Блогът на budha2 :: Kой организира всички войни от Френската революция насам, всички масови кланета? Йехуд Барак п...

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.05.2016 22:26 - Kой организира всички войни от Френската революция насам, всички масови кланета? Йехуд Барак предупреди, че са засети „семената на фашизъм“.

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 1021 Коментари: 0 Гласове:

За пореден път дадоха на военнопрестъпника Бенямин Нетаняху повод да влезе в кожата си и да не се прави на човек. Тоест – да се криви маймунски. Отива му – по произход.

„В неделя [15 май 2016 г.] Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху взе да хвърля къчове срещу Иран заради организирания конкурс за карикатура на тема холокост, който осмива нацисткия геноцид на шест милиона евреи по време на Втората световна война. Ислямската република е заета с организирането на още един, заяви той.

Говорител на Държавния департамент, пътуващ с държавния секретар [евреина-маоист] Джон Кери в Саудитска Арабия, изрази загрижеността на САЩ относно конкурса, като рече, че той би трябвало да бъде „заклеймен от властите и лидерите на гражданските общности, вместо да бъде насърчаван“…

Ала Нетаняху декларира, че Израел е против не само иранската войнствена политика, но и срещу неговите ценности.

„Той отрича холокоста, надсмива се над холокоста, и освен това подготвя друг холокост“ – каза Нетаняху по време на редовната седмична среща на неговото правителство. [Умишлено в неделя, за да покажат на християнския свят пренебрежението на евреите не само в ционистката държава към неделята – Деня на Бога.] – „Смятам, че всяка страна на света трябва да се изправи и напълно да осъди това.“

Говорителят на Държавния департамент Марк Тоун заяви, че САЩ са загрижени, че конкурсът за карикатури би могъл „да бъде използван като платформа от отричащите холокоста и от ревизионизма, и е връх на антисемитската реч, както е било и в миналото.“

Да спрем за малко. Какво означава това, че „Израел е против ценностите на Иран“?

Имат ли право ционистите да квичат срещу схващанията на Техеран като прасета, плашещи се от заколение? Според мен – да. Нали от Френската юдеомасонска революция насам знамето на свободата уж е над всичко?

Обаче на същото основание, откъде накъде някой си позволява да отрича правото на Иран да не признава т. нар. холокост – измислица или не? (Акуратното е „или да“.) И да не е съгласен със съществуването на Израел – държава, натрапена изкуствено в региона от един ненаситен банково-промишлен елит, превзел интернационалната политика.

Как реагира убиецът на оковани хора Бенямин Нетаняху? (По същия начин са постъпвали и терористите Йехуд Барак – някогашен министър-председател, и неговият съвипускник и приятел Яков Кедми.) Достатъчно много станаха терористичните действия на израелското правителство, войните, които ционисткият цирей върху политическата карта на земята и неговите поддръжници водят. Говорим за масови убийци. Защо не отговарят за престъпленията си против човечеството пред Международния криминален съд в Хага?

Ами понеже те го основаха и държат съдиите му на къс повод. Преди три години един от новоназначените юристи обяви, че ще издаде международна призовка за арест на циониста Джордж Буш-младщи. (Той също е с еврейско потекло.) Да сте забелязали бившия американски президент на мястото на Милошевич или Шешел, да речем? Няма и да го видите.

Буквално часове назад Барак Хюсеинович посети Хирошима. Преди това обяви, че няма да се извини на жителите на града за американското ядрено зверство, извършено от САЩ на 6 август 1945 г. То за миг отнело живота на около 100 000 души. Само до края на същата година – на още 40 000. Общият брой на атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки надхвърля половин милион души!

Ето как президентът на империята в упадък формулира оправданието си така:

„Важно е да се признае, че насред война лидерите взимат всякакъв вид решения. Работа на историците е да задават въпроси и да ги проучват – заяви Обама.

Но като човек, който е заемал този пост през последните седем и половина години, знам, че всеки лидер приема много трудни решения, особено по време на война.“

Ако беше почтен, Обама незабавно щеше да оневини Адолф Хитлер и германските националсоциалисти, сродни по идеи с него. Те също са „приемали много трудни решения по време на война“.

