Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2016 23:14 - Не всичко, което блести, е злато; така е и с истината – повечето от онова, което знаете, не е вярно
Автор: budha2 Категория: Политика   
Прочетен: 1515 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 29.05.2016 12:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Нима България не е отбелязала кратък златен период, когато между 1934 и 1944 година партиите са били забранени? По-малка ли е била представителната демокрация? Личностите не се явявали скрити зад партиите, колективните маски, а с физиономиите си. Партизанщината изчезнала. Била изградена и почти напълно формирана безпартийна, професионална държавна администрация. Реформата продължавала в общините, но уви… Навлязла и във войската.

Така и съдили в Народния съд, който всъщност бил антинароден – личности, а не партийци. Всичко е лично. Партийната, колективната отговорност, практически представлява тотална безотговорност. В тази всеобща ненаказаност – фактически – липса на справедливост, битуваме. Ако не ви харесва, защо не го проумявате?

image

Сега следва най-важното, което светът пренебрегва. Но то е в основата на омразата към всеки, който го изрече. Навярно, понеже от истината боли. А историята се пише от лакеите на победителите.

Суворов продължава:

„Има разлика и в това, че светът смяташе действията на Хитлер за огромни злодеяния. А действията на Сталин – за борба за мир и прогрес.

Светът ненавиждаше Хитлер и съчувстваше на Сталин.

Хитлер е завзел половината Европа и целият останал свят му е обявил война. Сталин е завзел половината Европа и целият свят го е приветствал.

За да не може Хитлер да удържи завзетите европейски страни, Западът е потапял германски кораби, бомбардирал е германски градове, а после е стоварил на Европейския континент свръхмощна армия.

А за да успее Сталин да завземе и удържи другата половина от Европа, Западът е подарил на Сталин стотици бойни кораби, хиляди бойни самолети и танкове, стотици хиляди най-добри в света военни автомобили, милиони тонове първокачествено гориво, боеприпаси, продоволствие и пр., и пр.

image

Но как е станало така, че Сталин е загубил войната, която е подготвял цял живот? Защо включването на Съветския съюз във Втората световна война през август 1939 година е било толкова бляскаво, а краят — толкова печален? Защо Втората световна война е завършила за Съветския съюз с така наречената „велика победа“, която се е оказала по-лоша от всяко поражение?…

Историята на съветско-германската война никога няма да бъде написана.

Не може да се разчита и на архиви. Те отдавна и старателно са прочистени. А и да е останало нещо в тях, то е недостъпно за изследователите.“[Виктор Суворов – „Разгромът“, „Факел Експрес“, София, 2009 г., стр. 5-8.]

Дали понеже не знаят или не смеят, но автори като Владимир Резун или Виктор Суворов – все едно – се правят, че не забелязват основното: Мотивите и движещите сили в политиката, конфликтите, споразуменията и съюзите.

Струва ми се, че ги е страх. Личи по следното, което Суворов поднася във връзка с Първата световна война:

„Миналото величие е било поругано, оплюто, стъпкало в калта и кръвта.

image

Между другото, и Франция е била много близо до това. Тя е извадила голям късмет. Точно преди победния финал във Франция влизат американските войски. Те са били онази последна сламчица, която е прекършила гръбнака на германската камила. Подир войниците към Европейския континент са нахлули американските бизнесмени. Има ли търсене, ще има и предлагане. Търсенето е приличало на водовъртеж след потъващ броненосец. Мечтата на американския бизнес: Европа граби всичко!

Станало така, че бързо наситили Франция с хляб, масло, захар и месо. Няма ли глад, няма и революция. Освен това – радостта на ратая: ние победихме! Ако ги е нямало американските месни консерви, е щяло да има революция. Щели са да полудуват. За французите няма по-голяма радост от публичното отсичане на глави на площад „Съгласие“.

Но през 1918 година това ги е подминало.“

Кой и поради каква причина вкарал Съединените щати във войната, съм изяснил в книга и в статии. Но забелязахте ли констатацията: „…радостта на ратая: ние победихме!“ Спомнете си началото на тази публикация – конкурса на „Евровизия“, нобеловите лауреати, спорта… Ами „елитът“, съставен от шивачи, готвачи, аркашки, фризьори?… Ето я „радостта на ратая“. Това ли ви задоволява?

Резун замаскирва истината зад „фатални“ фрази за „късмет“. Франция извадила добър, а видите ли, Русия – „най-лошия“.[Виктор Суворов – „Разгромът“, „Факел Експрес“, вече цит. съч., стр. 33.] Признава, че след тази гигантска изява на злото изчезнали две империи – Австро-Унгарската и Руската. Но пропуска Отоманската – събитие с глобално значение и днес.

