие – Месопотамия. Тогава и там този цвят бил израз на богатство, тъй като червеното – пурпурното, било добивано от дребни морски охлювчета, чието събиране било трудно и струвало твърде скъпо. Така постепенно и естествено цветът се превърнал в белег на богатство и власт.
Пурпурни били одеждите на фарисейския елит. Лидерите на синедриона и едновременно с това на синагогата – практически едно и също, проповядвали измамните идеи, които усвоили от вавилонските жреци-звездобройци – за равенството и братството, залегнали в масонското движение. Нито вярвали в тях, нито с живота си подсказвали, че ги изповядват. Живеели в лукс, доколкото такъв бил възможен в онази епоха. Гнусели се от „обикновените“ си сънародници – плебса. Затова обитавали квартали, отделени от другите, и обособени само за тях. Простолюдието трудно било допускано в тези места.
От равините и тайно направляваното от него масонство, през Ордена на илюминатите, 240-годишнината от чието основаване беше неоснователно подмината на 1 май т.г., фарисейските „идеали“ проникнали в комунистическото движение – първото в историята, самопровъзгласило се за интернационално. Те оформили измамата, която масите възприемат като „научен комунизъм“. В него няма никаква наука. Но се съдържа много пропаганда и комунизъм – като изолационна доктрина на елита, представяна като форма на обединение на тълпите.
Когато хората, попаднали под комунистическа власт, проумявали нейната същност, вече се оказвало твърде късно. С всички трагични последици, произтичащи от тяхната наивност или от терора, който досега неминуемо съпровождаше триумфа на комунистите.
Какво прокламира комунистическата идеология днес? Нека си припомним чрез формулировката в художествено произведение, оказало се програмно за онези, които търсят истината и държат на нея, защото само тя ще ги направи свободни. То се съдържа във финала на прословутия монолог на архикапиталиста Артър Дженсън от филма „Телевизионна мрежа“.
Киногероят олицетворява едновременно сбъдната американска мечта – започнал от дребен пътуващ търговец, обикалял домовете на хората, за да предлага стоки, превърнал се в милиардер и шеф на грамадна наднационална корпорация. Същевременно – олигарха, приказно богатия. Онзи, който благодарение на парите си разполага с властта да променя и решава човешки съдби, да влияе върху съзнанието и битието на стотици милиони хора. С други думи – типичният представител на онова, което днес разбираме, щом използваме израза „един процент“ – шепата най-големи капиталисти на земята, които съставляват такъв относителен дял от човешкия род. Но по един или друг начин притежават повече от половината световно богатство.
Тяхното филмово въплъщение – Артър Дженсън, разяснява:
„Ние вече не живеем в свят на нации и идеологии… Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес. Той е такъв още от мига, в който човекът изпълзял от тинята.
Нашите деца… ще живеят, за да видят този перфектен свят, в който няма никакви войни или глад, потисничество или насилие. Една необятна и вселенска холдингова компания, в която всички хора ще работят заради общата полза, в която всички хора ще притежават свой дял, а всички необходими неща ще бъдат достъпни, всяко опасение и страх ще бъдат успокоени, всяка скука – разсеяна.“
Върнете се към бръщолевенията на „класиците на марксизма“ и сравнете. Те също не произлизали от средите на низшите слоеве. Обратното, били „мотивирани от неумолимите закони на бизнеса“. В тази връзка главатарят на анархокомунистите, руският дворянин Михаил Бакунин иронизирал в своята „Полемика срещу евреите“, че Маркс и Енгелс „с единия си крак са в банката, а с другия – в социалистическото движение“.
Даже съвременни последователи на идеите им като членовете на американската Интернационална социалистическа организация признават, че:
„Маркс започна да пише за един вестник, който беше финансиран от някои капиталисти с реформистко мислене.“
[http://socialistworker.org/2009/02/25/marx-becomes-a-marxist]
Любопитно е дали все още някой се хваща на въдицата за „гробокопачите на капитализма“? Или допускате, че Нейтън Ротшилд и „някои капиталисти с реформистко мислене“ страдали от суисидален комплекс?[ Психично заболяване (разстройство), което се изразява в неосъзнато и труднопреодолимо влечение към самоубийство.]
В своя най-мащабен труд „Трагедия и надежда: История на света понастоящем“, издаден през 1966 г., американският историк проф. Каръл Куигли[Толкова известен и влиятелен, че през 1992 г., по време на своята реч пред конгреса на Демократическата партия, с която формално прие да бъде кандидат за президент на САЩ, Бил Клинтън заяви: „Като юноша чух Джон Кенеди да призовава за гражданско поведение. А след това, като студент в Джорджтаунския университет чух същия призив, обяснен от един професор на име Каръл Куигли, който ни разясни, че Америка е най-великата нация в историята, защото нашият народ винаги е вярвал в две неща – че утре може да бъде по-добре от днес и всеки от нас носи своята морална отговорност това да стане.“ ] подчертава:
„Този мит, както всички измислици, на практика съдържа капка истина. Съществува и в продължение на поколения е имало една интернационална англофилска мрежа,[Измамата за англофилството е изяснена в: „Спомени за изгубения живот“, ИК „Огледало“, София, 2009 г., Глава І – Прекрояването на Европа. Всъщност става дума за една „световна мрежа в името на Израел“, както твърди още в средата на ХІХ век бившият равин на Париж, покръстилият се Давид Драш. (Вж. David Drach, Chevalier P. L. B. (бивш равин) – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79.] която в известен смисъл действа по начина, по който… десните смятат че комунистите оперират. Фактически тази мрежа, която можем да обозначим като групировки около Кръглата маса,] няма нищо против да си сътрудничи с комунистите или с всички останали групи и често го прави. Познавам действията на тази мрежа, понеже в продължение на двадесет години съм я изучавал, а за две години – в началото на шейсетте, ми беше разрешено да проуча нейната документация и секретни архиви… Групировките около Кръглата маса са играли твърде важна роля в историята на САЩ.“
Професор Куигли признава, че тази мрежа тласка Англия към самоопределяне като атлантическа, а не като европейска сила. И я отдалечава от Стария континент. Ала какво ли му е дало основание да смята, че рано или късно това ще се промени? Пак онези „измислици“, които в своята обемиста книга той тъй дипломатично не отхвърля, а някак неусетно потвърждава? В състояние съм да изнеса още десетки примери все в същата посока. Ала не си струва. Който е разбрал и се е убедил, не се нуждае от тях, или сам ги намира. Дали става дума за конспиративна теория или за истината, нека всеки отсъди за себе си.
