Блогът на budha2 :: Нека храната ти бъде лекарство, а лекарството

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

29.05.2016 16:34 - Нека храната ти бъде лекарство, а лекарството – твоята храна

Автор: budha2 Категория: Политика

Прочетен: 886 Коментари: 0 Гласове:

Както навярно се досещате, „антимикробиалните лекарства, такива като антибиотиците и антималарици, са основната причина за резистентността спрямо лекарствата, започнала още през петдесетте. За съжаление, пригодени микроби означава негодни човешки същества. Съпротивата срещу лекарства не само е един от най-ясните примери за еволюция в действие. Тя е една от най-големите непосредствени причинители на човешки загуби. А става още по-лошо. Ако днешните тенденции се запазят, някъде около 2050 година седемстотин хилядите, умрели от това, ще достигнат 10 милиона.

Трябва да простим на циниците, които мислят, че са чували този аргумент и преди. Има хора, които се страхуват от резистентността още от началото на широкото прилагане на антибиотиците от края на четиридесетте. Тяхното заключение, че в резултат именно на този вид медикаменти бактериалните болести могат отново да се превърнат в епидемии, се оказа невярно и ще остане такова. Така е, защото намаляването на масовите зарази от ХІХ век, като например туберкулоза и холера, се дължеше на по-добрите жилища, на отводняванията и чистата вода, а не на пеницилина.“

Само че, вместо да напредва, човечеството е в застой, подобен на онзи от Брежневата епоха, която наричаха „развит социализъм“. Напредналият западен свят пое надолу към нашия, чието развитие беше преднамерено посечено от интернационалния комунистически елит, постепенно завладял политическите ръководства от Френската революция насам. Съгласен съм, че бедността е основна причина за завръщането на туберкулозата. Както и с това, че антибиотиците са спасили живота на милиони. Но защо не изнася данни за броя на онези, които те са унищожили?

Както заяви американски доктор, използващ холистичната медицина, статистиката показва, че една трета от умиращите всяка година в САЩ са жертва на официалната – фармакологичната медицина. В това число и на хирургията. Не само поради некадърността на докторите, но и заради различните химически вещества, които използват в работата си.

„Истинската опасност е по-неуловима, но въпреки това – смъртоносна. Фактът, че подобряването на обществените здравни грижи,[ В оригинала “public health”, което ще рече „обществено здравеопазване. Термин, с който категорично не съм съгласен. Опазването на здравето не се извършва в поликлиниките и болниците. То е право и грижа на всеки отделен човек. За децата му – до навършване на пълнолетие, не повече.] като онези, които викторианците като пионери са въвели, рано или късно биха могли да снижат равнищата на туберкулоза в Индия. Но това трудно ще успокои загубата на 60 000 новородени деца всяка година в резултат на инфекции, причинени от резистентността към лекарства. Същото важи и за богатия свят. Версиите на организми, проявяващи съпротива спрямо медикаменти, като Staphylococcus aureus,[ Грам – положителен микроорганизъм, който образува токсини: хемолизини, левкоцидин, ексфолиатин, ентеротоксини и TSS – токсин 1. Ексфолиатинът или наречен още епидермолитичен токсин, предизвиква синдрома на „попарената кожа“ у малки деца или някои други токсични увреждания на кожата. Ентеротоксинът причинява хранителни интоксикации. TSS – токсин 1 предизвиква токсичен шок в жени, използващи менструални тампони или в пациенти с инфекции от рани. Входна врата на инфекциите предизвикани от Staphylococcus aureus са кожата и лигавиците. В организма патогенните стафилококи се разпространяват по лимфен път. Като причина за болести, класифицирани другаде, Staphylococcus aureus се делят на две групи – токсимедиирани и инвазивни. Към първата група спадат токсичният стафилококов шоков синдром, острите хранителни интоксикации и синдромът на „попарената кожа“.] увеличават риска от следоперативна инфекция.“

Прочетох, че не е изобретена ваксина против Staphylococcus aureus. Ала нима ваксините не са друго средство за убиване? Начинът, по който правителствата „доброволно“ ги налагат, се родее с милиционер-комунизЪма на местните ни другари. Понастоящем у нас, но и в доста по-напреднали в „демократично“ отношение държави, едно от условията за приемане на деца в детски градини, да речем, е ваксинирането.

Vanishing Lotion

Каква свобода!

Ужасно е, че родителите нямат думата. Лишават ги от права над собствените им рожби. Държавата, криеща се под маската на „общество“ (можете ли да го пипнете или помиришете), не допринася с почти нищо за отглеждането на малчуганите. Но нейната дълга костелива ръка се протяга и достига все по-далеч. Приема закони, с които напълно противоестествено нахлува в личния живот на хората, намесва се в семейния бит. И нарушава най-съкровените права на родителите. Като например въвеждането на задължително образование от четиригодишна възраст. А както наскоро припомних – някъде даже чрез национализация на най-мъничките – двегодишните, които практически още са бебета.