Тогава, след едно писмо на шефа на Британската ционистка организация лорд Ротшилд до външния министър Артър Балфур била задвижена идеята за еврейска държава в Палестина. Тя била родена в ума на Майер Амшел Ротшилд. На смъртния си одър той я завещал на своите петима синове като неотменима цел. И заради този завет последвало друго, титанично изригване на злото – Втората световна война. В нея всичко било предопределено. Чак до там Резун и подобните му „ревизионисти“ не стигат.

image

Не ви се вярва? Смятате, че това са конспиративни теории? В романа „Конингсби или новото поколение“ Бенджамин Дизраели, който скоро след появата на тази творба вече бил финансиран и подготвян от Ротшилдови, написал дословно следното:

„Светът е управляван от съвсем различни личности от онези, които си представят хората, дето не са зад кулисите.“[Benjamin Disraeli – “Coningsby Or the New Generation”,]

image

Осемдесет години по-късно „съдията от Върховния съд на САЩ [евреинът] Феликс Франкфъртър препотвърди това в американски контекст, като заяви: „Истинските управници във Вашингтон са невидими и упражняват властта иззад кулисите.“

Франкфъртър не е единственият, който изразява подобна оценка. Макар и рядко, през настоящия [ХХ] век съществуването на тайна управляваща клика в САЩ беше признавано от някои известни американци.

На 26 март 1922 г. в своя реч кметът на Ню Йорк Джон Ф. Хайлан каза: „Истинската заплаха за нашата република е невидимото правителство, което като гигантски октопод разпростира своите слизести пипала из нашия град, щат и нация. На върха стои една малка групировка от банки,най-общо наричани „интернационални банкери“. Този тесен кръг от могъщи интернационални банкери очевидно ръководи нашето правителство в полза на своите собствени егоистични интереси.“

В писмо до свой колега, носещо дата 21 ноември 1933 г., президентът Франклин Д. Рузвелт пише: „Голата истина за нещата, каквато вие и аз я знаем, е, че още от времето на [президента] Ендрю Джексън финансови кръгове в големите центрове притежават правителството…“

В реч, произнесена на 23 февруари 1954 г., сенаторът Уилям Дженър предупреди: „Днес в Съединените щати пътят към диктатурата може да бъде прокаран изключително със законови средства, невидими и нечувани от Конгреса, президента или народа… Външно имаме конституционно управление. Обаче вътре в правителството ни и в нашата политическа система действа друга форма на управление – бюрократичен елит, който е убеден, че нашата Конституция е старомодна, а самият той е печелившата страна… Цялото странно развитие на външнополитическите ни връзки и договорености могат да бъдат проследени до тази групировка, която ще ни принуди да задоволяваме нейните желания… Тази група за политически действия има свои собствени поддържащи структури, свои целеви подразделения, свои собствени неотменни интереси, своя опорна точка вътре в правителството ни и свой собствен пропаганден апарат.“[James Perloff – “The Shadows of Power: The Council on Foreign Relations and The American Decline”, Western Islands, Appleton WI, 1988 г., стр. 3-4.]

Цели 43 години след това професорите Стивън Уолт от Факултета по държавно управление „Джон Кенеди“ при Харвардския университет и Джон Миършаймър от Чикагския университет, категорично потвърдиха, че днес израелското лоби в САЩ определя външната политика на тази единствена свръхсила. Двамата отричат да са антисемити. Дори вторият е евреин.

image

Преди всички изброени, и хилядите други, стигнали до същия извод, които няма как да цитирам, бил брилятният английски поет и благородник лорд Джордж Гордън Байрън. В действително далечната 1823 година той констатирал:

„Евреинът Ротшилд и неговият християнински брат от „Беърингс“. Ето кои – те и истинският либерал Лафит[Зъл, безмилостен пират, прочул се със жестокостта си.] са истинските господари на Европа. Всеки кредит не просто е спекулативен удар. Той нация завзема или катурва трон. Тя и републиката има дял в това…“[Lord George Byron – “Don Juan” (1823 г.),]

Чувал съм някои да възразяват, че това е останало в ХІХ век. Вече не е така. Други ще рекат: Добре, но чак до там, че да предизвикат световна война с предизвестен край…

image

Ако например не сте чели протокола от разпита в НКВД на масона Кристиян Раковски – висш съветски комунистически деец и дипломат, чието родно име било Хаим Раковер, трудно ще разберете. През януари 1938 година той разказва епизоди от предстоящата световна война с подробности, които смайват. Когато се спира върху делата на Лайнъл и Нейтън Ротшилд, набеденият за Кръстьо Раковски евреин не крие своето възхищение:

„Това е дело на гений: да успее чрез капитализма да натрупа възможно най-голямото богатство, да тласне пролетариата към стачки, да посее безнадеждност и успоредно с това да създаде организация, която да обедини пролетариите с цел да ги хвърли в революция. Това е все едно да напишеш най-величествената глава в историята. Даже повече.“[ J. Landowsky – “Red Symphony”]

Преди две седмици стачка заля Атина. В телевизионен репортаж запитаха възрастен мъж, какво ще последва. Той се усмихна тъжно и обясни, че нищо няма да се промени. А профсъюзите са вдигнали стачката, за да могат да покажат, че съществуват. И да си изпросят още пари от властите и работодателите.


Не можете да избегнете утрешната отговорност,
като я отбягвате днес[ Ейбрахъм Линкълн, шестнадесети президент на САЩ. (Abraham Lincoln, “Thoughts On The Business Of Life”, Forbes Quotes, “Forbes”, forbes.com, New York, NY, 2016 г., online: http://www.forbes.com/quotes/82/)]

Високопоставеният масон Раковски продължил с разкритията си:

image

„Ако в една нова война Европа загуби своята мощ, то Англия, с изчезването на Европа като сила, и като не притежава свое собствено могъщество, още от първия ден ще се облегне върху Съединените щати с всичката си тежест и с цялата своя английски говореща империя. Което ще се окаже неизбежно както в политически, така и в икономически смисъл…

Анализирайте чутото в светлината на „лявата конспирация“, както би рекъл някой, без да шокира който и да е американски буржоа. Щом се е стигнало до този момент, човек трябва да направи пауза от няколко дни. Тогава, след като е отбелязал и осмислил реакцията, ще бъде нужно да продължи по-нататък. Сега на преден план излиза Хитлер. Там би могла да се очаква всякаква агресия: той си е изцяло агресор и не бива да има никакво съмнение по този въпрос. А след това човек [съответният съветски представител] може да продължи да пита: Какви общи действия трябва да предприемат Съединените щати и Съветският съюз от гледна точка на [евентуалната] война между империалистите и кой я желае? Отговорът може да бъде – неутралитет.

Човекът отново може да поспори: Да, неутралитет, но той не зависи само от желанието на едната страна, а и от агресора. Може да има гаранция за неутралитет само когато агресорът не е в състояние да напада или пък атаката не го устройва. За тази цел безпогрешният отговор е атаката на агресора срещу друга империалистическа държава. От тази позиция е много лесно да пристъпим към изразяване на необходимостта и морала, като гаранция за безопасността и за да се провокира сблъсък между империалистите, ако този сблъсък не произлезе от само себе си. Ако обаче това трябва да бъде теоретично прието, а то ще бъде възприето, тогава човек може да контролира проблема с практически действия, които биха били единствено въпрос на механизъм.

Ето една схема: (1) пакт с Хитлер за подялбата на Чехословакия и Полша между нас (по-добре последната страна). (2) Хитлер ще приеме. Ако той е в състояние да подкрепи една измама с цел завоевание, т.е. да придобие нещо в съюз със СССР, това за него би представлявало достатъчна гаранция, че демокрациите ще се предадат. Няма как той да повярва на техните устни заплахи. Защото добре знае, че онези, които се опитват да плашат с военна сила, същевременно са привърженици на разоръжаването. И че тяхното разоръжаване е съвсем реално. (3) Демокрациите ще нападнат Хитлер, а не Сталин. Те ще съобщят на хората, че макар и двамата да са еднакво виновни за агресията и разделянето [на Полша или Чехия], стратегически и логически причини ги принуждават да ги повалят един по един: първо Хитлер, а после Сталин.“

image

Всичко това – през януари 1938 година в подземията на НКВД в Москва. Хайде сега се върнете към съпоставките на Виктор Суворов. А защо светът не ги приема?

И още нещо. Всички знаят за унижението – практически краха – на Германия след Първата световна война. Тя била поредната съсипана империя. И от 1922 година заработила не само съвместно с болшевиките в Русия. След Договора от Рапало между Ваймарската република и Руската Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР), подписан на 16 април 1922 г., цялата германска военщина – от индустрията до армията – се прехвърлили на територията на новообразувания Съюз на съветските социалистически републики. И така – чак до 1936 година.

Светът не е ли знаел за това?