Джеймс Пърлоф изяснява, че днес този таен елит е познат с термина establishment.[ Истаблишмънт, което ще рече и нещо вече установено, непроменимо. Но в политически и финансов смисъл най-точното значение е елит.] На български той може да бъде определен най-точно като вече установен елит. Иначе казано, онези, които са си е извоювали правото да бъдат капитани на кораба на човечеството и да го направлява към мечтания от самия него бряг – пълното световно господство. Изразено с терминологията на марксизма-ленинизма – световната комунистическа държава с еднопартийно управление на номенклатурата – the establishment. Отдавна не крият религиозния израз на тази цел:
„Великият идеал на юдаизма е целият свят да бъде наситен с юдейски доктрини, а всички отделни раси и религии ще изчезнат във Всемирното братство на народите – на практика – в по-всеобхватния юдаизъм.“[17]
Ако сравните думите на филмовия герой Артър Дженсън и спомените на Борис Джонсън, ще се убедите, колко си приличат. Моделът е еднакъв. Корпоративният бос Дженсън започнал като търговец на шевни машини, автомобилни части, четки за коса… Пра-прадядото на албиноса Джонсън – последователен мюсюлманин, леел свещи за… християнските черкви на Албиона!
Матрицата наистина е една и съща. Борис се готви да измести Дейвид Камерън от премиерското място. Иначе казано, на Британия й предстои да бъде ръководена от фигура с трудно изясним произход и с неустановена верска принадлежност. Съвсем в духа на времето, нали? Но не и за последователите на една единствена религия, които от около век и половина са превърнати в народ. И не само имат собствена държава, ами контролират икономическите, политическите и културните процеси по почти цялата планета.
„Плановете за BBC са „ужасяващи“ и „миришат на Путинова Русия“.(Вижте илюстрацията.)
Това не е заключение, до което аз съм стигнал. Понеже съм живял при държавния капитализъм – социализЪма на другарите простаци, обединени в една партия – комунистическа, която управлява и досега, но по-рано – чрез военно-милиционерски терор в рамките на тоталитарна власт, познавам по-добре т. нар. две системи. И знам, че днешната „Путинова Русия“ не е съвсем идентична с някогашния СССР. Освен това в нея, по признания на видни западни личности, има повече свобода на словото, да речем, отколкото в псевдодемокрациите на Запад.
Цитатът, който ви предложих, е от изявление на британския режисьор Питър Комински, постановчик на телевизионния сериал „Уулф Хол“, реализиран от BBC през миналата 2015 г. Той е по едноименния нашумял исторически роман на писателката Хилари Мантъл. И представлява семейна сага, издържана в стилистиката на славните времена на английската литература от ХVІІІ до началото на ХХ век – Джейн Остин, Уилям Уилки Колинс, Шарлот и Емили Бронтей, Уилям Текъри, Чарлз Дикенз, Томас Харди, Джордж Елиът,[Псевдоним на Мери Ан Евънс.] Робърт Луис Стивънсън и най-вече Джон Голзуърти.
Думите на режисьора са изречени по повод на вече отминалото връчване на наградите за телевизионни постижения „Бафта“.[ Съкращение от British Academy of Film and Television Arts – Британска академия за филмово и телевизионно изкуство – BAFTA. ] В навечерието на тазгодишната церемония стана ясно, че се очаква министърът на културата Джон Уитингдейл да представи информационен доклад за бъдещето на BBC. Говори се, че той съдържа планове за въздържане на корпорацията от агресивно отношение към комерсиалните й конкуренти и разкрива какви суми заплаща тя на своите „звезди“. Освен това твърдо беше заявено, че:
„BBC може да бъде принудена да цензурира някои от своите водещи звезди заради опасения, че ще нарушат правилата за безпристрастност на медията, като използват речите си във връзка с наградите “Bafta”, за да нападат правителството…
Корпорацията избърза да мобилизира подкрепа за нея от популярни фигури, включително чрез така нареченото „гневно писмо на известните“ – отворено обръщение, подписано от 29 високо ценени изпълнители, сред които Дениъл Крейг и дейм[21] Джуди Денч. В него министрите са призовани да се откажат от плановете си за реформиране на BBC. По-късно стана известно, че ръководителите на обществената медия са организирали кампанията…
Някои от подписалите писмото до BBC, включително Лени Хенри, Марк Райлънс и Миранда Харт, са сред назоваваните като вероятни носители на наградите. И корпорацията ще бъде изправена пред свръхсложната главоблъсканица, ако голям брой от видни личности предпочетат да отбележат своите победи с тръбен зов на подкрепа за медията…
Г-н Райлънс, който е сочен като победител за наградата в категорията „водещ актьор“ за ролята си на Томас Кромуел в едноименната драма, използва предишната церемония, за да разкритикува „идеологическата атака“ на г-н Уитингдейл. Гари Линекър,[Известният футболист от недалечното минало] Стивън Фрай[ Вече популярен и у нас еврейски актьор.] и сър Дейвид Атънбъръ[Евреин, илюминат, член на Римския клуб, един от онези, които изповядват необходимостта от намаляване на населението на земята. Дългогодишен шеф на BBC, известно време на върха й като генерален директор. Братята му също са масони и човекомразци, антихуманисти.] – всеки от тях произнесъл се в защита на корпорацията – също са номинирани за наградата.
Награждаването, което миналата година беше наблюдавано от 5,4 милиона зрители, не се предава пряко. Програмата на BBC One продължава два часа и е съкратена от предишните два часа и половина. Това дава възможност на ръководителите да орежат прекомерните призиви за подкрепа.
