Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2016 12:04 - Никой не желаеше да чуе гласовете на истината; и сега е така
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1201 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 15.05.2016 18:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Покойният американски астроном, евреинът Карл Сейгън, беше популярен по целия свят. Астрофизик, астробиолог, изследовател и университетски преподавател, той нашумя като водещ на документални телевизионни поредици, посветени на космоса. В една от книгите си той пророчески предрече:

„Имам лошо предчувствие за Америка в предстоящите времена на моите деца и внуци – когато Съединените щати ще са икономика на услугите и информацията. Когато почти цялата производствена промишленост ще се е изплъзнала неусетно и ще се е преместила в други страни. Когато една гигантска по размери и възможности техническа и технологична мощ ще бъде в ръцете на съвсем нищожно малцинство, и никой, който представлява обществения интерес, не ще може дори да се докосне до проблемите. Когато хората ще са загубили своята способност да подреждат собствените си съдби или добре информирано да оказват влияние върху дневния ред на властта. Когато ще сграбчим здраво кристалните си кълба и изнервено ще се консултираме със своите хороскопи.

Това, поради професионалния упадък в най-важните области, когато ще бъдем неспособни да направим разлика между какво е да се чувстваш добре, и каква е истината. Тогава, почти без да забележим, ще се плъзнем надолу, обратно към суеверието и мрака…

Мълчаливото сгромолясване на Америка е най-очевидно в бавния залез и загниване на най-влиятелните независими медии. Доказателство за това са 30-секундните звукови фрази (сега спаднали до 10 секунди или по-малко), най-малкият общ знаменател за програмиране, лековерното представяне на псевдонаука и суеверие, но особено за някакъв вид възхвала на невежеството.“

Колко точно! Книгата е издадена в годината на смъртта на учения, сиреч – преди две десетилетия. Не вярвам в пророчествата, а в познанието. Именно от натрупаната информация Карл Сейгън е успял да надникне в ставащото все по-мрачно и безперспективно бъдеще на родината си.

Ако погледнете илюстрацията, ще видите занемарен мост. Гледка, типична за нашенското дередже. За жалост пътното съоръжение се намира в предградие на Де Мойн в Щата Айова. Местните власти не разполагат с бюджетни средства за поддържането на остарялата инфраструктура.

image

В обзор, подчертаващ още в заглавието, че „Америка все повече разчита правителствата на отделните щати да финансират обществените инвестиции“, лондонският “The Economist” окайва залязващата световна империя.[Вж. “American infrastructure – Buy local: America increasingly relies on state governments to fund public investment”, “The Economist”, economist.com, London, Saturday, May 7th 2016 г., online: http://www.economist.com/news/leaders/21698261-how-disentangle-business-government-dealing-murky-moguls]

Нейното издигане започнало през двайсетте години на деветнадесетото столетие, когато изпадналите в огромни задлъжнялости и практически завладените от Ротшилдови европейски монархии не били в състояние да се противопоставят на доктрината „Монроу“. Първоначално пострадала Испания, тъй като още ненавършилите половин столетие САЩ обявили двете части на американския континент за сфери на свое влияние. А бързото им сдобиване с непреодолима военна мощ се дължало на интернационалните банкери.

image

Вгледате ли се в диаграмата, изработена от Бюрото за икономически анализи на САЩ, няма как да не ви впечатли рязкото намаляване на местните и щатските инвестиции след официалното обявяване на икономическата криза през 2008 година. С изключение на миналата година, когато се забелязва известно възраждане. Оказало се нетрайно. Ала също така личи снижаването на разходите на федералното правителство за изграждане и поддръжка на инфраструктурата на Съединените щати.

Всеки, разбиращ поне малко от икономика, ще установи, че отначало страната е действала, както през трийсетте – по социалистическия образец на „голямото правителство“. Местните власти са разчитали на централната. Така е било по време на Рузвелтовия „нов ред“. Даже да го превеждате като „нов курс“, няма да сгрешите. Тъй като оттогава насетне САЩ започват да крачат към своето социалистическо бъдеще – което вече е настояще. Това означава едно единствено нещо: Упадък!

„Въпреки всичко обаче, навсякъде строителите на пътища са без работа. Инвестициите на американското правителство в инфраструктурата са прекалено малки. Проучване от 2013 г., извършено от Американското дружество на инженерите в гражданското строителство, показва, че до 2020 година ще бъдат необходими разходи в размер на 1,6 трилиона долара по курса от 2010 г., та инфраструктурата да бъде извадена от състояние „окаяно“ и – доведена до „добро“.