Вече съм показвал разсекретен документ от Библиотеката на американската Фондация Карнеги, носещ дата 12 декември 1940 г. (Вижте илюстрацията.) Войната в Европа вече била в ход, докато на пръв поглед в САЩ всичко изглеждало спокойно. Обаче още от самото начало на този къс хартия разбираме за вече начертаните планове за Нов световен ред! Под заглавието “New World Order” става дума за някакъв списък на „избрани люде“ и за „регионални и световна федерация заедно с някои специални планове за световен ред след войната“! Не е ли изненадващ и фактът, че документ на една неправителствена организация е бил засекретен? Поради каква причина?

image

Същата година британският писател, масон и член на тайното ляво глобалистко Фейбиънско общество Джордж Хърбърт Уелс издал книгата си „Новият световен ред“! Още тогава под нечия диктовка той ни обрекъл:

„Задачата на един миротворец, който действително желае мир в един нов свят, включва не само политическа, но и дълбока социална революция. По-дълбока дори от революцията, предприета от комунистите в Русия. Руската революция се провали не заради своя екстремизъм, а поради нетърпеливостта, насилието и нетолерантността си още от самото начало, тъй като не й достигаше прозорливост и страдаше от интелектуална недостатъчност. Космополитната революция, водеща към световен колективизъм, е единствената алтернатива на хаоса и дегенерацията, пред които е изправен човешкият род. Тя трябва да отиде далеч отвъд постигнатото от руснаците. Следва да бъде по-радикална и по-добре подготвена. А за постигането на всичко това е необходим далеч повече героизъм и много повече непоколебими усилия.“

В момента не се ли намираме в разгара на въпросната нова, „политическа, но и дълбока социална революция,… по-дълбока дори от революцията, предприета от комунистите в Русия,… по-радикална и по-добре подготвена“? Преди това много народи от Източна, Централна Европа, Азия, Африка и Централна Америка вкусиха „меда“ на тази „по-радикална“ революция. Противно на пророчествата на Уелс, тя доведе до най-голямата дегенерация на хора в човешката история.

Понастоящем и хората от уж свободния Запад ручат същите жабета, ако си позволя волността да използвам този народен израз. А авторът на фантастични романи Хърбърт Уелс не само е възхвалявал СССР. Уверявал, че „новият световен ред ще бъде далеч по-добър от стария“.[H. G. Wells – “The New World Order]

image

Тук, друг подобен, обявеният за „пролетарски поет“, написал:

„Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден…“[ Никола Вапцаров – „Песен за човека“]

Този живот по Уелс и Вапцаров се оказа толкова добър, че „синила̀та от бича, следите от теглото“ му останаха неизлечими по гърбовете ни.

Като прескочим исторически периоди, стигаме съвсем в наши дни. В средата на май т.г. доскорошният кмет на Лондон, одиозният Борис Джонсън, отново привлече вниманието към себе си.

„В опита си да създаде могъща свръхдържава Европейският съюз преследва същата цел като Хитлер“, заявява Борис Джонсън.

image

В драматично интервю за “The Telegraph” той предупреждава, че докато бюрократите в Брюксел използват „различни методи“ от тези на нацисткия диктатор, те споделят същата задача за обединение на Европа под една „власт“.

Обаче „пагубните“ провали на Евросъюза са засилили търканията между държавите-членки и са позволили на Германия да се извиси до сила, която „превзема“ италианската икономика и „унищожава“ Гърция, предупреждава той.

Наполеон, Хитлер, различни люде са опитвали това и са завършвали трагично. Евросъюзът е опит да бъде сторено същото посредством различни методи.

Г-н Джонсън се позова на военновременния призив за неподчинение на Уинстън Чърчил, който поискал британските хора да бъдат „героите на Европа“ отново, като освободят страната и спасят Европейския съюз от самия него, гласувайки за напускането му на референдума през следващия месец.

Бившият лондонски кмет, който следва своето класическо образование, твърди, че през последните 2000 години европейската история се е характеризирала с постоянно повтарящи се опити за обединение и уеднаквяване на Европа под едно общо правителство, с цел да бъде възстановен „златният век“ на континента, когато е бил под римско владичество.

Но онова, което не достига поначало, е нескончаемият проблем, който се състои в изобщо несъществуващата преданост към идеята за Европа.“[ “Boris Johnson: The EU wants a superstate, just as Hitler did” by Tim Ross, Senior political correspondent, “The Guardian”, theguardian.com, London, Monday, 16 May 2016 г., ]

Какво последва? Изядоха му джигера,[Буквално – бял или черен дроб, тур. Но в разговорния език означава душа. Един вид – отровиха му живота.] казано на нашенски диалект. Към редиците на кресливия хор срещу албиноса се присъедини барон Майкъл Хезълтайн, някогашният вицепремиер от кабинета на консерваторите начело с Джон Мейджър.