Източници от BBC споделиха, че ще се наложи да отрежат коментари на победители, които използват своите обръщения като победители, за да атакуват министъра. Говорител на корпорацията заяви: „Всички изисквания на BBC са оповестени и са в съответствие с нашите стриктни редакционни правила.“…
Ендрю Бриджин, депутат от Консервативната партия, предупреди корпорацията да не позволява на честваните фигури да си играят на политика с наградите. Той каза: „Ще бъде много опасно за BBC, ако започне да си играе игрички с това. Те имат привилегировано положение и бих помислил, че преди показването на записа със сигурност трябва да орежат всяко подобно нещо.“
Това само доказва, колко прав и прозорлив, затова и велик, е бил Шекспир, когато е отсъдил, че:
“Something is rotten in the state of Denmark.”[„Нещо е гнило в държавата Дания.“]
Само заменете названието на страната с Великобритания. А защо не със Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия?… Действително има нещо твърде гнило по всички тези места. И това не е от днес, нито от вчера.
В настоящия корумпиран свят ръка, позлатена чрез престъпление, може да бъде тласкана от правосъдието; и често се вижда, как злото само се награждава – купува правото: не е тъй рядко[ Реплика на Хамлет в пиесата на Уилям Шекспир „Трагедията на Хамлет, датски принц“.]
Ако съпоставите „свободата на словото“ във Великобритания и тук, едва ли ще се натъкнете на някаква разлика. Няма я, липсва. Ако я забележите някъде, тя ще е като мъничък едва мъждукащ светлик. Ще прилича на пламъче от вощеницата на някой от християните от античността, криещ се от властите в римските катакомби.
Друг въпрос е евентуалното сравнение с комунистическия период, по който толкова много местни дегенерати се захласват. Тогава насилието беше върлувало толкова дълго и с такива зверски прийоми, че другарите бяха взели страха на всички. Незначителните изключения доказват верността на твърдението.
Когато сте изправени лице в лице с „ужасяващи“ планове за BBC“, а практиката на „свободния свят“ ежеминутно потвърждава цялата илюзорност на неговата свобода, тоест – несвободата му, да се правят сравнения с „Путинова Русия“ е неморално и лицемерно. Даже е цинично. На фона на западните подлеци, двуличници, кагебистът товарищ Владимир Владимирович изглежда направо почтен. Например, той не прояви милост към три от общо седемте дали момичета, дали жени, които бяха част от основаната през 2011 година в Москва „руска феминистка пънк-рок протестна група “Pussy Riot”. Кавичките обозначават начина на представяне на формацията от „свободомислещите“ и „свободни“ западни медии.
Нещо повече, едва ли някой от истинските му господари съветваше товарищ Путин във връзка с неприятния инцидент. През 2012 година той допусна три от съществата да бъдат осъдени за „хулигански прояви, мотивирани от религиозна омраза“. Две лежаха в затвора, едната се размина с условна присъда. Съдът ги призна за виновни, защото на 21 февруари 2012 г. пет от всички 11 или 21 членки на състава, започнали доста разюздано изпълнение на пънк-частушки пред олтара на най-голямата руска черква, прясно възстановената „Христос Спасител“. Същата, която еврейските болшевики под ръководството на Лазар Мойсеевич Каганович с наслада взривили през трийсетте.
Тогава наемателят на Кремъл имаше шанса да прояви повече хуманност и да покаже човешко лице. Да привика развратниците, да смъмри всички тях бащински, и да помилва осъдените. Вместо това, под влиянието на патриарх Кирил, агент на КГБ с псевдоним „Михайлов“, Володя Шеломович заяви, че „който е за “Pussy Riot” е против православната църква“. Което прозвуча типично по комунистически. Още повече, като сме наясно, как постъпили болшевиките със същата църква, с нейните духовници и свещеници, с огромното й богатство, трупано с векове!
Сега, да ме прости Господ и вие, драги посетители на тази медия, ще представя видеозапис, който разкрива що за стока са тези “Pussy Riot”. Предупреждавам, че не е редно хора на възраст под 18 години да гледат това. Нищо, че навярно знаят повече от мен… Записът започва с акцията „Секс в музея“. В нея участва и… бременната тарторка на групата Надежда Андреевна Толоконникова, която тогава беше на… 39 години. И завършва с нея и подругите й след като излязоха от затвора.
www.youtube.com/watch
По време на процеса срещу трите участнички в групата с нелицеприятното име наричаха Путин „диктатор“. Като имате предвид какво представлява днешната „свобода на словото“ в западните медии, си представете следната сцена:
Нюйоркски “Pussy Riot” нахлуват в “Emanu-El” и започват идентично представление, като това на московските си колежки. Какво би им се случило според вас?
Не знаете какво ще рече “Emanu-El”? „Бог с нас“. Това е най-голямата и то – забележете – реформистка, сиреч либерална – синагога в Ню Йорк. Ами ако стане в някоя на нацистката секта Хабад или в синагога в Израел? Леле мале!
В песента си, изпълнена пред олтара на доста чифутизирания московски храм „Христос Спасител“ тамошните “Pussy Riot” призовавали „Божията майка да прогони Путин надалеч“.Ако това го е стреснало, значи е тежък комплексар.
Почти нямам забележки към текста. Резервите са ми спрямо „сцената“. Колкото и да са еврейски и богоборски псевдо християнските храмове, е добре да се спазва известно приличие. Ама след 80 лета комунизъм, какво да очакваме от петото поколение болшевишки отрочета?…
Но я си представете, как в Израел някакви полуголи еврейки, някои с раздърпани остатъци от военна униформа, зоват Яхве да прогони Бенямин Нетаняху!