Хората по света са в безизходица, но не са глупави. (Само тук малоумните, необразованите, идиотите преобладават над нормалните.) Докато комунистическото лицемерие и двойните стандарти господстват на Запад, а цялата тартюфщина и изменчивост в поведението и отношенията на тамошните лидери към проблемите по земята са налице, народите по света ще продължат да смятат Путин за „най-големия политик“ на нашето съвремие. Мои приятели, твърди антикомунисти, които далеч преди промените успяха да се заселят в Европа и САЩ, сравняват тамошните медии с тукашните при милиционер-социализЪма. И не се натъкват на особени разлики.

Та Биби Нетаняху предложи овакантения пост на министър на отбраната на съветския фашист Авигдор Либерман, приятел на Владимир Путин,[58] и той прие. Цяла година лидерът на партията „Исраел бейтену“ – „Нашият дом Израел“, и бивш външен министър на ционистката държава, не спря да ругае своя бивш началник. Сега за пореден път се гушнаха! Такъв е „моралът“ на циониста. Но не само – на политиците, отглеждани в секретните школи на интернационалното Братство. Запознайте се част от реакциите в страната по повод на поредния политически брак по сметка на 20 май 2016 г.

www.youtube.com/watch

Бившият министър-председател Йехуд Барак предупреди, че са засети „семената на фашизъм“. А някогашният военен министър Моше Аренс изрази опасенията си от предстоящо „политическо земетресение“.

Забележете, никой не изрича и дума за евентуална заплаха от Ислямска държава. Все едно организацията не съществува. Либия, Египет, Ирак, Сирия, Западна Европа, Русия, САЩ, Канада, твърдят, че постоянно се чувстват застрашени от нея. На Израел не му дреме, както казват на улицата. Понеже всекидневно следя доста медии от тези държави, твърдя – също така на Саудитска Арабия, Турция, Катар, Обединените арабски емирства, Кувейт, Тунис, Алжир, Мароко… Не е ли странно?

А защо квалифицирам Либерман като фашист? Така е възпитан. Родителите му го отгледали в дом, в който по стените били окачени портрети на Владимир „Зеев“ Жаботински – родения също в Русия идеолог на радикалния ционизъм. Той е изобретателят на израза „желязна стена“. Членувал във фашистката партия на Мусолини. Създал бойни младежки групи – шпиц-команди, наречени „Бейтар“. Парадните униформи на тези убийци били подарък от дуче.

По същия начин били възпитани от родителите си Рам Иманюъл – кмет на Чикаго, който преди това беше началник на администрацията на Белия дом. Както и Ципи Ливни – бившата вицепремиерка и външна министърка на Израел.

Пак питам: Кой организира всички войни от Френската революция насам, всички масови кланета? Включително тези на арменци, българи и гърци в Отоманската империя и сетне в Турската република, основана и оглавявана от еврейския масон Мустафа Кемал – наричан Ататюрк. (Вижте илюстрацията.)

Имам основателни претенции да знам това с достатъчна сигурност. Макар да не намира издател, моето изследване на масовото избиване на арменците между 1890 и 1920 година в Отоманската империя във вид на книга би имало обем от 520 страници. И не, не някакви „турци“, а еврейският и масонският елит, свалил най-малко двама султана, носи отговорност за смъртта на около един милион души. Главните изпълнители били освободени от затворите криминални престъпници и… кюрди!

Така правят Те. В средата на седемдесетте, при поголовното преселение на „евреи“ от СССР в САЩ, Леонид Брежнев проводи отвъд Атлантика камарила от бандити, много от които свързани с КГБ. В началото на осемдесетте Фидел Кастро последва примера на партията „Единение и прогрес“ в Отоманската империя. Освободи от пандизите най-кръвожадните убийци и най-злите грабители, и ги прати дар на товарищ Роналд Рейгън – този американски Ленин, въвел тамошния НЕП – рейгъномиката. Сега, в резултат на нея, както и на почти идентичния й тачеризъм в Британия, двете страни залязват.

Пак така постъпиха в Ирак. Сега берат плодовете на нещо, което изобщо не е държава, а алчна идея за трупане на пари чрез терор и убийства – Ислямска държава. Тя представлява сбирщина от армията и полицията на Саддам Хюсеин, пандизчии, авантюристи и младежи с промити мозъци от целия свят. „Политолозите“ принизяват организацията и контрола, осъществуни от САЩ, Израел и Западна Европа, като обявяват изтеглянето на окупационните сили за… „грешка“. Друг път – целенасочено и постоянно контролирано предизвикване на хаос и разделение.