„Чрез своето „неотговорно и безразсъдно“ поведение, а също правейки „нелепи, обидни политически забележки“ по време на кампанията за референдума, Борис Джонсън може би профука шансовете си да стане министър-председател, заяви бившият консервативен заместник министър-председател Майкъл Хезълтайн.

image

В удивително остра и доста лична намеса лорд Хезълтайн, един от призоваващите за оставане [в ЕС], заяви, че би бил твърде изненадан, ако сега Джонсън стане министър-председател. И че напрежението си казва думата върху бившия кмет.

Във връзка с коментарите на доскорошния кмет на Лондон през почивните дни, в които той сравни интеграционната проект на Евросъюза с опитите на Хитлер да завладее Европа, лорд Хезълтайн сподели пред BBC, че Джонсън „е прекрачил границите на домашния дебат. Това беше възможно най-маниакалното националистическо, агресивно унищожение с безпрецедентни мащаби в човешката история. То включваше и преследването на евреите. Пресметнато решение за масово преследване на евреите – това беше всичко, което Хитлер искаше да стори. Той вярваше в това.“

Хайде, пак опряхме до пустите евреи. Ама наистина ли се намират толкова изперкулясали идиоти, които смятат нашите нявгашни козарчета – хазарите – за „солта на земята“? Само заради приемането на юдаизма ли?

Може би дядо Майкъл Хезълтайн, бивш заместник министър-председател и настоящ евроатлантик с пробрюкселска мисия, за краткост наричан „лорд“, е бил крупен Gauleiter на нацистката партия, близък до Хитлер. И фюрерът е споделял с него своите убеждения? Иначе как би могъл да знае, в какво е вярвал Адолф Алойзович. Независимо от приятелството с фюрера на семейството на другаря пръв comrade на комунистическата монархия Съветска Британия, последователния оплодител, не най-верен съратник на другарката генерална секретарка Елизабет Две, палавия Hidalgo Филипе?

Навремето републиканските медии във Френската съветска република често занимаваха читателите с интимните забежки на потомъка на династията Шлезвиг-Холщайн-Зонденбург-Глюксбург. Последният да затвори вратата, както биха казали в любимата му топла Испания. Както знаем, неговият братовчед – гаулайтерът на Северна Ирландия, флотски адмирал Луис Франсиз Албърт Виктор Хикълъс Маунтбатън, Първи граф Маунтбатън от Бирма, последен вицекрал на Британска Индия, виден педераст-педофил, съдържател на специализиран бордей за извратеняци, падна убит в атентат в ирландското крайбрежно градче Слайгоу.

Филип – първият джентълмен на Съветска Британия, е бележит евгеник. Смята, че населението на земята е прекалено многобройно. Което застрашава съществуването на неговия вид, смятан от някои за рептилски – за извънземни влечуги, преобразили се в хора. Още през 1991 г. той декларира:

„Навярно нарастването на човешкото население е единствената най-сериозна заплаха за дългосрочното ни оцеляване. Ако това не бъде обуздано, сме изправени пред огромна опасност – не само по отношение на природата, но и на човешкия свят. Колкото повече хора има, толкова повече ресурси ще потребяват те, ще създават още по-голямо население, ще предизвикват още повече военни сблъсъци. Нямаме никаква друга възможност. Ако това не бъде контролирано доброволно, ще бъде контролирано недоброволно с увеличаване на заболяванията, с глад и войни.“[ “Vanishing Breeds Worry Prince Philip, but Not as Much as Overpopulation” by Fred Hauptfuhrer, “People”, Vol. 16, No. 25, people.com, Time Inc., New York, NY, December 21, 1981 г., online: http://www.people.com/people/archive/article/0,,20080998,00.html]



Все едно слушате новороден Сталин, Чърчил, Хитлер… Не ни ли стигат Буш и Блеър? Не „обикновените хора“ предизвикват военните конфликти, сраженията. Те биват принудително въвличани в тях – като войници от двете страни на фронта, и като мирно население. Във всяка роля стават жертви.

Върхът на цинизма е, че Филип се явява патрон на Световната фондация за дивата природа – The World Wide Fund for Nature – WWF. От 1961 до 1982 година той е бил първият президент на британския й клон. Сетне – между 1981 и 1996 г. е оглавявал цялата организация. Сега е неин почетен председател.