Знаете ли каква съдба стигна тексаската момичешка поп-група “Dixie Chicks”, след като на 10 март 2003 г., 9 дни преди нахлуването в Ирак, от сцената по време на концерт в Лондон водещата вокалистка Мейнс се обърна към публиката с думите:
„Не искаме тази война, това насилие. И се срамуваме, че президентът на Съединените щати е от Тексас.“
За разлика от положителната реакция на лондончани, в САЩ ги посрещнаха с омраза. Обявиха ги за… „предателки“, и обявиха бойкот на тяхната музика, на записите и концертите им. Какъвто е обичаят на комунистите навсякъде по света. Днес тук проявяван най-силно от разните псевдопатриоти, разпределени във формирования на единофронтовци, атакисти, вемеровци и прочие милиционерски подразделения.
Тази буйна ненавист доведе до заснемането на документалния филм за „демократична Америка“, озаглавен “Dixie Chicks – Shut Up and Sing” – „Dixie Chicks” – млъквайте и пейте“! На обложката на продукцията, записана на DVD, те се появиха голи, но как. (Вижте илюстрацията.) Сетне съветски – извинете – руски, представителки на „криворазбраната цивилизация“ просто ги уподобиха…
А Путин нямаше ни най-малко право да докосва трагедията на руската църква, посечена от меча на партията, в която сам той членува – комунистическата. Преди него, семейството му, макар чрез слугуване, е било част от престъпния режим на Йосиф Сталин. Повтарям – веднъж комунист, завинаги комунист. Няма бивши комунисти.
Но ако това е либерализмът, част от който е мултикултурализмът, с които промиват мозъците на народите по света, халал да им е. И на онези от вас, които се идентифицират с тези „евро-атлантически и либерални ценности“. Може би маршируват с особени движения в ханша под знамето в цветовете на светлинния спектър… Как щяхте да реагирате, ако сред „либералстващите“ момичета от московската група с онова название беше ваша дъщеря, сестра, внучка? Готови ли сте да одобрите „секса в музея“? Знаете ли как го оценява „свободната“ и „демократична“ западна журналистика? Например германското „Огледало“ – “Der Spigel”?
Първо се обяснява кой е „роденият през 1978 г. Олег Воротников“, за когото Съдът на район „Дзержински“ на Санкт-Петербург е издал „международна заповед за арест“ за „хулиганство“. Съвсем уместен е въпросът, защо кварталът в старата руска столица се нарича така, а никой не призовава за промяната на названието му – нито „опозиционерите“, още по-малко критиците от Запад. Не е друга тема, но не ми се занимава с нея. Отговорът е ясен за всеки, който вече притежава ерудиция по проблема.
Друго е по важно: става ясно, че този Воротников се смята за „един от най-известните руски артисти“. И приема реакцията на съдиите като „една от най-висшите форми на признание“ на неговата работа и политическа кауза“.
„Без ни най-малък белег на фалшива скромност той твърди, че е извел руското изкуство в заглавията, навярно повече от всеки друг „от Толстой и Солженицин насам“. Той е символ на руския авангард.
Заедно с жена си Наталия Сокол, през 2005 г. Воротников основа група за performance art„Война“ или “War”. Оттогава те неколкократно привлякоха внимание в Москва и Санкт-Петербург със своите внимателно подготвени произведения на пърформанса. Списъкът на техните творби включва обърнати полицейски коли [правилно милиционерски], сексуална оргия в един музей, пускането на мръсни и крастави котки в ресторанти за бързо хранене и три момчета, облечени като хомосексуалисти, разпънати в супермаркет.
Известно време „Война“ беше символ на руския авангардизъм, както и на съзидателната съпротива срещу системата в страната на дългогодишния управник Владимир Путин. Уличните протести, които последваха парламентарните избори на 4 декември [2011 г.], са само видимият израз на онова, което става в задкулисието“ – заявява Воротников. – „Днес омразата към управляващата класа в Русия е по-голяма, отколкото беше в комунистическата епоха.“[ http://www.spiegel.de/international/zeitgeist/russia-s-art-revolution-voina-challenges-putin-with-imagination-a-805084.html]
Следва описание, как Воротников и неговите „воини“ от групата за performance art „Война“ са срещнали солидна подкрепа от улични артисти във Великобритания и други страни. А сравнението на омразата към „управляващата класа“ сега и по-рано – в СССР, издава мирогледа на тези дребни наемници. Навярно те са маргиналите-соросоиди, които от време навреме медийните прожектори осветяват. Както става тук с добре хранените комунѐта от т. нар. Протестна мрежа – до един издънки на болшевизма.
diagnosa.net/
„Лондон беше пръв.“[ Гео Милев – „Септември“]
В петък и събота – 6 и 7 май, англоезичните медии, и не само те, тръбяха в челни наслови така:
„Садик Кан избран като първия мюсюлмански кмет на Лондон.“
„Садик Кан избран в Лондон, става неговия пръв мюсюлмански кмет.“
„След отвратителна кампания Лондон избира Садик Кан, първия мюсюлмански кмет.“
Спорно е, дали тези гръмки заглавия отговарят на истината. Редовните читатели и зрителите на утрепаното телевизионно предаване с название, идентично на тази медия, са наясно с произхода на досегашния кмет Борис Джонсън. По бащина линия той е потомък на мюсюлмани, които през ХІХ век се преселили от Отоманската империя в главния град на Британската. А по майчина – на имигранти от Руската империя.
Накрая лъжата лъсва, както порастват ушите на цар Траян
Нищо оригинално в оригинала, чиято перифраза е първото изречение. Но преди да стигнете до „гениалната“ констатация, трябва да минете през „месец на кръв! на подем и погром“. Но още по-страшно – през нощта. Коя нощ? Онази, която е убежище на „Луцифер – носителя на светлината! Странно и загадъчно име, дадено на Духа на Мрака! Луцифер – синът на Аврора. Точно той ли носи Светлината и със своя блясък и величие заслепява посредствените, сладострастните или егоистичните души? Без съмнение“.
Там, в мрака се е родил интернационализмът, днес провъзгласяван с гордост за глобализъм:
„Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв – величав.“[ На Утрото – Aurore. Това било и названието на парижкия вестнник, в който крайно левият писател Емил Зола публикувал статията си „Аз обвинявам“, защитаваща Алфред Драйфус и еврейството. Има си крушка опашка, както е казал народът ни.]