Прочее, да не забравяме, че Юлската революция през 1958 година, в която ликвидираха последния иракски крал Фейсал ІІ, не мина без участието на ЦРУ и Моссад. Както и на потомствения агент на тези служби, краля на Йордания Хюсеин. Нищо, че тогава основателят и директор на ЦРУ Алън Дълес уж пробутал на президента Дуайт Айзенхауер версията за… „ръката на Насър“. И изразил опасенията си „от верижна реакция в целия Близък изток“.[62]

За да се избавите от заблуди, които все ще се намери някой да внуши, е добре да знаете: Гамал Абдел Насър беше възприел линия, която държеше Египет еднакво далеч от двете някогашни империи по време на пишман войната, наречена Студена. Въоръжаваше се и от двете места. А както разбираме днес, Съветите даже са били в постоянен конфликт с него. Според полковник Олег Гордиевски – високопоставен анализатор на съветското разузнаване, също избягал от СССР, останалите неща представлявали „умело разпространявани от израелската пропаганда слухове“… След национализирането на Суецкия канал Западът не изоставя Насър, а направо го тласка в обятията на СССР.

„Флиртът между Насър и Кремъл не винаги е безоблачен. Преследването на комунистите в Египет и Сирия (по време на обединението на двете страни от 1958 до 1961 г.), както и неговите обвинения срещу комунистите в Ирак са причина за сериозни търкания. След откритите нападки по адрес на съветската политика през 1959 г. в КГБ почти не се съмняват, че Насър се е свързал с ЦРУ и му е била предложена американска помощ. В началото на 60-те години и Хрушчов, и Центърът (но не и Президиумът като цяло) са убедени, че в Близкия изток има ново „съотношение на силите“, което може да се използва срещу „Главния противник“…

Независимо от публичното възхваляване на Насър от страна на Кремъл неговата надута репутация на непобедим герой на арабската нация се възприема с известна насмешка в московския Център, а и извън него. Награждаването през 1964 г. на Насър и неговия началник-щаб с най-високата съветска награда „Герой на Съветския съюз“ е едно от сериозните обвинения към Хрушчов по време на заседанието на Президиума, когато го отпращат в пенсия…

Два основни прозападни режима – монархиите в Йордания и Саудитска Арабия – се клатят под натиска на антизападния арабски национализъм.“

Това стряска ционисткото ръководство на света. Кралете в Аман и Риад винаги са били са приятелски настроени към ционистите. Ето защо трябва да бъдат запазени на всяка цена. Затова Москва и Вашингтон тласнаха арабските нации към авантюра, за която те изобщо не бяха подготвени. Тъй като, каквото и да ви приказват, и САЩ, и СССР и Западна Европа, и уж бившият соцлагер винаги са били подчинени на Израел. По-точно е да се каже – на световния ционистки елит. Жалко за онези, чиито глави са заменени от кухи чутури, в които кънтят залповете на „Аврора“ и конспиративните теории, тиражирани от влиятелните медии.

Навремето, „през април 1967 г.,… мнозинството в Кремъл, в Центъра и сред висшето военно ръководство е на мнение, че в резултат на съветската военна техника и обучение египетските въоръжени сили са коренно променени. Счита се, че с подкрепата на Йордания и Сирия Египет би постигнал война с Израел.“

Чакайте, нали Йордания беше „прозападна монархия“? Нека припомня факти, които съм ви поднасял, но колцина ги помнят.

В книгата си „Разкрити тайни: Израелската външна и ядрена политика“ професорът от Университета на Тел Авив Израел Шахак осветлява част от най-скритите кътчета на политиката в Близкия изток:

„Чувствам се изкушен на това място да се отклоня, за да разкажа някои нови разкрития за миналите отношения на ционисткото движение и на държавата Израел с Хашемитския режим в Йордания. Един ветеран от разузнавателната служба на Хагана[66] – Йо’ав Гелбер, неотдавна издаде книга, носеща заглавието „Корените на лилията“ (лилията е емблемата на Израелското военно разузнаване), която се основава стабилно върху разсекретени едва през последните години документи. Според Гелбер, в началото на двайсетте години бащата на крал Хюсеин – Абдула, след като беше назначен от британците за „емир на Транс-Йордания“, беше вербуван за шпионин за ционисткото движение. Той бе инструктиран да шпионира арабски лидери от всякакъв вид, но главната му задача бе да следи своите британски господари.