Комунисти от всички страни, съединявайте се

Говоря за структура, основана от нацисти. Първият й ръководител е бил принц Бернхард, съпруг на холандската кралица Юлиана. Германецът Бернхард Леополд Фредерик Еверхард Юлиус Курт Карл Готфрид Петер Граф фон Бистерфелд е членувал в Хитлеровата работническа националсоциалистическа партия. Пак той основа Клуба „Билдерберг“ – форма за съвещания на тайната световна власт. Днес начело на клуба е дъщеря му, абдикиралата в полза на сина си кралица Беатрикс.

Документален филм на германската обществена телевизия ARD, озаглавен „Договорка с пандата: Какво укрива WWF?“, показан само веднъж – на 22 юни 2011 г., предизвика шумотевица около Фондацията. В него бяха представени доказателства, че водещата се „природозащитна“ организация сътрудничи на “Monsanto” и други подобни корпорации. Предоставя им фалшиви сертификати, а в замяна получава крупни дарения. Това беше наречено „зелено препиране“ – “greenwashing”.

Филмът беше забранен. Няма да го откриете в YouTube. Такива са безправията в „свободния свят“…

През 1988 година същият Филип – нацист и главен британски осеменител от немско потекло, заявил:

„В случай, че се превъплътя, бих желал да се превърна в смъртоносен вирус, за да дам своя принос в разрешаването на свръхнаселеността.“[ “Did I say that? Prince Philip, the Queen’s consort, 88”, Compiled by John Hind, “The Guardian”, theguardian.com, London, Sunday, 21 June 2009 г., online: http://www.theguardian.com/lifeandstyle/2009/jun/21/quotes-by-prince-philip]

Четири лета по-рано, през 1984 г. Негово нацистко нищожество Филип е изразил неприкрито отношението си към нас – простолюдието. Обърнете внимание на изражението на лицето му, когато споменава населението на планетата.

www.youtube.com/watch


Да не би Филип да е бог? Кой определя какъв трябва да бъде броят на човеците на земята? Постановленията на тези човекомразци са достъпни. Всеки може да се запознае с тях, стига да има акъл. И да се увери, че не става дума за никакви „теории на конспирацията“. Предупредени сме. Нашата собствена мозъчна недостатъчност, мързел и апатия, загубеният ни инстинкт за самосъхранение позволява на тези хищници да ни унищожават.

Дали ви е известно, че по някакво „съвпадение“, първият другар на Съветска Британия също е отворил очи за сефте на… гръцкия остров Корфу? А по майчина линия той е роднина на покойния ни княз Александър І Батенберг. А и трите му сестри се омъжили за… високопоставени нацистки офицери. Ала нима чичото на генсекретарката Лизи – подалият оставка генерален секретар на ЦК comrade Едуард VІІІ – не е бил симпатизант на националсоциализма и добър познат с Genosse Fьhrer, както личи от снимките? Още като малко момиченце бъдещата първа другарка Елизабет е била обучавана да вдига ръка в нацистки поздрав. Ама нея не я съдят. Изправят пред съда стопанина на куче от породата мопс, което посегнало с лапа за същото?!…

Нищо не пречи на истерясалите аристократи, все заради пусти пари замърсили старата английска, шотландска или ирландска благородническа кръв с юдео-хазраска, да вършат възложената им мръсна работа. Другарят барон Майкъл Хезълтайн не спря да атакува Борето Джонсън:

„Идеята, че някой сериозен британски политик може да припомни тези спомени по такъв начин, намирам за – откровено казано, по-добре да прехапя езика си. Сега той се държи безотговорно, безразсъдно. И се опасявам, че тази негова преценка хваща декиш.“

Хезълтайн работеше рамо до рамо с кампанията „Британия по-силна в Европа“, което ще повдигне въпросителни относно това, доколко неговите коментари са били съгласувани с “Downing Street”.“

Някой не се ли пита: Защо все Хитлер е на мушката, а Сталин – никога?

Нека ви върна към онова, определено от мен като „най-важното, което светът пренебрегва“:

„Има разлика и в това, че светът смяташе действията на Хитлер за огромни злодеяния. А действията на Сталин – за борба за мир и прогрес.

Светът ненавиждаше Хитлер и съчувстваше на Сталин.

Хитлер е завзел половината Европа и целият останал свят му е обявил война. Сталин е завзел половината Европа и целият свят го е приветствал.

За да не може Хитлер да удържи завзетите европейски страни, Западът е потапял германски кораби, бомбардирал е германски градове, а после е стоварил на Европейския континент свръхмощна армия.