„Пурпурен“ е невероятно важно определение. То има изключително символно, знаково, емблематично значение. Пурпурни били царските плащове в древното Междуречие – Месопотамия. Тогава и там този цвят бил израз на богатство, тъй като червеното – пурпурното, било добивано от дребни морски охлювчета, чието събиране било трудно и струвало твърде скъпо. Така постепенно и естествено цветът се превърнал в белег на богатство и власт.
Пурпурни били одеждите на фарисейския елит. Лидерите на синедриона и едновременно с това на синагогата – практически едно и също, проповядвали измамните идеи, които усвоили от вавилонските жреци-звездобройци – за равенството и братството, залегнали в масонското движение. Нито вярвали в тях, нито с живота си подсказвали, че ги изповядват. Живеели в лукс, доколкото такъв бил възможен в онази епоха. Гнусели се от „обикновените“ си сънародници – плебса. Затова обитавали квартали, отделени от другите, и обособени само за тях. Простолюдието трудно било допускано в тези места.
От равините и тайно направляваното от него масонство, през Ордена на илюминатите, 240-годишнината от чието основаване беше неоснователно подмината на 1 май т.г., фарисейските „идеали“ проникнали в комунистическото движение – първото в историята, самопровъзгласило се за интернационално. Те оформили измамата, която масите възприемат като „научен комунизъм“. В него няма никаква наука. Но се съдържа много пропаганда и комунизъм – като изолационна доктрина на елита, представяна като форма на обединение на тълпите.
Когато хората, попаднали под комунистическа власт, проумявали нейната същност, вече се оказвало твърде късно. С всички трагични последици, произтичащи от тяхната наивност или от терора, който досега неминуемо съпровождаше триумфа на комунистите.
Какво прокламира комунистическата идеология днес? Нека си припомним чрез формулировката в художествено произведение, оказало се програмно за онези, които търсят истината и държат на нея, защото само тя ще ги направи свободни. То се съдържа във финала на прословутия монолог на архикапиталиста Артър Дженсън от филма „Телевизионна мрежа“.
Киногероят олицетворява едновременно сбъдната американска мечта – започнал от дребен пътуващ търговец, обикалял домовете на хората, за да предлага стоки, превърнал се в милиардер и шеф на грамадна наднационална корпорация. Същевременно – олигарха, приказно богатия. Онзи, който благодарение на парите си разполага с властта да променя и решава човешки съдби, да влияе върху съзнанието и битието на стотици милиони хора. С други думи – типичният представител на онова, което днес разбираме, щом използваме израза „един процент“ – шепата най-големи капиталисти на земята, които съставляват такъв относителен дял от човешкия род. Но по един или друг начин притежават повече от половината световно богатство.
Тяхното филмово въплъщение – Артър Дженсън, разяснява:
„Ние вече не живеем в свят на нации и идеологии… Светът е съюз от корпорации, мотивирани от неумолимите закони на бизнеса. Светът е бизнес. Той е такъв още от мига, в който човекът изпълзял от тинята.
Нашите деца… ще живеят, за да видят този перфектен свят, в който няма никакви войни или глад, потисничество или насилие. Една необятна и вселенска холдингова компания, в която всички хора ще работят заради общата полза, в която всички хора ще притежават свой дял, а всички необходими неща ще бъдат достъпни, всяко опасение и страх ще бъдат успокоени, всяка скука – разсеяна.“
Върнете се към бръщолевенията на „класиците на марксизма“ и сравнете. Те също не произлизали от средите на низшите слоеве. Обратното, били „мотивирани от неумолимите закони на бизнеса“. В тази връзка главатарят на анархокомунистите, руският дворянин Михаил Бакунин иронизирал в своята „Полемика срещу евреите“, че Маркс и Енгелс „с единия си крак са в банката, а с другия – в социалистическото движение“.
Даже съвременни последователи на идеите им като членовете на американската Интернационална социалистическа организация признават, че:
„Маркс започна да пише за един вестник, който беше финансиран от някои капиталисти с реформистко мислене.“
[http://socialistworker.org/2009/02/25/marx-becomes-a-marxist]
Любопитно е дали все още някой се хваща на въдицата за „гробокопачите на капитализма“? Или допускате, че Нейтън Ротшилд и „някои капиталисти с реформистко мислене“ страдали от суисидален комплекс?[ Психично заболяване (разстройство), което се изразява в неосъзнато и труднопреодолимо влечение към самоубийство.]
В своя най-мащабен труд „Трагедия и надежда: История на света понастоящем“, издаден през 1966 г., американският историк проф. Каръл Куигли[Толкова известен и влиятелен, че през 1992 г., по време на своята реч пред конгреса на Демократическата партия, с която формално прие да бъде кандидат за президент на САЩ, Бил Клинтън заяви: „Като юноша чух Джон Кенеди да призовава за гражданско поведение. А след това, като студент в Джорджтаунския университет чух същия призив, обяснен от един професор на име Каръл Куигли, който ни разясни, че Америка е най-великата нация в историята, защото нашият народ винаги е вярвал в две неща – че утре може да бъде по-добре от днес и всеки от нас носи своята морална отговорност това да стане.“ ] подчертава:
„Този мит, както всички измислици, на практика съдържа капка истина. Съществува и в продължение на поколения е имало една интернационална англофилска мрежа,[Измамата за англофилството е изяснена в: „Спомени за изгубения живот“, ИК „Огледало“, София, 2009 г., Глава І – Прекрояването на Европа. Всъщност става дума за една „световна мрежа в името на Израел“, както твърди още в средата на ХІХ век бившият равин на Париж, покръстилият се Давид Драш. (Вж. David Drach, Chevalier P. L. B. (бивш равин) – “De l’Harmonie entre l’Eglise et la Synagogue”, Tome premier, Editeur Paul Mellier, Paris, 1844 г., стр. 79.] която в известен смисъл действа по начина, по който… десните смятат че комунистите оперират. Фактически тази мрежа, която можем да обозначим като групировки около Кръглата маса,] няма нищо против да си сътрудничи с комунистите или с всички останали групи и често го прави. Познавам действията на тази мрежа, понеже в продължение на двадесет години съм я изучавал, а за две години – в началото на шейсетте, ми беше разрешено да проуча нейната документация и секретни архиви… Групировките около Кръглата маса са играли твърде важна роля в историята на САЩ.“
Професор Куигли признава, че тази мрежа тласка Англия към самоопределяне като атлантическа, а не като европейска сила. И я отдалечава от Стария континент. Ала какво ли му е дало основание да смята, че рано или късно това ще се промени? Пак онези „измислици“, които в своята обемиста книга той тъй дипломатично не отхвърля, а някак неусетно потвърждава? В състояние съм да изнеса още десетки примери все в същата посока. Ала не си струва. Който е разбрал и се е убедил, не се нуждае от тях, или сам ги намира. Дали става дума за конспиративна теория или за истината, нека всеки отсъди за себе си.