Нека храната ти бъде лекарство, а лекарството – твоята храна[Хипократ, лечител от античността, смятан за баща на съвременната медицина. (“Let food be thy medicine and medicine be thy food? The obsessive worship of “medicinal foods” by David Gorski, “Science-Based Medicine”, sciencebasedmedicine.org, New Haven, Connecticut, June 1, 2015 г., online: https://www.sciencebasedmedicine.org/let-food-be-thy-medicine-and-medicine-be-thy-food-the-fetishism-of-medicinal-foods/)]

Какво е най-страшното? Онези, които ръководят един от най-печелившите глобални отрасли – фармацията, владеят и подчинената й официална медицина, удостоверена чрез дипломи. Те издействаха тъкмо на нея незаконно да бъде предоставено монополно положение. Въпросните бизнесмени, евгеници, са поръчителите за създаването и на заразите.

Американският доктор Робърт Гало, провъзгласен за „откривател на СПИН-а“, призна, че всъщност е автор на ретровируса, причиняващ срива на имунната система. Сега предлага… ваксина против творението си! Документите за това са налице, но никой в основните медии, които имат влияние върху масовото съзнание, не говори за тези неща. Пък и да не се лъжем – и публиката не изпитва нужда да знае истината.

Д-р Гало заявил, че е „създал СПИН за предумишлено унищожаване на човечеството“.
[ Вж. напр. “I Created AIDS to Deliberately Depopulate Humanity – Dr Robert Gallo”, youxsearch’s channel, YouTube, December 2, 2011 г., online: https://www.youtube.com/watch?v=HgiMqgjS-zM] Нещо, в което мои приятели и аз самият не се съмнявахме още през осемдесетте години.

Две лета преди настоящата публикация в “The Economist” друго издание на синедриона – “The New York Times”, обнародва редакционна статия под заглавие „Увеличаването на резистентността към антибиотици“. Няма да се спирам на нея, както прескочих по-голямата част от изнесеното в лондонския Ротшилдов седмичник. Не за друго, а понеже не съм специалист и мога да навредя. По простата причина, че в рамките на нашето „осведомяване“ Те по правило пробутват и дезинформация. Така мога да се превърна в проводник на техните намерения и да насоча някого в погрешна посока. А грижата за здравето на другите не е моя работа. То следва да е в списъка на ценностите на отделната личност. Колкото по-тъп, необразован, податлив на внушения и мързелив е някой, толкова по-лесно попада в мрежите на евгениците.

То е като с „отворените общества“ на Сорос, с германските „християн-демократически“ и „социал-демократически“ фондации, с руските дружества „за дружба и приятелство“, медиите – средства за всеобщо оглупяване, с масовата култура, в съществена част от която се превърнаха и те, и така нататък. Вервайте им!

Отколе писах в книга, после и в публикация в този сайт, че в рамките на характерния за него расизъм и омраза към неевреите, Израел разработва т. нар. етнически оръжия. Пак ме изкараха „луд“, макар да посочвах източници. Ще го направя отново. Ето ви образец на крайния расизъм, истински антисемитизъм, ако изобщо допускате съществуването на „семити“, и ненавист към човешкия род:

„Според израелски военни и западни разузнавателни източници, Израел разработва биологично оръжие, което ще наранява арабите, но не и евреите… При развитието на „етническата бомба“ израелските учени се опитват да използват медицински постижения, които разпознават гени, притежавани от някои араби, а сетне да създадат генетично изменена бактерия или вирус. Намерението е да се използва способността на вируси и определени бактерии да променят ДНК в живите клетки на приемника. Учените се опитват да разработят смъртоносни микроорганизми, които нападат само онези, които носят определени гени. Програмата е разположена в Биологичния институт в Нес Циона, главното съоръжение на тайния[И незаконен от гледна точка на международното право.] израелски арсенал от биологични и химически оръжия. Един тамошен учен каза, че задачата е изключително сложна, защото араби и евреи са от един и същ семитски произход.[Глупости, опровергани от истинската историческа и лингвистична наука.]