А за да успее Сталин да завземе и удържи другата половина от Европа, Западът е подарил на Сталин стотици бойни кораби, хиляди бойни самолети и танкове, стотици хиляди най-добри в света военни автомобили, милиони тонове първокачествено гориво, боеприпаси, продоволствие и пр., и пр.“

Тук е заровено кучето. От тази дупка се носи вонята на новия световен ред. Смърди на интернационален комунизъм – глобализъм. Не прозрете ли, че всичко е било разиграно по предварително подготвен сценарий, а ролите са били разпределени, няма да разберете истината за настоящето. Още по-малко – за онова, което очаква всички нас. Не съществува по-значим въпрос от този. Тъй като от него зависи, дали можем да се организираме и противопоставим, или ще се предадем?

Буквално ей сега ще изясня заплахата. Ала преди това съм длъжен да припомня, че 1933 година е била решаваща. В Москва Сталин обявява новия ред във вид на Втора петилетка. През Първата се е справил не само с политическите си противници. Заедно с Каганович са унищожили свободното селячество, обявено за… „кулаци“. Насетне СССР щял трудно ще се изхранва. Ставал все по-зависим от внос, предимно от САЩ и Канада. Помня времето от края на шейсетте, когато научавахме тези неща по втория начин. И впоследствие се стремяха да го крият.

В резултат на комунистическия „ентусиазъм“, в житницата на Европа – Украйна, чрез умишлено наложен глад – Голодомор – са изтребени между 5 и 12 милиона души! Кой ги ликвидира? Може би Хитлер?

Не, другарки и другари комунистически „демократи“ – стори го Еврейското ръководство на Съветския съюз чрез еврейските комисари в НКВД. Но товарищ лорд Хезълтайн е разгневен, задето Борис Джонсън сравнил новите комунистически брюкселски еврокомисари с фюрера. Понеже – разбирате ли – единственото намерение на Хитлер било преследването на евреите и вярвал в това?! Какво щеше да стане, ако албиносът беше направил сравнение със Сталин? Не си струва да гадаем.

И това не е ново. Любопитното е, че навремето „левите“ били по-почтени. Сега, без да се тревожите, че ще сбъркате, можете да сложите знак за равенство между едните и другите. През 1975 г. в Британия се проведе референдум за влизане в Общия пазар или не. Тогава новоназначената лидерка на Консервативната партия товарищ Маргарет Тачър, която в качеството си на просветна министърка е възхвалявала тукашната съветизирана образователна система, агитира за присъединяването на островната държава в Европейската икономическа общност.

По онова време лейбъристкият идол Тони Бен е основен борец против това. Като политик с опит, който добре познава марксизма и реалния, внедрения в практиката комунизъм, той усеща, че Европейската комисия притежава прекалено силна власт за сметка на хората, на индивидите. Тя е недемократична, по ред причини. Едната – никой не гласува за нея. По чисто тоталитарен начин назначават членовете й, както управниците в комунистическите страни. Доста преди Владимир Буковски, той изрича пророческите слова:

„… Връщане сто години назад в историята разкрива как постепенно се разширяваше властта на хората над техните управници. Сега се очертава огромни права да бъдат предоставени на Комисията. Не мога да се сетя за никой извън Кремъл, който да притежава толкова огромна власт, без капка отговорност за онова, което прави.“[ Tony Benn – “Against the Tide: Diaries, 1973-76: Diaries, 1973-77”, First edition, Hutchinson, London, 1989 г., стр. 343.]

„Катастрофичните виждания на Бен се оказаха изцяло верни. Когато архитектите на нова Европа гледаха в бъдещето, те си представяха нова и подобрена версия на Съединените щати – като например икономическата динамика, обширен, освободен от пречки и бариери пазар – без нито едно лошо качество: неравенство, високи равнища на арести и хвърляне в затвора, бедността и неадекватната система за социално подпомагане.

Тази мечта е още жива. Яни Варуфакис, уволненият гръцки финансов министър, смята, че еврозоната би могла да придаде нов живот на кейнсианските постулати. Според които богатите и силни страни са длъжни да осигурят финансова помощ за бедните и слабите. Ще е късмет, ако Германия се съгласи с това.

Миналата година имаше Grexit. Тази заплашва с Brexit. Идущата година ще бъде нещо друго.“[ “Brexit may be the best answer to a dying eurozone” by Larry Elliott, “The Guardian”, theguardian.com, London, Friday, 20 May 2016 г., online: http://www.theguardian.com/commentisfree/2016/may/20/brexit-best-answer-to-dying-eurozone-eu-undemocratic-elite]

Самата истина. Останалото е утопия. Държавни конгломерати като САЩ, СССР, Европейския съюз, са противоестествени. В тях личността и нейната инициатива биват потискани – преднамерено или по инерция. Но Те – Интернационалът, никога не са преставали да кроят планове.