Джеймс Пърлоф изяснява, че днес този таен елит е познат с термина establishment.[ Истаблишмънт, което ще рече и нещо вече установено, непроменимо. Но в политически и финансов смисъл най-точното значение е елит.] На български той може да бъде определен най-точно като вече установен елит. Иначе казано, онези, които са си е извоювали правото да бъдат капитани на кораба на човечеството и да го направлява към мечтания от самия него бряг – пълното световно господство. Изразено с терминологията на марксизма-ленинизма – световната комунистическа държава с еднопартийно управление на номенклатурата – the establishment. Отдавна не крият религиозния израз на тази цел:
„Великият идеал на юдаизма е целият свят да бъде наситен с юдейски доктрини, а всички отделни раси и религии ще изчезнат във Всемирното братство на народите – на практика – в по-всеобхватния юдаизъм.“[17]
Ако сравните думите на филмовия герой Артър Дженсън и спомените на Борис Джонсън, ще се убедите, колко си приличат. Моделът е еднакъв. Корпоративният бос Дженсън започнал като търговец на шевни машини, автомобилни части, четки за коса… Пра-прадядото на албиноса Джонсън – последователен мюсюлманин, леел свещи за… християнските черкви на Албиона!
Матрицата наистина е една и съща. Борис се готви да измести Дейвид Камерън от премиерското място. Иначе казано, на Британия й предстои да бъде ръководена от фигура с трудно изясним произход и с неустановена верска принадлежност. Съвсем в духа на времето, нали? Но не и за последователите на една единствена религия, които от около век и половина са превърнати в народ. И не само имат собствена държава, ами контролират икономическите, политическите и културните процеси по почти цялата планета.
„Плановете за BBC са „ужасяващи“ и „миришат на Путинова Русия“.(Вижте илюстрацията.)
Това не е заключение, до което аз съм стигнал. Понеже съм живял при държавния капитализъм – социализЪма на другарите простаци, обединени в една партия – комунистическа, която управлява и досега, но по-рано – чрез военно-милиционерски терор в рамките на тоталитарна власт, познавам по-добре т. нар. две системи. И знам, че днешната „Путинова Русия“ не е съвсем идентична с някогашния СССР. Освен това в нея, по признания на видни западни личности, има повече свобода на словото, да речем, отколкото в псевдодемокрациите на Запад.
Цитатът, който ви предложих, е от изявление на британския режисьор Питър Комински, постановчик на телевизионния сериал „Уулф Хол“, реализиран от BBC през миналата 2015 г. Той е по едноименния нашумял исторически роман на писателката Хилари Мантъл. И представлява семейна сага, издържана в стилистиката на славните времена на английската литература от ХVІІІ до началото на ХХ век – Джейн Остин, Уилям Уилки Колинс, Шарлот и Емили Бронтей, Уилям Текъри, Чарлз Дикенз, Томас Харди, Джордж Елиът,[Псевдоним на Мери Ан Евънс.] Робърт Луис Стивънсън и най-вече Джон Голзуърти.
Думите на режисьора са изречени по повод на вече отминалото връчване на наградите за телевизионни постижения „Бафта“.[ Съкращение от British Academy of Film and Television Arts – Британска академия за филмово и телевизионно изкуство – BAFTA. ] В навечерието на тазгодишната церемония стана ясно, че се очаква министърът на културата Джон Уитингдейл да представи информационен доклад за бъдещето на BBC. Говори се, че той съдържа планове за въздържане на корпорацията от агресивно отношение към комерсиалните й конкуренти и разкрива какви суми заплаща тя на своите „звезди“. Освен това твърдо беше заявено, че:
„BBC може да бъде принудена да цензурира някои от своите водещи звезди заради опасения, че ще нарушат правилата за безпристрастност на медията, като използват речите си във връзка с наградите “Bafta”, за да нападат правителството…
Корпорацията избърза да мобилизира подкрепа за нея от популярни фигури, включително чрез така нареченото „гневно писмо на известните“ – отворено обръщение, подписано от 29 високо ценени изпълнители, сред които Дениъл Крейг и дейм[21] Джуди Денч. В него министрите са призовани да се откажат от плановете си за реформиране на BBC. По-късно стана известно, че ръководителите на обществената медия са организирали кампанията…
Някои от подписалите писмото до BBC, включително Лени Хенри, Марк Райлънс и Миранда Харт, са сред назоваваните като вероятни носители на наградите. И корпорацията ще бъде изправена пред свръхсложната главоблъсканица, ако голям брой от видни личности предпочетат да отбележат своите победи с тръбен зов на подкрепа за медията…
Г-н Райлънс, който е сочен като победител за наградата в категорията „водещ актьор“ за ролята си на Томас Кромуел в едноименната драма, използва предишната церемония, за да разкритикува „идеологическата атака“ на г-н Уитингдейл. Гари Линекър,[Известният футболист от недалечното минало] Стивън Фрай[ Вече популярен и у нас еврейски актьор.] и сър Дейвид Атънбъръ[Евреин, илюминат, член на Римския клуб, един от онези, които изповядват необходимостта от намаляване на населението на земята. Дългогодишен шеф на BBC, известно време на върха й като генерален директор. Братята му също са масони и човекомразци, антихуманисти.] – всеки от тях произнесъл се в защита на корпорацията – също са номинирани за наградата.