Но добави: „Те все пак успяха при намирането точното място на особена характеристика в генетичното сечение на известни арабски общности, по-специално на иракския народ.“

Заразата може да се разпространява чрез аерозолно разпръскване[Добило гражданственост у нас като „спрей“ и дори германското „шпрей“.] на организми във въздуха или хвърлянето им във водоизточници.Изследването отразява проучванията, извършени от южноафрикански учени през ерата на апартейда и разкрити в показания пред комисия за дирене на истината. Идеята еврейската държава да провежда подобно изследване провокира гняв в някои среди, заради приликата с генетичните експерименти на д-р Йозеф Менгеле, нацисткият учен в Аушвиц.“[ “Mossad Agents Flee Bungled London Spying Mission” by Uzi Mahnaimi, “The Sunday Times”, London, March 15, 1998 г]

Е, и този Йосиф – Йозеф Менгеле, бил евреин – четвърт, все пак…

Както обикновено – това не е всичко. Задава се най-лошото. Какъв Менгеле, що за концлагер е бил Аушвиц, в сравнение с комунистическите? Там имало басейн, футболно игрище, оркестър, театрална трупа, лечебница… Не случайно през януари 1945 г., когато „нацистките убийци“, за които ви вменяват, че имали за цел преднамерено да ликвидират всички евреи в Европа, един от главните холокостоманияци Ели Визел бил тъкмо в болницата. Навехнал си крака. И вместо да го убият с пестицидния газ „Циклон-Б“ и да го изгорят, както са ви внушили, се грижели да оздравее.

Та тогава командването на лагера обявило за наближаващите съветски войски. Дажбите били намалени поради невероятните затруднения на германците. В тила хората се хранели веднъж на няколко дни. В Аушвиц – два пъти дневно. Може би са гладували, за да угояват евреите, преди да ги ликвидират? Вярно, че тъпотата не познава граници!

Та пред затворниците стоял изборът: да останат и да бъдат освободени от Червената армия, или да бъдат евакуирани заедно със своите нацистки „убийци“. Странно защо – вие ми го обяснете – Ели Визел и баща му избрали да тръгнат към Германия с палачите си![ Вж. Elie Wiesel – “Night”, Translated from the French by Marion Wiesel, Hill and Wang, New York, NY, 2006 г., стр. 82.]

Но сега глобалистите, най-крайните комуняги, работят над изкуственото производство на хора с определени качества. Може и да са го постигнали, а с публикации просто да ни залъгват.

Според „най-демократичния вестник в „най-демократичната страна“, както израелският шпионин Яков Кедми иронизира комунистическите “The New York Times” и САЩ, „сега учените очакват изработването на човешки геном. Което означава, че те биха използвали химикали, за да произведат цялата ДНК, съдържаща се в човешките хромозоми.

Перспективата предизвиква едновременно любопитство и загриженост в научната общност. Защото може да се окаже възможно чрез такова клониране да бъде използван синтетичен геном за създаването на човешки същества без биологични родители.“[ “Scientists Talk Privately About Creating a Synthetic Human Genome” by Andrew Pollackmay, “The New York Times”, nytimes.com, New York, NY, Friday, 13 May 2016 г., online: http://www.nytimes.com/2016/05/14/science/synthetic-human-genome.html?_r=2]

Представяте ли си видеоклипа към песента „Още една тухла в стената“ на групата “Pink Floyd”? Преди да започна да водя предаване в пловдивската телевизия „Евроком-България“, използвах откъси от него за т. нар. шапка на рубриката. Можете да я видите в YouTube.

И така, представете си редиците от хора-чукове. Ако на някого са му необходими човеци-инструменти за извършване на точно определена работа, програмират тяхното ДНК по подходящия начин. И се пръкват ковашки чукове, да речем. Други – зидарски. Трети – обущарски. Чукове, но в човешки образ!

https://www.pinterest.com/pin/492933121692235861/

Разбирате ли, хора? Не е преувеличено. Ние няма да Им бъдем потребни. Нищо, че в Тяхното „ирландско“ издание твърдят:

„Докато проектът все още е на фаза идея, той включва опити за подобряване на синтезирането на ДНК като цяло. Това беше обсъждано при затворени врати в Харвардския медицински институт в Бостън. На приблизително 150-е присъстващи беше постановено да не контактуват с новинарски медии или да влизат в Twitter по време на срещата.“[ Вж. “Another Brick In The Wall” by “Pink Floyd”, from the rock opera “The Wall”, Music and lyrics by Roger Waters, Harvest, London, 1979 г.]

Не е научна фантастика. Надушвам дим. А обикновено от такива случки избухва не огън, а пожар.

Пропагандата е могъщо оръжие за масово поразяване на най-важното – човешкото съзнание. Непрестанно се убеждавам в това. Не, Ислямска държава изобщо не представлява опасност за човешкия род. Ако й спрат кранчето, казано на жаргон, тя автоматично и на бърза ръка ще се разпадне. Не за друго, а понеже нито е държава, а още по-малко – идеология, в чието име се сражават ислямски фанатици. Тя е платена армия, работно място, носещо огромни рискове. Нищо повече.