Купчини от документи рисуват вътрешните ционистки разправии за това, дали исканията на Абдула да му плащат за всяка оказана услуга, да бъдат напълно уважени, или да станат предмет на пазарлък. Покойният Моше Шапет беше последователен защитник на последното. Всички плащания на Абдула бяха в брой и то лично на него. Други вътрешни спорове възникваха във връзка с инцидентните претенции на Абдула да му се плаща не в банкноти, а в златни монети. В допълнение на това жените на Абдула бяха поставени от ционистите на стража, за да шпионират съпруга си. Гелбер твърди, че чак след повече от двадесет лета, през 1946 г., британците разкрили цялата схема. Реакцията им беше не само да предложат повече пари на Абдула, отколкото ционисткото движение навярно можеше да плати, но също така да предложат повече военна помощ за неговата армия.

Най-важното все пак е, че те развяха пред погледа му евентуалната възможност да стане крал на „Велика Сирия“ – Сирия, Ливан и Палестина заедно. Това жестоко огорчи Бен Гурион и отношенията на ционисткото движение, а след това и на държавата Израел, с Йордания, се свиха до координиране на една политика, насочена „срещу техния общ враг, палестинския национализъм“, по определението на Оурън.

През 1958 г., веднага след революцията в Ирак, в която изчезнаха негови близки роднини от иракското кралско семейство, крал Хюсеин възкреси едно по-пълно сътрудничество между Израел и Йордания. Както излага нещата Оурън, Хюсеин „проводи своя арменски съветник по разузнаването“ със специална депеша. От йорданска страна сътрудничеството с Израел беше осъществявано единствено от арменски и черкезки длъжностни лица от кралството. В „Давар“ от 28 юли Азария Алон ни информира, че едно от подразделенията, което охранява крал Хюсеин, е съставено само от черкези и смята този факт за изгоден за Израел.

Израелският съюз с крал Хюсеин продължи до 1965 г. Оурън посочва, че както постепенно разкриват разсекретени американски документи, през тази година Джордж Буш, действащ в качеството си на директор на ЦРУ, предложил лично заплащане на крал Хюсеин. В Израел схемата на Буш беше възприета като враждебна и това му бе напомнено, когато стана президент.

Ала преди „Черния септември“ през 1970 г. Хюсеин отново взе да сервилничи на Израел. След тази дата той стана явен израелски шпионин, какъвто беше и баща му. Както е добре известно, през септември 1973 г. тъкмо той овреме предупреди Голда Меир за започващото нападение на Египет и Сирия над Израел, обаче израелците не му повярваха. Оттогава бяха установени добри отношения, без значение коя партия бе на власт в Израел. Както беше съобщено в еврейския печат във връзка със сегашните Вашингтонски мирни преговори, даже по време на кризата в Персийския залив през ноември 1990 г. [Ицхак] Шамир се е срещал с крал Хюсеин в Лондон. Целта е била да го убеди, че макар иракските сили да бъдат оставени да навлязат в Йордания, Израел няма да нахлуе… Затова сегашният израело-йордански съюз е връхната точка на почти неприкриваното сътрудничество от десетилетия насам.“

Освен това напоследък се твърди, че израелският министър на отбраната Моше Даян и египетският президент Гамал Абдел Насър са били приятели от детството. Други отдавна са на мнение, че държавният глава на Египет е бил израелски шпионин.

Както ви се хареса… Но е истина.

Човек е най-малко себе си, когато говори за собствената си персона.

Дайте му маска, и той ще ви каже истината[Оскар Уайлд, английски драматург, хомосексуалист, познал и обратната страна на живота, пребивавайки в затвора. (Oscar Wilde – “The Critic as Artist”, Green Integer, Los Angeles, CA, 1997 г., стр. 118.)]