Награждаването, което миналата година беше наблюдавано от 5,4 милиона зрители, не се предава пряко. Програмата на BBC One продължава два часа и е съкратена от предишните два часа и половина. Това дава възможност на ръководителите да орежат прекомерните призиви за подкрепа.
Източници от BBC споделиха, че ще се наложи да отрежат коментари на победители, които използват своите обръщения като победители, за да атакуват министъра. Говорител на корпорацията заяви: „Всички изисквания на BBC са оповестени и са в съответствие с нашите стриктни редакционни правила.“…
Ендрю Бриджин, депутат от Консервативната партия, предупреди корпорацията да не позволява на честваните фигури да си играят на политика с наградите. Той каза: „Ще бъде много опасно за BBC, ако започне да си играе игрички с това. Те имат привилегировано положение и бих помислил, че преди показването на записа със сигурност трябва да орежат всяко подобно нещо.“
Това само доказва, колко прав и прозорлив, затова и велик, е бил Шекспир, когато е отсъдил, че:
“Something is rotten in the state of Denmark.”[„Нещо е гнило в държавата Дания.“]
Само заменете названието на страната с Великобритания. А защо не със Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия?… Действително има нещо твърде гнило по всички тези места. И това не е от днес, нито от вчера.
В настоящия корумпиран свят ръка, позлатена чрез престъпление, може да бъде тласкана от правосъдието; и често се вижда, как злото само се награждава – купува правото: не е тъй рядко[ Реплика на Хамлет в пиесата на Уилям Шекспир „Трагедията на Хамлет, датски принц“.]
Ако съпоставите „свободата на словото“ във Великобритания и тук, едва ли ще се натъкнете на някаква разлика. Няма я, липсва. Ако я забележите някъде, тя ще е като мъничък едва мъждукащ светлик. Ще прилича на пламъче от вощеницата на някой от християните от античността, криещ се от властите в римските катакомби.
Друг въпрос е евентуалното сравнение с комунистическия период, по който толкова много местни дегенерати се захласват. Тогава насилието беше върлувало толкова дълго и с такива зверски прийоми, че другарите бяха взели страха на всички. Незначителните изключения доказват верността на твърдението.
Когато сте изправени лице в лице с „ужасяващи“ планове за BBC“, а практиката на „свободния свят“ ежеминутно потвърждава цялата илюзорност на неговата свобода, тоест – несвободата му, да се правят сравнения с „Путинова Русия“ е неморално и лицемерно. Даже е цинично. На фона на западните подлеци, двуличници, кагебистът товарищ Владимир Владимирович изглежда направо почтен. Например, той не прояви милост към три от общо седемте дали момичета, дали жени, които бяха част от основаната през 2011 година в Москва „руска феминистка пънк-рок протестна група “Pussy Riot”. Кавичките обозначават начина на представяне на формацията от „свободомислещите“ и „свободни“ западни медии.
Нещо повече, едва ли някой от истинските му господари съветваше товарищ Путин във връзка с неприятния инцидент. През 2012 година той допусна три от съществата да бъдат осъдени за „хулигански прояви, мотивирани от религиозна омраза“. Две лежаха в затвора, едната се размина с условна присъда. Съдът ги призна за виновни, защото на 21 февруари 2012 г. пет от всички 11 или 21 членки на състава, започнали доста разюздано изпълнение на пънк-частушки пред олтара на най-голямата руска черква, прясно възстановената „Христос Спасител“. Същата, която еврейските болшевики под ръководството на Лазар Мойсеевич Каганович с наслада взривили през трийсетте.
Тогава наемателят на Кремъл имаше шанса да прояви повече хуманност и да покаже човешко лице. Да привика развратниците, да смъмри всички тях бащински, и да помилва осъдените. Вместо това, под влиянието на патриарх Кирил, агент на КГБ с псевдоним „Михайлов“, Володя Шеломович заяви, че „който е за “Pussy Riot” е против православната църква“. Което прозвуча типично по комунистически. Още повече, като сме наясно, как постъпили болшевиките със същата църква, с нейните духовници и свещеници, с огромното й богатство, трупано с векове!
Сега, да ме прости Господ и вие, драги посетители на тази медия, ще представя видеозапис, който разкрива що за стока са тези “Pussy Riot”. Предупреждавам, че не е редно хора на възраст под 18 години да гледат това. Нищо, че навярно знаят повече от мен… Записът започва с акцията „Секс в музея“. В нея участва и… бременната тарторка на групата Надежда Андреевна Толоконникова, която тогава беше на… 39 години. И завършва с нея и подругите й след като излязоха от затвора.
www.youtube.com/watch
По време на процеса срещу трите участнички в групата с нелицеприятното име наричаха Путин „диктатор“. Като имате предвид какво представлява днешната „свобода на словото“ в западните медии, си представете следната сцена:
Нюйоркски “Pussy Riot” нахлуват в “Emanu-El” и започват идентично представление, като това на московските си колежки. Какво би им се случило според вас?
Не знаете какво ще рече “Emanu-El”? „Бог с нас“. Това е най-голямата и то – забележете – реформистка, сиреч либерална – синагога в Ню Йорк. Ами ако стане в някоя на нацистката секта Хабад или в синагога в Израел? Леле мале!
В песента си, изпълнена пред олтара на доста чифутизирания московски храм „Христос Спасител“ тамошните “Pussy Riot” призовавали „Божията майка да прогони Путин надалеч“.Ако това го е стреснало, значи е тежък комплексар.