Някога на Сталин е била отредена ролята на победител. Хитлер е получил – на победения. Затова са му предоставили възможност да подготви оттеглянето си в Патагония, като изиграе етюда със самоубийството в бункера. На 30 април сценката е изпълнена блестящо. Остават пет трупа на фюрера. Поне толкова са известни, показани са на репортерите.

После веществените доказателства, включително последната евентуална костица от Хитлеровото тяло, биват унищожени чрез огън. Изпепелени са. Подложили ги на… холокост – всесъжение, пълно изгаряне! Всички други следи са унищожени. („Случайно“ така постъпиха и с Осама бин Ладен…)

Остават две Сталинови опущения във вид на признания, направени на срещата в Потсдам през юли 1945 г. Първото гласи:

„Хитлер избяга и не открихме никакви следи от него.“[ „FBI reports: HITLER ALIVE??“, Issue 2, „Sub Rosa“, a magazine in PDF form, alternative news portal „The Daily Grail“, Submitted by h3 llknight on Mon, 29/11/2004–1:43 pm., online: http://www.dailygrail.com/node/684]

Второто е относно броя на загиналите съветски воини. Раздразнен от разговорите, Сталин попитал, затова ли са дали 5 милиона жертви? Къде отидоха другите 15 милиона до онези 20, десетилетия наред втълпявани от пропагандата? Те са като холокостовата аритметика: колкото и да изваждате от общото количество на „преднамерено умъртвените в газовите камери евреи“, техният общ брой остава константна величина – 6 милиона! Преди няколко лета даже в Израел взеха да се съмняват в достоверността на този вид смятане.[ Вж. “Holocaust Facts: Where Does the Figure of 6 Million Victims Come From? Considering the amount of original research that has been done in recent decades, is this number still considered accurate by scholars of the subject?”, “Haaretz”, haaretz.com, Tel Aviv, August 11, 2013 г., online: http://www.haaretz.com/jewish/features/.premium-1.540880]

Който желае да научи още подробности, да прочете книгата ми „Хитлер в Патагония“.

Пак през 1933 година в берлинското Канцлерство влязъл Адолф Хитлер и обявил своя Neuordnung – нов ред. Все тогава, прикован в инвалидната си количка, в Белия дом се настанил нов наемател – за цели четири мандата, единият – недовършен. Той бил комунист и се наричал Франклин Д. Рузвелт. На свой ред, не закъснял да провъзгласи своя New Deal – нов ред или нов курс, както желаете.

Сталин изтри от лицето на земята най-малко 10 пъти повече хора от Хитлер. Но те не се броят – някакви християни. Малко са евреите сред това трагично количество. Няма как да ги приемат за… холокост. Невъзможно е и арменците, изклани от кюрдите и пандизчиите в Отоманската империя, по заповед на младотурците, юдеомасоните от партията “Ittihat ve Terakki Cemiyeti” – „Комитет за единение и прогрес“,[Вж. напр. David Fromkin – “The Peace to End All Peace”, Henry Holt, New York, NY, 1989 г., стp. 41–42.] да бъдат обявени за жертви на холокост. Все пак те били едва между милион и милион и половина. При това – гои, долни християни…

Докато броят на евреите, намерил смъртта си в нацистките лагери, наближавал почти триста хиляди души! Как смее някой да ги сравнява? Хитлер посегнал върху „цвета на човешкия род“!

Сталин, Хитлер и Рузвелт са с еврейско потекло. Какво ще кажете?

Кой ще пролее сълзи за някакви неверници, гои, добичета? Евреите? Хайде де! Нали израелският сефарадски лидер, равинът Овадия Йосеф, отсъди, че „неевреите съществуват, за да слугуват на евреите. Гоите са родени, за да ни обслужват. Без това те нямат никакво място на света; само да служат на народа на Израел.“/“Sephardi leader Yosef: Non-Jews exist to serve Jews” by Marcy Oste, Jewish Telegraphic Agency, jta.org, New York, NY, October 18, 2010 г., online: http://www.jta.org/2010/10/18/news-opinion/israel-middle-east/sephardi-leader-yosef-non-jews-exist-to-serve-jews Същото, но изтрито, в: “Yosef: Gentiles exist only to serve Jews” by Jonah Mandel, “The Jerusalem Post”, Jerusalem, October 18, 2010 г.

Не го ли знаете?

diagnosa.net/

 



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684377
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031