Запитайте се кои са работодателите.

Докато пиша тези редове, слънцето спеше по време на работния си ден, както се пееше в шлагер от шейсетте. По същия начин, в края на втория си мандат, американският президент, превърнал Белия дом в Чичо-Обамовата барака, по-често играе голф, отколкото седи пред бюрото си. Както неколкократно обяснявах през последните три години, една от задачите на втория му наемен договор с истинските собственици на Бялата къща беше да намали армията на САЩ. Това е изпълнено. Не намирам нищо лошо. Аман от милиционери, още повече – световни.

В замяна, американският народ, както е било винаги, храни други армии. Най-дълго и с най-много средства е издържал съветската. Да не се лъжем, сега – израелската. А държавният глава, който доказа, че de facto президентите са лукови глави, не разчита на мощна авиация, флот и сухопътни сили, а на… безпилотни самолети. На дронове, както свикнаха да ги наричат и у нас.

Ще покажа две-три значения на думата “drone” на български. Като съществително – „търтей“. Също – „еднообразно, монотонно бръмчене“. Като глагол – „бръмча“, но също така – „безделнича“.

Сетихте ли се какво искам да кажа? С „търтеи“ и „безделничене“ нищо не се постига. Съветите нападаха Ислямска държава и „сирийските бунтовници“ със самолети, управлявани от пилоти. Трудно някой ще пресметне броя на цивилните жертви в техните атаки. Да припомня, че всяка война е престъпление, тероризъм.

Естествено, в рамките на необявената студена война за заблуда на човечеството, западните медии взеха да сочат с пръст Путин. Никой не приказва за сегашните поражения на цивилното население в и около иракския град Фалуджа в резултат на американските въздушни удари с дронове – безпилотни самолети, безделничещи търтеи… Да не говорим, че на мястото на тези „ислямисти“ могат да се настанят други, подкрепяни от Техеран. По какъв начин някой ще определи, кои са по-добри? И кой е този „някой“? Да не отварям дума за миналите трагедии, удобно представяни чрез евфемизма „жертви на приятелски огън“.

Никой не отваря дума за съдебните процеси, които роднини на загинали американски и британски войничета, поразени от „приятели“, водят срещу своите правителства.

В условията на такава „свобода на словото“ – на пълно информационно затъмнение по темата – няма как да ви представя данни за изходите от тези дела. По-скоро – напразни усилия на яростта.

Mini Stealth

Ала я си представете, че ръцете, които движат Ислямска държава, дадат безпилотни самолети – дронове, „търтеи“ – на другаря Ал-Багдади – добър познат на малоумния американски сенатор Джон Маккейн. Какво могат да очакват жителите на Ню Йорк, Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин и останалите, чиито правителства с едната ръка бъркат в джобовете им, за да поддържат Ислямска държава? А с другата пишат, че се борят срещу „врага“ в нейно лице. Управлението на такива самолети е като детска играчка.

Отдавна, преди около десетина години, първо от телевизионния екран, сетне в печатни и електронни медии, в това число и в тази, споделих:

Няма да се изненадам, ако извънредно богат и действителен ислямски фанатик успее срещу много пари да се снабди с портативна атомна бомба. Тогава ще видите игрални филми на живо…

Не съм сред разпространителите на страх – “spreaders of fear”, както нормалните хора възприемат политиците и жреците на пропагандата. Донякъде справедливо французин, мюсюлманин, от по-тъмно зелените, сподели, че „ислямът не е проблемът – намаляването на броя на хората със стереотипи е.“ Защо „донякъде“? Тъй като, както всяка идеология, така и религиите биват превръщани в агресивни догми. Нима не пуснаха в употреба израза „ислямска революция“? А какви са те – революционерите, ни е съвсем ясно.

„Работата е в това, че всички тези революционери – това по правило са всякакви психопати, психотици и невротици, които са задвижвани не от любовта, равенството и братството, за които всички те крещят, а от тъмни фройдистки комплекси, където комплексът за власт е главната движеща сила.“[ Григорий Климов – „Протоколы советских мудрецов“, Издательство и типография „Советская Кубань“, Краснодар, 1995 г., стр. 189.]

Без комунистите – ръководния един процент свръхбогати мизантропи и подчинените им революционери, политици, наемни труженички на медийния фронт и в масовата култура, както и в т. нар. контракултура, светът наистина би могъл да бъде приятно място за живеене.

На конкретни неща от бита в едно свободно, творчески настроено, градивно общество в справедлив и приличен свят, ще се спра може би в следващата публикация. Без да обещавам.