Доста отдавна, още в началото на осемдесетте, съм изследвал историята на последвалата Шестдневна война – 5–10 юни 1967 г. Доколкото това беше възможно чрез набавяне на книги на английски от антикварната книжарница, с други, донесени от хора, пътували на Запад или в Израел, чрез достъпа ми за една нощ до западни вестници и списания от редакциите, където съм работил. Наясно съм с невероятната тактика на Израелските отбранителни сили – терористичната ционистка организация, израснала от недрата на главорезите от Иргун Цвай Леуми.[ Национална воена организация, съкратено Ецел – ‏ארגון צבאי לאומי‏‎‎‎. Най-често я наричат просто Иргун. Това е еврейска национална въоръжена терористична организация с широко разклонена мрежа по целия свят, действала като гангстерски бригади от 1931 до 1948 година. Най-пострадали от набезите на еврейските бандити, произлезли от Руската империя, били палестинците и англичаните. Един от онези, които определял Иргун като терористична организация, бил Алберт Айнщайн. (Вж. “New Palestine Party, Visit of Menachem Begin and Aims of Political Movement Discussed”, The 1948 Letter of some Eminent Jews to New York Times, Albert Einstein, one of the signatories, New York, December 2, 1948 г., в: “Letters to the New York Times”, December 4, 1948 г., online: http://www.globalwebpost.com/farooqm/study_res/einstein/nyt_letter.html) Тъкмо от Иргун се отделила крайно реакционната група „Лехи“, наречена „Бандата на Щерн“. През 1940 г. нейният предводител Абрахам Щерн предложил писмено на Бенито Мусолини и Адолф Хитлер сътрудничеството на своята терористична шайка в помощ на военните действия на фашистите и нацистите. Щерн е герой на Израел, честван с пощенска марка!]

Тогава, в понеделник, 5 юни, в 8:45 часа сутринта, израелската авиация нападна египетската на самите летища. И унищожи 284 от нейните общо 340 самолета, или около 84 на сто! Същото стори със сирийците. Йорданците нямаха чак такова значение.

Часът беше избран не случайно. Разпускалите през почивните дни висши военни, както и командирите на поделения, все още бяха на път от домовете до местоработата си, когато израелските бомбардировачи фактически ликвидираха военно-въздушните сили на арабските държави.

Това, както и ред други неща, изучавани във военните академии, бива приписвано на Моше Даян – тогавашния министър на отбраната. Той може и да си е разговарял на три очи с министър-председателката – бивша американска левичарка от Киев в Руската империя, другарката Голда Меир, по баща Моше Мабовиц. Обаче поне за себе си съм сигурен, че стратегията и основните тактически похвати са били изработени съвместно от американските и съветските военни. Естествено, при свръх строга тайна. До ден днешен документите за това не са разсекретени. Пък и да ги отворят, бъдете уверени, че са преправени.

Най-важното доказателство, че съм прав, е напускането на съветските военни специалисти от Египет дни по-рано. Тъкмо бяха доставили нова радарна техника и обучаваха египетски военни инженери, как да я използват. Когато израелските самолети излетели от военните бази в тогава доста мъничката ционистка държава, нито един египетски, сирийски или йордански локатор не ги е засякъл. На практика войната беше спечелена от Израел още през първия ден.

„В Центъра, където продължава да цари официалното схващане за ционистки заговор, Гордиевски забелязва широко, макар и неохотно изразено, възхищение от израелската победа, както и чисто расистки твърдения, че арабите никога няма да достигнат евреите по военни умения и храброст.“

Иначе, личният секретар на Гамал Абдел Насър, както и наследилият го на президентския пост Ануар Садат, са били агенти на КГБ.

„Разгромът в Шестдневната война изправя Кремъл пред две възможности: да скъса съществуващите връзки с арабите или да възстанови техните армии. Избрана е втората.“

По подобен начин двете свръхсили, правещи се на врагове, докато елитите им винаги са работили заедно – как иначе, след като всички те и самите държави са плод на едно и също политическо грехопадение – са действали в последвалите бунтове и преврати в Кувейт, Йрак, Ливан, Сирия…

Без съмнение СССР и САЩ помогнаха за свалянето на иракския крал. Пет лазарника по-късно, през 1963 година, пак те помогнаха за възкачването на социалистическата партия БААС на власт в Багдад. Също така следва да знаете, че като всички истински националисти – например египетския президент Гамал Абдел Насър – баасистите в Ирак и Сирия не понасяха комунистите. Изобщо не си поплюваха в тяхното преследване и прочистване.