Почти нямам забележки към текста. Резервите са ми спрямо „сцената“. Колкото и да са еврейски и богоборски псевдо християнските храмове, е добре да се спазва известно приличие. Ама след 80 лета комунизъм, какво да очакваме от петото поколение болшевишки отрочета?…
Но я си представете, как в Израел някакви полуголи еврейки, някои с раздърпани остатъци от военна униформа, зоват Яхве да прогони Бенямин Нетаняху!
Знаете ли каква съдба стигна тексаската момичешка поп-група “Dixie Chicks”, след като на 10 март 2003 г., 9 дни преди нахлуването в Ирак, от сцената по време на концерт в Лондон водещата вокалистка Мейнс се обърна към публиката с думите:
„Не искаме тази война, това насилие. И се срамуваме, че президентът на Съединените щати е от Тексас.“
За разлика от положителната реакция на лондончани, в САЩ ги посрещнаха с омраза. Обявиха ги за… „предателки“, и обявиха бойкот на тяхната музика, на записите и концертите им. Какъвто е обичаят на комунистите навсякъде по света. Днес тук проявяван най-силно от разните псевдопатриоти, разпределени във формирования на единофронтовци, атакисти, вемеровци и прочие милиционерски подразделения.
Тази буйна ненавист доведе до заснемането на документалния филм за „демократична Америка“, озаглавен “Dixie Chicks – Shut Up and Sing” – „Dixie Chicks” – млъквайте и пейте“! На обложката на продукцията, записана на DVD, те се появиха голи, но как. (Вижте илюстрацията.) Сетне съветски – извинете – руски, представителки на „криворазбраната цивилизация“ просто ги уподобиха…
А Путин нямаше ни най-малко право да докосва трагедията на руската църква, посечена от меча на партията, в която сам той членува – комунистическата. Преди него, семейството му, макар чрез слугуване, е било част от престъпния режим на Йосиф Сталин. Повтарям – веднъж комунист, завинаги комунист. Няма бивши комунисти.
Но ако това е либерализмът, част от който е мултикултурализмът, с които промиват мозъците на народите по света, халал да им е. И на онези от вас, които се идентифицират с тези „евро-атлантически и либерални ценности“. Може би маршируват с особени движения в ханша под знамето в цветовете на светлинния спектър… Как щяхте да реагирате, ако сред „либералстващите“ момичета от московската група с онова название беше ваша дъщеря, сестра, внучка? Готови ли сте да одобрите „секса в музея“? Знаете ли как го оценява „свободната“ и „демократична“ западна журналистика? Например германското „Огледало“ – “Der Spigel”?
Първо се обяснява кой е „роденият през 1978 г. Олег Воротников“, за когото Съдът на район „Дзержински“ на Санкт-Петербург е издал „международна заповед за арест“ за „хулиганство“. Съвсем уместен е въпросът, защо кварталът в старата руска столица се нарича така, а никой не призовава за промяната на названието му – нито „опозиционерите“, още по-малко критиците от Запад. Не е друга тема, но не ми се занимава с нея. Отговорът е ясен за всеки, който вече притежава ерудиция по проблема.
Друго е по важно: става ясно, че този Воротников се смята за „един от най-известните руски артисти“. И приема реакцията на съдиите като „една от най-висшите форми на признание“ на неговата работа и политическа кауза“.
„Без ни най-малък белег на фалшива скромност той твърди, че е извел руското изкуство в заглавията, навярно повече от всеки друг „от Толстой и Солженицин насам“. Той е символ на руския авангард.
Заедно с жена си Наталия Сокол, през 2005 г. Воротников основа група за performance art„Война“ или “War”. Оттогава те неколкократно привлякоха внимание в Москва и Санкт-Петербург със своите внимателно подготвени произведения на пърформанса. Списъкът на техните творби включва обърнати полицейски коли [правилно милиционерски], сексуална оргия в един музей, пускането на мръсни и крастави котки в ресторанти за бързо хранене и три момчета, облечени като хомосексуалисти, разпънати в супермаркет.
Известно време „Война“ беше символ на руския авангардизъм, както и на съзидателната съпротива срещу системата в страната на дългогодишния управник Владимир Путин. Уличните протести, които последваха парламентарните избори на 4 декември [2011 г.], са само видимият израз на онова, което става в задкулисието“ – заявява Воротников. – „Днес омразата към управляващата класа в Русия е по-голяма, отколкото беше в комунистическата епоха.“[ http://www.spiegel.de/international/zeitgeist/russia-s-art-revolution-voina-challenges-putin-with-imagination-a-805084.html]
Следва описание, как Воротников и неговите „воини“ от групата за performance art „Война“ са срещнали солидна подкрепа от улични артисти във Великобритания и други страни. А сравнението на омразата към „управляващата класа“ сега и по-рано – в СССР, издава мирогледа на тези дребни наемници. Навярно те са маргиналите-соросоиди, които от време навреме медийните прожектори осветяват. Както става тук с добре хранените комунѐта от т. нар. Протестна мрежа – до един издънки на болшевизма.
diagnosa.net/
Поредният хибрид - муТРуски диверсант ср...
Как да избера между Цецка Цачева и Румен...
Тръмп, невероятен! Повтаря всичките ми т...
Как да избера между Цецка Цачева и Румен...
Тръмп, невероятен! Повтаря всичките ми т...
Споделям вашите чувства към соросоиди и либералстващи евреи, единствено за Путин имам мнение, различно от вашето. При всичките си мними или действителни недостатъци Путин е най-доброто, с което Русия разполага на момента, за да се противопостави на американския терор. Най-важните задачи пред Русия са изпълнени тъкмо от Путин, а това са- спасяване на страната от дълбоката криза на 90-те, и неумолимото й възвръщане на глобалната сцена като велика сила, единствената, способна да унищожи САЩ. Това никак, ама никак не е малко. И нека бъдем реалисти- с възраждането на руската империя Путин малко или много ще изхаби своя морален престиж. Но какво пък, дори и да го сменим, тази смяна няма да е пагубна. Важното е, че Руската империя вече е незаобиколим фактор, и нищо не е в състояние да спре нейния бляскав възход.
цитирайТърсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