Пътищата са най-големият проблем: през последното десетилетие американските шосета са паднали от седмо до четиринадесето място в класацията за качество на инфраструктурата на Световния икономически форум. Част от проблема е, че федералните данъци върху петрола (бензина),[ акцизите – вид непреки данъци, които са лишени от конституционно основание, както в САЩ, така и у нас.] които осигуряват по-значителната част от централното финансиране на разходите за пътища, са били замразени на ниво 18,4 на сто за галон още от 1993 г. През този период цените на строителните материали и равнището на заплатите на строителните работници са скочили нагоре с повече от 75 процента.

За щастие, федералното правителство отговаря за едва около четвърт от разходите за пътната мрежа. Щатските власти изгарят от нетърпение да повишат местните акцизи върху петрола: 12 вече го сториха от януари насам. Повишението в Айова беше най-значително. От миналата година насетне жителите на щата са плащали на тамошните данъчни по 31 цента на галон, което е с 21 цента на галон повече – равнище, установено през 1989 г. Това е най-високото ниво на галон от всички щати. Освен това тамошните управници се облагодетелстваха допълнително от падащите цени на нефта, които рязко повишиха продажбите на петрол. В национален мащаб те са нараснали с 3 процента в сравнение с предната година.“

image

Не чертая апокалиптична картина. Тя е налице. Друг въпрос е, защо не я виждате на екраните и страниците на влиятелните медии? И каква е причината тъкмо “The Economist” да я рисува.

Не изпадайте в позорното положение да сравнявате Запада с нас. То е все едно да вярвате в справедлив изход от бягане на сто метра, когато едните – ние, започваме да бягаме с все сили от 90-я метър, а западните състезатели тръгват от нормалния, нулевия старт. Ние ще ги изпреварим, но за нещастие, а не за добро. Все едно ние да падаме от козирката над входната врата на небостъргач, а те – от върха му. Нашето „туп“ ще се чуе първо, разбира се.

Изоставането на европейския Изток поради спирачката, наречена тоталитарно комунистическо управление, не се наваксва нито бързо, а още по-малко по сегашния начин и то в рамките на нов СССР.

Както вече сте разбрали от изложеното до тук, а в още по-голяма степен от архива на този сайт, САЩ и Западна Европа повече не са особено необходими на интернационалното Братство. За капак, въобразили си, че са хванали Бога за шлифера, казано на жаргон, западняците се отдадоха на вакханалията на парите, придобивани чрез високоплатения им труд и лесно достъпните заеми в рамките на кредитната икономика. Този план беше задействан около средата на седмото десетилетие на миналия век и то единствено на Запад. Сега гърците страдат, французите плачат, португалците, испанците, италианците се оплакват от надменността на северните държави на континента. А Германия внася бежанци. Защо?

image

Колко пъти съм говорил и най-вече писал, че западняците се самозабравиха. А пък техните елити просто погубиха нас – източноевропейските народи. Двата подхода към социализма се оказаха вредни, макар и по различен начин.

На Запад се радваха на живота и това ги отдели от нормалния, нека го нарека Божествения ред на човешкото съществуване. Семействата закърняха, жените се юрнаха да печелят и да градят кариери, раждаемостта рязко намаля, нациите залиняха. Щом германците – тези вечни масови оптимисти – се оказаха сред най-остаряващите народи, където ние, италианците и австрийците май оглавяваме класацията, какво да приказваме за останалите?

След поробването на Изтока и проведените конфискации в полза на алчно червената фашистка номенклатура на комунистическите партии, обявени за „национализации“, макар да не ползваха народите, тоест нациите, преобладаващо селското население спря да се възпроизвежда. Принудени да дирят прехрана в градовете, тези хора – полуработници и полуземеделци – даваха живот на по едно, максимум на две деца. Безсмислено е да се спираме на изключенията.

image

Близо половин век източноевропейците гледаха със крита завист как съседите им на запад битуваха в свобода и сравнително изобилие. Дефицитът на стоки им беше непознат. Безпрепятствено пътуваха по света, и ни се подиграваха. Тайно, жителите на Източна Европа мечтаеха да напуснат бащините си огнища и да отидат там, където пропагандата представяше всичко като американската мечта – постижима за който и да е инициативен и трудолюбив човек.

Уви… Изтокът, може би с изключение на Полша и то с уговорки, е мъртъв. Западът повяхва и също се е запътил към отвъдното. Не само американската инфраструктура закъсва. Щом това се наблюдава в Германия – световен пример за пътища, какво да говорим?…

diagnosa.net/



Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685497
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031