„Специалните отношения с иракското разузнаване понасят сериозен удар през април 1979 г., когато иракският диктатор генерал Саддам Хюсеин започна да хвърля в затвора и да екзекутира ирокски комунисти.“

Същото се отнася и за Хафес Ал-Ассад в Сирия, за палестинския лидер Ясер Арафат и за Муамар Кадафи в Либия. В КГБ наричали първия „дребнобуржоазен егоцентричен маниак“. Лидерът на Организацията за освобождение на Палестина бил загърбен като „буржоазен националист“, в когото „Кремъл вече няма доверие“, а „Москва се надява, че с течение на времето марксистки „прогресивни“ членове на ООП ще поемат ръководството вместо него“. А по време „на инструктаж за съветски дипломати и офицери на КГБ в Лондон през 1984 г. Александър Бовин – главен политически коментатор на в. „Известия“ – обявява Кадафи за „криминален престъпник и фашист“… Саддам Хюсеин и Арафат не се ползват с доверие.“ Обаче, когато през 1980 година, подкукоросан от Вашингтон, Саддам Хюсеин „напада Иран и започва войната в Персийския залив, в края на краищата Москва тайно решава да подкрепи Ирак“.

Едновременно на иракска страна са били и Съединените щати, начело със специалния пратеник на президента Рейгън, евреина Доналд Ръмсфлед, съветник на багдадския диктатор, и Съветският съюз. Както знаем, Израел – също „тайно“ – доставял резервни части за иранската бойна авиация и обучавал нейните пилоти. Посредник в операциите била BND – западногерманската разузнавателна централа. Каква „бурна Студена война“ се е водила на наш гръб!

Арабските диктатори паднаха, защото се убедиха, че „противопоставянето между двете обществено-икономически системи“ е измама – далавера. И поеха твърдо по пътя на национализма. Той засягаше интересите на корпорациите – както на западните, така и на съветските. Хюсеин, Ассад, Кадафи бяха антикомунисти. А в днешния свят това е недопустимо. Комунизмът е изконното „добро“, което победоносно шества по планетата. Докато национализмът е осъден като върховно „зло“ и го преследват навсякъде, с изключение на марксистки, расистки Израел.

Като допълнение: в интерес на истината, офицерите, извършили преврата в Ирак през 1963 г., бяха наричани „насъристи“.

По-късно фамилията Ассад дойде на власт по същия начин като режима в Багдад. Чрез американо-съветска намеса първо в Дамаск беше възцарена партията БААС. През 1969-1970 година удари часът на Хафез ал-Ассад. Пак напомням, че неговият син Башар, понастоящем определян като „диктатор“, не беше учил в СССР, а в Англия. Той и съпругата му бяха канени и добре приети навсякъде. А Башар ал-Ассад и Джон Кери бяха семейни приятели.

Освен това на евреите дължим изтребленията на цели народи – геноцид и нещо повече – демоцид? Това вършеха комунистите, чиито ръководители бяха евреи, или свързани по един или друг начин с еврейството. Та нали евреите създадоха догмите на социализма във всичките му разновидности, в това число и националсоциализма? Но освен това – комунизма, фашизма, либерализма, всички останали нови религии, които обслужват несъразмерно малкия на брой юдейски елит. На всичко отгоре, тези така наречени „евреи“ са самозванци, както ще се убедите след малко.

Кой не знае, че най-малко 95 на сто от тях са излезли от някогашната Руска империя, в това число от днешни земи на Полша, Украйна, Белорус, Естония, Латвия, Литва, Грузия и т.н.? Какво общо биха могли да имат те с историческата област Палестина, която нашите предци са владели и наричали Бал-Истан. Оттам и преобразуваното латинско название. Колко пъти трябва да ви приканвам: Вижте телевизионното предаване, носещо названието на тази медия, от 14 януари 2015 година. За улеснение ви предлагам пряка връзка с него: https://www.youtube.com/watch?v=47dmHVtXKqQ&spfreload=10

В емисията са казани много, но не всички неща – както за нашата древност, така и за псевдоевреите. И то не от мен, а от учени – например израелски професор по история! Какъв „холокост“, какви „нацисти“?… Та нали Хитлер и неговото Политбюро бяха евреи и творение на ционисткия елит?

diagnosa.net/

Нагоре